Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е реалност?


Иво

Recommended Posts

Здравейте,

Как бихте дефинирали релността?

Дали реалността е само това, което можем да пипнем, видим, чуем, помиришем, вкусим?

Ако е така, любовта дали е реалност тогава?

А сънищата дали са реалност?

Иво

Линк към коментар
Share on other sites

Може би целият живот е една илюзия и единствено реални са душите ни с тази единствено истинска любов, която обича безусловно, прощава, разбира, подкрепя………………

Или единствената реалност е живота от раждането до смъртта и всичко останало е илюзията, която си внушаваме, за да приемаме по лесно края.

А, може би истината е някъде по средата??????????????

Аз, имам нагласата да вярвам в първото……………………

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което остава винаги в нас - това е реалното. Което не изчезва при никакви условия.

Това, което може да ни се вземе - то не е реално.

Познали ли сме реалността дълбоко вътре в себе си?

И въобще живеем ли истински вътрешен живот - защото той е реалният...

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да не е реално?

Според мен е илюзорна реалност, но все пак реалност.Която плува в Съзнанието-океан, създава се от него и живее в него, както вълните в океана. Те не са ли реални? <_<

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Всичко се съдържа във Великото Съзнание, т.е в Бога.

Но ти много добре ме разбра какво имам предвид, не случайно го наричаш "илюзорна реалност".

Ще цитирам Учителя :

"Всяко нещо, което човек не може да вземе със себе си, то е временно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия дух, то е реално."

Време и Сила, МОК 1925-1926, стр. 153, ИК "Жануа-98".

Вълните - това са условията; Илюзорната реалност са временните неща. Те целят придобиването на вечни и нетленни богатства - и именно те са реални в пълния и дълбок смисъл на думата.

Вечното е реално, Духа е реален.

Линк към коментар
Share on other sites

Ех, реалност...

Трудно е да се каже и с тази виртуалност :hmmmmm:

Известен мислител в древността една нощ сънувал, че е пеперуда...

И после цял живот се чудил дали е човек, сънуващ че е пеперуда, или е пеперуда, която сънува че е човек...?

Линк към коментар
Share on other sites

"Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност. Реалността всякога присъства във всички свои части" (МОК3, лекция Упътвания и образи)

Предполагам че тук става въпрос за Абсолютната Реалност.

Погледнато от друга гледна точка има различни видове и нива на реалност. Колкото човек е по-близо до Абсолютната Реалност до толкова повече реалности има достъп. Така поне си мисля.

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са:

Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия;

Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина;

Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл;

Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов;

Пето стъпало: Любовта е плод на Духа;

Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало.

(виж например тук)

Иво

Линк към коментар
Share on other sites

Реалност :D ! какво е тя ли?

:hmmmmm::hmmmmm:

Реалността е понятие, в което са включени материални (видими) събития, с които всеки гради лична реалност. Реалността е субективно понятие отразяващо обектния свят на личността. От това следва, че реалността за всеки ще е различно възприемана, но това по форма и обем не я прави различна....според мен въпроса е в това, как ние възприемаме тази реалност (всичко е въпрос на въздеиствие върху сетивата ни - от там възприятията определят псих. състояние, характера, поведението и съдбата) Може да се каже, че реалността е отражение на очакванията ни за нея + въздействието на обектите върху психиката +протичането на процесите, които формират представата ни за него. Представа =реалност това е изградения образ за реалността наложен ни от средата - модел по който се възпитават всички. Ако смеем да прескочим границата на модела, ще открием и други реалности....тогава ще разберем, че тя не седи само във видимото, но и в място което надхвярля всичuko чуто, прочетено и вифяно под една или друга форма.

Раалността ще е това, което ние позволяваме да стане, да се случи - тя е неограничена и ние можем да я създаваме, променяме и поправяме....стига да искаме ние можем

времето е една реалност, в която човек оперира - нали?

чел ли е някои по-добро обяснения?

:angel::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

:unsure: Малко инфо от света на фантастиката...

Според една теория има много измерения на съществуване и равнища на реалност.

Човекът е триизмерно същество, което хвърля двуизмерна сянка. И тук възниква въпросът: ами ако триизмерните човеци са сянка на четириизмерни същности? Те от своя страна на сенки от пето измерение... :huh:

Казват в шесто измерение хронологията протичала по по-различен начин, а в седмо изобщо липсвала... :ph34r::blink: Времето и пространството губели очертания и събитията нямали ред и последователност...

Е, тази теория е малко шантава дори, и за мен <_<

Но пък е любопитна :feel happy: Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Не е шантава теорията, дори съвременните учени от доста време се опитват да създадат модел на 4-тото измерение.

Жоро, обяснението е супер :thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Теорията за която говори Надя е интересна , но дали двумерната сянка може да добие представа за триизмерният си първоизточник... А съзнанието ни което се стрми да проникне отвъд границите на измеренията ... Какво е то ?

Не е ли това доказателсвото за неговия Божесвен произход ? Душите ни, въплатени в триизмерна плът, всъщност имат неограничени възможности за познание . Те са от вечноста ! :);)

Линк към коментар
Share on other sites

Теорията за която говори Надя е интересна , но дали двумерната сянка може да добие представа за триизмерният си първоизточник... А съзнанието ни което се стрми да проникне отвъд границите на измеренията ... Какво е то ?

Не е ли това доказателсвото за неговия Божесвен произход ? Душите ни, въплатени в триизмерна плът, всъщност имат неограничени възможности за познание . Те са от вечноста !  :)  ;)

Мисля, че осъзнаването на по-висшия ни първоизточник ни дава досег със следващото ниво на реалност. Четвъртото измерение може да е реално след време. Засега само за високо развити, духовни личности.

Но, струва ми се, Пътят е ясен...

Поздрави :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Теорията за която говори Надя е интересна , но дали двумерната сянка може да добие представа за триизмерният си първоизточник... А съзнанието ни което се стрми да проникне отвъд границите на измеренията ... Какво е то ?

Не е ли това доказателсвото за неговия Божесвен произход ? Душите ни, въплатени в триизмерна плът, всъщност имат неограничени възможности за познание . Те са от вечноста !  :)  ;)

Мисля, че осъзнаването на по-висшия ни първоизточник ни дава досег със следващото ниво на реалност. Четвъртото измерение може да е реално след време. Засега само за високо развити, духовни личности.

Но, струва ми се, Пътят е ясен...

Поздрави :feel happy:

докато гледате отгоре на нещата никога няма да разберете истината , колкото повече осложнявате нещата толкова повече се отдалечавате от нея

Линк към коментар
Share on other sites

Хубава е мисълта, която си сложил, че: "колкото повече усложнявате нещата толкова повече се отдалечавате от нея". :)

Затова питам: Реалността има ли степени и нива? B)

А какво значи "да гледаш отгоре на нещата"? ;)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

"В живота има реални и нереални неща. Човек трябва да ги различава, да знае, кои са реални и кои – не. Когато времето се развали, както днес, това е представление. Вятър духа – това е представление. Тихо, приятно е времето – това е представление. Цветята цъфтят, увяхват и отново израстват – това са сцени от великата драма на живота...

Много драматични и трагични сцени има в живота, но всички не са реални. Много от тях са фиктивни, като тия, които представят в театрите. На сцената излизат актьори, припадат, умират, но това не е действителност. В края на действието виждате актьорите възкръснали. Рядко се срещат истински актьори, т.е. такива, които играят свои собствени роли. Повечето актьори играят чужди роли, както в театрите. "

"Правилно дишане"

Беседа от Учителя, държана на 29 август 1941 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика. На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало нито край. Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се случват пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание.

"Нищо не е това което е"

Принц Сидхарта

Линк към коментар
Share on other sites

На мен ми се струва, че твърде буквално приемаш някои неща Виктор. Това е основния проблем на хората които се опитват са разберат вече назовани истини. Поради бедността на езика, имащ невъзможност да обяснява непознатото, за неговото обяснение се използват метафори, сравнения, алегории и много други изразни способи - това от своя страна разбира се затруднява възприемането. Възникват много грешни и непълни тълкувания...

Какво означава, че всичко е едно? Означава, че всичко е неразделна част от цялото, но също така, че цялото все пак е съставено от части, които са постоянни като постановка и все пак нееднакви. Дори при положение, че съществува една първородна субстанция, изграждаща всичко последващо, трябва да се има предвид, че еднаквостта е по-скоро абсурд, отколкото абстракция...

Така поне мисля аз и не ангажирам никой с това.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Може да се каже, че всичко е реално и всичко е нереално, защото в крайна сметка всичко е плод на мисълта и волята. Така че въпрос на гледна точка.. ;)

Поздрави! Елина

Линк към коментар
Share on other sites

Хайде кажете, кое е реално, образите или огледалото?

Казвате че всеобщото космическо съзнание е единно и неизменно. Но нали мателиалния и др.нива светове съществуват ВЪВ това Съзнание (Бог), а не са нещо отделно.

Та въпроса е, кое е първичното и неизменното?- то е Реалността, другото е сенки..

Линк към коментар
Share on other sites

За човека реалността е сътвореното. Той е част от него. Ние можем да наблюдаваме, опознаваме, изучаваме и съзерцаваме реалността сътворена от Твореца. Човекът не може да създава, а само да променя материални форми и състояния. От камъка правим - статуи, от рудата - машини и т.н. , но самите камък и руда ги прави друг, ние не можем. Основния проблем на човечеството е, че иска да притежава сътвореното и реалността. Желанието да се притежава физическият свят, който е реален за човешките сетива води до дисхармония в природата. Духовният свят е творящата реалност. В него ние също сме "гости". Присъствието ни в него е възможно, когато сме без желания за притежаването му. За разлика от Духовния в Физическият свят присъстваме въпреки желанията за притежаване, но желаещият попада в затворения кръг на страданието. Страданието също е реалност.

"Истината е неизразима"

ОШО

Линк към коментар
Share on other sites

Има една гледна точка, че реално е само материалното, това, което може да се докаже с интелекта и чрез научен опит; което може да се познае с чувствата и сетивата.

Но, питам: дали интелекта и чувствата са реални, за да се опираме на тях?

Линк към коментар
Share on other sites

Свидетелство за Реалността не е необходимо.

Истинската Реалност не се нуждае от доказателства, защото не се познава или чувства чрез нещо, чрез някакъв инструмент или сетиво - а се познава непосредствено, т.е. ТИ ставаш Реалността. Има тъждественост.

Така, привидно има 2 реалности - духовна и материална - които са наложени една на друга.

Когато отхвърлим пелената на "другата реалност", когато отсъства самия човек като усещане за личност - тогава се открива истинската Реалност като Присъствие на Това, което Е, вечното и неизменното. Това е духовната осъзнатост в океана на Абсолютната Реалност.

Така, за да познаем себе си, познанието на истинския Аз, което е вечната Реалност, не се нуждае от посредничеството на някакво сетиво или друг инструмент. За разлика от придобиването на на знание, което става чрез чувствата или опита и затова има възможност за грешки и несъотвенствие между отражения образ в съзнанието и самия обект.

А под истина и достоверност разбираме максимално съответствие на "огледалното отражение" и външния обект.

При вътрешното познание на себе си не може да има грешки и несъответствия с истината, защото липсват посредници. Съзнанието (Аза) само осъзнава Себе си!

По същия начин без посредник може да имаме и простота на възпроятията - когато възприемаме света като непосредствено отражение в съзнанието без намесата на разсъдъчния ум. Това означава да сме "тук и сега", в реалния живот. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Много интересно разсъждение.

Все пак има нещо с което не съм съгласен или по-скоро мисля, че не е достатъчно точно казано. Това е изричението: "Свидетелство за Реалността не е необходимо."

Напротив, аз мисля, че свидетелство е необходимо. И в Библията се казва, цитирам по памет: "Аз дойдох да свидетелствам за Истината."

Има и подобна песен дадена от Беинса Дуно по Евангелието на Йоана гл. 1:

"Имаше человек проводен от Бога,

името му Йоан.

Той дойде в свидетелство

да свидетелствува

заради Виделината,

за да повярват всички чрез Него.

Не бе Той Виделината,

но да свидетелствува

за Виделината...."

Иво

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...