Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисли от Учителя за Свободата


Guest Ла Горда

Recommended Posts

Аз искам да ви наведа на свободата, да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни; вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме? Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което да разчита. Не се смущавайте.

Какво ви коства на вас, всички, които ме слушате, да бъдете свободни? Като видите някой брат или сестра, да си кажете: „Този брат или тази сестра имат нещо Божествено в себе си. Ще стане нещо от него. От него ще излезе човек.“

Да идем във Витлеем, 21-ва НБ 25.IV.1937 г., София – Изгрев.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва.

Да сторя - НБ 31.01.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения. И когато човек почувства тази свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Това, което носи свобода за човешката душа, е Истината.
Чували сте, че е казано: „Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни.“ Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.

Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във волята на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока – Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.

Свобода,

От книгата Учителят говори

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

"Днес всички проповядват, че Христос ще спаси света. Онези от вас, които са християни, като отидат при вратата на Христа, Той ще излезне и ще ви каже: „Извадете доброто от вашето сърце, което ви се дава.“ Ако вашето сърце е пълно само с мухлясали добрини и ако умът ви е пълен само със свещи, които не горят, че само цъкате и никаква светлина не получавате, и ако силата ви се заключава само в пълни бомби с взривни вещества, как ще ви приемат в другия свят? Въпреки това вие искате да влезете в другия свят да бъдете свободни. Свободата иде по друг начин. Съвременните хора не познават тоя начини. За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душата си и да Му дадем свобода. Когато дадем свобода на Бога в себе си и Го оставим свободно да работи в нас, когато го оставим свободно да работи в душите ни и най-после, когато приемем Бога в духа си, ще станем всесилни, защото Бог е всесилен. Когато приемем Бог в ума си, ние ще имаме знание. Когото Го приемем в сърцето си, ние ще имаме всички добродетели."

"Единственото идеално същество, което иска да ни даде своята свобода, това е Бог. Той иска да ни даде на разположение свободата, която Той има. Той иска да ни даде на разположение Своята светлина, Своята доброта, Своята благост, Своята сила и т.н. Въпреки това у нас се заражда въпрос: трябва ли да служим на Бога?"

"Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея. Аз насърчавам тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества. Свободата не подразбира всички да имаме еднакви дрехи, като войници. Не, на малките деца – малки дрехи, на възрастните – за възрастни, на старите – за старите дрехи."

"В невидимия свят има преливане на душите. Там душите се преливат. Там може и двама, и трима, и 10, и 100, и 1000 души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен."

"Сега могат да ви говорят много богословски работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там, дето има свобода, има право. Дето има сила, има и право. Дето има светлина, има и право. Дето има доброта, има и право. Това са 4 необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: „Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си, Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни."

Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

"Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни."

Из За свободата, 21-ва Лекция на МОК, 9.III. 1924 г.

"Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви."

"Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бъдете свободни. Тази е важната работа. Да бъдете свободни, зависи от това, дали служите на Бога. Когато човек служи и на другите, той е пак свободен. Разбира се, в придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употребяват. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази свобода. И ангелите, които паднаха, имаха свобода, но не знаеха как да я запазят. Като слязоха в материалния свят, те я изгубиха."

"Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата."

Из Раждането на свободата, 23 август 1926 г.

Линк към коментар
Share on other sites

"Говорят за свободата.

Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим.

Всяко ядене е един брак. Свързал си се ти. Тогава бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е мястото на ограничения и на работа.

Има един неизменим порядък. И нашият човешки порядък трябва да се съобразява с Божествения порядък. Това учим ние.

Каквото и да обещаваш, не се бой да изпълниш. Онези обещания, които сте дали към Бога, изпълнете ги. Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.

Най-красивите отношения са свободните отношения Те са Божествените отношения.

Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш и задълженията си към другите хора.

За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношението на твоята душа към Бога и на твоя дух към Бога, трябва да бъдат правилни.

В какво седи разликата между доброто и злото?

Доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото се приближава да вземе нещо от тебе Това, което дава е добро, а това което отнема, взема от тебе, е зло.

Що е Любов?

Любов е това, което носи светлина и свобода.

Що е светлина?

Светлината е това, което носи живот и свобода.

Що е свобода?

Свобода е това, което носи живот и светлина.

Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода.

Такава любов, която не носи светлина и свобода, не е любов, а е нещо временно.

С Любовта всичко можеш да превръщаш.

Щом имате Любов, вие ще може да разбирате законите на Божествения свят.

Щом имате Любовта, вие ще разбирате и законите на духовния свят.

А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите.

Само онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения.

И тук, на земята и където и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон."

Източник на горния цитат: Петте врати/Три категории храни. Първото обещание.,ООК,ХV г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни.

В доброто човек като го прави, всякога силата се увеличава, а в злото силата се намалява. Следователно човешкият ум чрез неправдата се атрофира. Чрез отсъствиетио на доброто сърцето се атрофира. А от отсъствието на истината човешката воля се атрофира. Свободата е закон за силата на човешката воля.

Всички трябва да се борим да бъдем вътрешно свободни. Каквото да ни се каже, само ако е право, само ако е добро, тогава може да се коригираме. Този човек е свободен, който прави неща, които са прави, които са добри. Онзи човек, който се води по закона на Любовта, по закона на Божията мъдрост, по закона на Божията истина, този човек в буквалния смисъл е свободен.

Сега и на вас ви пожелавам да бъдете здрави по сърце, да бъдете здрави по ум и да бъдете здрави във всичките ваши постъпки."

Доброта и справедливост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

"Казвам: В света на илюзиите нещата не са свободни. Щом ти не си свободен, ти си в света на илюзиите или си поставен като среда на едно място, не си свободен, не можеш да се отделиш, не можеш да ходиш, където искаш. В разумния свят може да ходиш където искаш и никога няма да злоупотребиш със своята свобода. Всеки човек, който има свобода и може да ходи където иска, ако той злоупотреби със своята свобода, той изгубва свободата си. Който е свободен и може да ходи където иска и не злоупотреби със своята свобода, неговата свобода се увеличава."

Две врати за освобождение

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

„Бог е Любов, т.е. ключ, който отваря и затваря и дава свобода на човека, да влиза и излиза когато пожелае. Свободен, в абсолютен смисъл на думата, е само Бог. Свободата е само за Бога. Следователно, не можеш да бъдеш свободен вън от Бога. Вън от Бога не можеш да имаш никакъв живот – това е немислимо. Значи, свободата е в Бога. Който иска да бъде свободен, да обича Бога. Вратата на този човек ще бъде всякога отворена. – За кого? – За любовта.“

Из „С ключ и без ключ“ – УС, 19 декември 1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

„Ще кажете: отмерената, материалистическата философия има смисъл днес. Казвам: в отмерените неща няма живот. Ако математиката на материалния живот, която се занимава само с неорганическа материя, сравните с математиката, която се занимава с величини от човешкия живот, ще видите, че те имат диаметрално противоположни методи. В материалистичната математика всяко нещо е точно измерено. Дето няма живот, там всички неща са точно измерени, прецизни. Колкото по-точно са измерени нещата, това показва, че там действа материята. Когато материята има предимство над духа, тогава разумността е по-слаба. Когато някой химик изучава отровните, избухливите газове, той трябва да бъде много точен, много прецизен, но когато изучава човека и проявите на неговото сърце, на неговия ум и на неговата воля, той не може да приложи същите правила и методи. Тук вече взима участие закона на свободата.“

Из „Праведният“, НБ, 20 февруари 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

"Изворът на доброто"

“Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога.

Търсите ли свободата, служете на Бога!

Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен.

Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта. Там се лъжат всички. Ние искаме да бъдем свободни преди да се обичаме.

Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов.

Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов.

Любовта прави човека господар на себе си.

Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили. Правиш нещо, което не искаш. Това показва, че си окупиран. Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления.

Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен.

Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога.

Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват.

В Живота на Любовта няма карма.

Има два закона – закон за кармата и закон на дихармата. В закона на дихармата човек влиза чрез Любовта.

Всеки може да опита това. Ако носиш Любовта в сърцето си, и най-голяма змия да срещнеш, тя ще мине настрана от тебе без да ти причини зло.

Синът получава своя дял, когато стане пълнолетен. Каквото е отношението на бащата към синовете, такова е отношението на Природата към човечеството. Днес човечеството е малолетно и се живее в законите на необходимостта. Когато стане пълнолетно, ще се живее в закона на Свободата."

Петър Дънов

Линк към коментар
Share on other sites

Сега запример вие говорите за свободата. Човек в какво е свободен? Абсолютна свобода човек има само в три неща. Свободен е в Любовта, свободен е в Божията Мъдрост, свободен е в Божията Истина. Там е абсолютната свобода дадена.

Сега онова, което ви разправям то (не) ще внесе нещо да ви измени съвършено, но все таки ще ви бъде една услуга да разберете що е свободата и как трябва да придобиете Любовта. Не се спъвайте в свободата си, не се бъркайте един на друг, не се бъркайте в своите работи. Обича някой да говори много, оставете го много да говори. Ако ти не искаш да го слушаш, той нека си говори. Ти не му казвай, че не искаш да го слушаш, не му казвай: „Ти ли остана да оправиш света“. Нека си говори. И ти си върви. Развалено е времето, какво ще те смущава, остави времето, пък ти си върви по пътя. Неразположен си духом. Кой е неразположен в дадения случай? – Може ли човек да бъде неразположен. Невъзможно е. Неразположението е нещо външно. Това е един трън, който влязъл в плътта, извади го и изхвърли го, не е нещо съществено. Или разколебал си се в своята вяра, то е нещо външно. Всичките посторонни работи, които изменят характера, те са все неща външни. Ако някой се удари по крака и не можете да ходите, какво трябва да правите? – Ще седите далече от ония тревоги, които идат до крака ви. Или някой те пита: „Кажи ни твоето мнение, какво мислиш заради мене?“ Всякога ние очакваме някой да каже много по-хубаво за нас, отколкото той е казал. Как ще го каже той?

После, дръжте друго едно правило: Никога не допущайте някой да се меси във вашата свобода. Не му говори, че не искаш да се меси. (Не допускай човек да се меси във вътрешната свобода, която имаш.)

Не нарушавайте свободата от томчето Запалена свещ

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • 8 months later...

И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света.

....

В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо;

...

Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора.

...

Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон.

...

Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога.

...

Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите.

Свобода на духа

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Та казвам, най-първо трябва да се освободите. При тези условия, при които сега живеете, щастието е невъзможно, богатството е невъзможно, знанието е невъзможно. Временно може. Остаряваш – това е робство. Разболяваш се – това е робство. Безпокоиш се – това е робство. Не знаеш какво да правиш – това е робство. Нямаш условия да работиш – това е робство. Не ти стига ума – това е робство. Някой път, проблесне някоя мисъл, дойде едно малко разположение, и то пак се изгуби... ... Сега във вас седи идеята да поживеете на земята. Как се живее на земята? Ти на земята можеш да живееш като роб. А можеш да живееш и като свободен. Като роб, тебе те очакват най-големи изпитания, нищо повече. Но казвам, защо е така? Защото си роб. „Защо съм роб?“ – Защото не мислиш. – „Защо съм роб?“ – Защото не обичаш. „Защо съм роб?“ – Защото не постъпваш добре...

... Сега казвам, трябва да имате един метод, по който да се освободите. Вие сега може да казвате: „Аз съм свободен.“ Вие имате идеята за свободата, но не сте в една земя, която е свободна...

...Какви ли не работи не стават, защото сте в един свят, който не е свободен.

Законите, които съществуват са привидни закони. Не е един закон, на който можеш да разчиташ. Това е един временен порядък. Това са временни закони.

Сега вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано...

...Животът е един творчески принцип. Като влезеш в живота, там има светла мисъл, има светло чувство и има сила. Има постижение, богатство, всичко има в живота. Този живот е идеала.

А пък този живот, който сега живеем, е робство. Ние сега искаме да се освободим от живота на робството...

...Вие казвате: „Това е една жаба.“ Жабата има да разреши един важен въпрос, понеже минава от едно състояние в друго. Тя е в преходно състояние. Тя е в едно преходно състояние между водата и сушата. И затова е земноводно животно. Живее във водата и в сушата. И цялото човечество са земноводни. Че светът е вода. Желанията са вода. А онзи, добрият живот е суша, на която трябва да излезнат хората. И вие по някой път, по някоя необходимост сте ту на водата, ту на сушата – и в двата свята. Не е лошо. Жабата едновременно има образувани хриле и дробове. Нашите стари възгледи са хрилете, а пък новите възгледи, които имаме, са дробовете. Ние искаме да влезем в Божествения свят. Това са дробовете. Ше минем в друга една форма. Дробовете са създадени вече съобразно с духовния свят. Човек има на разположение една по-фина материя, с която може да създаде онези по-фини неща, които му са потребни. Сега вие трябва да имате един метод.

Аз ви говоря за музиката. Музиката е изкуство на ангелите.

Изкуството на ангелите

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Сега, да дойдем до истината. Тя е мярка за свободата. Човек не може да бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в себе си. Свободата е вътрешна, а не външна проява. За да бъде свободен, човек трябва да бъде жив; после, той трябва да разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината. Щом има тези неща в себе си, той ще бъде силен. Как може човек да придобие свободата си? – Чрез съзнателна работа. Всеки трябва да разчита на себе си, сам да извоюва свободата си. Свободата, която човек търси, не иде отвън. Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може да я придобие. Господарят може да направи слугата си външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода.

Свободата се придобива при условията, при които човек се намира. Докато е на легло и очаква помощ от лекаря, болният не е свободен. Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои. Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му. Болният, обаче, не е свободен нито в първия, нито във втория случай. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си. Докато не сте лекари на себе си, не можете да бъдете свободни. Докато не създаде вътрешна, интимна връзка между духа и душата си, човек не може да бъде свободен. Това наричаме ние връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. Без тази свещена връзка, човек не може да очаква онова вътрешно единство в себе си. От това единство зависи неговото бъдещо развитие. От вътрешното единство в човека зависи придобиването на онези блага, към които той се стреми. Така трябва да се разбира истината.

*

.....всеки има условия в себе си да стане добър. Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може да го ограничи. Бог е всякога свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата. Дето е Духът, там е истината. Истината освобождава човека. Съвременните хора търсят свободата. Целият свят воюва за свобода. Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода. Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен. Светът сам няма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на света. – Защо е така? – Защото този въпрос е колективен и принадлежи на разрешаване от цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. То търси някаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другите. Всеки сам може да си наложи някаква идея. Само при това положение човек може да бъде свободен. Ако някой пита, как може да бъде свободен, това показва, че той не е готов още за свобода.

*

„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог? – Той е съчетал възгледите на душата и на духа и отношенията между тях. Тези са новите възгледи, които правят човека свободен."

Което Бог е съчетал , Утринни Слова, 22.03.1936 г., . София

Редактирано от Лъчезарна
Линк към коментар
Share on other sites

".....Съвременните криви идеи, крили тълкувания са сковали обществото и днес хората не мислят. Какго в миналото, така и днес, те се занимават с всичко, но не и със самата истина, със същесгвеното в живота. Същесгвеното в живота, това е свободата на човешкия дух. Човек трябвя да изучи законите и да премахне всички ограничения, които съществуват в природата по отношение на неговия дух и от тях да образува едва стройва хармония....."

" Сеягелят " 27 . 03 . 1921 г. Н. Б.

" Новият човек " Н. Б. София 2002 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Кой човек е истински свободен? Свободен човек е онзи, който, като го калят, не се каля. Колкото и да го калят отвън, той не губи равновесие. Щом не губи равновесие, калта сама по себе си се чисти. Свободен човек е онзи, който от никакъв огън не изгаря. Не е ли свободен, най-слабият огън го изгаря. Съвременните хора се намират под влиянието на своите страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считат, че са свободни. Не, огън е това. Докато не мине през този огън и не се пречисти, човек не може да бъде свободен.

За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената – го освобождава.

Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината.

– Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек, като възвишено същество, има право да използва растенията и животните. Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е ударил някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него. Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя.

Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте Любовта. Когато се подчинява от Любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от Любов. Само по този начин ще бъдете свободни.

Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл – от Любовта. Който люби, той мисли право.

Как се изпитва любящият човек? Чрез изпитания и страдания. Любовта се изпитва в живота. В това отношение животът е велико училище.

Закон за частите и цялото

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Истината ще ви направи свободни"

Всички хора се стремят към истината, за да станат свободни. Човек не е свободен, понеже живее в света на чувствата, в гъстата материя, която го е оплела. За да излезе от тези трудни условия, човек се стреми към истината. Той се стреми към любовта, за да му даде живот. Той се стреми към мъдростта, за да му даде светлина и знание.

Следователно, слизането на човека на Земята се осмисля само тогава, когато той има живот, светлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, човек ще се убеди, че и лошият, и добрият живот са еднакво ценни.

*****

"Истината ще ви направи свободни".

Да придобие човек свободата, това значи, да влезе във вечната младост на живота. Докато не влезе във вечната младост на живота, човек не може да познае истината. Който е познал закона на любовта, той е разбрал само една трета от реалността. Който е познал закона на мъдростта, той е разбрал две трети от реалността. Който е познал закона на вечната младост, той е разбрал любовта, мъдростта и истината...

Закон за вечната младост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

icon12.gif

"Чудни са хората? Аз съм слушал много хора да казват, че им дотегнал живота на земята, та искат да отидат в другия свят някъде, да си починат.

Казвам: какво ще си починат там? Като умрат, ще дойдат около тях толкова хиляди червеи и ще започнат своята работа върху телата им. Вие разговаряли ли сте се с червейчетата, да видите, колко са културни? Те са толкова културни, че могат да ви дадат понятие, какво нищо е свободата.

Да се разговаряш с хората, иди дойди, но да се разговаряш с червейчетата, не е лесна работа.

Значи, това, което вие наричате ограничение, то е един от великите признаци, че сте свободни. Щом съзнаваш ограничението си в едно отношение, това показва, че си свободен в друго отношение, понеже в тебе изпъкват две мисли, за да разбереш, какво нещо е свободата.

........

И така, ако вие не ограничите една река, как ще може да кара едно колело? Тази река ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя изменила пътя си и минава през едно колело. Ако ме ограничат като една река и ме накарат да завъртвам хиляди пъти едно колело, за да превърна тази своя енергия в светлина, че да осветля цяла София или друг някой град, лошо ли е това ограничение?

В какво ще познаем, че Бог е истинен? – Дава свобода. Ами в какво седи тази свобода?

Ние разбираме свободата в това, че условията ни са добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, дават ли ни тази свобода? Следователно, още в този свят трябва да се внесе съзнателното ограничение.

Нас сега ни ограничават, но как? – Като онзи вол, на когото турят юлар, юзди, впрягат го и хайде с остена на нивата, ще го учат на изкуството на ограничението. Идва ден, когато човек като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата?

Ти доброволно ще се ограничаваш, ще отидеш на нивата и сам ще се впрягаш, и разпрягаш ще работиш, колкото искаш, ще ореш, ще жънеш, ще копаеш, колкото искаш, но ще работиш, както трябва.

... коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе детето си, че го повие в пелените, стисне го в ръцете си, прегърне го, казва: моето детенце! То вряка, плаче. Как няма да плаче – ограничават го! „Ама обичам те" казва майката. – Не разбирам твоята любов. – Ще я разбереш. Аз те запечатвам сега с един велик закон, че Бог е истинен. Той ти е дал този живот и аз искам да дам израз на този живот. Майката не създава живота, тя само дава израз на живота.

...

Та казвам: първото важно нещо за нас хората е, че Бог ни е дал този живот. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често спорим дали съществува, или не съществува, по никой път, когато няма никаква работа из световете, слиза тук на земята, пообиколи всички същества, вслушва се в техните мисли и разговори, даде ухо, какво говорят, как се произнасят за Него. Отиде при някой философ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при никой бръмбар, при някоя пчела, те мислят по един начин заради Него; отиде при някой вол, той мисли по друг начин; отиде при рибите, те мислят по трети начин; отиде най-после и при хората, те мислят съвсем другояче заради Него. Бог се усмихне на всички, оттегли се и казва: „Много добре мислят."

Свидетелството Негово

icon12.gif

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Стремлението на всеки човек е Свободата в света.Под думата свобода трябва да разбираме широчина на действията, мислите, желанията, които са скрити в нас, и премахване на всички стесняващи ги условия.Свободата е едно качество на духа.Да лишим някого от свобода, това е падане.При изгубване условията за развиване на Свободата се ограничава.Например изгубването на една част от тялото-Ръка, крак това е намаляване на Свободата,изгубването на мисълта, зрението , слуха и изобщо на всички чувства е пълно ограничение на Свободата.

Истината е условие да се възвърне Свободата на Духа.Свободата подразбира три условия:първо, свобода на тялото, второ свобода на волята и трето, свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта.Христос казва"Истината ще ви направи свободни"Истината ще ни покаже пътят към свободата.Не всяка мисъл, желание или воля ни носят Свобода.Всяка дума е хвърлена граната, а всяка дума е съчетание от мисли.Една лоша дума или мисъл може да ни лиши от Свободата.Казаната обидна дума произвежда своя ефект.Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, да мерим своите мисли и желания.Тая мярка , тоя пробен камък е Христос.Той винаги трябва да бъде пред нас и в ума ни.Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак.

Истината ще ви направи свободни 26.04.1914г.Сила и живот първи том НБ

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Дриада

Това , което носи свобода за човешката душа , е истината.

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна.Това е един велик вътрешен подтик- не на обикновения човек,но на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание.

Чували сте, че е казано:"Познайте истината и истината ще ви направи свободни"Истината, това е светлината на Божествения свят.Свободата е неговата безграничност.Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност,т.е стремеж на душата да живее в безграничното.

Свободата в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят.Само Бог е абсолютно свободен.Ето защо човешката душа, която живее в истината, познава Бога като Свобода без ограничения.

И когато човек почувства тази свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят изчезват.Той изпитва Мир, простор, разширение.За неговото съзнание няма предели- той с един поглед прониква в нещата.Всичкия лед под него и около него се стапя.Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми.Човек днес не е свободен.Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път.Свободата обаче не може да дойде отвън.Тя не се налага със закон.Всяка свобода-политическа или религиозна, която отвън се налага, е само сянка на Свободата.

Свобода "Учителят говори"Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Колко голямо трябва да бъде тялото на човека? Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени.

*
Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират? Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат. И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода. Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват.


*
Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил“. Не е въпрос да седите в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. Ако сегашното разбиране на хората не е право, тогава и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се измени и външното им разбиране. Външното разбиране зависи от вътрешното.


Най-първо човек трябва да научи себе си. Затова аз изнасям следния закон: Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава. Свободата първо зависи от даването, а после от взимането. Взимането е процес на даване. Взимането е вторият, крайният процес. Сега всички хора в света са се спрели върху взимането – всички искат да взимат. Всички казват: Добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал.

И Божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова, което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо, да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Който нищо не е дал, той нищо не може да вземе. Казвате: Как трябва да разберем това нещо? – Този въпрос е един от най-лесно разбираемите въпроси.

Вие имате известни разбирания за Христа, как е дошъл на земята, как е пострадал, но това знание нищо няма да ви помогне. Единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, това е любовта, която ние проявяваме. Следователно, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Бъдещето учение седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават. Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата не се налагат на човека, те (не) са Божествени. Там, дето има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси, участвуват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите, и висшите Божествени процеси стават еднакво. Нисшето там познава, че животът иде от висшето.

*
Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят? Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора.


И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия? Казвам – който иска да разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот.

*
Всичко седи в онази мисъл, която имате в живота си. Казвате, че животът е непоправим, че не можете да се справите с живота си. Не, това е криво заключение. Това е заблуждение. Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество да се справи по някакъв начин с мъчнотиите си.


*
Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божественият закон. Вие ни най-малко не мислите за Бога, а трябва да изпълните Неговата Воля. Не изпълните ли Волята Божия, вие ще имате опитността на света, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най-после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало.


Казвате: Какво трябва да правим? – Ще се върнете по обратния процес. Хиляди дела има заведени против вас. Какво трябва да се прави? – Ще започнеш да се разплащаш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш да се разплатиш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си им взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш от всички престъпления, които те ограничават. Мнозина казват, че това учение не може да се приложи.

Единственото учение, върху което почива животът, това е учението на Любовта.

*
Ти не можеш да простиш на човека, докато не го обичаш. Ти не можеш да простиш и докато не те обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате: ще обичате и ще ви обичат. Не мислете, че можете да простите на някого без да го обичате. Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува. Та при всички условия на живота си дръжте дълбоко в себе си това учение, защото дали сте учени или ще бъдете учени, това зависи от учението, доколко сте го приложили.


И силата ви зависи пак от него. Мнозина мислят, че трябва да бъдат силни. Не, в изпълнението на Волята Божия не влиза силата. Бог не се нуждае от силни хора. Единственият силен човек, това е Бог. Единственият силен в света е сам Бог. Бог не се нуждае от силни хора. Той знае какво може да произведе силата без любовта. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание.

Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока."


Идете в Галилея, Неделни Беседи, 05.07.1936 г.,София

Редактирано от Лъчезарна
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Велик закон се налага сега на цялото човечество, Велико съзнание се пробужда в света – нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат Свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът до сега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение. Да не мислите, че бъдещето на света ще върви по същия начин, както досега? Кажете сбогом на вашето минало!

"Мировата Любов"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

В погрешките на моите ученици не се взирам, имам много по-важна работа. Зная всичко какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам; оставил съм ги напълно свободни, тъй като уча свободните. Това Учение е за свободните, не търсете любовта на кибритените клечки. Любов, която се запалва от кибритени клечки, гасне, а Божествената Любов е вечна, тя никога не гасне, никога не се губи, вовеки веков пребъдва. Само като помислим за Бога, Любовта ще изпълни нашите сърца. Това, което съм ви казал, е много малко: да търсим Бога във всичко, да обичаме Бога във всичко и във всички! Аз съм посадил млади дръвчета, които сега растат и след три-четири-пет години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Нито един, който е дошъл при нас съзнателно, не е излязъл. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас.

изт

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...