Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Със ум и/или без ум


B__

Recommended Posts

Скъпи съфорумци, много сме говорили за ролята на ума. Чак сега ми се избистриха някои виждания........усещате ли как заговорих като Тодор Живков :)

 

Мдам, по същество:

 

Който концентрира ума си (и набляга на ролята на ума), постига сидхи, умения. Уменията за какво служат? Не за събуждане. Уменията служат на съответния човек, за да може да постигне той ВЛАСТ. Надмощие, сила. Дори сила над себе си - най-големият грях. 

 

Който се освободи от ума си, постига събуждане. Може да няма никакви сили и умения, но е събуден. 

 

Е, някои комбинират и двете. Но да не пренебрегваме гърбавият обущар, който уж няма никакви сили, но знае всичко за света......

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ти кое от двете постигна, че пишеш толкова уверено? И не се ли концентрираш прекалено върху мисълта, че трябва да се освободиш от мисълта? Пак си в мислите, но в мисълта за отричането им. Освен това си и в сферата на желанията - желанието да се освободиш от тях. А нещата не са никак сложни. Глупакът може да е свободен немислейки, но мъдрецът е свободен с мисълта си. Да, мислите могат да те направят зависим. Също и желанията (намеренията), и вещите, които притежаваш, и много други неща. Изкуството не е в това да се лишиш от тези неща, а да ги използваш като останеш независим от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Направих отново асоциацията с голяма скала, която стои съвсем на мястото си и излъчва увереност и спокойствие

и едно нервозно джудже, което подскача край нея и заплашително й размахва пръст,

като се опитва да й покаже, че то е по-силно от нея...и по-можещо

 

...това по повод ума и без-умието

Линк към коментар
Share on other sites

Дон Хуан в книгите на Кастанеда ,достатъчно ясно обяснява за , спирането на света .

Във Йога , има упражнение за наблюдаване на мислите .По точно ,пространството между мислите .

Това са съзнателни действия , не само желания или интелектуални мисли. До колкото знам , спирането на познатата ни мисловна дейност , което е почти невъзможно , ни вкарва в ,,духовния "свят .

Линк към коментар
Share on other sites

Спирането на мисловната дейност в медитация не е особено трудно. И какво? - Успокояваш се временно, докато не мислиш, постигаш хармония. При подходяща нагласа на ума (която не е точно немислене) можеш да получиш отговори и решения на някои въпроси. Както е казано почукай и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде. Но това не става без ума. Мисленето е като говора - можеш да кажеш нещо умно, но може да бърбориш само глупости. Като е казано, че мълчанието е злато, никой не се е отказал от способността си да говори, нали така? Същото е с мисълта. Има празни мисли, има и такива изпълнени със дълбок смисъл и сила. Едните пилеят натрупаната в мълчание енергия, другите я насочват и реализират.

Линк към коментар
Share on other sites

Спирането на мисловната дейност в медитация не е особено трудно.......

 

Това е много лесно за един тип ум, за който е типично да се придържа към вярвания, които не са верни. Е, може и да са верни, но човек е неотстъпчив във вярванията си даже да са грешни. Леснотата да се медитира е леснота да се предаваме на разни мисли, които плуват наоколо. 

 

Г-н Станимир, нищо не каза по темата освен, че се превъзнесе относно ума. 

 

Повечето Ню Ейдж последователи си мислят, че умът е дарба. Ами не е! Умът е задача, нещо, което трябва да се преодолее. 

 

Я си представи едно синигерче, което е намерило няколко зърна белен слънчоглед, което да почне да мисли и да се чуди дали е правилно, дали не е правилно, какъв е смисъла и т.н. Ами котката ще го изяде, докато се чуди и ще си отиде гладно горкото. 

 

Докато работи умът, разни същности ни ядат, ръфат от нас, защото умът е начинът да бъдем заблудени......Светът на заблудите Майа е включен в нас през ума. Там е интерфейсът на заблудите, дебелият кабел към илюзиите забит дълбоко в главата ни. 

 

П.С. Умът е само инструмент нищо повече. Не е панацея. Не е лекарство, а е среда за размножаване на самата болест, ако го превъзнасяме. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Това : ,, умът ,като задача " ми хареса много . Може би това е смисъла , себепознанието .

Станимир , лесно е познатото . Всичко останало е труд и пот . Мисля , Божидар има в предвид не обикновено успокояване на ума , а тоталното му блокиране , при което човек може да види Истината . Съгласен съм с него , че е грях само ако се използва , не правилно . В ущърб на живота .

Линк към коментар
Share on other sites

Леснотата да се медитира е леснота да се предаваме на разни мисли, които плуват наоколо.

Може и така да е. Докато се съпротивляваш на дадена идея няма как да я възприемеш. Но в медитация можеш да направиш и други неща. Примерно да погледнеш на себе си отстрани, да прегледаш мислите си, емоциите си, мотивите си, предразсъдъците си и др. Теб какво те води при откриването на тази тема, а и на много други подобни? Не е ли мисълта? С една лопата можеш да изкопаеш дупка, но можеш и да запълниш дупката с пясък. Какво като всички заблуди произтичат от ума? Ами какво по естествено умът, който поражда илюзиите да ги убие. В крайна сметка ние обвиняваме ума за нещо, което си е изцяло наша отговорност. Аз мисля, аз определям как и в каква посока ще протече моята мисъл. И ако мисълта ми ме води към заблуди, отговорността е моя, аз съм причината, а не мисълта. Ако с мисълта си не създавам заблуди, то това е пак защото аз съм овладял мисълта и съм разбрал механизма на действието й, и я използвам без да се заблуждавам. Ама да обвинявам инструмента заради това, че не мога да боравя с него... Разбира се всеки е свободен да овладее или да не овладее мисълта си. И да, най-лесно е да се откажеш от нещо, когато то те затруднява и когато не го харесваш. Само че от мисълта няма къде да избягаш (ял си вече от онова дърво от което "не е трябвало" да ядеш), но пък можеш да опиташ. Вече си изгонен от рая и сега пътят за завръщането е друг - със сила (ако вярваш на Христос де).

Линк към коментар
Share on other sites

 Мисля , Божидар има в предвид не обикновено успокояване на ума , а тоталното му блокиране , при което човек може да види Истината .

Може ли? И какво ще разбере?

Линк към коментар
Share on other sites

Който концентрира ума си (и набляга на ролята на ума), постига сидхи, умения. Уменията за какво служат? Не за събуждане. Уменията служат на съответния човек, за да може да постигне той ВЛАСТ. Надмощие, сила. Дори сила над себе си - най-големият грях. 

 

Който се освободи от ума си, постига събуждане. Може да няма никакви сили и умения, но е събуден. 

Нека да разгледаме прилепите. Те в хода на еволюцията са развили способността да се ориентират чрез ултразвук. Как е станало това - с ума ли? Това е едно умение, което те са развили, а ние не. Но ето, че ние имаме ум, а прилепите нямат. Значи, по-важни са условията, а не умът.

 

А за какво служат уменията се определя от този, който ги използва.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

Докато работи умът, разни същности ни ядат, ръфат от нас, защото умът е начинът да бъдем заблудени......Светът на заблудите Майа е включен в нас през ума. Там е интерфейсът на заблудите, дебелият кабел към илюзиите забит дълбоко в главата ни. 

 

Божидаре, обясни как да живеем без да ни работи ума, за да не ни ръфат разните същности.

Не искам да бъда изядена ...

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

 

Докато работи умът, разни същности ни ядат, ръфат от нас, защото умът е начинът да бъдем заблудени......Светът на заблудите Майа е включен в нас през ума. Там е интерфейсът на заблудите, дебелият кабел към илюзиите забит дълбоко в главата ни. 

 

Божидаре, обясни как да живеем без да ни работи ума, за да не ни ръфат разните същности.

Не искам да бъда изядена ...

 

спокойно. Сакън, недей, няма да те ръфат. Ти точно така живееш :) 

Линк към коментар
Share on other sites

 

 Мисля , Божидар има в предвид не обикновено успокояване на ума , а тоталното му блокиране , при което човек може да види Истината .

Може ли? И какво ще разбере?

 

 

Ами ей това е интересното. 

Но вследствие на горната дискусия се замислих, Има блокиране на ума, което освобождава, но има и блокиране на ума, което заробва. 

Това го пиша съвсем сериозно. Не се шегувам. Ако умът е блокиран от ума (като при медитация), това заробва. Въпросът е кога умът се блокира освобождаващо?!

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно словосъчетание - да се блокира освобождаващо. И това ако не е желание за контрол. А защо умът да не бъде свободен? Може ли един свободен дух да се прояви през несвободен ум? Когато има еднопосочност и хармония между духа и ума, всички ограничения са излишни.

Линк към коментар
Share on other sites

За да спреш ума си, трябва да го претовариш ,блокираш ,заблудиш (термина не е мн. важен)

При подобни опити . При достигане на някакво успокоение на ума . Съм виждал ясно причината за връзката си с някои хора

. Без конкретно насочено усилие.:)

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Не си ме разбрал... Казах, личните антипатии ,променят значението на общуването . :)  ( е по друг начин )

А темата е добра , подтиква към търсене. В първия си пост ,посочих къде съм срещнал добри обяснения за спирането на ума ...Това са двата процеса с които работим .Чрез концентрация събираме енергия и я насочваме .Градим това което желаем .А чрез ,успокоение , отдръпване , притихване , можем да добием по ясна картина ,получаваме прозрения .

като срещна подходящо от Дънов ще го пусна

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Няма какво да разбирам. Защо ми е да спирам ума си? Това, което се изисква е просто да заменя тъмните си мисли със светли. Да, мога да го спра, по-скоро като упражнение за да проверя доколко имам контрол над ума, но това спиране е безсмислено. По-важното е да съблюдаваме това потока на мисълта ни да включва само мисли, които са от полза за нас и за околните. Ако един човек примерно не може да свири добре на пиано, кое е за предпочитане - да спре да свири или да се научи да свири по-добре? Твърдението, че не бива да мислим, защото това може да ни потопи в самоизмама и илюзии е същото като твърдението, че човек не трябва да свири на пиано, защото все още не умее да го прави и упражнявайки се само нарушава спокойствието на околните. 

Линк към коментар
Share on other sites

Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога.

 

...Вярвайте в оня Господ, Който вложил във вас ума ви, сърцето ви, дал ви сила и дарби, вярвайте в Него. Вярвайте във всичко онова, което Той е направил. Вярвайте във всички добри хора в света, които трябва да изпрати да работят заради Него, във всички тях вярвайте.

 

Ново сърце

 

Казваш: „Господ ще ни спаси“. Ако сте убедени в това, защо досега не сте спасени? – „Родителите ще ни спасят.“ – Всички имате родители, защо не са ви спасили? Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от „ум“. За индусите тази дума е свещена – „ом“ или „аум“. Тя се произнася и по двата начина. Българинът казва „ум“; англичанинът казва „майнд“. Същината на човека е неговият ум, а „ман“ е човекът, който е бил. Значи умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум.

 

Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. – Защо Бог иска сърцето на човека? – За да го изчисти. Как става очистването, това само посветените знаят. Така е било и във времето на Мойсей. Ако сърцето ти е чисто и умът силен, каквото пожелаеш, ще стане. Ако не мислиш, нищо не се постига. Право е казано, че вселената не е нищо друго, освен сбор от умствени процеси. Физическият свят е създаден от Божествения ум и от Божествената мисъл, която работи и досега. Не смесвайте ума си със сърцето. В ума няма недоволство, както в сърцето. Когато работиш и си недоволен от работата, знай, че сърцето се е вмъкнало в ума. То ти заповядва и ти се поддаваш на неговите чувства. 

 

... когато умът управлява човека, работите му се оправят лесно. Силен е умът. Ако имаш вяра, умът присъства в тебе; ако нямаш вяра, и умът го няма. Казано е в Стария завет: „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог“. Значи безумният не вярва в Бога. Изобщо, вярата има отношение към човешкия ум, а присъствието на ума показва, че човек може да бъде спасен. 

 

...само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. Казвам и на вас: Измийте добре къщата си, боядисайте вратите, изчистете прозорците и умът ще дойде.

 

Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите. 

 

...Не търсете щастието във вашите къщи – истински затвори. Къщата е умът; имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. Тогава ще бъдеш и философ, и поет. Ще кажеш, че повече ум ти трябва. – Умът нито се умножава, нито се дели. Сега ще ви дам една формула. Като станете от сън, кажете си: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам“. Само така ще бъдеш свързан с ума си. Умният всякога говори истината. Ако счупи едно шише, той не скрива истината, но намира друго, по-хубаво, и го слага на мястото на счупеното. Той не се извинява, но веднага изправя грешката си. Господарят не прощава погрешката, но казва: „Шишето трябва да бъде на мястото си“. Само истината спасява човека.

 

И тъй, бъдете умни! Работете и с ума, и със сърцето си. Сърцето е подобно на щерна, която се пълни от дъждовете. Някога щерната пресъхва. Тогава ще отидеш на извора, който тече денонощно. Водата на щерната е застояла, а на извора – всякога прясна и чиста. В тази вода е вашето щастие. То върви подир ума. Много естествено, умът се движи по-бързо от щастието. Сърцето се движи по-бавно. То прилича на биволска кола. В друго отношение то прилича на опърничавата слугиня, която в гнева си всичко руши. Каквото среща на пътя си, всичко удря, чупи, блъска. Човек първо е чувствал, а после мислил, но пак не си оправил работите. А сега първо ще мисли, а после ще чувства. Умът носи светлина и живот. В ума няма никакъв спор, понеже в него е изобилието. Спорът се явява в сърцето, понеже то има всякога желание да взима. В сърцето е недоимъкът, а в ума – изобилието. 

 

Силата на ума

 

Тъй като вярата в Бога, все остава някъде встрани...

 

От горните думи на Учителя си вадя следното заключение - спирането на ума, е отказване от вярата в Бога. Ние живеем в Бога. Ако аз не вярвам в него... значи не живея.

 

Станимир казва "да замениш тъмните мисли със светли". Или, според мен - да бъдеш добър/разумен/чист проводник на Божествената Воля.

 

Та, Божидаре, ако спрем ума, как ще изпълним Волята Божия. Ако вярваш в Бог, то Неговата Воля е и твоя воля. Виж да възпитаме ума, да възпитаме сърцето... Бог дава на всекиго таланти, дарби. Как ще ги развиеш, ако не позволиш на Божественото да работи в теб и чрез теб.

 

Цялото Слово на Учителя е изпълнено със думи за зачитане на Духа, Душата, Ума и Сърцето. Да се изпълни Неговата Воля. Без Любов, без топлина - не можеш да я изпълниш, да я проявиш. Без Ум,  без светлина - не можеш да я изпълниш, да я изявиш.

 

Но и да не бъркаме работата на Сърцето и работата на Ума.

Линк към коментар
Share on other sites

Да спреш мисълта или да спреш брътвежа на ума, същото е да обуздаеш вторачването и непрестанното категоризиране и оценяване, деленето на добро и лошо и неприемането на съществуващото, препускането по възможни варианти. И всичко това с едничкия смисъл да потънеш в тишината на себе си и да (се) чуеш.  Единственият начин това да се случи. 

Редактирано от _Маги_
Линк към коментар
Share on other sites

Човек може да прави само 2 неща .Да действа и да наблюдава .Всичко останало е вследствие на тези двете .Концентрирайки ума си преместваме ръката .После разсейваме концентрацията ,отдръпваме се и наблюдаваме какво се е получило .Просто като аритметика .Неразбирането може да дойде само от неточността на думите .Имам в предвид ума с който си служим в ежедневието .Инструмента с който се идентифицираме като човеци и след нашата смърт си заминава заедно с тялото .Съвременните хора малко или повече са започнали да градят ума обслужваш по фините тела .Чели сме за подсъзнание/съзнание /свръх съзнание , нали? И когато успеем по някакъв начин да намалим енергията на съзнателния ум , той затихва .Тогава на преден план излиза свръх съзнателния .Тогава нещата ни стават по ясни ,получаваме прозрение.

Благодаря  Лъчезарна за хубавите цитати .Тъй като ума работи безспир , да му дадем още малко храна , част от цитираното по горе : ...само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. Казвам и на вас: Измийте добре къщата си, боядисайте вратите, изчистете прозорците и умът ще дойде.

Съмнението се поражда в ума .Гнева и др .негативни  емоций са вследствие неправилни мисли . А всеки би могъл да даде пример за болест вследствие неправилни мисли и поведение ...Това ще рече че снимка на духовността не може да направим .

Какво значи да се моли човек  ? Това е синхронизиране на неговия с Божествения ум .Това не може да стане без подтискане на онези негови вибрации ( или пластове ,да го наречем ) .Които са израз на егото .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Лъчезарна, тези цитати, които си дала, са развити чудесно в една книга на двама психолози. Ум и чувства. Съзнавано и несъзнавано. Те ги наричат Ездачът (умът) и Слонът (несъзнаваното). Ездачът има идея, но без Слона да е съгласен тя няма да се осъществи. Без да ги има чувствата към нещото, нещото е непостижимо. 

 

Лично аз не мога в момента да облека в думи това, което виждам. Не забравяйте обаче, че в темата в началото съм казал "можем да ползваме и двете". Може би е перверзно от моя страна как наблюдавах и поощрявах крайности. ......

 

Лично аз знам, че за себе си трябва да използвам повече рационалността на ума си........например да извадя парична полза от това, че мвм и Станимир са все след мен :) хе хе 

 

Нека не забравяме, че порочността на чувствата се проявява в ума като ограничаващи вярвания. Едно такова ограничаващо вярване е, че знаем какво е добро и зло. Божественото се проявява чрез чувствата е казал Учителя. Умът е бойно поле. 

Линк към коментар
Share on other sites

наблягам на положителната страна на темата ...,,Без  ум" ,не би могло да бъде пасивност .( липса на чувства ,желания ,обща апатия , хладност и мързел ) ...

Във , Матей 23:25 , 26   Исус говори ,, Горко вам книжници и фарисеи , лицемерци ! Защото чистите външноста на чашата , а от вътре те са пълни с грабеж и насилство . Слепи фарисеино ! Очисти първо вътрешността на чашата , та  да стане и външността чиста ".

В случая  ,, с ум "   е точно това , концентриране във физическия свят .Задълбаване във ,, проблема" ,различаване на неговите характеристики . И в същност забравяне за сърцевината , причините , които първоначално сме тръгнали да  търсим . Умът е галопиращ кон  и не използваш ли  юздите , се озоваваш в някоя пропаст . ,, Без ум " разбирам , като опит да успокоим коня , намалим скоростта и обърнем внимание на вътрешните условия запратили ни в тази посока .Ние можем да успокоим ума си . Да изоставим  мислите , които ни занимават и вълнуват , собствените мисли , чуждите мисли .Не можем да спрем Неговия глас , Неговият ум , Божествената искра държаща ни живи . Нашите обяснения са ,,с ум"  .Неговите напътствия ,, без ум " . Без моя ум виждащ само материята .

Линк към коментар
Share on other sites

Без да искам да се натрапвам, се включвам в темата с цел да я обогатя, защото според мен, в нея липсва едно основно нещо и това е съзнанието. Темата звучи така сякаш, ако няма ум, няма нищо. Изключено или забравено е основното - съзнанието, което не е умът. До този извод лесно се стига от наблюдението в медитацията, което говори, че освен ума, има още нещо, че без ума остава съзнанието. Налага се разграничение между ум и съзнание. Каква е разликата между двете – съзнанието наблюдава ума.

Коментарът ми е вдъхновен от текст на Шри Нисаргадатта Махарадж:

„Умът създава непрестанно мисли, дори когато не ги наблюдаваш. Когато знаеш какво става в твоя ум, ти наричаш това съзнание. Всичко, за което си съзнателен е твоят ум.” „Умът е заинтересован от това, което се случва, докато съзнанието се интересува от ума като такъв.”

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...