B__ Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 (edited) Абе как да се научим да не критикуваме?! Когато критукуваш нещо у друг, то това нещо се връща при тебе, става част от тебе, идва ти на главата.... Всяка критика е недоволство. Ако се обърнем и към темата "Всяко недоволство е недоволство от себе си" http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13046, то всяка критика е и недоволство от себе си. Най-вече от вида несъзнателно казано "Защо аз се мъча, а той си го позволява". Не че нещото не е било част от нас, по-лесно е да се види и критикува у другите. Отишъл човек, който бил седем години вегетарианец на изследвания в лечебно заведение (ей затова по таквиз места не се ходи ). Там го изследвали и му казали да намали значително месото, защото му вредяло на това, това и това. А пък то човекът не хапвал месо. И даже много се възмущавал на тези, които го правят. ...... Ама не е само за храненето. Каквото и да критикуваш рано или късно то или последствията му ще се стоварят върху главата ти. Споделете подобни опитности, ако имате? Редактирано Юни 4, 2012 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Абе как да се научим да не критикуваме?! Защо? Да изискваш повече от себе си или другите нещо лошо ли е? Каквото и да критикуваш рано или късно то или последствията му ще се стоварят върху главата ти. Не съм забелязал такава закономерност. Даже обратното. Човек критикува онова, което не е в съответствие с вътрешния му мир. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Абе как да се научим да не критикуваме?! В това да критикуваш няма нищо лошо. Просто трябва да се научим да различаваме критиката от съденето. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 (edited) Когато критукуваш нещо у друг, то това нещо се връща при тебе, става част от тебе, идва ти на главата.... Това се случва при съдене и подигравателно поведение, а не при критикуване. Редактирано Юни 4, 2012 от Пламъче Вятър* и query 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 (edited) Абе и при критикуване става, при мен само даже ей така да си го помисля с малко ирония съвсем добродушна и хоп - само след час най-много се връща. Мъчих се, мъчих се, не става никак с въздържание. И тогава осъзнах, че така е хубаво да става - да си го помисляме за другия и бързо да се връща при нас. Въпросът е с какво чувство си го помисля чоек. Ако на другия се усмихвам с добродушен хумор за нещо, то като ми се върне, и на себе си така ще се усмихна. А последното, както и да го поглеждаш, е твърде здравословно. Нещо като миене на зъбите ... на ума и сърцето... а защо не и на душата.... Няма как да не ги замърсим, защото ядем, номера е редовно да ги чистим... Редактирано Юни 4, 2012 от Донка feya, query, Inseparabile и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Диана Илиева Добавено Юни 4, 2012 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Мда, получаваш и още как Само да си помисля примерно - "Виж го този само ..." така, с неодобрение и ... си го получавам същото, в блестяща форма и вид. Сега да кажа, към по-младите потребители - това нещо го забелязах на една по-почтена възраст, примерно 35, та може би ви е рано още Критикуването не е помогнало на никого за нищо. Напротив. Имам си теория, че критикуването особено без конструктивно предложение е може би най-ненужното нещо на света. Според мен си струва да се научим да не критикуваме. Това се разрешава с приемането, за което също много говорим и обсъждаме тук. Скоро ми се наложи да обсъждаме, защо поколенията на нашите баби и дядовци, а на по-младите дори прабаби и прадядовци, както и тези преди тях, са били доста по-спокойни, щастливи и психически стабилни, отколкото ние, въпреки че са живели при много по-лоши битови условия, преживели са няколко войни, глад, липса на лекари и т.н. И това, до което стигнахме, бе, че те просто са били по-приемащи от нас. Дъгата, Слънчева, Донка и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Нямам за цел да накърнявам достойнства. Когато изразявам своя свят, разбира се, съграден въз основа на общочовешкото прието изразявам свободната си воля, като същевременно доказвам и своята отговорност. Не се опитвам да вменявам вина на необразования добряк, от който лъха добронамереност, но на интелигентния простак, на него се възмущавам. Така че мнението ми за критиката, каквато си я представям и предлагам е изцяло положително. Блякс! Изпитвам гнус от човешките постъпки. Един изнасил бебе, втори - девойка, трети - старица! Ох, Боже!!! Прости на мен многогрешния, че изпитвам неприязън, че тая в себе си желание за справедливост! А аз ще обещая, че няма да критикувам, а ще приемам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. B__ Добавено Юни 5, 2012 Автор Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Благодарение на Лъчезарна от блога й http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=97&showentry=2947 "...запитах Господ в себе си: Да хваля,или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого,без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш.Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ.Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш. Великото в света Eлф, Пламъче, Розалина и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Така се случва в живота ми, че често първо научавам нещо, чрез житейски ситуации, а след това попадам на подходящата литература, която да ми го опише и да ми даде насоките за по- следваща работа. Та и с критаката така. Чудесна е книгата "Петото споразумение" на Дон Мигел Руис. " Бъди скептичен, но се научи да слушаш" Липсата на умение да слушаме другите, води до раждането на критиката. Всеки разказва своите собствени миражи и отражението на света в собствената му светлина. Заслепяваме се помежду си, често. И в желанието си да покажем как светим и колко хубава е нашата светлина, не успяваме да видим чуждата. Неспособността ни да бъдем гавкави в емоциите, да виждаме и улавяме чуждата гледна точка, неразвития алтруизъм, води до неразбиране, критика, съдене, съветване, агресия. Неизбежно е. Думите се използват все по- зле от хората, не умеем нито да ги изговарями, нито да ги чуваме. Затова и се налага това "връщане" на ситуации, но не вербално или виртуално, а на физическо ниво. Когато си се възмущавал на слабостта на някого и си го критикувал за това, няма как да излезеш от тази мисловна линия, ако някой не те вкара насилствено в друга. И когато изпиташ слабостта, тя те натисне и превземе, ще установиш другата гледна точка, ще я разбереш, но по трудния начин. Първата част от това споразумение е много важна - "Бъди скептичен......." , защо? Защото всеки живее в своя свят, разказва за своята светлина, гледа през своите очила. Ако искам да разбирам този човек, първо трябва да се науча да го слушам, но това не означава, да приемам всяка негова дума за вярно послание, нито да го поставям като свой идеал, но не и да го отричам, нито да се опитвам да го променям. Първо трябва да се науча да го слушам, за да добия умението да го виждам. Ако слушаме хората , те ще ни кажат много за себе си, ако владеем емпатията ще влезем дори в техните мисли, ако обаче решим да "греем" и да съветваме поучително, незабавно ще бъдем посъветвани по същия начин. Не за друго, а за наше собствено добро, това ще развие нови качества у нас. Много видове поведения, които не съм одобрявал, които съм критикувала и съм се възмущавала, сега са ми понятни, дори интересни, дори искам да знам и още, и още за тях, защото те ми рзкриват непознати за мен дебри на човешката психика. Къде изцяло, къде частично ми се наложи да премина през тях, за да придобия поносимост да слушам за тях. Нямаше как да стане иначе. Сега ми е интересно. Интересно ми е слушането, старая се да развивам това умение. Разбира се, винаги има зони на емоционална чувствителност, които са трудни за преодоляване. Когато насреща стои човек засегнал тези зони, е много трудно дори да се слуша и ако човек не е лично заинтересован или не е свързано с работата му, няма смисъл да го прави. Но си заслужава да се вложи определин емоционален ресурс в развиване на слушане без изказване на мнение, съвет или критика. Изобщо нямам намерение да критикувам, но това не означава, че нямам мнение по определените въпроси. Избягвам крайните изказвания, защото знам че ще ги почувствам. Ани и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Избягвам крайните изказвания, защото знам че ще ги почувствам. В крайните изказвания няма нищо лошо. Още повече, че крайността е не само критикуваща, но и емоционално заредена. Което не й отнема от осъзнаването на това, което се изрича. Веднага ми изниква стихотворението на Петко Славейков, писано през 1875 г. - Не сме народ, не сме народ, а мърша ... Когато говорим за критика, надявам се не се изчерпваме само с критиките на едно ежедневно, битийно ниво между четири стени. Защото има писатели, поети, политици и изобщо популярни хора, които призовават и са го правили в продължение на хиляди ходини. Без тези апели, осъдителни, крайно емоционални призиви, нямаше да има и много от съвременната ни цивилизация. query и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) Славейков с това стихче ме загуби още първия път като го чух Само някои хора се мотивират от негативни послания. И то примерно, ако им кажеш "не можеш да направиш това и това"... Други хора се мотивират само от позитични послания. Трети от страх и чувство за вина. Повечето хора се мотивират от външни фактори и много малко от вътрешното желание, което е правилното за тях и не зависи от никакви пикливи послания. А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание. А и забележете, всяка критика от рода "ти си такъв и такъв, постъпваш така и така" е програмиране. Нищо добро не излиза от това. Редактирано Юни 5, 2012 от БожидарЗим Inseparabile, feya и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание. Та в тази връзка уникално подходяща руска поговорка: "Скажи человеку раз сто, что он свинья, и он непременно захрюкает!" Но въпреки това, критикуващите не трябва да замлъкват. Иначе няма да има никакво социално развитие, а просто една инертна маса. Не е нужно да се съгласяваме един с друг, достатъчно е да се замислим над различностите си. Най-малкото е градивно, акумулира мислене. Поради тази причина, социалните (критикуващи общества), имат и по-висок жизнен стандарт. query 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) Днес неволно направих леко нарушение докато шофирах и се ядосах на себе си. Защото се ядосвам и възмущавам на другите... Но това е нормално. Всички искаме да живеем в хармония и да сме безгрешни... Да, ама не. И аз като другите /за щастие не умишлено!/ правя грешки /не само на пътя/. Уча се от тях и продължавам. Не сме съвършени. Но все пак има разлика, когато човек умишлено, целенасочено и безпардонно прави грешки и между такъв, който може да си ги види и да се старае да си ги поправи... Редактирано Юни 5, 2012 от Слънчева Роси Б. и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) ...Поради тази причина, социалните (критикуващи общества), имат и по-висок жизнен стандарт. Може, може, но като каза критикуващо и се сетих за класациите по недоволство от живота. А ние българите сме на челни места отзад напред. Ако се гледа това, ние трябваше да сме стъпили на Луната. Сетих се сега, че нашето недоволството от другите им ПРЕЧИ да вършат нещата си добре....кои сме ние да ги критикуваме по какъв точно път вървят към доброто ..... Редактирано Юни 5, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Разбира се, градивната критика е нещо друго. Когато обаче говорим за масовост, мисля че става въпрос по- скоро за манипулация. А в случая вече политическата, икономическата и т.н. критика е обвързана с лични интереси - случването на неща с финансова изгода. Прекалено е опорочена в световен мащаб, дори и градивната критика. Но тук по - скоро става въпрос за отношението личност - личност. Намесват се също характер, темперамент и куп други личностни особености. Един човек, който е "критикар" в своята същност, по- скоро има загуби в контактите с хората , от колкото ползи. Така настроеният човек успява да чуе само това, което е отражение на неговата светлина, всичко останало го заслепява и в желанието да го напасне към своите вибрации изгубва разнообразието в контактите. Разбира се, нищо не пречи този тип човек да си живее така до края на дните си, но тази настройка към живота и хората постила много благоприятна почва за развитие на озлобление. И като използвам думата "озлобление" не влагам в нея нищо негативно, а по- скоро констатирам. Нашето общество е съставено главно от личности тип "критикари", затова и масата се чувства неразбрана, неоценена и в безисходица. Няма как да се случат нещата по друг начин, след като всички са неразбрани и само те светят и групата която ги отразява. В по- малките селища се получават групи от самотници, които живеят двор до двор, а не знаят дали другия е жив. Това съвсем реално в сегашно време. Страшно е някак си. До такава степен да нямаш желание да разбереш другия, че единственото ти забавление да е да го дебнеш в какво е "прегрешил" за да да му люснеш една критика. Диана Илиева и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) Ще ви разкажа една случка от вчера: На опашка за череши съм. Възрастна жена попита къде са расли тези "български" кайсии /според надписа/. Продавача троснато каза: У Чепръчане, ама на южнио му склон. Дойде ред на бабата и тя попита дали пликчето се плаща. Продавача вече видимо ядосан и се развика, че трябва да чете, имало табела че пликчето е 0,5ст. Каза и, че тя много се заяждала с него, и да се маха по-бързо от щанда му. Какъв е извода? Продавача просто лъжеше и един невинен въпрос го изкара от релси. Тъй, че дори и да няма критика, а само въпрос, гузната съвест реагира неадекватно... Ще спомена, че бабата и ние другите на опашката не казахме нито дума повече от това, но реакцията е показателна.... П. П. Нормално е да изкажем мнение, но и е важно начинът, тона, с който го правим. Аз мога да съм отговорна само за моето поведение, за моята добронамереност или липса на такава. Ужасно е, когато насреща си виждаме друго, но това е... За жалост масата от хора не иска да се променя... "Не е срамно да не знае човек, срамно е да не иска да се научи..." Това важи и за общество, народ, и т. н.... Редактирано Юни 5, 2012 от Слънчева Илен и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Ха ха ха, Шега от писателските среди: "Да сте видели паметник на критик". Няма как един критик, един критикуващ да очаква да бъде разбран. Поради елементарна причина: хем не предлага нищо конструктивно, хем не предлага любов. Иначе накрая остава неразбран и недоволен от живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи. Има и друга приказка, че който не можел да пише, критикувал. Или, който не може да рита топка, става съдия. Критиката винаги е била недолюбвана, защото може да се ползва с лоши цели, да манипулира и т.н. Известно ни е, че примерно повечето медии са лоби на някой човек, партия или друга организация. Те тенденциозно предават информацията и могат да служат за масова дезинформация. В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността. Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли? ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Имам още един въпрос: Вътрешният ни съдник - морала - не ни ли критикува? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest wenst Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Ха ха ха, Шега от писателските среди: "Да сте видели паметник на критик". Няма как един критик, един критикуващ да очаква да бъде разбран. Поради елементарна причина: хем не предлага нищо конструктивно, хем не предлага любов. Иначе накрая остава неразбран и недоволен от живота. Божко, недей да те е страх толкова много от критиката и тя е нужна в света и си има своята роля. Не става само с хвалене и надуване, иначе аз мога да те хваля толкова много и така добре, че даже и дявола може да ми завиди, ама накрая така може да се надуеш, че си станал по-велик и от великите, че като дойда с една игла и пукна балона, на който стоиш набързо ще паднеш долу в прахта. От толкова страх и бягане даже и от най-малката критика та сме стигнали дотук и всеки се мисли за голяма работа и бърза да се качи на гърба на другия и да го стъпче. Ама една мишчица на котката на гърба може ли да се качи, а? Не може, нали Здравословно е да можеш да приемеш и малко критика от време на време и тя си има своите тайни за тези, които могат да ги съзрат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи. ... Как наричаш това, дето не е конструктивно? ... В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността. ... Тук ключето е в "някакъв". И един въпрос от мен - преценката еквивалентна ли е на критика? ...Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли? Мне, по-вероятно е нещо друго да се случи - примерно сдобиваш се с дете, на което не му пука за грамотността. И всички тези случки в живота се случват за да развием приемането, разбирането ... Когато критикуваме нещо, ние го правим, защото сме възмутени, отвратени, въобще влагаме силна емоция и същевременно силно отхвърляне, разграничаване. Е, какъв е начина да ни накарат да вразумеем, че всичко е едно, че всички сме свързани, че това възмущение към ближния е също толкова странно и безумно, както бихме определили една такава реакция: "Ръцете ми са красиви, лицето ми е симпатично, ама краката ми са отвратително криви (или слаби, или дебели, или каквито и да е там), не ги искам, ще ги отрежа!". Някой ще каже - ама той наистина е неграмотен, или той наистина е престъпник (както имаше такива примери); да, така е, те и краката може действително да са твърде дебели, несъразмерно спрямо тялото примерно и все пак това не е основание да се отрежат, нали? Ще вземем да потренираме малко или нещо друго, за да ги доближим малко до желаното и ... в крайна сметка ги приемаме, защото без тях пък накъде?! По същия начин и с хората - ще вземем мерки, ще го пообучаваме малко неграмотния, ще се опитаме да облагородим престъпника и ... ще си ги приемем, защото те така или иначе са част от нас. Другото, критикуването и отхвърлянето е неадекватна, инфантилна реакция. Всички знаете как малките деца са способни да затворят очи и да кажат - "Няма ме!" или "Скрих се!". Та и ние като критикуваме и се разграничаваме правим същото. wenst, мишчиците и котките също са едно, също са взаимносвързани, ако нямаше мишчици, котките щяха да умрат от глад и също да изчезнат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Как наричаш това, дето не е конструктивно? Заяждане примерно. Всеки може да каже всичко. Въпросът е, че самата идея някой който си няма понятие за какво говори да критикува е абсурдна. Все едно дойката на Айнщан да го учи на физика. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Тук ключето е в "някакъв". И един въпрос от мен - преценката еквивалентна ли е на критика? Е, разбира се, че е "някакъв". Когато говорим за абстрактни понятия, говорим за нещо като средно аритметично, а не математическа формула. Критиката е изразена преценка. Всеки който не приема критиката отрича приноса на родителите и учителите си (тези нарочени за такива и онези, които неволно са се превърнали в такива) в своя живот. Искам и да припомня, че в определението за критика не е само да изтъкваш недостатъците, но и да изтъкваш добрите страни. Критиката към един филм може да е от разпни го до осана (за пример). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Мне, по-вероятно е нещо друго да се случи - примерно сдобиваш се с дете, на което не му пука за грамотността. И всички тези случки в живота се случват за да развием приемането, разбирането ... Значи, ако критикуваш, тогава ще те сподели иронията на съдбата. Това е клише. Щях да го приема, стига да вярвах в съдбата. Съдбата не ни учи. Живота ни учи. Съвпаденията не са уроци. Случайностите не са божа вест. Когато предположа, че една монета ще падне на ези и това се случи, това не ме прави пророк, нито проводник на сили от отвъдното, нито инструмент да наказвам, поучавам или нещо такова останалите. Минах в съседната тема... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 "Ръцете ми са красиви, лицето ми е симпатично, ама краката ми са отвратително криви (или слаби, или дебели, или каквито и да е там), не ги искам, ще ги отрежа!". Критиката е мяра според мяра. Можеш да критикуваш Донован Бейли, че не е свалил от световния рекорд на 100 м гладко бягане. Не можеш да критикуваш същото малко момиченце. Критиката се съобразява с възможностите и тъкмо като един учител отсъжда според възможностите. Онова, за което се пише шестица във втори клас не стига за тройка в десети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.