Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * - 3 Гласове

Душата – инструмент на Духа


  • Please log in to reply
24 мнения в тази тема

#1 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 08:11

ДУШАТА - ИНСТРУМЕНТ НА ДУХА

Въпрос: „Учителю, можете ли да ни кажете, що е душа?"

„За да отговоря на вашия въпрос, аз ще започна с различните начини, които редица религии и философски системи прилагат, опитвайки се да разберат и обяснят човешкото същество, като се по­зовават на различните принципи, заложени в него.

Индусите избират деленето на 7, което в последствие е възприето и от теософите. Астро­лозите се спират на 12, в съответствие с дванадесетте знака на Зодиака, а алхимиците - на 4, според четирите основни елемента. Тъй като различават 4 свята, кабалистите избират или 4, или 10, според броя на сефиротите. В религията на древните перси, маздеизма, а след това манихеизма, човекът е разделян на 2 според двата принципа: на добро­то и злото; на светлината и на мрака. Това са Ормузд и Ариман. В противовес на тази теория някои твърдят, че човекът е едно неделимо цяло. В християнството често срещаме делението на 3 -тяло, душа и дух - и ние ще се върнем след малко на това тризначно деление. Ще добавя още, че някои езотерици избират деленето на 9, като повтарят деленето на три в трите свята: физически, духовен и божествен.

Кои са прави? Всички! Зависи от каква гледна точка се разглежда човека. Независимо дали е 1, 2, 3, 4, 7, 9, 10 или 12, всички са прави. Можем да отидем по-надалеч и да го разделим на 3 пъти по 12, т.е. на 36, и още на два пъти по 36, сиреч на 72, и още на два пъти по 72 или на 144. 36, 72, 144... Това са ред от числа, които Кабалата изучава и които крият голямо съдържание. Можем да отбележим обаче, че най- често срещана е тройката. 3x3 = 9, 3x4= 12, 3 х 12 = 36 и т.н. Тридесет и шест, това са гениите, а 2 по 36 = 72, това са седемдесет и двете имена на Бога, Шем Хамефораш. Казано е, че който знае 72-те имена на Бога, той може да заповядва на всички планетни гении.

Всички тези числа не са избирани от кабалистите произволно. Да вземем например числото 72. Точката на пролетното равноденствие в Зодиака, а това е пресечната точка на екватора с еклиптиката, изостава с един градус на всеки период от 72 години; 72 пъти бие човешкото сърце за една мину­та; нормалният дихателния ритъм при човека е 18 вдишвания и издишвания за една минута, а 18 е точно четвъртината на 72.

В своите наблюдения върху движението на звездите и на планетите, както и в последо­вателността или повторението на многобройните природни феномени, древните мъдреци откриват известна закономерност, т.е. определени ритми, които могат да се изразяват с числа. С тези извън­редно изразителни числа те представят свои идеи. В зависимост от аспекта, от който желаят да ги представят, те използват едно или друго число. Този начин използвам и аз, като често за удобство деля човешката природа на две: низша природа или персоналност и висша природа или индивидуалност. Това деление улеснява обяснението на някои пробле­ми. За други обяснения, ако това ми се вижда по-изразително, аз избирам деленето на 3 или на 6, или на 7. Тези деления са само удобно средство за представяне на дадена действителност от един или от друг аспект. Никое от тях не противоречи на другите, защото всяко едно от тях е вярно от определена гледна точка.

Човекът е изключително сложно както фи­зически, така и психически същество, така че той може да се дели до безкрайност. Да вземем само анатомията. Една илюстрация не може да представи всички елементи на тялото и затова анатомите са принудени в отделни илюстрации да представят отделно костната система - само скелет; кръво­носната система - с артериите, вените и капилярите; мускулната система; нервната система и т.н. Всичко това е човешкото същество, представено всеки път от различен аспект, тъй като за човешкия ум е невъзможно да го възприеме в неговата цялост. По същия начин работят и географите. Те не могат да изобразят на една и съща карта всички характерни подробности за една страна и затова изготвят физически карти, на които изобразяват океаните, реките, планините, равнините...; геоложки карти, на които отбелязват възрастта и естеството на почвите; икономически; политически и други карти. Така стоят нещата във всички области на познанието. И точно както анатомите и географите, Посве­тените също си служат с определени деления в зависимост от аспекта, от който желаят да представят нещата.

Сега, за да си обясним що е душа, ние приема­ме деленето на индусите и теософите, сиреч на 7. И така първо ще ви кажа, че човекът е съставен от седем тела: физично, етерно, астрално, ментално, каузално, будично и атмично.

file:///C:/DOCUME%7E1/IVA/LOCALS%7E1/Temp/msohtml1/01/clip_image002.gif



Ако искаме, ние можем да заместим това деление на 7 с деленето на 3 (тяло, душа, дух), с което са свикнали повече на Запад. Това е въз­можно. В деленето на 3 „тялото" отговаря на физичния и етерния план, които са тясно свързани. „Душата" отговаря на астралния и менталния план и „духът" - на каузалния, будичния и атмичния план. Така че на духа отговарят три, на душата - две и на тялото също две области. На тази схема вие виждате, че душата е посредник, връзка, между физичния и духовния свят. Тя е проводника, който пренася елементи от Небето към Земята и от Земята към Не­бето. Всичко преминава през душата.

Да вземем за пример дървото, тъй като и за него можем да приложим деленето на 3: корени, стебло и клони. Храненето на дървото се извършва от цяла система съдове-проводници. По централните съдове суровият сок тече от корените към листата, където се преработва, а по периферните съдове, които са по-близо до кората, преработеният сок тече в посока към корените. Това са два потока: единият - възходящ, а другият - низходящ. И много е важно да отбележим, че те не се смесват. Те по­добават напълно артериалния и венозния поток на кръвообращението. Венозната и артериалната кръв никога не се смесват. Тяхното евентуално смесване води до синята болест.

Следователно душата е онази междинна област, през която преминават потоците от Земята към Небето и от Небето към Земята. Стълбата на Яков от Битието е нейния символ. „Яков пристига на едно място, където прекарва нощта и сънува сън. Ето една стълба, опряна на земята, а върхът и докосва небето и по нея слизат и се изкачват ангелите Божии... И ето Вечният застанал над нея..." Стълбата, по която ангелите се изкачват и слизат, е поставена в душата, сиреч в астралния и менталния план, така че има два потока: един - на чувството и друг - на мисълта, които не се срещат.

Душата не създава нищо. Тя е само място за преход, през което преминава всичко, което слиза от Небето, от божествения свят, към създанията долу и всичко, което отдолу се изкачва към Небето.

Небето и Земята, духът и материята, и между тях - душата. Духът работи върху материята с посредничеството на душата. Следователно душата е инструмент на духа. Този инструмент служи на духа да достига до физичния план, тъй като той сам не може да стори това. Само душата е в състояние да докосва материята, така че именно чрез нея духът може да моделира материята, да я оформя и да се разпорежда с нея. Без душата с нейните възможности, духът няма никаква власт над мате­рията. Всички елементи, натрупани във физическото тяло, като метали, кристали, петрол, злато, скъ­поценни камъни, символично казано, не могат да се ползват от духа, освен посредством душата, която се промъква, прониква в тялото, защото тя е много близка до материята. Така че душата има по-голяма възможност да докосва материята и да извлича от нея елементи. И когато успява да улови от тези елементи, тя ги изпраща на духа.

Какво ли не се говори за душата! Какви ли не фантасмагории и неясни теории съм чел и то най-вече в книгите, писани от теолози. Това е защото те не наблюдават добре природата. Когато човекът знае как да наблюдава природата, може да намери отговори и на най-сложните и абстрактни фило­софски и духовни въпроси. Вие би трябвало да сте свикнали вече с тази изследователска дейност. Аз много пъти съм ви говорил на тази тема, но вие не гледате на това сериозно. Вие приемате моите тълкувания за оригинални, поетични, но подходящи за деца. Те ви се струват прекалено елементарни за вас.

Ако искаме да се спрем на всички възможности на душата и на начините, по които тя е представяна, остават още много неща за казване. Душата е пластична. Тя може да променя формата си. За нея няма граници и може да се разширява до размерите на вселената. Ето защо я наричат звездна светлина, всемирен медиум и т.н.

Но от всички символични изображения, с които е представяна душата, има един, който остава неразгадаем за мнозина. Това е образа на змия, захапала опашката си. Тук също можем да открием делението на 3: глава, тяло и опашка на змията. Главата представлява духа, опашката - физичното тяло, следователно всичко останало, което се намира между тях и което ги свързва, представлява душата. Аз обаче нямам право да ви разкрия какво означава това. Ще ви кажа само, че в течение на години този символ много ме е занимавал. Аз исках да зная какво представлява той и когато го узнах, това беше за мен неописуемо откритие. След това направих всичко възможно, да осъществя онова, което Пос­ветените са скрили в този символ. В действителност то е много просто. Ако Небето ви помогне, лесно ще го проумеете.

А сега да се запитаме, къде се намира човешкото същество? Навсякъде!. „Даже и в своето физично тяло." - ще добавите вие. Да, даже в своето физично тяло! Човекът, който се отъждествява с тялото си, както правят толкова много хора и чийто живот се свежда само до задоволяване на стомаха, на секса и т.н..., да, съществото на този човек е само в неговото тяло. В действителност очевидно е, че тялото не е самия човек. То е неговия инструмент, неговата дреха. На вас могат да ви отрежат крак или ръка, да останете без един бял дроб или без един бъбрек и въпреки това да живеете. Вие казвате „Аз", но чувствате, че не сте нито в краката, нито в ръцете, нито във всичко останало. „Тогава човекът е в своята душа!" - ще кажете вие. Да, разбира се, предимно там, но не изцяло. Истинското убежище на човека е неговия дух. А душата му? Чрез душата човекът се изявява, като чрез едно очевидно висше, светло тяло, но все пак тяло, което един ден се разпада и човекът остава да живее единствено в своя дух.

Когато говорят за човешката душа, че е безсмъртна, в действителност става дума за висшата душа, сиреч за духа. Низшата душа, онази, която съответства на низшите (астрално и ментално) тела, изчезва, защото е тленна. Да, обикновената душа на човека е смъртна, но неговата духовна душа, която не е нищо друго освен неговия дух, е безсмъртна и в нея той продължава да живее. Очевидно човекът може да заживее там и от днес, но при условие, че се научи да не се слива с всичко онова, което не е той. И като се самонаблюдава, самоанализира, медитира, моли, човекът трябва да търси и да намери себе си. Защо ли? Защото се е заблудил, а заблуденият губи всичките си възможности. Хората са се отдалечили от Извора, от духа. Те са загубили съзнанието за своята истинска идентичност, а който загуби това съзнание, загубва всичко. Ето по тази причина всички Учения на посвещението поставят пред ученика задачата да се преоткрива и опознава.

На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!", немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева" или „Авраам позна Сара". Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си", Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами.

Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога.

Скъпи мои братя и сестри, тази философия е необятна, грандиозна... Как сте я възприемали до сега не зная, но аз ще се опитвам с всички средства да хвърлям светлина върху нея и да я споделям с вас. За мен всичко е ясно и просто. Всичко е събрано в символа на змията, захапала своята опашка. И виждате ли, изключителното у Посветените е тяхната способност да обобщят, да съберат една изумителна наука в един наглед толкова незначителен символичен образ.

„Защо трябва да са съединени двата края на змията?" - ще попитате вие. Ще ви кажа само, че ако човешкото същество остане като права линия или като синусоида, образно казано, неговите сили се разпиляват и то отслабва. Но, ако се съединят двата края, двата полюса, тогава мощните сили се натрупват в центъра на кръга. Докато човекът не се преоткрие, всички тези сили се пилеят неоползотворени, но щом намери себе си, той намира силите си, събрани, запазени и готови за работа. Да, главата и опашката... Истинското познание идва тогава, когато главата се съедини с опашката.

Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота.

Това обаче е само един от аспектите на символа. Аз мога да добавя и още нещо по темата и това е, че двата края на змията носят различен поляритет. Ако вие сте мъж, то на другия край стои вашето женско начало. Ако сте жена, на другия край стои мъжкото начало. Затова именно тяхното съединяване води до пълнота. Докато за един мъж и една жена, взети поотделно, никой не може да бъде сигурен, че наистина се допълват взаимно. Ако вие сте мъж, би следвало мястото до вас да е заето от жена, но ако там се окаже маскиран мъж..., тогава при вашата среща ще захвърчат искри! Обратното също е вярно. Докато втората ваша половина абсолютно ви допълва и сливането между двете е единствено истинското. Разбира се, вие бихте могли да откриете навън вашето допълващо същество, но подобни случаи са рядкост. Възможно е само, ако срещнете вашата сродна душа (душа-сестра или душа-брат), защото единствено тя е в идеален поляритет с вас. Да, но това може да се случи на човек само 12 пъти през неговата еволюция. Ако вие не се слеете с вашата сродна душа, бъдете сигурни, че вашето сливане няма да трае дълго.

Но, да се върнем към душата. Основното, което трябва да помним, е, че душата е сила, способна да въздейства на материята, да я отправя към Небето, както и да привлича Небето, за да го осъществява на земята. На нас душата ни е необходима, за да обработваме материята: било да я направим по-субтилна, било да я сгъстим. Алхимиците наричат тези две действия „солве" и „коагула". Тях само душата е способна да ги осъществява. Нито духът, нито тялото могат, но душата може.

Ако в човешкото тяло потърсим съответствие на делението тяло, душа, дух, ще открием, че духът отговаря на главата, тялото - на областта на корема и стомаха и душата - на двете ръце. Това е много интересно, защото точно душата изпълнява две функции: сгъстява и разрежда, изпраща нагоре и привлича отгоре. Тези два процеса се представят с еврейската буква Алеф К. Алеф съдържа в себе си цялата наука, отнасяща се до дейността на душата. Душата е посредникът между Небето и Земята. Тя направлява земните течения към Небето и привлича небесните течения към Земята.

Следователно душата е поляризирана. Тя е изградена от две течения, които във физичното тяло се представят от двете ръце. Духът ръководи, заповядва, разяснява, но не може да докосне материята. Душата с двете си ръце обработва материята, разрежда я, сгъстява я, сгрява я, превръща я в кристали... Очевидно да твърдим, че душата се проявява чрез ръцете, е неочакван начин да пред­ставяме нещата. Общото мнение е, че душата се изявява чрез очите. Да, разбира се, тя може да се проявява по всякакъв начин, но символично главата с мозъка, очите и т.н. принадлежат на областта на духа. Душата също има своето убежище и горе, и долу, но нейната област не е главата, а ръцете. Духът разяснява, управлява, заповядва, но ако не са ръцете, материята остава непокътната. Човекът върши всичко с ръцете, с душата си.

Именно в душата се намират двата вълшебни потока на привличането и на отблъскването. Ръцете изразяват тези два потока. В Кабалата двата потока са представени от колоната на милосърдието и колоната на строгостта. Но, внимание! Строгост тук не означава омраза. В Дървото на сефиротите справедливостта и строгостта имат своите места, но място за омразата няма. Според кабалистите, на десетте сефирота от Дървото на живота, които представляват божествения свят, се противопоставят, като техен обърнат образ, десет други сефирота, представляващи долния свят. Именно в това обърнато дърво се намира омразата. Така на областта на справедливостта Гебура се противопоставя областта на жестокостта и омразата... и така и за останалите сефироти, но за това аз не желая да говоря.

Публикувано изображение

Мнението беше редактирано от Eлф: 22 октомври 2010 - 08:13

  • 4
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#2 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 08:12

ДЪРВО НА ЖИВОТА

Когато Яков вижда светлата стълба, по която се изкачвали и слизали ангелите, той се намира в областта на астралното и на менталното ниво. Тези два потока - ангелите, които се изкачват и ангелите, които слизат, - са артериалното и венозното кръвообращение, сиреч душата на вселената. Ето защо сърцето и белите дробове са поставени между главата и корема, в тази междинна област, която съответства на душата. А ръцете са изявите на душата в едно или в друго направление. Както виждате, ръцете произхождат от областта на душата. Висшият разум е сътворил всичко в съвършено съответствие.

Да, ръцете принадлежат на областта на душата. Това е съвсем ясно. И ако очите, ушите, устата, носа не са разположени под краката, а по-горе, в областта на духа, това е, за да наблюдават нещата, да ги чуват, да ги вкусват, да ги проумяват. Тук също всичко е съвсем ясно и именно на това трябва да се учат децата. На тях обаче никой и никога не им обяснява, защо тялото е изградено по този начин, защо очите са така поставени, краката иначе и т.н. Това би могло да ги просвещава и да им помага по-късно да разрешават много проблеми. Ето на това учителите трябва да учат децата!... Естествено, ако някой инспектор влезе в клас точно в този момент, подобен урок не би му изглеждал твърде...„католически", но защо в училищата се изучават толкова много неща, а не се изучава основното.

Очевидно всичко, което ви говоря, остава само една теория. За да научи що е душа, човекът трябва да я види... Да, каквото и да се говори, както и да се обяснява какво представлява душата, хората искат да я видят. Може ли да видим душата? Разбира се! Макар че тя е изградена от една много лека, нежна, субтилна материя и минава за нещо невидимо, в действителност можем да я видим. Вие веднага ще възкликнете: „О, разкажете ни как изглежда тя! Има ли очертания?" Да, тя има и в същото време няма очертания. Това е много подвижна флуидна материя, която диша и е толкова жизнена и променлива, че е способна да приема всички цветове и форми...И тъй като душите могат да бъдат видяни, те могат също да бъдат класирани. Просто се вижда, че тази персона, въпреки всичките й бижута, финтифлюшки, украшения и гримове, носи черна и ужасна душа, докато зад дрипавите и изпокъсани дрехи на онази, другата, блика светлина, изразителност, красота...

Душата е реалност, скъпи мои братя и сестри, дори съвременниците ни, които се занимават с психология, сиреч с „науката за душата", да не вярват в това. Странна е една „наука за душата", която се прави без душата. Дали те вървят по верния път? Да! Вие ще ме обвините, че си противореча... Не, но трябва да ме разберете. Всичко е вярно, но трябва да се търси случая, в който това е така. Ако за вас нещо е истина, това решава въпроса. Ако вие кажете: „Няма Бог", това е истина. Във вас наистина няма Бог, защото казвате, че Той не съществува. Ако вие кажете: „Не вярвам в душата", това също е вярно. Вие наистина нямате душа, защото ако я имате, ще я чувствате. Щом я отричате, значи вие я нямате. Всичко е истина, всичко съществува или не. Това зависи от гледната точка, която избирате.

Точно в този смисъл говори и Исус. Той казва: „И ще ти се въздаде според вярата ти!" Това обяснява всичко. Ако вие вярвате, че ви преследват разбойници, не се съмнявайте, вас наистина ви преследват разбойници. Даже и да не ги виждате, те са вътре във вас. Ако вярвате, че разговаряте с духовете и това е истина, но на какво ниво се нами­рат тези духове, това е друг въпрос... Защото съществуват някои категории духове, които много обичат да мамят хората. Това учудва ли ви? Е, не трябва да ви учудва. Съществуват духове на мрака, които правят номера на хората и това много ги забавлява. О, духовете посещават толкова много хора, разговарят с тях, търгуват с тях! След това тези хора разказват за своите срещи и всичко е истина, само че трябва да стане ясно за какви духове става дума.

Всичко, което ви обяснявам, се съдържа в буквата Алеф, в първата буква от еврейската азбука. То обаче придобива още по-дълбок смисъл, ако си спомните думите на Христос. Той казва: „Аз съм Алфата и Омегата", т.е. Алеф и Тав. Аз съм Алеф ще рече: „Аз съм този, през който преминават елементите от Земята към Небето и от Небето към Земята. Аз пренасям благословиите от Небето надолу и от душите - нагоре. За да стигнете до Небето, трябва да минете през мен." Защо хората не се научат да уточняват нещата, да свързват различните части на текста, за да разберат точно техния смисъл?

В Библията е казано всичко, но обясненията са разпокъсани. В Апокалипсиса например се дават най-различни примери, но те не се предлагат в определен ред, както обикновено хората са свикнали да си ги представят. Някои са поставени в 21 глава, а те се отнасят до първа глава или обратно. Точно като картите за таро, които се хвърлят наслуки. Посветеният взема от тези карти, подрежда ги и гадае по тях. По нататък ще ви изнеса уроци по такива карти. Ще се научите как да тълкувате числата, как да им давате съответните значения и ще видите колко много неща могат да ви разкрият картите. Ще видите също така как думите и фразите, които привидно нямат никаква връзка помежду си, след като се съпоставят, всяка една обяснява другата и от всичко се получава една превъзходна логична съвкупност.

В природата, както и в Свещените книги, всичко е разхвърляно и за да се прочетат, трябва нещата да се подреждат и да се свързват помежду им. „И как става това?" - ще попитате вие. В човека има едно същество, което знае всичко, може всичко, вижда всичко, но което човекът пренебрегва, страни от него и не иска да се отъждествява с него. Отъждествяването, разбира се, не става отведнъж. За него е необходимо време. Исус не се отъждествява отведнъж със своето висше Аз. Той е бил тридесетгодишен, когато Светият Дух слиза върху него в образа на гълъб. Вие ще ме запитате: „Защо за Исус е възможно това, когато е бил на 30..., а на нас и на 99 години нищо не ни се случва?" За да ви успокоя, аз ви уверявам, че между вас и Исус няма никаква разлика. Не ме разбирайте накриво, но Исус идва с една мисия, която е в съответствие с всичко преживяно от него по време на неговите предишни превъплъщения, както и с космическите събития, които трябвало да се случат по негово време. Трябвало е той да се изяви точно в този момент и затова всичко при него става ускорено. Това не се отнася само за него. Твърде често хората умират твърде млади. Да, има гении, велики гении, които само осемнадесетгодишни създават своите безсмъртни шедьоври, но самите те не живеят дълго.

Срещат се изключения, разбира се, когато велики гении умират много стари, но обикновено в живота най-често бурените надживяват всички, защото най-здраво са вкопчени в земята. Погледнете скъперниците и егоистите! Те доживяват до дълбоки старини, защото не искат да си тръгнат. Вкопчени здраво в земята те я смучат, а невидимият свят си казва: „Добре! Да ги оставим още малко, защото, когато дойдат тук, ще трябва да си запушваме носовете и ушите. Така, поне докато са надалеч, няма да ни досаждат" И така ги държат по-дълго време на земята. А прекрасните, Небето бърза да покани и затова всички ангелоподобни същества напускат земята толкова бързо.

Не ме разбирайте зле. Аз не искам да кажа, че всеки, който умира млад, е ангел и всеки старец - бурен! Не! Има същества, които остават векове, за да довършат своето дело на земята. „Възможно ли е да живеем векове?"- ще попитате вие. Да, Матусал например е живял почти десет века, а за Бабаджи не се знае на каква възраст е сега. И ако някои са живели или живеят толкова дълго, това значи, че всички имат тази възможност. Но, както виждате, хората не се възползват от нея, защото се появява нещо, което премахва възможността. Няма постановление, което да гласи, че човешкият живот не може да надхвърля осемдесет, деветдесет или сто години. Той може да продължава хиляди години. Човекът е една съвършена машина, предвидена да издържи дълго време. Ако не издържа, това значи, че тя е разрушена и че вече нищо не действа в нея. Но, ако я почистим, ако отстраним всички отпадъци, колелата отново ще се раздвижат. Точно душата има свойството да съживява тялото. Като влиза в тялото, като прониква в него, тя му доставя кръв, сиреч задвижва енергийния поток. И когато тя си отиде, всичко спира. Не бива обаче да се смесва душата с жизнения дъх. Макар и свързани помежду си, това са две различни същества.

Душата може да се дефинира по най-различни начини, но най-добре я изразяват стеблото на дървото и стълбата на Яков. След тях вие можете да обяснявате, че тя е електричество, течност, излъчване, магнетизъм, топлина и каквото искате, в това винаги ще има нещо вярно, но никое от тези понятия не засяга основната дейност на душата като посредник. Аз мога, ако вие сте съгласни да сравня душата с дилаф..., точно така, с дилафа, с който разравяте жарта в камината. „Но как можете толкова да принизявате душата ?" - ще се възмутите вие. Е, чак пък толкова... Душата е един жив дилаф, с който вие бъркате в огъня, без да се опарите, така че тя е инструмент, посредник.

Сега ще ви покажа как аз си служа с ключа на аналогията, когато искам да хвърля светлина върху някои въпроси. Имайки предвид, че благодарение само на някакви малки изменения всичко е сътворено от едно и също начало, ние откриваме навсякъде делението на три: форма, съдържание, смисъл или тяло, душа, дух.

Вземете едно яйце!... Да, едно яйце, и то всичко ще ви обясни. То ще ви каже: „Да, приятелю, аз съм създадено според всемирните закони. Строежът ми е като на вселената, само че в умален вид. Разрежи ме!... Какво виждаш? Жълтък, в който се намира зародишът на живота, белтък, албумин, който храни зародиша и накрая черупката, която го предпазва. Аз съм сътворено по образа на вселената, а ти приличаш на мен! (...вместо да каже, че прилича на човек, яйцето твърди, че човекът прилича на яйце. Какво нахалство!...) Жълтъкът, това е духа, белтъкът - душата, а черупката - тялото." - приключва яйцето. Я, че то имало право! Зародишът е в центъра, белтъкът - в средата и черупката - около тях.

Клетката също е изградена по тази схема. Различни са само названията (ядро, протоплазма и ципа). И какво става, когато яйцето се счупва? Всичко се разлива и животът си отива. Подобно на черупката тялото служи за закрила на живота, сиреч на душата и духа. Когато тялото се разрушава, животът си отива от него и душата и духът го напускат.

И така, що е душа? Както белтъка на яйцето, така и душата е носител на всички хранителни елементи, необходими за поддържането на живота. А животът, той идва от духа. Зародишът не се намира в белтъка. Неговото място е в жълтъка. По същия начин животът, истинският живот, се намира в духа, а душата храни, поддържа, задвижва живота. От къде съм научил това ли? Но всичко това е съвсем очевидно! Ето, природата излага всичко пред очите ни!... С гроздовата семка е същото. В нея, както в ядрото на клетката, се намира зародишът на живота. Всичко друго около нея е душа. А ципата е физическото тяло. И когато се храните, вие ядете живота, който е в душата, но който идва от много по-далече, от духа. А със семката какво правите? Нея вие не изяждате, а я посаждате. Ето ви обичта, мъдростта и истината! Истината е в семката, обичта е онова, което се яде и мъдростта - онова, което обвива всичко. Да, мъдростта е всичко, което е изписано отвън, във външния вид. Обичта е онова, което се яде, сиреч живота. И истината е онова, което се сади, за да продължи животът. Виждате ли колко е ясно всичко? Тук също има дух, душа и тяло.

Но да попитаме отново природата, къде можем да открием тялото, душата и духа. „В четирите елемента!" - отговаря ни тя. Къде е тялото? Това е земята. Къде е душата? Това са водата и въздуха. Къде е духът? Това е огъня. А защо на душата се падат два елемента? Аз вече ви обясних, че душата е двойна и че свързва двете други области: тялото и духа. По същия начин водата е свързана със земята, а въздухът - с огъня. Водата напоява земята, а въздухът подхранва огъня. Водата и въздуха, сиреч душата храни земята и огъня. Това са кръговрати: както водата се издига и отново слиза, така и въздухът се движи по същия начин.

Както видяхме вече, душата е съставена от низшите тела - астрално и ментално. Следователно през нея преминават два потока: единият-чувството и другият - мисълта. Чувството (водата) и мисълта (въздухът) се движат напред-назад между земята и огъня. Въздухът подхранва огъня, а водата напоява земята. Без водата земята остава безплодна. Ето тук е вече делението на 4. Аз чувствам обаче, че четворката не ви допада. „Как пък сега от 3 стана 4? Те съвсем не се пасват!" - ще кажете вие. Пасват се и то много добре, ако имате предвид, че душата се представя от два елемента - въздуха и водата, които се изкачват и слизат, подобно на нея. Нима земята се изкачва и слиза?...

Трябва да разберете още нещо. Въпреки че духът, душата и тялото се различават по природа, по действие и по облик, те са еднакви по същност. Разликата между тях се дължи на степента на материализация. Тялото представлява сгъстен до материя дух. Духът е субтилизирано тяло и душата е посредник между тях.

Да вземем например водата. Тя обикновено се среща като течност, но се среща също и в твърдо (лед), и в газообразно състояние (пара). Това е все вода, все същата субстанция, но в повече или по-малко субтилно състояние, в зависимост от въздействието на температурата. Ледът е твърд, но това само така изглежда. В действителност ледът по природа е много субтилен, тъй като може да се превръща в течност или в пара.

Следователно тялото, душата и духът са изградени от една и съща субстанция, повече или по-малко сгъстена или субтилна. Ето защо алхимиците ни учат, че съществува една единствена материя, от която произхожда всичко: металите, кристалите, цветята, животинската плът, хората, въздухът, огънят..., всичко, всичко, всичко. Всичко зависи от степента на концентрация. Каква прозорливост! Тялото е кондензиран дух, а духът е материя, доведена до състоянието на чиста енергия. Затова алхимиците казват, че всички преобразувания са възможни, ако се прилагат операциите „солве" (разреждане) и „коагула" (сгъстяване). По какъв начин? Чрез топлина! От по-високата или по-ниска температура зависи гъстотата на материята. Значи огънят е магьосника, който дава формата и естеството на всяко нещо. Златото притежава определено количество топлина, среброто - друго количество, оловото - друго и пр. Ако адептът открие подходящия огън, магичния фак­тор, той би могъл да превърне оловото, среброто или желязото в злато и обратно, да превърне златото в желязо. Но, разбира се, огънят на алхимиците не е този, от пещите на стъкларите и ковачите, а субтилния, скрития философски огън.

Сега вече по-ясно ли ви е що е душа? Това е съединителната черта, това е живота, който пиете и ядете. Да, това е пространството между жълтъка и черупката на яйцето, между центъра и окръжността, цялото това пространство, то е душата. Духът е една едва забележима точка, докато душата е една необятност. За да може да храни духа, тя трябва да е огромна. Гладният дух се храни с душа и за да го насити, тя трябва да е безкрайна. Вие не може да не забелязвате, че душата, колкото и да храни духа, той не расте, а си остава винаги точка.

Вземете една свещ и тя всичко ще ви обясни. Запалете я и ще имате пред себе си четирите елемента: земя, вода, въздух и огън, както и трите начала: тяло, душа и дух. Тялото, земята, това е самата свещ, душата, това са водата и въздуха (водата - восъкът, който се топи и въздухът, който храни огъня) и духът, това е пламъка. За да съществува огънят, той трябва да се храни и тъй като това става за сметка на други материали, свещта намалява - пламъкът я поглъща. Душата е тази, която храни огъня. В свещта тя е представена от водата, сиреч восъка, който се топи (ако не се стопи, пламъкът не може да го изяде) и от въздуха, без който пламъкът угасва. Душата храни духа, огъня, и неговият пламък, който е винаги изправен, прилича на буквата Йод - десетата буква от еврейската азбука, а тя е символ на духа.

„Запалил свещта си от двата края!"- казват хората за някого. Какво значи това? Това значи, че този човек е неразумен и че се отдава много на чувствата си, на силните си изживявания и на страстите си. Той гори, гори, прахосва запасите на своето физическо тяло, на своята свещ.

За душата можем да намерим толкова определения, че накрая дори да станем за смях, но ето още едно. Душата е един хранителен склад..., да, един голям склад за хранителни продукти. „Но в това определение няма нищо религиозно, нищо, мистично!" - ще ме упрекнете вие. Може би, но е вярно. Всичко съвпада, всичко е ясно и няма никакви противоречия. И не мислете, че щом свещта има такава форма, а яйцето - друга, между тях няма някаква връзка. И тук началото е общо, но изразено в различна форма, в различно съотношение и различно приложение. Създателят се забавлява да твори от едно и също нещо най-многообразни форми. Хермес Трисмегист казва в своята Таблица на смарагдите: „И тъй като всички неща са Едно, произлизат от Едно с посредничеството на Едно, така от това единствено нещо, чрез приспособяване, се е родило всичко."

Според схемата, която ви показах, етерното тяло принадлежи на физическия план. Етерното тяло е все още физично, но то е най-субтилната част на физичното тяло. То е нещо като изпарение, като еманация, някакво подобие на атмосфера, която обвива физичното тяло и го съпровожда. Етерното тяло е част от физичното тяло. То е неговото изпарение, но това все още не е душата. Душата идва след етерното тяло, там от където започва областта на чувствата и мислите. А духът? Духът е едно повторение на душата във висшия план.

Духът е също област на мислите и на чувствата, но на най-чистите и светли мисли и чувства. В духа няма нищо тъмно и нечисто, докато при душата лошото и доброто понякога се смесват. Като посредник между тялото и духа едната й половина е помрачавана от физичното тяло, а другата е пречиствана от духа.

Ето още една неяснота за философите. В обикновения разговор думата „дух" се употребява безразборно. Казват „лош дух", „зъл дух", „лукав дух"... Не! Не духът е лош и зъл, а умът или по-скоро душата, защото тя носи в себе си едновременно и доброто, и лошото. Така че всички тези изрази, които се повтарят навсякъде, не са точни. Те не са основани върху истинското познание за човешкото същество. Изключено е духът да притежава каквато и да е злина или мръсотия, иначе това не е той, духа. Ядрото носи в себе си живота. Неговото място е всред съвършена чистота и духът, онзи, който идва от Бога е абсолютно чист и светъл. Не трябва да се обърква всичко.

И виждате ли, пламъкът може да говори. Той самият е един език. Какво върши той? Пламъкът изгаря всички нечистотии. В огъня изгаря всичко нечисто. Той понася само онова, което е чисто като него, докато водата и въздухът могат да бъдат замърсявани. Спомням си за водата, която видях, при пътуването ми из Индия!... „О, да, Ганг!" - веднага ще кажете вие. Не! Има къде, къде по-лошо от Ганг! Съвсем близо до Бомбай се намира един остров, който се казва Елефанта (Слонски о-в). Този остров е известен със своите храмове, издълбани в скалите. Това са различни пещери, които съхраняват огромни статуи на божествата Брама, Вишну, Шива и др. Аз посетих този остров. Той е място за поклонение и както многобройните религиозни места в Индия са много шумни, така и там цареше непоносима врява. Близо до тези пещери се намира един басейн. Както всеки храм и този също се възприема като един микрокосмос, като едно отражение на макрокосмоса и по принцип притежава басейн, който символизира първичния океан. Та водата на този басейн беше застояла и очевидно никой и никога не я е подменял. Тя не само че беше мръсна, водата беше зеленясала и аз бях изумен, когато видях многобройни поклонници да пият от нея. За тези хора не съществуваха микроби. Никой от тях не беше чувал да се говори за тях и те умираха, без да знаят каква е причината. Аз ги разбирах, че те пиеха от водата, за да получат някакво свещено въздействие. Една вода, пропита с мистичната атмосфера на едно свято място, се оказва в известни случаи светена, но въпреки това съществуват физични закони, които не бива да се пренебрегват. Една толкова замърсена вода е вредна дори и за онези, които вярват в своята духовна мощ.

Както виждате, водата и въздухът приемат нечистотиите. Само огънят не ги приема. Той ги изгаря. Земята обаче поема всички нечистотии. Това е нейно свойство. Тя е като магнит, който привлича всичко мръсно, нечисто, за да го преобразува в своите лаборатории. Ето защо, когато почувствате някакво безпокойство, вълнение или терзание, предайте ги на земята. Изровете малка дупка, поставете в нея пръстите си и се обърнете към земята като към разумно същество. Помолете я да поеме всичко, което ви измъчва. Повярвайте ми, тя няма да се почувства нито нещастна, нито обидена. Тя ще приеме всичко и ще ви облекчи и освободи. В миналото хората са познавали всички тези неща, но сега те са забравени... Когато почувствате някакво терзание или някакво страдание, предайте ги на земята. Тя ще ги приеме.

Водата също поема нечистотиите. Ето защо, когато човекът се къпе или взима душ, веднага чувства облекчение. Никой обаче не се запитва защо е така. Всеки го върши автоматично. Дори въздухът притежава това качество. Когато нещо не върви както трябва, излизайте навън, поемайте дълбоко въздух и ще чувствате как вятърът поема товара ви. Но, за да бъдат тези методи наистина ефикасни, вие трябва да ги упражнявате съзнателно.

Чувствате ли вече, че вашите представи за душата са по-ясни? Вие можете да откриете духа, душата и тялото навсякъде и в най- различни комбинации, но съответствията, ролите и проявите са абсолютно същите. Може би вие искате да знаете къде още можете да откриете тялото, душата и духа. Добре! Погледнете една жена! Тя винаги носи със себе си шишенце с парфюм, което отваря от време-навреме и най-вече, когато отива на среща с любимия си. Та значи шишенцето е тялото, течността е душата, а уханието, това субтилно изпарение, е духа. Течността храни уханието. Когато няма течност - няма аромат! Остава шишенцето и тъй като никой не цени празните бутилки, то отива на сметта. По същия начин заравят човека, след като умре. Когато ги няма нито душата, нито духът, остава тялото и хората казват: „Заровете го!" Защо затваряме добре шишенцето с парфюма? Защото парфюмът ще отлети, ако оставим шишенцето отворено. Духът е много летлив. Той се чувства в шишето като в затвор и тъй като не обича да го лишават от свобода, винаги се стреми да се върне в родината си, към Извора. Така че, за да го задържим, ние трябва да го храним с нашата душа и да го държим добре затворен. Сега по-разбираемо ли е?

Но да видим сега какво става, когато човекът се храни. Най-грубите съставки на храната влизат в тялото, за да изграждат и заздравяват скелета, докато субтилните съставки преминават в кръвта, за да разнасят всички хранителни частици в организма и, разбира се, в нервната система. Както виждате и тук действа същият принцип. От една страна кръвта, течността, или душата, която храни и от друга - духът, представен от нервната система, който трябва да бъде хранен. Или храносмилателната система (тялото), кръвоносната система (душата) и нервната система (духа), ето как откриваме отново същата тристранна структура в организма. Кръвта е тази, която храни и изхранва. Тя храни дори и нервите. Ето защо, когато човекът пречиства своето тяло, пречиства кръвта си, сиреч душата си, той създава за своя дух най-добрите условия за изява. Всичко се връзва, както виждате. Защо хората не виждат онова, което е винаги пред очите им!

Сега ще добавя само нещо, което ще ви помогне да намерите един добър начин за работа. Когато посветените разкриват нещата, те подражават на природата, сиреч правят го до половината и предоставят на ученика да търси другата половина. Вие сте чели вероятно книгата „Граф Монте Кристо". Ако си спомняте, в този роман става дума за едно писмо, което разкрива тайната на едно съкровище. Но тъй като половината от писмото липсва, героят трябва да намери другата половина, за да открие тайната. Така е и в живота. Защо според вас хората търсят „своята половина"? Защото това е другата половина на скъсаното писмо и за да го прочетат цялото, трябва да намерят и двете. Много просто! Всеки човек е едната половина от страницата, която разкрива тайната и затова трябва да намери другата половина.

Като е казано: „В началото бе словото!", това също е едната половина. Вие трябва да намерите другата половина. А другата половина, много просто, това са ушите! Защо ли? Защото словото няма никакъв смисъл, ако няма уши, за да го чуят. Словото, това е мъжкото, предаващото начало, което предполага, че приемното, женското начало, това са ушите. Ако словото не попадне в ухото, за да бъде чуто, преценено и разбрано, то е безполезно. И когато се говори за ключ, дори да не се споменава ключалката, тя се подразбира. Ето, виждате ли как стоят нещата?

Чувствате ли как нещата започват вече да се подреждат в главите ви? Да, чувствате го! Ето, това е най важното. Вие трябва да работите всеки ден, за да може всяко нещо да намери своето истинско място във вашето съзнание.

Париж-Севр 24 април 1962

Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата"


  • 2
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#3 braman

braman

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 589 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 09:10

Елф, хубаво, ама дай семпъл версия. :)
  • 0

#4 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 09:41

Елф, хубаво, ама дай семпъл версия. :)


Аааааа Не! Всеки да си отсява за себе си. Бях започнала, но се отказах. Аз го глътнах на един дъх, за мен по- семпъл версия от това здраве му кажи :).
П.П. Вместо да цъкам цитати от беседата, цък цялата беседа всеки да си чопне каквото му харесва и ако иска да го представи за обсъждане :).

Мнението беше редактирано от Eлф: 22 октомври 2010 - 09:45

  • 2
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#5 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6760 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 10:13

Още по-добре би било ако сложиш линк към книгата в темата „Интересни книги“ и всеки който желае да си я прочете цялата . Щото иначе да се цитират по цели беседи... Помисли и за нас модераторите де. От вчера заради тебе трябваше да прочета четири беседи. Да не смяташ и останалите беседи от книжката да ги публикуваш? Нямам нищо против М. Иванов, ама ако всеки започне да пуска директно беседите, вместо просто да оставя линк за четене или за сваляне...
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#6 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 11:07

Прав си :3d_146: За това не се бях сетила, но те са само четири така че има още саааамо едничка, но не смятах да я пускам цялата, а ако се сетя, че е полезно нещо за някоя тема да го пейстна там. Ами на мен от една страна всичко ми се струва важно и полезно от друга, ако някой се нуждае точно от тази информация ще я открие с някоя търсачка от трета си мислех, за ценните извадки които хората дават. Смилат го и ми е хубаво като го прочета ама те много крошета получават и аз съм ги получавала така че реших - така и така ще има крошета най- добре  да е за нещо цялостно. Виж сега, съжалявам за затруднението което съм ти причинила ще се постарая да не се повтаря, но го погледни от положителна гл. т. така и така се се случило вече :). Поздрави!

Мнението беше редактирано от Eлф: 22 октомври 2010 - 12:10

  • 1
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#7 Мария-София

Мария-София

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1930 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 11:43

Елфи,:3d_097: дай и последната беседа,така и така си започнала.
Днес ти ми даде едни отговори,които търсех от известно време...:wub: :thumbsup:

Мнението беше редактирано от Мария-София: 22 октомври 2010 - 11:53

  • 3
В изпълнение волята на БОГА е силата на човешката душа.
Пътят, който води към живота, е тесен не затова, защото е труден, а защото малцина са онези, които го намират.

#8 velinavasileva

velinavasileva

    Приятел на Портала

  • Изключени
  • ПипПипПипПипПип
  • 567 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 12:08

Елфи,:3d_097: дай и последната беседа,така и така си започнала.
Днес ти ми даде едни отговори,които търсех от известно време...:wub: :thumbsup:


И аз благодаря, от сърце, на Елфчето... :) :3d_053:

Никога - само един линк към някоя книга - няма да ме насочи към отговорите, които търся...
  • 1
"Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание." Учителя в "Ключът на живота"

#9 Пламъче

Пламъче

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3242 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 12:24

Елфче,благодаря!:3d_043:
Беседите са безценни!
  • 2

#10 НелиТ

НелиТ

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 321 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 12:25

Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата"

Скъпо Елфче,
Благодаря ти много за беседите:thumbsup2: . Бих искала да прочета и останалите. Опитах в "Спиралата" на Беседи, на Михаил Иванов, на Омраам Микаел Айванхов - никъде нищоПубликувано изображение.
Вместо да работя, си чета тези беседи. При втория прочит (при първия ги изгълтах като гларус) си пуснах музиката на Паневритмията в изпълнение на Стоян Димитров на акордеон. Като свърших второто четене, осъзнах, че акордеонното изпълнение ми създава френски привкус на Божествената Паневритмия - улучила съм синхрон с мястото на сътворяването на беседите. Огромно удоволствие от Хармонията между Слово и Музика. :3d_039: .

Мнението беше редактирано от НелиТ: 22 октомври 2010 - 12:35

  • 2

#11 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 12:38

Иванов, Михаил (Омраам)Беседи
  • 4
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#12 Слънчева

Слънчева

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 5824 Мнения:

Публикувано: 22 октомври 2010 - 16:30

О, и аз много благодаря, доизясних си някои неща. Много полезно и много навреме.:thumbsup2:
Особено за змията и опашката и.
;)
  • 2

#13 KirilChurulingov

KirilChurulingov

    Новодошъл

  • Участници
  • Пип
  • 275 Мнения:

Публикувано: 23 октомври 2010 - 05:27

И като тялото действува отдолу нагоре ограничавайки душата, така и духът въздействува отгоре надолу като я разширява. И колкото повече душата се изпълва от истината и доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно вечното начало в нея. Тялото, душата и Духът,Публикувано изображение
Това е учението на Христос, което проповядвам – да имате и да давате свобода; да имате и да давате свобода и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна. Свобода навсякъде!/Beinsa Douno/

  • 2

#14 Роси Б.

Роси Б.

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 814 Мнения:

Публикувано: 23 октомври 2010 - 09:32

*
ПОПУЛЯРНО

На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!", немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева" или „Авраам позна Сара". Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си", Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами.

Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога.


Благодаря, Елф! :thumbsup2:
Ето още един поглед върху връзката ни с висшия Аз, идентичен с това, за което си говорихме в темата за него.:hypocrite:

Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота.


Понякога ние се заблуждаваме, че търсим другия, че имаме нужда от него/нея.
Но истината изглежда е тази, че ние през цялото време търсим себе си, своя висш Аз.:feel happy:

Мнението беше редактирано от Роси Б.: 23 октомври 2010 - 09:41

  • 5

"В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница." Петър Дънов

#15 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 23 октомври 2010 - 13:09


Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата"

Скъпо Елфче,
Благодаря ти много за беседите:thumbsup2: . Бих искала да прочета и останалите. Опитах в "Спиралата" на Беседи, на Михаил Иванов, на Омраам Микаел Айванхов - никъде нищоПубликувано изображение.
Вместо да работя, си чета тези беседи. При втория прочит (при първия ги изгълтах като гларус) си пуснах музиката на Паневритмията в изпълнение на Стоян Димитров на акордеон. Като свърших второто четене, осъзнах, че акордеонното изпълнение ми създава френски привкус на Божествената Паневритмия - улучила съм синхрон с мястото на сътворяването на беседите. Огромно удоволствие от Хармонията между Слово и Музика. :3d_039: .

НелиТ била си в пълна хармония с последната беседа носена от ...:3d_015:
  • 0
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#16 Роси Б.

Роси Б.

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 814 Мнения:

Публикувано: 23 октомври 2010 - 16:36

И междувременно повтарям, че най-възвисената медитация е онази, която има за цел връзката с Бога, която е свързана с желанието да му се подчините, служите, да бъдете инстру­мент в неговите ръце. При това сливане всички негови достойнства: неговата сила, обич, мъд­рост, необятност ще ви обладаят и един ден вие ще се превърнете в божество. „Каква безочливост, да искаш да станеш божество! "-ще кажат някои. Да, но в Евангелията е писано: "Бъдете съвършени, каза Исус, както вашият Небесен Отец е съвършен." Не съществува по света по-висок идеал. Исус ни го е дал, но християните са го забравили. Повечето вярват че, ако ходят от време навреме на църква, палят по някоя свещ и отново се връщат в своя малък кокошарник, е достатъчно, за да се считат за добри християни. Какъв чудесен идеал! И сигурно благодарение на него Царството Божие бързо ще настъпи. О, бедни християни! Значи да се съблюдава стрикт­но разумното правило да не се изисква прекомер­но от човека. В противен случай било безочливост. Аз съм на противното мнение. Трябва да приемем в сърцето, душата и Духа си най-високия идеал. Да направим от него един абсолютен инс­трумент в ръцете на Бога, благодарение на кой­то Той ще може да мисли, чувства и действа чрез нас. Оставете се на мъдростта, на светлината, бъдете в служба на светлината и тя ще ви води, защото светлината знае всичко.

Но какво трябва да прави човек на земя­та, на която се намира? Исус казва.. .Виждате ли, аз винаги се връщам на думите на Христос. Но той е казал всичко. Защо е необходимо да се открива нещо след него? Той казва: „Да бъде на земята това, което е на Небето." На земята - като на Небето! Това означава, че земята трябва да бъде отражение на Небето. А тази земя е нашата земя - нашето физическо тяло. Преди да погледнем нагоре към върха и да направим първата крачка, трябва да слезем долу и да подготвим всичко във материалното тяло. Горе са безсмър­тието, светлината, хармонията, мира, красота­та. Всичко сюбтилно е горе. Всичко това трябва да слезе долу и да се въплъти в материален план. Пожелайте да станете служители на Бога и работете в същото време за изграждане у вас на тялото на светлината, на славата, на безсмър­тието, на тялото Христово. За това тяло също се говори в Евангелията, само че християните не се спират, не се задълбочават, не се интересуват от това. Те са всичко друго, освен добри христи­яни.


Беседата "Медитация"
  • 3

"В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница." Петър Дънов

#17 Роси Б.

Роси Б.

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 814 Мнения:

Публикувано: 24 октомври 2010 - 15:43

Артистите трябва да посвещават своите дарби в будене на душите за свет­лината. Това, което ще ви кажа, ще ви се стори може би като от друга епоха, но вместо да се докарват пред силните и бога­тите, които заплащат своите места пре­скъпо, а душите им не са непременно от най-красивите, защо певците не пеят безплатно пред душите, които са готови да поемат един божествен импулс и да работят за но­вия живот? Защо не съберат всички души, на които е необходима божествената храна и да пеят пред тях? Така те може би ще спечелят по-малко пари, но нима това е тол­кова важно? Всяка творба, родена от безко­ристна идея и поставена в служба на една обща цел, носи в себе си кълна на безсмър­тието. Всеки, който е запознат с този закон, може да натрупа истински богат­ства, защото да спечелиш една душа за светлината, е най-висшето от всички дела.


Беседата "Музиката и песента в духовния живот"

Да спечелиш дори само една душа за Светлината е голямо постижение. Какъв силен мотив е това за Учителите!:thumbsup2:
  • 3

"В бъдеще човек ще помни своите минали прераждания. Ще му е приятно да ги помни, но ще чувства, че е излязъл от старото си състояние, както пеперудата, която по-рано е била гъсеница." Петър Дънов

#18 KirilChurulingov

KirilChurulingov

    Новодошъл

  • Участници
  • Пип
  • 275 Мнения:

Публикувано: 08 януари 2011 - 09:11

Душата е един хранителен склад..., да, един голям склад за хранителни продукти
Духът ръководи, заповядва, разяснява, но не може да докосне материята
Каква прозорливост! Тялото е кондензиран дух, а духът е материя, доведена до състоянието на чиста енергия.

Изт. Беседи от Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - "Спиралата"
Пази ни Боже от таквиз учители.Ето какво казва Всемировият Учител за човешката душа :
". Душата на човека е неговата църква, а Духът е свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“Слушат моя глас
  • 3

#19 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3281 Мнения:

Публикувано: 08 януари 2011 - 10:29

Ъъъъъ Чурулингов, какви ги чуруликаш :whistling:!? Да те пази Бог от какви учители!? От светлите ли!? Ами ако се молиш да те пази от светлите, значи тъмните ще дойдат да те обучават, и... ще си научиш уроците по един или друг начин. А това отношение което демонстрираш хич не ми се вижда да е снежно бяло. Хубави цитати даваш само, че трябва да се усети Духът на всяка една от беседите и да се търси смисълът на всяка една от тях и ако нещо ти се мяркат външни противоречия да търсиш Единството между тях, между впрочем необходимо е човек да реши въпроса с противоречията вътре в самия себе си трудно е но с молитва става ето ти по- добра идея за размисъл и молитва от това да съшиваш разни кръпки на които и без това не си намерил еша :). Хайде сполай ти
  • 0
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#20 braman

braman

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 589 Мнения:

Публикувано: 08 януари 2011 - 11:35

Кире, не разбрах това точен цитат ли е? "Душата е един хранителен склад..., да, един голям склад за хранителни продукти" - за първи път срещам такова определение. Много оригинално. :)
  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители