Изгрев

Да, разбира се, че ми се е случвало. Миналата седмица премина в подобно състояние за мене. Бях започнала да търся отговор отвън, докато нещо в мене ме прикова да седна вчера и да се постарая да остана на тихо в себе си. Така не съм разбрала ка е минал един час. Отговорът дойде отвътре, естествено и се почувствах лека и спокойна. Понякога забравяме улисани по външното, че наистина всичко е в нас. Всеки има онова място, тихата стаичка, където сме ние. Там е всичкото знание, което ни е нужно, за да се справяме в света. Поседни, притихни и ще имаш отговора. Когато се успокоиш и вземеш решение, твоите близки също ще са добре. Не си мисли, че ти е дадена такава голяма отговорност, че те да са зависими от тебе. При всички условия, всеки от нас има своя вътрешен наставник, който да го води, за да си изпълни това, за което е на Земята. Успех!

Моля се любовта, която е довела Ивето в семейството ви, да е по-силна от болката, която сега изпитвате. Вие винаги ще сте заедно, защото се обичате. Ще го усещате в сърцата си. Нека Божията светлина и любов да ви лекува и да изпълва Ивето. Да имате МИР! Разбирам те и те обичам! С тебе съм.

От Учителя "СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ - СЛОВОТО НА ПЛАНИНАТА" София 1933 г. ЦЕННИ МИСЛИ ЗА ЧОВЕКА Постигнат път, изгряваща истина и постигнат живот са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта. Мисли върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре и върху светлина, която свети навсякъде. Хлябът, слязъл от небето, е за сърцето, мисълта - за ума, а работата за човешкия дух. Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта. Изгряващото слънце показва славата на деня. Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва. Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие. Тъмнина за силните, светлина за слабите, скръб за здравите, радост за болните. Здравият да се радва на скърбите си, а болният - на радостите си. Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод. Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява. Бъди всякога свободен и никога не се впрягай. Тури хомота на почивка, а силата на работа. Постави страха слуга на разума си. Постави милосърдието помощник на сърцето си. Дружи с това, което не остарява - Любовта. Дружи с това, което не потъмнява - Мъдростта. Дружи с това, което не се ограничава - Истината. Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи свобода. Край има само там, дето престават всички противоречия. Начало има само там, дето всичко е в съгласие. Светът е това, в което всичко се проявява. Търси произхода на всички неща, за да намериш истинския Бог в душата си. Той се нарича силният в силните и силният в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмътният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Дето е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко. Скръб е това, което не се разбира. Радост е това, което се разбира. Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание. Туй, което не се хваща, е светлина. Туй, което не се разбира, е любов. Туй, което не се постига, е свобода. Неуловимото е светлината. Неразбраното е любовта. Непостижимото е свободата. Не ставай преждевременно врата за света, защото всички ще минават през нея. Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват. Те са: Живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение. Посрещай този, който слиза. Изпращай този, който възлиза. Търси това, което не губи сладчината си. Не уповавай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно. Глад без хляб се помни, с хляб се забравя. Когато тръгваш, носи страха на гърба си. Когато се спираш, носи любовта в сърцето си. Храни обезсърчения, подигай падналия. Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен. Три неща в живота не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее и светлина, която грее. Три неща дръж постоянно в живота си: мир, който почива в сърцето; светлина, която обитава в ума и радост, която работи в душата. Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира. Ставай рано, когато сиромашията хлопа. Лягай рано, когато богатството тръгва. Яж, когато пресищането си е заминало. Почивай, когато гладът е дошъл. Говори, когато те питат. Мълчи, когато те милват. Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качвай. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи се при този, който носи светлина. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага. Не се мий на река, която глава няма. Не се качвай на връх, който ръце няма. Туй, което не се уморява, живот е. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Добродетелта живее само при това, което никога не изгасва. Добродетелта живее само при това, което всякога се радва. Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко.

Да, ние би трябвало да можем да говорим свободно по всички теми, които искат изясняване, разрешение. Като споделяме опитностите си, взаимно си помагаме. Спорен ден!

Даде ми се да разбера, че животът ми има своето предназначение и не мога да избирам да го заменя за нечий друг. Тогава имаше опасност за здравето и дори живота на дъщеря ми. Удивлявах се как ми се даваше сън след сън да видя през какво съм минавала, какво е жертвоготовност по своя воля и да си жертва, определена като такава от друг човек, облечен във власт /бях дете, принесено в жертва по особено жесток за мене начин; изгаряна на клада, разстрелвана.../. Странното е, че сега пиша това и то не ме докосва. Имам изработена способност да изтривам сякаш от съзнанието си всичко, което не ми е нужно, свършило си е работата. Когато открием в спомените си някой, който знаем, че живее близо до нас в настоящето, че ни е сторил "зло" или "добро", то спомените ни се дават точно, за да ни научат или да простим за стореното или да не се привързваме към благодетеля. Наложи ми се да се справя и с двете състояния, но не беше никак лесно. Според мене всичко ни се дава, за да осъзнаем взаимосвързаността ни. Да открием причините за днешните ни състояния, връзки, желания, стремления. Учителят е казал нещо, което дълбоко е залегнало в мене: "Имайте връзка само с Бога, а с хората имайте само отношения." Всяка обвързаност носи последствия, т.е. необходимост от развързване... а това е болезнен процес, поне така го определяме, усещаме ние. Лесно е обвързването, трудно е развързването. Това ни води от прераждане в прераждане, защото забравяме, че всички сме ЕДНО... всеки търси своето си, търси изява, признание, но често за сметка на друг. Много има да се пише, но не е нужно. Всеки от нас ще изживее и научи това, което му е нужно, за да достигнем същността си. Приятна вечер!

Вярвам, че на всеки от нас се дава да узнае точно толкова, колкото е готов да понесе и да носи. Според съзнанието ни се дават и изпитанията, и знанието. Преди около 15 години, в няколко последователни съня видях себе си, но не в това ми тяло - видях се дете, бях момиче от средновековието, видях как съм си отивала от този свят 4 пъти, в различни векове, т.е. преживях смъртта си. Знаех, че съм аз, защото усещанията, които ми се даваше да имам, не будеха никакво съмнение. Събуждах се, с дни излизах от състоянията, в които бях влизала по време на "сън". Всичко това беше, за да си обясня някои събития в сегашния ми живот, но не съм търсила нарочно каква съм била в минал живот или каквото и да било такова. Молех се усърдно да ми бъде дадена светлина, за да успея да различавам кое е от мене като личност, от егото ми и кое е от Бога, да знам Неговата Воля. Бяха много трудни времена за мене, без Божията помощ нямаше да се справя. Това, което научих в никакъв случай не ми попречи да живея СЕГА, няма друго истинско, освен настоящето, съзнанието обхваща всичко,но на нас се дава правото да се фокусираме върху точно определено състояние, обект... Днес дори не се сещам за това, което мина тогава през мене, все едно не е било, ако не беше тази тема, да ме провокира да пиша... Дори тогава се наблюдавах отстрани като зрител на игра, в която аз съм главното действащо лице, но липсваше емоцията, обвързването... Убедена съм, че няма нещо, което ни се случва, да не е за добро, да не е допуснато от Бога. Ние не можем да знаем кое защо е... може и да можем, но само когато целият ни живот е посветен на служение, когато можем с абсолютна убеденост да кажем "Аз и Христа едно сме." Не само на думи, но по дух. Сигурна съм, че може да е опасно за разсъдъка ни нездравото любопитство, с цел лична изгода. В някои случаи може и да се допусне достигането ненавреме до определено духовно знание, но то само задържа нас в развитието ни, защото не го ползваме за общото благо. Това е за урок. Всяко чисто душевно търсене намира отговор от Духа. Няма нужда да се напъваме, да бързаме, всичко си идва навреме. За всичко си има благовремие. Важното е, като сме достигнали до някакво знание, да го прилагаме. Аз не винаги успявам, явно не съм достатъчно будна и последователна. От онова време, след молитва, когато успях да остана тихао в себе си, преминаха тези слова. Надявам се да откриете нещо за себе си в тях. Затова си позволявам да ги споделя. Когато се слеем с Христовия дух, сме слети с всяка божествена частица. Всяко прераждане е индивидуално преживяване на Бога. Как тогава да не чувстваме всеки, имаме спомен за всичко, което сме били. Свободно сме избирали това, от което сме имали нужда, за да развием и преоткрием някоя своя страна, която сме забравили. Действайки, събираме енергия, която насочваме в посока, която пак ние избираме. Ако пилеем енергия в неплодотворни действия /не обменяме помежду си с Любов/, някоя част от нас има недостиг от енергия и заболява. Ако не искаме да даряваме Любов, което е наше естествено състояние, в някои наши части се задържа енергия и пак заболяваме. Пълното преливане от едно индивидуално същество към друго носи радост и здраве, води към единение. Затова, когато не сме извършили достатъчно интензивен обмен помежду си, се чувстваме напрегнати или уморени и търсим обмен с дървета, камъни, цветя, за да възстановим енергийния си баланс. Прониквайки дълбоко в себе си, се свързваме с Извора, който ни дава всичко, но ние се нуждаем и да даваме всичко получено, за да не спираме потока. Затова колкото повече знаеш и можеш, носиш по-голяма отговорност пред всички части. Спомнил си си преди другите, Любовта трябва да тече през тебе безспирно, Мъдростта да огрява непрестанно, Истината да е факела ти. Не ти трябват условия. Всичко е в тебе, защото нищо не е извън тебе. Вън и вътре е едно, проявено по два начина. Вътре никой и нищо не може да промени без твое желание. Вън можеш да контролираш, когато си се научил да контролираш вътре. Контролираш ли вътре, си независим вън. Така се научаваш да запазваш винаги самообладание. Не пренебрегвай нищо отвън, но наблюдавай и дарявай, изливай отвътре навън. Съсредоточен навътре, изливай навън. Всичко е твое, защото си мой, а всичко мое, е твое. Давайки получаваш. Не може другояче, защото даването е получаване. Когато си открил в тебе извора, не ти е нужно да се ограждаш. Някои ще се ограждат, за да се защитават от неоткрилите Извора, защото като го нямат в себе си, искат да вземат от другите. Те като нямат бликащ Извор, имат само колкото са успели да вземат от другите. Открий Извора и давай! Защо да се ограничаваме, да правим бент? Ще се запушим. Колкото повече стават тези, които са освободили Извора в себе си, толкова по-голямо изобилие ще има. Спри се в себе си, почисти Извора и го остави да бликне. Усетиш ли, че се е позамърсил отвън, поспри се, попей, поплачи, посмей се, потанцувай и така ще почистиш. Прави го съзнателно. Не чакай да се разболееш от затлачване или да се натъжиш от “чужда” болка. Говоря ти чрез всичко, когато ме чуваш отвътре. Благославяй всичко. Всичко е благословено. Така сме в единение. То е естествено състояние. Избери го ти съзнателно и се радвай. Когато си в него, не можеш да не се радваш, защото Аз винаги се радвам. Смири се в себе си, защото няма срещу какво да се бориш. Всеки ще си спомни, когато се събуди. Насила събуденият е сънен и може да се спъне. Всички ще се събудят, когато се наспят. Някои са будни, но искат още да поспят. От обленяване боли глава. Всичко става във времето си. 09.09.2001г.

Много ми харесва този стих на Хуан Рамон Хименес: ЛЮБОВ Дъхът на цвете някакво за миг ни прави господари на съдбата; и слънцето сред синьото небе, което вечер нахлува през полуотворена врата; и някакво предчувствие за радост; и птица някаква, която каца на прозореца; и някой миг на нещо неочаквано... И в самотата на мълчанието няма друг никой освен трима ни: пейзаж, човек и тайна. А времето и всички спомени приличат не на възел от пътеки, а от лъчи и въздух. И усмихнати се движим по спокойното море. И къщата е чудна, пейзажите и - прелестни. За миг царуваме, тъй бедни, над живота си.

Багира, благодаря за отговора. Прочетох за остеопатите, но май проблемът не е вседствие на раждането. В ранния пубертет дъщеря ми изведнъж много израсна на височина. Беше слабичка, а висока и започнаха да й се подиграват, дори някои я наричаха с обидни имена. Това беше причината да се привежда, за да се поизравни с по-ниските. Но... сега вече остана изкривяването от неудобните за ръста й чинове и изгърбването от онази възраст ... Предполагам, че е слаба мускулатурата на гърба и затова се изморява като се позадържи по-дълго изправена. Но е нужно да си каже думата специалист. Ако тя пожелае, защото вече е достатъчно голяма, вероятно е нужна консултация с ортопед. Друго не се сещам. Ще следя темата. А този нов спорт къде се практикува, дори не съм го чувала?

Моля се да се съберат в себе си, да успеят да простят всичко, което им беше пиричинено... Имат нужда от любов, от много любов, за да се възстановят. Светлина и любов към тях!

По този въпрос от доста време съм разтревожена. ?#8221;ъщеря ми, която вече е на 19 години има изгърбена стойка. Като беше по-малка я записахме на така наречената "изправителна гимнастика" в училището, в което учеше. Повече от половината деца бяха с нейния праблем. Чиновете им бяха малки, неудобни и те се изкривяваха, за да могат да пишат. Редовно посещаваше часовете, предназначени за упражненията, но нямаше ефект. Вероятно като майка не съм направила достатъчно... Сега като все й напомням да се изправя, тя ми отговаря, че не може, започва много да я боли, дори получава главозамайване, ако продължително време си налага да е изправена. Не знам към кого да се обърнем. Тя самата съзнава проблема, защото видимо има несиметрия в тялото й, а и е запозната с последствията от изкривяването. Ако някой наистина може да даде име, адрес, телефон на подходящ специалист, ще съм много благодарна. Живеем в Пловдив.

Преди години имах един период, в който през мене минаваха доста стихове. Те бяха особени. Обикновено след молитва, медитация, сякаш потичаха и аз ги записвах, бяха като част от мене, но не идваха от ума ми. Един такъв стих споделих с един много по-млад от мене приятел, който също споделяше какво е писал. Тогава като му го прочетох, много въодушевен ми каза, че ми отива да имам ник "Изгрев". Доста дни се колебах, защото се опитвах да си обясня връзката ми с името, но в последствие реших, че всъщност във всеки от нас има изгрев и всяка сутрин той се случва. Усетих го и започнах да пиша с този ник. Името, което са ми дали родителите ми, е Елена. Приятно ми е да се запознаем с тези, които не го знаят. Ето стихчето: Не се самоограничавай и мярка ти не си поставяй, кому по колко да дадеш. С приетото от Мен огрявай, Изгрева в тебе да не спреш. Лъчите знаят где да светят, не пускай облаци пред тях, че буря може да се разрази. Свети! Свети! Свети! Светъл ден на всички!

Едно лято на Рила, по време на концерт до мястото на Учителя, както слушах изпълнението на Йоана Стратева и Божидар, усетих такава мъка, че не можех да си поема дъх. Сълзите ми потекоха, нищо не можех да направя, сврях се в клековете и просто заридах, а нямаше причина да ми е мъчно. След като се наплаках, имах чувството, че е трябвало нещо да премине през мене, чувствах се по-лека. И до сега не мога да си го обясня, но беше като свързване към някаква обща тъга или може би душата ми скърбеше за нещо, което сърцето и умът ми не можеха да разберат. От Учителя съм извадила това за плача: "Има един СВЕЩЕН ПЛАЧ. Плачът в живота идва по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на УМИЛЕНИЕ. Има плач на самопожертвувание - ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред ВЕЛИКОТО." Беинса Дуно

Първата малка книжка с беседи на Петър Дънов прочетох през 1992г. Тогава четях книги на Ани Безант, Бо Ин Ра, Рьорих, Кастанеда и какво ли не още, но те все с нещо не ми удовлетворяваха духвното търсене. Все нещо не беше "точното" за мене. Постепенно книгите с беседи на Учителя като по чудо започнаха да ме намират. Всичко, което не ми беше достигало, в беседите го имаше, намирах отговори на въпросите си. Искаше ми се да науча повече за Изгрева, за школата, за хората, които са били около Учителя... и започнах да чета и томовете на Вергилий Кръстев. Четох може би до 6-ти и следващите вече като че ли повтаряха прочетените. Бях добила представа и вече разказите за времето с Учителя говореше повече за разказващите, не толкова за самото предавано слово. Цялата зима на 1998-1999 година разучавахме със съпруга ми в къщи Паневритмия и лятото на 1999г. се озовахме на Рилските езера. Тогава за първи път играхме, все едно не ни беше за първи път...Сега като се сетя колко неподготвени сме били с екипировката си за Рила... но дъжд не ни валя, беше слънчево пред деня и звездно нощем...Върнахме се преобразени - изпълнени с нови идеи, намерихме нови приятели...

А може би състоянието Любов... Добре дошла в Дома, дете! Небето днес се радва, защото си дойде. Вселените в хармония пеят, когато Любовта расте, когато всичко разцъфтява и изобилен плод даде. Успя ключа да вземеш от Божиите ръце, от Извора вода да пиеш да съединиш Земя с Небе. Душите в светлина обливай! Не слагай бент на Любовта! Даряването тайна крие, през теб отгоре да тече. Бъди поток пенлив и чист да грея в теб лъчист. Това е мисията твоя – ти Божия си, тоест моя. Вие всичките сте ми деца, завинаги, тук и сега. Който е буден, другите да буди! Земята твърде дълго спа, Небесната Любов я вика, за да се върне у Дома. 9.05.2002г.

Като бисерни миди, изстрадали песъчинките в свойте недра, търпеливо отглеждаме искрящи, прекрасни бисери, съхранили болка, радост и тъга. Благодаря ви за възможността в огърлицата от словесна светлина да пия жива красота!