Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Първанов - до поискване


Recommended Posts

Здравейте, д-р Първанов.

Обръщам се към вас след като прочетох доста добри отзиви за вас в много от форумите. Аз съм на 37 год, и това което ще ви разкажа продължава от около 9-10 год. Ще се опитам да бъда кратка и описателна за да не губя от ценното ви време. Преди 13 год със съпруга ми заминахме за Италия да работим поради натрупани дългове. Много ми е неприятно дори като го пиша но там бях подложена на сексуален тормоз, в продължение на година и половина, няма да изпадам в подробности, но още тогава започна нервното напрежение , за няколко месеца отслабнах с повече от 10 кг, избиха пъпки по цялото ми тяло. От там се преместихме в друга част на Италия където нямах проблеми от този сорт, но според мен разболяващото се вече съзнание или подсъзнание /не съм сигурна/ отвори за мен портите на ада. Със съпруга ми правехме опити за бебе, но не се получаваше. И така в продължение на година и половина , работа, незаконен живот в чужбина, страх да не те екстрадират, неуспехи със забременяването, много работа и никакво отпускане доведоха до тоталния "Crash" на моята психика. Една вечер след като се бяхме върнали от почивка от България, няколко дни подред не се чувствах добре /бях още отслабнала 44-45 кг, като винаги съм била около 55кг/ виене на свят , гадене. Докато една вечер не изпаднах в някакво странно състояние , не мога да си обясня причината, но се хвърлих на врата на собственика пред всички клиенти , казвайки му че го обичам. Това си спомням , останалото са само смътни спомени. Избягах от срам , прибрах се, цяла вечер не можах да заспя, на другият ден се опитах да се махна от града, но не си намирах паспорта. И тогава доколкото си спомням беше следобеда взех твърдото решение че съм свършена, че съм извършила нещо ужасно, че съпругът ми ме е изоставил, и така естествено дойде решението да сложа край на живота си. Изпих няколко обезболяващи прахчета и си прерязох вените. Не знам колко съм стояла така с изтичаща кръв, но след време в стаята ми влязоха съквартирантите, повикаха линейка. В спешното помня единствено че ми казаха че трябва да ме приберат в лудницата и аз отговорих, да , аз съм луда.Последваха три дни в които бях като упоена от лекарствата, докато в един момент не ми хрумна още по-глупава идея. Обадих се на наши познати италиянци с смс казвайки им че те са моите майка и татко в Италия. Така този добър наш познат дойде и ме извади от психиатрията. Спирам с обясненията на това какво се е случило в миналото и накратко ще обясня какъв е проблемът ми през последните години. След случилото се с мъжа ми се разделихме, аз останах да живея с родителите си. И всичко започна в 2005 год, когато седейки на работното си място в ресторанта започнах да виждам шефа си от Италия около себе си, осъзнавах абсолютно изцяло че не е реално , но тези привиждания или халюцинации не знам как да ги нарека, ставаха все по-чести и все по-странни и неприемливи, караха ме да мисля за неща, неприемливи и неверни.Започнах да посещавам една психиатърка, която просто ми изписваше антидепресанти, които с нищо не помагаха. Затворих се в себе си , не излизах никъде, почти не се срещах и не разговарях с никого освен с родителите си, дори не ми идваше на ум за мъж. И така в продължение на 6-7 год.

Работих известно време в София, самостоятелна, на квартира и бях започнала да се чувствам доста по-добре. В даден момент реших че трябва да преборя страха си от Италия, и заминах за там, издържах две седмици и се прибрах. Важният момент за който бих искала да споделя е свързан с момента в който с баща ми пътувахме в междуградски автобус, когато аз за пръв път започнах да виждам починали. Тогава получих криза, наречена акушерска ръка или нещо подобно, не съм сигурна за наименованието, но се бях схванала цялата и имах чувството че умирам. Същата тази психиатърка ми изписа хапчета от които сърцето ми щеше да експлоадира. Последва период на затишие, докато отново не започнах да виждам починали. Отново на психиатър друг, който разбира се още на първия сеанс ми каза че вероятно е шизофрения. Започнах Сперидан , мисля година и половина от който разбира се нямаше никакъв ефект. Сега вече от три год живея с един човек, чувствам се добре с него , правим опити за бебе, но зрителните халюцинации стават все по-лоши и по-лоши. В момента по съвет на последния психиатър от 2 месеца взимам Ривотрил в комбинация с Есцитил и Антидепресант. Този психиатър ми постави диагноза ОКР, и ми обясни че тъй като съм свикнала с тези привиждания ще бъде трудно да изчезнат. И накрая след всички тези обяснения, основният въпрос, според горе описаното съгласен ли сте с тази диагноза и лечение и освен лекарствата какви други насоки и съвети бихте ми дали. В настоящето съм абсолютно на моменти, като цяло се чувствам малко по-добре и  по-спокойна, понякога просто отпадам и ми идват лоши мисли, че се случи нещо лошо с мен или с хората които обичам, мисли от рода че с мен е свършено, пристъпи на главоболие. И освен това ще добавя че тези зрителни халюцинации напоследък са свързани изцяло с мен, Променя ми се формата на главата, или съм с чуждо лице, или много често се виждам като много възрастни хора. Свързано ли е според вас това с ОКР и ще премине ли с гореспоменатите лекарства или трябва да наблегна и на психотерапията.

Извинявам се за дългото писмо, но никъде из форумите и интернет информацията не срещнах човек с подобен на моя проблем. Затова ви моля от сърце помогнете ми да разбера какво се случва с мен и има ли изход.

Искренно ви благодаря предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 70
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

,,И накрая след всички тези обяснения, основният въпрос, според горе описаното съгласен ли сте с тази диагноза и лечение и освен лекарствата какви други насоки и съвети бихте ми дали.,,

 

Съгласен съм, че се касае за ОКР, това са зрителни натрапливи мисли.Натрапливостите могат да бъдат, не само като думи, но и като картини.Така, че това, което описвате не са халюцинации и вие не сте болна от шизофрения.

За лечението-писал съм толкова много по темата,че някак, не ми се повтаря-психотерапията е, средството на избор при това състояние.Преди малко писах, в тази тема-

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15081&page=2

 

-поведението на момчето, може да ви даде идея какво да правите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, д-р Първанов,

Извинявам се, че пиша в темата, но я намирам за най-подходяща.

Моля, бихте ли препоръчали Ваш колега - психиатър, който да практикува в гр. Пловдив и/или гр. София?

Става въпрос за моя близка на 44г., която е с диагноза БАР. В момента не се провежда лечение с медикаменти.
Състоянието сега го определям като спешно, тъй като епизодите на мания с депресия се редуват изключително бързо.

 

Предварително Ви благодаря!

Редактирано от Хармония
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте д-р Първанов,

Обръщам се отново към Вас с молба за коментар. 

Става въпрос за жената, за която писах по-горе.

За момента изписаните медикаменти са Депакин х 2т./дн. и Хедонин х 1т./дн. Приемат се от 10 дни. Но за момента не се вижда видимо подобряване на състоянието ѝ. Халюцинациите продължават, дори възникват още и още... Нестабилността в настроението също. Освен това, тъй като тя живее сама (не е семейна) и не желае никой да остава при нея вечер тя често не спи, а по цели нощи се разхожда... Започна да проявява агресивност към всички близки, които сме до нея (сестра ѝ и моето семейство). Но странното е, че към всички останали (приятели, съседи, познати) тя се променя тотално и показва съвсем друго лице.
 

Дали е възможно това да не са подходящите лекарства за нея? Тъй като забелязах, че тя непрекъснато си осолява допълнително храната, а една от основните причини за поява на БАР е дисбаланс на Na в мозъка, като литият се явява негов модулатор. А активните съставки, в лекарствата, които тя приема са Na валпроат (Депакин) и кветиапин (Хедонин).

 

Според вас, удачно ли е на този етап да се приемат допълнително Mg (за стабилизиране на настроението), вит. С (за облекчаване на симптомите), Омега 3,6 във вид на масло (за нервните връзки)?

И не на последно място възможно ли е диагнозата да е друга - напр. Гранично-личностно разстройство (Бордърлайн)?

Благодаря!

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

 

За диагнозата-изобщо не може да бъде сгрешена от който и да е психиатър.Но дори и да е така, при гарничноно л.р-во депакина би бил полезен.

 

Проблема според мен е друг- ,,тъй като епизодите на мания с депресия се редуват изключително бързо.,,-в това е проблема, бързата смяна ограничава броя на медикаментите. Ако и се даде невролептик, може да я вкара в депресия, антидепресанта пък може да прехвърли депресията в мания.По тази причина е избран депакина.Той е стабилизатор на настроението и се дава и при двете фази-депресия и мания.Идеята е да нормализира настроението бе да прехвърли границата, в случая да не а вкара в депресия.Депакина в случая е с много по-малки странични действия от лития и за това е предпочетен като медикамент.Магнезият, омега мастните кисели и витамина биха помогнали при обикновена тревожност, тук нещата са доста по-различни.

 

Във всеки случай вие се обадете на психиатъра и му обяснете ситуацията.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здраввейте, д-р Първанов!
Не съм вярвала, че на 17-годишна възраст ще усетя нужда от психотерапевт, но факт.

Проблемът ми не мисля, че е кой знае какво, но нямам намерение да се влошавам.

Историята започва откакто родителите ми преди 6 месеца заминаха да работят в чужбина. Оставиха ме тук с вуйчо ми и баба ми, но не под надслов да се грижат за мен и да ме контролират, а просто да живеем заедно. В училище съм с добри оценки, занимавам се с актьорско майсторство, справям се сама с домакинските задължения и ангажимента да отида да платя сметките и да напазарувам, като нормален млад човек излизам с приятели, имам си приятел от половин година, а лятото работя. На фона на това баба ми ме упреква-защо съм седяла до късно да уча, защо съм излизала с приятели, обвиняваше ме, че лъжа за продължителността на репетициите, не смяташе за правилно виждането ми с близки и познати. Когато започнах да работя, тя нямаше достатъчно време да говори с мен, но в случаите, когато имаше, разговорът пак излизаше на изходната точка, че нещо не е направено както трябва. От начало не обръщах внимание на това, но преди около месец явно обърнах твърде голямо внимание. Беше поредния упрек, че съм била на гости у моя позната и че съм прекарвала твърде много време у тях. Въпросната позната е приятелка на майка ми, съответно ми помагаше чрез съвети, но когато настана проблем, че съм била у тях аз просто клекнах по средата на улицата и заплаках, плаках и питах защо никой не е доволен от това, което правя. В този момент приятелят ми беше с мен. Той се опита да ме успокои, но аз не му позволявах да ме докосне-блъсках го, удрях го, крещях да ме оставят на мира и плачех. Някакси стигнах до вкъщи и налетях на таблетки мента, глог и валериан-изпих една, строполих се на леглото, продължавах да плача и треперех, сякаш ми е студено.. На приятелят си не казвах нищо, освен "Излез от стаята, остави ме на мира". Той излезе и след 2-3 минути спрях да треперя и плача, но когато влезе пак започнах наново,,, Той отново ме остави сама и след около 10-15 минути бях спокойна и сякаш не беше станало нищо. След тази случка последваха множество малко такива, в които приятелят ми ме поправя относно нещо, а аз побеснявам, крещя, посягам му и плача. Минута след това ми няма нищо. И сега си ги имам тези състояния. Моментите, в които някой има забележка кое как правя аз си премълчавам, но когато дойде от мой близък започвам да плача и треперя. В главата ми нахлуват едни мисли, че въпреки усилията ми никой не е доволен и че не съм потребна на никого. Преди 2 години пиех Алора, тъй като на нервна почва изпитвах недостиг на въздух, което го има и сега, но не пия никакви хапчета. Основният ми въпрос е смятате ли, че имам нужда от психотерапия, някакви медикаменти или просто какво бихте ме посъветвал. Благодаря! 

Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам причина, поради която да не се посъветваш с някой психолог, относно твоето емоционално състояние.Пиша нарочно ,, посъветваш,,,  защото не смятам,че то е достойно за някаква друга помощ-психотерапия.От друга страна, ако не го направиш, ще страдаш излишно и дори може да разбиеш връзката си.

Потърси някой колега за няколко консултации.Само, може да спечелиш от това.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Д-р Първанов, здравейте.

 

Имам една молба към Вас, бихте ли ми казали какъв е смисълът на живота според вашите разбирания? Кое дава основа и цел на съществуването? Знам, че при всеки е различно, но кажете ми, моля, за екзистенциалния смисъл? Какъв е смисълът на Вашия живот?

 

Благодаря предварително.

Редактирано от stelyana
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
  • 4 weeks later...

Здравейте д-р Първанов,

Ще се радвам ако е възможно да споделите Вашето мнение и коментар (напътствия как бих могла най-правилно да постъпя).

Ситуацията при мен е следната: на 16 ноември (преди около 2 седмици) получих силен пристъп..на паника мисля че е.. бяхме на обяд с майка ми и новият й мъж, с който подписаха същия ден (с баща ми са разведени и разделени от 5-6 години). Аз бях свидетел, заедно с доведената ми сестра. Идеята беше след това да отидем в близко градче, където има СПА хотел и там да се отпразнува. Бяхме в тесен кръг: аз, доведената сестра заедно с мъжа й и майките на двамата младоженци. Моят приятел също трябваше да идва, но състоянието на баща му не беше добро и той прецени, че ще остане в София при него. Действието се развива в провинцията. Аз бях отишла при тях деня преди подписването. Същата вечер имахме доста сериозен разговор с приятелят ми и за малко да се разделим - някакво недоразумение се беше получило, инициаторът бях аз (както в повечето случаи). Тогава си писахме по вайбър до много късно - 3-4 през нощта. Сърцето ми биеше много ускорено, бях напрегната и едва успях да поспя след това. Сутринта трябваше много рано да станем, за да подготвим всичко, пих 2 кафета, с един мъфин. Пиша толкова подробно, защото не знам дали някое от тези действия не е причината за случилото се по-късно през деня. След церемонията, която мина много бързо, заминахме за съседното градче за СПА-то и отпразнуването. По пътя разговарях с майка си - разказвах й за работата ми, където е ужасно напрежение и стрес постоянно, за мениджърите и тийм лидерката ми, която ме дразни ужасно много в 95% от случаите, а се налага да работя с нея всеки ден (имам чувството, че ми действа като емоционален вампир). Настанихме се и седнахме за обяд (аз продължавах да съм напрегната (на следващия ден трябваше да ставам отново рано, за да пътувам обратно към София - за работа). Когато си поръчахме съвсем неочаквано, започна да ми става лошо, задушно, притиснато (бяхме в голямо помещение н ъглова маса и аз бях на ъгъла, не знам дали това е причината да ми прилошее) и ми изтръпнаха малките пръсти и безименните на ръцете. Сърцето ми биеше много силно, помолих майка ми да излезем, понеже ми е лошо - мислех си, че от въздуха ще се оправя, но уви. Излязохме навън, но не престана да ми е така. Разплаках се без причина..може би от страх..опитах се да дишам спокойно, но не помагаше. Пресъхна ми устата и имах чувството, че ще си глътна езика, че ще получа удар или просто, че няма да мога да си поема въздух и ще умра. Това продължи около 10-15мин. без признаци за утихване и я накарах да извика помощ, те дойдоха след около 10 мин. премери ми кръвното, което беше 140/100 (аз съм 160см, 59кг, на 25 години) и лекарят каза, че това кръвно е много за моите години и ръст. Той каза, че е нервна криза и ми сложи диазепам (инжекционно). Не подейства веднага, разходихме се до близката аптека, за валидол, в случай, че се наложи да пия ако пак започне да ми става нещо такова. Бях доста уплашена от това, което ми се случи и се страхувах да не ми се случи отново. По-късно (3-4 часа след инжекцията) не можех да се успокоя, затова си взех един валидол, от което се поуспокоих за малко и успях да поспя. Вечерта взех някакво сруго успокоително, което го водят за такива панически..не си спомням името му.  На следващия ден пътувах сутринта, като задължително си взех за всеки случай още валидол.

Прибрах се в София и отидох до личната ми лекарка веднага с целта да й разкажа и да си взема болничен, защото не се чувствах уверена да отида на работа, където напрежението е страшно много. Тя ми даде уверение за психиатър, където си записах час за след 2 дни (за 19 ноември). Когато се прибрах започнах да търся в нета информация с цел да намеря нещо подобно и най-близкото, което ми се стори  е за паник атаки и паническо разтройство. Прочетох статията на Орлин Баев и за тактиката с дишането със стомаха и се успокоих, че ако ми се случи пак ще я приложа. Същата вечер се видях с приятеля ми, с който си бяхме оправили отношенията още онази нощ.. И като започнах да му разказвам за случката, отново започнаха да ми изтръпват крайниците и да получавам сърцебиене..опитах се с дишане и описаните методи в статията (да си представя страха като малко дете..да го прегърна и т.н.), но не помогна и взех валидол. През следващите 2 дни докато чакам срещата с психиатърката реших да потичам в парка (беше хубаво времето) и от много време се каня да започна отново да спортувам ( по принцип съм спортна натура и тренирах преди доста, от няколко месеца насам не съм, без причина..,може би мързел). Пиех и продължавам да пия успокоителен чай със следните съставки: корени дилянка, листа мента, листа маточина, стрък мащерка, цвят лавандула, стрък дяволска уста. Това ми помагаше да съм по-спокойна (до колкото се може, понеже все се сещах за онзи случай от 16-ти).

По време на срещата ми с психиатърката й разказах за случилото се, както и за предисторията, която  може би също е от значение. По-притеснено и със страх съм от преди около 3-4 месеца (от лятото), когато си мислех, че със структурните промени са решили да ме махнат от работа, чувство за малоценност, спадна ми самочувствието, все по-рядко започнах да се усмихвам, задъхвах се и имах като допка в стомаха, когато съм на работа и под напрежение. Тогава (още лятото) си взех болничен, защото не го изтърпявах вече.. От почивката и отдалечеността ми от тийм лидерката, която ме дрази с непостоянното си държание, успях да се стабилизирам, започнах да си търся нова работа, но много избирателно, за да не попадна в ситуацията от трън та на глог. След като се върнах на работа тогава имаше 2-3 случая, в които се разплаквах от нищото..просто от много напрежение и стрес. Работата ми е свързана с интервюта (на нискоквалифицирани кадри) и това ме товари още повече - повечето пъти си изливат проблемите пред мен, без да мога да им помогна.. не успявам да намеря начин да се справя с това, т.е. да не обръщам внимание, понеже съм състрадателен човек и винаги искам да мога да помогна на човека отсреща. 

Преди около месец (21.10.-28.10.) пътувах до Париж (приятелят ми беше там в командировка и имаше възможност да го придружа). За първи път летях със самолет. Таз си изкарахме много добре, но вечерта, преди да летя обратно за София имахме малко сдърпване (основно продиктувано от това, че не съм сигурна в чувствата му към мен, дали наистина иска да е с мен и дали не си мисли/вижда с други...). Тогава той за пореден път ми потвърди, че ме обича, че иска да е с мен..и всичко, в което се съмнявам е плод на моето въображение. Оправихме си отношенията тогава. Но на следващия ден (28.10.) по време на полета ми се случи нещо като паник атака - изтръпването на ръцете, сърцебиене, пресъхване на устата и чувството, че ще припадна. Тогава се събрах някак си да изкарам полета и да запазя самообладание без да пия нещо.. като слязох от самолета се пооправих и не му отдадох толкова голямо значение и си продължих по старо му - работа, нерви, търсене на нова работа и така до 16.11., когато се случи тази криза..или паник атака.. 

Всичко това го разказах на психиатърката, както и че не изпитвам радост от празниците, които идват, т.к. нямам домшния уют, където да изкарам тези дни, а по-скоро е от гости на гости и в крайна сметка винаги има сърдити, при които не съм успяла да отида. 

Тя ми каза, че това е паническо разтройство с известна депресия. Питах я да отида ли на психолог, да спортувам ли или да започна някакъв курс..за език или нещо подобно, тя ми отговори за сега да изчакам с тези неща. С психолог може, но по-натам, както и за спорта. Тя заяви, че ще се оправя, но трябва малко да попия медикаменти. Изписа ми Seroxat (антидепресант) по схема (4 дни по 1/4, 10 дни 1/2 и след това по цяла таблетка сутрин след хранене), както и невростаб (3/ден след хранене) и милгамма (3/ден след хранене). Пия ги от 20.11., защото не знаех какво друго да правя. Тя ми каза, че това е химична реакция в мозъка - повишаване на адреналина, а пък намаляване на кортизол или нещо подобно и ме увери, че само с хапчета и правилно лечение ще се оправя и няма да се получава вбъдеще така. 

Следвам рецептата като някои дни, когато ми идва повече напрежение в работата пия по 4-5 от невростаб (психиатърката ми каза, че до 5-6 е ок да се пие, ако имам нужда). Чая продължавам да си го пия.

На 21. 11. събота) трябваше да съм сама вкъщи (живея сама по принцип, но приятеля ми е много често при мен - през ден, че и по-често понякога). През деня нямаше проблем бях навън с приятелка и се разведрих малко, но вечерта като се прибрах и ме обзе едно чувство на потиснатост, ужас, че ще съм сама, та дори и за вечерта и.. нежелание да правя каквото и да било (някакво депресивно настроение), не исках да оставам сама. Помолих приятеля ми е при мен докато се пооправя и докато подействат хапчетата, т.к. психиатърката каза, че може да почувствам облекчение от 1 до 3 месеца и отначалото няма да ми е много спокойно. За щастие той се съгласи и е всяка вечер при мен. Пия си хапчетата и утре имам консултация отново с психиатърката. Настроението ми всеки ден е различно - ту съм спокойна, ту по-неспокойна и тревожна.

Аз по принцип съм много уравновесен човек, щастлив, радвам се на всяко листенце, тревичка, на всичко..на природата, на птичките..но от известно време насам някак си съм променена. Това е може би от както спрях да тренирам редовно (март-април), тогава станаха по-сериозни отношенията ми и с приятеля ми. Той не е толкова жизнерадостен, не показва много емоциите си, по-прикрит човек е и трудно може да се разбере какво му е в главата. Може би и затова толкова ме обърква понякога. Сега, след като се случи всичко това, остана до мен и каза, че ще е до мен и че иска да съм отново по-добре.

Преди тренирах кик бокс, тае бо, тичане за здраве и от време на време фитнес. Активен човек съм, не съм имала депресивни състояния до сега и затова се стреснах като се случи това..

Може би е важно да спомена, че баба ми (от страната на баща ми) страда от депресия, откакто родителите ми се разделиха пие антидепресанти, водихме я в клиниката в София, получавала е нервни кризи, дали пък не се влияя и от нейното състояние..

Ще съм много благодарна на коментар и съвет от Ваша страна. Според Вас на правилния път ли съм за възстановяване на щастливото си Аз или следва да направя нещо друго, за да си помогна?

Благодаря предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

Това не е пътя.За съжаления намам време писмено да ти го обоснова.

Но ти оставям телефона си и време в ковто може да потърсиш обясня подробно защо не е това пътя.

Не може стрес да се преодолее с лекрства.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Пиша, тъй като прочетох, че ме споменавате. Като прочетох с какво отношение правите визуализацията с метафората за вътрешното дете и дишането, в ума ми възникна следната представа. Ето вие като съзнание и вие като подсъзнание (метафората за детето). Сякаш сте хванала това вече тревожно и плачещо дете и го пребивате, докато в същото време си представяте как го прегръщате. Защото си го представяте механично, сякаш да излъжете ставащото, да ползвате някакъв външен метод подобно на хапче, без истинска промяна в осъзнаването. Целта е да се доверите на страха си, да се отпуснете в него, да плавате в него и с него без съпротива, смирено. Вие да почувствате допира до подсъзнанието в транс и да му се доверите, както и то на вас, на предложението ви за задоволяване на неговата нужда от сигурност чрез смелост и обич, вместо безкраен страх. А вие правите въпросната техника повърхностно, на половин процент от реалното и приложение... Успехи или в пребиването на себе си и дрогирането или в сприятеляването и оцялостяването в процеса на промяна на мисленето и възприятието. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Моля за помощ и съвет д-р Първанов!

Казвам се Пламена Христова на 31 , след раждането получих паническо разтройство(така ме диагностицираха),натрапливи мисли,вегетативни симптоми-гадене,повръщане,диария. Страх от смъртта, страх от болести.Пия различни антидепресанти от 2009 г до сега. Сякаш не мога да се зарадвам на нищо, агресивна съм с променливи настроения. Детето ми е на 7 г и от около 2 години има панически атаки,поне аз така ги определям. Не се случва често, за две години около 7-8 пъти. Проявяват се в тревожност и тремор,потене,сърцебиене, започва да плаче, изпада в неопреодолим страх. Случва се , когато започне да се разболява,примерно болно гърло, лека температура, чревен вирус, сънува кошмари, или когато и предстои някаква изява пред хора в детската градина преди,сега в училище.Започва с болки в корема. Когато погледна дъщеря си сякаш виждам себе си в най-тежките си периоди. Не знам какво да предприема, вече три пъти сме на психолог, но тя не иска да ходи.Не се чувства комфортно. Аз също посещавам психолог. Старая се да се справям пред детето, да ме вижда винаги усмихната.Искам да и помогна.Моля, дайте ми съвет,как да постъпя,какво да направя, да ползвам ли хомеопатия за нея,не знам , толкова е малка и крехка.Не искам да изпитва този ужас.Толкова е мъчително.Как да се справя? Изключително ще съм Ви благодарна ако ми дадете съвет!

Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам никакъв проблем при дъщеря ви.Всеки човек в нейната ситуация би усещал стрес.Всеки!

Съгласен съм,че може би и трябва малко увереност.За целта, трябва да се работи не с нея, а баща и.Бащата е, този, който трябва, да дава смелост на децата си.Нека, съпруга ви си направи среща с психолог и следва неговите съвети.Дъщеря ви не се нуждае от такъв..Дан,о имате разумен съпруг който послуша съвета ми.

Това е.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 11 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Не виждам никакъв проблем при дъщеря ви.Всеки човек в нейната ситуация би усещал стрес.Всеки!

Съгласен съм,че може би и трябва малко увереност.За целта, трябва да се работи не с нея, а баща и.Бащата е, този, който трябва, да дава смелост на децата си.Нека, съпруга ви си направи среща с психолог и следва неговите съвети.Дъщеря ви не се нуждае от такъв..Дан,о имате разумен съпруг който послуша съвета ми.

Това е.

С баща и сме разделени.Когато ходи да приспива при него пак се получават такива атаки и всяка нощ ми я връща.Възможно ли е това да е манипулация от нейна страна или заучено,защото ме е виждала няколко пъти в криза,когато беше на 5.Благодаря ви

Линк към коментар
Share on other sites

Щом ги получава при него значи му няма доверие.Трябва да се работи в тази насока-максимално добри отношения и близост с бащата.Вие ходите на психолог, поговорете с него за проблема, като включите в разговора и бащата.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Щом ги получава при него значи му няма доверие.Трябва да се работи в тази насока-максимално добри отношения и близост с бащата.Вие ходите на психолог, поговорете с него за проблема, като включите в разговора и бащата.

Бащата и дъщеря ми имат много силна връзка,много се обичат и постоянно се виждат.Ние,двамата ,се разбираме ѝ постоянно говорим за детето,как да се постъпи и кое е най-добро.Но в началото,когато започна да получа кризи чу от него,че е заради мен,и че детето започва да ме имитира.Благодаря ви много,ще поговоря с психолога си за бащата и доверието,което имат един към друг.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Здравейте Д-р Първанов,

Пише Ви Д-р Пламен Атанасов ваш колега психиатър от гр.Плевен . Не успях да намеря начин да се свържа с Вас. Моля Ви за работна среща. Моят телефон е 0888464676. Очквам да се свържете с мен. Благодаря предварително.

Редактирано от PlamenAtanasov
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...
В 20.06.2014 г. at 20:00, д-р Тодор Първанов каза:

Оставих съобщение.

Здравейте! Имам нужда от терапия в Плевен практикувате ли още? Аз съм от Русе,звънях преди малко. Номера ми е 0988333488

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...