katrin82

Здравей Синчец разбрах те какво искаш да ми кажеш Надявам се да намеря правилния подход към него,просто много се страхувам да не го изгубя по някакъв начин или да стане човека който описва д-р Първанов. Съветите,които получих тук са много ценни за мен и съм много благодарна за това. Благодаря ти Синчец Хубав ден,изпълнен с много любов ти желая

Благодаря за отговора ви д-р Първанов,точно това за което говорите ме плаши най-много,искам да стане един уверен в себе си човек.Знам,че семейната среда е най важна за детето и затова така се страхувам да не объркам нещо на този етап и да го отдалеча от мен. Опитах се да говоря със свекърва ми,но тя не вижда нищо нередно в това,което правят,казва само "Ами какво да го направя като иска и баща му беше така" или казва на детето "Майка ти не дава",тя е много добър човек и го обича,но не вижда че му вреди. Ще последвам съвета ви за волята и ще опитам още веднъж да говоря със свекърва ми.Благодаря отново знаех,че тук ще намеря отговор.Желая ви прекрасен ден.

Благодаря ти Синчец Ще му показвам моята любов непрекъснато.

Много ви благодаря за отговора,ще направя това което казвате,не се бях замисляла от тази гледна точка.Още веднъж много ви благодаря,желая ви хубав ден.

Здравейте,извинявам се че първият ми пост е за помощ,но се чувствам в безизходица а знам,че само тук бих могла да получа ценен съвет.Ето и историята ми - разведена съм с дете,синът ми е на 7г.Откакто сме разведени с бившия ми съпруг,аз не съм спирала малкия да ходи при него,бившия ми съпруг живее с родителите си и като е там го гледа майка му,той не се занимава с детето,за него бащинството се състои в това да му купи каквото поиска и да го научи да обижда.Колкото време е бил при мен малкия тези 2г откакто сме разделени толкова е бил и при тях,два,три дена беше при мен,после 2,3 дена при тях и така,което сега отчитам като моя голяма грешка,в резултат той стана много разглезен.Сега до мен имам мъж с който искаме да създадем семейство,малкия го прие много добре в началото,просто всичко вървеше чудесно,но понеже е разглезен а ние му се караме, и му правим забележки и като вижда,че не е на неговата,започва да иска да ходи при баща си а там за него е рай,както казах там го гледа гледа баба му, не му се карат,не му правят забележки,купуват му се каквото иска и върти всички около себе си и не иска да стои при нас,защото му се караме,това е причината и поради който не иска да ходи и при моите родители,защото и те му се карат.Незнам как да постъпя в този случай,проблема не е в мъжа,който е до мен,защото виждам как той му обръща внимание,как го гледа и как му се радва а и малкия още преди ,винаги като съм му се скарвала е искал при баща си,като се опитам да не го пусна там,той започва да пищи,реве,повръща от инат и аз го пускам и просто незнам как да постъпя.Искам семейство а и на малкия ще му се отрази добре една стабилна семейна среда,но с това което става незнам как може да се постъпи и той да разбере,че мястото му е при мен и не може да става все на неговата.На моменти се страхувам,че си губя детето и трябва да се примиря с това,че те го разглезват а аз да стоя отстрани и да наблюдавам само,просто незнам в друг град ли да отидем да живеем,как да постъпя за да е най правилно за малкия.Като го питам защо не иска при мен той казва само-защото ми се карате- и до там.Това е моята история,надявам се да съм се изразила правилно,защото в главата ми е голям хаос.Благодаря ви предварително.Желая ви един много,много хубав ден.