Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дончо Донев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    12
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Дончо Донев last won the day on Декември 16 2014

Дончо Донев had the most liked content!

1 Следващ

За Дончо Донев

  • Рожден Ден 15.04.1981

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Добрич
  • Интереси
    Психология, литература, хорово изкуство.

Метод за Връзка

  • Yahoo
    d.donev@yahoo.com
  • Skype
    d.donev9300

Последни Посещения

5428 посещения на профила

Дончо Донев's Achievements

  1. Привет, Regina_della_notte_! Щом се занимаваш с пеене, значи си наясно с устройството на гласовия апарат и дихателната система на човек. Всеки певец изпитва в различна степен сценична треска, а адреналинът погажда доста "мръсни номера" понякога. Съвсем естествено е поради стреса да се наруши певческата упора (т.нар. дишане с диафрагма). Като следствие, дишането става учестено и повърхностно, а високите тонове - трудно достижими или най-малкото "плитки". Гласните връзки също са подвластни на адреналина и като всеки мускул започват да треперят. Следствието е киксове и всякакви нежелани и дори неочаквани неточности в изпълнението. Пресъхването на устата също оказва влияние и то не маловажно. Но както казах, всеки певец изпитва това. За това, от вокална гледна точка, първото изпълнение при излизане на сцена е добре да отговаря на няколко условия - да не е акапелно, да е в т.нар център на гласовия диапазон (там където ти е удобно да пееш), да няма дисонанси и фразите да са кратки. Ако обърнеш внимание, ще видиш, че дори и най-големите правят така. Целта е да не се покаже сценичната треска и нейното влияние върху изпълнението. Обикновенно, след първите аплодисменти, сценичната треска отминава и гласът започва да се подчинява. Алкохол преди пеене, лично аз, не ти препоръчвам, но малко минерална вода върши чудеса. Друго, което мога да ти препоръчам, е да "свикнеш" с публиката, преди да започне изпълнението ти. Аз използвам два начина, по които може да се постигне - да излезеш на сцената поне 4-5 минуто преди изпълнението си и да разглеждаш публиката или да посрещаш публиката докато се настаняват по местата си. Първото е рядко възможно, но второто можеш да правиш винаги. Казвайки "да посрещаш", нямам предвид като разпоредител. Поскоро да се разходиш из залата преди началото на концерта и да си поговориш с хората, дори и с такива, които не познаваш. Ако мога да съм полезен, оставам на твое разположение.
  2. Здравей и от мен! Прекрасно е, че имаш смелостта да се изправиш срещу себе си. Това е профилът във Фейсбук на доц. д-р Даниела Тасевска http://www.facebook.com/profile.php?id=1335748201 До колкото знам, в момента не е в страната, но ще се прибере след около десеттина дена. Смятам, че ще ти е полезна.
  3. Здравейте и от мен, Poli! Напълно разбирам тревогата и притеснението ви. Описаното от вас поведение във възрастта на сина ви може да означава наистина много неща. Дистанционно е възможно само да се гадае, а в подобни ситуации догадките не са полезни. Похвална е инициативата ви с невролога и психолога. Лично аз, въпреки, че съм психолог, ви съветвам да се консултирате с психиатър. За добро или зло, изключително малк опсихолози в България са подготвени за работа в подобни ситуации. Задачата на психиатъра в този случай е същата като на невролога. Той най-точно би могъл да определи дали има или не здравословен проблем. Поздрави!
  4. Привет и от мен, Ilyena! За съжаление д-р Първанов отново е прав. Аз искам да дам един малко различен поглед. Това, което ми направи впечатление е, че се опитваш с помощта на логиката и ума да обясниш необясними неща като чувствата и емоциите. Няколко пъти в текста срещнах думи като "трябва", "страх" и др. От това съдя, че вместо да се отдадеш на собственото си преживяване при флирт, любов и т.н., ти се опитваш да приложиш шаблонно поведение, което да ти гарантира контрол над ситуацията. Това неминуемо отнема цялото удоволствие. А след като липсва удоволствие, липсва и мотив за продължаване на връзката. Първоначално мотивът е да привлечеш конкретния човек, след като тази задача е изпълнена, мотивът изчезва и за теб става безсмислено полагането на по-нататъшни усилия. За това преминаваш към фазата на раздялата, за да можеш да си осигуриш отново удоволствието от стремежа да привлечеш някого другиго. В същото време това поражда несигурност, защото в живота на всеки човек настъпва момент, в който иска да създаде трайна връзка. Задачата ти никак няма да е лесна, но се изразява най общо в това да се научиш как да слушаш емоциите си и да ги оставиш те да те водят, вместо да се опитваш да ги контролираш. Само те ще ти покажат как можеш да се държиш между началото и края на една връзка...а и как да се случи връзка, чийто край да не очакваш, а да искаш да отложиш максимално във времето. Поздрави!
  5. Здравей и от мен, Валдемар! Напълно споделям позицията на д-р Първанов. Това, което разказваш, засяга няколко доста специфични области. Лично за мен има и много неясноти, за да мога да дам компетентно мнение. Не мисля, че тук е удачно да ти задавам уточняващи въпроси и да засилвам излишно напрежението ти. След като очакваш конкретен резултат, моят съвет е да потърсиш психотерапевт, с когото да се срещнеш.
  6. Можеш да прчоетеш твоа без да заебялзваш, че бувките са разръбкани! :)

  7. Здравей, Ани! Първото, което искам да ти кажа е, че състоянието, което описваш не е особено характерно за паническото разстройство. Разбирам желанието ти да установиш какво точно ти е, но страхът и паниката са две доста различни неща. Това е първата добра новина за теб. Втората добра новина е, че според мен, състоянието, в което се намираш е преходно. Това е просто част от твоето развитие като личност. Има две понятия, които са доста претоварени с негативно значение - стрес и депресия. Но и двете са изключително важни за всеки човек. Стига да не се стига до крайности. Леките форми на депресия са обичаен спътник в живота на всеки човек, който има търсещ дух. А ти очевидно си такъв човек. Личи си от начина, по който пишеш - малко хора на твоята възраст са способни да направят подобно изложение. Леките депресии са много често двигател на гениите - лесно може да се провери в биографиите на почти всички гениални творци и учени. Добре е, че с родителите ти сте предприели стъпки за контакт със специалист. Спортът е доста добра находка, но ако ми позволиш, аз бих добавил и ежедневни занимания с изкуство - танци, музика, изобразителни или приложни и т.н. Не зная кое от тях би ти било интересно, но подозирам, че ще ти допадне. Изкуството винаги помага да се "срещнем" с емоциите и чувствата си. И не на последно място - търси удоволствията за себе си. Когато вземаш решение какво да направиш, просто си задай въпроса "Кое ще ми е по-приятно да направя?" Радостите и приятните преживявания са изцяло в нашата власт - ако не си ги причиняваме сами, трудно някой друг би ни ги поднесъл на тепсия. Стискам палци на великия човек, в който се превръщаш!
  8. Пълна самота - когато на Е-mail-а ти даже и SPAM не пристига.

  9. Привет и от мен, Sliana! Напук на всичко, което са ти казвали досега, аз ще ти кажа не "стегни се", а отпусни се заради детето си. Има неща, които можем да контролираме и други, които не се поддават на контрол. Важното е да си дадеш сметка за разликата между двете. Именно това е най-трудното. Относно зависимостта, трябва да знаеш, че човек може да е зависим на две нива - соматично (физически), когато цялата биохимия в организма се настройва да функционира с определено количество от дадено вещество и психично - когато човек не може да си представи как би живял без обекта, спрямо който е развил зависимост. В ситуацията, която си описала, никой психиатър не би могъл да преодолее физическата ти зависимост, преди да бъде туширана психическата. Моето лично мнение е, че психотерапевт би могъл да те подкрепи не само за справянето със зависимостта, за която говориш, но и за останалите неща, които описваш. Смятам, че те са един, а не няколко различни проблема. Моята препоръка е да потърсиш терапевт, на който можеш да се довериш. Предполагам, че Орлин би могъл да ти е по-полезен с препоръки за школа или конкретен психотерапевт.
  10. Здравей, hakama! Постът ти е много интересен. Впечатлението ми е за човек, който е осмислил и анализирал всичко около себе си, подредил е дори най-дребните детайли и се е загубил в идеалния порядък. Искам да ти напиша няколко неща, които в никакъв случай не бива да възприемаш като съвет, рецепта, алгоритъм или нещо подобно. Това по-скоро са теми за размисъл. 1. Мислите никога не пораждат действия. Те водят до други мисли. Само емоциите и действията могат да предизвикат някаква активност. 2. Липсата на действия означава липса на опит. Липсата на опит води до неспособност за вземане на решения и страх от промени. 3. Мислите и действията са част от самите нас. Всеки, който се опитва чрез осмисляне или физическа активност да избяга от себе си е обречен на провал. 4. Всички виждат в теб единствено това, което ти сам виждаш в себе си. Май натрупах доста неща на едно място. Единственото, което искам да ти кажа е, че всички отговори са в теб. "...нещо което ми харесва, отдава ми се и е значимо" - си казал малко по-горе. Това са критериите ти. Остава да определиш кое ти харесва, кое ти се отдава и кое считаш за значимо. Така, лесно, сам ще си отговориш какво е твоето призвание. Много често случайността, интуицията и импулсът отговарят на въпросите ни, останали без рационално решение. Готов ли си да ги оставиш да свършат това и за теб? Ако седиш на брега на реката и се опитваш да си представиш какво би било усещането ако влезеш в нея, никога няма да разбереш какво е да плуваш. Оставам на твое разположение.
  11. "Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото." Монтен

  12. Здравейте, Електра! Ще се опитам да съм максимално кратък по тази доста широка тема. На първо място, моля ви, не четете повече. Има много теории и концепции, които се опитват да обясняват различни форми на адаптация, но никой освен вас не може да прецени най-адекватния подход. В семейните отношения има много емоции и чувства, които не могат да бъдат обяснени с никоя теоретична постановка. Дъщеричката ви сменя своя статут - от малкото детенце става вече кака. Всичко, което описвате е съвсем в реда на нещата, но в никакъв случай реакцията й не е насочена към братчето, а към самата нея. В тази нова за нея роля тя няма опит и вероятно се чувства несигурна. Поведението, което отразява това е точно описаното от вас - стремеж към завземане вниманието на родителите, регрес и т.н. Неувереността и дори страховете в тази възраст, според моя опит, се овладяват най-успешно чрез т.нар. ритуали. Имам предвид малки, ритмично повтарящи се във времето дейности, в които да включите дъщеричката си, а в последствие и бебето. В такъв ритуал може да се превърне семейната закуска, която всяка сутрин, по едно и също време се случва по еднакъв начин. Ритуал би могло да стане и слагането в леглото вечер - всеки ден, по едно и също време си ляга, получава приказка, завиване и целувка. Или всяка събота има 2 часа за разходка, които не се отменят по никакви причини. Важното е ритуалът да й доставя удоволствие и тя да е убедена, че това е нейното време за радост и приятни преживявания. Подобен тип дейности затвърждават усещането за внимание и любов към момиченцето и то започва да разбира, че мама и тате все още я обичат, както и преди. На по-късен етап тя може да се включи и в дейностите по отглеждане на бебето, като създадете отново условия за ритуалност. По този начин постепенно регресът й ще бъде преодолян и тя ще приеме новата си роля на кака. И всичко това с много търпение и любов от ваша страна. Задачата ви никак не е лесна, но знам, че ако повярвате на инстинктите и чувствата си, ще се справите отлично. Оставам на ваше разположение.
  13. Здравейте! Искам и аз да допълня нещо за промяната. Това е една молитва, която съм наизустил, въпреки, че не съм особено религиозен. Тя ми дава философия, която прави живота доста лек, а севта много по-приятно и охолно място. Ето я и самата молитва: "Боже дай ми сила да понеса това, което не мога да променя; Дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя от това, което не мога да променя!" Светът е така устроен, че ние можем да променяме само собственото си поведение. Всичко останало е извън нашия контрол и би било наивно да смятаме, че можем да го променим. Единствената ни алтернатива е да приемем фактите около себе си и да променим самите себе си, за да живеем в хармония с тях.
  14. Привет, housewife и от мен! Страшно се зарадвах, като разбрах, че все още има мислещи млади хора. Повечето твои връстници или нямат или не искат да развиват способностите си за аналитично мислене. Обикновено на тази възрас се появява бунт срещу всичко установено. Младите хора виждат света като прекрасно място, в което могат да сбъднат всички свои желания и копнежи, потискани 12 години. Само исински мислещ и разсъждаващ човек би могъл да прозре наивността на тази иидея. Предполагам, че точно тук връзката ти с тях се пропуква. Всеки човек би се подразнил, виждайки, че хора, които познава от години, отказват да приемат реалността. И понеже ти пука за тях ти се опитваш да им помогнеш по някакъв начин. Явно твоят начин е чрез забележки, които приемаш за заяждане. Това е моето предполагаемо обяснение, без да имам ни най-малка представа дали е и твое. В същото време хората отдадени на анализи в степента, която усещам при теб, поемат с многото информация ограниченията и нормите за поведение налагани от обществото. Тогава се появява въпросът "Какво трябва да правя?", заествайки досегашния "Какво искам да правя?" Предполагам, че не ти казвам нищо ново, но все пак е добре да ти го дообясня, така, както аз го разбирам. Всяко чудене какво трябва да направя в дадена ситуация води до конфликт. Така или иначе човек трябва да действа, той взема някакво решение и "пуска конете". А след това преценява дали не е допуснал грешка. Най-невралгичната точка е страхът да не допусна грешка и как другите ще ме погледнат ако го направя. Този страх, обикновено забавя или подтиска всяко действие. Това са все мисловни процеси. Единственият недостатък на схемата е, че животът и отношенията меду хората са доста различни от математиката. Тук А+В не винаги дава С. Т.е. Без значение колко съм обмислял дадено действие или постъпка, вероятността те да се възприемат като погрешни е над 50%. Освен мисли и съждения, около нас е пълно с емоции, които ни помагат да преудолеем точно тази "нематематичност". За щастие, при емоциите няма правилно и неправилно. Единствените категории при тях са мои и чужди. Обикновено точно това се има предвид, когато се казва: "Бъди какъвто си!" Или по-точно изразявай емоциите си по начина, по който ги преживяваш. Приемайки тази тактика, човек изключва възможността да допусне грешка - в крайна сметка, това съм аз! Това са моите чувства и никой друг не може да ги разбере по-добре от мен, следователно, никой не може да прецени дали са правилни или не. За да стане съвсем ясно, ще дам един по-осезаем и конкретен пример. Ако ме боли ръката, защото съм се порязал, аз не се съмнявам в истинността на моята болка. Аз съм сигурен, че ме боли. Никой друг човек не е в сътояние и няма право да определи дали ме боли или не, още по-малко колко точно ме боли. В този случай, мнението на останалите спира да има толкова болезнено силно значение за мен, защото това съм аз, а това са моите чувства, мисли и емоции. Техни чувства биха провукирали тяхното харесване или нехаресване спрямо мен. Но ако аз не съм себе си, то кого биха хересали те? Надявам се, че този отговор ще ти е полезен. Ако мога да помогна с нещо друго, пиши, без да се притесняваш. Поздрави, Дончо.
  15. Здравейте! Много интересна тема. Явно е значима за много хора. А кой в крайна сметка не се е сблъсквал с неща като величието на околните. Четох внимателно всички мнения и установих, че тръгваме от манията за величие, преминаваме през авторитарното (диктаторско) поведение и завиваме зад ъгъла. Моето лично мнение е, че това са доста различни неща. Манията за величие, която аз разбирам като силен егоцентризъм или нарцисизъм, в голяма степен изключва участието на други хора в МОЯ СОБСТВЕН СВЯТ. В този смисъл, "великите" не се занимават с околните - те са си самодостатъчни, а всички останали съществуват между другото. Не се нуждаят от комуникация, освен в случаите, когато поглеждайки от висините на собствения си Олимп ппроявяват незнайно великодушие и приемат жертвопринушения. Това виждам като смисъл на т.нар. мания за величие. Но авторитарното поведение е доста различно. Диктаторът изпитва неистова нужда от хора. Той налага своето мнение, без да зачита околните, но в същото време, те са му нужни, за да реализира себе си. Ако няма хора, няма как да съществува авторитар. Не рядко, диктаторите с тяхното авторитарно поведение проявяват и мания за величие, но смятам, че това са две доста различни неща. Какво мислите?
×
×
  • Добави...