Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Неврозите. Невротичността.


Recommended Posts

Какво представляват неврозите - страхови, натрапливи, фобийни, които вече носят наименованията "паническо разстройство", "генерализирана тревожност", "обсесивно-компулсивно разстройство" и т.н.? Каква е същността им, какви са причините за появата им? Резултат от лоши гени, функционален проблем на мозъка, химически дисбаланс, нездравословен начин на живот, проблеми с начина, по който възприемаме себе си и околните, проблеми с житейската философия, проблеми с духовността, екзистенциална криза? Локализирана ли е психиката само в мозъка? Решение ли са антидепресантите и успокоителните, или са само начин за туширане на симптомите но не и за лечение на причината?

Какви са начините за справяне с тези проблем, възможно ли е пълно излекуване или само частично облекчаване? Съвременната традиционна медицина и психология не дават ясни отговори нито на въпроса за причините, нито на въпроса за лечението. За някои от тези неврози, като например натрапливата невроза /"обсесивно-компулсивно разстройство"/ се смята, че пълно излекуване е невъзможно, тъй като става въпрос за функционално увреждане на мозъка.

В днешно време все повече и повече хора страдат от подобни проблеми. Не е ясно дали случаите наистина са зачестили, или просто сега хората не се страхуват толкова да споделят проблемите си и да търсят помощ. И все пак това навежда на размисли, тъй като тези болести са може би най-пряко свързани с духовността.

Какво мислите вие по този въпрос?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 41
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Много е деликатно. Аз знам, че Хипократовата клетва е ако не можеш да помогнеш да не вредиш. Христос е лекувал всякакви заболявания, възкресявал е мъртви. В днешно време също хората събрани в името на Неговия Дух, отричащи се от фалшивото си его, лекуват и възкресяват. И между тези хора вече се говори за лекуване на самото общество, а не на отделни индивиди с проблеми. Много фина материя е. Става въпрос за невъобразима за човешкия ум Сила, която идва от "небето", т.е. от разумни същества, които са наши по-големи братя, както ние би трябвало да сме за животните. Те желаят за всички същества същото, което за себе си - вечна радост и щастие - истинското здраве за планетата.

Работата с тази наука е съвършено проста и лесна - просто хората да се обичат - да се събират, да се радват, да танцуват, да пеят, да се прегръщат, да се целуват, да царува един вечен, ежедневен празник, непомрачаван от мисли за мое и твое.

Това не е една красива идея, която е неосъществима на практика. Напротив, идеите на хората пречат да се осъществи това. Идеите, които произтичат от ума, който иска да властва над сърцето. Всички болести са вследствие на намеса на ума в работата на организма. Поради тази намеса външния свят почва да изглежда несъвършен, от което следва намеса в него, а от тази намеса следва сблъскването с невъзможността за подчиняване на хаоса под контрол, защото ние самите сме устроени по законите на същия хаос.

Всички тези думи нямат практическо приложение. Единствено важно е общуването с Любов.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте! Темата за неврозите е добра!Благодаря!

В днешно време все повече и повече хора страдат от подобни проблеми. Не е ясно дали случаите наистина са зачестили, или просто сега хората не се страхуват толкова да споделят проблемите си и да търсят помощ. И все пак това навежда на размисли, тъй като тези болести са може би най-пряко свързани с духовността.

Какво мислите вие по този въпрос?

Ще помислим какво мислим и ще споделим догодина до амина!

На прима виста мислим , че НЕ - В - РОЗИТЕ = че просто НЕ са В РОЗИТЕ и за това са неврозни. Пък Розите/чакрите - бели, червени и разни други с цветовете на дъгата са си рози. Всички силно стремящи се към съвършенство хора са предразположени към неврози...

Кои са всъщност симптомите и що е то невроза. :blink:

:D Усмихнато настроение на всички!

:feel happy: Любов + Светлина+Мир+Р :feel happy: адост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

:D:thumbsup2:

Не знам ама...

искам да споделя още едно универсално лекарство - горещата баня рано сутрин и вечер и формулата : Аз се раждам от Вода и Светлина

Това не е от ума, следователно лекува всякакъв вид неврози. Това си е Радост.

Особено ако баба ти ти плаща сметката за водата :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Здравейте, приятели!

Не знам ама...искам да споделя още едно универсално лекарство - горещата баня рано сутрин и вечер и формулата : Аз се раждам от Вода и Светлина!

Това не е от ума, следователно лекува всякакъв вид неврози. Това си е Радост.Особено ако баба ти ти плаща сметката за водата

:v: Формулката си е великолепна! То и ти си си жива радост!

И малко инфо от Речника по Психология:

НЕВРОЗА -Неотговарящо на нормите поведение , придобито или заучено, което е сравнително дълготрайно,но обратимо. То е резултат от социални фактори, а не от органични дефекти или конституционални дадености.Неврозата възниква като следствие от нарушено преработване на преживявания при неадекватна нагласа спрямо предявени социални изисквания или натиск за постижения.Понятието и в този смисъл би трябвало да се замести от по-малко обременения и наблягащ върху процеса термин – невротично психическо развитие. Неврозата трябва да се разграничават от други психически разстройства, например психопатия и психози.

Противопоставянето на психопатията, която е предимно конституционално обусловена, и неврозата, която възниква предимно на психогенна основа, става все по- съмнително въз основа на съвременните изследвания, напр.психофизиологическите, тъй като и при двете психически разстройства играят роля свойствата на нервната система, като реактивната готовност на вегетативната нервна система, равновесието „възбуда-задържане”, конденцируемостта и т.н.( срв. изследванията на Павлов,Небилицин, Айзенк) във взаимодействието им с условията на околната среда като дразнител, психически травми, степен на натоварване и др.

НЕВРОТИЧНО РАЗВИТИЕ

Неотговарящо на нормите психично развитие със съответни нарушения на функции, които се придружават както от телесни симптоми ( функционални смущения), така и от симптоми в преживяването и поведението, водещи в една или друга степен до вреда за пациента както в социалната сфера, така и в дееспособността му.Но тези функционални разстройства не могат да се обяснят пряко с телесни промени или увреждания.Конституционални особености и соматични заболявания благоприятстват невротичното развитие, но от друга страна, едно тежко и продължително невротично психическо развитие може да причини соматични смущения.

Симптоматиката е многообразна.

Към общите телесни и психически оплаквания спадат: главоболие, изчервяване, лесно изпотяване, бързо изморяване, афективна лабилност, слаба концентрация, уплаха и повишена чувствителност.Тази група смущения се наричат още – вегетативна дистония или неврастения., респ.психастения.

Спорно е доколко тя - неврозата принадлежи към същинското Н.Р. и доколко не е само първична форма,респективно конституционална база за него.

Други групи смущения се характеризират с телесни оплаквания – болки в стомаха, червата, сърцето, смущения в дишането и кръвообращението, хипо- и хипермоторика до психогенни разстройства в двигателния апарат или сетивата( хистерична слепота и глухота), при децата: напикаване ( енурезия), изпускане по голяма нужда(енкопрезия), скубане на косите( трикотиломания), гризане на ноктите( онигофагия), тръскане на главата(яктация) и други стереотипи.

Тук трябва да се споменат също така тортиколис,тремор, заекване, полови разстройства като импотентност, фригидност и др.

За главен психически симптом обикновено се счита страхът, който може да се прояви като генерализирано” свободно блуждаещо безпокойство” или като насочен към определен обект страх.Срещат се също натрапливи мисли и действия – например натрапливо миене, натрапливо броене или натрапливо  обличане( ритуал).Освен това се появяват проблеми и в междучовешките отношения: Стеснителност спрямо чужди хора, спрямо представители от другия пол.Чувство за малоценност, Лабилност на настроението и ДЕПРЕСИИ както и загуба на активност…Израз на НР могат да бъдат също и алкохолизмът, злоупотребата с дрога и други опиати, както и редица отклонения в поведението на деца – като лъжа, бягство, кражба или непокорство.

Невротичното психическо развитие възниква въз основа на нарушения в преработката на конфликти и преживявания.При вегетативно лесно възбудими хора, чрез еднократни или продължителни психически травми неутрални дразнители се съчетават със страх.И понеже тези свързани със страх ситуации се отбягват/избягват, подобни страхови реакции не могат да бъдат угасени и остават стабилни.Изпитващият страх развива редица редуциращи страха техники. Например грижейки се за болен близък развива страх от зараза или замърсяване, който довежда до натрапливо миене.След един или поредица от неуспехи на изпит – чувствителният човек може да развие логофобия, евентуално последвана от заекване или мутизъм.

Преживяното или действително несъответствие между собствените възможности и очакванията на околната среда , например изисквания в училището, професионалната, сексуалната сфера и прочие, води до конфликти, които личността трудно или изобщо не успява да преодолее.

Възниква неадекватна нагласа, като поради невротичен стремеж към удобство съответната  личност или избира пътя на най – слабото съпротивление, или се изолира от другите хора чре крайно интровертно поведение.Всяко от тези действия засилва конфликтите с околната среда ( порочен кръг).Понякога НР при деца се причинява от грешки във възпитанието!!!

Схващанията за възникването на НПР зависят до голяма степен от съответните школи и от представата за човека.

Малко дългичко, но това е положението! Понеже си мисля, че съм от отбора на невротиците, затуй все анализирам симтоми и синдроми.

Нали трябва да се себепознаваме и самовъзпитаваме. Та и аз се упражнявам когато се сетя или ме подсетят.

:thumbsup2: Любов + Светлина + Мир + Радост :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Благост-прекрасна извадка!!! Според батко Фройд всеки съвременен човек е повече или по-малко невротик, просто защото живее в общество с външно наложени морал и правила, които му налагат поведение противоположно на вътрешните му импулси!

Мога да кажа само че обществото е нужно - без нормите му ще дегенерираме към животинско състояние. Самата ни структура - едновременното наличие в нас на подсъзнание и свръхсъзнание - на животно и ангел, на стари и нови мозъчни структури, на астрално и будично тяло ни прави дяволски противоречиви и странни издънки на Природата. Нагоните на животното в нас ни казват да убиваме, да късаме гърлата на противниците си, да спим с всяка самка която ни мине пътя, да се борим за едра мръвка(банкова сметка) с цената на всичко, звярът живеещ във всеки един от нас ни кара да търсим удоволствие, потрошавайки всички морални или разумни бариери по пътя си към него.

Ангелът(Бог) в нас ни говори че трябва да сме добри, че сме едно цяло с всички и всичко, впръсква в нас лъчите на живата Любов, окриля ни в мъдростта си, пълни ни с благодатта на Свободата си, дава ни надежда за ПОзнание!

А ние самите - самосъзнанието ни, малкото ни преходно аз, тази върволица от спомени от последното ни съществуване, или ако предпочитате чистото осъзнаване на състоянието на ясно себевиждане(състояние което се учи в медитацията) - това малко аз стои между двата гиганта - на звяра и божеството в нас - като между чука и наковалнята. Някои избират страната на звяра - и за известно време резултатите са чудесни, но впоследствие кармата се стоварва върху им. Други избират страната на висшето в тях - и при тях началото е трудно и тежко, но напредъкът носи много радост! Ще пиша още, може би утре - бъдете здрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Всеки бил невротик!!!!!!

Ами, като искаме повече, отколкото ни е нужно, как да няма невротици?

Като искаме жената на съседа и шатрата му, и осела му, и завивката му дори?

Като завиждаме за щяло и нещяло?

Дали ще сме Ангели, или Животни, зависи само от нас! Ако търсим само това, което ни прави щастливи, нататък е лесно! :D (но не и жената, осела.......)

Колкото до морала в/на обществото в което съществуваме, нямам нищо против него, докато някой не започне да ми пречи. Аз се движа по "пътеката" на обществения морал и не "слизам" от нея! Ако слезна от нея ще попреча на някой! Ако никой не слиза от нея и не пречи и на мен....всичко е наред! Ако ми се пречи, не ме интересува ничий морал! Щастието и спокойствието ми са по важни от койтро и да е морал!

Линк към коментар
Share on other sites

Ле-леее... какви невротични хора имало тук.

Пък според мене, неврозите се лекуват със пости и спазване на обществените закони от всички , а не само на определени единици от обществото. Чрез поста изчистваш себе си от натрупаните негативи и така даваш почивка на нервната си система и .....психо - терапевтите остават без работа ....:))))) :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Така си е !

ВЪЗДЪРЖАНИЕТО ( поста в случая) във всяко едно отношение ликува, ама Воля / Желание / Will все още не ни достига на триизмерните човеци! Но се упражняваме да се самовъзпитаваме! :v: Орли, работа има за всички под Слънцето!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

В комунизма имаше един девиз: "Икономията, икономична, дело на всеки!" В същият дух: Неврозите, невротични, дело на всеки! :harhar::1eye::thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Усмихнатото отношение при това положение на невротично развите...хе хе си е много добре!

Многото различни стремежи ( към самоусъвършенстване също ) и още неосъществени възможни разумни/неразумни желания поради външно несправедливо противодействие също са си част от картината.

Желанията и възможностите на децата ни и т.н. спазване на законите на обществения морал....от всички... :blink:

:) споко , за да е леко и непуко!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

Да, всяка болест е един вид осъществяване на неосъществимото ни реално желание, преминало през подсъзнанието и оттам проявяващо се като болестни симптоми! Не само неврозите - всяка болест! Затова ключът към здравната ни профилактика е доброто ни ментално храносмилане - във всеки един от нас стои един вътрешен център - център на съзнанието, модел на възприятие, на разбирания, през който прокарваме целият си опит. Този апарат наричаме "аз", той е нашето самосъзнание. От неговата сила и "смилаема" способност, както и от желанието и умението ни да сублимираме постъпващият в нас опит зависи менталното и физическото ни здраве. Важно е съзнанието ни да умее да преработва импулсите на подсъзнанието към свръхсъзнанието - да служи като посредник между "дявола и Бога", казано метафорично! Може би това е и ролята ни като същности във вселенската многоизмерна йерархия на сили и същности! И тя не е лека!

I) Разстройства на настроението(афективни разстройства)

1) депресивно разстройство - характеризира се с лошо настроение, тъга, подтиснатост, чувство за безднадежност, малоценност, физиологични оплаквания на психо-соматична основа, безсилие, безсъние или прекалена нужда от сън, повишен или понижен апетит, мисли за самоубойство.

- Психотична депресия - среща се поравно между мъжете и жените. Неадеакватни, налудни идеи за виновност и малоценност.

- Невротична депресия - при 1/4 от жените и 1/10 от мъжете.

Пример за психотична депресия: 20г. момиче става подтиснато, угнетено, безсъние, няма сили за работа, губи апетит, седи в едно положение с часове в отчаяние и мъка, плаче често, силна вина, усещане че е грешна. След анализ с нея става ясно че когато е била на 8 г., с нея е било злоупотребено сексуално, което тя е изтласкала в подсъзнанието си... след осъзнаване на това, депресията изчезва.

2) Биполярно разстройство (маниакално депресивно разстройство, психоза) - смяна на депресивни с маниакални фази. В маниакалните фази човек е преизпълнен с енергия, възбуда, предприемчивост. Редува се от силна депресия.

Пример: мъж на 30 г. - неестествено весел, разговорлив, деен, харчи много, пие и пуши доста - нещо нехарактерно за него преди това, разказва цинични вицове, "напада" колежките, хвали се много, прекалено сексуално активен е, спи малко и казва че повече не му е нужно, праща разкази до редакции, а когато са му върнати, предприема шумна кампания в своя защита. Това състояние е редувано от периоди на силна депресираност и подтиснатост, отчаяние, затвореност, самоубийствени мисли.

II) Тревожни(страхови) разстройства(неврози)

1) Генерализирана тревожност- подтискане, тревога, страх от провал, очакване на нещастие, струва им се че се провалят във всичко, живеят в мъка и вечен страх

2) Фобии - конкретни страхове от конкретни неща. Има няколкостотин описани фобии...

- агорафобия - страх от открити пространства

- клаустрофобия - страх от затворено пространство

- фобия от тъмнина, височина, животни ...

Представляват проециране на вътрешенстрах върху нещо външно.

3) Обсесивно - компулсивно разстройство(натраплива невроза) - натрапливи мисли и действия от които човек не може да се освободи.

Пример: Женая се страхува от олио и постоянно се мие за да се очисти. Страх я е да се движи между хора за да не ги допре защото може да са пипали олио и са мръсни, когато мъжът и се върне в къщи, го кара още на вратата да се преоблича и къпе, чисти постоянно, мие се до сваляне на кожата си.

III) Конверзионно разстройство ( Хистерия)- телесни симптоми с психично-соматични причини - изтласкване на конфликтна нагонна емоция. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Орли, здравей!

Как да усетим и различим тънката разлика между невроза - психоза :1eye: хистерия и неврастения и прочие :blink: хехе ?

Важно си е за взаимовръзката и взаимозависимостта между тялото/телата и душата?

И малко от словото на Учителя :

Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл. Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота. Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му.
Мисли за всеки ден 2003 - 2004 , 10 април

И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи – как тъй да помислят хората, че е беден човек!

И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са.

Религиозните хора – и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, лицемери.

ООК, беседата "Положителни и отрицателни черти на ученика"

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Наименованията на различните неврози и класификацията им е правена от хора и е повече за класификация, за някакво ментално разграничение и удобство, отколкото за точно изолирано диагностициране.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

:)

Здравейте приятели,

Предлагам ви един реферат по темата.

Изготвен е от студентка по психология.

ТРЕВОЖНИ И НЕВРОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

Историята показва, че тревожността е много старо явление,съпътствала хората от зората на човешката раса.

Тревожността кото емоционално преживяване може да се открие в първия литературен разказ “Епиката на Гилгемеш”, датиран от началото на второто хилядолетие във Вавилон. Разказът е за безпокойството на Гилгемеш от неговата смъртност и как той се справя с този проблем.

Древните гърци също показват зараждащото се осъзнаване на понятието за тревожност.

Lewis (1967) проследява произхода на думата тревожност (anxiety) до гръцки корен, означаващ “задушавам” или “притискам силно”.

Първият системен дискурс върху темата, озаглавен “”За тревожността” е написан от римския философ Еликтет през І-ви век.

Тревожността в Християнската система е свързана с вината- вина от неуспеха да се живее съобразно високите нравствени идеали, които хората са установили за себе си.

През ХVІІ век Спиноза разглежда тревожността в противовес на “надеждата” и определя и двете състояния като “слабост на разума”

Началото на съвременната епоха в изследване на тревожността се отъждествява с екзестенциалния философ Сьорен Киркегор от средата на ХІХ век.

Според Киркегор тревожността е необратимо свързана с човешката свобода. Тъй като са свободни да избират, хората са отговорни и ако направят погрешни избори, могат да се провалят и изпитват вина. Тук се крие основният източник на човешката тревожност и според Киркегор той е неизбежен.

През ХІХ век философите не са сами в изследването на тревожността. Лекарите и биолозите също се интересуват от по- видимите патологични и предпазни функции на явленията. Няколко учени от този период, сред които Дарвин и Фройд, отбелязват, че често тревожността има “сигнална “функция, предупреждавайки човека за заплахата и подготвяйко го за “борба или бягство”.

Дарвин изучава проявите на тревожност (които той не различава от тези на страха), при хората и животните и стига до извода, че това е един изключително адаптивен механизъм, необходим за справянето с опастност и гарантиращ оцеляването.

През 1895 г.З.Фройд публикува прочутата си статия върху понятието “Тревожност – невроза” и за първи път описва болестта тревожност като отделна клинична цялост.

Неговата теория за тревожността е централна в концепцията му за човешкото поведение. В теорията си Фройд разграничава “обективната” тревожност, кореняща се във външната и “невротична” тревожност, която според него е интрапсихична, без източници във външния свят. В концепцията му и двете форми на тревожност мобилизират човека да се справи с възприемана опастност, но в случаите на невротичната тревожност механизмите на изтласкването скриват източника на заплаха от съзнателните процеси.

Въпреки, че осигуряват интелектуалната рамка за разглеждане на явленията, теоретичните и биологичните модели на тревожността не засягат нейните клинични характеристики. Класификацията на тези разстройства е това, което осигурява концептуалната основа за клиничните дейности по диагнозата и лечението. Днес операционната система, използвана за поставяне на психиатрична диагноза в България е МКБ-Х и DSM – III –R в САЩ.

Класификация на тревожните разстройства

М К Б - 10 DSM – III –R

Фобийни разстройстваПроста фобияСоциална фобияАгрофобияДруги тревожни разстройстваПаническо разстройствоГенерализирано тревожно разстройствоСмесено тревожно депресивно разстройствоОбсесивно- компулсивно разстройствоПосттравматично стресово разстройство Проста фобияСоциална фобияАгорофобия без паническо разстройствоАгорофобия с паническо разстройствоПаническо разстройствоГенерализирано тревожно разстройствоОбсесивно- компулсивно разстройствоПосттравматично стресово разстройство

Обединението на всички представени в класфикацията разстройства намира оправдание в общата им психопатологична емоционална основа- тревожност. В нашата психиатрична литература доскоро не се правеше разграничение между преживяването страх и на тревожност. Едва през последните десетилетия, тези две понятия намират точното си семантично съдържание и съответна употреба.

В еволюцията и в нормалната психология страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опастност.

Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, но недиференцирана неясна застрашеност.

Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем, ни поставя непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпревара с времето за съвременния човек естествено повишава и тревожността пред множеството алтернативи, между които трябва да взема решение, за да се справи с бързо менящите се условия.

Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава житейския комфорт, тя е патологична. В сравнение с нормалната тревожност патологичната е по- интензивна, честа и всепроникваща. Патологичната тревожност представлява силно дисфорично, ефективно състояние, при което когнитивните, поведенческите и физиологичните функции са разстроени и дезорганизирани.

Патологичната тревожност може да се наблюдава в контекста на много психични разстройства (например ефективни разстройства, шизофрения, органичен мозъчен синдром), но тук ще се фокусираме само върху състоянията, при които тревожността е централна и доминираща клинична характеристика.

1.Паническо разстройство, епизодична паническа тревожност.

Основната характеристика на това разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (собено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегитативен дистрес.

Пациентът обикновено споделя редица соматични симптоми, включващи затруднено дишане, тахикардия и чувство на притискане и дискомфорт в гърдите. Замаяността и световъртежът, както и деперсонализационните и дереализационните преживявания са също често срещани симптоми. Вегитативните симптоми, които се появяват най- често са горещи и студени вълни, треперене, обилни изпотявания и чувството, че ще се колабира. Нерядко пациентът споделя страховете си от загуба на контрол, умиране, полудяване или падане и превръщане в посмешище.

Сърдечните и дихателните симптоми са най- дистресиращите и често споделяните от пациентите с паническо разстройство. Тези пациенти е по- вероятно да бъдат лекувани в спешните кабинети на болниците, отколкото в псиатричните криники, особено в началото на разстройството. Повечето пациенти първоначално са убедени, че страдат от някаква форма на сърдечносъдово заболяване, а и лекари, незапознати с патологичното разстройство, нерядко ги насочват към допълнителни изследвания към кардиолог .

Другите две прояви, които често се срещат при паническите разстройства са деперсонализацията и дереализацията.

Деперсонализацията се определя като усещане за дълбока промяна на собственото тяло. Пациентите се оплакват, че се чувстват така, сякаш са извън себе си, наблюдавайки телата си да преминават през различни дейности, неинтегрирани с тях.

Дереализацията, която нерядко се появява едновременно с деперсонализацията, се определя като усещането, че познати неща и обкръжение извееднъж започват да изглеждат като непознати или чужди.

Естественото протичане на паническото разстройство е различно. Възможно е един единствен неусложнен епизод или с персистиране на разстройството в продължение на седмици или месеци. Освен това е възможно разстройството да се превърне в един постоянен, хроничен аспект от живота на пациента. Възможно е, особено ако разстройството продължава продължително време, между епизодите да се развие тревожност на очакване или генерализирана тревожност.

Паническото разстройство се диагностицира много по- често при жени и обикновено е с начало в късното юношество или началото на зрялата възраст.

Пристъпите на паника имат типична продължителност от няколко минути.

Отначало пристъпите възникват без ясна връзка със ситуацията. Впоследствие страхът от вегитативния дискомфорт и физическа застрашеност може да доведе болния до отбягване на такива ситуации, в които се е чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи “спасение” при евентуално настъпване на нов пристъп. По този механизъм страхът се свързва вторично с определени ситуации- широкото пространство на площадите, претъпканите превозни средства, асансьорите и т.н. В най- тежки случаи болните се страхуват изобщо да излязат сами от дома си. Стига се до така нареченото паническо разстройство с агрофобия. Състоянието на агрофобията с паническо разстройство не е задължително. Агрофобията може да се появи и самостоятелно.

2.Генерализирано тревожно разстройство.

Генерализираното тревожно разстройство е вероятно най- познатото от всички състояния на тревожност, макар че може би е най- ненадеждно диагностицирането.

Тревожността при тези пациенти е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегитативен дистрес, нито с определен провокиращ обект или ситуация. Това е причината да й се даде добре характеризиращото я определение- “свободно плуваща тревожност”.

Пациентите се оплакват от непрекъсната напрегнатост, радразнителност, треперене, стягане на мускулатурата на тялото, тежест в епигастриума. Не рядко в първоначалните етапи на разстройство те са убедени че симптомите им са резултат от соматично заболяване(обикновено сърдечно- съдово, неврологично или ендокринно). В съзнанието на пациентите нахлуват тревожни мисли и опасения, тревожни предчувствия, които се отнасят за самите тях или за близките им, страх от провал, от неуспех, от близки беди.

Това разстройство е по- често при жените. Започва от млада възраст, често се предшества от хронични психотравми. Има голяма продължителност и води до значителни нарушения на социалното функциониране.

3.Фобийни тревожни разстройства

Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опастност. Пациентът съзнава ирационалността и неоснователността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва фобоченния обект или ситуация.

Разстройството е често срещано и може да започне във всяка възраст, но най- често от юношеството.

За обяснение на възникването на фобиите си съперничат психоаналитични и бихевиористични хипотези.

В насочването на страха към определен фобоченен обект или ситуация психояналитиците виждат защитен механизъм на изместване- страховете от неприемливите импулси на “ТО” от изтласкани неразрешени комплекси не могат да бъдат овладени от слабия “Аз” и се насочват към неутрален, страничен обект.

Според бихевиористичните теории фобиите са просто пример за закрепена условна реакция, която се изгражда при съчетание на истински застрашаващ дразнител с неутрален съвпадащ дразнител. Впоследствие действието на неутралния дразнител предизвиква страховата реакция.

Фобиите са описвани с многобройни имена , получени от гръцкото название на фобогенния обект и думата фобия. В съвременните класификации този стил на изграждане на множество познания се отбягва. В тях фигурира само агорофобията, която произлиза от гръцката дума “агора” (площад).

До неотдавна с термина “агорофобия” се ознаваше само страхът от преминаване на площади и открити пространства. Сега това понятие включва и страх от тълпа, от препълнени превозни средства или по- точно от ситуации, при които трудно ще се излезе в случай на прилошаване или соматична застрашеност.

Агорофобията се съчетава често с паническото разстройство.

4.Социална фобия.

Социалните фобии не са свързани със страх за живота или здравето, а за социалния престиж на личността, от унижение пред другите. Болните се опитват по всякакъв начин да избягват придизвикващата фобия ситуация. В случай на неуспех се изживява чиста тревога, съпроводена от вегитативни симптоми.

Социалната фобия пречи на социалната изява на личността, още повече, че страхът се концентрира към сначими в това отношение ситуации (сценична фобия) . Може да се получи и генерализиране на страха към повече социални ситуации и да се парализира тежко социално функциониране.

5.Специфични (изолирани) фобии.

При тях страхът е ограничен до много специфични обекти и ситуации- от животни, насекоми, летене със самолет и много други.

Тези изолирани (прости ) фобии, фокусирани от ранно детство могат да станат много упорити. Но тъй като са ограничени и позволяват да се отбягва успешно предизвикващата страх ситуация, те ен носят особени разстройства за социалното функциониране на индивида.

6.Обсесивно- компулсивно разстройство.

До скоро това разстройство се наричаше предимно натраплива невроза.

Основната психопатологична характеристика при това разстройство са натрапващи се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопостави. Те се преживяват като изхождащи от самата личност, а не внушавани отвън. Пациентът ги възприема като болестни прояви, опитва се да им противодейства, но се оказва безсилен и те се натрапват отново и отново.

Често съдържанието на обсесивните мисли е неприятно за болния, противоречащо на моралните му убеждения (например богохулни фрази) и това го води до нарастваща тревожност.

В натрапващите се , също така безсмислени и многократно повтарящи се действия (компулсии), макар и не винаги, може да се влага ритуално- предпазен, магически смисъл. Действията се извършват с определена последователност, с определен брой повторения и ако ритуалът бъде прекъснат или нарушен се започва отново. В противен случай нараства тревожността с мисли за предстоящи беди, които ще споходят болния или близките му.

7. Посттравматично стресово разстройство.

Възниква в резултат на много силни и значими психотравми (терористичен акт, изнасилване и мн.други).

Това разстройство се характеризира с това, че възниква седмици или месеци след психотравмата.

Протича със силно напрежение, раздразнителност, проблеми със съня. Болните избягват всякакви ситуации подобни на психотравмата. Продължителността му е около 6 месеца.

8.Неврастенна невроза

Това е състояние на класическа невроза и възниква в резултат на хронични психотравми. Пациентите се оплакват от осбен тип главоболие- чувстват я стегната като в обръч (каска). Имат проблеми със съня, лесна преуморяемост. Появява се и тремор на ръцете.

Ефективното лечение на патолгичната тревожност се изгражда върху точната клинична оценка и диагноза.

Първата стъпка е да се изясни възможността симптомите на тревожност, наблюдавани при пациента, да са в резултат на телесно нарушение (хипертериодизъм, сърдечни заболявания, ендокринни разстройства и др.).

Тревожността е основна манифестация и на редица синдроми на отнемане на алкохол, барбитурата и различни наркотици и тази възможност също не трябва да се пренебрегва. След установяване на тревожността (дали е първична или е вторична) се провежда съответното лечение. То е комплексно и включва както медикаментното лечение, така и психотерапия.

Медикаментозното лечение представлява симптомно лечение на тревожността.

Медикаментозните средства, които се използват са анксиолитици- бензадиазепими (DiazepamqClonazepam- Rirotrilq Alprazolam), невролептици (Thioridazin , Flnanxol ) и антидепресанти ( Clomipramin -Anfaranil , Amitripthylin) и други.

Психологичните интервенции, които се прилагат при тревожните разстройства са:

Ш Индивидуална психотерапия

Ш Групова терапия

Ш Поведенческа терапия

Индивидуалната терапия включва:

Ш Психоанализа – тя е рядко приложима поради високата си цена , дългото времетраене и зависимост от мотивацията и ресурсите на пациента.

Ш Динамична психотерапия- полезна е в случаите, когато тревожността произтича от конфликти, инсайт- ориентираната терапия би съдействала за разширяването им. Относително скъпа и отнемаща време.

Ш Поддържаща психотерапия – Доминиращ способ за лечение на ситуационната тревожност и главно на непаническите разстройства. Фокусът на терапията е върху справянето с негативни ефекти, редуциране на стреса и улесняване на развитие на адаптивни умения за справяне.

Груповата терапия включва:

Ш Динамични/интеракзионни групи- ефективен подход за експлоатиране и преглед на конфликти и проблеми. Интерперсонална подкрепа и интеракции, намаляване на чувството за изолация и аменация и експресията на чувствата в обкръжението на “равнопоставени” са предимства на този подход.

Ш Едюкативни / информационни групи – с фокус не толкова върху чувствата и конфликтите, колкото върху обучението на пациентите и обмена на информация.

Поведенческата терапия включва:

Ш Системна десинсибилизация- използва комбинация от релаксация и реципрочна инхибиция с угасяване на тревожните отговори. Има доказана ефективност при специфични фобийни разстройства и тревожност, индуцирана от специфични фобийни модели.

Ш Прогресивна релаксация - ефективна е в редуциране на общото ниво на стрес и тревожност, основано на взаимното изключване на тревожност и състоянието на мускулна релаксация.

Ш Медитация – виско подвижни техники, изискващи минимален специализиран тренинг и прилжими в широк медицински контекст. Намалява физиологичния arousol и стабилизира автономното (вегитативното) функциониране. Изисква способност за концентриране и практикуване.

Ш Flooding , implosion – директна конфрнтация с фобийни обекти било в реалността или във фантазията и въображението.

Ш “Спиране на мисълта”- приложим главно в обсесивн компулсивни разстройства

Ш Biofeedbaсk- Полезна при научаване на контрол върху определени, свързани с тревожността и стреса, биологични функции. Например кръвно налягане, спазми на мускулатурата и др.

Както отбелязахме и по- рано, ефективното лечение на тревожните разстройства зависи до голяма степен от точната диагностична оценка на конкретния случай, да се фокусира върху различаването на ситуационната тревожност, генерализирани тревожни разстройства и онези, които включват панически състояния и фобийно отбягване.

:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Гост_Елина_*

Здравейте!

Попаднах на портала, търсейки информация за обсесивно-компулсивното разстройство.Майка съм на 11 годишно момиче, което има подобни проблеми.От две години психиатрите я лекуват с антидепресанти.Наясно съм

с проблема и не очаквам чудеса, но ми се струва,че има и други възможности

за лечение.Опитвам се да открия квалифициран детски психиатър.

МОЛЯ , ПОМОГНЕТЕ МИ !

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Елина,

Бих ви писал лично съобщение, но не сте регистрирана! Моля ви пишете ми на orlinbaev@yahoo.com Ще се радвам ако мога да ви бъда полезен! Бъдете здрави-вие и момиченцето ви!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Ето една много ценна класификация и кратко описание на основните ментални отклонения, направено по-скоро от психиатрична, отколкото от психологична перспектива:

"Г Л О С А Р И Й Н А С И М П Т О М И Т Е

ПСИХОМОТОРНА ЗАБАВЕНОСТ (НАМАЛЕНА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ) - Пациентът седи прекалено неподвижно или ходи прекалено бавно, или изчаква твърде дълго преди да извърши дадено движение.

ПСИХОМОТОРНА АЖИТИРАНОСТ - двигателно неспокойствие и повишена активност, свързани с напрежение, тревожност или раздразнителност.

ЗАБАВЕНО МИСЛЕНЕ И РЕЧ - Пациентът отговаря на въпросите след дълги паузи, като между отделните думи има необичайно дълги интервали от време. Често отговорът се прекъсва или въпросът не се последва от отговор и трябва да бъде повтарян многократно.

ДИСТИМИЯ (ПОТИСНАТО НАСТРОЕНИЕ) - Изразява се по различни начини - тъга, отчаяние, нисък дух, невъзможност да се зарадва на нещо, обезсърченост. Потиснатото настроение често се придружава от понижена самооценка, преживяване за вина (несъразмерна на обстоятелствата), невъзможност да се изпитва радост (анхедония), редуциране на интересите. Свързана е също с нарушение на апетита, безсъние, понижено либидо.

ЛАБИЛНО НАСТРОЕНИЕ - По време на интервюто настроението на изследвания е променливо. В даден момент може да бъде уплашен, в друг - самоуверен. Може да се редува веселост с потиснатост или враждебност с приятелско отношение. Тук се включват също различни степени на едно и също настроение - например флуктуиране между радост и приповдигнатост.

ХИПЕРТИМИЯ (ПОВИШЕНО НАСТРОЕНИЕ) - Може да варира между безгрижна веселост до почти неовладима възбуда. Обикновено се придружава от повишена енергия, свръхактивност и намалена нужда от сън. Може да се съпътствува от раздразнителност и гневливост, които понякога са водещите промени в настроението.

УСКОРЕН ГОВОР, ЛЕТЕЖ НА МИСЪЛТА - Пациентът говори необичайно много, оставя впечатление, като че ли мислите му изпреварват думите, говори много бързо, с твърде висок глас, многословен.

ОБЩА ТРЕВОЖНОСТ - Изследваният е напрегнат, тревожен. Изглежда непрекъснато нащрек, озърта се уплашено. Говори, като че ли очаква нещо лошо. Обикновено гласът е пресеклив, има тремор на ръцете, тахикардия, учестено дишане, изпотяване или други вегетативни прояви. Придружава се от мускулно напрежение, което усеща като неприятно стягане на група мускули или на всички мускули, не е в състояние да се отпусне. Мускулното напрежение не пречи на движенията, но и не се повлиява от тях. Изпълнен е с мрачни предчувствия, с опънати докрай нерви (чувството, че се "намира на ръба").

ПРИСТЪПИ НА ПАНИКА - Пристъпи на силен страх, които не са свързани с определена ситуация или ясна причина, и са непредсказуеми. Пристъпите на паника се придружават от изразени вегетативни прояви като: зачервяване, изтръпване на крайниците, чувство на задавяне или задушаване, световъртеж, пресъхване на устата, сърцебиене, изпотяване, тремор, болки в гърдите, стомашен дискомфорт. Може да има дереализация, страх да не умре или да не изгуби контрол и да полудее.

ФОБИИ - страх, придружен от изразени вегетативни прояви, който е свързан с определени ситуации, одушевени или неодушевени обекти. Пациентът активно ги избягва. Фобиите са самостоятелни явления и не са свързани с налудности, натрапливости, тежка депресия и халюцинации. Те са:

а) СИТУАЦИОННИ (обикновено, когато пациентът е сам) - да бъде на открито без близко безопасно място, например открити пространства, мостове, празни улици; от тълпи, магазини, театри без лесно достъпен изход; сам в автобус, влак; да излезе сам; да не припадне, докато е сам или няма помощ наблизо; да остане сам в помещение.

б) СОЦИАЛНИ - да яде или пие с други хора; от изчервяване пред хора; да говори пред малка група от познати; да говори на публично място или пред непознати или по телефона.

в) СПЕЦИФИЧНИ - от буря, гръмотевици и светкавици; от басейни, езера, море; от животни - насекоми, пера, птици, змии и т.н.; от специфични ситуации - височини, летене, мостове, малки затворени пространства, асансьори, тунели и т.н.; ситуации, свързани с болест - болници, кръв, инжекции, зъболечение, смърт; страх от заразяване - вирусно заболяване, СПИН.

ХИПОХОНДРИЧНОСТ - Продължителна свръхангажираност с възможността за наличието на една или повече сериозни и прогресивно развиващи се телесни болести, лежащи в основата на демонстрираните симптоми, въпреки че повтарящите се изследвания и прегледи показват липсата на адекватно телесно обяснение. Заб.: Да се разграничава от хипохондрични налудности.

НАТРАПЛИВОСТИ

НАТРАПЛИВИТЕ МИСЛИ са идеи, образи или импулси, които нахлуват в ума на индивида отново и отново в стереотипна форма. Те се възприемат като собствени за индивида. Почти винаги те са мъчителни (защото се преживяват като насилствени или неприлични или просто безсмислени) и обикновено индивидът се опитва да им се противопостави. Натрапливите мъдрувания и размишления следва да се отличават от истинските натрапливости по това, че те не се преживяват като его-дистонни, а индивидът ги оценява като смислени, макар и понякога прекалени.

НАТРАПЛИВИТЕ ДЕЙСТВИЯ И РИТУАЛИ са стереотипно поведение, което се повтаря отново и отново. Често пациентът ги извършва, за да се предпази от някое обективно неприятно събитие, но сами по себе си те не водят до достигане на полезни по своята същност цели. Натрапливостите не са свързани с доставянето на удоволствие - в този смисъл самото намаляване на напрежението и тревожността не се оценява като удоволствено. Обикновено натрапливостите биват ритуали за чистота, за проверяване, само натрапливи мисли (често със срамен, религиозен или богохулен характер), или натраплива бавност.

ДИСОЦИАТИВНИ ПРОЯВИ - Дисоциативното състояние се определя като: "стеснение на съзнанието, което служи на някаква несъзнавана цел и се съпътства и/или последва от амнезия". Тук не са включени органично предизвикани стеснения на съзнанието. а/ ПСИХОГЕННА ФУГА - внезапно излизане или заминаване от дома или работата. В това състояние индивидът няма спомен за истинското си минало или личност, понякога може да се установи на ново местожителство и под ново име. След излизане от фугата има пълна загуба на спомен за целия епизод; б/ ПСИХОГЕННА АМНЕЗИЯ - епизод на внезапна загуба на спомен за нещо важно, с голяма лична значимост, което е твърде съществено и голямо по обем и продължителност за да бъде обяснено с обикновена разсеяност или неуслужливост на паметта; в/ ТРАНС - състояние на променено съзнание с явно намалена или избирателно насочена реактивност спрямо стимулите от обкръжението; г/ ГАНЗЕРОВ СИНДРОМ - стеснено съзнание с глуповатост и отговаряне "покрай" на въпросите. Често е свързано с други симптоми - амнезия, дезориентация, конверзионни прояви; д/ ХИПЕРСОМНИЯ е/ ПСИХОГЕНЕН СТУПОР - обикновено възниква след силен стрес, лицевата мимика е застинала, за разлика от кататонния ступор не е масковидна, а изразява силен афект (например ужас), често се наблюдава ситен тремор на пръстите, ръцете и клепачите. Няма мускулна ригидност и восъчна гъвкавост. Трябва да се разграничава от депресивния ступор - рядко срещано състояние, при което също липсват характерните кататонни симптоми и лицето представлява застинала маска на тъга и отчаяние, предшествува се от постепенно задълбочаващо се депресивно състояние с витални симптоми.

КОНВЕРЗИОННИ ПРОЯВИ - Загуба или увреждане на дадена телесна функция, които не се дължат на органично заболяване, а се приемат за причинени от емоционални фактори по пътя на соматизацията, поради връзката по време между появата на психосоциален стрес и/или засилването на вътрешнопсихичен конфликт и появата на симптома. Пациентът няма субективното усещане, че съзнателно контролира появата на симптома и не е в състояние да го предизвика или отстрани волево. Конверзионните симптоми обикновено възникват внезапно или за много кратък период от време. Най-често срещани симптоми: парези и парализи, хипестезии и анестезии, често несъответстващи на инервирания от даден нерв кожен участък, астазия-абазия (болният не може да се задържи прав, но няма двигателни смущения в легнало положение), слепота, глухота, припадъци и др.

ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ - изследваният възприема обстановката като нереална. Нещата изглеждат лишени от цвят и живост, приличат на изкуствени. Хората като че ли симулират емоциите си или се движат като марионетки. Пациентът преживява състоянието като абнормно.

ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ - изследваният се чувствува като нереален, като че ли играе роля, неестествен. При по-тежка форма на дереализация има чувството, че е мъртъв или част от тялото не му принадлежи или че живее в съвсем друг, "успореден" свят. Преживяването е мъчително, критичното отношение е запазено. Дереализацията и деперсонализацията често се срещат заедно, но могат да се наблюдават и самостоятелно.

ПСИХОЗА - нарушение на психичното функциониране, при което човек не е в състояние да отличи действителността от въображението. Характерният дефицит в психозата е загубената способност да се прави разлика между данните от външния свят и информацията от субективните предположения, очаквания и емоции. Психозата може да бъде дефинирана като нарушение на сверяването на действителността.

НАЛУДНОСТИ - Погрешна идея или вярване, които не се коригират от опита или убеждаване. Тук не се включват вярвания, които се споделят от други членове на културата или голяма група). ПАРАНОИДНИ НАЛУДНОСТИ - включват налудности за преследване, ревност или за отношение (външни събития и обстоятелства придобиват лично значение). МЕГАЛОМАННИ НАЛУДНОСТИ - налудности за необикновена значимост и влияние, за знатен произход, за особени способности или мисия. ДЕПРЕСИВНИ НАЛУДНОСТИ - включват налудности за вина, за безперспективност и за разорение. ДРУГИ НАЛУДНОСТИ - хипохондрични, фантастни.

ХАЛЮЦИНАЦИИ - Възприятие без обект. Могат да бъдат: слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, соматични, тактилни. Трябва да се отличават от ИЛЮЗИЯ, която е изопачено възприятие на реален обект.

СИМПТОМИ ОТ ПЪРВИ РАНГ - Тук се включват: (а) насилствено влагане или отнемане на мисли, (б) предаване на мисли, (в) "направени чувства", (г) "направени подтици", (д) "направени усещания", (ж) преживяване за действия по чужда воля, (з) ехо на мислите, (и) слухови халюцинации, при които два или повече гласа говорят за пациента в трето лице, (к) коментиращи гласове, (л) налудно възприятие на действителността (внезапен пристъп на убеденост в друг смисъл на обичайната действителност).

РАЗКЪСАНО МИСЛЕНЕ - мисленето е неразбираемо, поради нарушена логическа връзка между отделните части на изречението или между едно изречение и следващото го; нарушени граматика или синтаксис; или използувани неологизми (измислени "нови думи").

БЕДНА ПО СЪДЪРЖАНИЕ РЕЧ - пациентът говори свободно, но толкова неопределено, че думите не носят почти никаква информация. Езикът е твърде неясен, често свръхабстрактен или свръхконкретен, повтарящ се или стереотипен.

БЕДНА ПО КОЛИЧЕСТВО РЕЧ - пациентът често не отговаря, налага се въпросите да бъдат повтаряни, а отговорите обикновено се изчерпват с една дума. Бедната по количество реч не трябва да се бърка със забавеността на речта, която се наблюдава при обща психомоторна забавеност.

ХИПОБУЛИЯ И АБУЛИЯ - Изразява се в липса на енергия, пориви и интереси. Пациентът не може да се мобилизира, за да започне и/или завърши различни задачи.

ИЗРАВНЕН АФЕКТ - Лицето и гласът на пациента са безизразни, не е емоционално ангажиран в разговора, не поема инициативи. Проявява безразличие и при обсъждане на важни за него неща.

НЕСЪОТВЕТЕН АФЕКТ - емоционалните реакции са непредвидими, несъответни на стимулите, необичайни спрямо обстановката и темата на разговора.

КАТАТОННИ ПРОЯВИ а) СТУПОР - изразено намаление на реактивността спрямо обкръжението и на спонтанната двигателна активност. б) МУТИЗЪМ - пациентът отговаря еднословно само на отделни въпроси и то след многократното им повтаряне или въобще не отговаря. Липсва и спонтанна говорна активност. в) НЕГАТИВИЗЪМ - пациентът извършва обратното на това, за което е помолен или не изпълнява нарежданията. г) АМБИТЕНДЕНТНОСТ - състояние на постоянно колебание между две алтернативни действия. д) ВОСЪЧНА ГЪВКАВОСТ - задържане на крайниците и тялото в предизвикано от друг неудобно положение. е) MITGEHEN - свръхмерно участие от страна на пациента при пасивно движение, предизвикано от друго лице; например пациентът може да бъде поставен в неудобна поза само след побутване с пръст. ж) АВТОМАТИЧНА ПОДЧИНЯЕМОСТ - автоматично изпълнение на нареждания. з) ЕХОЛАЛИЯ - механично повтаряне на думи и изречения при използуване на същата интонация на говорещия. и) ЗАЕМАНЕ НА СТРАННИ И НЕУДОБНИ ПОЗИ - напр. "въздушна възглавница". к) КАТАТОННА ВЪЗБУДА - видимо безцелна двигателна активност, неповлияваща се от външни стимули.

Заб.: Кататонният ступор трябва да се различава от психогенния и депресивния ступор.

ДЕМЕНЦИЯ - синдром с често хроничен или прогресивен ход, при който се засягат многобройни висши корови функции, като памет, мислене, ориентация, смятане, способности за разбиране и обучение, език и преценка. Преценяването на интелектуалните способности трябва да става при ясно съзнание на пациента.

УМСТВЕНО ИЗОСТАВАНЕ - Описаните три степени отговарят на 1/ леко, 2/ средно, 3/тежко и дълбоко умствено изоставане.

1 - овладяват речта с известно закъснение, но в степен достатъчна за ежедневието и поддържане на елементарен разговор. Достигат самостоятелност в грижите за себе си (ядене, миене, обличане, контрол на тазови резервоари) и в практическите и домакински умения, въпреки че развитието се извършва със забавени темпове. Основните трудности се наблюдават обикновено в училище, където имат особени проблеми с четенето и писането. Повечето могат да се занимават с елементарен физически труд. Тази категория обикновено отговаря на IQ между 50 и 69.

2 - разбирането и употребата на речта се развиват бавно и успехите в тази област са ограничени. Овладяването на речта варира в широки граници - от способност за участие в прост разговор до речников багаж, който удовлетворява най-елементарни практически нужди; някои въобще не могат да говорят, макар да разбират прости инструкции. Овладяването на двигателни умения и умения да се грижат за себе си е също така забавено. Напредъкът в училище е ограничен, някои от индивидите в тази група успяват да овладеят основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Като възрастни обикновено могат да извършват грижливо структурирана, проста практическа работа при осигуряване на подходящ надзор. Рядко могат да живеят напълно самостоятелно. Често в тази група се наблюдава развитие на отделните способности в различна степен: някои индивиди постигат по-високи нива по отношение на зрително-пространствените умения, докато други са подчертано несръчни, а изпитват удоволствие от социалните интеракции и прост разговор. IQ коефициентът обикновено е между 35 и 49.

3 - разбирането и употребата на речта, ако има такава, се ограничава със схващане на обикновени нареждания и използуване на прости изречения. Обучението трябва да бъде насочено към овладяване на минимални умения - практически и в грижите за себе си. При съответно ръководство индивидът може да участвува скромно в домакинската работа. Постоянно се нуждае от грижи и надзор. IQ коефициентът е под 35."

Малко е длъжко за постинг, признавам, но много може да бъде научено от този текст - наистина е ценен-зад него стоят столетия опит на поколяния труженици в тази област. Е, някои от класификациите като Деперсонализация и Дереализация са основни диспозиции на Великите Учители, а донякъде и наши, но не бива да се сърдим на съвременната наука - тя се учи и расте. Засега е само един самоуверен тийнейджър. Обаче един доста педантичен и организиран тийнейджър, от който може много да се научи !

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене.

...

Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне.

Пребъдване

http://www.beinsadouno.info/books/1944-03-...3-19-05-45.html

http://www.beinsadouno.com/

Линк към коментар
Share on other sites

Фройд никога не е казвал, че всички са невротици. Според него неврозата е конфликт между Аза и вътрешия свят на нагоните, тъй нареченото То; психоза е конфликт между Аза и външния свят. Невротикът изтласква претенцията на нагоните, психотикът отхвърля външната реалност. Първият достига до тревожност, вторият - до халюцинации.

Юнг пише - невротикът съзнава Аза си и е критичен към отцепващите части от психиката си, психотикът е дисоцииран дотам, че в него няма Аз, критичността му е изключително занижена.

Месатл завършва - неврозата е усилен отказ да опознаеш себе си, психозата е дълбочина на себепознание, което не може да се социализира. Невротикът е амбициозен, това е нишата на болестта му, психотикът - асоциален, тук е лудостта му.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...
Guest Гост_vili_*

много ви моля да помогнете и на мен! От 1 година съм на КСАНАКС, но досега не ми помогна.Страдам от невроза,причинена от страх--да не колабирам,а лекарите ми казват,че толкова съм здрава че повече от това не може.На 39 години съм и искам да живея един нормален живот без страх,без тревожност.

Линк към коментар
Share on other sites

Ох,като чуя зов за помощ и не мога да се стърпя,ще ти пиша какво мисля,Вили,по въпроса.Прочети внимателно няколко пъти горните постинги на Петър Станков и Благост.Мисля,че много ще ти помогнат.

Класическата медицина разделя неврозите на 4 големи групи:

-неврастения,от неврон-нерв и астения-слабост.

-хистерия-от хистерус-матка.

-обсесивна или натраплива невроза.

-страхова невроза.

Освен това,съществуват и неврозоподобни състояния:церебрастения,псевдоневроза,нев

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...