[Варки]

Здравейте,мили приятели!
Напоследък ми се случват доста странни неща и реших да направя една тема в която всеки да изкаже своята гледна точка по въпроса.
Какво мислите за предателството?
Има най-различни видове предателство от любим,от приятел и така нататак.Според вас кое е най-болезнено?
Вие били ли сте предавани от някой?
Според мен наистина много боли от него и особедно когато то бъде неочаквано,когато имаш доверие на някой а той злоупотребява с него.Мислите ли,че един истински приятел би Ви предал?
Въобще нека всеки да изкаже своето мнение!
Благодаря предварително

[Орлин Баев]

Ако е истински приятел или любим, той/тя няма да ни предаде. Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Лазарев казва че предателствата ни се дават неслучайно - че ни лекуват - лекуват привързаността ни към преходните стойности - към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му щ его обичаме - е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как...
Кой каквото прави, на себе си го прави - предалият един ден ще бъде предаден - така че не е наша работа да го съдим и го мразим - съдбата сама ще се погрижи за това!

[Таня]

Според мен истинският приятел не би те предал никога. Ако те предаде, то той не е бил истински, затова човек не трябва да съжалява, макар и да е наранен от сляпото си доверие, което е имал към него.
Ако любимият /та ти те предаде, то любовта му/й също не е била истинска, за което също не трябва да се съжалява,въпреки болката.
Лекарството за такива страдания е прошката, като започнеш от себе си /по Лазарев/ и след това да простиш и на хората, които не са оправдали твоето доверие.
Бог е Любов и ние трябва да се стремим към Божествената Любов, която не познава предателство. Е, не е лесно!!! Никак дори!!! Но според Божественото учение, това е Пътят. Пътят към Любовта,към духовното израстване минава през страданията. Именно те ни учат да бъдем по- добри,по- състрадателни и милосърдни, да издигаме своята вибрация, за да можем да се свързваме с по- фините вибрации на духовните светове и да ги разбираме какво искат да ни кажат, как да живеем, за да не се налага да повтаряме един и същи урок много пъти.

Мир и Любов!

[Благост]

Здравейте, обични съпорталци!

Цитат

Ако е истински приятел или любим, той/тя няма да ни предаде.
Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Лазарев казва че предателствата ни се дават неслучайно - че ни лекуват - лекуват привързаността ни към преходните стойности - към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му щ его обичаме - е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как...
Кой каквото прави, на себе си го прави - предалият един ден ще бъде предаден - така че не е наша работа да го съдим и го мразим - съдбата сама ще се погрижи за това!

Всичко е възможно...зависи от каква камбанария гледаме и с какви очилца
Няма диамантено истински приятели - човеци! Писала съм го по друга тема за Единия приятел!
Прощавала съм винаги...само че не забравям/т.е.наблюдавам ситуацията обаче споко и благо , за да не се гърча като глупаците дето повтаряли стари грешки, щот не им достига акълчето да си насътворят нови иначе си експериментирам с фразичката "неверния в малкото - неверен и в голямото" - има изключения май - това си е от собствени дългогодишни субективни наблюдееения
Орли, прав си...кой каквото прави, на себе си го прави...но това е етап от нашето мислене ! Предадоха ме преди години , силно ме предадоха ...близка душа...нагърчих се ,но простих, просто такава съм се родила! не ни срещаше Небето доста месеци, после се обади майка и - казва ми ...катастрофира, аз - жива ли е, тя - да..и какво да ви кажа...аз си помислих...Има Бог - има справедливост!...и ме прободе , много силно ме прободе...отвътре - чак свят ми се зави...разбрах, че мисълта ми в комбинация с чувството за това, че има "възмездие'" е много много лошичка...и ме досрамя за себе си, кошмар - това си е все едно да си доволен, когато човешко същество страда срам+позор+покаяние... но не бях особено трогната външно - от отбора на твърдите съм понякога после ми мина мисълта (щот когато се сетя и ми остане време си правя само - себе анализче ББ = благо + безкомпромисно ) оле лееее , ами ако аз в мойта силна болка да не съм и предизвикала/пожелала несъзнателно това не съм - реших и се успокоих...аз съм си от добричките и силничките - не отмъщавам и не злорадствам
Научих що е то прошка обаааче , когато след около година интервал от време пак се звъни...и пак съобщение , но в кратък изказ...Тя е в кома....Когато - попитах...Как е ...колената ми омекнаха, но ме обливаше вече едно неземно чувство на добролюбие... сега се старая да съм от добрите будни и благи ближни! Можем го всички ! По е лесно от другото поведение!
Любов + Светлина + Мир + Радост

[Мегито]

Можем го вярно, ама е по по трудно от другото Предателство=} силна емоция, то е като емоционално турнадо дето те връхлита и в първоначалната си ярост ти излизат не съвсем положителни и добронамерени мисли и пожелания Ама като си помислиш - предизвикани от вложеното чувство за справедливост - искаме незабавно възмездие, разплата ( хе, търсим си оправдание ) А после като отмине бурята чак се плашим от това което сме изрекли и пожелали и казваме "Боже, прости ми, ама бях много ядосан, иначе не го мисля (желая) в действителност"
Е, питам аз, както казват :"Казана дума - хвърлен камък", то лошото дето сме пожелали къде е отишло, ако после се разкаеме ????

[Vivian@Muur]

Здравейте и от мен!
Относно темата някой беше казал ,че доверието е дар , но когато го загубиш или го предадеш много трудно се връща да не кажа никога.Така сме създадени като хора , че когато обикнем някой труднo можем да си помислим ,че той може да ни предаде ,а когато го направи боли най-много.За мен най-трагично изживях и все още изживявам предателството от собствената ми майка тя така и не успя да стане моя майка.Tака ,че мога да кажа с риск да се повторя , най-боли тогава когато те предаде обичания от теб човек.
Аз винаги когато се запозная с нов човек му вдъхвам цялото си доверие без причина ,до момента в който не го загуби или го докаже ,и затвърди и заемe своето място в моя живот.Mисля прекрасно би било ако можем да простим и да дадем поне още един шанс!!!

[simonkurt]

аз пък не мисля, че е съвсем правилно това с доверието... имайки предвид колко сме различни, нормално е секи да вижда нещата от различен ъгъл. а и в много от случаите се оказва, че хората, които са ни предали, дори не го съзнават. което говори за това колко е наивно от наша страна да очакваме някой да отвърне на всииичките ни очквания. и макар че наистина е трудно да не го правим и наистина да боли, когато се случи, аз лично не мога да се сърдя на никого...не знам дали за хубаво или не, но рзбирам някак си хората и май успявам да погледна нещата от тяхната гледна точка, а да ви кажа това наистина помага

макар че никак не прави нещата по-лесни и прости..

[Донка]

Предател - какъв грозен етикет! А не служи ли въобще понятието предателство за манипулация на поведението, на хората, които са ни близки? Не ги ли закрепостява към определено правило и поведение, което са длъжни да спазват, защото така запазват нашия комфорт и реда на нашия свят?
За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата). А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки?
Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът? Съгласна съм, че единственият лек за болката е прошката:
- да осъзнаеш, че другият е свободен
- да продължиш да го обичаш и да се опиташ да разбереш "предателството"
- да осъзнаеш с какво си го предизвикал, да си простиш
- да изчистиш душата си от негативните емоции, моделите и очакванията не само към другите, но и към самия себе си.
Мисля, че ние хората можем да искаме само от себе си само една вярност - към Божествената искрица в самите нас.

[Иво]

Още една гледна точка.

Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ...

Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце.

Ето ти едно чудесно предателство.

[Благост]

Здравейте!

Цитат

За да има предателство, значи има нарушаване на верността към определен модел или разминаване на поведението на един човек с очакванията на друг (или на групата).
А самото изискване за спазване на наложен модел и съществуването на очаквания, желания, предположения - не е ли точно това агресията към човека, когото обичаме? Лепвайки етикета предател, не нарушаваме ли неговото право на своя позиция, свобода да поеме свой път, право да направи своите грешки?
Замислям се сега - защо "предателството" е болезнено за предадения? А може би защото точно той е агресорът?

Така както разсъждаваме значи ли , че например Христос...е бил агресор Юда не го коментирам, той си е имал роля, както и всяко събитие си е със значението.
И още - предствяме си, че има два отбора/екипа - на единия - ти си капитан , допускаме, че аз съм вратаря от твоя отбор ( ти на всичко отгоре си ми и кръстница , аз съм отличем вратар - най добрия и ти си отличен капитан...от срещата зависи "живота" на детето ти...)....и ей така щото аз имам право на свободна воля и свободна позиция , имам право да допускам грешки, щото знам че след грешката има прошка, аз тихо се продавам на другия отбор/ екип / фирма...продавам=предавам...следва прощавам...и аз пак съзнателно продължавам...да се продавам=предавам тебеПробвай да ми лепнеш етикета"предател" -аз ще кажа Господи, прости и невежеството, защо мо лепи таквиз етикети.Това беше само бързо разсъждение.

Иво, горепредложената гледна точка я гледах през крив макарон пробвала съм я
Наша си е занимавката...да си осъзнаваме и трансформираме лошотийките...Отец ни може само да ни създаде подходящите условия и средствата да ни подаде, но стремежа + Will /желанието + волятa и действието/ размърдването са си от нас.
Сещам се за мързеливта Богданка , за примък - отмък...
Но иначе ми се е случвало да "предам" щафетата на някого...пък аз да отида на друг лагерен огън....казвали са ми, че "предавам" кауза
Разнообразието е чудесно, благодаря!
Любов + Светлина + Мир + Радост

[Таня]

Цитат

Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ...

Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце.

Ето ти едно чудесно предателство.

Иво,това наистина е много хитро.

Да можем да извършим такова предателство спрямо нашите недостатъци и да се свържем директно с Бога, да му прехвърлим и нашите задължения.Това наистина е много интересно, но дали Бог ще е съгласен да извърши и нашата част от работата? Малко се съмнявам.
Но като идея не е лошо.
Ще е добре поне да се научим да се молим, за да не изпаднем в положението на онзи, който искал да спечели от тотото.

От друга страна, ако се замисли човек, самият акт на предателство спрямо нашите недостатъци и изоставянето им е гаранция, че вече сме се свързали с Бога и не е необходимо той да върши нещо заради нас...
Много е интересно това като идея . Всеки от портала да извърши предателство спрямо своите недостатъци и да заживее чист и свят живот!

"Верен , истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на Мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини"


Май ще трябва да опитаме

[Иво]

Благост, само да доуточня, че да не звучи така сякъш ние трябва да чакаме някой да ни свърши нашата работа и да ни трансформира отвън.

Мисля че човек сам без подкрепа трудно може да стане "предател" на недостатъците си. Затова има духовни школи и методи, психологични методи... НЛП и т.н.

Та в този смисъл без подкрепата на Божественото в нас не можем сами да направим трансформацията.

Перифразирам от горния си постинг:

Господи, Ти, който живееш в мен, без Tеб не мога да се справя. Помогни ми да трансформирам своите недостатъци в красиви бисери, които да поставя като градивни камъни в зданието на моя живот.

[Благост]

В Неговите ръце можем да "предадем" Духа си
Недостатъците...през крив макарон - никак ама никак не върви да занимавам Светлната с моите човешки кривици, пробвала съм го рекох ти по горе.Искаш ли да спреш да лъжеш - ще ти отрежат езика/ ще онемееш;да крадеш - без ръце ще си; да спреш да гледаш злобно - ще ослепееш...на когото му стиска - да пробва
Подкрепа отгоре - да, да , да, действие от наша страна - да, да, да! знаем притчата за "жертването" на недостатъците...които се превърнали в скъпоценни камъни...жертвата и саможертвата се случват с кървава пот, да.
Иво, ти си звучиш много хармонично.Аз подпирам просто принципно При мен настройката е:
Господи, Отче, аз съм слаба/немощна , Ти си силен, прояви се! Твойта Воля - моя воля, Твоят Дух - мой Дух!Амин
Любов + Светлина + Мир + Радост

[izgrev]

Не зная с какво наруших правилата.
Но явно личното мнение, неотговарящо на мнението на администраторите е нежелателно! Цензура, какво да се прави! Нищо ново под слънцето.
Предлагам да ме изтриете, понеже не зная как да го направя сам!
Благодаря за съдействието.

[Венцислав_]

Аз кът ти лепна два шамара и шсъ осъзнайш!

[Благост]

Момчета, какво става... Кой егрегор ви завъртя
Мир + Любов Светлина + Радост

[izgrev]

Ако на някой му е нужна помощ за каквото и да е, насреща съм!
Може да е за правопис и граматика, може и за медитация, автогенна тренировка за релаксация......! Може всичко.Насреща съм, винаги готов да помогна на приятел в нужда.

[izgrev]

Еееееее. Добре де. Като е от едната страна, ще подам и другата.
Добър човек съм.

[Венцислав_]

Ний не носим мир, а меч и не се страхуваме да го използваме. Но това е мое лично мнение и аз не съм съгласен с него.

[latina]

Превърна меча в захарно петле. Браво!