Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Качества на духовния човек


Иво

Recommended Posts

Според вас какви са качествата на духовния човек?

Какви са отличителните му черти?

Нямам предвид на онези, с изкуствените бради, симулирано дълбоките погледи ... или дървените философи с “много” познания и широко отворени джобове за гадаене, ясновидство и т.н.. Имам предвид качествата на истински духовния човек. Какво е да си духовен в най-дълбокия и красив смисъл на думата?

Познавате ли такива?

Линк към коментар
Share on other sites

Като обект за размисъл по темата ще цитирам част от нещо кото публикувах във форума наскоро ... без коментар ... ;)

Ученикът се приближи към Учителя си. “От години търся светлината”, каза той.“Усещам, че съм много близо да я постигна”. Трябва да знам, коя е следващата стъпка.” Учителят го попита: “С какво се издържаш ?” “Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност”.”Следваща ти стъпка, каза Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута”. Ученикът се подчини. Когато половината минута изтече, Учителят каза на ученика да опише какво има наоколо”. “Не виждам нищо, каза ученикът, слънцето повреди зрението ми”. “Човек, който търси само светлината, кръшкайто от задълженията си, никога няма да намери светлина”. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота” – беше коментарът на Учителя

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Духовният човек не се стреми към награди, не очаква поздравления за своята мъдрост.

Духовният човек не съди другите и не чете морал.

Духовният човек не е надменен със своите познания и опит.

Той може да е всякакъв във видимия свят. Няма титли и медали.

Просто човек, разбиращ природата на хората в дълбочина, но със смиреност. :angel:

Досега с такъв човек ни дава светлина. И топлина. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Духовния човек е тихия и смирения човек,който е посветил живота си в изпълнение волята на Бога.От него лъха топлина,кротост и позитвност.Него няма да го видим сред светската суета,нито сред модните тенденции ,а още по малко сред политиците.Неговия живот е служене на Бога без натрапчиво отстояване на принципите и идеите си.От него няма да се чуе крайни оценки и критика,но ще се научи как може да бъде повдигнато човешкото съзнание.Хармонията с природата ще е основната тема с която ще се занимава.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Безкористен - да. Най-важно обаче е действието. Съзерцанието е криворазбрана духовност - без значение от мислите. Мислите - пълни с любов и добрина - трябва да се изразяват в действие.

Линк към коментар
Share on other sites

Действието е активност, даване; Съзерцанието е пасивност, приемане.

Човек не може да бъде само активен или само пасивен, както и не може да само да взима и само да дава.

Съзерцанието не е криворазбрана духовност, но бездействието определено е.

Поздрави,

Ради

Линк към коментар
Share on other sites

Привет

Някъде бях чела или чула не си спомням, че хората се делят на 3 оновни групи

"стада", "пастири" "царе".Предполагам всяка една от тези групи носи някакъв вид духовност.Всяка една от групите притежава определена духовност и върши определена работа,какво според вас би могло да стане ако "пастирите" решат да станат "царе". Биха ли могли те да развият духовноста която притежават "царете" и съответно да вършат тяхната работа. :hmmmmm:

Поздрави Таня

Линк към коментар
Share on other sites

Не е ли даването инструментът? Любовта се дава, не се приема - иначе не би било любов. И не се търси сметка за нея - дори да ти се връща, не е това основата на щастието. Даването е!

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, даването е :)

Кой дава непрекъснато - изворът.

Т.е човек трябва да стигне до Извора в себе си и оттам да черпи, за да дава.

На какво се градят човешките отношения- на любовта.

Ако единият само дава, то за другия остава само да взема.

Как тогава това ще е хармонична връзка?

Човек има нужда и да дава, и да приема, но наистина трябва да се стреми да дава :)

Линк към коментар
Share on other sites

Така си е... Но приемането трябва да е от само себе си, без никаквиумишлени подпомагания от получателя - нито действие, нито мисъл! Добре и с даването да стигнем до там! :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

:1eye::1eye::1eye: даааа - да извадим темата от комата :D

Качествата на духовния човек...някои например :) одухотворената реч + способността да вижда и разбира душите + спокойното дълбоко мълчание + сърце чисто като изворна вода...почти като кристал.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Според вас какви са качествата на духовния човек?

Какви са отличителните му черти?

Нямам предвид на онези, с изкуствените бради, симулирано дълбоките погледи ... или дървените философи с “много” познания и широко отворени джобове за гадаене, ясновидство и т.н.. Имам предвид качествата на истински духовния човек. Какво е да си духовен в най-дълбокия и красив смисъл на думата?

Познавате ли такива?

Точно на днешния ден преди 3 години-14.09.2003 г. за пръв път се срещнах с Гуруджи-Шри Шри Рави Шанкар. Това се случи в Полша, той пристигна в ашрама, аз бях там на курс трето ниво. Беше вълшебно. Той ни прие в стаята-четирима души бяхме от България, поговорихме си. После той ме потупа по рамото, и погледът му излъчваше такава любов, каквато не съм виждал преди. В началото преди срещата се притеснявах какво ще е, как ще е. Но когато се срещнахме, почувствах такова спокойствие и мир, сякаш този човек съм го познавал винаги. Чувствах, че съм на точното място в точното време. Мисля, че това е признак на духовния човек, неговата аура беше толкова чиста и силна, така успокояваща. Там имаше стотици хора, и той намери време за всички. Снимахме се заедно, жалко че снимката не беше цифрова, за да я пусна тук. Този ден за мен остава незабравим и така ясен, сякаш беше вчера, а са минали цели 3 години.

Линк към коментар
Share on other sites

:) На мен ми се струва, че един духовен човек е овладял умението с малко думи да казва много неща и то така, че хората, с които общува по-скоро да усещат какво иска да сподели, а не да си превеждат смисъла на казаното от него.

Според мен в казаното от такъв човек не звучат поучения, оценки, недоволство, обида и т.п. , защото подобни категории не съществуват в начина му на мислене. ...

Това според мен означава одухотворена реч, а не изрази пълни с термини, неразбираеми за "простолюдието".

Линк към коментар
Share on other sites

:)  На мен ми се струва, че един духовен човек е овладял умението с малко думи да казва много неща и то така, че хората, с които общува по-скоро да усещат какво иска да сподели, а не да си превеждат смисъла на казаното от него.

Точно така. Той не каза нищо като знание. Само ни попита кой какво работи, пита за България нещо. Каза, че много се радва, че ни вижда. Почерпи ни нещо сладко, не знам какво точно беше. През другото време нямаше необходимост от думи. А получихме толкова много от тази среща! Комуникацията се осъществяваше чрез сърцата. Почувствах този миг на искреност и близост, и това означава много. Всъщност ето и снимка от този момент на днешния ден преди 3 години. Той е в средата с дълга коса и брада, аз съм му от дясната страна.

http://yogiaol.hit.bg/sreshta%20s%20Guruji.jpg

Редактирано от Макс
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Не познавам хора, които да нарека духовни. Има много, които са религиозни, но в смисъла на сляпото вярване. Когато съм опитвала да разговарям за Новото Учение, да споделям с хора, които смятам за близки, започват да ме мислят за :harhar::whistling: Семейството ми вече ме е обявило за леко чалната, но какво да се прави :feel happy: Има хора, които са ми повлияли с една добра дума или просто са ми дали кураж в тежък момент. Това е духовният човек май :hmmmmm: Да поприказваш с него и да се почувстваш "зареден"
Линк към коментар
Share on other sites

Качествата и отличителните черти са личностни характеристики.

Духовно извисен човек трудно се вмъква в такива, това му е отликата, няма си окачени тежести.

Линк към коментар
Share on other sites

Качествата на духовния човек...някои например :) одухотворената реч  + способността да вижда и разбира душите + спокойното дълбоко мълчание + сърце чисто като изворна вода...почти като кристал.

И пак ми се сипят въпроси... :)

Какво да наричаме способност да виждаме и разбираме душите?

Дали не е много лесно да сбъркаме "виждането и разбирането" с предположението за това каква е душата на другия? Как да разграничим едното от другото? Как да избегнем ограничението, което ни налагат нашите "мерки" за човешка душа?

Тази способност дали е вродена или се придобива?

А можем ли да разберем дали другият човек ни вижда и разбира душата ни? Ами ако това, което вижда той не съвпада с това, което ние си мислим за себе си? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Дали не е много лесно да сбъркаме "виждането и разбирането" с предположението за това каква е душата на другия? Как да разграничим едното от другото? Как да избегнем ограничението, което ни налагат нашите "мерки" за човешка душа?
Мисля, че истинският духовен човек, този който е придобил своята духовност в еволюционното развитие, не би започнал да "бърка" надълбоко в чуждата душа, да й въздейства и да осъжда (без разрешение). Такива много рядко се срещат. Иначе всеки човек според мен (освен ако не е абсолютен интраверт) се мъчи да разбере и види останалите. Но болшинството правим това на ниво дедуктивни разсъждения (ала Шерлок Холмс :) ) и малко интуиция.

Обаче има една категория хора,които наистина "виждат", доколко "разбират" е друг въпрос. Те имат дарбата, но аз не мога да ги нарека духовни. Те притежават тази дарба вследствие на все още инволюционното си развитие. Това са голяма част от екстрасенсите (не всички разбира се), ромите и т.н.

Проблемът ми е как да ги различавам? :hmmmmm: Защото мисля,че тия хора ако имат възможност ,ако им се позволи да бръкнат в нечия душа - вършат го без да се замислят :ph34r: . И могат да направят големи поразии. така, че срещите с тях са доста опасни и то май не само за кесиите ни? :thumb down:

Истински духовно напреднали хора съм срещала всред членовете на Бялото братство - преди години за градинката около гроба на Учителя се грижеше един човек -Атанас. От разговорите с него (2-3 пъти само) ми стана ясно, че той е духовен човек. Поне мисля, че притежаваше качествата изброени от Благост:

одухотворената реч + способността да вижда и разбира душите + спокойното дълбоко мълчание + сърце чисто като изворна вода...почти като кристал.
:thumbsup2:
Линк към коментар
Share on other sites

С "окото на душата" виждаме и душата на другите. Щом познаваме себе си, ще познаваме и другите, нали сме едно :feel happy:

:hmmmmm: Не знам как се случва /може би интуиция/, но зная какво да очаквам от един човек. Вече не очаквам разбиране от никого. Преди време непрекъснато чаках някоя "добра дума", но това е зависимост и все не можеш да угодиш. Щом Любовта и вътрешният ми глас са в хармония, супер. Лошото е, че скорпиона изпада в дълбоки дупки, но вече постигам стабилност. :feel happy: Старая се "да съм си достатъчна"

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че истинският духовен човек, този който е придобил своята духовност в еволюционното развитие, не би започнал да "бърка" надълбоко в чуждата душа, да й въздейства и да осъжда (без разрешение).

:thumbsup: Да, съгласна съм.

Според мен за да не позволим на предположенията си да заместят разбирането и виждането на душата на другия, единственият начин е да го предразположим и оставим свободно да бъде такъв какъвто е и да прави това, от което се усеща спокоен и щастлив и просто да присъстваме с внимание.

Може би и ако се научим да поглеждаме света през очите на другия - да усещаме каквото той усеща, да мислим за малко като него...

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Да, много е важно да видим света през очите на другия! Това винаги ми помага. Упрекват ме, че така съм оправдавала хората, но не смятам, че е така. Ако всеки погледне по този начин ще бъде много по-лесно да разбираме и обичаме ближния. Ще си помагаме и повдигаме взаимно :feel happy:
Линк към коментар
Share on other sites

:D Аз мисля , че духовния човек спи във всеки от нас .

Ние всички имаме качествата да бъдем духовни хора .

Важно е да вярваме в " духовността " на другия . Това е вид изпитание за този друг .

Доверието , което оправдаваме единствено ни прави по- " духовни " .

Понякога , когато ние първоначално приемем , че ще бъдем от хората 'стъпили " на духовния път , оправдаваме вярата на ближния дори без да искаме .

И също така без да искаме попадаме на следващото стъпало от духовния път , да живеем духовно , повече от 70 % от деня си , например.

Май всичко е до решението , което ще вземем за живота си , сами без погледите и наставленията на другите . На самотен разговор със себе си , когато остане човек , тогава взима решенията за живота си .

ДА погледнеш живота през очите на ближния може да се случи , но никога няма как да има човек 100 % видимост .

Само може да предполагаме .

На мен лично ми се е случвало да предполагам с ужасяваща точност как изглежда живота през очите на ближните ми . Един вид да знам какво се случва в тяхната глава . И все пак единствено мога да ги изслушам и да се опитам да разбера нещата от собствената си далекогледна кула ;) , но никога няма да мога да определя това добро ли е или лошо . Разбира се ако не профанизираме до обикновените рамки на добро и зло . Те се размиват , пред мен защото никой от приятелите или познатите или роднините ми не прави от тези простите добри или зли неща , накакси те просто правят неща , живеят някакси .

Може би , когато човек стигне до едно пределено стъпало на духа, той спира да прави добро или зло , просто решава да живее някакси , но не е въпроса да живеем просто някакси , а въпроса е ми се струва да работим за духовността и мъдростта и любовта и светлината и Бог .

Иначе неправейки нищо , ние губим от своята духовност и светлина .

Поне веднъж в месеца ни се дава огромния шанс да направим едно красиво добро на ближен , някои от нас се възползват и го правят това добро , нещо като да хванеш късния влак за вкъщи . После толкова се радваш , че си го направил това добро . Понякога си мисля , Боже прати ми и друга възможност такава, да направя добро , защото просто съм по - щастлива и дишам лекичко , изпълнена с ведрината на сутрешния въздух . Понякога обаче хората не дават да им направиш добро , дори напротив ти искаш , молиш се да им направиш добро , но те се нахвърлят върху ти и може и " жив " да те одерат , ако вземеш , че им направиш добро . За жалост това е положението .

И тогава се замислям , какво става в главите Ни Боже ?

Къде се объркахме толкова много ?

Но явно толкова е много злото , че винаги за него са подготвени хората .

Дори и духовните хора .

Ето защо колко важно е да правим добро . И никога да не си правим пас .

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...