Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Galinah

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1022 посещения на профила

Galinah's Achievements

  1. Здравейте,пиша тук за да задам няколко въпроса и съответно ако получа отговор,ще бъда много благодарна.На кратко на 26 год съм,от 5 пия ривотрил,преди година го намалих,сега го спирам(тъйкато го спряха по аптеките а и вече не искам да пия никакви медикаменти,мисля че и сам човек може да се справи със тези проблеми стига да има някой който да го насочва как по бързо да стигне до изхода от тях)Та от 4ри вечери вече не съм спала,със всеки ден ставам все по зле,по точно изтръпнали ръце крака стягане в гърлото,нервност сърцебиене,тикове,проблеми със зрението и най ужасното психическо неразположение(тъйкато сякаш губя връза с ръце крака и изобщо тяло).В момента пия ламиктал 50мг сутрин 100мг вечер(от можеби година го пия)и вчера си взех неолексан(изписано ми е по 1т след опбед),и сутринта или когато вече започне да ме души много пия Неуропан,но за вечерта не знам с какво да си помогна(не че в момента нещо от изброеното ми помага,или ако е така определено не се усеща)за вечерта.Не мога да заспя въобще,снощи прибегнах към половин атаракс,но след половин час просто започнаха отвратителни усещания и отново не заспах.Преди време си бях взела алора таблетки,но тъй като в листовката пише че не се препоръчва за лица приемащи средства за лечение на алкохолизъм депресии или подтискащи централната нервна система средства,не го пих и незнам дали мога да го пия и дали е съвместимо с ламиктала и неолексана.Та ако може някой да ми отговори ще се радвам много
  2. Здравейте,искам да попитам още играете ли на същото място?
  3. Здравйте на всички,пиша тук тъйкато вече отчаяно търся решение на проблемите ми който (според мен) тръгват от друг основен-страх от това да изляза на вън сама,тъйкато постоянно имам усещането че всеки момент може да припадна или да не съм в кондиция.В общи линии ще ви разкажа от къде си мисля че ми започва проблема и ако някой успее да ми помогне да намеря някакво малко решение ще съм му вечно благодарна.Та на 25 години съм ,преди 10 години преблизително се случи това от което ми произлизат страховете ;на една нова година колабирах точно в 12 когато отброявахме последните секунди,не бях пила алкохол или употребявала други субстанции които могат да причинят падане на кръвното или нещо от този сорт,но самото заглъхване на ушите,загубата на картина и съответно премаляването,и изгубване на съзнанието за секунди мисе запечатало в съзнанието до толкова,че ако съм някаде навън и ми прималее леко или заглъхнат ушите,започва една паника,обливане на горещи вълни и т.н.и съответно гледам къде да се скрия от хората,защото ако това ми се случи пред хора,започвам да си мисля че всеки би си казал''тая пък гледай я ,кой знае как се надусла''или тем подобни.За това страха от какво ще си кажат хората ако видят подобна картинка според мен е че последната година в гимназията пушех с приятелки марихуана и ми падна сдки много кръвното,тогава бях в съзнание но всичко ми се въртеше и не можех да нито да стоя на едно място нито да тръгна защото усещах че всеки момент ще падна пред съученицете ми.Да уточна от тогава не съм употребявала абсолутно нищо,дори една бира не мога да изпия без да си помисля ''ей сега ще ми стане зле,и ще се чудя как да кажа на приятелят ми че не ми е ок и искам да се пребираме''.По същото време майка ми се беше разболяла от рак,в този период имахме много спорове тъйкато заради болеста се пристрасти към алкохола,и само аз и баба ми бяхме покрай майка ми.в последствие започна почти всеки ден да ми се вие свят да ми става лошо,аз го отдавах на това че ми пада кръвното и си представях как веки момент ше припадна,ходих по лекари,личната ми лекарка постоянно ме пращаше на хематолог(мисля че беше),но там всичко беше ок,правиха ми енцефелограма и там си бях ок.Един ден когато приятелят ми беше при личната си лекарка го накарах да я попита знае ли нещо за симптомите ми,оказа се че тя била невролог(поне с такова впечатление останах)изписа ми да пия всеки ден по 2мг ривотрил и серопрам.Тогава не проверявах какво ми изписват исках само да се чувствам добре и депресията да изчезне.След известно време се оправих,след като майка ми почина(няколко демна след завършването нагимназия) започнах работа,за да се разсея от преживяното,по малката ми братовчедка се премести при мен за да не живея сама.И така бях ок.След извстно време реших че вече няма нужда да ги пия започнах да ги спирам но всеки път ми ставаше лошо,виене на свят,обърканост,нервност,като цяло симптомите заради които почнах да ги пия но умножени по две,съответно не можех да ги спра.Миналата година след лято изпълнено с ядове около свекърмата ми,започнах работа в магазин в бургас,чувствах се мнго добре,уверена в себе си,имах усещането че мога да се справя с каквото и да е,приятелят ми започна хубава работа в черноморец,аз в бургас и всичко беше,съответно реших че вече ще мога да ги спра,ходих на невролог който ми направи програма по която да ги спирам,като ми каза че отначало е нормално да се чувствам малко зле тъйкато тялото ми трябва да превикне без лекарствата.Започнах програматас,с нея започна и безсънието,кошмари,сутрин неможех да стана за работа,втората седмица вече цялата започвах да треперя сутринта докато се оправя за работа,когато се качвах в автобуса си мислих само за това че трябва да мина през центъра на бургас(пълен с хора) докато стигна до работата ми,от това ми започваше да ми се вие постоянно свят.В един момент не можех да издържа на страха,не можех да отида няколко дена на работа заради това че се чувствах ужасно физически и психически,съответно напуснах,и незнаех как ще започна пак да работя като ме е страх да отида до магазина сама.Приятелят ми напусна работа върнахме се в Ямбол,след 5 месеца бях стигнала до ривотрил1мг на ден,придружаващите симптоми от спирането и намаляването на лекарствата не спираха,в някой дни се увеличаваха в други дни намаляваха.Ходих отново на невролог,отново ми направиха програма изписаха ми и ламиктал,за който ме увериха че няма странични реакции когато се спира,но ефекта или поскоро положението ми в момента е о,5 ривотрил и 150мг ламиктал на ден придружени от постоянно виене на свят,умора сънливост,от време на време страхове от това дане би да откачам,и като цяло почти никакво излизане.Та в момента работя по инеренет(работа от която още повече ми се вие свят заради очите предполагам)за да мога да събера някакви праи за да започна лечение при психотерапевт,за да мога да започна отново да живея нормално(живот отговарящ на годините ми,без страхове,да мога да излизам сама да започна отново да работя сред хора да излизам с приятелки с приятеля си изобщо да правя неща които са съвсем нормални загодините ми и за това каква съм всъштност.Та ако някой може да ми помогне по нкакъв начин да започна от някаде с премахването на проблемите ми от подсъзнанието ми,бих била вечно благодарна....
  4. Благодаря ви много,ако все пак ви попадне някаква друга информация по моя случай относно психотерапевт или някакъв метод чрез който можем и сами да се справяме с по малките проблеми,ще ви бъда благодарна ако споделите.
  5. Здравйте!Пиша във този форум тъйкато се надявам да намеря полезна информация за това как да се справя с някой от проблемите ми или поне да намеря добър психотерапевт от Бургас или Стара загора(аз съм от Ямбол и тези градове са ми най близки).При мене положението е следното:1 На 25 години съм(възраст в която трябва да съм най актовна да изживявам едни от най забавните моменти през живота ми-за съжаление е обратното).Та преди преблизително 7 години ми изписаха ревотрил и серопрам след оплаквания от световъртеж,изтръпване на краиниците и последствала депресия.От няколко години се опитвам да ги спра окончателно и периода може да се опише като пълен кошмар.Миналата есен започнах работа в Бургас,бях изпълнена със желание за всичко,работа пътувания,бях уверена в себе си че мога да постигна всичко което поискам,както и да спра окончателно боклуците които пиех.Неврилогът ми направи програма по която да ги спирам,но след седмица започнаха да се пояжяжат страничните проблеми,световъртеж,нервност и прочие.Всеки ден когато си пиех кафето преди работа треперех цялата от страх че трябва да си хвана автобуса за бургас и да мина през целия център докато стигна до работа и това ме ужасяваше тъйкато постоянно си мислех как ще ми стане лошо(припадна,прилошее) и съответно няма да има никой който да ми помогне и това евентуално може да се случи на обществено място сред куп непознати хора.От там вече започна този мой страх от публични места.Напуснах работа,случи се така че с приятелят ми да се върнем в Ямбол.Вече повече от половин година немога да се съвзема от този страх,чрез невролог стигнах до там че спрях серопрама а ривотрила е намален до 0,5 на ден и ми изписаха ламиктал който да замести ревотрила.Но свтовъртежа продължава,съответно вече разбирам че започвам да се вглъбявам сама в проблемите си и не мога да го избегна,Не мога сама да преодолея страха си от излизане на вън сама или сред хора,поради тази причина не работя съотвтно нямам нужните средства за какъвто и да било лекар за да разбера как най накрая да се отърва от физическия дискомфорт от светопвъртежа.Съжелявам че натоварвам читателите с моите проблеми,съжелявам и че изреченията ми са толкова разбъркани и разпокъсани,но ми е трудно да се концентрирам върху каквото и да било.Та ако можете по някакъв начин да ми помогнете със информация за добър психотерапевт и какъв метод на лечение би ми помогнал,ще ви бъда изключително благодарна,защото знам че аз не съм такъв човек(мрънкащ оплакващ се,не в състояние на духа)но в момента не мога сама да върна предишното ми състояние,когата се чувствах всеки ден добре.Благодаря ви опредварително!
×
×
  • Добави...