Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цвета Топалска

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

876 посещения на профила

Цвета Топалска's Achievements

  1. Здравейте г-н Баев, пиша ви по повод на безсънието, което ме съпътства от дълго време. Преди спях средно всяка втора нощ, но напоследък спя 2 пъти по 1,5 - 2 часа на всеки 3 дена и то през деня. През нощта сън не ме лови. Налага се да започна работа след средата на месец юни, а ако не спя през нощта няма да мога да работя пълноценно. Напрежението в тила, което ме съпътстваше преди отшумя, моят баща напоследък е по-спокоен, но се тревожа за майка макар и да не го показвам явно и да се чувствам по-спокойна в последно време. Чувствам, че нервната ми система се възстановява постепенно. Храня се до голяма степен здравословно - не употребявам кафе, цигари, алкохол, безалкохолни напитки, захарни изделия, месо; избягвам белия хляб и внимавам със солта; наблягам на плодове и зеленчуци, но си хапвам и друга храна поне 3 пъти дневно. Апетитът ми дойде едва преди 2 - 3 дена. Моята майка миналата година е развила заболяването Паркинсон. Зная, че то не се лекува и затова не смея дори да се информирам за него в интернет. Моля посъветвайте ме как да се справя с безсънието и тревогите за мама! Благодаря ви за вниманието! Цвета, вие имате два поста в друга тема.Сегашният ви въпрос е свързан с поставените там въпроси, задайте го там.Ако държите Орлин да ви отговори, трябва да го потърсите в друг форум.
  2. Здравейте! Искам да се обърна на първо място за съвет към д-р Първанов, но моля и ако друг специалист може да ми даде своето компетентно мнение! Ще ви припомня накратко моят проблем. В края на м. януари т. г. получих първата си паник криза. Тогава не бях в България и нямах възможност да отида на лекар там. Известно време преди това бях започнала да се страхувам да оставам сама. Втората ми паник криза получих 2-3 седмици след това. Тя беше много по-силна от първата и наистина много ме изплаши. Не знаех какво става с мен. Третата си паник криза получих в средата на месец март и също беше много силна и най-продължителна като на моменти ми ставаше по-добре, а в останалите моменти силното сърцебиене и ужасното напрежение в гърдите направо ме караха да си мисля, че всеки момент може да получа сърдечен пристъп. Свързвах всяка от кризите си със захарта защото всеки път бях яла нещо сладко преди да изпадна в кризисно състояние. Знаех, че стреса не ми се е отразил добре, но мислех че съм развила някаква форма на диабет. Върнах се в България в края на март и на 1-ви април личната ми лекарка ми каза, че съм получавала паник кризи и ме изпрати на психиатър. Той от своя страна ми предписа Оропрам 20 мг и Ривотрил 0,5 мг и прием за тях по схема. Ривотрил започнах да пия по четвърт таблетка сутрин, четвърт на обяд и половин вечер като дозата е намаляваща и сега пия по четвърт таблетка на обяд и четвърт вечер. Оропрамът обаче започнах да пия по половин таблетка сутрин. На петия ден трябваше да увелича дозата на 1 таблетка. Още от първия ден на приема се чувствувах неестествено зле. Бях много отпаднала, главата ми тежеше, не можех да фокусирам погледа си, чувствах неестествена умора и дори не можех добре да пазя равновесие. След като изпих 1 таблетка Оропрам на петия ден сутринта - вечерта получих нова криза и от следващия ден престанах да приемам Оропрам - веднага си стъпих на краката. Оттогава открих онлайн самопомощ при паник кризи. Сега се чувствам много добре - спокойна съм и не се страхувам от евентуална нова криза, но зная, че проблема не е напълно отшумял. След 2 дни ще започна терапия при много добър според мен психотерапевт и искам по-скоро да откажа химическите лекарства за да мога да освободя своята психика за предстоящото лечение. Д-р Първанов, моят въпрос към вас е мога ли да спра веднага Ривотрил и какъв е рискът или поне по-скоро отколкото схемата, която ми е предписал психиатъра за отказването му, а тя е следната: още 18 дена 2х1/4 и 21 дена 1х1/4? Благодаря ви за вниманието!
  3. Здравейте отново, аз съм на 34 години. От края на м. януари т. г. започнах да получавам паник атаки. Получавах ги на всеки 2 седмици. Първата ми паник криза не бе много силна и бързо отшумя, но втората изобщо не беше за подценяване - тя започна с внезапно сърцебиене съпроводено със силно напрежение в центъра на гърдите /то ме притеснява най-много/ , прималяване, прибледняване. След това започнаха да ми изтръпват ръцете до рамената, лицето, краката, гърдите и ставаше все по-зле. Ръцете ми се сковаха и пръстите ми останаха в последното положение, в което са били - не можех да ги движа. Беше около 10 часа вечерта и аз бях сама в едно село в Германия - живеех там, където работех и вече бях повикала моя шеф, но той се забави. 30-40 минути преди да започне кризата бях изяла един нормален млечен шоколад. Нямаше на кого друг да разчитам по това време на денонощието. В най-тежкия момент от кризата се принудих да изляза на улицата и да помоля за помощ - никой не ми помогна - помислих, че ще умра. Пикът на кризата отмина, но започнах силно цялата да треперя - дори зъбите ми тракаха. Тогава моя шеф дойде - аз му разказах какво преживях, но той дори не ми повярва - каза ми да изпия един "Парацетамол" и да лягам да спя. Аз го молех да не ме оставя сама, но той искаше дори на следващия ден още да се отърве от мен. Работих за него близо 4 месеца, но за последния месец и половина той ме приюти защото съпруга ми ме изгони за втори път /под въздействието на алкохола, разбира се/ и човека ме разбра и дори през първите 2 седмици той ме взе в собствения си дом при съпругата и децата му. В един момент обаче се озовах напълно сама в онова селце, но не това бе проблема. През първите дни се чувствах горе-долу добре - вечер започвах да треперя и не можех да овладявам това треперене, но мислех, че е от студа. Една седмица след като отидох да живея там където работех шефа започна да се държи с мен много студено и грубо. От началото на работата ми при него той беше крайно припрян - искаше всичко да се върши много бързо, понякога сякаш искаше да изпреварвам мисълта му... Аз се справях много добре - много бързо свикнах както с езика така и със самата работа. Той искаше все повече и повече от мен, но беше много доволен от моята работа. А тогава аз работех и до по-късно. След като работех и живеех на едно и също място имах възможност да работя повече за да обръщам максимално внимание на хигиената и го правех с желание. Аз бях благодарна на този човек за това, че ме бе приютил. Но в един момент, който споменах по-горе, моя шеф започна да се държи с мен студено, грубо - изобщо крайно неуважително. Тогава започнах и да сънувам лоши сънища за моето дете и моята майка. Моята майка трябваше да се оперира, а нашите все отлагаха. Изпаднах в депресия и се отчаях. Тогава получих горе описаната паник-криза. Тогава шефа продължи с грубото си отношение. Аз го молех да ме приюти само за нощта, но той упорито отказваше. Казвах му, че не зная какво се случва с мен и съжалявам за това, че нарушавам спокойствието му, но кризата беше толкова жестока, че се уплаших да не умра. Той обаче ми каза, че по-скоро ще ме остави тук да умра отколкото да ме вземе у дома си. След дълги увещания ме взе у тях. Няколко дена след това изкарах тежко разстройство, от което отслабнах значително /преди това бях с нормално за своя ръст тегло/. Положението утихна за 2 седмици - аз му говорих много и дори си извоювах спокойствие за последната седмица. В един хубав слънчев ден по обед си направих сандвичи и взех половин кофичка плодово мляко и излязох. Отидох на една детска площадка където си мислех за детенцето докато си хапвах. Бях напълно спокойна. Всичко беше наред докато не изпих плодовото мляко - тогава кошмарът се върна. Млякото бе около 250 мл и беше доста сладко. Тогава отново помолих шефа ми за помощ. Няколко часа продължи кризата като на моменти се чувствах по-добре, а в други моменти сърцебиенето и силното напрежение в гърдите ме ужасяваха. Същата вечер моя шеф се принуди отново да ме прибере в дома си въпреки че същата вечер имаше гости. И двете кризи свързвах със захарта и мислех че съм придобила някякъв вид диабет. Затова на следващия ден ме заведоха на кардиолог, където ми измериха кръвната захар и ми направиха ЕКГ - всичко беше нормално. Тогава дойде психолог и поговори с мен. За краткото време, с което разполагаше му обясних какво е положението ми, а той ми даде някои съвети и няколко брошури със спешни номера за помощ на хора, изпаднали в беда. Дотогава не знаех, че съществува подобна помощ. Няколко дена след това се върнах в България за да се лекувам. През октомври миналата година с моя съпруг отидохме в Германия и стреса за мен там започна още от първия работен ден когато ме гони една немска овчарка. Изобщо в Германия бях подложена на максимален стрес през по-голямата част от времето. Съпруга ми е със силна психика, но и много непостоянен и податлив на чуждо влияние и бе потънал в алкохолно опиянение и аз на практика бях сама. От ранно детство имам страхова невроза и когато бях на 17 започнах да получавам тежки кризи всеки ден изразяващи се във внезапно нахлуване на силно напрежение в главата - тогава мислех, че главата ми ще се пръсне. Кошмарът продължи почти месец, през което време аз, разбира се, не ходех на училище, а ходихме от един лекар на друг - тогава само Лексотан ме успокояваше, а в началото почти всяка вечер ходихме в Бърза Помощ, където ми инжектираха Диезепам. Лекарите ми казваха, че съм твърде млада да започна с Лексотан и продължавахме да търсим специалист, който да стабилизира състоянието ми. Един ден стигнахме до платен невролог - той веднага ми постави подходяща диагноза - страхова невроза - и ми насрочи до колкото си спомням 10-дневно лечение, което ме възстанови трайно без да бъда зависима след това от някакви медикаменти. И оттогава изкарах още 17 години, които бяха изпълнени също с много стрес. Със съпруга ми живяхме почти девет години - той ту работеше, ту не, а аз не спирах да се блъскам. В домакинството не ми помагаше, нито за детето, че дори създаваше много стресови ситуации, но аз, тъй като не съм свадлив човек, не се карах с него, а изпадах в депресии - плачех всеки път когато той ме нагрубеше. Но така и не потарсих помощта на лекарствата. В края ня март се прибрах в България и на 1-ви април моята лична лекарка ме насочи към психиатър - той ми изписа лекарства по схема - Ривотрил 0,5 - 1 табл. дневно разделена на 3 приема като дозата с времето намалява; и Оропрам 20 мг - половин таблетка сутрин като от петия ден дозата се увеличи на 1 таблетка сутрин. Аз обаче не се намирах в състояние на депресия и явно затова Оропрамът ми подейства зле - чувствах се силно отпаднала, замаяна, главата ми тежеше, чувствах неестествена умора, не можех да фокусирам погледа си, че дори имах проблеми и с равновесието. На петия ден сутринта изпих цяла таблетка както е по дозировка, но вечерта получих силна криза и спрях Оропрама. Тогава се върнах във форма доколкото може да се каже. На 8-ми април ходих при лекар хомеопат и тя ми предписа Игнатиа Амара 15 СН по 5 гранули сутрин и вечер и Аконитум Напелус 30 СН само при нужда по 5 гранули. Последното още не съм го отваряла. В един момент преди около седмица направих анализ на всяка от своите кризи и установих, че не получавам кризи на случаен принцип, а те винаги са провокирани от рисково покачване на адреналина ми. Това обяснява защо сега така ми действа захарта. Но главния виновник бе страха. Веднага започнах да го потискам и оттогава се чувствам по-добре. Трябва да се пазя и от всякакви други емоции защото и те ми докарват криза. Намерих добър психотерапевт и идната седмица ще започна лечение при него. Аз не смятам, че щом нервите на човек се разклатят той трябва да пие лекарства до живот. За съжаление имам и други здравословни проблеми, които трябва да лекувам неотложно и затова ви моля за съвет. От тази сутрин започнах лечение с Флажил 250 мг - 2 пъти по 2 таблетки за 7 дена е дозата, която ми е предписана от лекаря. Преди малко ми стана горещо, после получих сърцебиене, а после леко замайване. Вярно е че отдавна съм седнала на компютъра и това е опасно. В нормално състояние този антибиотик не би повлиял чувствително на нервната ми система, но се опасявам, че в лабилното състояние, в което се намирам в момента има голяма опасност някои или много от страничните ефекти върху нервната система описани в листовката на лекарството да се проявят и Флажил да попречи на опитите ми да си изградя щит срещу страха. Чувствам една постоянна стегнатост в тила, която понякогя прераства в напрежение. Моля кажете ми опасен ли е сега Флажил за мен и доколко ако е така? Сега пия Ривотрил 0,5 по четвърт на обед и половин вечер и Игнатиа Амара 15 СН 2 пъти по 5 гранули. Моля кажете ми ако получа нова криза ще ми помогне ли Аконитум Напелус 30 СН и тези кризи могат ли да имат фатални или необратими последици? Благодаря ви за вниманието и моля да извините моята подробност, но смятам, че това е начина да ви запозная най-добре със своя проблем за да можете и вие да ме консултирате най-точно.
  4. Здравейте, Това е първия форум, в който участвам. Регистрирах се в този Портал за да намеря решение на свой проблем. Едва от месец януари т.г. имам проблем с ПР /тогава получих първата паник криза/, но го установих чак на 1-ви април т.г. Скоро ще опиша детайлизирано своя проблем, но първо искам да попитам някой чете ли редовно този форум и ще може ли да ми даде безпристрастно мнение; мъдър, компетентен съвет? Благодаря ви
×
×
  • Добави...