Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мания за ред


katerina_84

Recommended Posts

Здравейте, като бях малка много мразех да ходя в баба ми на гости, защото все ме караше да ям над салфетка и то само в кухнята, не ми даваше да отварям гардеробите, както и да размествам вещите й...пълна скука за едно дете! Но ето, че 20 години по-късно аз съм същата. Общо взето деня ми минава по един и същи начин - лъсвам къщата, като разбира се всичко трябва да е "под ъгъл" и на точното си място, вземам детето си от градина и до вечерта ходя след него за да подреждам всичко, което то е пипнало! Ужасна съм, осъзнавам го , но вярвате ли - не мога да се спра. Случвало се е и да не му разрешавам да си играе с играчките си, защото "съм ги подредила така хубаво". Освен, че измъчвам детето си, мъча и себе си - изтощавам се да върша толкова безсмислени неща по 100 пъти на ден. Казвала съм си "е днес няма да чистя", но не става - в главата ми е само "толкова е разхвърляно, а ти стоиш"....Помогнете ми, моля ви....Или пък сме някъде на разходка, а аз вместо да се забавлявам мисля колко работа ме чака вкъщи! За протокола - нито нашите са изисквали от мен да чистя, нито сега мъжа ми...само тая баба ми! А до към 20-тата си година не бях такова, добре си бях! ех, че хубаво така са споделиш.....Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Запитай се: "Какво значи за мен това, че сега оставям нещата неподредени?" - отговори не с логика, а от позиция на чувствата си! Задай си този въпрос към всеки следващ отговор! Когато така питаш чувствата си, постепенно слизаш в подсъзнанието си и директно се взираш в страховете/ комплексите, които пораждат външното защитаващо те от тревожността ти компулсивно поведение, в случая подреждане и чистене. Такъв директен метод обаче нерядко поражда съпротиви, интелектуализации - програмите се противят и не искат да бъдат разкрити и поставени на светлината на съзнанието. Ако ти дойде някакъв общ отговор като "Ами напряга ме, кара ме да се чувствам тревожна" и т.н., продължавай да се питаш - вербализирай кратичко и ясно тревожността си. Пробвай доколкото можеш, а ние ще помогнем!

Аз знам какво стои в несъзнаваното ти и те кара да редиш нещата външно. Но искам ти да стигнеш до него. Поне пробвай - това са ценни усилия!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Орлине! Благодаря за бързия отговор, аз също щях да пиша по-рано, но нали се сещаш, че първо трябваше да поизчистя:))))))))) Поех в две посоки, надявам се с твоя помощ да налучкам вярната. Първия извод, до който стигнах е, че изпитвам страх - желанието ми всичко да е под мой контрол, всичко около мен да има ред е продиктувано от това да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). Втория извод е желанието ми да върша нещо полезно - сега с децата си стоя вкъщи, докато мъжа ми се трепе на работа по цял ден. чувствам се безполезна. Единствения период през тези 7-8 години, в който не ми е пукало дали всичко е на мястото си е, когато се роди първото ми дете. Тогава бях изцяло погълната от грижите за него. Орлине, забравих да кажа, че състоянието ми има и физически проявления - когато около мен е много разхвърляно получавам главоболие и силен световъртеж...

Линк към коментар
Share on other sites

Темата е много интересна...

Мен ме засяга лично, защото майка ми е такъв тип - непрекъснато нещо подрежда и чисти. Ужасно я дразни, когато другите не са настроени на нейната вълна...Като малка много ми влияеше - хем се съпротивлявах вътрешно, хем й се подчинявах. По едно време, като поотраснах, установих, че ми е вменила някаква програма за самоконтрол. Дори, когато не беше наблизо, все се притеснявах, че не всичко е подредено и изчистено. Не можеш да седна спокойно да почивам без да мисля дали всичко е идеално...

Сега, отдавна живеем отделно и напълно осъзнавам, че нейното поведение не е здравословно. С времето се оттървах от манията за чистене и подреждане. Но, пък стана така че, когато се съберем, винаги спорим ожесточено за правото ми да не действам по нейния начин. Започнах да осъзнавам, че ако съм напълно убедена в позицията си, просто ще я оставя да говори и няма да реагирам агресивно и отбранително...Затова напоследък се старая да се държа по-зряло, да не реагирам агресивно, а просто да обясня спокойно /за пореден път :3d_146: /, че не съм длъжна да се държа според нейните разбирания.

Струва ми се, че това е правилния подход в ситуацията, защото тя няма желание да се променя...Понякога се чудя дали не мога да й помогна някак, но се разубеждавам, защото човек трябва сам да е решил да се промени...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Убеден съм, че преди години тук в Психология и психотерапия описах подобен случай. За съжаления не мога да го намеря. Касаеше се за жена с натрапливо чистене от около 7 години. Веднага след като се прибереше от работа, тя започваше да мие и чисти до към полунощ. В събота чистенето беше през целият ден, за да може сравнително спокойно в неделя да бъде със съпруга си и детето си. Това разбираше я скапваше и беше започнала да търси изход. Работата ми с нея продължи точно един час. Както и ти, тя също имаше неприятни телесни усещания, които всъщност не и даваха да спре с чистенето. Аз я научих да ги контролира, нищо повече. Щом неприятните усещания, които възникват когато не е чистено ги няма ти няма да изпитваш нужда да го правиш. Даже помня, че двамата със съпруга си имаха 2-3 сесии породени вече от неговото нежелание да помага в миенето и чистенето на домът им. Трябваше да се научат и как да прекарват времето заедно, защото до този момент жената само бе чистила, а той гледал телевизия и много рядко, само в неделя бяха правили нещо заедно.

Ти имаш два варианта:

- да се опиташ сама да се научиш да контролираш тялото си и неприятните усещания да изчезнат, така няма да бъдеш принудена непрекъснато да подреждаш

- да използваш помощта на психолог или психотерапевт, който да те научи как да го направиш

Второто ще е по-бързо, дори да не е една среща / клиентката ми наистина беше много мотивирана/но, максимум три или четири биха били достатъчни.

Ако искаш да пробваш сама, препоръката ми е да започнеш от нещо просто и сигурно – използването на алфа ниво по метода Силва. Метода е коментиран във форума, а книгата може да се изтегли от Спиралата. Ако сериозно се заловиш с решаването на проблема предполагам за 3- 4 месеца най-много ще добиеш контрол върху неприятните усещания и натрапливостта вече няма да я има.

Линк към коментар
Share on other sites

- да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е).

- чувствам се безполезна.

Тодор разбира се, знае какво говори! Умението за овладяване на релаксацията, постигане на алфа и тета мозъчни вълни съзнателно и работата с ума през това време е изключително силно умение. А методът на Хосе Силва е умишлено ултра опростен и макар и лишен от дълбочината на по-цялостните и сериозни подходи, за самостоятелна помощ е добър!

Само бих искал да допълня, че и тези методи имат майсторство в овладяването, както и в ползването си. Например при едно по-майсторско приложение, освен чисто замазваща симптома работа, с медитация/ хипноза, които са в основата на споменатите методи, може да се работи и цялостно! Например да се засегнат и психични факти като тези, до които Катерина сама стигна, а и не само (защото има и още "закопани" такива)! Аз лично предпочитам дори хипнозата да ползвам не замазващо, а за по-цялостна психична промяна! Така работи примерно когнитивната хипнотерапия. Както и да е ...

Линк към коментар
Share on other sites

Въпреки, че работя повече от 15 години психотерапия, това понятие ,, замазваща симптома работа'' не го разбирам. Още повече в конкретният случай.

Може ли малко пояснения.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Орлине! Благодаря за бързия отговор, аз също щях да пиша по-рано, но нали се сещаш, че първо трябваше да поизчистя :))))))))) Поех в две посоки, надявам се с твоя помощ да налучкам вярната. Първия извод, до който стигнах е, че изпитвам страх - желанието ми всичко да е под мой контрол, всичко около мен да има ред е продиктувано от това да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). Втория извод е желанието ми да върша нещо полезно - сега с децата си стоя вкъщи, докато мъжа ми се трепе на работа по цял ден. чувствам се безполезна. Единствения период през тези 7-8 години, в който не ми е пукало дали всичко е на мястото си е, когато се роди първото ми дете. Тогава бях изцяло погълната от грижите за него. Орлине, забравих да кажа, че състоянието ми има и физически проявления - когато около мен е много разхвърляно получавам главоболие и силен световъртеж...

Здравейте,

Включвам се, тъй като последното изречение е будещо тревога. Според мен то показва колко важно за Вас е всичко да е под Контрол! До степен да получите главоболие и световъртеж. Бих предположил и какъв е характера на болката - пулсираща и дълбока.

Всичко да бъде на всяка цена под контрол! Това според мен е външна проекция, на вътрешно подсъзнателно усещане за хаос, който понякога може да се усети като завихряне.

В такива случаи, желанието всичко да е под контрол, е въпрос на... оцеляване и е типично "карцинозиново" усещане, особено ако по линия на баба Ви или друг ваш роднина е бил болен от рак.

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, четох, четох и реших да се включа и аз с едно женско мненине.

Точно този проблем имат повечето майки, с които имам по-близки контакти, откакто станах и аз майка.

Отдаването на майчинство е период, в който жената си реорганизира приоритетите, промяна в ценностната система. Но в повечето случаи това не се случва без вътрешни конфликти. Забелязала жени, които просто заменят амбициите си за кариера със "семейно полезна" мания - чистене, готвене. Някои жени се превръщат в професионални мрънкалници и от устите им се чува хокане по адрес на членовете от семейството! Дори когато са отишли уж на безобидно кафе с приятелки! Била съм свидетел на арогантно демонстриране на "заетост", при което съм се чудила дали не искат да влязат в така познатия образ на намръщената лелка по пеньоар на баклавички и ролки на главата? :3d_133:

Маниите при майките винаги са предизвикани от семеен проблем, който се поражда от страх и вина. Страхът и вината са двата катализатора. След това ескалира и амбицията за себедоказване на ролята си в семейството.

Много често срещам майки с някаква мания, тоест изпаднали в крайност - и много рядко - такива, които заделят време лично за себе си, без да изпитват чувство за вина или криворазбран дълг пред семейството. Примерно отдават времето си на хобита - гоблени, плетене, шиене, четене на книги, някои тръгват на курсове по грим, по фризьорство, астрология, шев и кройка или някакви свои любими интереси. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, мили хора. Колкото повече се анализирам, толкова повече се обърквам. Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове. Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно. Първо ще се опитам да се справя с тревожността си - без нея много въображаеми страхове ще изчезнат, нали?...По-нататък ще видим какво ще правя. Искрено ви благодаря, до скоро!

Линк към коментар
Share on other sites

,,,Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове.''

Няма такова нещо.Напротив ти си едно напълно обикновено психически здраво момиче.

За да ти докажа, ще ти дам пример- http://www.beinsadou...showtopic=11997

тук момиче иска съвет относно натрапливости .

Това е съвета ми-,,Съвет към всички, които имат натрапливости, независимо дали са мисли или ритуали- търсете още в началото специализирана помощ.''

И той е повтарян от мен поне още няколко пъти във форума. Защо не ти го давам и на теб? Нима съм станал по- малко отговорен или пък по незнайни причини не искам да ти помогна? Няма такова нещо. При теб чистенето е просто навик. Навик като това, да си миеш сутрин зъбите, да се къпеш поне един път дневно и още десетки такива навици които, всеки човек има. Разбира се, като всеки навик, когато нещо ни попречи да го направим, ние се чувстваме дискомфортно и напрегнато. Точно тази тревожност от неизпълнението им ни кара да ги спазваме, дори когато нямаме логично обяснение за правенето им. Така че ти, както и всеки обикновен човек включително и мен, имаш един безсмислен навик. Лошото в случая е, че той ти отнема много време и ти пречи. Нищо необичайно или болестно няма в това. Просто трябва да се направят някои стъпки за да може точни навик да се преодолее. Дадох ти идея какво да правиш и ако ти сериозно се захванеш с това, което ти препоръчах, аз ще бъда сериозно изненадан ако в рамките на 3 месеца не си го променила. Просто се иска време все пак.

,,Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно.''

Най-сигурният начин да останеш в проблема е да започнеш да го анализираш. Интернет форумите са пълни с хора, които години наред се самоанализират и търсят дълбокото и същностно нещо, което ще ги накара да се осъзнаят.

И една притча:

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:

-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?

-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.

-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.

-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.

-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.

-И какво казал той?

-Казал, че смисълът е в избора...

-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.

- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.

Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си.

Когато насочваш вниманието си към нещо - идея, спомен, ситуация, която наблюдаваш, мечта или фантазия, която си представяш..., ти всъщност активираш вибрация. И когато съсредоточаването ти активира вибрация, тя става твоя нова точка на привличане. Когато мислиш за нещо, неговата вибрация става активна част от твоята вибрационна същност - и това, към което си насочвал вниманието си, започва да се движи към теб.

Естер и Джери Хикс

Линк към коментар
Share on other sites

Хмммм, май ще се окаже, че проблема ми не е в манията за ред! След като два дни си задавам въпрос след въпрос по съвета на Орлин, стигнах до извод, който почти ме шокира - баща ми! Изпитвам някакво чувство на вина, дълг, отговорност към него, а незнам защо...Отношенията ни винаги са били чудесни, споделяме, приятели сме. Наистина се обърках, какво е това? Сякаш има нещо...скрито или незнам как да ви обесня, някакво натрапено, заучено поведение. От това е тая нервност в мен, която явно избива в чистене. Всъщност, той е син на баба ми, за която говоря. Като се замисля за техните отношения, сигурна съм, че и той изпитва същото към нея. Ген ли е? Мога ли да се променя? Не искам и детето ми да стане такова.....

Линк към коментар
Share on other sites

Сама няма да стигнеш до никъде с анализирането, само ще се объркаш. В психотерапията, поне в действената, анализът е много бърз, структуриран и в никакъв случай самоцелен! Върши работа единствено за изясняване корените на наличната в момента ти психика. И тези корени могат да бъдат проследени и без "копане" в ранните години - това е само един от възможните начини. В когнитивната терапия анализът наистина присъства - и през ранните години и през "тук и сега" - но за разлика о други модалности в терапията е светкавичен. Опитният терапевт за половин-една сесия разкрива нива в психиката, което в други терапевтични модалности отнема месеци... Но, пак казвам, това не се прави самоцелно, а се утилизира в процеса на справянето, при което погледът е насочен основно сега и напред!

Има още нещо - характерът, който поражда обсесивно-компулсивно поведение, е склонен към анализиране и ако мислиш, че с анализ ще се справиш, то е все едно с бензин да гасиш огън... Да, има някои базисни вярвания зад поведението ти. Да, вероятно имат връзка с ранните ти години - но всичко това се вижда за сесия-две. Оттам насетне следват стъпки по промяна: при твоя проблем реално ефективни са поведенчески/ хипно/нлп/ медитативно похвати! Казвам го от вече над 4 годишния си опит и много, много случаи далеч по-тежки от твоя с окр. При това работя интегрално и не отричам другите методи - но в случаи като твоя по-скоро се учим да не мислим и съзерцаваме мига, отколкото да анализираме натрапчиво! Тук и изборът на подходяща терапевтична модалност и терапевт са важни - натрапчиво мислене и/или поведение не само че не се повлиява от аналитични терапевтични модалности, но дори се задълбочава! Повтарям, аз съм фен на анализа като цяло - но когато има нужда от отверка, гаечният ключ не върши работа. Това е метафора, само онагледявам...

В предния си постинг те провокирах, за да осъзнаеш, че най-доброто, което можеш да направиш е да преминеш през няколко сесии с резултатен психотерапевт! Направи го!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...