Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Mentolka

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

8328 посещения на профила

Mentolka's Achievements

  1. Слънчева наистина го е казала изключително добре. Би било хубаво повече родители да виждат нещата по този начин. Но Impulsa е права, че С такъв тип хора - от типа 'Аз знам по-добре, аз разбирам по-добре, аз преценявам по-добре, АЗ съм прав!' комуникацията е изключително трудна и мъчителна, да не кажа че понякога изобщо е невъзможно да има такава. Те просто Аз самата съм в такова положение и...страшно болезнено е. А най-страшното е когато човек в една такава битка предаде себе си... Тогава всички са губещи.
  2. Дамян Дамянов Към себе си Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез. Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани нов път си направи и пак тръгни. Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнява в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи. Трънлив и сляп е на живота ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си - единствено така ще го решиш!
  3. Както се казава 'кредитите са едно необходимо зло' ;о) Може би няма човек, на който да не се е налагало поне веднъж да опира до чужди средства (било като заем от приятел или от банка). Както казваш и ти pavletA, просто обществото ни е такова - консуматорско. Искаме да имаме от всичко, по много и веднага. Аз бих задала въпроса малко наобратно - Не изостават ли доходите ни от потребностите ни?! И в двата случая обаче, ако не разполагаме с достатъчно средства, за да си набавим искано от нас материално благо, ще трябва да прибегнем до външно финансиране. Друг е въпроса дали това, което искаме да имаме е жизнено необходимо да го притежаваме точно тук и точно сега. Ако например трябва да избирате между това да живеете цял живот под наем по чужди къщи или да си купите собсвено жилище с банков кредит, кое ще изберете? В България малко хора могат да си позволят да си закупят жилище със собствени средства и съответно се прибягва до кредита. Ако обаче искате най-новият модел телефон, дали пък не може да изчакате малко Според мен дали си заслужава риска е въпрос на преценка в конкретната ситуация, време и място и е абсолютно индивидуално за всеки.
  4. Любовта е сляпа...не вижда с очите, а с душата.

  5. Никола Тесла - Човек от бъдещето 2 интересни филма за този невероятен гений. http://www.vbox7.com/play:55daa107 http://www.vbox7.com/play:a27e25a8&al=1&vid= и http://www.vbox7.com/play:0a2e5cd7&al=1&vid=
  6. СВЕТЪТ СЕ ПОБИРА В ДЛАНИ Двама пътници се срещнали насред път. Единият се прегъвал под тежък товар, а на другия му било леко. -Какво толкова си понесъл на плещите си, че едва ходиш? - попитал вторият. -Бремето на живота, - отговорил първият укоризнено - какво друго може да носи човек? -Само това, което избере сам. -Ти какъв товар избра? -Избрах този свят. -Но аз не виждам твоя товар, той не прегъва гърба ти. -Тежко е да влачиш само собственото си бреме, а целият свят се побира в длани. из http://prit4ite.blogspot.com/
  7. Може да е и двете. Според мен е по-скоро въпрос на психология, нагласа, въприятия, етап на духовно развитие на човека в дадения момент.
  8. Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен

    1. Диана Илиева

      Диана Илиева

      Мда, точно така си е.

  9. Истината е пред очите ни, но ние не я виждаме, защото не ни достига переспектива.

    1. aiia

      aiia

      Ами разшири периметъра си на виждене

    2. Mentolka

      Mentolka

      опитвам се :О) ще видим какво ще се получи ;о)

  10. Мона, според мен в тази тема не става въпрос за а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени. според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват
  11. Ако знаеш само колко ми е познато това!!! Само дето при мен се случваше в тийнейджърските години. Постоянните подигравки, одумването, шушукането зад гърба с присмех и т.н., и т.н. Аз обаче, не се биех със съучениците си, нямах такава смелост ;о) а просто мълчах, затварях се в себе си и не споделях с никого....просто си го трупах вътре в мен. Израснах супер притеснителен и затворен човек, без приятели, който не можеше един нормален разговор да проведе от притеснение. По-странното обаче е, че точно в студентските си години успях да преодолея това си състояние (е, не напълно...и сега си се 'панирам' от време на време, но не е както беше тогава). Може би защото по това време намерих приятели (които са такива и до ден днешен!), може би защото не бях под тоталния контрол на майка си и се чувствах свободна, може би защото осъзнах че имам проблем и поисках да го реша....не знам, но е факт, че тези години изиграха голяма роля в моя живот. Така че в това отношение напълно те разбирам какво ти е било. Аз обаче, четейки споделеното от теб за живота ти, виждам един много силен човек! Успял си да се пребориш с толкова трудности, завършил си образованието си, реализирал си се в професията си... не си загубил себе си! Затова вярвам, че ще се справиш и с този проблем! Желая ти го от все сърце!
×
×
  • Добави...