Jump to content
Порталът към съзнателен живот

214. Ликвидация на века, Утринни Слова, 26.09.1937 г.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа

 

 

Беседа: Ликвидация на века

 

 

Молитвен наряд за край: Малката молитва

 

 

 

...още преди векове любовта е дала на всеки човек известни блага. Ако не ги използва разумно, тя си ги взима.

 

Това причинява страдания на хората.

Като не знаете, защо любовта взима благата си назад, вие се сърдите и казвате: Измъчи ни тази любов! – Не, любовта само взима старото, за да даде място на новото. Тя излива водата, налята някога в шишето, за да налее в него прясна вода.

 

Тъй щото, вярно е, че любовта ни причинява най-големите страдания; обаче, вярно е, че любовта ни причинява и най-големи радости. Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото.

 

 

~

В какво се заключава достойнството на човека?

Според мене, достойнството на човека зависи от това, доколко той пази достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш достойнството на баща си, който те е родил, какво достойнство ще имаш? Следователно, ако ти не пазиш и не цениш това, което Бог е вложил първоначално в тебе, нищо не си.

 

– Но Бог е несправедлив. – Ако, наистина, Бог е несправедлив, какво остава за човека? Тогава по-добре не търсете справедливост нито на земята, нито на небето. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е мъдър и справедлив, за да бъдете и вие мъдри и справедливи. Каквато мисъл държите в ума си за Бога, такива може да бъдете и вие. Щом се усъмните в Бога, вие губите всички блага, всички дарби и способности, дадени ви от Него.

 

Изправете грешките си, външно и вътрешно, за да се ползвате от това, което е вложено във вас. Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е благ и в живота, и в смъртта; и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е неизменен. Влезе ли Бог в ада, и адът се изменя, става рай. Ако зърнете лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед.

 

– Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава.

– Ако вярваш в Бога, и адът, в който живееш, се превръща на рай, наистина Бог, те е посетил. Ако не вярваш в Бога, и адът ти не се превръща на рай, Той не те е посетил. Това е велика истина, която всеки може да провери.

 

Сега аз ще ви помоля да развалите договора, който някога сте направили. Скъсайте полицата, която някога сте подписали. – Трябва да платим известно обезщетение. – Платете обезщетението, но развалете договора, който сте подписали някога, в далечното минало. Ако изпълните този договор, съвсем сте загубени. Платете глобата, колкото и да е голяма, но откажете се от този договор. Използвайте момента! Сега е време да се откажете от него. Друг път няма да ви говоря за това. Който иска, нека се откаже от договора още днес. Голяма е глобата, но да се плати. Някой предприемач вземе едно голямо предприятие и сключи договор при известни условия. Обаче, той вижда, че ако изпълни всички условия, ще пропадне. В такъв случай, той решава да се откаже от предприятието и скъсва договора. Ще плати няколко хиляди лева глоба, но ще се спаси. Затова и на вас казвам: Скъсайте договора!

 

Да отворим книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ни се казва. – Ев. от Йоана, 14:16: „Ще ви даде друг утешител да пребъде с вас вовеки.“ – Значи, като се откажете от договора, който сте подписали, ще ви се даде друг утешител във вярата. Понеже ще плащате голяма глоба, ще дойде друг, който ще ви утеши. Знайте, че всичко е за добро. И тази глоба е за добро.

 

Да отворим още веднъж книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ще ни се падне – стр. 11. „И ще го водя и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.“ (Исаия 57:18). „И ще обърше Бог всяка сълза от очите им.“ (Откровение 21:4). – Кога ще стане това? – Когато се откажете от стария договор. Тогава, именно, Бог ще обърше всяка сълза от очите ви. Това наричам ликвидация със старото, със старата карма. Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте забравили, това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото. Сега е ликвидация на века.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за чудесната беседа!

 

Ще прочета нещо върху любовта от книгата „Заветът на цветните лъчи“, стр. 8, 9 и 10.

 

„И хоругвата му над мене бе любов...“

 

Мнозина цитират стихове от Евангелието, но лесно ги забравят. Това се случва особено между религиозните. Някои религиозни цитират наизуст много стихове, казват на хората, как да живеят и какво да правят, но, като дойдат до себе си, всичко забравят. Ако адвокатът забрави някои цитати от закона, какъв авторитет ще има той между съдиите? Един брат казва на друг: Това, което Учителят говори, се отнася за децата. – Не, той е забравил, какво е слушал. Аз говоря за философи, а не за децата. Те направо влизат в Царството Божие. Аз говоря на женените, които имат деца, на богатите, на учените, на философите. Никъде не е казано, че женените, богатите или учените ще влязат в Царството Божие. Ако някой женен мисли, че той, жена му и децата му ще влязат в Царството Божие, той се лъже. То е все едно да мислите, че частите на счупеното шише ще влязат в Царството Божие.

 

Като говоря така, мнозина се питат: Кого ли има предвид Учителя? За кого ли говори? – Аз имам предвид счупените парчета на шишето, а не самото шише. Каква личност представя частта от счупеното шише? Личност има само онзи човек, който обича Бога. Значи, който обича Бога, той е личен. Който не Го обича, не е личен; той не е никаква личност. Умният има личност; глупавият няма никаква личност. Който говори истината, има личност; който не говори истината, няма никаква личност...

 

...Сега ще ви говоря за много работи, но съм решил да не споменавам често името на любовта. – Защо? – Защото тя е единствената сила, която причинява пакости на хората. Тя прави пакости от добро. Как ще разберете тази мисъл? Например, двама души се обичат, готови са един за друг на всякакви жертви. Случи ли се да се намразят, те не искат да се видят сто години. Нищо не е в състояние да ги примири. Те се намразват от голяма любов. Ако не са се обичали и се намразят, лесно ще се помирят. Казва се, че ако човек направи някакво престъпление от любов, трябва да минат четири поколения, докато се забрави престъплението. Какво ще кажете за това? – Празна работа! – Не, празни чували носят само глупавите хора; умните носят всякога пълни чували. Каква е задачата на този, който носи празни чували, и на онзи, който носи пълни чували? Първият, като срещне човек с пълен чувал, казва: Моля, тури нещо от твоите чували в моите. Който носи пълни чували, като срещне човек с празни чували, казва: Моля, извади част от съдържанието на моите чували и го тури в твоите.

 

Казват за някого, че бил много красноречив, т. е. обичал много да говори. – Той носи пълни чували, които трябва да изпразни. За друг някой се казва, че бил много мълчалив. – Много естествено, той носи празни чували, няма какво да раздава. Той само отваря чувалите си и казва: Моля, сипете ми нещо от вашите чували. – Какво заключение може да се извади от това? – Ако имаш много, давай. Ако имаш малко, взимай. Ще даваш и вземаш, докато настане равновесие в живота.

Днес хората – и с пълни, и с празни чували, пак не живеят добре. – Защо? – Не знаят, какво да правят. Ето защо, казвам: Онези, които имат пълни чували, трябва да се съберат с тези, които имат празни чували, да живеят заедно. Това значи, братски живот. – Вярващи ли трябва да бъдат? – Вярващи, разбира се. Според мене, няма безверници в света. – Защо? – Защото в една минута всеки човек прочита 20 молитви, т. е. прави 20 вдишвания и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш, на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновеният човек. Талантливият диша и издиша по десет пъти на минута. Значи, той казва десет пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута и толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само един път в минутата казва: Господи, вярвам в Тебе. Според индусите, Бог направил едно издишване и създал всички светове. След милиарди години Той ще направи едно вдишване и ще прибере всички светове в себе си, т. е. ще ги разруши. Значи, Бог с едно вдишване и едно издишване създава светове и разрушава светове. Как разбирате тази мисъл?

 

Казано е в Писанието: „Вие сте божества.“ Значи, вие създавате и рушите. Някога си разположен и гледаш към слънцето, луната, звездите – светло ти е в душата. Дойде отнякъде едно лошо настроение, и ти изгубваш разположението си – в тебе настава тъмнина. Докато си разположен, светът се създава за тебе. Щом изгубиш разположението си, светът се разрушава. Всеки има възможност да създаде своя свят; всеки има възможност в един момент да разруши този свят в себе си. Следователно, когато хората живеят добре, Бог създава света; когато не живеят добре, Бог разрушава света...

 

...Всички хора някога са седели пред престола на Бога, пели са Му хвалебни песни, минавали са за светии. Днес Бог ги изпратил на земята да ги изпита в противоречията на живота – сами да видят, какви светии са. И вас, светиите на небето, днес ви изпитват. Вашето светийство се подлага на изпит. Някога сте били светии на небето, но на земята не сте. Защо? – Изгубили сте знанието, което сте имали там. Някога сте били видни, богати хора. Като богати, добре сте живели. Обаче, какво ще правите сега, без пет пари, при несгодите в живота?

 

Някой ме пита, защо се допусна дяволът да ви изкушава. – Ами ти защо го допусна? Ти сам го допусна, а търсиш причината отвън. – Не ми вървят работите. – Защо се допусна това? – Ти сам знаеш. От тебе зависи да оправиш работите си. Трябва да имаш правилни разбирания.

 

Някой казва: Не тръгвам по пътя на Учителя. Не зная, кой е той и отде иде. – Ако е въпрос за мене, свободен е, нека върви след когото иска. Важно е, че той отдавна е фалирал. Той се е продал вече на дявола. Той е изпразнил чувалите си и, дето отиде, ще иска да му дадат нещо. Аз не искам такива хора. След мене трябва да вървят добри и разумни хора, с пълни чували, да има, какво да дават. Като иска да знае, кой съм, казвам: На небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех, какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Казвам: Като зная, какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се питам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. И вие сте били светии, затова трябва да постъпвате като светии. – Като отидем горе, какви ще бъдем? – Това зависи от вас. За себе си казвам: Слязох от небето, като голям светия, и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден, като напусна земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на земята, или на небето, мене ми е еднакво приятно. На небето съм голям светия, заемам първо място. На земята заемам последно място. По-последен на земята от мене няма. Значи, заемам и първото, и последното място. Как ще разберете това – да заемаш едновременно и първо, и последно място. На небето, като светия, е приятно. На земята, като последен слуга, пак е приятно. Да заемеш такова място, че всеки да има право да те учи.

 

Казано е, че Бог е всеблаг. Въпреки това, като създавал света, Той допуснал в него и доброто, и злото. Като се натъкват на тези сили, хората изпадат в противоречия и започват да страдат. Бог вижда техните противоречия и им се притича на помощ. Това показва Неговото величие. И Христос, като дойде на земята, пое греховете на хората. Така Той им показа, как работи Бог. Знаеш ли, какво нещо е да носиш греховете на хората и да плащаш за тях? В това отношение, всеки има поне една малка опитност. Всеки знае, какво значи, да носиш греховете на другите. Питате: Коя е причината за противоречията? Ако ти дадат да изпереш една нечиста риза без сапун и с малко вода, това не е ли противоречие? Друг е въпросът, ако переш нечистата риза със сапун и изобилно вода. С малко вода нищо не може да се направи. Противоречията се дължат на недоимък в живота...

 

 Ликвидация на века

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

 Благодаря за беседата !

Казвам: Като зная, какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се питам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. 

 

 Ликвидация на века

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...