Ari

... Извинявай, но не ми звучи като "уважителна" причина. Не можеш да си намериш работа, защото нямаш зъби? Външният вид е важен единствено за професии, свързани с контакти и обслужване на хора. Но ако например раздаваш вестници на някоя от големите вериги супермаркети, няма да има значение как изглеждаш. Работи се 2 пъти седмично. , а заплащането е повече от добро (около минималната заплата). За няколко месеца ще събереш достатъчно средства, за да започнеш психотерапия. Самото естество на работа е такова, че си постоянно заета да се движиш и да вършиш нещо и няма да имаш време на мислиш, пък и ще тонизираш тялото си. През тези няколко месеца, докато набавяш необходимите финанси, ще можеш да следваш антистрес програма (писано е много за това в този форум, потърси) и ще се чувстваш в пъти по-добре, а пък и в хода на терапията ще трябва да я започнеш, така че колкото по-рано, толкова по-добре. (А и не само за това - намери контакт със студенти-зъботехници, те имат изпитни работи всяка сесия и трябва да правят протези и импланти, приготвят ги за доброволци с нисък доход, взимат пари само за необходимия материал.) И всичко това беше само пример. Имаш и други варианти - можеш да събираш хартия, кашони, пластмаса, продай нещо ненужно. Ако говориш езици, в Интернет търсят хора за преводи. Научи се как се попълват данъчни декларации, можеш да работиш от вкъщи за някоя счетоводна къща... И още, и още възможности. Разбери - нямаш оправдание. Разбира се, ако наистина искаш промяната.

Ако наистина искаше и ти трябваше, финансите нямаше да са проблем.

Имам подобна на твоята история. Преди години гледах някакъв филм и един от геройте имаше мозъчен тумор и реших, че и аз имам. Дори и най-лекия дискомфорт в тялото го отдвах на псевдотумора, започнах да обикалям лекарите, правих какви ли не изследвания и нищо. Всичко беше ОК. А болката се увеличаваше. Най-накрая невролога ме изпрати на едно изследване, не си спомням как се казваше, но ако имах някакъв проблем с мозъка, щеше да се разбере. Е, оказа се, че ми няма нищо. И о, чудо, след няколко дни болката изчезна. След време отново се появи същата болка, но бързо разбрах на какво се дължи - на стреса. Усещането е много странно - като стягане или усукване, не мога да го опиша. И сега просто избягвам стреса. Няма нищо, ама нищо толкова важно, че да си заслужава да страдаме по този начин. Каквото трябва да се случи, то ще се случи. Както се казва - "Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш."

Писах ти на ЛС.

Между другото в сайта на Диляна Колева имаше много интересен материал за социална фобия, но не мога да го открия. Лично изпробвах техниките и имам отлични резултати. Но трябва воля...

А изключвайки психотерапията, има ли друга възможност за справяне с тях? Пробвах с "Обсебен мозък", но ми е много трудно да следвам стъпките и неволно правя ритуалите. Спортувам, излизам с приятели, участвам в извънкласни дейности, уча се да медитирам, но сякаш всичко това засилва тревожността, вместо да я намалява...

Пия Еутирокс, селен, Л-тирозин, едни ампули, не мога да прочета как се казват (на билкова основа са) и магнезий.

Здравейте, ученик съм в 9 клас. Проблемът ми е, че последните 2 години изоставам все повече и повече в училище, от пълен отличник, сега едвам ще хвана 3, колкото да не остана на поправителни. Не знам какво става, имам проблем с щитовидната жлеза и лекарите ми казват, че това може би е проблема. Но освен това имам и натрапливи мисли и ритуали, които ме измъчват всекидневно. От всички лекарства, които пия се чувствам много по-добре, но отново не мога да помня както преди, налага се да уча наизуст. Мързел, болест, внушение, или? Какво да правя?

Здравей. и т.н...