Прехвърляне към съдържание


* * * * - 10 Гласове

Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм


  • Please log in to reply
255 мнения в тази тема

#101 Максим

Максим

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1587 Мнения:

Публикувано: 01 декември 2007 - 14:59

Просто почти всички конфликти, които за започвали в този форум са били с твое дейно участие. А изведнъж "цялото" мое участие тук се оказа такова. Кой ще ти повярва, Силве?
Опитваш се да се показваш над нещата, много щастлива, много непукистка, обаче истината е съвсем друга. Просто бъди себе си, не създавай измамни образи. Това и на теб ти пречи, освободи се, и освободи и другите хора, не ги товари със собствените си проблеми.
  • 0
Кой съм аз?

#102 mecholari

mecholari

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 715 Мнения:

Публикувано: 01 декември 2007 - 15:05

Източник: http://www.psychology.dir.bg

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите…
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За пратньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”

Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.
Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
  • 0

И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него.


#103 petarstankov

petarstankov

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 416 Мнения:

Публикувано: 03 декември 2007 - 22:50

Здравейте,

този пост може би трябва да е към темата за психовампиризма, но тя е заключена. Мисля, че при мен това се е развило и единствената ми надежда е, че искам да го преодолея. Мисля че това не може да стане без музиката, защото от както се помня живота ми е свързан с музика. Преди няколко дена четох, че нуждата от музика на съвременния човек е всъщност нужда от тишина. Такава тишина усещам тук
http://ananda.data.b...0Meditation.mp3
http://en.liturgy.ru/zvuk/zvuk.php

В момента ходя на психиатър в център Динамика
http://www.dinamika-sofia.com/
и ми се отразява добре. (това може би е за темата психотерапия) Интересното е, че за разлика от разговорите ми с други хора в търсенето ми на помощ до сега всеки се опитва да ми даде съвет - направи това, направи онова, докато тук става въпрос само за изслушване, насочващи въпроси.

Като четох темата за енергийния вампиризъм много се вдъхнових от постовете на Кристиян и се изпълних с надежда. Мисля да се консултирам с психиятъра и да отида и да ми направят и ирисова диагностика. Мисля, че имам да изплаквам много болка пред Господ- четох за този "процес на скърбене" в който изплакваш всичко което си задържал през годините. При мен явно раните са големи.
Моля ви да ми простите, че ви натоварвам, но вярвам, че има нещо невампирско в мен след като си признавам, че се чувствам като такъв. А може ли например 50% от проблема ми да е вследствие на самовнушение? Осъзнавам, че това заболяване и обсебване е свързано с общуването, но и единствения път за преодоляването му като че ли е общуването и достигането на усещане за едно с другите. Моля ви да ми "забивате колчета", както каза Кристиян.
  • 0

#104 Ники_

Ники_

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1616 Мнения:

Публикувано: 03 декември 2007 - 23:01

Здравей, скъпи Петър!
Няма нищо! Винаги можеш да си излееш сърцето тук. Това според мен не е психовампиризъм, приятелю. Ти не си енергиен вампир, поне не те видях такъв когато се запознахме.
На мен лично ми липсва твоето участие тук. Може би нещата ще намерят мястото си ако наистина започнеш да споделяш по често и да се освобождаваш от насъбралото се.
Участвай, приятелю, участвай смело. Ти можеш!
Нищо лошо не съм видял в теб. По скоро би бил жертва на някой от колкото да си агресор ти самият.
Огледай близките си и приятелите си.
Поздрави!

Мнението беше редактирано от Ники_: 03 декември 2007 - 23:03

  • 0

#105 Milena

Milena

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 512 Мнения:

Публикувано: 03 декември 2007 - 23:17

Моля ви да ми простите, че ви натоварвам, но вярвам, че има нещо невампирско в мен след като си признавам, че се чувствам като такъв.

Това, което свързвам с petarstankov са чудесни~те постове в темата за прегръдките и един млад човек.

Общуването си е форма на комуникация - взаимна при това;
помисли дали не е необходимо малко повече време за теб самия - само като идея...
  • 0

...


#106 Гост_бяса_*

Гост_бяса_*
  • Гости

Публикувано: 03 декември 2007 - 23:29

четох за този "процес на скърбене" в който изплакваш всичко което си задържал през годините. При мен явно раните са големи.


... понякога, просто отивам в WS /ОО/ оставям ненужното и затварам вратата... после забравям...
... и търся си нова "храна". После пак.

Кръговрат на материята,.... а може би и нематериалното...
  • 0

#107 petarstankov

petarstankov

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 416 Мнения:

Публикувано: 03 декември 2007 - 23:46

Благодаря ви, но просто нямате представа за каква злоба става въпрос - дори на психиатърката не съм й казал всичко. Единствената ми утеха е, че мога да пея и че тази злоба се проявява някак под влияние на агресията от вън. Единствената ми надежда е че съм повече чувствителен, отколкото озлобен. Страх, че ще обърквам хората - но кой мога да объркам, след като Бог е най-интелигентното същество, но без говорене. Той просто ме обича какъвто и гадняр да съм станал. Най-големия ми проблем наистина е че аз самия съм се объркал, като съм проявил прекалена дързост - да мисля за "високи неща" - кое е името на Бог Иисус или Кришна? И двете! но кой може да Го произнесе - не и аз. Пазете се от този объркващ дух, просто той самия е объркан.
  • 0

#108 Ники_

Ники_

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1616 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 00:04

Благодаря ви, но просто нямате представа за каква злоба става въпрос - дори на психиатърката не съм й казал всичко. Единствената ми утеха е, че мога да пея и че тази злоба се проявява някак под влияние на агресията от вън. Единствената ми надежда е че съм повече чувствителен, отколкото озлобен. Страх, че ще обърквам хората - но кой мога да объркам, след като Бог е най-интелигентното същество, но без говорене. Той просто ме обича какъвто и гадняр да съм станал. Най-големия ми проблем наистина е че аз самия съм се объркал, като съм проявил прекалена дързост - да мисля за "високи неща" - кое е името на Бог Иисус или Кришна? И двете! но кой може да Го произнесе - не и аз. Пазете се от този объркващ дух, просто той самия е объркан.

Да, според мен някой се възползва от енергията ти.
  • 0

#109 Гост_Кристиян_*

Гост_Кристиян_*
  • Гости

Публикувано: 04 декември 2007 - 00:16

Бог обича всички, проблемът е, че не всички могат да се обичат така, както Бог ги обича. Да обичаш себе си, значи че разбираш и откликваш на Божията Любов, и естествения отговор в такъв момент е да я споделиш и изявиш и навън от себе си тази любов, без да я цензурираш, без да задържаш нещо от нея, без да налагаш лихва или данък, без да се страхуваш, че ще бъде отхвърлена или неприета- така човешкото ни същество опитва и вкусва от свободата.
  • 0

#110 petarstankov

petarstankov

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 416 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 04:54

Може би за да се обичаш трябва да споделяш Божията любов под някаква форма. В случая това е пост във форум. Ако се обичам както Бог ме обича постът ще стане пълен с божията любов. Може би по самата вибрация на това, което пише се усеща състоянието на човека.
  • 0

#111 Гост_valentinus_*

Гост_valentinus_*
  • Гости

Публикувано: 04 декември 2007 - 07:39

Може би за да се обичаш трябва да споделяш Божията любов под някаква форма. В случая това е пост във форум. Ако се обичам както Бог ме обича постът ще стане пълен с божията любов. Може би по самата вибрация на това, което пише се усеща състоянието на човека.

:thumbsup2: :thumbsup:
  • 0

#112 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6796 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 11:52

430. Урусвати знае, че зрима е не само човешката аура, но и ектоплазмата, която също принадлежи към фината природа. Добре известно е, че по време на спиритични сеанси съществата от Тънкия Свят използват ектоплазмата на медиумите, за да изтъкат от нея своите видими одежди. Сега обаче Напомням за постоянното използване на това фино вещество. Всеки притежава ектоплазма и съществата, виещи се наоколо му, употребяват частици от нея. В резултат на това околната атмосфера се изпълва с парцаливи откъслеци вещество. Мнозина забелязват понякога тези мъгляви петна, плуващи в пространството и приемащи различни очертания. Според лекарите това е знак за несъвършенство в зрението, но връщност е точно обратното - става въпрос за съвършено зрение.
Може ли подобно изтичане на ектоплазма да засегне здравето? Разбира се, и това пряко зависи от вида на похитителите. Жителите на низшите сфери са ненаситни и не се съобразяват с факт, че нанасят вреда. Възможно е обаче да се приближат и грижовни същества, бързащи да попълнят липсата на похитената ектоплазма.
Как бихме могли да прогоним нежеланите поситители? Само с бодрост на духа, като не им позволяваме да се докоснат до нашата същност. Урусвати знае как отскачаха неканените гости, без дори да се налага да бъдат гонени - те просто не можеха да преминат през защитната мрежа. Естествените условия винаги са най-добрата отбрана, но за целта е необходима естествена закалка на духа.
Унинието е покана към мрачните посетители. Раздразнението също е примамка за безобразни гости. Хората трябва много добре да запомнят, че ектоплазмата се отделя не само на разни специални сбирки, а постоянно и че само ясното и бодро съзнание не допуска прекомерното и изтичане. Нейните откъслеци изключително сгъстяват атмосферата и хората трябва да дишат този боклук! Възможно е обаче да има и чудесни отделяния, които се наричат храна на боговете. За тях ще поговорим по-късно.
Мислителя учел, че околното пространство е изпълнено с фино вещество.

431. Урусвати знае, че има и благодатна замяна на земна ектоплазма срещу висши енергии. Съществата от висшите сфери използват частици от човешката ектоплазма, но изпращат действено двъхновение и укрепват жизнената субстанция. От собствен опит знаете, че естественото Висше Общуване не вреди, а изпълва с изключително фина субстанция. То обаче изисква умение да се устремиш към висшето.

Агни Йога - Надземното


465. Ектоплазмата е хранилище на психичната енергия. Нейното вещество е средината между земното и финото същество. Присъща на всички светове, психичната енергия се съчетава преди всичко с веществото, близко до Тънкия Свят. От това следва изводът, че ектоплазмата трябва да се пази чиста, също както психичната енергия.
Като дава ектоплазмата си на случайни посетители, медиумът се подлага на голяма опасност. Не предоставяйте ценното вещество на неканени гости. Обратно, Висшите Събеседвания не изтощават, а укрепват нашите сили. Психичните изследвания трябва да се провеждат целесъобразно. Не бива да се изпива ничия същност.
Агни Йога - АУМ

589. Хората си сътрудничат много по-често, отколкото предполагат. Те осъществяват постоянен взаимен обмен на психична енергия. При всяка материализация се отделя ектоплазма, ала освен това веществено отдаване, при всякое свое докосване хората отделят енергия и сякаш се обединяват чрез нея. По такъв начин дори скъперникът става отдаващ сътрудник. Хората обаче забравят за постоянния енергиен обмен. Те не разбират този важен акт, защото никой не им е казал за енергийните излъчвания.
Агни Йога - Братство

Целта на тези цитати е да са обърне внимание, че сам по себе си енергийният обмен е нещо нормално и стремежът не трябва да е насочен към прекратяването му, а към повишаването на неговото качество.
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#113 Гост_НиколаДамянов_*

Гост_НиколаДамянов_*
  • Гости

Публикувано: 04 декември 2007 - 15:24

Енергиен вампиризъм / Психовампиризъм, Същност и видове. Прояви при жертвите. Диагностика и защита ...


Честно да си призная не мога да разбера как точно вампира ти пие енергията...А пък това за "психовампиризъм" ми е направо смешно!
Учудването ми идва най вече от това,че сайта е посветен и главно на Беинса Дуно и доста хора го четат и имат стремеж да станат ученици...да се развиват духовно...и т.н. Не,това не е упрек!Просто искам да заостря вниманието на такива хора,защото мисля,че нещо не е наред..и не е лошо да се поразмисли човек.Може би проблемите се въртят и около темата,която направих днес за "Оправданието..." ,но нека всеки да прецени сам за себе си и да си реши обективно,доколкото това е възможно!

От тук надолу ще използвам разсъждения върху Словото на Учителя,така че на тези които не го четат или не споделят идеите му смятам,че ще им е скучно и е по-добре да сменят темата... :)

Значи "ключовите" дума,която ще ползваме е "да работим като Слънцето" ! Това твърдение си партнира с много други мъдрости и препоръки на духовни хора,които препоръчват "да направим добро и да го хвърлим в морето..." или "правете добро и не чакайте отплата..." и т.н.
Следователно,ако ТИ запазиш своята вътрешна чистота /по Учителя/... и помислите ти са насочени в помощ и изпълнение на Божията воля /най-общо казано/,как може един вампир да ти смука енергията от теб ...Извинявайте,но и представа си нямате за каква енергия става въпрос !!! В най общият случай,ако се намери такъв глупав вампир да иска да суче ...то той би се задавил! :) Това е все едно да гледаш слънцето с отворени очи ...Да искаш да изпиеш извора или да пресушиш океана! Не мога да разбера как става това...
В най лошият случай,все пак ако има вампирски опити...то те са за добро! В миналото са пускали кръв на хората и това е бил един основен начин на лечение.Организма тогава събира всички свои латентни енергии,които не са се ползвали до момента и се възстановява напълно...
Накрая ...за тези които се занимават по сериозно с духовни практики /по Учителя/,бих споменал,че основният проблем на човек е НЕ,че някой му е дръпнал енергията,а това къде да се вложи енергията,която в много случаи е в изобилие,...а трябва да се влага само по определени закони,които не винаги са налице... Това е проблема!

Поздрави !
  • 0

#114 petarstankov

petarstankov

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 416 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 16:26

http://www.visionsof.../weeping118.jpg
  • 0

#115 Добромир

Добромир

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 1723 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 16:27

:thumbsup: Или, както ксазва още народът, това, което човек сам си направ, никоюй друг не може да му го направи! Все пак, има едно твърде високо условие - човек наистина да следва Пътя, иначе къде сам, къде други, използвайки, че си е оставил пролуки в стремежа... създават проблеми и проблемчета и надеждата, че в крайна сметка всичко е за добро не винаги е достатъчна за утеха и възземане... :hmmmmm:
  • 0

#116 Креми Стоилова (късметче)

Креми Стоилова (късметче)

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2650 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2007 - 16:52

Предлагам тази вечер, утре и вдруги ден от 21.40 до 22 ч. всеки желаещ да са моли за Петър примерно със следната формула: "Здраве, чистота, мир и любов за Петър Станков" , обърнат на изток с икона и свещ пред себе си, или само свещ. В петък вечер да участниците да обявят колко и как са се включили, Петър да сподели, ако е съгласен. първо питам Петър за съгласие, тъй като е в темата.
Предложението търпи редакция, смятам само, че формулата трябва да е една и съша за всички. По-сведущите - дайте мнение.

Предлагам тази вечер, утре и вдруги ден от 21.40 до 22 ч. всеки желаещ да са моли за Петър примерно със следната формула: "Здраве, чистота, мир и любов за Петър Станков" , обърнат на изток с икона и свещ пред себе си, или само свещ. В петък вечер да участниците да обявят колко и как са се включили, Петър да сподели, ако е съгласен. първо питам Петър за съгласие, тъй като е в темата.
Предложението търпи редакция, смятам само, че формулата трябва да е една и съша за всички. По-сведущите - дайте мнение.


Извинявам се , ако съм направила нещо нередно и моля моят пост да бъде изтрит



Имам навик да решавам проблемите с действие.Съжалявам.

Мнението беше редактирано от късметче: 04 декември 2007 - 16:54

  • 0

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!
Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

"Да служиш на себе си - това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: „Познай себе си!" ... при служенето на себе си се създава характер."

"Владей духовната сила безкористно и конструктивно." А.Бейли



#117 petarstankov

petarstankov

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 416 Мнения:

Публикувано: 05 декември 2007 - 18:37

Благодаря но може би това наистина си е между мен и Бог. Днес си пях и като че ли проблема ми е че си създавам проблеми за да предизвикам съчувствие. И колкото повече внимание по този начин привличам толкова по-дълбок е съня. Най-добре да забравим за всичко. Просто усетих как в начина ми на пеене има някаква жертвеност - кой би слушал такова нещо? Усетих се, че дори и на мен не ми харесва. От друга страна би трябвало като ти се плаче да плачеш, а дори и да не ти се плаче, ако пред Бог си виновен съм чувал, че трябва да плачеш. Също както писах съм чел, че трябва да си изплачеш раните от детството. Може би чак тогава човек има право да бъде певец.

Дойде ми една идея - в чат срещите да има пеене може и с помощта на музика - като караоке. Помислих си и, че това пак е част от проблема - че имам много идеи които не са реални (поне за сега).

Мнението беше редактирано от petarstankov: 05 декември 2007 - 19:25

  • 0

#118 Креми Стоилова (късметче)

Креми Стоилова (късметче)

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2650 Мнения:

Публикувано: 05 декември 2007 - 22:58

:v:
И аз обичам да пея... ...всички мечти са осъществими. Иначе защо да ги мечтаем?!...
...в мислите си се опитвам да замествам "трябва" с "имам избор да ..." , "имам право да...". Тогава песента звучи още по-дълбоко, истински, всепроникващо.

Мнението беше редактирано от късметче: 05 декември 2007 - 23:28

  • 0

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!
Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

"Да служиш на себе си - това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: „Познай себе си!" ... при служенето на себе си се създава характер."

"Владей духовната сила безкористно и конструктивно." А.Бейли



#119 Гост_valentinus_*

Гост_valentinus_*
  • Гости

Публикувано: 06 декември 2007 - 08:12

:thumbsup: Или, както ксазва още народът, това, което човек сам си направ, никоюй друг не може да му го направи! Все пак, има едно твърде високо условие - човек наистина да следва Пътя, иначе къде сам, къде други, използвайки, че си е оставил пролуки в стремежа... създават проблеми и проблемчета и надеждата, че в крайна сметка всичко е за добро не винаги е достатъчна за утеха и възземане... :hmmmmm:

:thumbsup: :thumbsup2: следването на Пътя е най-добрата защита!
  • 0

#120 mecholari

mecholari

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 715 Мнения:

Публикувано: 28 декември 2007 - 16:29

Понеже смятам, че бях изключително силен вампир по едно време даже от типа "насилник", газещ хората и най вече "авторитетите" мога да кажа, че на вампирите им е най-трудно да видят и осъдят собственото си поведение. Винаги си намират оправдание у другите, за собственото си "подходящи постъпки". В тази тема сред постовете откривам хора, които оценяват това, което могат да причинят на заобикалящите ги и са решили да поемат своята отговорност за поведението си, и други "които не разбират" важността на темата и я блъскат в "празни приказки и глупости". Нека последните се замислят върху думите ми.
Ето нещо, което е възможно да ви бъде полезно.

Смекчен вариант.

Сценариите, които разиграваме или как да преодолеем нашата властна драма
Голямо постижение на психолозите, които се занимават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.
Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи-енергия - или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.
Да започнем, като разгледаме какво в действителност става с двама души, които общуват помежду си. Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И така, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните си полета, обединявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с неговите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.
Но тези положителни чувства са придобити за сметка на другия човек, защото притежаваният човек започва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувства изсмукан. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезапно се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естествената ни склонност е да се опитаме да си върнем енергията от онзи, който ни държи във властта си, като използваме всички достъпни средства.
Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото разбиране на вселената можем да видим, че повечето от манипулациите, които се използват за тези цели, повечето
от игрите, които разиграват хората, са резултат на техните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.
Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя система от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убежденията на отделния човек за това какво представляват хората и как да спечелиш позиции в общуването с тях.
Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.

ГОРКИЯТ АЗ
Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз" При тази драма човек не се бори направо за придобиване на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съчувствие.
Ние винаги можем да кажем кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз", защото биваме непосредствено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Изпитваме мъка и започваме да се чувстваме безпричинно виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия. Този човек би казал например: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи", или „Такива главоболия имах, а тебе никакъв те няма". Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде."
В зависимост от спецификата на отношенията ни с
въпросния човек изразите могат да варират вширок диапазон от теми. Ако той е наш колега, съдържанието може да се върти около притеснения относно качеството или сроковете на продукцията - ситуация, в която ти нищо не правиш, за да му помогнеш. Ако човекът е случаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разговор за това колко скапан е този живот изобщо. Съществуват десетки варианти, но основната стратегия и характерният тон са все едни и същи. Винаги става дума за някаква молба за съчувствие и твърдението, че ти не си достатъчно отговорен в тази ситуация.
Очевидно стратегията на „горкия аз" е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да погледнем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, която ние му предаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си.
Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприемане на света у съответния човек и от стратегията за упражняване влияние над останалите, възприета през детството. За „горкия аз" светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удовлетворение на тези свои потребности направо и категорично. В света на „горкия аз" единственият разумен начин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите,хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той - пренебрегнат.
За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „горкият аз", са тъкмо тези, които той привлича в живота си.
И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, който човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз" се върти в омагьосан кръг.
Как да се отнасяме към „горкия аз"?
Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходимо е да помним, че целта на разиграваната от него драма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с желанието съзнателно да му предадем енергия, докато разговаряме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата. Следващото, което трябва да разберем, е дали внушаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувстваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда.
След като отдадем на „горкия аз" енергия и установим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма - тоест да разгледаме самата драма като тема на разговора. Никаква несъзнавана драма не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам виновен."
В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим честно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен." В други случаи въпросният човек може да се разгневи и ядоса.
Много важно по мое мнение е да помолим въпросния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергията, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-добрия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открехне към едно по-висше състояние на съзнанието.

ЗАТВОРЕНИЯТ
Не толкова пасивна е драмата на затворения. Разбираме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разговор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разговаряме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите отговори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал ,съм малко по света", без по-нататъшни обяснения.
Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места."
В такова поведение ясно можем да различим стратегията на затворения. Такъв човек непрестанно създава смътна и загадъчна аура около своята личност, като по този начин ни принуждава да влагаме енергия, за да измъкнем от него някаква информация, която в обичайния случай се споделя най-естествено. По този начин съсредоточаваме цялото си внимание върху света на този човек, опитваме се да погледнем през неговите очи, надявайки се да разберем нещо за него, като по този начин му предаваме енергията, от която се нуждае.
Трябва обаче да помним, че всеки, който е затворен и отказва да дава информация за себе си, не разиграва драма на недостъпност. Възможно е да предпочита да запази анонимност по друга някаква причина. Всеки човек има правото на лична неприкосновеност и може да споделя с другите само онова, което желае.
Съвсем различно е човек да използва стратегията на дистанциране, за да се сдобие с енергия. За затворения това е метод на манипулация, който има за цел да събуди нашия интерес, като в същото време ни държи на разстояние. Ако решим например, че този човек просто не желае да разговаря с нас и престанем да се занимаваме с него, много често затвореният ще се опита отново да ни заговори, така че да задържи вниманието върху себе си; за да може и енергията да тече към него.
Също както и при „горкия аз", стратегията на затворения има своите корени далеч в миналото. В повечето случаи като дете затвореният не е имал възможност свободно да споделя нещата, защото се е страхувал или се е чувствал заплашен. В такава обстановка затвореният е свикнал да бъде винаги притворен в общуването си с останалите, като в същото време винаги намира начин да бъде изслушван, за да спечели енергия от останалите. Също както е с „горкия аз", стратегията на затворения представлява набор от несъзнавани отношения към света. Затвореният е убеден, че този свят е пълен с хора, на които не може да се довери с интимна информация.
Мисли си, че всяка такава информация ще бъде използвана по-късно срещу него или ще даде повод да бъде критикуван. И както става обикновено, това убеждение на затворения влияе върху нещата, които му се случват, за да се осъществи тъкмо това негово несъзнавано отношение.
Как да се отнасяме със затворения?
За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпращаме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем защитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започнем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея.
Както и в предишния случай, могат да се очакват две възможни реакции. В първия случай затвореният може да се опита да избегне разговора и да прекрати отношенията. Винаги съществува такъв риск, но той трябва да се поеме, защото да кажеш каквото и да било друго, означава да продължиш да разиграваш все същата драма. В този случай можем само да се надяваме, че нашата прямота може да накара другия да разбере и да го открехне за нова степен на осъзнаване на самия себе си.
Друга възможна реакция на затворения е да продължи разговора, отричайки, че е затворен. В такъв случай, естествено, трябва да вземем под внимание, че той може и действително да е прав. Ако обаче сме сигурни в своята преценка, трябва да продължим диалога, като отстояваме мнението си. Можем да се надяваме, че при такъв диалог би се стигнало до ново разбиране и открехване на нов модел на общуване.

ВЗИСКАТЕЛНИЯТ ТИП
Една по-агресивна властна драма, която е преобладаваща в съвременното общество, е драмата на взискателния тип човек. При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях.
В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот.
Това е така, защото човекът, с когото влизаме във взаимоотношения, ни кара да се чувстваме въвлечени в реалност, в която повечето от хората допускат страхотни грешки в живота си и той трябва да им покаже верния път. Ето например някои типични за взискателния; човек реплики: „Знаеш ли, не се обличаш както трябва за служебното си положение", или: „Забелязал съм, че никога не ти е подредено вкъщи." Възможно е на аналогична критика да бъдат подложени какви ли не особености на нашата личност. Те всъщност нямат значение. Всяка критика е добре дошла, стига да ни разцентрова и да ни кара да се почувстваме несигурни в себе си.
Подсъзнателната стратегия на взискателния човек е да ни обърка с надеждата, че ще ни накара да приемем неговата критика и отношение към нещата. Ако успее, ние започваме да възприемаме света през неговите очи и това му вдъхва сили и енергия. Целта на взискателния човек е да упражнява власт над останалите, като ги съди, и общувайки с него, всички да споделят неговите възгледи, като по този начин му осигуряват непрестанен приток на все нови и нови сипи.
Също както другите властни драми, и тази произтича от това, че проектираме върху света собствените си
предварителни представи. Такъв човек е убеден, че в света не може да има стабилност и ред, ако той не следи как се държат всички и не им дава наставления, изправяйки техните грешки. В този свят той единствен е непогрешим, само той може да гарантира всичко да става така, както трябва, да бъде правилно и съвършено. Взискателният човек обикновено е възпитаван в семейство, в което родителите отсъстват и не обръщат внимание на неговите нужди. Неуверен, лишаван постоянно от сили и енергия, взискателният тип си набавя енергията по единствения възможен начин: като посочва грешките и критикува отношенията в семейството. И когато детето порасте, то продължава да носи в себе си същите представи за света и хората и те създават жизнената реалност на взискателния тип човек.
Как да се справим с взискателния тип човек?
За да се справим с взискателния тип човек, необходимо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под някакво критично око.
Взискателният тип може да реагира на това по няколко различни начина. В първия случай той може напълно да отрече, че е бил критичен, дори и когато му го докажем с примери. И в този случай трябва да си дадем сметка дали самите ние не грешим и не виждаме упреци, когато няма такива. Ако, от друга страна, сме сигурни във впечатленията си, единственото, което можем да направим, е да изразим какво мислим с надеждата да започнем някакъв искрен диалог.
Друга възможна реакция на взискателния човек е да ни прехвърли топката и да обвини нас самите в прекомерна критичност. В такъв случай трябва отново да преценим дали обвинението му не е справедливо. Ако обаче случаят не е такъв, ще трябва да продължим разговора и да обсъдим това как се чувстваме в присъствието на този човек.
Третата реакция на такъв тип човек е да докаже, че критиката му е основателна и че ние избягваме да се изправим пред собствените си грешки и недостатъци. От- ново трябва да преценим дали в такова твърдение няма някаква истина, но ако сме сигурни в становището си, можем да дадем няколко примера, за да покажем на взискателния тип човек, че критиката му е неоснователна или неподходящо поднесена.
Всеки от нас се изправя пред ситуации, в които има усещането, че останалите хора не постъпват както е в техен интерес. Това може да ни накара да се намесим и да им посочим къде грешат. Важното е по какъв начин осъществяваме тази намеса. Вече започваме да усвояваме умението да подходим ненатрапчиво, като кажем например: „Ако моите гуми бяха толкова меки, щях да ги сменя", или: „Когато бях изпаднал в сходна ситуация, напуснах работа, преди да съм си намерил друга и после съжалявах."
Има начини да се намесим, без да засегнем чувствата и равновесието на другия човек, нито да подронваме неговото самочувствие, както прави взискателния тип човек, и тъкмо тази разлика трябва да му бъде обяснена. Такъв човек може просто да прекъсне отношенията си с нас, вместо да чуе какво му говорим, но се налага да поемем този риск, ако искаме да останем верни на самите себе си.

НАСИЛНИКЪТ
Най-агресивната властническа драма е стратегията на насилника. Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат. Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети.
Стратегията на насилника е в това да ни накара да се съобразяваме с него, да внимаваме в неговите действия и да мислим само за него, като ни принуди да се страхуваме. Щом някой създава впечатление, че във всеки момент може да избухне, да загуби контрол над себе си и да стори нещо страшно, повечето от нас много внимават с такъв човек. Ако говорим с него, много бързо сме склонни да приемем становището му. И, разбира се, щом започнем да гледаме на света през неговите очи, опитвайки се да предвидим какво може да се очаква от него (за да се предпазим), той получава прилив на сили и енергия, от които отчаяно се нуждае.
Стратегията на насилието обикновено се развива в детството вследствие на жестока липса на любов и ограничения, в повечето случаи вследствие взаимоотношения с други насилници, които се държат властно и оскърбително и спрямо които никоя друга стратегия за спечелване на внимание и енергия не може да има успех. Няма никакъв смисъл да внушаваме на такъв човек чувство за вина и да разиграваме например драмата на „горкия аз" - това няма да ни помогне. А и напълно сигурно е, че никой няма да ни обърне внимание, ако се правим на затворени. А пък всеки опит да бъдем взискателни ще породи само гняв и враждебност. Единственото разрешение е да търпиш и понасяш липсата на енергия, докато порастеш и на свой ред се превърнеш в насилник.
В очите на насилника светът е изпълнен със сляпо насилие и враждебност. Това е свят, в който човек се чувства изгубен сред пълна изолация, в която всеки противостои на останалите и не се интересува от никой друг - а тези възгледи пораждат все същите ситуации в живота на насилника отново и отново.
Как да се държим с насилника?
Подходът към насилника е специфичен. Поради очевидната опасност в повечето случаи е по-добре просто да избягваме неговото присъствие. Ако човек е в дълготрайна връзка с тила насилник, най-добрият начин е да остави ситуацията в ръцете на професионалист. Терапевтичният подход е, разбира се, принципно сходен със случаите на другите властни драми, С такъв човек може да се постигне успех, ако преди всичко бъде накаран да се почувства сигурен, като му се отдава енергията, от която се нуждае, и му се даде възможност да осъзнае истината за своята драма. За съжаление твърде много са насилниците, които не получават никаква терапевтична помощ и които живеят постоянно в редуващите се състояния на страх и ярост.
Мнозина от тези хора получават присъди за криминални престъпления и наистина е разумно такива хора да бъдат изолирани от обществото. Но една система, която ги изпраща по затворите без терапевтична помощ, а после отново ги пуска на свобода, не разбира и не се опитва да изкорени проблема.

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА
Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си привички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях.
В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, които могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражняване на контрол отново избухнат. Професионалните терапевти започват да проумяват, че за да се постигне истински напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катарзис, който се осъществява при разнищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбоката, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отключим нов източник на сигурност, който може да функционира независимо от външните обстоятелства.
Тук имам предвид различен тип катарзис - онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка история и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръща в човешкото общество, ние сме изправени пред необходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собствената си мотивация и в мотивите на сценария, който разиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас.

Из "Селестинското пробуждане", Джеймс Редфийлд
  • 0

И Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него.





0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители