Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората


Recommended Posts

Здравейте отзивчиви хора,

След толкова лутане и аз реших да пиша и да чуя кометнтно мнение. От така наречените паник атаки страдам от повече от пет години. Случи се изведнъж, уж безпричинно - прилошаването, треперенето, замайването - с една дума всички възможни симптоми, описани по учебник. Причината я осъзнах малко по-късно - след няколко смърти едно след друго на близки хора . И така до ден днешен непреклонния страх от смърта. И всичко свързано с него. Мислите никнат автоматично една след друга, и то все свързани със някакъв край - резонно. И аз като всички хора първоначнално обходих безброй много лекари, а да установя, че проблемът е само вътре във мене. Последва пиенето на антидепресанти, първоначално леки /дианксит/ , а после след няколко проби на различни силни лекарства - з години на ципрелекс. Преди около година спрях и този антидепресант, чуствах се добре, докато след някъде три месеца отново среща със края - пред мен едно момче припадна и толкова есетствено изпаднах в ужас. Всичко се върна с мощна сила.След това и до този момент съм само на един деанксит /от около година/ като състоянието е на приливи и отливи - ту добре ту много зле . В момента за съжаление е второто.Реших че отново трябва да потърся компетентна помощ и ще посетя психиатър - психотерапевт.Не искам да се повтаря ужаса от силните лекарства и се надявам да се справя с помощта на терапията.Дано да имам успех. Знам, че всичко, което написах е доста схематично, но искам да чуя Вашето мнение!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Бях на психиатър-психотерапевт, но останах учудена че отново ми се предложи рецепта със антидепресант /сероксат/.Нали в постовете си твърдите, че терапията следва да не се води на фона на медикаменти - много съм объркана.Освен това от първата среща терапевта трябва да те грабне, а това не се случи.Моля, препоръчайте ми някой специалист в Пловдив или ще се ориентирам към г-н Баев в София, защото четейки неговите постове имам страхотна вяра.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Писали сме много за разликата между психиатър, психолог и психотерапевт. Психотерапията е самостоятелна професия. Всъщност не тези разграничения са важни, а реалната способност на даден човек да лекува... души! Защо при състояние като вашето, при което сте напълно здрава, а решаването му зависи изцяло от психиката ви, се изписват хапчета? Защото първо, бизнесът изисква да се продават и второ, изключително елементарно е да напишеш рецепта, но е много по-трудно и майсторско да "грабнеш" човека, да го вдъхновиш, да поведеш ума му в подходящата посока! След спирането на хапчетата, всичко се връща, често и с "лихва", натрупана от "замазването" и потискането чрез приема на химия на нерешените психични конфликти в несъзнаваното. Изходът е или цял живот пиене на хапчета, с което човек бяга от сянката си, или анализ, осъзнаване и смела промяна с помощта на собствени сили!

Ще ви напиша на л.с. координатите на психотерапевт от Пловдив!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Започнах психотерапия и слава Богу нещата вървят добре. Уча се да приемам страховете си, а паническите атаки да отминават така както идват - и имам напредък. Притеснява ме обаче това състояние, което се изразява в непрестанно чуство за замаяност и същевременно - напрежение. Това ми създава сериозен дискомфорт и ме кара да си мисля , дали един ден ще отмине и това, или пак трябва да туширам с хапове. А точно последното съм осъзнала, че е пагубно. Боря се с мисълта за хаповете и самосправянето и помощта на терапията. От замайването изпитвам страх да вървя навън, но въпреки всичко тръгвам и сама виждам, че стигам до целта си. Трудно ми е, в това състояние съм почти от година. Моля за съвет!

Линк към коментар
Share on other sites

Замаяността идва точно от напрежението. То пък е в резултат от дълбокия вътрешен конфликт - битката между вас на съзнавано ниво със страховете ви в несъзнаваното. Колкото повече прогресирате в разтварянето на бариерата съзнание-несъзнавано, опознаване, допир и трансформиране на страховете, толкова повече и напрежението, а оттам и замайването ще намаляват! Борите се с контрол, нащрек, ментално предъвкване/интелектуализация и автоматичен негативизъм срещу страховете си от провал/падане, излагане и отхвърляне, нараняване, нищожност и малоценност?! В психотерапията вероятно се учите да махате интелектуализацията, да губите контрола и бъдете спонтанна, да отпускате емоционалното и телесно чувство за нащрек в релаксация, да сваляте менталния контрол в съзерцание, да се проваляте умишлено в ролеви игри и т.н. Така вече започвате да изваждате и работите директно по неутралзирането на страховете си! Следващата стъпка е работата извън кабинета! Аз лично практикувам поведенчески експерименти в реална среда - една такава сесия има силата на десетина в кабинета! Имате страх от падане/провал и излагане? С терапевта си тръгвате по улицата, в центъра на Пловдив до Джумаята и десетки пъти през известно разстояние след всеки път (за да има нови хора наоколо) падате, симулирайки припадане. Така преживявате страха си от излагане, провал и отхвърляне. Страховете се десензитизират - приемате вътрешно, че хората ще кажат всичко, но вие въпреки това имате ниво на комфорт и относително спокойствие! Приемайки провала, нуждата от защитно несъзнавано напрягане отпада - тогава напрежението се стапя! Тогава и замайването изчезва!

Самостоятелната работа също е много важна! За това съм писал в статиите си.

При терапевтката, която ви препоръчах ли ходите? Ако да, предайте и поздравите ми! Бъдете щастлива!

Линк към коментар
Share on other sites

Изключително благодаря за бързия отговор. Да, постепенно се уча на тези неща, за които говорите. Но като че ли бързам всичко да се случи като с магическа пръчка. Сама на себе си не си давам нужното време. Като се почуствам зле, като напрежението нарасне да кажем до 60% по скалите , по които работим, веднага мисълта ми е - ох нищо не се получава, какво хапче ще трябва да взема, пак ше трябва да ходя до психиатъра - пак силен антидепресант ..... и така порочен кръг. Всичко това го осъзнавам много добре, особено в моменти на сравнително спокойствие, но като че ли тогава когато се случи - потъвам. Терапевтката при която ходя /да , тя е тази която ми препоръчахте/ казва че съм много мотивиран човек, но като че ли аз самата не мога да си повярвам, дори когато постигам нещо сама. И въпреки това ми се иска да вярвам, че и това ще мине.

Приятен ден и още веднъж Ви благодаря, а поздрави още днес ще предам!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

kostadinova, моят съвет е да спреш да мислиш за времето. Не си поставяй времеви граници, така само допълнително си създаваш напрежение: срок - постигане на цел, а вътрешно въпросът "Ами ако не стане дотогава?" освен, че ти пречи, друго не прави.

Ако пък си поставиш прекалено дълъг срок - сама си забраняваш да се чувстваш добре още утре.

Забрави за времето. Ти вече знаеш пътя, знаеш как, имаш подходящата насока от специалист. От тук нататък търпение му е майката:) и най-вече смелост.

Желая ти успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Привет, kostadinova!

:)

Преди много години... не съм бил по-голям от 5 годишен, гледах телевизия, вечерта... помня, че бях заедно с майка ми. Та гледах телевизия и по-конкретно гледах клип с песничка на The Beatles.

Както всяко малко дете и у мен постоянно се пораждаха въпроси и започнах да разпитвам майка ми за човекът който пееше, в случая - Пол Маккартни. Майка на дълго и на широко ми обясняваше. Не пропусна да спомене и за Джон Ленън, за това че е убит (08.12.1980), че е мъртъв.

Тогава, именно това нещо за първи път в живота ми ме доведе до психологическия сблъсък със смъртта, вътре в моя ум.

Помня, че се ужасих! Веднага попитах майка си, дал и тя ще умре. Не исках да я загубя! Не исках да съм сам (мъртъв), необичан!

Самотата и смъртта (безлюбието също) имат един корен. Ужким са две "растения", но всъщност са едно.

Горката жена... да гледа собственото си дете да страда, да е ужасено и да не е способна да му помогне да преодолее страха...

Помня, че мама се опита всячески да ме успокои - че това е нормално и пр..

През нощта спях силно притиснат в нея, с гръбчето си, и не и позволявах да спре да ме прегръща.

С времето този страх бе преодолян, поне на пръв поглед. Разбрах в последствие, че той е/се закотвя дълбоко в подсъзнанието и че във всеки един момент може да "изплува" (и че доста често се показва на "повърхността").

При мен, за щастие, или за нещастие, той редовно се показваше, напомняйки ужаса си. Все по-често си спомнях, че смъртта съществува. Опасявах се от този край. Не исках да го приема! Ама как!!! "Не може да е така! Не може да няма нещо друго! Това ли е смисъла!?!" - си казвах.

Тогава започна моето търсене. Бях още малкък...

По време на пубертета, тъй като се получава взрив от хормони, много неща излизат от подсъзнанието и много често напомнят за себе си, но още преди този период започнах да се занимавам с паранормалното, с феноменалното, да го изследвам, да го търся, да събирам данни, информация, която постоянно да подхранва една армия от смелост и смисъл, чрез която да оцелявам и чрез която да побеждавам страха... ужаса... Постоянно търсех потвърждение за това, че съществува душа, отвъден свят...

После на дневен ред дойде копнежа да има преинкарнация, заради нежеланието от моя страна напълно да се разделя с "този свят".

И тъй, аз постоянно си търсех "храна" за наранената, за несъвършената, за ранимата си психика.

И това е много добре!

Да!

Много добре е човек да се страхува!

Така са правени много открития, че да не река всички. Зарад страх, зарад някакво желание, зарад някакво опасение.

Трябва да се страхуваш! Нормално е да се страхуваш и е много хубаво, че се страхуваш панически! Това значи, че пред теб има Път, че ти предстои развитие, че ти предстои да правиш разкрития, да бъдеш пионер! :sorcerer:

Много учители/специалисти въобще няма да се борят с този твой страх, нито ще те съветват ти да се бориш с него. Биха го поощрили, биха го подсилили. Опасна е тази методика обаче. Би те въвела още по-дълбоко - до най-мътните води, до най-дълбоките недра на подсъзнанието. Затова тя се прави само от специалист, от човек с опит и познание.

Виждам, че имаш вяра в Бог, но виждам също така, че имаш и голям набор от съмнения. Това е добре. Това е нормално.

Започни да се движиш, да пътуваш в изследванията, в проучването, както на външния свят, така и на вътрешния свят.

Разгледай света и виж има ли той съвършенство някакво в себе си, например небето, морето, космоса със звездичките, ручея планински, горите, мирисът на цветята.

Е, след като разглеждаш по този начин света, съзерцавайки го всяка секунда, виж съвършен ли е той и виж дали това съвършенство е възможно да бъде, да се случи, да се пръкне случайно.

Помисли дали съществуването има смисъл. Дали просто човек не се ражда, не живее страдайки и не умира, попадайки в гроба.

Виж дали всички, такива като Иисус, като Буда, като Лао Дзъ, като които и да е от този ранг, не са се заблудили и ако са се заблудили, виж защо са се заблудили по един и същ начин, достигайки до едни и същи заблуди, които са наричали "истини". Случайно ли е станало тъй? Това виж. Изследвай!

Помня, нещо много хубаво от Ошо и много на място (перефразирам по памет):

Просто живей!

Какъв е смисъла да мислиш за смъртта? За човека, за ума му, има два варианта, два възможни края и те са прости - или умира и с него се приключва, с което приключва и страданието, съзнанието и пр.., следователно приключва и проблема му (със смъртта), или след смъртта съществуването продължава, следователно проблема отпада, защото нали смъртта не е края, следователно и страданието от тези опасения се изпаряват.

Та, два варианта:

- или умираш напълно, веднъж и завинаги и с теб се свършва, задно и със страха ти. Теб те няма - респективно го няма и проблема ти

- или съществуването след "смъртта" продължава и отново страха от смъртта изчезва

Какво има да му се мисли толкова докато си жив!?!

Има и друг подход - започни да се молиш на Бога. Винаги когато те "нападнат" мислите, опасенията, ужаса, се моли. Моли се силно, искрено, с цялото си сърце и ум и нека Бог да ти разкрие истината. Това искай, това търси.

Аз това направих и ме се разкри. Сега знам и не треперя, но пък имам други проблеми - например често се улавям в арогантно поведение, в чувство за превъзходство, които на свой ред отработвам и над които се трудя.

И тъй, животът винаги дава нещо ново. Всеки ден нещо ново се ражда, а друго умира - някоя наша мисъл, наше чувство... някой наш страх, наш импулс, някоя наша емоция, някой нова любов..., но и нещо остава в този вечен кръговрат от новости.

Всеки ден е по своему нов, красив, вълшебен. :angel: Всяка нощ е различна. Всеки сън е различен, както е различна и всяка въздишка!

Колко много усмивки летят! :)

Та тъй... Търси и не спирай, докато не намериш. Всъщност няма да спреш, защото страха ще те принуждава да се движиш по една пътека, която никой не избира сам, по един Път на/чрез който се възражда новия човек - човек познал, смел, смирен, любящ, човек добър, човек човечен.

Нещо хубаво са ти приготвили. Имай вяра. Бъди благодарна!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ще ми бъде, тези които са се справили със тревожността и паник атаките как са го направили. Давайте мнения и идеи. С нетърпение очаквам формирането на група от сродни души и споделяне на мнения. Хубаво е когато разбереш, че не си сам и можеш да разменяш позитивни идеи за справяне.

Споделяйте мнения, тези които вече сте се справили с тревожността и паник атаките, как сте го напривили. Нека видим позитивния опит. Очаквам скоро формиране на такава група и с удоволствие ще участвам.

Редактирано от Орлин Баев
Сливане на мнения
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

Повярвай ще стане. Аз бях като теб - със същите тревожни мисли и надежди дали.... Е, вече съм "от другата страна". Просто бъди сигурна, че ще стане колкото и трудно да ти изглежда.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

Здравей!

За нищо. И аз благодаря!

Имай доверий (вяра) в Този, който те е сътворил, който те е дарил с живот, в Твореца и всичко ще ти се нареди. Колкото повече се отпускаш в ръцете Му, толкова по-голям Мир ще имаш, а след Мира, успоредно с него, следва нещо, което малцина големи познават - безусловната Любов, която е същинското щастие.

Някой я наричат "Ананда", други "Блаженство", трети "Пълнота", "Съвършенство"...

Сега, на мосово ниво хората бива да познаем Мира, тотално, с всяка фибра на тялото. Преди да се познае Мира обаче, ще се засили неимоверно немирството, немирника у всеки, ще има конфлекти и вече ги има, както външно проявени, тъй и вътрешни, между два свята - тъмния и светлия. Борба, която до толкова ще ескалира, че ще достигне до своя максимум.

При някои хора, това вече се е случило, при други се случва, а при трети ще се случи в най-скоро време.

Само от своя връх немирството може да достигне до своя колапс, до своя крах.

Когато настане този вътрешен конфликт, тогава се появяват и характерните симптоми, болки, мними болести, които ако човек ги изследва, не ще ги открие. Не бива човек да се плаши от това панически, но няма начин, защото в тази борба има и духовна тъмнина (затъмнение), в която липсва вяра, памет, воля,...

За да се достигне до Рая се минава през Ада. През индивидуалния Ад. В него се изживява "плач и скърцане със зъби", дето душата ти пищи.

Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...

Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...

Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...

Бог е господар на всички умове...

Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...

Човекът е малък космос...

Раят и адът са реални състояния на душата...

Ние сме в духовна борба.

...

тмосферата на небето и атмосферата на ада

От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"

- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.

- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.

- Има ли тогава в човека мисли?

- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.

Старецът Тадей Витовнишкия, Света Гора, Атон

През епохата на Рама,

дяволите живеели наблизо,

в една съседна земя.

В епохата на Кришна, дяволите

живеели в нашите семейства.

Сега те са дори по-близо,

те са вътре в нас.

Тези дяволи,

ние трябва да убием*, за да успеем.

Те са арогантност,

себичност и завист.

За да придобием покой на ума,

трябва да сме готови да се борим.

Не да се борим с истински оръжия,

а с любов, отдаване и саможертва.

Една битка без кръвопролития.

Само с мир и любов.

Амма

В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.

...

Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.

...

В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

М. Лайтман

Дори такива като Свети Йван Рилски са минали през това нещо, което се нарича "Ад":

В тази пещера дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада понякога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: “Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и ъгаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.” Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататък.. той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: “кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”. Не от град в град, аа от гора в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разтояние оттук, и като намери там огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости на Света Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше в сърцето си възход върху възход, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.

...

И като намери една много висока скала, веднага възлезе на нея, както някога Моисей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега. Незаспиващото Око, като гледаше това негово доблестно търпение, му даваше невидимо сила и издържливост. Дяволът пък, който ненавижда доброто, не изтърпя дълго този героизъм на преподобния, а като взе със себе си легион демони, жестоко го нападнаха и какво ли не му направиха: биеха го, влачеха го, хвърлиха го от скалата и си отидоха, като го мислиха вече за мъртъв. Светият, като полежа там доста време и като дойде на себе си, стенеше и изнемогваше, тъжеше и си говореше: “Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.” И като стана, пак се изкачи върху скалата и продължаваше да изпълнява първото си правило, след като положи Всевишния за свое прибежище. А Този, Който поглежда към земята и я прави да трепери, погледна с милостиво око на Своя угодник и заповяда на Своя ангел да му носи храна всеки ден. Така и над него се изпълни писаното: “Хляб ангелски яде човек.”

Християнството, Исляма и пр. охарактезират тъмнината - бесовете, демоните, дяволите, като външни на човека. Те са и външни, защото такива енергии съществуват в света, но са и вътрешни, защото човек е отражение на света. Човек е микрокосмос и това, което е вън, е и вътре. Та тъмнината е и вътре в човека. Да, същата тази тъмнина, наречена от Фройд "То", намираща се в най-дълбоките нива на целокупното съзнание, често несъзнавано от човека, но и често проявяващо се под формата на различни изблици, желания, страхове и пр..

Ако считаме, без истинско разбиране, демоните като външни на нас, има опасност да ги намразим и да проведем борбата тъй, че ние самите да станем демони, т.е. чрез насилие, чрез злоба, чрез омраза, чрез жестокост...

Не бива да е така.

Ако приемем нещата за вътрешни, без истинско разбиране, то може сами себе си да намразим, да се счетем за непотребни, за некачествени, за буклук дори, който не заслужава да живее и да получава доброта, любов.

Най-точно, наи-истинно е да знаем и да видим, че тези неща са толкова външни, колкото и вътрешни, че между външно и вътрешно няма разлика. Тогава ще сме поели по Средния Път, който е най-висш и най-прав.

Подсъзнанието се чисти със Светлина, с Любов и Мир. Приема се такова, каквото е. Не е въпрос на отхврълняне, на пренебрежение, на отървавене, на желание да го промениш и трансформираш.

"То" си ти, но с това "То" ти не се изчерпваш!

Обикни себе си. Ако не Любиш себе си, тотално, не ще можеш да имаш Любов към каквото и да е.

Но преди това човек бива да е съзнателен за това себе, за света. Тази съзнателност е наречено "Будност".

"Будни бъдете!" и речено.

"Преди разсъмване нощта е най-тъмна."

"Хората на Тибет ще загубят родината си, Дхарма ученията ще станат за кратко известни по целия свят, Дзогчен ученията ще пробляснат като светкавица в небето, преди всичко да потъне в мрак"

Според някои учители в момента се намираме в най-последния етап на тази епоха, в която се казва, че са останали само символите на Дхарма. Лично съм чувал това от Н.Св. Кябдже Трулшик Ринпоче.

Иво Калушев

Дори и в най-тъмната нощ, дори тогава Зорницата е там и свети. Зорницата е символ на Надеждата, защото след мрака следва Светлината.

the%2Bstar.jpg

Днес, в тези времена човечеството започва да навлиза в мрачни дни, в дълбока тъма, но следва нещо, което даже не може да се опише. Нещо прекрасно! :sorcerer::angel::wub:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ще ми бъде, тези които са се справили със тревожността и паник атаките как са го направили. Давайте мнения и идеи. С нетърпение очаквам формирането на група от сродни души и споделяне на мнения. Хубаво е когато разбереш, че не си сам и можеш да разменяш позитивни идеи за справяне.

Споделяйте мнения, тези които вече сте се справили с тревожността и паник атаките, как сте го напривили. Нека видим позитивния опит. Очаквам скоро формиране на такава група и с удоволствие ще участвам.

Това не е лоша идея.

Линк към коментар
Share on other sites

Такава група няма да се създаде.От опит го знам.Причините са няколко.Първата е,че човека който се се справил с тревожността започва истински да живее и няма повече, време което да отдели за страха.Второто е,че той разбира нещо важно, много от хората с тревожност не искат истински да се справят с проблема.Трето сблъсква се с недоверието на хората.Повечето си представят справянето като някаква борба със змеят и то с този с дванадесетте глави и не са готови да приемат,че обикновено нещата стават много лесно.Четвърто, да говориш с хора, които повечето време само се оплакват без изобщо да те слушат е доста натоварващо.

Ще допълня само ,че точка втора я коментираме с всички клиенти.Още помня, как когато написах това на Студент 21 той отказа да ми повярва.Момчето си мислеше,че всички са като него и са готови да се справят със страха си.Не се постарах да го убеждавам.След няколко месеца, когато бях забравил темата, той ми писа, че сам се е убедил в думите ми.Погледни и тази тема-http://www.beinsadou...showtopic=13627.Жената очевидно е интелигентна, страда истински, страданието и продължава вече 8 години и какво прави-пита за съвет във форума.Колкото и да си наивен не ми се вярва да повярваш,че може с осемгодишна социална фобия да се справиш със съвети по нета.Питащата много добре знае,че ако е искала да се справи със страха си отдавна е трябвало да започне психотерапия .Но ......Разбира се, ако тя прочете поста ми, ще може да изброи сигурно поне дузина причини и то много основателни, които са и попречили и и пречат и днес да отиде на психотерапевт. За това и без да ги знам от сега се съгласям с нея, не е можело и няма да може да започне психотерапия.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора Ви. Но май повечето не са ме разбрали. Очаквам формиране на група при моята психотерапевтка, където терапията продължава. А иначе сте изключително прав, така е !

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...