Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За вярата


Recommended Posts

Имайте вяра в онова, което живее във вас, най-първо; след туй имайте вяра във вашите ближни; имайте вяра и в себе си. Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога.

Ново сърце

"Вярата в Бога е за нашия ум ... " - може би, това е имунната система, която ни предпазва да не слагаме своите критерии и мерки като универсални за света и да не превръщаме ума си в ум-съдия и диктатор на себе си и другите. Умът ни е даден, за да се учим от всичко и от всички - от това, което живее в нас и вън от нас...

"Вярата към ближните е за нашето сърце..." може би това е имунната система за емоциите ни - предпазва ни от негативните като ги трансформира в положително отношение към това, което не разбираме, не ни харесва, не можем засега да приемем...

"Вярата в себе си е за нашата воля..." - може би това е имунната система срещу изкушението да изпаднем в някаква зависимост - зависимостите отнемат свободата и блокират или опорочават волята ни...

Линк към коментар
Share on other sites

Да :sorcerer::thumbsup2:

Вярно и точно е и това, което казва Дибромир: :thumbsup:

Само когато животът ми се развива в посока, която вътрешно усещам като правилна, тогава и вярата ми се развива съвсем естествено. При връщане към по-стари опитности и вярата търпи застой или упадък, както и да се опитвам да я "съживя". Затова стигам до извода, че вярата и актуалният опит са неразривно свързани.
Линк към коментар
Share on other sites

Варвам, че днешният ден е светъл, но утре ще е още по-светло! Вярвам, че сме единен организъм и можем само да си помагаме, макар и несъзнателно понякога. Вярвам, че стават чудеса около Коледа и те са в сърцата ни, само да пожелаем да ги пуснем....

Вярвам, но и знам че всичко е Любов!

"Да сте живи приятели и Бог да ви пази!"

:3d_117::3d_053::3d_105:

Линк към коментар
Share on other sites

Вярата не иде отвън, нито се предава външно. Вярата съществува в човека като принцип, като чувство.

Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става.

Петър Дънов :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

"Ако имате вяра колкото синопено семе..." Семенцето трябва да бъде посадено в земята, да попадне при подходящи условия, за да може да се развие и да даде плод. Вярата е активна сила, която е много подобна на волята. За да вярва човек трябва да има знание, да познава условията при които семенцето ще може да поникне.

Да вярваш в Бог примерно не означава да отговориш утвърдително на въпроса "Съществува ли Бог?" Да вярваш в Бог означава да знаеш че успехът ти във всяко едно отношение е свързан с познаването и животът според Божествените/Природните закони. Т.е. трябва да познаваш тези закони, за да може и вярата ти да се прояви и да даде резултат.

Вярата винаги е насочена към бъдещето, към постигането на нещо. При вярата човек си сътрудничи с разумните сили в природата, той не е сам в постигането на целта си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата е за нас. Ти не може да извадиш вярата отвън да живее. Ти с вярата живееш в себе си. Дотогава, докато имаш вяра, ти живееш. Щом нямаш вяра, ти си нещастен. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, хиляди нещастия дойдат. Дойде вярата, дойде светлината, ти вече намериш пътя си. Някой казва: „Аз имам вяра.“ Ти вярваш в болестта, затова имаш болест. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството си заминава, здравето, всичко си заминава. Казвам: Вие не може да имате вяра в мене. Вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз влеза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз може да имам вяра във вас, ако вие влезете в мене да живеете и работите с мен. Щом сте вън от мене, ще имате вярване. Когато казваме: „Вярваме в Бога“, разбираме: Бог живее вътре в нас и живее заради нас. Каквото искате, ще ви даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако вярваш, че Той отвън ходи, няма да ти се обади. Ако вярваш, че е вътре в тебе, ще направи много работи. Казвам: Не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш едно сърце, имаш душа, то е възможност. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.

Анализи

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Много от съвременните хора са фаталисти, вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите. Между аристократизма и фатализма има нещо общо. Както аристократът очаква на другите хора, те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на вярата, обаче, е друго нещо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нещо. Той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е вярата? Вярата е наука, която учи човека на работа, труд и постоянство. Докато има вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш вяра, това значи, да бъдеш по-силен от окръжаващата среда. Безверникът е по-слаб от окръжаващата среда. В този смисъл ние казваме: Вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.

Външни и вътрешни условия – МОК, 15 ноември 1929 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

здравейте,аз никога несъм преставал да вярвам

[/quot Преди всичко се научи да вярваш в собствените си сетива! А след това вярвай в каквото си щеш!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Вярата не иде отвън, нито се предава външно. Вярата съществува в човека като принцип, като чувство.

Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става.

Петър Дънов :thumbsup:

Защо ни е тогава познанието?

Кое е по-добро -да подходиш с вяра към един човек или към каквото и да е, без да го опознаваш или да го опознаеш, за да му повярваш.

Ако са толкова блажени вярващите, защо ни се дава познанието?

Къде е мястото на познанието във вярата?

И мъдреците по- скоро знаещи ли са или по- скоро вярващи?

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Не можем да знаем всичко. Това което знаем обаче е основа за нашата вяра. Например, човек познава закона за причините и следствията, и знае, че добрите му дела ще дадат съответните плодове в бъдещето. Той не знае как точно ще се проявят тези плодове в живота му, но знае, че те неизменно ще се проявят. Тука имаме съчетание на вяра и знание за законите.

Вярата и знанието не могат да си противоречат. Ако си противоречат, то едно от двете не е истинско.

В човек не можеш да вярваш, но можем да му имаме доверие. Вярва се в това, което е неизменно. Човекът може да взема различни решения в едни и същи ситуации – правилни или погрешни от гледна точка на духовните закони.

Линк към коментар
Share on other sites

Вярата определя какво знание ще усвоим и как и за какво ще ни послужи.

Аз, например вярвам безусловно в Божествената искра и доброто, с което се ражда всеки човек без изключение. Всяко дете и възрастен я носят, но се проявява с различна сила и по съвсем различен начин при всеки.

Моята вяра ме насочва към познание на човешката психика, мотиви, поведение, емоции, за да мога да открия, да видя, да усетя Божествената искра на всеки човек, който сам идва при мен. Не са достатъчни само дадените ми Отгоре усет и естествен интерес - има много да чета, да уча, да опитвам, да прилагам... Затова ми са "подадени" и съответните умения за учене и анализ...

Втората сфера на познание, към която ме насочва вярата ми, е познанието на откритите и прилаганите от човека през вековете методи за отглеждане и развитие на децата - колкото по-голяма е базта данни, с която разполагам (знанието), толкова по-голям избор имам, когато се наложи да вземам решение в някоя отделна ситуация - толкова по-готова съм за творчески решения...

Тук съм длъжна да спомена на колко мъдри и добри неща са ме научили беседите на Учителя - те укрепват вярата и ме насочват към познанието, което ми е нужно в определения момент...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Бих желала да цитирам едно интересно мнение от братския сайт bratstvoto.net. Тъй като линкът стига само до началната страница в този много харесван от мене сайт, а мнението, което ми направи впечатление се намира във форума, то реших да го публикувам изцяло. Предполагам администраторите и на двата сайта да не се ядосат много. :)

Здравейте!

Честно казано вчера, четейки темата за "Връзка на човека с Бог..." и особено мнение №141 на Ани там, ми се прииска да разсъждавам на тази тема...Така и възникна идеята за "братските мостове".

Има и много други теми в тази насока (за Вярата!), но очевидно е, че остават много "висящи" въпроси, които предлагат зацикляне в спорове със сходни тематики.

Считам, че ако всеки може да си даде ясен отговор за ролята и мястото на вярата в човешкото развитие, то споровете може би ще изчезнат...

Защо е необходима Вярата? Защо трябва да вярва човек? - Отговора е прост...Защото умът е ограничен по своята същност и не може да обхване Вселенското разнообразие, цялостност и хармония. В този смисъл Вярата, се явява основен атрибут на човешката Душа, който е заложен изначално във всеки един човек... Дали е религиозен, материалист или независимо какъв, човек ВИНАГИ има нужда да вярва в нещо (в себе си, в Бог, в приятелство, в силата на парите,...в какво ли не ?!?)

Поради това, че Вярата има огромно значение за развитието на Душата, при нейната употреба се делегират и много силни творчески енергии... Всеки, който се е докосвал до някакъв вид религия е чувал за чудесата, които може да направи силната вяра.

Тук е мястото да се спомене цитата ""Когато спреш да вярваш в нещо, то спира да съществува" на Ани, който я раздвоява (по нейни думи). Подобен факт дава и много основание в прагматичните разсъжденията на хора като Мона (Мнение #139 в цитираната тема), които лесно могат да оспорят всяко съществуване на Бог, и то с голямо основание.

Мисля, че подобни спорове за "истинност на Бог" са безполезни и излишни , ако човек разгледа Вярата, от гледна точка на основен метод за развитие на човешката Душа. Какво имам предвид? - Ще използвам пример...Да вземем едно изолирано племе, борещо се в джунглата за своето оцеляване. Безспорно то изпитва много трудности (болести, дъжд, суша, диви животни, урагани...) при своето съществуване. Умственият капацитет и познанието на хората не дават достатъчно обяснение върху тези събития и така Душите, на хора в подобни ситуации, попадат в едно неведение, тъмнина и униние...Няма развитие! Препятства се основната цел на човешкото земното съществуване.

Когато имаме обаче един шаман, който развие творческите сили на вярата в хората, с някакъв тотем например, живота на всички ще бъде много по-лек и щастлив. С укрепването и развитие на все по силната си вяра, хората ще "наливат" енергия във егрегора, който са си създали и в това няма нищо лошо, стига да няма насилие и налагане на тези вярвания.

Какво става след време обаче ? - Идва един човек от цивилизацията или се случват някакви други събития, които обясняват "проблемните" неща. Измисленият "балон",налят със творческа енергия от Вярата се пука, т.е. разочарованите хората изстрадват този факт и съответно минават на друго стъпало от своето развитие, където Вярата трябва вече да е съизмерима с новото нивото на това развитие.

По същият начин, аналогично, лесно можем да си обясним и понятието Бог, което се спряга често в съвременното развитие на хората... Просто това е едно ограничение, чрез което хората могат по лесно да възприемат незримото и необятното, което умът не може да обхване. За това и всеки влага различен смисъл в това понятие - Бог! Всяка религиозна група от хора или отделна личност, влага свои сакрални чувства и усещания в разбиранията си за Бог и това няма нищо лошо! Дори напротив - това е много хубаво, след като тези хора се чувстват щастливи и удовлетворени...Единственото изискване е (пак повтарям!) да няма насилие.

В този ред на мисли е разбираемо, че хората не бива да бъдат принуждавани да формулират, дефинират или обясняват своите сакрални вярвания, които към даденият момент им помагат за тяхното духовно съзряване.

Обобщено казано, Вярата е мотора, който е необходим на Душата да извърви Пътя на своята земна еволюция... Чрез Вярата, Душата се повдига и изкачва определените си стъпала от своето развитие.

След всичко казано, логичен е въпроса - А какво става след като Душата се изкачи на най-горното "стъпало"? Има ли начин да се разпознае това състояние? А после... ?

Достигането на висшите стъпала на развитието на Душата става, след много натрупан личен опит и преосмислянето му. В следствие на това, Вярата в тези етапи става непоколебима (не случайно Учителя набляга много на това!) и зарежда с изключителен позитивизъм и хармония Душата. При тези етапи ограниченият Ум, при необходимост, получава ("храни се" :) ) вече със Светлина, чрез която се насищат доволно всички отговори на възникващи въпроси.

Ум и сърце, интуиция и разум, материя и Душа ... - ВСИЧКО заработва в едно единство и хармония... Подобно състояние е съизмеримо с т.нар. сливане със Първоизточника,...завръщане на Душата при своя Създател.

В този ред на мисли, може да се каже, че в подобни състояния човек се чувства истински и трайно щастлив... И ако се замислим още по-дълбоко в тази насока, ще установим, че и споровете за щастие, които съществуват в доста други теми, май са безпочвени и ненужни! :)

Мир, Любов и Светлина на ВСИЧКИ пожелавам !

/Никола Дамянов, http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html/

Интересен поглед върху вярата. Тъй като се споменава моето име трябва да отбележа, че колебанието ми не е по повод вярата или Бога, а по отношение на Уика движението, което в България не знам доколко е разпространено, но в Англия има големи традиции и на мен ми харесва.

Но в случая Никола не акцентира толкова върху връзката на човека с Бога, а на вярата и разглежда интересни според мен въпроси, макар и спорни. Като този с достигане до най-горното "стъпало". Мисля, че това е невъзможно. Дори и за йерархиите които стоят много над нас. А може би това е нирвана?...

Малко ми е трудно и да разбера и приема погледа на Никола за Бога, но за вярата - го приемам :)

Линк към коментар
Share on other sites

Темата е твърде обширно обусловена.

За вярата в кое. За вярата в какво?

И изобщо може ли да има вяра по принцип?

А и защо да вярвам, защо да не вярвам? Това за мен е социален проблем, емоционален проблем, проблем на битието ... Отвъд условностите на вярата, не вярвам, че вярата може да променя :) Вярата е сестра на съмнението. Не знам какво е вярата, освен едно понятие, изведено от всички други такива понятия за абсолютност.

Не знам в какво вярваме ... заблуждаваме ли се, мъчим ли се да вярваме, губим ли си времето, смее ли се, който се смее???

Вярваме ли? И в какво вярваме? И това не е ли обратното име на страха?

Не вярвам, не зная :)

Може би "вярвам" е синоним на "знам".

Не знам.

Линк към коментар
Share on other sites

"По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. "

П.Дънов "Светите Твои градове" http://triangle.bg/books/1934-09-23-10.199...5-05-12-10.html

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_053: Вили, винаги пишеш или даваш цитат точно на място - право в сърцето ми.

Пиши по-често, че да прихващаме повече от благодатта, която се излива над теб. :3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

"Вяра - свойство да се усеща Твореца.

Вяра - вътре в знанието - вяра на нивото, не по-високо от знанието.

Вяра - по-високо от знанието - вяра, въпреки знанието.

Вяра - по-низко от знанието - вяра без знание, фанатизъм."

http://www.kabbalah.info/bulg/dictionary.htm

"Коментарии: Творецът е съвършено скрит от недостойните, дотолкова, че обикновеният човек не чувства Твореца, а може само да вярва в Неговото съществуване.

Скрит от редица врати, саморазкривайки ги, е възможно да се приближим към Него. По такъв начин е видно, че съществува строго определена последователност на постиженията, в разкритието на Твореца от създанията."

http://www.kabbalah.info/bulg/zohar_dve_tochki.htm

"Задачата на съвременните учени и философи е да дойдат до разрешаване смисъла на живота и на науката.

Според крайните материалисти, животът няма смисъл, а предназначението на науката е да подобри живота на хората.

Според идеалистите, смисълът на живота се заключава в усъвършенстването на човешката душа, а на науката – в познаването на Бога."

П.Дънов "Двете посоки"

http://triangle.bg/books/1927-09-04-19.199...8-05-04-05.html

Редактирано от velinavasileva
Линк към коментар
Share on other sites

...

Вярваме ли? И в какво вярваме? И това не е ли обратното име на страха?

....

Страхът отчуждава, отдалечава. Вярата е точно обратното. Страхът води след себе си омразата. Вярата – любовта. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Да приемем,че аз не вярвам в Бог, защото няма доказателство, което да ме убеди в съществуването Му. Може ли някой да ми Го покаже, да Го измери? Ако не може, значи защо трябва да вярвам? Вярата ми е насадена от обкъжаващата ме среда, тя е плод на действието и приказките на хората около мен. Има ли човек, който да докаже, че Бог съществува? И защо се приема, че е само един? Ами ако са два, три? Защо да вярвам, след като нямам доказателства?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Да приемем,че аз не вярвам в Бог, защото няма доказателство, което да ме убеди в съществуването Му. Може ли някой да ми Го покаже, да Го измери? Ако не може, значи защо трябва да вярвам? Вярата ми е насадена от обкъжаващата ме среда, тя е плод на действието и приказките на хората около мен. Има ли човек, който да докаже, че Бог съществува? И защо се приема, че е само един? Ами ако са два, три? Защо да вярвам, след като нямам доказателства?

Поздрави!

Целият Свят е едно доказателство.

Онова, което е само за теб, е в твоето сърце.

Когато твоята Душа, подреди болката и тъгата до радостта и веселието, и ти усетиш хармонията на движението - от тъмното към светлото, тогава това доказателство ще ти се изяви. Ние сме го нарекли Любов, а после, сме го изпразнили от съдържание...

Може би, така е било определено, за да е възможно всеки от нас да усети силата на Божията промисъл...

Вярата е отвъд хоризонта. И много по-близо, отколкото очакваш.

Когато притихнеш в себе си, хоризонтът ще се слее с теб.

Ще успееш!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Да приемем,че аз не вярвам в Бог, защото няма доказателство, което да ме убеди в съществуването Му. Може ли някой да ми Го покаже, да Го измери? Ако не може, значи защо трябва да вярвам? Вярата ми е насадена от обкъжаващата ме среда, тя е плод на действието и приказките на хората около мен. Има ли човек, който да докаже, че Бог съществува? И защо се приема, че е само един? Ами ако са два, три? Защо да вярвам, след като нямам доказателства?

Поздрави!

:rolleyes:А защо искаш да имаш доказателства, за да вярваш в нещо от което не изпитваш нужда?

Не е задължително да вярваш в Бог. Вярвай в друго, вярвай в себе си, това все си е вяра. И всяка вяра в нещо крепи човека. А щом вярата в нещо те кара да се чувстваш силен и уверен, щастлив, значи това е проявлението на твоя Бог. Не е нужно да вярваш в Бог само защото имаш доказателства. Тогава вече няма да е истинска вярата ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Целият Свят е едно доказателство.

Онова, което е само за теб, е в твоето сърце.

Когато твоята Душа, подреди болката и тъгата до радостта и веселието, и ти усетиш хармонията на движението - от тъмното към светлото, тогава това доказателство ще ти се изяви. Ние сме го нарекли Любов, а после, сме го изпразнили от съдържание...

Може би, така е било определено, за да е възможно всеки от нас да усети силата на Божията промисъл...

Вярата е отвъд хоризонта. И много по-близо, отколкото очакваш.

Когато притихнеш в себе си, хоризонтът ще се слее с теб.

Ще успееш!!!

Добре казано. Но вярата е нужна точно по времето на пътя към съвършенството или изживяването на "добро", "лошо" с напълно еднакво съзнание чувствайки едната любов която ги поражда. А когато се срещне любовта няма нужда от вяра защото ще я възприемаш директно.

Явно същества като Бобаля мислят че някой толкова иска да ги убеди в тези неща. Аз ако намеря гараж с безплатни ферарита и тамън съм палнал едно и пресмятайки как ще продавам&карам цял живот видя беден съсед пешачката, може би от състрадание ще спра да му кажа за находката. Но ако почне с "абе не е възможно няма такива неща" ще се почеша и кажа - може би си прав и ще духна напред. Нищо лично ;)

Линк към коментар
Share on other sites

lokator доказателството на твоя свят го няма в света на науката, която досега е доказала само атоми, молекули и някои по-фини частици експериментално. Висшата сила не е доказана и същества като мен, както се е изразил ствн, искат доказателства! Защото, didi_ts, същества като мен може би имат нужда от тези доказателства, въпеки че имат вяра в себе си и може би особено защото имат вяра в науката, в логиката, в това, което окото може да види и ръката да пипне. Същества като мен, могат да повярват само в онова, което могат да си обяснят...вие как вярвате в нещо, което не сте видели, а само предполагате - може и да е така, може и да не е, както си го предстваяте и вярвате, че е. Не е ли по-важно да знаем, отколкото да вярваме?

П.С.: А от писанието на ствн не разбрах почти нищо, особено от втория абзац! Дали би могъл да се изрази по-ясно с други думи?

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Да приемем,че аз не вярвам в Бог, защото няма доказателство, което да ме убеди в съществуването Му. Може ли някой да ми Го покаже, да Го измери? Ако не може, значи защо трябва да вярвам? Вярата ми е насадена от обкъжаващата ме среда, тя е плод на действието и приказките на хората около мен. Има ли човек, който да докаже, че Бог съществува? И защо се приема, че е само един? Ами ако са два, три? Защо да вярвам, след като нямам доказателства?

Поздрави!

Защо търсиш доказателства отвън? Опитай се самата ти да намериш доказателсвата. Опитай се сама да го видиш. Ако някой математик напише сложна формула доказваща някакво взаимоотношение, колко хора ще разберат написаното? Последното ще е разбираемо само за математиците. Ако един художник се опита да изрази някакво чувство в своята картина, колко хора ще го забележат? Ще го забележат само тези, които са развили в себе си съответното усещане. Ти не искаш просто доказателства за Бог, но ти искаш някой да ти ги предостави в такава форма, че да можеш да ги разбереш и ще отхвърлиш всичко останало. Само че Бог е нещо безкрайно и съвършено, а човешката способност за разбиране е ограничена. Всеки може да разбере съвършенството дотолкова, доколкото му позволява собственото съзнание. Чуждото разбиране не ти върши работа. Та дори и да зададеш въпроса: какво е Бог, ще получиш хиляди различни отговора. Когато търсиш доказателства за нещо, трябва да можеш да определиш това, което искаш да докажеш. Значи трябва да си наясно какво разбираш под „Бог“.

Линк към коментар
Share on other sites

lokator доказателството на твоя свят го няма в света на науката, която досега е доказала само атоми, молекули и някои по-фини частици експериментално. Висшата сила не е доказана и същества като мен, както се е изразил ствн, искат доказателства! Защото, didi_ts, същества като мен може би имат нужда от тези доказателства, въпеки че имат вяра в себе си и може би особено защото имат вяра в науката, в логиката, в това, което окото може да види и ръката да пипне. Същества като мен, могат да повярват само в онова, което могат да си обяснят...вие как вярвате в нещо, което не сте видели, а само предполагате - може и да е така, може и да не е, както си го предстваяте и вярвате, че е. Не е ли по-важно да знаем, отколкото да вярваме?

П.С.: А от писанието на ствн не разбрах почти нищо, особено от втория абзац! Дали би могъл да се изрази по-ясно с други думи?

Поздрави!

Трябва първо да повярваш, за да видиш чудесата, а не обратното!

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...