132 мнения в тази тема

[Буболече]

Според езотеричните учения всяко чувство, което е в дисхармония с нашите мисли предизвиква анахронизъм в организма ни. В тази тема можем да систематизираме кои са психичните съответсвия на всеки един орган и части от тялото, какво въздействие оказват върху нас отделните чувства и кои органи засягат.

1. Бъбреци - Партньорство
2. Бял дроб - Контакт, комуникация, свобода
3. Венци - Първично доверие
4. Влагалище - Отдаване
5. Врат - Страх
6. Гръб - Искреност
7. Дебело черво - Неосъзнатост, скъперничество
8. Жлъчка - Агресивност
9. Зъби - Агресивност, виталност
10. Кожа - Разграничаване, норми, контакт, нежност
11. Колене - Смирение
12. Косми - Свобода, власт
13. Крайници - Подвижност, гъвкавост, активност
14. Кръв - Жизнена сила, виталност
15. Мускули - Подвижност, гъвкавост, активност
16. Нокти на ръцете и на краката - Агресивност
17. Нос - Власт, гордост, сексуалност
18. Област на гениталиите - Сексуалност
19. Очи - Прозрение
20. Пенис - Власт
21. Пикочен мехур - Освобождение от натиск
22. Ръце - Разбиране, способност за действие
23. Стомах - Чувство, способност за приемане
24. Стъпала - Разбирателство, твърдост, връзка с корените, смирение
25. Сърце - способност за любов, емоции
26. Тънко черво - Преработка, анализ
27. Уста - Готовност за приемане
28. Уши - Послушание
29. Черен дроб - Преценка, мироглед, религиозност


Петте основни енергийни органа са сърце,бъбреци, черен дроб, бели дробове и далак.

СЪРЦЕ
Сърцето осъществява връзкта между тялото и вибрациите на универсалната жизнена енергия. Колкото повече човек си разрешава да пребивава в състояние на отвореност към съществуването, толкова по-силно и дълбоко в себе си усеща доверие към живота. Блокажите на сърцето са знак за неувереност и недоверие към света и към самия себе си . Хора, които се нуждаят от "доказателство"" за любовта на другия, за да се чувстват сигурни във връзката със сигурност имат енергиен блокаж на сърцето. На органично ниво сърцето е помпата, която изтласква кръвта, даваща жизнена сила на човека. То осигурява правилното разпределение на хранителните вещества, необходимата енергия, нужната информация, както и кислорода достигащ до всяка клетка. Сърцето е и контролен орган в тялото, който следи за отделянето на токсините и ненужните продукти, създадени в процесите на метаболизма. Когато физическата вибрация, изразяваща се в ритмично редуване на разширяване и свиване на кръвоносните съдове /подобно на ин и ян в китайската традиция/, хармонизира сърдечния ритъм с ритъма на целия организъм, тогава кръвоснабдяването и кръвонасищането функционират пълноценно. Ако физическият ритъм се отдалечи от универсалният поради някакъв блокаж или прекалено желание да се контролира живота, сърцето започва все повече да се напряга и да губи собствения си ритъм и след време силата му отслабва. Подобно разрушение не може да стане за един ден. Нужни са години, преди негативната енергия да си прокара пътпрез буферната енергийна система на тялото. Много сила и време са необходими на човек за да се отдели от вибрациите на любовта. Терапията на сърцето включва хармонизиране на енергията, която поражда жестокост към другите и най-вече към себе си, трескаво препускане, желание да се трупат вещи, поради страх от самия живот и нетърпение, родено от страха, че няма да изпълниш нещо в срок. Трансформацията на тези енергии не се постига когато те се потискат. Нужно е да се достигне до корените им, да се осъзнаят причините, които са ги породили и да се запълнят дефицитите на човека по един холистичен начин. Прекомерната употреба на силни стимуланти също е породена от блокажи в сърцето. Добри резултати за лечение на сърцето дава СМЕХЪТ. Той помага да се освободят енергийните блокажи на сърцето. Сърцето има енергийна връзка с езика и звуковото изразяване на човека, която може да бъде използвана за терапевтични и диагностични цели.

При смущения и заболявания на сърцето би трябвало да си поставите следните въпроси:
1. В хармонично състояние ли са при мен глават и сърцето, разума и чувствата?
2. Давам ли достатъчно простор на чувствата си и осмелявам ли се да ги изразявам?
3. Живея и обичам ли с цялото си сърце?
4. Ръководи ли се животът ми от жив ритъм или го сковавам в ограничен такт?
5. Има ли в живота ми все още заряд?
6. Вслушвам ли се в сърцето си.



БЪБРЕЦИ

Бъбреците регулират енергията на човешките взамоотношения. Става въпрос не само за взаимоотношенията навън, но и отношението на човека към самия себе си, като осъзнаване на собственото тяло, на собствените корени, традиции, семейство, професия, националност или раса. Според китайската медицина бъбреците притежават способността да бъдат носители на наследствената енергия, на онзи енергиен потенциал, който човек наследява от своите прадеди - физически и духовни предшественици - в момента на раждането. Тази сила на практика е неизчерпаема, ако човек си разреши да развие своите дарби, както можем да наречем наследствената енергия, спазвайки холистичния принцип. Но те могат бързо да се изчерпат ако човек се отдели от своя извор, от своя потенциал и започне да моделира живота си така, че да бъде все по невъзможно да развие дарбите си, защото сам е създал модели, които го спират и му пречат. Ако някой непрекъснато се изправя срещу мисията на собствения си живот , която сам е избрал преди да получи превъплъщение, той изчерпва бързо и неразумно личната си енергия и трябва все повече да се напряга, за да постигне това, което иска. Бързата кариера, последвана от внезапен провал е пряк резултат от енергиен блокаж в бъбреците, свързан с блокаж в сърцето. Прекалената сексуална активност също е проява на тази липса на хармония. Има се впредвид човек, който търси удовлетворение в безброй неангажиращи връзки. При мъжа натрупването на лична сексуална енергия се локализира в левия бъбрек, в който се съхранява енергията, получавана от новороденото като наследствена енергия. При жената тази енергия се складира в десния бъбрек. Чрез пълноценни сексуални отношения и духовно развитие тази вътрешна сила укрепва. Връзката на левия бъбрек с простатата и тестисите при мъжа и десния бъбрек с яйчниците и матката при жената се изяснява при това положение. Те са в ясна връзка със съзнанието на тялото.
Десният бъбрек при мъжа и левият бъбрек при жената са свързани със взаимоотношенията с партньора. Ако отношенията са хармонични, бъбреците са здрави и функционират нормално, но ако отношенията куцат, бъбреците отслабват. Тези органи контролират интензивността на контактите. Когато приятелството свърши без участниците да могат да си обяснят защо, това е пряк резултат от нетрансформирана енергия в бъбреците.
На физиологично ниво бъбреците имат за задача да филтрират вредните за тялото вещества и да ги отстраняват чрез отделителната система. В духовен план за да не боледуват бъбреците ви прекратете взаимоотношенията, които не отговарят на вашите стремежи. Бъбреците са като буфери на енергията на черния дроб и кръвното налягане. Целият творчески устрем на човек се моделира от функцията на бъбреците.
В енергийната терапия е необходимо да се трансформира страхът, който спира човека да се впусне във взаимоотношения с другите, независимо че те ще му донесат радости реализация.
Силният шок и стрес също блокират бъбреците. Ако те са достатъчно силни могат да причинят поражение, което да доведе до смърт. Проблемите в бъбреците често са резултат от голяма болка или скръб или сериозни премеждия.

При проблеми с бъбреците би трябвало да си поставите следните въпроси:
1. Какви проблеми имам в сферата на партньорството?
2. Склонен ли съм да затъвам в проекцията и да смятам, че грешките на моя партньор са единствено негов проблем?
3. Вкопчвам ли се упорито в старите проблеми и възпрепятствам ли по този начин потока на развитие?

Следва продължение....

Мнението беше редактирано от Буболече: 13 март 2007 - 11:44

[Буболече]

ЧЕРЕН ДРОБ

Черният дроб е енергийният склад на тялото. Той съхранява всякакви видове енергийни сили и дава на процеса на личностна реализация тласъка, от който той се нуждае. Неговата задача е да ръководи и да създава нова, по-добра цялостна картина на живота. Ако липсва творческата сила, идеите се задържат на етапа на планирането без да се реализират и да доведат до промяна на съществуването. В наши дни агресията често се смесва с разрушителното насилие и по този начин е отричана и отхвърляна. Истината е че агресивната енергия става разрушителна и нехармонична само когато човек не приема съзнателно своята творческа сила и не я прилага в холистичен контекст. Тъй като агресията не позволява да бъде затворена и трансформирана , единствената възможност е да бъде реализирана правилно или да бъде натрупана в мускулите или в други буфери на тялото, докато капацитетът им се изчерпи или контролният им механизъм се изключи. Това става при силен стрес, страх, ненаситност, стадно чувство, което се проявява например при гледане на спортни прояви. Тази сила, чиято природа в основата си е съзидателна става вредна само в случай на проява на стаден инстинкт и ненаситност. Тогава насилието се отприщва като язовир. Хора с хронично задържана жизнена енергия често търсят изкупителни жертви, които да обвиняват и да изливат агресията си.
Черният дроб изпълнява ролята на голяма химическа лаборатория. Той преработва веществата, които не са необходими за момента, във възможно най-полезна форма.
На енергиен език черният дроб помага за изживяването на агресията в секса. В други случаи когато сексуалността е форма на сливане, своя принос дават бъбреците. Елементите на агресия в секса са необходими, за да се проявят субстанциите на жизнената енергия, когато се създава ново живо същество.
Когато енергията на черния дроб не е изживяна по осъзнат начин, тогава се проявяват проблеми като високо и ниско кръвно налягане, прилив на кръв в главата, слаба циркулация в някои части на тялото. Гневът е отрицателната агресия се раждат от страха, че не си способен да постигнеш реализация. Съществува силна енергийна връзка между черния дроб и ходилата.

[Буболече]

БЕЛИ ДРОБОВЕ
Белите дробове и сърцето са два приемника, които се допълват взаимно в триадата "тяло-разум-душа". Сърцето осъществява връзката между вибрацията на Вселената и източника на живота. Енергията по своята същност е една и съща. Тя не е ограничена между два полюса, а се движи във вечен кръговрат и рисува ритъма на промените. Реализацията на този съзидателен обмен на енергия е задача на белите дробове. Ако белите дробове функционират правилно, следвайки ритъма на сърцето, процесите на енергийно приемане и отдаване ще бъдат оптимално координирани и в съответствие с нуждите на заобикалящия свят. Дейността на белите дробове е органично свързана с циркулацията на енергията в тялото. Следователно, белият дроб може да бъде наречен комуникативен орган. Ако функцията му е нарушена , съответният човек ще среща трудности в процеса на обмен. Тези състояния на неравновесие обикновено се проявяват в стремеж към прекомерно "мисловен" начин на живот - спазване на строго определени диети, механично изпълняване на физически или дихателни упражнения, без да се отчитат емоционалните нужди на душата и без стремеж да се доловят желанията на тялото.
Чувства като мъка, безпокойство и депресия често придружени с прилошаване, проблеми със съня, отвращение към сексуален контакт и други състояния на неравновесие са знак, че човекът се е отделил от универсалния източник на живота, поттискайки своите естествени желания. Белите дробове са енергийно свързани с ушите, носа и кожата. Тези взаимовръзки могат да бъдат използвани при терапия и диагностика.


Модераторска бележка: Моля посочете източник!

Източник:
Болестта като път
Лечение на аурата
Силата на цветвете, камъните и кристалите и др.

Мнението беше редактирано от Буболече: 04 май 2007 - 14:33

[Тетрабиблос]

Привет ,Буболече,
много Ви благодаря за синтезирата информация.
А можете ли да внесете малко повече яснота в направление обеми и форми на съответните органи? Какви характеристики обозначават те ?
Поздрави!

[Аделаида]

Темата е много добра!
Книгата Болестта като път на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке е отлична и човек може много да си помогне снея. Там подробно са описани какво означават симптомите и как да ги тълкуваме.

Ще продължа темата със:

Инфекция
Тя е едно от най-честите основания за болестните процеси в човешкото тяло. Повечето от проявяващите се симптоми са възпаления, като се започне от простудното заболяване, премине се през пневмония и се стигне до холерата и едрата шарка. В областта на инфекциозните заболявания съвременната академична медицина е постигнала големи успехи с откриването на антибиотиците и с имунизирането. Докато едно време повечето хора са умирали в следствие на някоя инфекция, днес това по - скоро е изключение в добре осигурените здравни страни.
При възпалителния процес действително става дума за "война в тялото". Бактериите, вирусите и токсините са една вражеска сила, която е побеждавана от защитните сили на тялото. Симтомите са оток, зачервяване, болка и треска. Успее ли тялото да извоюва победа над проникналите причинители на инфекцията човека надмогва, а победят ли причинителите, пациентът умира.
Важно е да включим още една плоскост - а именно психиката.
Полярността на нашето съзнанеи поставя нас хората, постоянно в конфликт, в полето на напрежение между две възможности. Ние непрекъснато трябва да решаваме. Непрестанно ни се налага да отказваме една възможнаст, ако искаме да осъществим другата. Така все нещо ни липсва, все не сме здрави. Блажен е онзи, който си признава и чувства това постоянно напрежение, конфликността на човешката същност, защото повечето хора, са склонни да вярват, че невиждането и нечувстването на един конфликт е сигурен признак за отсъствието на всякакви конфликти. Когато избягваме да се справим с конфликта на психическо равнище /с всичките му болки и опасности/, той се проявява на физическо равнище като възпаление.
Значи трите насоки са: възпаление - конфликт - война.

Или инфекция - обществен конфликт!

Който е склонен към възпаления, се опитва да избягва конфликти. При инфекциозно заболяване, човек трябва да си постави следните въпроси:
1. Кой конфликт в живота си не забелязвам?
2. Кой конфликт избягвам?
3. Кой конфликт не си признавам?

За да открие смисъла на конфликта, човек би трябвало да да вземе под внимание символиката на засегнатия орган.

[Аделаида]

Продължавам темата със защитната /имунна/ система:

Защитавам се отбранявам се означава не допускам до себе си. Противоположният полюс на отбраната е Любовта. Следвайки Фройд, използваме думата "защитни механизми" за онези игри на съзнанието, които трябва да възпрепядстват проникването на съдържания със застрашаващо въздействие от нашето подсъзнание. Всяка отбрана утвърждава нащето его, защото подчертава границите. За това на човек винаги му е по-приятно да каже не, отколкото да. Защитните механизми са сбор от това, което ни пречи да бъдем съвършени! Както психическата защите се против вътрешни съдържания на съзнаннието които се характеризират като вредни и за това се възпрепядства издигането им в свръхсъзнателното, така и телесната защита се насочва срещу външни врагове, наречени причинители или отрови. Все пак няма друг враг освен онзи, който ние сме обвинили като такъв. Тук се спадат и алергиите. Тя е свръхреакция към някое вещество, разпрострено като връждебно. При алергията агресията от съзнанието е влязла в тялото и вилнее там.

Ето и въпросите, които трябва да си зададем според Т. Детлефсен и Д-р Р. Далке:
1. Защо не търпя своята агресивност в съзнанието, а я карам да действа в тялото?
2. От кои сфери на живота се страхувам толкова много, че ги избягвам?
3. Как стои въпроса с моята Любов? Със способността ми да допускам до себе си?

[nina7705]

Темата е страхотна, поздрави Буболече и на всички останали.
Четях с интерес,когато стигайки до темата за бъбреците направих една препратка в живота ми от преди 10г..Изплува изведнъж,чудех се как не съм се сетила.Тогава имах много силна на чувства любовна връзка,която беше осеяна с много трудности.Борбата беше между "любовта"и различните мирогледи които имахме.И двете бяха много силни.Към края на връзката аз направих сериозна бъбречна криза,лекарите не можеха да ми помогнат кой знае колко.Точно десния бъбрек беше по-проблемния,пулсираше и имах чувството ,че иска да се откъсне от мен,за няколко дни смъкнах килограми,имах чувството ,че умирам.
Преживях го.
Сега от разстоянието на времето мога да кажа,че болеста наистина ни дава шанс,стига да се вгледаме в нея.
Определено гледам с други очи на болестта,а не по начина по който ни е набивано в главите.

Пропуснах да споделя книгата "Агресията като шанс" на Рюдигер Далке,може да е леко в страни от темата ,но аз лично мисля,че нещата се препокриват.На мен лично книгата ми даде нови хоризонти.За жалост в екземпляра който купих липсваше текста от страниците за индиговите и хиперактивните деца.Както се майтапим с една приятелка,явно така е трябвало.

Мнението беше редактирано от latina: 09 март 2008 - 14:00

[Латина]

Аз също съм възхитена от информацията, която получихме тук. Ще бъда много благодарна, ако някой знае нещо повече за нощното напикаване. Става въпрос за момиче на девет годинки.

[Аделаида]

Съжалявам, но не намерих нищо за нощносто напикаване засега...

Продължавам темата с Дшането - Асимилиране на живота.

Дишането е ритмична проява и се състои от две фази: от вдишване и издишване. Дъхът добре илюстрира закона на полярността. С постоянното си редуване двата полюса - вдишване и издишване създават ритъм. При това единият полюс предизвиква своя противоположен полюс, защото вдишването предизвиква издишване и т.н. Единият полюс живее от съществуването на своя противоположен полюс, понеже ако унищожи едната фаза изчезва и другата. Единия полюс компенсира другия и двата заедно образуват една цялост. Дъхът е ритъм, ритъмът е основата на всичко живо. По отношение на тялото главната функция на дишането е обменен процес. Дишането обхваща полярността на приемането и отдаването на , на вземането и даването. Това е най-важната символика на дишането. Дъхът не позволява на човек да се изолира напълно, да се затвори изцяло в себе си, да направи своята Аз граница съвсем непроницаема. Дъхът има нещо общо между "контакт" и "връзка".
Често един болестен симптом може да се прехвърля между двата контактни органа - бял дроб и кожа: , потиснат обрив на кожата може да се прояви като Астма, която чрез лечение пак да се превърне в обрив на кожата. Астмата както и кожният обрив, изразяват еднакъв проблем: контакт, допир, връзка. Нежеланието ни заради дишането да влизаме в контакт с някого, например се дължи на спазъм при издишането, какъвто е случаят при Астмата. Има ситуации, когато някъде не му достига въздух, не може да си поеме дъх от работа или не може вече свободно да диша. С това се засяга темата със свободата и стеснението, за притеснението. С първата глътка въздух, започва нашият живот, с последната го завършваме. Пословичната жажда въздух, която изпитваме в особено тясно пространство е също жажда за свобода и свободно пространство.
Дишането символизира главно следните тематични области:
- Ритъм в смисъл на "както..., така и..."
- Напрежение - отпускане
- Вземане - даване
- Контакт - отбаран
- Свобода - притеснение

Ето и въпросите, които следва да си зададем, при заболявания свързани с дишането:

1. Какво кара дъха ми да секва?
2. Какво не искам да приема?
3. От какво не искам да се лиша?
4. С какво не искам да влизам в конфликт?
5. Страхувам ли се да направя крачка към нова свобода?

Тук спадат и Бронхиалната астма

Като бронхиална астма се определя появяващ се на пристъпи задух с характерно свиркащо издишане. Налице е стеснение на малките бронхи и на бронхиолите, което със спазъм на гладката мускулатура може да предизвика възпалитено дразнене на дихателните пътища и алергичен оток и секреция на лигавицата. Астматичния пристъп се изживява от пациенти като животозастрашаващо изживяване, засегнатия се бори за въздух, затруднено е издишването. Ето и различните кръгове проблеми, които са свързани тук:
1. Вземане и даване;
2. Желание за самоизолиране;
3. Претенции за доминиране и незначителност;
4. Отбрана срещу тъмните страни на живота.

Астматикът е човек, който копнее за Любов - той иска да получава любов, за това и вдишва толкова много. Той обаче не може да дава Любов - дишането му е затруднено.

Въпроси, които астматикът трябва да си постави:

1. В кои сфери искам да вземам без да давам?
2. Мога ли съзнателно да призная своята агресивност и какво възможности имам да я поправя?
3. Как се справям с конфликта доминиране/незначителност?
4. Кои сфери на живота подценявам и отблъсквам? Мога ли да почувствам нещо от страха, който се е окопал зад моята ценностна система?
Кои сфери смятам за мръсни, ниски, неблагодарни и отбягвам?
Винаги когато се почувствате на тясно това е страх, а единственото нещо срещу страха е разширяването.

Простудните заболявания и грипозните инфекции също спадат тук.


Това е така тъй като най- силно се засягат дихателните органи. Те са израз на преработката на даден конфликт.
Простудните заболявания настъпват винаги в кризисни ситуации, когато ядът ни застава на гърлото или ни идва до гуша, когато нещо ни излиза през носа. Става въпрос за ежедневните ситуации, които чевстваме като претоварване и заради които търсим основателна причина да се оттеглим за малко, защото ситуацията поставя твърде много изисквания от нас. Простудните ситуации ни дават възможност да се оттеглим от обременяващата ни ситуация и да се обърнем повече към самите себе си. Никой не бива да се доближава много до нас, нищо и никой не бива повече да ни докосва.
Лаещата кашлица със заплашителния тон ясно показва, че удоволствието от общуването е ограничено. Сливиците работят на пълни обороти, толкова се подуват, че човек вече не може да преглътне всичко. Въпросът е какво въщност пациентът не е в състояние вече да преглътне??? При грипа болките в крайниците и чувството като че ли сме смазани парализира всяко движение, а болките в раменете създават впечатление за бремето на проблемите, което повече не можем да носим. Толяма част от проблемите са опитваме да изхвърлим под формата на гнойна слуз, атя като заства на едно място пречи на изтичането на всякаква комуникация.
По този начин всяко простудно заболяване в края на краищата е обновително и сигнализира за малък напредък в нашето развитие.
Токсините на психическо равнище съответстват на проблемите, които аналогично също се разтварят и отхвърлят. Тялото и душата излизат укрепнали от кризата ...до следващият път, когато пак ни дойде до гуша!?!

Ето такива истини се съдържат в мислите на Т. Детлефсен и Рюдигер Далке, до които и сами можем стигнем стига да потърсим дълбоко в себе си отговорите на множеството въпроси.

[bulgaro]

Страхотна тема... Благодаря ви...
Не бях попадал досега...

Поздрави...

[Roemy]

" Който иска да изправи живота си, да възтанови здравето си, той трябва да възлюби истината."
" Мразите някого- ще пострадат гърдите. Завиждате ли , ще ви стегне сърцето. От завист, ревност, съмнение, подозрение- ще пострада черния дроб Угаждате ли си много в яденето- ще заболее стомаха. Гневите ли се ще дойде запичането. Обещавате ли и не изпълнявате- главоболие идва. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват." ( П.Дънов, " Книга за здравето")

Ракът, туморите, от който сега страдат хората, се дължат на противоположност или противоречиви чувства, на дисхармохия между главния мозък и симпатичната нервна система, на порочен живот, на алчност. Болеста се локализира там, където е именно лакомията" ( П.Дънов- Книга за здравето)

" Ако синът дойде в стълкновение с баща си и мисълта на бащата е по- силна, синът ще си замине по - бързо от бащата. Ако мразите майка си, тя ще си замине по - скоро. Ако ли майка ви мрази, вие няма да живеете дълго. Ще обичате майка си, баща си ,брат си, сестра си, и от здравословно гледище, понеже , ако ги предизвикате с вашата омраза, техните мисли към вас ще ви разрушат." ( П. Дънов- Книга за здравето)

Мнението беше редактирано от latina: 10 март 2008 - 21:54

[Аделаида]

Продължавам темата с Храносмилането

При него се извършва нещо твърде подобно на дишането. Храносмилателния процес обаче прониква по-дълбоко във веществеността на тялото за разлика от дишането. Храносмилането има прилика и със функциите на мозъка /съзнанието/ понеже преработва и смила невеществените въздействия на този свят /защото човекът не живее единствено само от хляба/. При храносмилането човек трябва да преработва веществените въздействия. Храносмилането обхваща:
1. Поемането на външния свят под формата на веществени въздействия;
2. Различаването на "поносимо" и "непоносимо";
3. Асимилирането на поносимите вещества;
4. Отделянето на несмилаемите вещества.
При хронитлните продукти и ястия, които човек предпочите или отказва могат да се разберат много неща - "кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си". Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек. А когато нещо не му е "по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и вземането на решение при психологически тест. Гладът е символ на "искам да имам, искам да поема", и изразява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане.
Изпита ли някой жажда и глад за Любов, в тялото му се появява глад за сладкиш. Ненаситния глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо винаги изразява незадоволена любов. Любов и сладкиш са тясно свързани. Лакомията за сладкиши у децата ясно изразява, че те не се чувстват достатъчно обичане. Който непрекъснато хруска сладки неща, той копнее за Любов и утвърждаване.
Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, те жадуват за солена храна и пикантни ястия.
Строго консервативно настроените хора, предпочитат консервирана храна, особено пушена и силен чай без захар и изобщо храна съдържаща танин.
Хора предпочитащи ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразнители и впечатления, обичат предизвикателствата, дори понякога да са трудно смилаеми.
Съвсем различно е при хората които ядат диетична храна-пазейки се от сол и всякакви други подправки те всъщност се пазят от нови въздействия. Страхът е този който може да доведе до консумацията на кашеста храна. Стомашноболният избягва твърда храна. Страхът от рибени кости символизира страх от агресии. Страхът от костилки издава стра от проблеми. Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че в последна сметка ги хранят интравенозно в интензивно отделение - несъмнено най- сигурната форма безконфликтно вегетиране без собственото им участие.

Тук важно значение имат и Зъбите:
Храната първо постъпва в устата и там се раздробява от зъбите. По този повод с отхапването храненето се счита за агресивно действие. Както кучето показва зъбите си за да демонстрира своята агресивност. Лошите или болни зъби са поконие, че някой трудно изразява, съответно не съумява да прояви своята агресивност. В днешно време почти всички имаме болни зъби, дори и малките деца, а колективните симптоми показват колективните проблеми. Агресията е един от централните проблеми в днешнж време. Почти във всяка картина на заболяването отново и отново се обръща внимание на агресивност и сексуалност. И двете са проблемни сфери, които съвременният човек най-много потиска. Зъбите покзват и нашата виталност, жизнената ни сила. Хората, които нощем скърцат със зъби се свързват със безсилна агресия /денем не хапят/.
Венците са основа и легло на зъбите, те олицетворяват основата на виталноста и агресията, първичното упование и самоувереност. Кървящите венци пределно ясно показват как при най - малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността.

Мнението беше редактирано от Аделаида: 16 март 2008 - 18:30

[Аделаида]

Част от Храносмилането е и Гълтането:

Докато едно нещо е още само в устата ни, ние можем и да го изплюем. Глътнем ли го обаче процеса става трудно обратим. Трудно гълтаме големи залци, ако залъкът е прекалено голям, не можем да го преглътнем. А в живота човек понякога трябва да преглътне нещо, макар и да не иска. Именно в такива случаи по-лесно е да преглътнем нещо като прибавим малко течност, особено ако сръбнем порядъчна глътка. Може и да ни се отвори глътка. Така алкохоликът замества яденето с пиенето. Той замества гълтането на твърда, корава храна с по-мека, по-лесна глътка - глътката от бутилката. Смущението е - чувството на буца заседнала в гърлото, като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме.

Въпросът е: Какво има в живота ми което не мога или не искам да преглътна?

Има и друг вариант - гълтането на въздух - наречено "Аерофагия", което буквално значи "ядене на въздух". Тази потулена съпротива се проявява малко по-късно като уригване и ректални газове.

Гадене и повръщане:

След като сми поели и преглътнали храната в стомаха ни тя може да натежи като камък. Камъкът подобно на костилката е символ на проблем "препъни-камък". Един поблем може да накара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита или при мисълта за това ми се гади или пък прилошава ми само като го видя. Гаденето съгнализира отхвърлянето на нещо, което не искаме и ни тежи на стомаха. Това важи не само на физическо ниво, човек може да натъпка съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване. Повръщането е "неприемане". Тази взаимозависимост става пределно ясна при известното повръщане през бременноста. Тук се проявява несъзнателния отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да "инкорпорира". Но то може да изразява и отказ от присъщата женска роля - майчинството.

Стомахът

Следващото място където достига храната е стомахът и неговата функция поемането. Той поема всички въздействия, които идват отвън. Умението да се приема нещо на вътре изисква отвореност, изисква пасивност и готовност. Стомахът олицетворява женският полюс. На психическо нива това е способността да се чувства-светът на чувствата.. Стомахът освен храната трябва да приема и да смила чувствата. "Казва се че любовта минава през стомаха или, че от яд стомахът ми се обръща". И по -късно всичко това избива на яве с натрупана от грижи сланина.
Има и друга функция - произвеждането и изпускането на стомашна киселина - тя е мъжка функция. Киселината атакува, разяжда, гори, разлага...безусловно е агресивна. Човек на когото нещо не му отърва или му се объркват сметките е кисел. Киселината се издига нагоре понеже и се иска да се изяви. Това създава проблеми на стомашноболния. Липсва му способността да се справя с гнева си и със своята агресивност съзнателно. Човек със стомашни пробеми или се самоизяжда или демонстрира своята агресивност. Лошо сдъвчената храна трудно се приема от кисел стомах, а дъвченето е агресия.
Основното поведение когато чувството и агресията се насочват навътре води до язва на стомаха - саморъзкъсване.

Стомашноболния трябва да се научи да съзнава своито чувства, съзнателно да обработва конфликтите и да смила впечатленията си. Да си признае желанията за инфантилна зависимост, майчинска защитеност и копнеж да бъде обичан и засипван с грижи тъкмо когато тези желания са добре прикрити зад фасада от привидна независимост, честолюбие и способност да се налага. Стомахът демонстрира истината.

Въпросите при стомашни и храносмилатлни смущения:

1. Какво не мога или не искам да преглътна?
2. Преглъщам ли нещо навътре в себе си?
3. Как се справям със своите чувства?
4. Защо съм кисел?
5. Как се справям със своята агресивност?
6. До каква степен избягвам конфликтите?
7 Сществува ли у мен потиснат копнеж към безконфликтния рай на детството, в който да бъда само обичан и да се полагат грижи за мен, така че да не е необходима да се разкъсвам сам?

[Аделаида]

Тънко черво и дебело черво:

В тънкото черво се извършва същинското смилане на храната чрез разграждане на отделни съставки /анализ/ и чрез усвояване /асимилация/. Има външна прилика между тънкото черво и мозъка. И двата имат сходна задача и функция. Мозъкът смила въздействията на невеществено равнище, тънкото черво смила веществени въздействия. При смущения в областта на тънкото черво, човек би трябвало да си отговори на въпроса дали не анализира прекалено много, тъй като характерна функция на тънкото черво е анализът , разграждането, навлизането в детайли. Хора със смущения в тънкото черво определено са склонни към прекомерни анализи и критики на всичко намират някакъв недостатък. Тънкото черво е и добър сигнализатор за екзестенциални страхове. там храната се оползотворява "използва". Проблемите на тънкото черво могат да се отличават и с обратното, но значително по-рядко - нищожна способност за критично отношение, какъв е случаят с т.нар. мазни екскременти при недостатъчност на панкреаса.
Един от най-честите симптоми в областта на панкреаса е диарията. Народът казва : Напълни гащите от страх. Диарията насочва към проблемите на страха. Кагато човек се стръхува, той не отделя вече време, аналитично да разглежда въздействията. Остава ги да отпаднат без да ги смила. При това той губи много течност, онази течност, която е символ на гъвкавостта, небходима за да се разшири навяващата страх аз -граница и с това да се ревъзмогне страхът. Лечението на диарията обикновенно се изчерпва с това, да риема много течности, така той символично получава онази гъвкавост, която му е нужна зада разшири своите граници, в които изживява страха. Диарията ни обяснява че се страхуваме и твърде много искаме да задържаме и ни учи да пускаме и оставяме на свобода.

Дебело черво:
В дебелото черво същинското храносмилане вече е завършено. Тук от несмилаемия остатък от храната се извлича още само водата. Най - разпространеното смущение в тази област е запекът. След Фройд психоанализата тълкува ходенето по голяма нужда като акт на даване и подаряване. В символичен смисъл парите имат нещо общо с изпражненията, когато си припомним приказката в която златното магаре вместо екскременти отделя златни монети. Народът свързва стъпването по невнимание на кучешко изпражнение с надеждата за неочаквани пари. Тези примери достатъчно ясно показват символичната взаимна връзка между изпражнения и пари, съответно между ходенето по голяма нужда и способността да дадем нещо. Запекът е израз - не искам да давам, искам да задържа и опира да кръга проблеми присъщи на скъперничеството. Запекът в наши дни е много разпространен симптом, от който страдат мнозинството хора. Той явно демонстрира силна вещомания и неспособност за откъсване от материална сфера.
На дебелото черво се пада още едно важно символично значение. Дебелото черво съответнства на неосъзнатото, в буквалния смисъл на - "долния свят". От митологична гледна точка неосъзнатото е царството на мъртвите. Също и дебелото черво, понеже в него се намират веществата които не могат да бъдат трансформирани в живот, то е мястото където може да настъпи ферментация. Тя е процес на гниене и умиране. Така се вижда ясно и следващото значение на запека: страхът да се позволи на неосъзнати съдържания, да излязат на бял свят, това е опит да запазиш у себе си неосъзнати, изтласкани, потиснати съдържания. Душевните въздействия се заприщтват и човека не успява да се дистанцира от тях. Запекът не показва още, че имаме затруднения с подаването и пускането, че задържаме както материални неща, така и неосъзнати съдържания и не искаме да ги пуснем да излязат на бял свят.
Язвен колит се нарича онова възпаление на дебелото черво, което започва акутно, хронифицира се и се придружава с болки в корема и кърваво - слузести диарии. В случая народът пак доказва своите дълбоки психоматични познания. Всички го познаваме-Мазника, който е готов да ближе нечий задник, за да спечели благоволение. За това обаче, той трябва да пожертва своята собствена личност, трябва да се откаже от своя собствен личен живот, за да живее живота на другиго. Кръв и слуз губи този, който се страхува да реализира своя собствен живот и своята собствена личност. Болният от колит от страх - той лее кървава пот чрез червото. Може да му помогне само прозрението, че всеки човек сам поема отговорност от собствения си живот - в противен случай го губи.

Източника е отново същия: книгата Болестта като път на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке.

Мнението беше редактирано от Аделаида: 02 април 2008 - 13:07

[Mindfield]

@Аделаида:
А може ли да питам за източника ? Много хубаво е написано.

[Аделаида]

@Аделаида:
А може ли да питам за източника ? Много хубаво е написано.

Да, наистина, стига всеки сам да открие пичините дълбоко в себе си. Има много какво да се научи, наистина е много интересно.

Издателството на книгата Болестта като път е Кибеа от 1998 г.

[Аделаида]

Продължавам темата със Задстомашната жлеза /панкреас/:

Тя има две основни функции.
Екзокринната част произвежда съществените храносмилателни сокове, чиято дейност носи агресивен характер. Ендокринната част на задстомашната жлеза, островните клетки произвеждат инсулина. Не достатъчната функция на тези островни клетки води до диабет /захарна болест/. Думата диабет, произхожда от гръцкия глагол прехвърлям и преминавам. Първоначалното наименование на тази болест е Захарно разстройство. Захарното разстройство спокойнсо можем да свържем с Любовното разстройство. Диабетика не може да асимилира поради липсата на инсулин захарта, поета с храната. Заместим ли думата захар с любов очертаваме кръга проблеми тук. Сладките неща са само заместител на други следки желания, които съставляват сладкия живот. Тук се крие непризнатото желание за осъществяване в любовта, съчетона с носпособността да се приема любов, да може изцяло да бъде допусната до себе си. Диабетика трябва да живее от "ерзац храна" - от някакъв заместител за своите истински желания. Диабета води до преокисляване на цялото тяло, чак до състояние на кома. Киселината е символ на агресията. Тялото ни учи: който не обича, става кисел или който не умее да се наслаждава не е сладък за околните!
Любов може да риема само този който може да отдава любов, а диабетика я отдава единствено под формата на неасимилирана захар в урината. Той иска Любов но не смее активно да се осъществява в тази сфера. Той копнее за това, но не може да я получи, защото не се е научил сам да дава любов и така - тя пропада в него.

Източник: книгата Болестта като път, на Детлефсен и Далке.

[Аделаида]

Черен дроб

Това е орган с извънредно многостранни функции, той е един от най-големите органи в човешкото тяло, който играе незаменима роля в обмяната на веществата, т.е. представлява лабораторията на човека.
основните му функции:
1. Натрупване на енергия: Той образува гликозен /скорбяла/ и го складира /за около 500 килокалории/. Поетите въглехидрати тук се преработват в мазнини и се складират в мастните депа на тялото.
2. Производство на енергия. От поетите с храната аминокиселини и мастни съставки, черният дроб образува гликоза /= на енергия/. Всички мазнини достагат да черния дроб и в него могат да бъдат използвани за изгаряне, за получаване на енергия.
3. Обмяна на белтъчини. Той е свързващо звено между белтъчините /протеин/ от животинско и растително царство, отк където идва нашата храна и белтъчини на човека.
4. Обезвреждане на отрови. Отрови, както от собственото тяло, така и от външен произход се дезактивират в черния дроб и се трансформират във водоразтворими за да могат след това да се отделят посредством жлъчката или бъбреците. Освен това билирубинът /отпадъчен продукт от червения оцветител на кръвта - хемоглобина/, трябва да се преобразува в черния дроб за да може да бъде отделян. Нарушаването на този процес води до жълтеница. Най-после черния дроб синтезира урината, която се отделя през бъбреците-

Способността на черния дроб да обезврежда отрови предполага наличието на способност за различаване и преценка, защото който не може да прави разлика между това кое е отровно и кое не, не би могъл да обезврежда отрови. Смущенията и заболяванията на черния дроб навеждат на извода за проблеми с преценяването и оценяването, насочват към погрешна преценка за полезно или вредно /храна или отрова/. Черния дроб винаги заболява от прекомерно количество: премного мазнини, ядене, алкохол, медикаменти и т.н. Болния черен дроб, показва че човек пиема пекалено много от нещо, което надхвърля неговия капацитет за преработка, липсата на мярка, прекомерни желания за експанзия и твърде високи идеали.
Този орган е доставчик на енергия, а заболелия губи точно тази иниргия и жизнени сила. Губи потенцията, желанията си във всички сфери, свързани със жизнени изяви. По този начин симптомът коригира и компенсира проблема, който се нарича: премного. Това е телесната реакция на прекомерността и манията за величие и тя ни учи да се откажем от премногото. По време на болестта пациента се научава на ограничение, спокойствие и лишение /секс, ядене, пиене/. Най - ясно виждаме този процес при хепатита.
Черния дроб има пряко символично отношение към мирогледни и религиозни сфери. Религията търси обратната връзка с първопричината, с изходната точка и я намира, защото многообразието, което ни отделя от единството в края на краищата е само една илюзия /мая/, тя се осъществява единствено чрез играта на различното подраждане /модел/ на еднакво съществуващото. Поради това пътят назад може да намери само онзи, който прозра илюзията на различните форми. Множеството и единството- в това поле на напрежение работи черния дроб.

Въпроси, които следва да си постави болния от черен дроб:
1. В кои сфери съм загубил способността за правилна преценка и оценка?
2. Къде не мога да правя разлика между това, което ми понася и онова, което е отровно за мен?
3. В какво прекалявам, в коя област искам твърде много, къде се разпростирам в безмерното?
4. Не достагат ли мирогледните теми в моя живот?
5. Липсва ли ми доверие?

Източник: Книгата Болестта като път на Детлефсен и Далке.

[Hristina Koleva]

Аз също съм възхитена от информацията, която получихме тук. Ще бъда много благодарна, ако някой знае нещо повече за нощното напикаване. Става въпрос за момиче на девет годинки.

latina - отговора е отново Др Р Далке за напикаването:

- желание да се освободим от дневното напрежение
- символизира подсъзнателен плач
- "подсказва" плача и напрежението на родителите (при малки деца)

Аз бих разширила разсъжденията на Др Далке по следния начин:

Ако не се напикаваше детето или възрастния човек, то това натрупано напрежение щеше да предизвика сериозни психични и физични отклонения. Напикаването е просто освобождаване на тази енергия и е защитен механизъм на тялото.

Идва въпроса какво е това напрежение на което е подложено това дете - дали е свързано с непоносими изисквания в училище или смейни проблеми или...просто липса на прегръдка, похваха и добра дума!

[mvm]

За нощното напикаване на деца знам един бабешки начин, обаче много ефикасен. Преди лягане се завива кръстчето на детето с нещо памучно или вълнено по-добре. И така всяка вечер, докато спре да се напишква. На сутринта се маха пояса естествено.