Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Помагайте на силните, а не на слабите..."


B__

Recommended Posts

"Помагайте на силните, а не на слабите! Така развитието на обществото и еволюцията ще върви напред"

Какво мислите за тази идея? И моля да не я разглеждаме в неин краен вариант :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 32
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Всеки, който е готов да получи помощ, следва да я получи. И да, обикновено това са най-силните в дадено отношение. Но тук има два подварианта: оказващият помощта може да е над или под нивото на развитие на този на когото се оказва помощ. Учителите си сътрудничат най-ползотворно с най-добрите си ученици и няма да се намери духовен учител, който да се опитва да разяснява на обикновените хора същите неща, които на учениците си. Но това различно отношение не означава, че на едните се помага повече, а на другите по-малко. Става въпрос за целесъобразност. Учениците от своя страна също помагат на обикновените хора и в крайна сметка учителят наставлявайки учениците си също помага и на обикновените хора. Учителят помага на обикновените хора и с други средства. Но пряката помощ се дава там, където е най-вероятно да бъде оползотворена и там където има готовност да бъде получена.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен, в този цитат става въпрос за подкрепата на хората, които работят в духовен план не за себе си и на които, ако им се удари едно рамо биха усетили, че не сами теглят останалите напред. Но за да има кой да им помага, би следвало и той да е толкова силен колкото тях. Това обръщение е направено към силните, от които се очаква да помагат на останалите или другите силни. Тоест става въпрос за взаимна помощ с една цел, която не е да се помогне конкретно на силния, а на това към което упражнява силата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Чия е идеята? Може ли малко повече подробности?

Линк към коментар
Share on other sites

Слаб е неестествено състояние спрямо природните закони. Това е човек в състояние на вътрешен конфликт по отношение на това, което иска да направи. При такова състояние ресурсите не са целенасочени, а отиват както към борба със себе си, така и с другите.

Състоянието на слабост притежава голяма сила - то започва да играе по закона за джунглата - който най-силно драска, щипе и хапе, на негова страна е и правото. Няма как да помогнеш на човек, който "играе" по законите на джунглата, избива комплекси и винаги си мисли, че трябва нещо да защитава, защото е прав. Такъв човек няма как да усвои ново знание.

Редактирано от @ЮлЯ@
Линк към коментар
Share on other sites

Юля ти обърна наобратно закона на джунглата,там оцелява по силния ,просто е по силен.И говорим за хора :)

,сила и слабост когато няма вразка

между тях се отива в караиности.Колкото до усвояването мисля че е въпрос на желание,ако не искаш нищо неможе да те накара на научиш нещо ново,зависи

как си устроен какво търсиш,какво е добро за теб

Линк към коментар
Share on other sites

"Помагайте на силните, а не на слабите! Така развитието на обществото и еволюцията ще върви напред"

Какво мислите за тази идея? И моля да не я разглеждаме в неин краен вариант :)

Да разсъдим -как ще определим понятието силен в тази идея,та да отговорим на въпроса.Ще използвам в разсъждението си една друга мисъл от Учителя:

В света има един велик закон, който ръководи развитието на човешките души. Аз взимам думата „душа“ в най-чист смисъл. В човека има 4 неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен.

За да благовествам

Като изхождам от горното ,за мен силните са онези,които са носители на повече Божествени качества от другите.Ние всички сме носители на божествени качества,но не еднакви.Това се определя от много неща -от това на какъв етап сме,с каква задача идваме,какви предишни опитности имаме и т.н.Когато силните, успеят да разгърнат потенциала вложен в тях ,те повдигат всички около себе си.Но ако по някаква причина един силен човек не осъзнава силата си,губи смисъла и се балтае в гъстата материя,то той е като един неуспешен експеримент .

От тази гледна точка намирам идеята за напълно резонна и смислена.

И все пак съм любопитна Божидар,да ни споделиш от къде е тази мисъл.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Юля ти обърна наобратно закона на джунглата,там оцелява по силния ,просто е по силен.И говорим за хора :)

,сила и слабост когато няма вразка

между тях се отива в караиности.Колкото до усвояването мисля че е въпрос на желание,ако не искаш нищо неможе да те накара на научиш нещо ново,зависи

как си устроен какво търсиш,какво е добро за теб

Нищо не се разбира от неподредените ти мисли, които си изложила.

Говоря за закона на джунглата приложен не при нормални животни, а при хора и техните психични комплекси и неустойки.

Линк към коментар
Share on other sites

@ Станимир "Учителите си сътрудничат най-ползотворно с най-добрите си ученици" :thumbsup:

@ Розалина напълно подкрепям :wub: силата може да е непроявена

Гордостта и агресивността не са истинска сила.

Духовната сила не търси външна изява и е свързана с чистотата.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

"Помагайте на силните, а не на слабите! Така развитието на обществото и еволюцията ще върви напред"

Абсолютно съм съгласна.

Само с едно уточнение, силните да са с интелигентност, чувствителност и умения, знания подобаващи на мястото определено, като "място за силните".

Един простичък аналог с ностоящата ситуация в икономиката, въпреки, че никак не ми се ще, да се разглежда от този аспект.

Силна е икономиката, когато има силни предприемачи, което предполага, да имат знания, умения, гъвкавост, и мисъл за другите. Тогава има икономическа структура, която е в полза на всички - от най- силния, до най- слабия. Удовлетвореността и знанията на всяко ниво, дават шанс всеки по- ниско в йрархията да има възможност да върви напред.

Като всеки елемент на тази структура от хора, се грижи, както за тези под него, така и за тези над него.

Силните имат нужда от по- слабите, за да вървят напред, за да движат цялата структура, слабите трябва да развият потребност да съдействат на силните, защото те са техния път нагоре.

Силният може да оцелее без по- слабия, дори и с риск да не остави нищо след себе си. Слабият обаче няма големи шансове.

Ако един човек стоящ някъде по средата в тази визуална йерархична стълба се обърне надолу и се отдаде изцяло в издърпване и помощ на тези под него, ще настъпи прекъсване на връзката, продължението. Без да иска ще се окаже последно стъпало на тази стълба и рискува да бъде прегазен от тези, които ще се изкачат при него с негова помощ. И тук всичко свършва.

Важен е баланса.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с това че е важен баланса Ще дам аналог със децата Ако човек има две деца Едното е по оправно и по силно а другото по слабо и несигурно Родителя гледа да помага на по слабото дете защото не може да се справи само А по силното понеже се справя само винаги е ощетено Но това незначи че няма нужда от помощ Според мен трябва да се дава еднакво помощ и на силния и на слабия А кой колко ще напредне зависи от индивидуалността

Линк към коментар
Share on other sites

Така и не ни отговориха за източника - няма значение. Както и предполагах, не е съвсем точна постановката. Първата и част е вярна, но втората имеше нещо сенчесто. Как така "не на слабите"....

Всъщност въпросът е доста по-сложен. Помага се на силните, за да могат те на свой ред да помогнат на слабите. От слабите се помага само на тези, които желаят помощ (не подаяние - да се прави разлика).

Още съгласна съм с тези, които уточняват дефиницията за "силен - слаб".

И както обикновено, в процес на работа над един съвсем друг проект открих точно това, което ми беше нужно:

Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!

Ще ви дам още един пример за добро дело. Един студент среща приятеля си много обезсърчен, дори отчаян, готов на крайни постъпки. Той отива в дома си и веднага написва на приятеля си едно прочувствено, сърдечно и насърчително писмо, като му обяснява смисъла на страданията, благата, които те носят на човека, и т.н. Изпраща писмото до приятеля си и му отправя добри мисли и пожелания. Приятелят му прочита внимателно писмото и състоянието му веднага се изменя. Той се замисля върху писмото и напълно се съгласява със съветите, дадени от другаря му. Писмото било тъй умно, тъй убедително написано, че всичко, което приложил от него, дало добри резултати. По този начин той излязъл от трудното положение, в което се намирал, и благодарил на приятеля си. Както виждате, това е един хубав подарък от приятел.

Казвам: като ученици на великата Окултна школа желая на всички да бъдете автори на такова писмо до някой ваш отчаян и обезсърчен приятел, с което да го насърчите и да го извадите от затрудненото положение, в което е изпаднал.

Свободни движения

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

"Помогни си сам, за да ти помогне и Бог"...

Бог се проявява чрез добрите хора. Разбира се има и такива, които пречат, но то си е за тяхна сметка...

Всеки в живота си има спадове и изкачвания и е нормално да има нужда от помощ понякога. Разбира се не с хленчене и съжаление... Живеем във време, когато нищо не остава скрито. За това е добре да си даваме ясна сметка какво и защо го правим, да развиваме интуицията си и да следваме разумното начало.

П. П. Силните хора, са тези, които имат Дух, които са готови да помагат и да им помагат, защото не се страхуват да признаят слабостите си, но и не правят компромис с разбиранията и принципите си.

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Относно идеята. Каза ми я една милионерка между дискусия за семинарите на Норбеков и разказ за влиянието на символите вкъщи върху духовното развитие....или нещо такова :)

Линк към коментар
Share on other sites

.... агресивността не са истинска сила.

Духовната сила не търси външна изява и е свързана с чистотата.

А де, как да не търси външна изява. Духовната сила си търси изявата във физическия свят и това му е смисълът и това е смисъла да живеем в него. И какво? Да си таим духовната сила в нас, а да не я изрязяваме и зявяваме в света?! :)

Че съвсем просто пример: как помагаме на ближния, без да изявяваме духовната си сила външно.

А как става тази изява? Чрез енергията на агресията. Която може да изглежда като агресия, но когато енергията е овладяна и насочена се получава духовна изява.

А нима Исус не беше агресивен спрямо търговците в храма? И нима би бил по-убедителен, ако не беше агресивен?!

А нима цялото житие на Павел не е апотеоз на духовната агресия?!

А нима призивът на Исус не беше да се опълчи човек на майка и баща? И нима това деяние може да се осъществи без достатъчно духовна сила? И нима то не би изглеждало съвсем агресивно?!

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Обяснимо е това изречение да излезе от устата на милионерка в описаната ситуация. Но някак не се връзва лично при мен, например. Професионално аз помагам и на едните и на другите, но по различен начин. Лично - също. Понякога помощта се състои в отказване на помощ, защото съм уверена в силите на човека и предпочитам да му вдъхна доверие и стимул да опита сам. Това пак е помощ.

С кого си сътруднича най-ползотворно? Ами зависи какво се има предвид под ползотворно и за кого. Лично за моето развитие като учител, най-ползотворно е сътрудничеството ми с най-слабите. За самите ученици - зависи какво смятате за полза. Не винаги шестиците и явните успехи са по-важни за човека от това, че той успява да се оправи в чуждоезикова среда. Колегите ще ви кажат, че имаме отлични в граматика и тестове ученици, които са зле с разговорния език и обратно.

как помагаме на ближния, без да изявяваме духовната си сила външно

Всъщност духовната сила най-често се проявява като присъствие в живота на някого, не толкова като думи и дела с цел проявяването и.

А как става тази изява? Чрез енергията на агресията. Която може да изглежда като агресия, но когато енергията е овладяна и насочена се получава духовна изява.

Агресията не е енергия, а липса на енергия. Енергия има само в любовта. Овладяната агресия просто е по-силна и по-осъзната липса на енергия, която не може да открие вътрешния източник на любовта.

А нима Исус не беше агресивен спрямо търговците в храма? И нима би бил по-убедителен, ако не беше агресивен?!

А нима цялото житие на Павел не е апотеоз на духовната агресия?!

Истинската агресия е проявена от търговците в храма - Исус проявява любов и към тях, и към храма като ги изхвърля от там.

Какво точно имаш предвид за Павел?

А нима призивът на Исус не беше да се опълчи човек на майка и баща? И нима това деяние може да се осъществи без достатъчно духовна сила? И нима то не би изглеждало съвсем агресивно?!

Е това вече е нечиста манипулация. Никъде Исус не призовава да се опълчим срещу майка и баща. Точно обратното.

Напомням, че Исус казва:

21. И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият;

22. и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

Матей 10

Мисля, че няма нужда от пояснение в какъв смисъл е казано.

в същата глава:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

38. и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

39. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.

40. Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

Никой на никого не се опълчва. Исус разлъчва в смисъл, че моето дете вече не го смятам за мое дете и не се отнасям към него като към такова, а приемам себе си и детето си и майка си като братя, защото всички ние сме души - деца на Бог и той е нашият общ баща. Почитам Бог в своите родители и в децата си, както и във всички други хора.

Но това е отклонение от темата - може би защото лозунгът нещо се пропука...

Все пак според мен дискусията си струва - най-малко в частта кой на кого помага и какво се разбира под "силен и слаб" човек.

Иначе в гол вид приложен от политиците този лозунг в икономиката би довел до рязко разслояване и нови тоталитарни режими. Трябва ли да минем през това отново?

Линк към коментар
Share on other sites

Духовната сила не търси външна изява

Духовната сила не е някакъв цирк или пропагандна кампания.

Илия изби 200 войника но това беше важен урок.

Трябваше да стане ясно че Божий пророк поругаем не бива.

Исус изгони търговците - за да ги изхвърлим и ние от себе си.

Силата има различна от обичайната логика.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Духовната сила не търси външна изява

Духовната сила не е някакъв цирк или пропагандна кампания.

Илия изби 200 войника но това беше важен урок.

Трябваше да стане ясно че Божий пророк поругаем не бива.

Исус изгони търговците - за да ги изхвърлим и ние от себе си.

Силата има различна от обичайната логика.

Именно, силата има различна от обичайната логика.

А всичко, което се проявява е духовна сила. Всеки я проявява, доколкото я има. Щом живее, значи я проявява :)

Е, може да избере да не живее във физическия свят, да не проявява духовната си сила, защото е решил, че начините не са "духовни", но рано или късно ще трябва да живее в този свят :)

P.S.

Учителя в "Нито близо, нито далеч":

"...Някой казва: „Не ми гледай външната обхода. Аз нямам външна обхода, но вътрешна.“ И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният. Неизбежно е, помнете. Всеки един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Неизбежно е. Не само видимият свят, но и невидимият свят ще постъпи точно така с тебе,както ти постъпваш....

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Обяснимо е това изречение да излезе от устата на милионерка в описаната ситуация. .....

E, да класифицираме ли? Той Петър бирник беше...

...

А нима призивът на Исус не беше да се опълчи човек на майка и баща? И нима това деяние може да се осъществи без достатъчно духовна сила? И нима то не би изглеждало съвсем агресивно?!

Е това вече е нечиста манипулация. Никъде Исус не призовава да се опълчим срещу майка и баща. Точно обратното.

.....

Силни думи. А колко нечиста манипулация? :) А това:

Матея 10:

34. Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;

35. защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

36. И врагове на човека са неговите домашни.

37. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

....

Но това е отклонение от темата - може би защото лозунгът нещо се пропука...

Все пак според мен дискусията си струва - най-малко в частта кой на кого помага и какво се разбира под "силен и слаб" човек.

Иначе в гол вид приложен от политиците този лозунг в икономиката би довел до рязко разслояване и нови тоталитарни режими. Трябва ли да минем през това отново?

Защо говориш за лозунг :) Ако ти харесва по този начин, ок :)

Ако забелязвате кой какви мнения е харесал, то харесах горе едно мнение, където се казва, че и силни, и слаби имат нужда от помощ.

Обаче, ние като "духовно" търсещи сме склонни да изпадаме в грешката да мислим, че трябва да се помага само на слабите......а пък имаме безброй примери, че Бог помага по-скоро на силните....

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Божидар. Сила се изисква да се отхвърлят някои стари разбирания, например на родители, близки... И по отношение на тях ставаме лоши... Важно е да не храним лоши чувства към тях, а да следваме своя си път...

Ако питате представители /има ги и днес/ на римската империя те ще отрекат Исус... Защото тяхната цел е власт, пари, охолство... Т. е. те са си още само на физически план...

Важно е обаче да се разбере, че мечът може да е Словото Божие, с него се воюва най-добре... Мирните войни така воюват... Изразяването на различно мнение за някои хора е агресия, защото са свикнали всеки да е съгласен с тях...

А Мирът, който ни дава Христос е вътрешен покой, че Бог работи чрез нас.... Изобщо всичко вътре в себе си е добре да проверяваме...

На по-късен етап идват чашата и книгата /виж Пентаграм/, когато и Мирът е дошъл....

П.П. Освен, че е нужна сила, вяра в правотата ни, то е нужно и да поемем отговорност за действията си, така се учим...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Обаче, ние като "духовно" търсещи сме склонни да изпадаме в грешката да мислим, че трябва да се помага само на слабите......а пък имаме безброй примери, че Бог помага по-скоро на силните....

Божидар, нещо не забелязвам болшинството писалите в темата да допускат тази грешка? :)

Не знам какво имаш пред вид с думите, че Бог помага по-скоро на силните? Дай пример. Моята представа е малко по-друга. Базира се на прочетеното в Библията предимно. Например думите на апостол Павел:

1.Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:

(Римляни, гл. 15)

Или от думите на Учителя, който също често говори за силни и слаби хора, за помощ.

Мнозина казват: „Да станем като Бога.“ Това е външната страна на въпроса. Важно е да обичаме както Бог обича. Да мислим както Бог мисли. Да чувствуваме както Бог чувствува. Да бъдем силни както Бог е силен и да помагаме както Бог помага на слабите, а не на силните. На силните той казва: „Не бивайте жестоки, но помагайте на слабите.“ На слабите пък казва: „Бъдете разумни и се подчинявайте на силните.“ Намериш ли се пред силен, не се противи, дай му място.

...

Казано е в Писанието: „Ние, силните, трябва да носим слабите.“ Като слушат слабите това, харесва им, казват: „Трябва да ни се помага.“ Силните пък казват: „И слабите трябва да работят, не само ние.“ И силните не разбират въпроса, и слабите не го разбират. Тъй щото, когато се проповядва едно учение, ти никога не мисли, че си слаб; когато се проповядва едно учение, ти никога не мисли, че си силен.

Права и вярна любов

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Ами Ани ти, сама си намерила цитата (в твоя пасаж по-горе) за връзката с идеята "Помагайте на силните":

"...На слабите [Бог] пък казва: „Бъдете разумни и се подчинявайте на силните.“ Намериш ли се пред силен, не се противи, дай му място...."

Всъщност цитатът е перфектен за илюстрация на отношението слаб-силен от духовна гледна точка. Разбира се, че силните ще помагат на слабите. Но слабите трябва да помагат на силните със своето подчинение и непротивене.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...