Alexxa

Ще си позволя да коментирам. Извинявам се на специалистите, но ще изкажа мнение като човек, борещ се с ОКР с натрапливости за полудяване. Та смъртта е единственото сигурно нещо в този живот. Не трябва да те е страх от това, че може да умреш. Приеми го като нещо естествено. Когато пак ти дойдат мисли за смъртта си кажи: " и какво от това, все някой ден и аз ще умра". Разсейването или по-точно занимаването на мозъка съзнателно с нещо друго е добро, но то не трябва да е насочено към избягването на опасности освен ако не работиш като строител на необезопасено скеле, автомобилен състезател или нещо което те поставя на ежедневна опасност. Вярвай в Бог а той едва ли ти е избрал да умреш млада. Бъди смела, вярвай в себе си. Успех.

Да попитам за д-р Няголов - някой ходил ли е при него и какви са Ви впечатленията? Благодаря предварително

Ами тогава ще го коментирам с него,т.е. с психотерапевта. Той предполагам, че ще може да установи готовността ми за намаляването и спирането на лекарството. Много Ви благодаря за отделеното време.

Аз още поддържам контакт с психиатъра, просто не ми се иска да увеличавам дозата а за спирането пак ще се допитам до него.....след като се престраша

Благодаря Ви много д-р Първанов. Свързах се с психотерапевт, довечера ни е втората среща. За съжаление има възможност само един път седмично, но дано ми помогне да превъзмогна преживяното. Приятен ден!

Здравейте. Благодаря предварително на отделеното от специалистите внимание. Проблемът ми е следния. През август 2012 получих нервна криза. Тя се състоеше в изтръпване на главата от към тила, треперене на крайниците, усещане че нещо ме бута и ще падна от прозореца. Ужасът ми трудно можеше да се опише. След няколко успокоителни последва среща с психиатър, който ми предписа Есцитазан. Пих го 1 година и 10 месеца и тъй като се чувствах добре, докторът каза да го спираме по схема. По време на намаляването пак ме беше страх, но си казвах, че това е самовнушение. Без хапчета изкарах два месеца докато на морето усетих, че нещата се завръщат. Един ден на плажа ме обзе паника, че съм сама, без телефон и цигари и се разтреперих, сърцето ми заби лудо и нещо ме стегна в гушата. Започнах да надувам една плажна възглавница и така се успокоих докато дойдат близките ми. Но след този случай, около седмица по-късно започна отново да ме задушава, пих няколко дни успокоителни и след седмица изпитвайки адски страх, че ще полудея и че нещо лошо ще се случи с мен отново започнах антидепресанта. Страхът обаче още си го има, в по-малка степен разбира се. Докторът ми каза че имам нервна депресия. Тъй като онзи ден получих отново малка паник атака, лекарят ми каза да си увелича хапчетата на 20мг. На мен обаче не ми се иска да увеличавам дозата. Моля Ви да ми помогнете, като ми обясните какво е това което ми се случва. Нормално ли е при паник атаки да имаш усещането, че нещо ще те бутне през прозореца и да го избягваш. Да не би да имам нещо по-страшно