Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е медитация? Видове медитация.


Recommended Posts

В "Указания за езотерично обучение" на Щайнер са дадени някои негови методи за медитация. Накрая на книгата има и негови лекции и в една от тях той говори за разликата между източна и западна медитация, или йога и този вид медитация, който той препоръчва. Намерих превод на български.

Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се по стига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило във възгледа за света на днешния човек, че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, акоправилно схваща своето време и отношението си към него – това е описано във втората част на книгата "Тайната наука", и по-подробно вкнигата "Как се постига познание на висшите светове", също и в други книги. Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.

Казах вече веднъж, също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като "Пътят на Йога".

Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига Йогът онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек. В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н. те възприемали духовни същества, макар от нисш вид. Днес интелектуалната ученост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духовно-душевни неща в заобикалящия ги свят. Това се нарича анимизъм.

Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко човешката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, как то ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят. За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. И с това е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание. Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде, както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувства ли онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: Ние крачим и движим надолу; това няма нищо общо с реката. Древният човек не е чувствал така. Когато е вървял по брега на реката надолу по течението, естествено това му се е случвало той е чувствал духовните същества, които са свързани с течението на реката надолу така, както днес донякъдеплувецът чувства, че е носен от водата, следователно от нещо материално. Така древният се е чувствал, че е носен надолу от духовното. Това е само един случайно избран пример. Във всичко, което е изживявал във външния свят, човекът е смятал и чувствал, че е носен и задвижван, можем да кажем, от боговете на вятъра, на реките, от всичко, което е вън. Чувствал е в себе си елементите на природата. Това себечувстване вътре в природата е отминало и загубено за човека. Но за сметка на това той постепенно е завоювал чувство за самостоятелност, завоювал е своето чувство за себе си, за своя Аз. От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият Йога - йогът. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Следователно това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура. Нали в обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йогът с това превръщал дишането в съзнателен процес, така че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начинтой се пренасял в дишането с цялото си душевно същество. Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система. Следователно когато мислим, ние, човеците, използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, това в никой случай не е така, а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането. Ние не можем да мислим без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен. Това променено дишане йогът съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм, така в дихателния ритъм той изживява също душевността на своето мислене.

С това на йога се удава нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе се чувства като процес само на главата. Той не само мислел, но чувствал как мисленето като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес. Следователно йогът чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и неясно, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес. Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аз, едно повишено себечувстване. Той разпростирал своето мислене върху целия организъм и усещал това. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирани въздушен процес, който се извършвал вътре в него. За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йогът обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не като човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпрострял своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като спомен от времето преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йогът се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Във външния свят се е чувствал съвсем различно, отколкото се чувства човекът днес. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.

Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, както се крие в основата на всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-диша не във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена. И когато четете Бхагават Гита със съзнанието, че всъщност душата, пренесена назад в духовния свят, е била с повишено чувство за Себе, че тя казва всичко, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова чувство за Себе, едва тогава Вие четете тези древни поезии правилно. Следователно може да се каже: Онези древни мъдреци са се издигнали над общото множество на тогавашното население и категорично са отделили своя Аз от външния свят. Обособили го. Но те го обособили не с егоистични мисли, а чрез един преобразен дихателен процес, който заедно с душата е поставен, тъй да се каже, в основата на вътрешния въздушен ритъм. Този е бил начинът, по който в древността се е търсел път към духовния свят.

По-късно този начин се променя. Следователно в древността йогът се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потопяване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са плували през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йогът говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това той постепенно започва да изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив. Следователно мантричните изрази, мантрите, били създадени от променения дихателен процес, като йогът изричал по особен начин словата, които се носели от този дихателен процес. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по- късно съществено стават тези мантри. Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията. Ако се върнем към закономерността на речта, която трябвало да се спазва в Древна Гърция, например закономерността на хекзаметъра, на пентаметъра, тогава в тази закономерност ще намерим едно изживяване на дихателния процес. Това изживяване обаче означавало, човекът да се пренесе от света, в който живее между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.

За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва да се събуди и съживи за духовния свят не по околния път на дишането, а по един по-душевен път, по пътя повече на мисълта. Затова днес е правилно това, което иначе е само логическа връзка на неговите мисли и мисловни образи, човекът в медитацията и концентрацията да преобрази тази логическа връзка във, бих желал да кажа, една музикална връзка на самите мисли. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване на мисълта, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга. Докато древният индийски йог преминавал от един в друг вид дишане, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, червено-синьо..., което е ритъм на мисълта, но не така, както протича логичното мислене, а като едно много по-живо мислене. Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения -древният йог трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, ако човек изживява люлеенето, ритъма, качествената промяна: Червено – синьо, светло тъмно, тъмно светло накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга "Как се постига познание на висшите светове", следователно, ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, също и в промяна на качествата, на обектите, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йог. Древният йог свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим връзката между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното си съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, Вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, Вашият дъх постоянно протича и вълнува Вашия нервно-сетивен процес. Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така то не се откъсва от ритъма изобщо, а се откъсва само от вътрешния ритъм. И тогава постепенно мисленето се свързва с ритъма на външния свят. Йогът се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек си проправя път към ритъма на външния свят. Прочетете първите упражнения, които съм дал в посочената книга, където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение. Медитацията се насочва върху това, представата, мисленето да се освободи от дишането и да го оставим да потъне в силите на растежа на самото растение. Мисленето трябва да се включи в ритъма на външния свят.

В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по този начин и се отдели от дишането, тогава то потъване в сетивните възприятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духовната същност на отделните неща. Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява Вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развиваме, когато изскубнем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Тогава мисленето се научава да вибрира с растението както израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено, то вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното: Йогът се потапял в своя собствен дихателен процес. Той потъвал в себе си. Така се получавал Аза като спомен. Спомнял си какво е бил по-рано, преди да слезе на Земята. Ние с нашата душа излизаме извън нашето тяло. Свързваме се с това, което там навън живее духовно в определен ритъм. По този начин съзерцаваме това, което сме били, преди да слезем на Земята.

Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йогът /схема 1, светло/, така той развива свое силно чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена. Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята. Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен. А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Това е разликата.

Редактирано от Florestan
Линк към коментар
Share on other sites

Ето в това си мнение Елфче е цитирала великия духовен Учител! Резонира с цялата ми същност, опит в тази област и преживяване! Поклон пред Учителя!

Линк към коментар
Share on other sites

Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на свобода. Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си.

Време и вечност - Учителя

Линк към коментар
Share on other sites

Ето в това си мнение Елфче е цитирала великия духовен Учител! Резонира с цялата ми същност, опит в тази област и преживяване! Поклон пред Учителя!

АУМЪ!

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността.

... днес е правилно това, което иначе е само логическа връзка на неговите мисли и мисловни образи, човекът в медитацията и концентрацията да преобрази тази логическа връзка във, бих желал да кажа, една музикална връзка на самите мисли.

Колко малко са разбирани тези думи. Нещата не са винаги едни и същи. Когато Учителя говори, че някои системи са инволюционни, ние пак го вземаме за фолклор. А ето, че не е било случаино, дето братята и сестрите покрай Учителя много са четяли Щайнер и са правили съпоставки с Божественото Учение.

П.П. Друга книга на подобна тематика е "Бхагават Гита и посланията на апостол Павел".

Линк към коментар
Share on other sites

Разликата във времето между примерно Вивекананда и Щайнер или Йогананда и Щайнер не е никак голяма, а също не е голяма примерно между Щайнер и Рамакришна. Има и други, но ще засегна само тези. Нима тези автори представят източните учения по начин неподходящ за времето си? И нима Щайнер с нещо ги превъзхожда, особено пък що се отнася до Рамакришна, където сравнението е просто смешно? И какво инволюционно има в трудовете на Шанкараачаря или Патанджали и словата на Буда? Нима думите им не са валидни и сега? Нима хората са по-свободни сега в мисленето си, по-независими от егоизма си, от предразсъдъците си, от навиците си отколкото тогава? Съзнанието им е друго – да. Хората вече не могат да мислят абстрактно, защото тотално са се откъснали от духовността. И как ще се научат да мислят абстрактно като им се поднасят текстове където всичко (уж) е точно, конкретно и ясно поставено? Когато въпросните мисловни способности въобще не се подлагат на стимулиране. Кое е инволюционното: Щайнер развиващ конкретното аналитично мислене и почти с нищо не допринасящ за абстрактното, за символното, за синтетичното, за това при което е нужна собствена често извън думите интерпретация или древните (всъщност доста скорошни ако ги съпоставим примерно с Атлантида) индийски философи. Ще направя едно сравнение пък дано ме разбере някой. Представете си един гениален пианист. Няма нищо по-лесно за него да прекара още петнадесет прераждания като гениален пианист. Но какво ще добие, ако се стимулира единствено това, което умее? Не, гениалният пианист в следващото въплъщение може въобще да не свири на пиано. Пак ще има разбиране за музиката и изкуството, това са вечни натрупвания в духа му, но чисто технически няма да има възможност да развие изпълнителски умения. За какво давам примера, който на мнозина сигурно ще се стори несвързан с темата? – Ами просто за да дам някаква представа какво означава нещо да не на място от гледна точка на еволюцията. Източното мислене може и да е непонятно за западния човек, но това не означава ли, че именно то предоставя поле за развитие което за западния ум все още е съвсем необработено. Нима в едно стопанство не трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него? Дали една практика е еволюционна се определя от това какво може да донесе за развитието конкретно на този, който я прилага. Тук не може да се говори общо за медитация има хиляди видове медитации, или за учение – и ученията са много.

Практиките: те са хиляди. Има полезни, има безвредни, има и опасни. Същото се наблюдава и в съвременността. Проблемът не е до времето и мястото, а до склонността на хората да търсят външни, лесни и изкуствени методи да спестят усилия. Че по-малко опасни ли са съвременните дихателни практики водещи до анормални състояния посредством хипервентилация, като ребъртинга примерно? Къде Патанджали е описал подобни практики?

Линк към коментар
Share on other sites

До идването на Христос,хората са "слизали" в материята,били са много повече духовни същества.Щайнер го обяснява в съпоставка със съня:Така както ние днес в будно състояние сме в материята,а в спящо сме в духовния свят,в онези времена човекът в будно състояние е бил в духовния свят,а в сънно е бил в материята.Необходимо е било да заживее будно в материята-това е бил процесът на инволюция.Когато Христос идва, този процес е бил завършен,трябвало е да започне еволюцията-по напълно съзнателен път човекът да достигне духовния свят , в будно съзнание.

Всички учения са точни за времето,в което са се появили .Новото време изисква нови методи.

Защо идва Учителя?Освен да обясни новото,което ни е донесъл Христос - ЛЮБОВТА,да ни даде и начина,по който да живеем в Новата Епоха на Водолея,в новата култура,както и новите методи как да го постигнем...

Интелектът се е развил при хората след идването на Христос.При атлантите не е имало интелект,а извънредно силна памет...

Хората еволюират,сега не са такива,каквито са били по времето на Буда например....

Истината е една,но се променя пътя за постигането и,в зависимост от измененията на съзнанието на хората.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

:unsure: Това, което прочетох в една от горещо препоръчваните статии (беседи) за медитацията (публикувана в тази тема като цитат), срещнах някои логически и смислови противоречия, които ми се ще да споделя с вас:

1. Казва се, че без медитацията е невъзможно човек да "разбере себе си, да се владее, да развива добри качества и добродетели". От друга страна се твърди, че медитацията освобождава и почиства човека. Някак не ми се връзват "без това е невъзможно да бъдеш свободен" - значи свободата и чистотата зависят само от едно конкретно нещо, така ли? Ами смисълът на свободата и чистотата не е ли в точно обратното, в безусловността и независимостта? Какъв е смисълът да изчистваме едни зависимости, за да изпаднем в друга?

2. Твърди се, че без медитация "Човек е слаб и вътрешно беден на чувства и желания". Всъщност чувствата и желанията са продукт от живота на душата в земните условия и от личен опит знам, че точно те, ако са неосъзнати, пораждат в човека или усещането за слабост. Всъщност усещането за спокойна сила идва, ако успеем да почувстваме връзката си с Великия Вселенски Разум. Но в това състояние вече няма нито чувства, нито желания.

Имам и още въпроси, но засега ще спра дотук - за мен лично си извлякох доста сериозна поука. Медитацията по принцип не ни гарантира свободата и чистотата. Тя може да изпише вежди, но и да избоде очи. Струва ми се, мое лично мнение само, че това е връзка с енергията на Вселената, но как ще използваме тази енергия и какво ще засили тя......

И едва сега благодаря на Силвия за това мнение:

Медитирането, пише ЦРИК, “води до психо-физическа зависимост, подобна на наркотичната. Възникващите проблеми са много тежки: първо, медитацията се базира върху непрестанното произнасяне на мантри („тайни“ формули на санскрит), които „изпразват“ мозъка и го поставят под огромно напрежение; второ, мозъчната кора на медитиращия спира да се оросява с кръв и в този момент той притежава симптоми, сходни с тези на пребиваващия в клинична смърт; закономерно мозъкът започва да се защитава и поради това отделя „хормона на щастието“ ендорфин, който създава лъжливото и наркотично по своето действие усещане за блаженство; след медитация човекът изпитва силно главоболие и започва да пристъпва към медитацията все по-често и по-често, за да стопи тази болка – така възниква зависимостта от ТМ.”

...

В заключение, преди да се насочите към някоя от формите и техники на медитация , може би първо е добре да изследвате доколко и как познавате себе си, и след това с каква цел искате да правите това. Защо точно по този начин, чрез медитиране? Какво всъщност очаквате като резултат?-успокоение, концентрация, навлизане в други нива на собственото си съзнание, или контактуване с други човешки същества (телепатично), а може би и със същества от други светове, освобождаване от кармична зависимост??? Дали в такъв случай медитацията е единственото и необходимо средство за постигане на някои от тези цели?

ВГЛЪБЕНО СЪЗЕРЦАНИЕ ИЛИ ЗА СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА

Линк към коментар
Share on other sites

До идването на Христос,хората са "слизали" в материята,били са много повече духовни същества.Щайнер го обяснява в съпоставка със съня:Така както ние днес в будно състояние сме в материята,а в спящо сме в духовния свят,в онези времена човекът в будно състояние е бил в духовния свят,а в сънно е бил в материята.Необходимо е било да заживее будно в материята-това е бил процесът на инволюция.Когато Христос идва, този процес е бил завършен,трябвало е да започне еволюцията-по напълно съзнателен път човекът да достигне духовния свят , в будно съзнание.

...

Това е мнение на Щайнер и единствено на Щайнер. Повратната точка между слизането в материята и изкачването е по времето на Атлантида. Ако говорим обаче за съзнанието, а не за материята, то еволюцията започва със зараждането на ума, т.е. още по-рано, в третата раса. Това е точката в която човек вече става отговорен за действията си. Да се твърди, че Платон или Лао Дзъ не са притежавали интелект е несериозно. Те са имали ученици и последователи, които очевидно за да оценят интелекта им също се притежавали интелект, макар и в по-малка степен, но все пак действащ и още тогава доста надхвърлящ интелекта на една голяма част от съвременното земно население.

Инволюционно е всичко шаблонно, всичко което е доведено до навик, до автоматичност. Паневритмията ако се играе автоматично също в един момент за практикуващият я по този начин става инволюционна практика. Настина на изток много практики и учения са превърнати в догматика и се изпълняват без съзнание и разбиране. Проблемът обаче не е в методите, а в прилагащите ги. Та човек и да не прави никакви упражнения ако води един безсъзнателен живот, също не е на пътя на еволюцията.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

...безусловността и независимостта...

Така ще ти отговоря набързо без да се задълбочавам много. Значи медитацията- молитвата е връзка са Бога нали така, значи безусловно се доверяваш на Бога това, за един външен поглед може да изглежда като ограничение, стеснение или както там си го реши, но правейки този избор, това вече отваря безкрайни вътрешни хоризонти, нахвърлям ти го набързо, вярвам, че интуицията ти ще схване за какво става въпрос. Хубав ден и приятна работа!

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.Матей 7 глава

***

Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона...

Матей 6 глава - Това като пример

Значи конкретното нещо от което зависим е избора който ще направим и от там нататък вече нещата се решават... Хайде лек ден!

П.П. Да споделя, аз тези дни забелязвам, че развивам една нова, за мен " зависимост", нещо напследък се чувствам зависима от Шестте Гимнастически упражнения дадени, за всеки ден за ученика, ами ако не ги направя ми е някак неспокойно едно такова, унило ми е, нещо работите не вървят и като ги почна, направя си ги и всичко е ок unsure.gif

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Много е важно да се дефинира кои техники са еволюционни и кои са инволюционни - чрез конкретни сравнения, практики и техните ефекти.

Това, че идването на Христос поставя пътя на човешката еволюция не означава, че всички техники след това са еволюционни (поне според мен). Осъзанването и разумното практикуване са важен критерии според мен. Механичното изпълнение на паневритмията е ...

При инволюцията човек е слизал все по-надолу в гъстата материя, но е пазил силни или далечни спомени за Божествения си Дом. В душите на много хора тези техники са живи, лесно „се събуждат” и дават пловодете си.

Човек първо трябва да завърши училище, че да се запише после в университет.

Именно по тази логика човек може (би му било лесно) да си спомни (без да е задължително) древните хиндуистки и будистки теники, ци гун и др. Азиатски техники създават навици за редовна практика, за оставане в тишина и милосърдие, реална подкрепа на ближния. ..

След 1960г. в Европа и Америка се разпространяват йога практики, които са осъвременени и специално пригодени към западните хора чрез велики души като Йогананда, Шивананда, Вишнудевананда, Айенгар, П. Джойс. Всички те създават навици за дисциплина на тялото, ума и чувствата, обуздават нисшето начало в човека.

И на тази база, развил в себе си дисциплина и контрол, сила, здраве, воля и и милосърдие – човек вече може да приложи по-спокойно и безопасно новите упражнения/техники, дадени от Б. Дуно. Защото новите упражнения са привидно прости, но имат огромен ефект.

Самият Б. Дуно многократно е предупреждавал учениците си да мълчат и „да не се пресищат” с много знания, да приложат и тогава да коментират, иначе "ще бъдат много бити".

Самия факт, че йога се порицава (а не се класифицира спокойно) като инволюционна, означава, че хората критикуват и се възгордяват, не изпитват радост, че другите вървят по техен път и се развиват; показват тщестлавност, а на братска обич. Това е факт и няма нужда от коментар...

Нивото, до което сме достигнали днес е като плод на едно дърво, и нито един клон, било той наречен хиндуизъм, будизъм, конфуцианство, ислямизъм не е редно да се охулва (явно или ехидно) и отсича с брадвата на горделивостта. Истината е една и отвън дребнавостта на времето ни, недокосната от някакви си векове, хилядолетия и летоброенета, с които ние тук на земята се занимаваме.

За всеки си има конкретна техника, най-подходяща за момента, за периода на развитие, с оглед на кармичните ситуации, които се случават.

Мой познат години наред изучаваше бойни изкуства, чи гун, после йога, паневритмия. Единственото, които той коментира е:

„Всяка техника развива различни енергийни центрове и създава специфичен баланс между тях. Всеки ще преживее нещата по личен начин и обобщения не могат да се дават. Човек с балансирана енергетика би възприел паневритмията много по-пълноценно. Йога възпитава добродетели, които регулират фините центрове, събуждат отделните венчелистчета (добродетели) на хилядолистника (седма чакра). Това спомага за много ясно и осъзнато изживяване на паневритмията.”

Много ще се радвам, ако по темата се включат хора, които имат и биха желали да споделят конкретен задълбочен опит в различни техники и тяхното енергийно въздействие.

Линк към коментар
Share on other sites

До идването на Христос,хората са "слизали" в материята,били са много повече духовни същества.Щайнер го обяснява в съпоставка със съня:Така както ние днес в будно състояние сме в материята,а в спящо сме в духовния свят,в онези времена човекът в будно състояние е бил в духовния свят,а в сънно е бил в материята.Необходимо е било да заживее будно в материята-това е бил процесът на инволюция.Когато Христос идва, този процес е бил завършен,трябвало е да започне еволюцията-по напълно съзнателен път човекът да достигне духовния свят , в будно съзнание.

...

Това е мнение на Щайнер и единствено на Щайнер. Повратната точка между слизането в материята и изкачването е по времето на Атлантида. Ако говорим обаче за съзнанието, а не за материята, то еволюцията започва със зараждането на ума, т.е. още по-рано, в третата раса. Това е точката в която човек вече става отговорен за действията си. Да се твърди, че Платон или Лао Дзъ не са притежавали интелект е несериозно. Те са имали ученици и последователи, които очевидно за да оценят интелекта им също се притежавали интелект, макар и в по-малка степен, но все пак действащ и още тогава доста надхвърлящ интелекта на една голяма част от съвременното земно население.

Инволюционно е всичко шаблонно, всичко което е доведено до навик, до автоматичност. Паневритмията ако се играе автоматично също в един момент за практикуващият я по този начин става инволюционна практика. Настина на изток много практики и учения са превърнати в догматика и се изпълняват без съзнание и разбиране. Проблемът обаче не е в методите, а в прилагащите ги. Та човек и да не прави никакви упражнения ако води един безсъзнателен живот, също не е на пътя на еволюцията.

Бъркаш интелект като достояние на масата хора с посветеността на отделни души.Нека не забравяме ,че Платон и Лао Дзъ и др.....

са били велики Посветени и Духовни водачи,когато човечеството е пасяло патките...т.е. били са на много по-ниско стъпало

в еволюцията си.Всички Учители,идвали на земята да ръководят човечеството ,са изминали същия този път,само че много по-рано,

в други епохи...Човешкото същество Буда е достигнало във въпросното прераждане нивото Буда /виж Йерархиите/ под дървото Боди във

прераждането,за което имаме сведение днес...Следващото човешко същество,което ще достигне тази степен след време ще е Учителя...

За еволюцията и инволюцията говори не само Щайнер,а и Учителя.Няма да давам тук цитати,ако те интересува ще ги намериш сам.

В момента напредналите човешки същества оформят десетата Йерархия- на Синовете Божии....

Линк към коментар
Share on other sites

Медитирането, пише ЦРИК, “води до психо-физическа зависимост, подобна на наркотичната. Възникващите проблеми са много тежки: първо, медитацията се базира върху непрестанното произнасяне на мантри („тайни“ формули на санскрит), които „изпразват“ мозъка и го поставят под огромно напрежение; второ, мозъчната кора на медитиращия спира да се оросява с кръв .... по-често и по-често, за да стопи тази болка – така възниква зависимостта от ТМ.”

Тук е събрана вода от много кални извори.

Тези източници са все едно аз да слушам и да повярвам на думите на православните попове, които убедително доказват що за човек е Петър Дънов.

Потърси истинските и чистите извори.

Благодаря на авторите на тази тема, както и на тази страница.

*****

Ще ви дам друго едно положение естествено – да медитирате и то върху дъгата, да може да създадете една картина красива във вашия ум.

На някои може да вземе една година, две, три години, някои може в един по-къс, кратък срок да си произведе тази картина. Пет минути ще медитирате върху дъгата, да си я представите жива, тъй както е в природата, с всичките ѝ краски, отчетливо. Туй ще ви послужи, като един стимул, да развивате въображението си. На един окултен ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите.

Може дъгата да си я представите по следния начин: че на запад е слънцето, един черен облак към изток, а дъгата от север към юг, след един пролетен дъжд. Или пък от изток е ясно, а тази дъга е към запад, или каквото положение и да вземе, но тази дъга в ума ви един ден тъй да изгрее, както в природата. Може да се спирате и по 5 минути, или по 10 минути да медитирате на ден. Да видим кой от вас ще може пръв да произведе тази дъга. Аз ви давам срок една година.

Ще медитирате със затворени очи и да виждате тази дъга жива, картинно да изпъква. Най-първо, си я представете умствено, тя няма да е ясна, но после ще става реална. Може да медитирате и сутрин и когато сте разположени. Какъвто и да бъде резултатът, вие все-таки ще се ползвате. От този опит ще спечелите, няма да изгубите. Сутрин може да медитирате, след ядене не след като минат 2–3–4 часа, тогава пак може. Вечерно време може и преди обед. Вие ще си изберете най-благоприятното за вас време. Вие ще си изберете времето.

Някои от вас нарисувайте си тази дъга. Ако искате пък някои щом завали дъжд и има дъга, запомнете обстановката, положението. След всеки един дъжд излизайте да проверявате каква е дъгата. Тази дъга ще внесе един нов елемент вътре в ума ви.

Методи за укрепване на волята, Беинса Дуно, беседа, държана на 08.03.1922г.

Редактирано от Дъгата
Линк към коментар
Share on other sites

Има инволюционни практики - за съвремието ни едва ли е много подходящо по 12 часа на ден да се фокусираш върху върха на носа си в продължение на години в подобие на гроб, в дупка в земята. Или пък да дишаш изкуствено по 12 часа на ден. Или да седиш в някаква извита поза с часове. Или да спазваш анорексични диети или да седиш заровен в земята. Или да се гориш и пробождаш. Или повтаряйки някакви санскритски или тибетски думички и молитви, да си мислиш, че кой знае какво правиш и т.н. и т.н.

В средите на бялото братство обаче човек често може да чуе всякакви фанатизми. За пръв път чух такова мнение през 92-ра, на братското лозе във Варна: "Ние йогата сме я надраснали...". Боже, какво самомнение и неразбиране! Да, има неподходящи методи за съвремието - но не можем да свръхобобщаваме, както често се прави грубо! Съгласен съм с всяка дума на Станимир! Може много да се пише по темата, но той е казал ключови и смислени неща!

От цялата статия на Силвия по-горе е филтрирано едно единствено мнение на определена група учени, които очевадно и представа си нямат нито от опит, нито като теория дори от медитация. Статията като цяла е много добра! Медитацията е просто една жива връзка с цялостната личност, с Човека в теб, с Аза, с духа. Няма нищо общо с пози, мантри, дишания и т.н. Методите за възстановяване на тази връзка са друго нещо - наистина има опасни! Сега има тонове научни изследвания, които твърдо застават зад ползата от медитацията!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

...

Бъркаш интелект като достояние на масата хора с посветеността на отделни души.Нека не забравяме ,че Платон и Лао Дзъ и др.....

са били велики Посветени и Духовни водачи,когато човечеството е пасяло патките...т.е. били са на много по-ниско стъпало

в еволюцията си.Всички Учители,идвали на земята да ръководят човечеството ,са изминали същия този път,само че много по-рано,

в други епохи...

Не, не ги бъркам. Затова и засегнах последователите им, които не биха могли да разберат ученията и да приемат въпросните посветени за учители, ако не притежаваха достатъчно развит интелект за да схванат поне отчасти отправените послания.

Линк към коментар
Share on other sites

Тогава ще имате предвид следното: във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление.

Мистичните учения

Линк към коментар
Share on other sites

Ще ви дам друго едно положение естествено – да медитирате и то върху дъгата, да може да създадете една картина красива във вашия ум.

Методи за укрепване на волята, Беинса Дуно, беседа, държана на 08.03.1922г.

Дъгата, чакаме снимка! Щракни се с телефона и сложи фотото, да имаме обект за медитацията си! :) :) :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

...

Бъркаш интелект като достояние на масата хора с посветеността на отделни души.Нека не забравяме ,че Платон и Лао Дзъ и др.....

са били велики Посветени и Духовни водачи,когато човечеството е пасяло патките...т.е. били са на много по-ниско стъпало

в еволюцията си.Всички Учители,идвали на земята да ръководят човечеството ,са изминали същия този път,само че много по-рано,

в други епохи...

Не, не ги бъркам. Затова и засегнах последователите им, които не биха могли да разберат ученията и да приемат въпросните посветени за учители, ако не притежаваха достатъчно развит интелект за да схванат поне отчасти отправените послания.

За това са били създадени Мистерийните школи,само на тези,които са преминавали изпитанията/тоест отново подбор /,са давани знанията....

Просто винаги е имало хора от различни нива на развитие,и това винаги трябва да се има впредвид...а не да се изхожда от масовката.

Линк към коментар
Share on other sites

Тогава ще имате предвид следното: във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление.

Мистичните учения

Да, много красиви и верни думи.

Реалното им практическо прилагане е възможно само след много усилена работа върху себе си.

Бих казала пълно овлядяване на мислите, чувствата, тялото и нагласа за взаймопомощ.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще ви дам друго едно положение естествено – да медитирате и то върху дъгата, да може да създадете една картина красива във вашия ум.

Методи за укрепване на волята, Беинса Дуно, беседа, държана на 08.03.1922г.

Дъгата, чакаме снимка! Щракни се с телефона и сложи фотото, да имаме обект за медитацията си! :) :) :)

:3d_103::3d_047:

rainbow-over-the-muldrow-glacier_1127.jpg

Линк към коментар
Share on other sites

Кундалини

Кундалини се нарича тази спяща сила в човешкия организъм, която лежи в основата на гръбначния стълб. Думата „кундал” на санскрит означава „спирала”, така че Кундалини е била обозначавана, като това, което е навито. Думата „кунда” обаче означава също и „кухина”, или „яма”. В този смисъл „кунда” се отнася за черепната кухина, в която се намира мозака. Дисекцията на човешкия мозък показва, че той прилича на змия навита около себе си.

Целта на Крия кундалини Йога е да пробуди енергията Кундалини, което изисква много подготовка и упражнения, а именно – асани, мудри (психофизични жестове), бандхи (мускулни ключове), пранаяма (дишане), медитация и мантри. Когато стремящият се е способен да пречисти и уравновеси определени финни енергийни канали в гръбначния стълб (идакалай и пингала нади) и постепенно да възпламенява енергията Кундалини в основата на гръбнака, тя започва да се изкачва през един канал в гръбначния стълб – Сушумна нади. Докато се издига тя преминава през различни психоенергийни центрове – чакри. Тези чакри са свързани вътрешно с различни области и преминавайки през тях енергията пробужда всички наши скрити заложби и божествени възможности.

18-те Сиддхи наричат Кундалини, която е току що пробудена и трудна за управление, с името на богинята „Кали Деви”. Според съвременната терминлогия на психологията, тази първична енергия се отнася към нивото на човешкото подсъзнание. Когато тази сила Кундалини може да бъде контролирана и донася мир и красота, Сиддхите я наричат „Дурга” – красивата богиня яздеща тигър. Когато пробудената Кундалини се превръща в съзидателна енергия на различни нива на усъвършенстване, тя е боготворена в най-различни форми: „Лакшми”, „Правати”, „Сарасвати” и други форми на Божествената Майка. Водачите с огромен личен магнетизъм, гениите и тези, чиято съзидателна способност е огромна, са хора при които Кундалини е пробудила някои обикновенно спящи области в мозъка. Тя се проявява чрез тях на различни нива на пречистеност, в зависимост от техните психологически наклонности и тенденции. Когато Кундалини е напълно пробудена, всички спящи области на мозъка са разбудени и Божествеността се изявява чрез индивида. Когато Кундалини достига Сахасрара чакра, се разгръща нирвикалпа (неизменно) самадхи – най-висшето ниво на съзнание.

Сидхите са го наричили съюз на Шива и Правати Шакти, в който Съзерцателят, съзерцаваното и съзерцанието се сливат в едно.

Когато Кундалини се пробуди физическото тяло също започва да претърпява промени. Неговите клетки се зареждат и подмладяват от високоволтната енергия. Стремящият се радва на неземно блаженство и в него започва да извира един нектар – амброзия, който се влива в потока на кръвта, подмладявайки клетките и удължавайки живота.

Сидхите обожествяват тази Кундалини Шакти като майка на Вселената във форма на триъгълник. В последствие това е прераснало в Четирдесет и Три триъгълника, Шри чакра. С помоща на безмерна преданост към Върховната Майка и чрез медитация върху свещените мантри и химни, свързани с четирдесет и трите триъгълника, Сидхите са постигнали господарство над елементите.

Стадии на практиката и пробуждане на Кундалини

Извънредно важно е човек да практикува различните техники на етапи, така че надите идакалай и пингалай да се пречистят, и чакрите, и сушумна да са пробудени преди да е разбудена самата Кундалини. Иначе ще са налице сериозни проблеми и отрицателни последствия. Ако чакрите не са пробудени преди Кундалини, енергията ще бъде блокирана в някои от тях, умножавайки силата на поведението, свързано с тази чакра. Човек може да развие някои Сиддхи – сили, като например ясновидство, но той не ще може да премине отвъд тях. Ако човек има неизпълнени желания и отрицателни наклонности, едно преждевременно пробуждане на Кундалини ще ги подхрани неимоверно. Ако Кундалини се рабуди преди сушумна нади, енергията няма да намира изход и ще бъде залостена в Муладхара чакра, което ще доведе до много сексуални и невротични проблеми. Важно е също така чакрите да бъдет пробуждани постепенно. Ако бъдет пробудени твърде бързо човек може да бъде завладян от чувство на страст, страх, тревога, алчност, депресия или спомени за минали животи.

Поради това, първият етап от практиката на Кундалини Йога е прочистването на надите чрез практикуване на асани, бандхи, мудри и след това пранаяма. Ученикът трябва да възприеме също така вегетарианска дието, да избягва всички видове стимуланти, както и преяждането, нередовното хранене и отрицателното поведение, които предизвикват дисбаланс в редуването на потока прана, преминаваща през надите идакалай и пингалай.

Практиката на медитация помага на ученика да премахне отрицателните тенденции в поведението си по време на този етап и да развива спокойно осъзнаване. Първата Бабаджи Дхияна Крия, или медитативна техника, способства по-специално за изчистването на миттам, подсъзнателния ум, който е източник на привично и отрицателно поведение. За потичането на потока на праничната енергия към по-висшите чакри спомагат следните дейности: безкористно служене на другите, изучаване на живота на светци, четене на духовни и метафизични книги, изпълнени с религиозни обреди. Повечето ученици са склонни към инерция или разпиляване на енергията си. Трябва да бъде потдържано едно тихо равновесие, така че, когато Кундалини наистина е пробудена, човек да може да я контролира без нежелани последствия. Практиката на пранаяма също трябва да бъде ограничена в началото, иначе тя ще подхранва отрицателните тенденции, като гняв, алчност и похот.

Под ръководството на опитен учител, обема на изпълняваната практика може постепенно да бъде увеличаван, успоредно с напредъка във възможностите и пречистването. Хората се отличават един от друг по своята степен на готовност, а тя зависи от това какъв е бил живота импреди и какви са менталните, емоционалните и физическите им навици. Компетентния учител може да предпише различни Крии и дейности по време на този подготвителен етап.

Вторият подготвителен етап включва пробуждането на чакрите. В зависимост от определения човек, някои от чакрите може вече да са пробудени, особено ако по време на предишен живот човек е практикувал Йога или подобна дисциплина. При повечето хора муладхара е вече активна. Поради това сексуалната осъзнатост е една от преобладаващите характеристики в живота на повечето хора. Вожно е обаче да не позволяваме енергиите на човека да бъдат залостени в една от по-нисшите чакри. Има многобройни начини за пробуждане на чакрите. Те включват асани, мудри и бандхи и особено биджа (семе) мантри. Някои техники за медитация (Дхияна Крии), се съсредоточават върху чакрите и също са много ефективни. Важността на биджа мантрите и как да трябва да бъдат научени те, са обсъдени в следващата част.

Третият подготвителен етап е пробуждането на сушумна нади. Веднъж щом енергията в надите идакалай и пингалай са били уравновесени, спонтанно се случва едно отпускане на третия канал, сушумна нади. Обикновено това пробуждане е много изменчиво и безпорядъчно и за да бъде стабилизирано, съществуват определени практики на праняма и медитация, поддържащи тези две енергии в равновесие. Докато пробуждането е нестабилно, Кундалини може да се издигне за кратко до Сахасрара, или Манипура чакри, но после ще се върне в Муладхара. Едва когато равновесието между идакалай и пингалай е постоянно, Кундалини ще се пробуди подобно на взрив, като измине целия път през сушумна към Сахасрара чакра.

Признаци за пробуждане на Кундалини

Понякога хората чувстват енергията, издигаща се по гръбначния стълб, като гъделичкащо усещане. Това е пробуждане на Кундалини. Това е освобождаване на праничната енергия от Муладхара чакра нагоре по пингалай нади и е известно като „праноттхана”. То частично очиства чакрите, но е само едно преходно изживяване, което не оставя трайна следа в съзнанието, както става при пробуждането на по-висшите чакри и на самата Кундалини.

С пробуждането на чакрите човек изпитва много приятни и понякога фантастични преживявания. Те обикновенно са много красиви и блажени. Те могат да се случат по всяко време. Чувства на топлина и студ могат да се появяват в съответните на чакрите физически органи или области: гениталите, ануса, пъпа, сърцето и челото.

Това е знак, че трябва да бъде направено продължително съсредоточено усилие, в което да се включва и тапас – усилена, целеустремена практика. Мястото избрано за това трябва да бъде почистено от йогийска практика на йоги, светци, мъдреци и Сидхи. Подкрепата на просветени приятели и подсигуряване на материалните нужди е необходимо по време на този период, който може да продължи много месеци, така че практиката да може да продължава без прекъсване. Ръководството на учител-експерт или гуру също е полезно. Много различни йогийски Крии, или техники ще трябва да бъдат използвани систематично.

С пробуждането на сушумна човек може да има видение на ярка светлина, или да почувства че гръбначния стълб е пълен със светлина. Могат да бъдат почувствани някои неприятни преживявания, такива като топлина по протежението на гръбнака, треска, най-различни миризми, халюцинации и болки в различни части на тялото. Може да се появи равнодушие и отвръщение към каквото и да било действие. Човек може да почувства единството си с природата – дърветата, животните, другите хора и да започне да общува с тях. Възможно е да започне да предвижда надвиснали бедствия и нещастни случаи.

Благодарение на дълбоката любов и преданост към Бог, с помоща на пранаяма (дихателни упражнения) и медитативни практики, отдадения се отдръпва от тези отвличащи преживявания. Пробуждането на Кундалини преминава през няколко етапа. В подготвителният етап човек обикновенно вижда голяма светлина в междувеждието, Аджна чакра, която постепенно става все по-ярка. Умът става все по-спокоен и апетита се понижава. Дъхът протича едновремено и в двете ноздри дни наред, показвайки че идакалай и пингалай нади са в равновесие. Когато Кундалини накрая се издига, това става с една взривна сила като електрически шок от основата на гръбнака, преминавайки целият път нагоре до Сахасрара чакра на върха на главата. Човек може да почувства усещане за горещина по гръбнака, да чуе музикални инструменти, като камбани, флейти, барабани. Ако пробуждането се е случило преди почистването на читам (подсъзнателния ум) да е завършило, много подтиснати чувства, като желание, гняв и страх могат да обземат човека, но това преминава за няколко дни или седмици. По време на този период на нестабилност, човек може да изпита безсъние, психични сили, загуба на апетит, подтиснатост, халюцинации и видения, но те преминават бързо.

Веднъж щом изживяването на Кундалини се стабилизира, човек преживява Универсално видение на любовта, всеобхватно блаженство и Себереализация, позната като самадхи в Йога, или нирвана в Будизма. В това състояние ритъмът на дишането и сърцето може да спре за няколко часа, или дори за дни. Човек в това състояние изглежда като мъртъв, но ако клепачите му се отворят, ще се види че очите му блестят като диаманти от пранична енергия. За него трябва да се погрижат да бъде защитен от доброжелатели в семейството или от представители на обществените власти, които може да искат да погребат или да кремират тялото. Ако човек не се върне до двайсет и първия ден, трябва внимателно да се опитате да го върнете към физическо съзнание. Негово право е обаче да реши дали да се върне или не. След двайсет и един дни не ще бъде възможно да върнете човека отново към живота.

Когато човек се върне от състоянието на самадхи, той ще може да живее нормолен живот, но ще има постоянен достъп до висшето съзнание. Благодарение на многократното навлизане в това висше състояние на самадхи, Кундалини ще започне да се спуска на по-нисшите пластове и да трансформира индивида. След като се получи недуалистичното изживяване на Абсолютната реалност в самадхи на духовен план на битието, това божествено съзнание и върховната енергия, получавана при нейното спускане, пронизва и управлява по-голямата част на интелектуалното, менталното, виталното и най-накрая на физическото тяло. Божествените качества и геният се проявяват и его съзнанието постепенно изчезва. С напредването на изявата на Божествеността в духовното, интелектуалното, менталното, виталното и накрая във физическото тяло човек става светец, мъдрец, сиддха, или Мах – върховен Сиддха, съответно. Най-накрая дори и физическите клетки се зареждат с божествена наразрушимост и се подчинават на това ново божествено състояние. Физическото тяло става виртуален храм на Бога и започва да излъчва характерен златен ореол.

Съществуват много свидетелства на професионални фотографи, които са се опитвали напразно да фотографират светци, навлезли в това състояние. Поради някаква необяснима причина, златната светлина идваща от техните божествени тела е толкова фина, че не прави отпечатък на фотографския негатив, независимо, че са фотографиране посред група други хора.

Постигането на това състояние се случва само много рядко, след много прераждания на духовно развитие. То е отвъд представите дори на повечето хора, както е отбелязъл Шри Юктешвар. Тайната на това постижение е пълното себеотдаване на низходящата трансформираща Божественост. Точна поради тази причина, предаността към Бог е най-висок идеал за Сиддхите. Волята на Божественото може да бъде осъществена само чрез такова себеотдаване и тези, които го постигат стават истински Божии храмове. Божествеността лъчи от тях в цялата си слава и величие.

М. Говиндан

http://www.yogamag.net/archives/1979/cmar79/prano.shtml

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Какво разбираш под „инволюционни“?

И аз съм се чудил, какво Учителя има предвид, като казва инволюционни. Дали само ненавременни или направо вредни. Сигурно е едно, че не ги е препоръчвал и не ги е смятал за полезни. Но как може аштанга йога да не е полезна?! Какво толкова лошо може да има в медитацията върху чакрите? И най-важното: Защо всички източни системи ги слага под един знаменател - непрепоръчителни.

Това са били трудни въпроси за мен. Това са трудни въпроси и за всеки, който години наред се е занимавал например с йога, а след това го е привлякло Учението на Беинса Дуно. Но няма нужда да се самозаблуждаваме.

Линк към коментар
Share on other sites

На границите на инволюционната и еволюционната епоха е Христос.

Идването на Христа ознаменува началото на еволюционната епоха, но болшинството от съвременните хора продължават да слизат надолу, т.е. още са в инволюционния път.

Христос е трансформаторът на енергиите, които идват от Бога към човека.

Без Христа човек не може да отиде при Бога. Защо? Казано е, че Бог е огън всепояждащ.

За пояснение можем да прекараме една аналогия: слънчевата енергия има толкова мощни трептения, че ако тя дойде направо на Земята, човек не би могъл да я издържи. Затова между Слънцето и Земята има няколко трансформатора, през които минава слънчевата енергия. Само така човек може да я издържи.

Достатъчно е да произнесе човек един стих от Евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе Светлина в ума му и ще оправи работите му.

Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите, дали изпълняват или не, да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората!

Светлите Братя чрез Христа внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите.

Изворът на доброто

Линк към коментар
Share on other sites

„В развитието си, човек върви по два пътя: инволюционен и еволюционен. В инволюционния път той слиза в гъстата материя и прави грешки; в еволюционния път той излиза от гъстата материя и сам изправя грешките си. Като слиза в гъстата материя, човек греши, с което показва, че е свободен. Като излиза от гъстата материя, той изправя грешките си, с което показва, че има воля. По този начин той усилва волята си.“ (На сватба)

Явно еволюционните учения са тези в които човек развива и проявява волята си. Не виждам обаче с какво източните учения са по-инволюционни от западните.

Тук има един интересен текст. Май той е единствения който намерих в подкрепа на твърдението, че източните учения са инволюционни (твърде малко за да се правят гръмки изявления):

„Съвременната раса не трябва да върви по пътя на индусите, понеже те вървят по инволюционен път, път на слизане. Когато европейските народи са употребили индуските методи за дишането, всякога са имали пакости. В еволюционното дишане трябва да има дишане нагоре и надолу, докато симпатичната и мозъчната система се приспособят към новите условия на въздуха. “ (Вечният порядък)

Това, че индусите вървят по инволюционен път обаче въобще не означава, че причината е в духовните им учения. Освен това различните дихателни техники първоначално са предвидени да се изпълняват единствено под прякото ръководство на учител. Всички разгласени дихателни техники са дадени в последствие и са неподходящи не само за западноевропейците, но и за самите индуси, тъй като не са индивидуално-съобразени с нивото на развитие и конкретните потребности на практикуващия ги.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...