Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Sliana

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Sliana's Achievements

  1. Както пише д-р Първанов "тревожното разстройство е мерило за интелигентността на човека - кога ще се сети, че трябва да избере и направи нужните промени за да не страда". Моите най-хубави години минаха в лапите на тревожната депресия Благодаря на Валерия Дилова за подкрепата, ежедневните малки стъпки, дори и минималното постижение ще е голямата ми победа по пътя
  2. Д-р Първанов, много благодаря за отговора ви и за насоките, които ми подсказахте. Наистина трябва да спра вторачването си в медикамента, а да работя върху мисленето си и преодоляването на голямата си тревожност. Както казва Екхарт Толе, мисля, че е дошъл момента в който "съм преяла със страдание" и е време да се "предам", да приема момента, такъв какъвто е, тоест да променя създаденото от мен, от мисловните ми модели страдание. Е, достатъчно, аз бях до тук, стига... Искам да се измъкна от психическата болка, депресията и отчаянието, приемайки настоящето. Аз съм избрала своето нещастие, чрез натрапчивото си мислене, чрез постоянното вторачване в миналото и тревожността за бъдещето. Ще пия проклетия Ривотрил, докато се почувствам готова да го намаля постепенно и да го спра. Трябва много работа и желание, чувствам, че момента наистина е настъпил! Благодаря ви за мнението и подкрепата.
  3. Благодаря, Дончо Донев за отговора и препоръката. Много точно и ясно си описал проблема ми. Наистина трябва да работя върху разликата между контролируемото и това, което е извън нашия контрол. Доста е трудно. Дано имам късмета да намеря добър терапевт.
  4. Здравей Диана, благодаря много за мнението ти и затова, че ми писа. Бетаблокера пия отскоро, тъй като направих много силна хипертонична криза след спиране на антидепресантите и наистина за него не се притеснявам толкова защото за тези медикаменти няма наложено толкова мнение, че трябва да се пият за кратко и да се спират, както ривотрила. Него го изписват със зелена рецепта и се знае, че зависимостта към бензодиазепините е равна на хероиновата... Освен това усещам, че дозата, която взимам след известно време спира да действа и се развива толеранс и трябва да се увеличи за да има успокоение... Познавам 90-годишен мъж, който от 33-годишен пие лекарства за кръвно, а също така познавам и 24-годишен мъж с кръвно 180/100, който няма никакви симптоми и отказва да пие лекарства... Навсякъде по форумите в интернет се коментира ужасната зависимост към ривотрила. Дълги години съм живяла с паническите кризи, без лекарства, но бяха по-леки, а с напредване на възрастта (38 г.) се засилиха и положението стана нетърпимо... Твърдо съм решила да не пия повече антидепресанти, те, както някъде четох наскоро абсолютно не помагат на тревожността и това със серотонина, не е доказано, със същия успех може да се пият плацебо-бонбонки с разликата че страничните ефекти на антидепресантите са също толкова кошмарни, колкото паническите кризи. Трябва да се приема и обикна, такава каквато съм с всичките си слабости и несъвършенства, неувереност в собствените сили и чувство за малоценност. Желанието ми за контрол над всичко е породено от страха от болестите и смъртта. Повтарям си напоследък молитвата, която е препоръчал психолога Орлин Баев за паническо разстройство и страха от смъртта. Обръщам се към Господ за помощ и се оставям в неговите ръце, "да бъде неговата воля, не моята", приемам страха си и спирам да се боря с него и да го прикривам. Никога не ме е интересувало чуждото мнение или какво ще си помислят за мен, или че ще се изложа някъде. Аз съм обсебена предимно от екзистенциалния страх и от неумението да се радвам на малките неща в живота си. Въпреки, че съсипах брака си и съпругът ми не можа да разбере и понесе моето състояние, аз имам прекрасно дете и тя е радостта в живота ми, но чувствам, че ми липсват сили да й дам нужното внимание, подкрепа, нормални условия за живот, мога да й дам безграничната си любов, но как да й осигуря нормални условия, като силите ми са толкова изчерпани, а детето разчита само на мен... Казват ми "стегни се, заради детето си, то има нужда от теб" - ето това ме разкъсва защото чувствам, липса на сили и енергия... Това е от мен. Поздрави!
  5. Здравейте! От 1997 г. страдам от паническо раздстройство и депресия! През всички тези години съм се опитвала да се оправям с телесните симптоми на ПР и депресията без лекарства и не съм се обръщала за помощ към психотерапевт. Но след инцидент с детето ми, което два пъти получи синкоп и гърч след силен уплах, състоянието ми се влоши и започнах да пия антидепресанти и бензодиазепини. Вече четири години пия какви ли не лекарства (антидепресанти, няколко вида, бензодиазепини, антиепилептични, невролептици), но състоянието ми се влошава. В момента пия само ривотрил и бетаблокер и съм сравнително стабилна, откъм панически атаки, но имам много силно изразена депресия - всеки ден плача и изпитвам чувство за вина, че пия ривотрил и не мога да го спра. Аз съм наркозависима. През всичките години искрено съжалявам, че не съм открила подходящия терапевт за помощ. Моля, помогнете ми със съвет къде се лекуват наркозависими към бензодеазепини. Психиятърката при, която ходих не можа да премахне медикамента, въпреки другите лекарства, с които се опитваше да го замести. Самата тя ми каза, че имам нужда от психоанализа, но въпреки, че съм от София и тук има много специалисти, аз не мога да си го позволя финансово. Понякога се успокоявам, че колкото и живот да ми остава ще пия този медикамент след като се налага и съм слаба да го спра. Между другото имам силно изразена хипохондрия и страх от смъртта от дете. Спомена ми е, че получих тези страхове след като моите родители ме заведаха на погребението на дядо ми, а също и след като на 7 годинки съм боледувала от миокардит. Дъщеря ми, която е на 12 години е със същата психика - много лабилна и прави припадъци, които имитират епилептични от силен стрес. Опитвам се заради нея да "стискам зъби" и да не показвам слабост и да не съм лош пример, но децата са много сензитивни и всичко усещат и копират. И така освен за собствения кошмар трябва да съм много внимателна и за детето, но нямам никакви сили. Опитвам се да се приема такава каквато съм и да спра да се боря, да се отпусна и да приема смъртта, като естествен ход на живота, опитвам се да приема страха си и да се сприятеля с него, но симптомите са доста мъчителни... Обръщам се с молби към Господ, но усещам, че имам нужда от помощ, а няма откъде да я получа...
×
×
  • Добави...