Guest Системен Добавено Юни 11, 2012 Доклад Share Добавено Юни 11, 2012 (edited) Ябълките падат в небето, когато разумът се изправя пред факта. Тогава отслабва контрола си и просто позволява на факта да се случи. Няма значение, че ситуацията е непонятна, главното е, че е реална. Живеем в свят, където хората карат колела. Ако човек попаднеше в свят, където всички летят, и той щеше да лети. Разум - или с други думи съзнание.което може да се нарече мисловен апарат Душа - частица от божественото с неподлежаща на измерване вибрация. Векове наред философите са си блъскали главите какво представляват и как изглеждат, но явно едва ли ще разберем. какво мислите за горното. Реално погледнато възможно ли е една ябълка да хвръкне в небето или да се преместти в пространството и времетето, ако разумът е убеден в това. Аз съм правил подобни неща, но в рамките на здравия смисъл. Примерно успях да убедя разума си че човек на пътя ще падне и той падна по абсолютно същия начин. Като в мислите ми. Замалко да не си нарани главата само. Днес проектирах в мислите си военен дето се разхожда до нас и не знайно защо той се появи там където направих мисловната проекция. Истинско чудо. Историята разказва интересни случай - като дете което си е отгледало нов пръст след като е успяло да убеди разума си че това е възможно като е гледало как на гущери им порастват нови опашки след като им бъдат откъснати. А вие имали ли сте случай когато ябълките падат в небето??? Редактирано Юни 11, 2012 от Системен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Това ми напомня как като деца хвърляхме топката /или камъка/ нагоре и после гледахме кога ще падне, къде ще падне и се чудехме дали е възможно да не падне обратно? Е, винаги падаше обратно, но наистина ни беше много забавно. А иначе всичко е възможно, ти често питаш за просветлението, това е една от характеристиките на просветления човек - каквото каже, става. Но те носят и огромна отговорност, каквато ние на този етап не сме способни да носим. Има едни 3 принципа в майнд контрола на Силва, които мисля, че са общовалидни: 1. да не е във вреда, 2. да не е нещо глупаво /като например да спечеля от тотото или като това човекът да падне/, и 3. да е в рамките на възможното към настоящия момент. Силва казва, че ако не са налице тези три условия, метода няма да действа или ще има обратен ефект. Може и да греша, но оставам с впечатлението, че търсиш някакво "чудо", което да можеш ей така да направиш с едно щракване с пръсти. Защо не опиташ да работиш с мисъл за нещо полезно, например за здравето - ще има ефект, може да не е точно този, който очакваш, но със сигурност ще има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 А реално ябълките падат ли в небето понякога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Вероятно - ако ги засмуква корабът-майка на извънземните. Аз по друг начин не мога да си го обясня. Извинявам се за закостенялото ми мислене. Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Въпросът не бива да се поставя „Ще се получи ли или не?", а „Какво избирам - успех или неуспех?". Трудно е да се свикне с тази постановка. Цял живот се убеждавате, че ябълките падат на земята, а не отлитат в небето. Но ако непрекъснато забелязвате съмненията си и веднага се подсещате, че успехът е само въпрос на вашия избор, постепенно ще свикнете. Представете си, че от днес ябълките започват, кой знае защо, да падат в небето. Отначало много ще се учудите, но в края на краищата ще се примирите и ще свикнете. Какво да се прави, това е свойството на ябълките. Нали не се чудите, че балоните отлитат в небето? Защо ябълките не падат в небето, а балоните все отлитат в небето? Голям философски въпрос., с повишена трудност Редактирано Юни 12, 2012 от Системен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Ама ябълките не са пълни с въздух... А балоните са. Редактирано Юни 12, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Ама ябълките не са пълни с въздух... А балоните са. Няма значение с какво са пълни. Птиците също са пълни с месо, но летят и то много добре. Защо ябълките не падат в небето, а балоните все отлитат в небето? Редактирано Юни 12, 2012 от Системен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Балоните са пълни с въздух, а птиците имат криле. Ябълките не са пълни с въздух, нямат криле и не могат да преодолеят гравитацията на Земята. Ябълка паднала върху главата на Нютон и така той открил законите за гравитацията (земното притегляне) и законите за падането на телата (или както там се наричаше тази проблематика. Ако ябълката беше полетяла, Нютон щеше да формулира други физични закони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Балоните са пълни с въздух, а птиците имат криле. Ябълките не са пълни с въздух, нямат криле и не могат да преодолеят гравитацията на Земята. Ябълка паднала върху главата на Нютон и така той открил законите за гравитацията (земното притегляне) и законите за падането на телата (или както там се наричаше тази проблематика. Ако ябълката беше полетяла, Нютон щеше да формулира други физични закони. Нютон е живял в друго време. Ако ябълка беше паднала върху главата на Стивън Хокинг какви закони щеше да формулира? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Добре де, аз си мисля, че като хвърля ябълка, тя ще падне в небето. Човекът до мен си мисли, че ябълката ще падне на земята. И сега какво правим? Кого ще послуша ябълката – мене или него? Ами някой път се случва ябълките да си падат на земята без никой да ги наблюдава. Кой взема решението ябълките да паднат на земята в този случай? Или може би червейчетата в тях са си мислели, че така трябва. П.П. Темата отива в „Разговорки“. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Отговор - НАБЛЮДАТЕЛЯ Наблюдателя е способен да влияе на собственото си тяло и пространство. Даже мисълта е следствие от неговия импулс. Той е нашата божествена същност и онова което остава след умирането на нашето физическо тяло. Доволен ли си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 Не, отговорът ти не е задоволителен. Наблюдаващият може единствено да регистрира вече случилото се събитие, но не и да го предопредели. Ябълката вече е паднала. Няма как аз да съм причината, че тя е паднала. Аз се появявам като наблюдател след падането й. Ами ти можеш да убиеш някого и да кажеш, че наблюдаващите са причинили действието ти, защото в това са вярвали. Не може да се отрича обективната действителност. Субективните светове са другаде. Този тук е обективен. ISTORIK и vorfax 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 12, 2012 Доклад Share Добавено Юни 12, 2012 (edited) Мисля че военните разработват подобна технология взета от Атлантида. Всичко е въпрос на вяра както казах... Моделът на човешкото възприятие е изложен добре в книгите на Карлос Кастанеда и Теун Марез. Те описват как са си го представяли толтеките - последните хора от Атлантида. Според учението им човек е обвит от светещ енергиен пашкул, състоящ се от множество нишки. На нивото на лопатките всички те се събират в една точка, наричана асамблираща (събирателна) точка. Нейното положение определя ориентирането на възприятието. Разумът се съгласява да приема насън всевъзможни чудеса. В приказката на Андерсен „Огнивото" има един епизод, когато принцесата, убедена, че сънува, се съгласява да се разхожда с войника по покрива. Така и разумът допуска в съня абсолютно всичко, а в реалността пак трескаво се залавя за обичайния си светоглед. Всичко е въпрос на вяра и знание...Спомни си какво е казал Исус. 22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. Матей 21-21 /Превод 1940г./ 22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога! Писано е "Вярата идва от слушане на Божието Слово." Кенет Хегин кзва ,че поливането става, като разсъждаваме в молитвен дух. Йонги Чо нарича този процес-разсъждение в молитва. Бог говори на Исус Навиев-Да разсъждава върху това Слово ден и нощ. Редактирано Юни 12, 2012 от Системен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Защо ябълките не падат в небето, а балоните все отлитат в небето? Заради теглото. Хелият, както и нагретия въздух (разширява се) е по-лек от въздуха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Защо ябълките не падат в небето, а балоните все отлитат в небето? Заради теглото. Хелият, както и нагретия въздух (разширява се) е по-лек от въздуха. Това добре, а я си представи че утре една ябълка хвръкне в небето. Какво ще сториш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Ще се изненадам и ще потърся разумно обяснение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.