Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) Смятате ли, че ако човек под някаква форма се занимава с опазване на законите и реда, трябва да е готов да загуби живота си или здравето си, но да не отстъпи от истината и справедливостта? Ако е готов на това, трябва ли да е готов да жертва живота на негови близки хора, заради борбата за справедливост ? Тоест, дори да получи заплахи свързани с неговия живот (здраве) или с живота (здравето) на семейството му, трябва ли да се придържа към справедливостта или ще е по - правилно да отстъпи, но да запази себе си и близките си от закононарушителите ? Приемаме че това е човек, който не би се поддал на подкупи, но трябва ли да бъде дотолкова твърд, че да подложи себе си и други хора на изброените рискове или трябва да си затвори очите, за да запази живота ? Кой от двата типа поведение е по - добър за духовната му еволюция е главният въпрос ? Или всичко е частен случай ? Ако има някакви особености, които биха повлияли на отговора на въпроса за влиянието върху духовното израстване, какви точно са тези особености, в какво се изразяват ? В предишните векове, много хора от различни раси и етноси са се борили за правата си и за правата на други хора, борили са се за справедливост, един вид са водили битка срещу злото - някои по по - мирен начин, други по - агресивно. Но може би днес светът щеше да е много по - жестоко и нехуманно място, ако не бяха тези борби ( протести, революции). Духовните учители също са повлияли на облагородяването на света - може би и те са водили вид борба, духовна борба ( Христос например е бил подлаган от Сатана на изкушения, но е издържал; ако не беше издържал, светът днес можеше да е много по - лошо място). Освен борбите на духовните учители, е имало и други по - активни борби, които в крайна сметка са довели до права за различни групи хора и са подобрили положението им. Много хора са рискували дом и семейство в името на справедливостта, като нерядко са пострадвали и те самите, и близките им покрай тях. Има ли нещо общо с поставената тема, библейското твърдение, че който запази живота си ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Бог ще спечели вечен живот ? Не знам къде точно е цитата, някой ако желае би могъл да го помести в темата. Борбата за справедливост, ред, законност - трябва ли да я има ( на мен ми се струва, че да - поне що се касае до физическите действия; нали човек вътрешно трябва да е спокоен, любящ, стремящ се да съзира божията воля зад нещата), и ако се води такава борба - каква трябва да е цената, цената която описах по - горе прекалено висока ли е от гледна точка на духовното израстване или обратното - би подействала извисяващо на падналите в тази борба. Битката за справедливост би могла буквално да се превърне в мortal кombat ( смъртоносна битка) за тези, които я водят. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Христо, има закон и закон. Едното е човешкия закон, другото е божествения закон. Справедливостта може да я има, може и да я няма. Едно време са убивали хората с камъни само заради едно кръшкане. Това справедливо ли е? П.П. „Справедливостта или живота" звучи точно като „парите или живота“, т.е. това е фалшива дилема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Смятате ли, че ако човек под някаква форма се занимава с опазване на законите и реда, трябва да е готов да загуби живота си или здравето си, но да не отстъпи от истината и справедливостта? Ако е готов на това, трябва ли да е готов да жертва живота на негови близки хора, заради борбата за справедливост ? ... Да, определено. Например, да вземем един полицай. Разбира се, не всеки полицай е поставен пред подобен избор, но ако бъде поставен, той според мен трябва да реши или да жертва живота си в името на справедливостта, или да напусне полицията. Щом не може да жертва живота си в името на справедливостта – да напусне. Това поне е във възможностите му. И тук не съм склонен да приема никакви оправдания от типа, че примерно има жена и деца, които ако напусне, няма да имат какво да ядат. Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление. Латина и smehy 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление. Станимире, ако не знаеш съдбата на престъпниците не се решава от полицаите, а от други хора в съда. В днешната система полицаят е един вид маша с която се вадят горещи картофи - от него не зависи почти нищо. Нали знаеш, „ние ги хващаме, те ги пускат“. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) Христо, има закон и закон. Едното е човешкия закон, другото е божествения закон. Справедливостта може да я има, може и да я няма. Едно време са убивали хората с камъни само заради едно кръшкане. Това справедливо ли е? П.П. „Справедливостта или живота" звучи точно като „парите или живота“, т.е. това е фалшива дилема. Канел, в днешно време наказанията не са това, което бяха.А условията в затворите се подобряват, не са като средновековните тъмници (в Норвегия са толкова добри условията, че някои бедняци правят дребни провинения, за да прекарат зимата на топло). Става по - трудно да влезеш в затвора, дори и да не си богат ( или поне такава е тенденцията в демократичните страни).Доколкото знам има стремеж за намаляване на тежестта на наказанията, въвеждат се пробационни мерки ( които не са свързани с пребиваване в затвора) - търсят се начини за по - голямо превъзпитателно и превантивно въздействие върху извършителите на закононарушения - били те реални или евентуални. Светът става все по - демократичен и толерантен ( или поне част от него). Ако искаш виж тази тема : Хуманизиране на наказанията ? http://www.beinsadou...B5&fromsearch=1 Друг е въпросът дали това омекотено въздействие ще даде по - добри резултати, каквито се очакват заради определени предпоставки ( като например, че ако се наложи пробационна мярка хем може да се осъществи някакво превъзпитание и изкупване на някаква вина без човекът да бъде поставен в изкуствена среда каквато е затворът : идеята е хем човекът да не се десоциализира, да не загуби социалните са връзки, да не загуби способността за оцеляване в обществото, хем да му се въздейства облагородяващо - поне такава е целта). Едно време са убивали хората с камъни само заради едно кръшкане. Това справедливо ли е? Ако например някоя мутра тормози група хора : бие, убива, заплашва, някак си ми се струва нормално по някакъв начин да бъде понатиснат, ограничен. Струва ми се по - нормално, отколкото да няма никакво противодействие. И тук не съм склонен да приема никакви оправдания от типа, че примерно има жена и деца, които ако напусне, няма да имат какво да ядат. Съгласен съм, Станимире. Някои хора не са били полицаи, а стават такива в последствие ( сменят професията), по същия начин други може да се разполицайщят (измислих нова дума). Стана дума за полицаите, но ако стане въпрос за такива хора, от които зависи повече - прокурори, съдии. Ако не приемат подкупи, ще живеят по - скромно, отколкото биха могли да живеят - тази мисъл е по - лесна за приемане. По - скромният начин живот и лишаването от много и лесни пари е като че ли по - лесно изпитание пред честността и смелостта, отколкото перспективата да пострадаш физически ( или пък особено други да пострадат заради теб). И ето я дилемата : ако отстъпиш може да запазиш себе си и най - близките си, но да пострадат други граждани, понеже ти не си попречил на съответните престъпници. Другият вариант : не отстъпваш и си понасяш последствията. Преди години, може би десетилетия, в Италия е имало прокурори, които са нанесли сериозни удари на мафията и доколкото знам тя е доста обезкървена и не е страшилището, което е била. Но пък и някои от тези прокурори са били убити. Или са били безрасъдни и не са мислели, че нещо ще им се случи, или просто са били достатъчно смели и достатъчно решени да се борят. Станимир спомена варианта с напускането по отношение на полицаите, нежелаещи посочената в темата дилема - вариантът напускане явно е подходящ и за други хора (съдии, прокурори), които не биха искали да избират между справедливостта и живота си (отказването е трети вариант - може да продължат да работят със същото образование нещо по - безопасно и не толкова дилемно). Дори и съответното лице да не получи директни заплахи или намеци, ако си върши работата стриктно, вероятността да пострада ще нараства в течение на времето, защото ще засяга интересите на различни хора, които са по - опасни от средностатистическите граждани. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление. Станимире, ако не знаеш съдбата на престъпниците не се решава от полицаите, а от други хора в съда. В днешната система полицаят е един вид маша с която се вадят горещи картофи - от него не зависи почти нищо. Нали знаеш, „ние ги хващаме, те ги пускат“. Темата не е за престъпниците и не виждам каква връзка има тук съдбата им. Темата (поне с такова впечатление останах) е за тези, които трябва да защитават реда и справедливостта. Разбира се, че това не са само полицаите, но полицаите представляват една съществена част. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Добре, ти би ли станал полицай, ако знаеш, че този дето го хващаш на местопрестъплението след два дни пак ще се разхожда на свобода и пак ще трябва да го хващаш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) И като стана дума за това, че нещата не са такива, каквито бяха едно време ( поне в някои страни не са) , в Англия например полицаите не носят огнестрелно оръжие, в България са със стоп патрони. Не знам дали престъпниците са станали по - меки и хуманни в сравнение със средните векове да речем, но определено в демократичния свят (или поне в част от него) има тенденция към по - меко противодействие (не знам дали е правилно или не, пък и не е това темата). Спомням си една фантастика от края на 90-те години с участието на Силвестър Сталоун. Годината беше 2015 струва ми се - полицаите не носеха огнестрелни оръжия ( май имаха нещо като токови палки) - бяха много любезни, неагресивни, несвикнали на агресия. В тази година във филма (2015г.) почти нямаше престъпност. Но като гледам, филмът не е дал вярна представа, макар че има още 4 г., но едва ли ще се хуманизират чак толкова много отношенията ... Като пусках темата мислех за хора като съдии, прокурори ( и преди съм се замислял...), но понеже тръгна един български филм, в който се изкарват на преден план подобни въпроси, та се сетих. Няма проблем и полицаите да бъдат мислени като част от темата. П.п.: Полицейската работа май е по - подходяща за по - спортни хора, по - бойки. По - добре такива да стават спортисти или полицаи, вместо да стават мутри. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) Добре, ти би ли станал полицай, ако знаеш, че този дето го хващаш на местопрестъплението след два дни пак ще се разхожда на свобода и пак ще трябва да го хващаш? Знам че е за Станимир, но мисля да отговоря. Аз лично не бих станал полицай, защото някак си не ме влече, макар че като дете ми е минавало като мечта през ума - като цяло нямам желание нито да побийвам/пострелвам хората, нито те да ме побийват/пострелват, нямам желание за толкова стресова и същевременно опасна и нископлатена работа. По - фина работа ми се работи - по - спокойна поне откъм външни действия, такава в която не се налага да млатиш някой пък макар и нарушител. А и си прави, че това пускане може да убие стимула за хващане. Пък и ако не се тръгне от възпитанието на децата, колкото и да хващат ...лошите няма да изчезнат. Сетих се за още един случай : следователка си върши съвестно работата, почва да човърка в делата на някакъв наркобос, обаче явно нейни колеги са свързани с боса и като резултат тя бива пребита от колеги пред децата и ( майче я бяха набедили за притежание на наркотици, не помня дали си изгуби работата). Същата тя беше споделила в интервю, че има полицаи които снасят инфо на боса и провалят акциите на полицията. В такава ситуация би могло да се появи изкушение ако не да се корумпираш, то поне да си затвориш очите или направо да се откажеш заради безобразията в България. Но ако всички от тези хора се отказват или пък се подкупват, това пък означава разрастване на неща като наркомания, проституция, ненаказани престъпления, манипулирани избори, грабителски управления. Определено е нелеко изпитание за тази жена да продължи да работи качествено. Явно ако го направи, това ще е победа на духа над материята. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Добре, ти би ли станал полицай, ако знаеш, че този дето го хващаш на местопрестъплението след два дни пак ще се разхожда на свобода и пак ще трябва да го хващаш? Ако бях полицай (а всъщност какъвто и да съм) за мен би било важно да си свърша моята част от работата, а това как си вършат работата другите не би било особено важно. Ако нямам възможност да изпълня моята част от работата, бих напуснал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 (edited) Може би за духовното израстване на някой служител на закона, който е изправен пред дилемата справедливостта или живота, ще има значение и това евентуално с какви мотиви той реши да се бори, а не да отстъпи : може би за духовното му развитие ще има значение дали се бори от някаква любов към хората, от любов към справедливостта или го прави от омраза и завист към престъпниците, от някакъв инат или много големи лични амбиции за слава и професионално израстване. Редактирано Септември 26, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Ако бях полицай (а всъщност какъвто и да съм) за мен би било важно да си свърша моята част от работата, а това как си вършат работата другите не би било особено важно. Ако нямам възможност да изпълня моята част от работата, бих напуснал. Именно! Едната ръка дав другата взема. Ами не става така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Ако бях полицай (а всъщност какъвто и да съм) за мен би било важно да си свърша моята част от работата, а това как си вършат работата другите не би било особено важно. Ако нямам възможност да изпълня моята част от работата, бих напуснал. Именно! Едната ръка дав другата взема. Ами не става така. Не е именно, защото в немалка степен полицаите имат възможност да изпълнят Своята част от работата. От това следва, че за Станимир не би имало значение, че Едната ръка дав другата взема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Хм, доскоро не се бях замисляла над тази алтернатива... Докато не попаднах по силата на едно дребно престъпление, в списъка на някаква агенция за вземания. След телефонното обаждане, в което ме уведомиха, че трябва да им платя 500 лв, през мен минаха доста емоции и мисли. В един момент се чу едно "гласче" - "твоето спокойствие и спокойствието на родителите, децата и приятелите ти не струва 500 лв - пожертвай ги, за да те оставят на мира, а си ги пиши като дарение". В следващия момент, обаче, ми "светна" - "истината ще ви направи свободни". Истината беше, че аз не дължа на никого тези 500 лв. И нещо повече - ако ги дам там, ще ги отбия от местата и хората, на които наистина ги "дължа" и съм ги нарекла. Да не споменаваме, че това ще бъдат пари, които на мен самата са ми дадени с любов и благодарност, а аз ще ги превърна в страх...И изобщо няма да ги дам за добро - точно обратното, за захранване на престъпността - не с някакви си 500 лв, дребна сума за тях, а със смелостта, че са безнаказани и всесилни. На тази мисъл решението беше взето окончателно - няма да дам тези пари при никакви обстоятелства и ще направя всичко възможно, за да извадя истината за престъпленията от този род на светло. Засега по канален ред - прокуратура... И все пак, трябваше да взема и решение за частта със заплахата. След като бях вече обмислила всичко друго, усетих, че опасението от физическа разправа е изчезнало. Ако някой се изправи пред мен с явното намерение "парите или здравето и живота", спокойно ще му покажа документите, които показват, че съм невинна и се води дело, след което ще го оставя да си реши сам какво да прави - ако иска да ме удря - само че ще се наложи да го направи пред деца или възрастни - мои ученици в школата. Осъзнах, че не се страхувам от болката или въобще ситуацията с насилието - ако това е цената на правдата, ще я платя. Разбира се, ще направя всичко възможно повече хора да видят и да научат за това. Напоследък се забелязва, че не сме вече стадо от послушни страхливи овце за стригане... Рассвет, Диана Илиева, Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Смятате ли, че ако човек под някаква форма се занимава с опазване на законите и реда, трябва да е готов да загуби живота си или здравето си, но да не отстъпи от истината и справедливостта? Ако е готов на това, трябва ли да е готов да жертва живота на негови близки хора, заради борбата за справедливост ? ... Да, определено. Например, да вземем един полицай. Разбира се, не всеки полицай е поставен пред подобен избор, но ако бъде поставен, той според мен трябва да реши или да жертва живота си в името на справедливостта, или да напусне полицията. Щом не може да жертва живота си в името на справедливостта – да напусне. Това поне е във възможностите му. И тук не съм склонен да приема никакви оправдания от типа, че примерно има жена и деца, които ако напусне, няма да имат какво да ядат. Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление. Абсолютно подкрепям Станимир. И го казвам като съпруга на служител на МВР. Съпругът ми е известен с принципността си, а и аз - с това взаимно се припокриваме. Наясно сме с възможните опасности, но пък спим спокойно и съвестта ни е чиста. Не живеем в охолство, но и не се притесняваме, че един ден може да нахълтат маскирани униформени у дома за обиск. Свободни и независими сме! Ценя високо професионализма на съпруга си и го подкрепям в принципността му. И макар да е имало моменти на натиск върху му - от представители на различни институции и/или нива - съм горда от способността му да остава верен на себе си и принципите си, без да проявява агресия, инат, показност и т.н. Радвам се, че това не остава незабелязано от началниците му! Е, да наградите са по-скоро морални - устна, писмена похвала, дни отпуск, но за него, както и за мен е по-важен жеста. Четейки тази тема се развълнувах и мога много да пиша. И сигурно ще се включвам често И Христо,защо мислиш, че пистолетите на полицаите са със стоп-патрони? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Аз мисля,че никой няма право да жертва живот,независимо за колко справедлива кауза,нито собствения си, нито нечий друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Що, бе, Канел, какъв ти е проблема хората да не се интересуват от това какво става около тях, ако е вън от техните преки професионални задължения в рамките на 8-часовия работен ден? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 И Христо,защо мислиш, че пистолетите на полицаите са със стоп-патрони? Така бях чел преди време - не помня преди колко време, но ще да е било в последните 2 максимум 3 години. В "Стандарт" го бях чел, майче и по телевизията имаше дискусия за това дали трябва да бъдат с истински или със стоп патрони, и ми се струва, че споменаха, че са със стоп (сега не знам как е). Аз мисля,че никой няма право да жертва живот,независимо за колко справедлива кауза,нито собствения си, нито нечий друг. Инатари, из коментарите споменах следната дилема : ако си някакъв пазител на реда и сигурността и не отстъпваш от тях, може да пострадаш ти или не дай си боже някой около теб. Пък ако отстъпиш, ненаказаните/неспряните злодеи може да навредят на други хора. Третият вариант е да се оттеглиш от работата си, но колкото повече хора като теб се оттеглят, толкова по - безнаказани и силни ще стават злотворящите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 Тази тема леко се подхлъзва в опасната плоскост "борба със злото"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 (edited) Що, бе, Канел, какъв ти е проблема хората да не се интересуват от това какво става около тях, ако е вън от техните преки професионални задължения в рамките на 8-часовия работен ден? Проблемът е че ставаш маша в чужди ръце. Ти как би се чувствал ако знаеш, че разработваш биооръжие, например? Или няма да те интересува? ако си някакъв пазител на реда и сигурността За да си пазител на реда и сигурността първо трябва да има ред и сигурност. Иначе наливаш от пусто в празно или още по-лошо - ставаш пазител на безредието. Да вземем например нашите улици, дето не е ясно къде свършва улицата и къде тротоарът и дето са затрупани с пръст и кал. Има ли смисъл да се метат и чистят като при първия дъжд калта пак ще дойде от "тротоара"? Не и докато не заприличат на нормални улици. Редактирано Септември 28, 2011 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 ...Да, определено. Например, да вземем един полицай. Разбира се, не всеки полицай е поставен пред подобен избор, но ако бъде поставен, той според мен трябва да реши или да жертва живота си в името на справедливостта, или да напусне полицията. Щом не може да жертва живота си в името на справедливостта – да напусне. Това поне е във възможностите му. И тук не съм склонен да приема никакви оправдания от типа, че примерно има жена и деца, които ако напусне, няма да имат какво да ядат. Тези, чиято работа е да защитават законите и реда, но не го правят, попадат в графата „предатели“, а от предателството няма по-голямо престъпление. Ех, силни думи. А любовта в коя графа попада? Човешката справедливост къде точно попада? Едно време се смяташе справедливо хора да бъдат пращани в Белене. Реда и закона откъде идват? От Бог или от човека? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 Защо трябва да поставям любовта в някаква графа? Любов може да имам към всеки, но това не означава, че му имам доверие или че одобрявам действията му. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 28, 2011 Доклад Share Добавено Септември 28, 2011 Защо трябва да поставям любовта в някаква графа? Любов може да имам към всеки, но това не означава, че му имам доверие или че одобрявам действията му. питам, защото точно в графа изглежда я поставяш. Под условието на справедливостта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 30, 2011 Доклад Share Добавено Септември 30, 2011 Що, бе, Канел, какъв ти е проблема хората да не се интересуват от това какво става около тях, ако е вън от техните преки професионални задължения в рамките на 8-часовия работен ден? Проблемът е че ставаш маша в чужди ръце. Ти как би се чувствал ако знаеш, че разработваш биооръжие, например? Или няма да те интересува? ако си някакъв пазител на реда и сигурността За да си пазител на реда и сигурността първо трябва да има ред и сигурност. Иначе наливаш от пусто в празно или още по-лошо - ставаш пазител на безредието. Да вземем например нашите улици, дето не е ясно къде свършва улицата и къде тротоарът и дето са затрупани с пръст и кал. Има ли смисъл да се метат и чистят като при първия дъжд калта пак ще дойде от "тротоара"? Не и докато не заприличат на нормални улици. В България има ред и сигурност, има и безредие. Те се намират в определено съотношение едно към друго. Така е навсякъде по света. Ако няма пазители на реда, безредието ще завземе по - големи територии. Дънов е казал, че държавите и религиите са като пелените, в които се повиват бебетата. Човечеството е може би в бебешки етап и има нужда от разни такива пелени. Ако надрастне бебешеството, ще свали тези пелени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 30, 2011 Доклад Share Добавено Септември 30, 2011 В България има ред и сигурност, има и безредие. Не, България е една псведо-държава по определение. Така са решили банкстерите. Добрата новина е, че не сме сами. Вижте например какво става в Русия (историята с Путин и Медведев). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.