Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 1 Гласове

Помогнете - натрапчиви мисли


  • Please log in to reply
7 мнения в тази тема

#1 raga

raga
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 10 ноември 2010 - 21:36

Здравейте,
Предварително се извинявам за дългото изложение, но искам да обясня всичко подробно за да сте наясно със моето положение.
На 26 години съм. Преди 3 месеца родих първото си дете. Още от началото бремеността ми беше изпълнена с тревоги и притеснения, защото приемах антибиотик без да подозирам, че съм бременна. Когато видях двете чертички на теста за бременност изпаднах в паника. Ами сега накъде. Започнах да се лутам между лекарите и да сондирам мнения за последиците от приема на лекарствата - едни бяха аборт, а други да задържа бебето. Така и направих и сега слава на Бога имам здрава дъщеричка. След като реших да задържа бебето започнаха и мойте притеснения, правих си какви ли не изследвания, но постояно си мислех, че дето ще се роди полно и по скоро с ДЦП. Мисълта ме побъркваше, но скоро вече не и обръщах внимание и тя отшумя. Към края на 4тия месец изведнъж като чух името на един човек - мой познат през ума ми мина мисълта " Дано да умре". Стреснах се много от това което си помислих, реших че като се прибера от работа и се наспя всичко ще мине. Да ама не. Започна тази мисъл непрестано да ми се върти в ума и то към близки хора и приятели и особено към майка ми, която много обичам. През ноща се събуждах и първата ми мисъл беше "Майка ми да умре". Започна да ми става лошо, напрегнато, не ми се ядеше, сърцебиене. Започнах да си повтарям точно обратната реплика - Дано да живее. И така две три седмици и всичко изчезна . Докато не се появи с нова и по силна две седмици преди да родя. Вечерта ми мина през ума мисълта да убия мъжа си - да го наръгам с нож. Изпаднах в паника, легнах си, но на сутринта нещата бяха по-зле. Не можех да погледна ножа - изпитвах страх да не направя някоя глупост. След като родих започнаха да се появяват постоянно тези мисли - да нараня някого - по скоро страх да не нараня някого. Ето днес докато целувах ръчичките на малката, се сетих как има хора които насилват децата си и си помислих ами ако изперкам и аз го направя. Болна ли съм. Дали пък това не е начален стадии на шизофрения? Моля ви помогнете ми. Обичам семейството си повече от всичко, а ми минавт тези мисли. Дали мога наистина да полудея и да го направя. На какво се дължи това и има ли лечение. В момента съм на Ципралекс и Ривотрил. Преди две години се лекувах от ПР. Помогнете ми. Искам да съм същата както преди. По принцип съм много чувствителна и се притеснявам и тревожа за всичко. Луда ли съм?
  • 1

#2 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3867 Мнения:

Публикувано: 11 ноември 2010 - 00:08

Състоянието ви няма нищо общо с лудостта! Напълно нормална сте, с все мислите ви! Те също са нормални, ако познавате работата на ума си! Реакцията ви на тях обаче е пълна с неразбиране на тази работа и оттам, през цензурата на морала ви, отхвърлянето им, което задейства порочен кръг и ги прави натрапчиви! Колкото повече се биете с тези мисли и се стремите да ги заменяте, толкова по-лошо става! Искам внимателно, много внимателно и с обмисляне и разбиране да прочетете тази статия(клик) и да я съотнесете към себе си! Като го направите, пишете пак, за да коментираме и продължим!

Орлин Баев
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#3 raga

raga
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 12 ноември 2010 - 10:47

Здравейте отново,
Прочетох статията и разбрах, на какво се дължат всичките ми мисли, и разбрах че лекарствата не са изхода който търся - нужна ми е психотерапия. Проблема, е че в Сливен има само един психотерапевт, завеждаш психиатрията в Сливен. Страх ме е да се свържа с нея, защото след като споделя натрапчивите си мисли да не реши, че съм заплаха за семейството си и най-вече за бебето и да иска да постъпя в клиника или социалните да ми вземат детето.
Притеснява ме факта, че натрапчивите ми мисли да нараня бебето си, се появиха преди то да бъде родено - възможно ли е това. Понякога се замислям дали това наистина са просто мисли, или импулс който ме кара да направя нещо нередно, от което аз изпитвам страх - дали е мисъл или желание. Объркана съм, защото тази мисъл сякаш ме подтиква към това да нараня някого, след което аз започвам да се боря, че това не е редно и няма да го направя.
В момента, може би под въздействието на лекарствата, тези мисли не са така силни, не изпитвам паника. Само когато съм близо до остри предмети изпитвам лека тревожност, но не винаги. В повечето случай, готвя или шия гоблен без да се замислям, че използвам нож или ножица. Но в един по следващ момент се замислям, дали днес са ми минали пак тези мисли и те се появяват наново. В момента ги няма тези визуализации на това как наранявам мъжа си или дете си, просто е останал страха, да не би някой ден найстина да го направя и това ме тревожи.
Тези мисли ги имам всеки божи ден - за щастие не ми пречат да извършвам ежедневните си задължения - но докога.
Възможно ли е заради тези неща да ме хоспитализират в психиатрия.Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в Ст. Загора или Плевен - там имам възможност да ходя, понеже имам роднини. Прочетох, че продължителността на сеансите са между 6 и 24, но по-колко са в седмица или това преценява самия психотерапевт. И последно психиатър може ли да провежда психотерапия или трябва да бъде психолог.
  • 1

#4 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3867 Мнения:

Публикувано: 12 ноември 2010 - 11:14

Понякога се замислям дали това наистина са просто мисли, или импулс който ме кара да направя нещо нередно, от което аз изпитвам страх - дали е мисъл или желание. Объркана съм, защото тази мисъл сякаш ме подтиква към това да нараня някого, след което аз започвам да се боря, че това не е редно и няма да го направя.

Импулс е, идващ от подсъзнанието ви, който прераства в мисли в съзнанието ви. Импулс, който обаче цели да защити детето или мъжа ви! В този импулс има много любов към тях, примесена с тревожността ви. Както сте прочели в статията, подсъзнанието работи на един доста древен, атавистичен принцип - то ражда тревожни импулси и оттам автоматични мисли в съзнанието ни, за да защити нас или обичаните от нас хора. То си мисли, че като ги произведе тези мисли, ние ще вземем нужните мерки за борба/ бягство и ще се защитим - нас или любимите ни същества! Дотук това е абсолюъно нормална работа на ума! Едва ли има майка, която да не се тревожи за детето си и под действието на подсъзнателния механизъм, да не го вижда наранено и т.н. - просто така работи умът ни! Въпросът е да разбираме тази работа! Когато тълкуваме тези първоначално нормални мисли погрешно с неразбиране и се борим срещу тях с ригидния си морал, мислейки си, че наистина ще направим нещо такова, те растат! Защото се стремим да ги потискаме, изместваме, изтласкваме, заместваме - това покачва напрежението в подсъзнанието и ги препоражда вече в болезнена натрапчива степен, разклонява ги, умножава ги! Та - разберете се - прочетете пак и пак и пак и пак статията! Сякаш точно за вас е написана! Точно това, че имате тези мисли е пълна гаранция за това, че силно обичате детето и мъжа си и че няма ни най-малък шанс да направите нещо лошо. Напротив, гаранция са за нежност и всеотдайна обич! Разберете се, смекчете морала си, пуснете битката и наблюдавайте мислите свободно, сякаш гледате филм - колкото и да ви е неприятен, това е просто филм, идващ от нормалната работа на ума ви! Спрете да го гоните, но го пуснете да се върти и спокойно и все по-спокойно го наблюдвайте и му се усмихвайте! Това е просто филм в главата ви - абсолютно нормален филм! Става болезнен, когато го отхвърляте, когато бягате от него, когато го гоните и се стремите да го спрете! Не можете да спрете подсъзнанието си - разберете го, обикнете го! Вие сте чудесна майка и добра съпруга!

В Плевен можете да се обърнете към д-р Първанов, психиатър-психотерапевт(да, може и психиатрите да бъдат психотерапевти, макар че по-често психолозите стават такива). Тук в този сайт пише под псевдонима hip: пишете му на лични съобщения! Мисля, че за 4-6 сесии ще имате огромно подобрение!
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#5 raga

raga
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 28 ноември 2010 - 18:01

Здравейте отново,
Искам да попитам дали, ако приемам капки на Бах, заедно с Ципралекса и Ривотрила /докато започна психотерапия/ това ще окаже някакво негативно влияние.

Може ли да ми препоръчате и някоя книга за четене, която смятате че ще ми е от полза. Вчера си купих "Подсъснанието може всичко" - Подходяща ли е за мен? А какво мислите за метода силва?

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 28 ноември 2010 - 20:39

  • 0

#6 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3867 Мнения:

Публикувано: 28 ноември 2010 - 20:47

А за какво са ви сега бахови капки - нали сте на антидепресанти?! Баховите капки на техен фон са като цветенце под веригите на трактор... Можете да ги вземате след като спрете тежката химия!

За метода силва - добър е като цяло. Позволява развитие на въображението и т.н. Но, пряка връзка със състоянието ви или с изхода ви от него няма. Книжките на Кехоу съдържат доста елементи, които само могат да влошат положението ви. Защото заедно с нелошите идеи и оптимизъм, в тях има примесена силна доза неразбиране работата на цялостната психика. Ако питате във връзка със ставащото във вас, подходящо четиво са книгите по когнитивно поведенческа психотерапия. На руски в интернет, например в koob.ru има книги на Арън Бек, както и доста други автори, относно когнитивната терапия - прочетете ги, ще ви помогнат много! На български по книжарниците може да бъде намерена книгата: "Как да се справим с тревожността и фобиите" - също има известна практическа стойност!

Успехи! :)
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#7 raga

raga
  • Участници
  • 5 Мнения:

Публикувано: 28 ноември 2010 - 22:09

Благодаря за бързия отговор. Питах за Баховите есенции защото искам да спирам постепенно антидепресантите. Помагат ми, но разбирам че е само за момента.
  • 0

#8 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1192 Мнения:

Публикувано: 30 ноември 2010 - 11:47

Здравейте,

Започвам с едно важно уточнение: когато в началото започнахме тези консултации ние написахме, че сме екип от психотерапевти. Това не е точно така. По точно е да се каже, че ние ние сме група психотерапевти с разнородни разбирания, последователи на различни школи и дори хора, които не се познават лично. Мисля, че точно в това е силата ни, защото питащият може да получи различни гледни точки и идеи за решаване на проблема си. Така свободно ще избере нещо, което приляга на неговите разбирания.

По този повод ще кажа, че моята гледна точка за идеите на Кехоу е различна от тази на Орлин. Първото издание на книгата му мина незабелязано на пазара, но това беше преди повече от 10 години. Помня, че когато четях книгата, си мислех, че това е нещо, което сякаш аз съм писал, защото отговаря на моите представи за ч. психика и основата на ПТ, която аз правя, не се различава много от тази на Джон Кехоу. Неговите възгледи са много близки до тези на Милтън Ериксон - създателят на краткосрочната терапия и Ериксоновата хипноза, направление, в което аз работя. От тази гледна точка мнението на Орлин, че в Кехоу има доза неразбиране работата на цялостната психика' противоречи на моето, т.е. то е, че Кехоу, както и М. Ериксон много добре познават човешката психика. (виж: THE WISDOM OF MILTON H. ERICKSON” на Роналд Хейвънс). Тъй като съм човек, който се учи, включително и от своите клиенти, аз бях свидетел как негови аудиални лекции и книги оказват много положително влияние в комплексната психотерапия на ТР. По тази причина понякога ги препоръчвам.

В заключение искам да подчертая за един наблюдаван проблем при четенето на такава литература. Хората просто си четат, но нищо или почти нищо не правят от това, което авторите препоръчват. Или започват да правят съответната техника, но не отчитат, че за да подейства тя е нужно системно повторение и време. Несъобразявайки го, те казват «при мен това не работи» или «авторът лъже». Например Кехоу подчертава многократно: за да може книгата да окаже благоприятен ефект върху вашата психика, вие трябва да отворите мозъка си, да забравите всичко старо, да приемете и експериментирате посочените техники, защото ако имаш една наполовина пълна чаша със старо вино, а искаш да опиташ новото, първо трябва да изхвърлиш старото и тогава да налееш новото. Иначе ще пиеш някаква смес между две вина и няма да си опитал новото. Въпросът е , че почвайки да четат, по-голяма част от хората пропускат това изискване и така нещата са обречени на провал. Като реален пример ще дам постовете, които прочетох от студент 21. В тях има съчетание от поне 4-5 психотерапевтични школи и направления и резултатът е едно тотално объркване, от което момчето наистина страда. Не може да търсиш едновременно «дълбоката» причина и да обичаш страха си и правиш десенсибилизация «привикване». Психотерапевтичния модел на десенсибилизация изключва възможността да има друга причина освен навика, така че търсенето на дълбока причина, прави метода абсолютно неефективен. Конкретна препоръка към raga: ако вие наистина отворите умът си, отделите нужното време и правите нещата, описани в двете книги, без всякакво съмнение вашата тревожност и оплаквания ще се редуцират значително. В моята практика не познавам човек, който напълно да се е избавил от натрапливости, паническо разстройство, фобии, четейки само книги. Затова подчертавам, че те могат да бъдат елемент от една комплексана терапия и редуцират симптомите, без да говоря за пълно справяне.

Ето четящите сами могат да се убедят колко добре е, че сме разнородна група и всеки един, без да влиза в спор с другия, може да даде алтернативно мнение в конкретен случай, давайки възможност на питащият да избира по кой начин да подходи към проблема си.

 


Мнението беше редактирано от didi_ts: 26 август 2013 - 22:25

  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители