Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 1 Гласове

Антидепресанти при п.р. - с или без тях?!


  • Please log in to reply
33 мнения в тази тема

#21 tani

tani
  • Участници
  • 1 Мнения:

Публикувано: 06 юни 2012 - 21:24

Здравейте, обръщам се къ вас за съвет. Съпруга ми страда от клинична депресия от близо 10г. през които пие6е сероксат . По негови думи се чувства6е добре за състоянието си само частица не му достига6е за да каже че е напълно здрав. Отиде на лекар за да го помоли да му направи схема да ги спре, но той му изписа други два типа хапчета и му каза че ще мине през период на привикване през който лекарството ще се натрупа. Но той стана много зле състоянието му се вло6и . Отиде пак при същия и му изписа от 2 , 3вида хапчета флуанксол,анафранил и амитриптилин. . Но не виждаме никакво подобрение само вло6аване. въпроса ми е може ли да ги се върне пак на сероксата от който си се чувства6е най добре? извинявам се за "6" не ми работят някои копчета на клавиатурата.
  • 0

#22 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1005 Мнения:

Публикувано: 08 юни 2012 - 09:43

Здравейте,

Казуса, който поставяте, не позволява да ви се даде отговор във форума. Би трябвало да се уточнят много неща:
- Кое е наложило толкова години мъжът ви да пие антидепресант, при положение, че нещата с депресията се решават за много по-кратки срокове,
- Какво е състоянието, което той нарича "чувства6е добре за състоянието си само частица не му достига6е за да каже че е напълно здрав"?
- Защо антидепресанта просто не е спрян, а е заместен от други антидепресанти?
- Какво наричате влошаване - дали се влошава депресията и ли под "влошаване" се разбират страничните действия на лекарствата, които пие в момента, защото те наистина имат странични действия?
- Тези, а и други въпроси могат да бъдат уточнени единствено в лекарския кабинет. Затова и съвета ми е да отидете при друг психиатър и чуете неговото мнение
  • 0

#23 Nightingale

Nightingale
  • Участници
  • 11 Мнения:

Публикувано: 09 юни 2012 - 22:12

Здравейте отново!

Искам да споделя, че спрях антидепресантите преди 2 месеца - в началото на април. Не съм почувставала никакво странични ефекти от спирането, смея дори да твърдя, че в началото се чувствах дори по-добре - нямах ниско кръвно, не ми беше отпаднало, замаяно. Сега от време на време чувствам старите симптоми, най вече все едно нещо ми тежи на сърцето и тези дни имам много ниско кръвно, но не знам дали не се дължи на горещините, защото по принцип съм с такова кръвно и ми прави проблеми. Имам предвид, че с тях и без тях засега ми е все така полуоправено. Така че по-добре без тях. От време на време ме е страх да не започне всичко отначало, най-вече когато ми е лошо по някакъв начин, но в повечето време дори не мисля за това. Не мога да намеря психолог тук с добри отзиви и опит с ПР или несправяне със стреса както май е при мен и засега се справям сама. Но както казах положението иска доста подобрение. Все още много се вглъбявам в болежките на тялото ми и ме е страх да не припадна или нещо подобно. Общо взето се чувствам точно както преди да започне всичко това, само дето сега знам отктъде идват тези болежки и какво може да последва, ако не се овладея на време. Това е. Просто исках да споделя!

Лека вечер.
  • 0

#24 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1005 Мнения:

Публикувано: 11 юни 2012 - 21:36

Мерси за споделянето.То е много важно като пример за хората с подобен проблем.
Не се притеснявай за кръвното, наистина е от топлината-тя разширява кръвоносните съдове и налягането пада.Просто се пази от жегата, нищо повече.
Дължиш ми още споделяне. :)
  • 0

#25 shekila

shekila
  • Участници
  • 29 Мнения:

Публикувано: 15 юни 2012 - 15:23

Здравейте, отдавна не съм писала тук,но следя темите във форума. Малко е объркващо, че за темата ОКР има различни подтеми и така нещата се размиват, не може да се проследи всичко на едно място.
Колкото до антидепресантите, по молба на Орлин да споделям във форума, мога да кажа, че от три месеца отново съм на тях след като миналата година ги пих 8 месеца и ги хвърлих изведнъж,защото се почувствах по - добре,а и качих 18 килограма и нямах никакво желание за секс. След три месеца започнаха страхотни панически атаки,депресия, кръвно,паника и пр. Опитах да живея без тях, но се оказа кошмар, не спях, плачех постоянно, нямах никакво желание за нищо,дори за живот. Опитах с алтернативна медицина, аз писах на Д-р Т.Първанов и на Орлин, че започнах да ходя при един доктор по китайска медицина, опитах хомеопатия и иглотерапия, пръснах куп пари без никакъв резултат. Допитах се до моята психиятърка Д-р. Люба Хаджийска, която настоя да пия антидепресант,аз отново отказах, прати ме при психотерапевт Д-р. В. Майсторова, която е и психиятър, която беше категорична, че без антидепресанти в моя случай няма да стане. Започнахме психотерапия и антидепресанти Феварин и Флуанксол. Сега вече трети месец се лекувам отново под строга схема. Изчезна страха, кръвното, спя супер, няма психоатаки и страх. Така, че не се страхувайте от антидепресантите,по-добре с тях и живи,отколкото без тях,но и вас да ви няма.
  • 0

#26 Цвета Топалска

Цвета Топалска
  • Участници
  • 4 Мнения:

Публикувано: 18 април 2013 - 12:07

Здравейте,

Това е първия форум, в който участвам. Регистрирах се в този Портал за да намеря решение на свой проблем. Едва от месец януари т.г. имам проблем с ПР /тогава получих първата паник криза/, но го установих чак на 1-ви април т.г. Скоро ще опиша детайлизирано своя проблем, но първо искам да попитам някой чете ли редовно този форум и ще може ли да ми даде безпристрастно мнение; мъдър, компетентен съвет?

Благодаря ви


  • 0

#27 didi_ts - Диляна Колева

didi_ts - Диляна Колева

    психолог-консултант

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2093 Мнения:

Публикувано: 18 април 2013 - 12:22

Здравей Цвета, ако обърнеш внимание на темите, ще видиш, че форума се чете активно и в него се работи по различни проблеми. 

Също така има много теми за тревожните разстройства, в които има ценна информация и варианти за справяне.

Можеш спокойно да опишеш проблема.


  • 0

Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това. Екзюпери


#28 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1005 Мнения:

Публикувано: 18 април 2013 - 20:32

Притеснена сте. Много сте притеснена.Това не ви помага. Успокойте се. Отделете време и разгледайте целият форум.Въпроса за стреса и страха от него ( това е паническото разстройство) е поставян многократно.Прочетете отговорите ни и ако след това нещо не ви е ясно задайте въпросите си. 


Мнението беше редактирано от д-р Тодор Първанов: 18 април 2013 - 20:34

  • 0

#29 Цвета Топалска

Цвета Топалска
  • Участници
  • 4 Мнения:

Публикувано: 22 април 2013 - 14:50

Здравейте отново,

аз съм на 34 години. От края на м. януари т. г. започнах да получавам паник атаки. Получавах ги на всеки 2 седмици. Първата ми паник криза не бе много силна и бързо отшумя, но втората изобщо не беше за подценяване - тя започна с внезапно сърцебиене съпроводено със силно напрежение в центъра на гърдите /то ме притеснява най-много/ , прималяване, прибледняване. След това започнаха да ми изтръпват ръцете до рамената, лицето, краката, гърдите и ставаше все по-зле. Ръцете ми се сковаха и пръстите ми останаха в последното положение, в което са били - не можех да ги движа. Беше около 10 часа вечерта и аз бях сама в едно село в Германия - живеех там, където работех и вече бях повикала моя шеф, но той се забави. 30-40 минути преди да започне кризата бях изяла един нормален млечен шоколад. Нямаше на кого друг да разчитам по това време на денонощието. В най-тежкия момент от кризата се принудих да изляза на улицата и да помоля за помощ - никой не ми помогна - помислих, че ще умра. Пикът на кризата отмина, но започнах силно цялата да треперя - дори зъбите ми тракаха. Тогава моя шеф дойде - аз му разказах какво преживях, но той дори не ми повярва - каза ми да изпия един "Парацетамол" и да лягам да спя. Аз го молех да не ме оставя сама, но той искаше дори на следващия ден още да се отърве от мен. Работих за него близо 4 месеца, но за последния месец и половина той ме приюти защото съпруга ми ме изгони за втори път /под въздействието на алкохола, разбира се/ и човека ме разбра и дори през първите 2 седмици той ме взе в собствения си дом при съпругата и децата му. В един момент обаче се озовах напълно сама в онова селце, но не това бе проблема. През първите дни се чувствах горе-долу добре - вечер започвах да треперя и не можех да овладявам това треперене, но мислех, че е от студа. Една седмица след като отидох да живея там където работех шефа започна да се държи с мен много студено и грубо. От началото на работата ми при него той беше крайно припрян - искаше всичко да се върши много бързо, понякога сякаш искаше да изпреварвам мисълта му... Аз се справях много добре - много бързо свикнах както с езика така и със самата работа. Той искаше все повече и повече от мен, но беше много доволен от моята работа.  А тогава аз работех и до по-късно. След като работех и живеех на едно и също място имах възможност да работя повече за да обръщам максимално внимание на хигиената и го правех с желание. Аз бях благодарна на този човек за това, че ме бе приютил. Но в един момент, който споменах по-горе, моя шеф започна да се държи с мен студено, грубо - изобщо крайно неуважително. Тогава започнах и да сънувам лоши сънища за моето дете и моята майка. Моята майка трябваше да се оперира, а нашите все отлагаха. Изпаднах в депресия и се отчаях. Тогава получих горе описаната паник-криза. Тогава шефа продължи с грубото си отношение. Аз го молех да ме приюти само за нощта, но той упорито отказваше. Казвах му, че не зная какво се случва с мен и съжалявам за това, че нарушавам спокойствието му, но кризата беше толкова жестока, че се уплаших да не умра. Той обаче ми каза, че по-скоро ще ме остави тук да умра отколкото да ме вземе у дома си. След дълги увещания ме взе у тях. Няколко дена след това изкарах тежко разстройство, от което отслабнах значително /преди това бях с нормално за своя ръст тегло/. Положението утихна за 2 седмици - аз му говорих много и дори си извоювах спокойствие за последната седмица. В един хубав слънчев ден по обед си направих сандвичи и взех половин кофичка плодово мляко и излязох. Отидох на една детска площадка където си мислех за детенцето докато си хапвах. Бях напълно спокойна. Всичко беше наред докато не изпих плодовото мляко - тогава кошмарът се върна. Млякото бе около 250 мл и беше доста сладко. Тогава отново помолих шефа ми за помощ. Няколко часа продължи кризата като на моменти се чувствах по-добре, а в други моменти сърцебиенето и силното напрежение в гърдите ме ужасяваха. Същата вечер моя шеф се принуди отново да ме прибере в дома си въпреки че същата вечер имаше гости. И двете кризи свързвах със захарта и мислех че съм придобила някякъв вид диабет. Затова на следващия ден ме заведоха на кардиолог, където ми измериха кръвната захар и ми направиха ЕКГ - всичко беше нормално. Тогава дойде психолог и поговори с мен. За краткото време, с което разполагаше му обясних какво е положението ми, а той ми даде някои съвети и няколко брошури със спешни номера за помощ на хора, изпаднали в беда. Дотогава не знаех, че съществува подобна помощ. Няколко дена след това се върнах в България за да се лекувам. През октомври миналата година с моя съпруг отидохме в Германия и стреса за мен там започна още от първия работен ден когато ме гони една немска овчарка. Изобщо в Германия бях подложена на максимален стрес през по-голямата част от времето. Съпруга ми е със силна психика, но и много непостоянен и податлив на чуждо влияние и бе потънал в алкохолно опиянение и аз на практика бях сама. От ранно детство имам страхова невроза и когато бях на 17 започнах да получавам тежки кризи всеки ден изразяващи се във внезапно нахлуване на силно напрежение в главата - тогава мислех, че главата ми ще се пръсне. Кошмарът продължи почти месец, през което време аз, разбира се, не ходех на училище, а ходихме от един лекар на друг - тогава само Лексотан ме успокояваше, а в началото почти всяка вечер ходихме в Бърза Помощ, където ми инжектираха Диезепам. Лекарите ми казваха, че съм твърде млада да започна с Лексотан и продължавахме да търсим специалист, който да стабилизира състоянието ми. Един ден стигнахме до платен невролог - той веднага ми постави подходяща диагноза - страхова невроза - и ми насрочи до колкото си спомням 10-дневно лечение, което ме възстанови трайно без да бъда зависима след това от някакви медикаменти. И оттогава изкарах още 17 години, които бяха изпълнени също с много стрес. Със съпруга ми живяхме почти девет години - той ту работеше, ту не, а аз не спирах да се блъскам. В домакинството не ми помагаше, нито за детето, че дори създаваше много стресови ситуации, но аз, тъй като не съм свадлив човек, не се карах с него, а изпадах в депресии - плачех всеки път когато той ме нагрубеше. Но така и не потарсих помощта на лекарствата. В края ня март се прибрах в България и на 1-ви април моята лична лекарка ме насочи към психиатър - той ми изписа лекарства по схема - Ривотрил 0,5 - 1 табл. дневно разделена на 3 приема като дозата с времето намалява; и Оропрам 20 мг - половин таблетка сутрин като от петия ден дозата се увеличи на 1 таблетка сутрин. Аз обаче не се намирах в състояние на депресия и явно затова Оропрамът ми подейства зле - чувствах се силно отпаднала, замаяна, главата ми тежеше, чувствах неестествена умора, не можех да фокусирам погледа си, че дори имах проблеми и с равновесието. На петия ден сутринта изпих цяла таблетка както е по дозировка, но вечерта получих силна криза и спрях Оропрама. Тогава се върнах във форма доколкото може да се каже. На 8-ми април ходих при лекар хомеопат и тя ми предписа Игнатиа Амара 15 СН по 5 гранули сутрин и вечер и Аконитум Напелус 30 СН само при нужда по 5 гранули. Последното още не съм го отваряла. В един момент преди около седмица направих анализ на всяка от своите кризи и установих, че не получавам кризи на случаен принцип, а те винаги са провокирани от рисково покачване на адреналина ми. Това обяснява защо сега така ми действа захарта. Но главния виновник бе страха. Веднага започнах да го потискам и оттогава се чувствам по-добре. Трябва да се пазя и от всякакви други емоции защото и те ми докарват криза. Намерих добър психотерапевт и идната седмица ще започна лечение при него. Аз не смятам, че щом нервите на човек се разклатят той трябва да пие лекарства до живот. За съжаление имам и други здравословни проблеми, които трябва да лекувам неотложно и затова ви моля за съвет. От тази сутрин започнах лечение с Флажил 250 мг - 2 пъти по 2 таблетки за 7 дена е дозата, която ми е предписана от лекаря. Преди малко ми стана горещо, после получих сърцебиене, а после леко замайване. Вярно е че отдавна съм седнала на компютъра и това е опасно. В нормално състояние този антибиотик не би повлиял чувствително на нервната ми система, но се опасявам, че в лабилното състояние, в което се намирам в момента има голяма опасност някои или много от страничните ефекти върху нервната система описани в листовката на лекарството да се проявят и Флажил да попречи на опитите ми да си изградя щит срещу страха. Чувствам една постоянна стегнатост в тила, която понякогя прераства в напрежение. Моля кажете ми опасен ли е сега Флажил за мен и доколко ако е така? Сега пия Ривотрил 0,5 по четвърт на обед и половин вечер и Игнатиа Амара 15 СН 2 пъти по 5 гранули. Моля кажете ми ако получа нова криза ще ми помогне ли Аконитум Напелус 30 СН и тези кризи могат ли да имат фатални или необратими последици? Благодаря ви за вниманието и моля да извините моята подробност, но смятам, че това е начина да ви запозная най-добре със своя проблем за да можете и вие да ме консултирате най-точно.


  • 0

#30 didi_ts - Диляна Колева

didi_ts - Диляна Колева

    психолог-консултант

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2093 Мнения:

Публикувано: 24 април 2013 - 13:36

Здравей Цвета, пуснала си поста си в тема, в която много подробно са обяснени причините за повечето симптоми на ПА. Ако прочетеш внимателно всички постове, ще разбереш за ефекта на Ривотрила и антидепресантите. Също така, че паническите атаки не могат да имат фатални и необратими последствия, че те са плод основно на мисълта и както сама си разбрала на страх. Прочитайки, ще се информираш и за ролята на адреналина при кризи. Общо взето на почти всичките ти въпроси има отговори в предните постове на темата.

 

 

Относно Флажила, в листовката става въпрос за хронични и прогресивни заболявания на периферната и централна нервна система, това е  различно. Вероятно сте разговаряли с личния лекар.

Добре е, че започваш психотерапия, това ще ти помогне по - бързо и лесно да се справиш с тревожността. 


Мнението беше редактирано от didi_ts: 24 април 2013 - 13:40

  • 0

Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това. Екзюпери


#31 Nightingale

Nightingale
  • Участници
  • 11 Мнения:

Публикувано: 22 юли 2013 - 17:29

Здравейте, както виждам не съм писала повече от година. Все още не пия антидепресанти и се справях добре до вчера:( Искам  да кажа,че за няколко месеца животът ми се промени доста - заживях с приятеля си, забременях, но точно преди месец загубих бебето и това ми се отрази доста зле. Отначало мислех, че се справям добре, но май не е така. За съжаление последва и втори кюретаж, защото не ме бяха изчистили добре, и при втората упоика (пълна) ми стана много зле още докато ми я поставяха, а след това около 2 часа излизах от нея. И усещанията мога да ги сравня с паник атаките. Дори след като бях излязла от упойка, аз цяла вечер имах много негативни усещания -потъване, изтръпване на крайниците,задух. Не знам дали е било от упойката или просто си получавах малки паники. След това ми се наложи да напусна работа,защото още докато бях бременна имах проблеми с шефката ми и общо взето ми се насъбра доста. За щастие още в деня, в който подписах заповедта за прекратяване, ми се обадиха за друга работа и аз видях малко светлина в тунела. Дойдох си за малко в родния ми град уж да си почина, но снощи започнаха познатите усещания - изтръпване на главата и крайниците, адски ми се повръщаше, много ме болеше стомаха,сърцето също, бях като в полусъзнание. После съответно повърнах, малко ми олекна, но след малко всичко започна отначало. Майка ми повика бърза помощ,защото за първи път става свидетел на това, а и аз самата вече не бях сигурна какво става, защото никога не е продължавало толкова дълго - от 20 часа до 1 през нощта. Лекарят потвърди, че е паник атака, сложи ми инжекция Деган за повръщането и ми предложи да ида с тях в спешното да ми сложат Натрий Бром. Аз реших да не ходя, надявах се да се оправя, а и вече се бях успокоила, че са гадните паник атаки. Забравих да кажа, че в този период пих 2 пъти Ривотрил от 0.5 мг, но не усетих никакво подобрение.След като лекарят си тръгна получих и много остро разстройство, а едновременно с това и повръщане. След това повръщането спря, а растройството продължи до сутринта като отидох поне 10 пъти. На сутринта пих хапче за него и спря.Съответно днес се чувствам като парцал, нямам сили за нищо. Въпросът ми е - възможно ли е това да е някакъв вирус и аз да припознавам симптомите и да ги превръщам в такива на паник атаки,съответно да си създавам истински паник атакаи? Защото друг път Ривотрила винаги ми е помагал и никога не е продължавал кошмарът толкова дълго.обикновено,ако се стигне до повръщане или  до разстройство е единично. Много ме е страх да не започне всичко отначало,особено,че ще започвам нова работа. Знам, че не трябва да влизам в омагьосания кръг и да се поддавам на страха и въпреки това усещам как ме обзема.Моля психолозите от форума да пишат мнението си.Благодаря!


  • 0

#32 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1005 Мнения:

Публикувано: 23 юли 2013 - 07:47

Koгато ние се разболеем от остра инфекция, тялото ни има само един механизъм за справяне-пуска стресовата реакция.-това което ти наричаш паник атака.Да подчертая, медицинското име на стреса е ,, Общ, неспецифичен адаптационен синдром,,. Тоест, всеки път когато нещо нарушава адаптациата ни, реакцията на стрес е задължителна, за да подпомогне тялото да се върне в предишното състояние. Адаптацията може да се наруши не само от вирус, тук влизат и травмите, счупванията и т.н..

С две думи - вирусната инфекция задължително ,, пуска,, и стреса.Разбира се, силата му е различна и всеки го усеща по свой начин.Но за всички имали ПР е стряскащо и те започват допълнително да си го усилват, опасявайки се като теб, че страхът се връща.


  • 1

#33 Nightingale

Nightingale
  • Участници
  • 11 Мнения:

Публикувано: 23 юли 2013 - 10:22

Много Ви благодаря за бързия отговор, д-р Първанов! Вече съм напълно убедена, че имам вирус, защото и днес съм много отпаднала, имам и температура, а и майка ми изкара тази нощ по подобен начин -с повръщане и тнт. Просто виждам, че наистина всяка моя болест или лошо преживяване, вече е придружено от силни симптоми на стрес. Но сега, когато го осъзнавам, а и имам Вашето мнение, ще ми е по-лесно да се справя с тях, когато се появяват в такива ситуации. Желая Ви хубав ден и отново Ви благодаря, че Ви има :3d_146:


  • 0

#34 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1005 Мнения:

Публикувано: 23 юли 2013 - 23:06

,,Просто виждам, че наистина всяка моя болест или лошо преживяване, вече е придружено от силни симптоми на стрес.,,

 

Уточнявам за другите четящи, не е само при теб така-при всеки е.Просто някои са по-чувствителни, а други по-малко.


  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители