Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Прошка


Recommended Posts

Днес е ден за Прошка. Всички членове на семейството се събират на софрата. Обръщат се един към друг с думите "прости".Отговаря се "простено да ти е".Яде се бяла халва с ядки.

Мили мои съфорумци,обръщам се към всеки от вас - ако с нещо съм ви обидила и засегнала, моля да ми простите!

Аз също прощавам на абсолютно всички.

Ние сме просто човеци и никой от нас не е съвършен и безгрешен. За това съществуването на този ден според мен е като безценен дар, израз на безкрайната вселенска любов и мъдрост.Понякога, макар и абсолютно неволно се случва да нараним жестоко ближния си, дори без да си даваме сметка за това. Мислите ли, че едно чисто сърце винаги ще намери сили да прости? И за кого е по-важно това- за даващия или за получаващия прошката?

Редактирано от Атлантида
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 73
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Моля за прошка всички, у които моите мисли и чувства и постъпки са предизвикали смущение или осъждане - аз съм просто човек и ми е бил нужен този урок по моя Път.

Прощавам на себе си всички мисли и чувства, които не бих искала да са ме спохождали - разбирам, че съм просто човек и ми е бил нужен техния урок.

Простила съм на всички, които смятат, че имам за нещо да им прощавам, защото всички са мои братя и сестри - хора - и като мен имат нужда от уроците си по своя Път....

Линк към коментар
Share on other sites

Моля за прошка всички, у които моите мисли и чувства и постъпки са предизвикали смущение или осъждане - аз съм просто човек и ми е бил нужен този урок по моя Път.

Прощавам на себе си всички мисли и чувства, които не бих искала да са ме спохождали - разбирам, че съм просто човек и ми е бил нужен техния урок.

Простила съм на всички, които смятат, че имам за нещо да им прощавам, защото всички са мои братя и сестри - хора - и като мен имат нужда от уроците си по своя Път....

Невероятно си го написала Донче,думите ти ми пасват като написани върху индиго.

Единствено може би не съм готова все още да се изправя пред предизвикателството лици в лице да поискам прошка от някои хора в живота ми ,но го правя в сърцето си.Надявам се някой ден да бъда достатъчно силна за да се справя и с това.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес е ден за Прошка. Всички членове на семейството се събират на софрата. Обръщат се един към друг с думите "прости".Отговаря се "простено да ти е".Яде се бяла халва с ядки.

Мили мои съфорумци,обръщам се към всеки от вас - ако с нещо съм ви обидила и засегнала, моля да ми простите!

Аз също прощавам на абсолютно всички.

Ние сме просто човеци и никой от нас не е съвършен и безгрешен. За това съществуването на този ден според мен е като безценен дар, израз на безкрайната вселенска любов и мъдрост.Понякога, макар и абсолютно неволно се случва да нараним жестоко ближния си, дори без да си даваме сметка за това. Мислите ли, че едно чисто сърце винаги ще намери сили да прости? И за кого е по-важно това- за даващия или за получаващия прошката?

Моля за прошка всички, у които моите мисли и чувства и постъпки са предизвикали смущение или осъждане - аз съм просто човек и ми е бил нужен този урок по моя Път.

Прощавам на себе си всички мисли и чувства, които не бих искала да са ме спохождали - разбирам, че съм просто човек и ми е бил нужен техния урок.

Простила съм на всички, които смятат, че имам за нещо да им прощавам, защото всички са мои братя и сестри - хора - и като мен имат нужда от уроците си по своя Път....

Присъединявам се към мненията ви, приятели, защото само

прошката отключва вратата към Любовта.

Простете ми, ако волно или неволно съм ви обидила - с дума, мисъл или цитат. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, да простим и да ни простят!

Много е важно! За всички!

И не само на този ден!

:wub:

Линк към коментар
Share on other sites

Прощавам на всички и им благодаря за уроците!

Моля ако някога съм засегнала някого, да ми прости!

Благодаря на Бога, за всичко, което срещам по Пътя си, за да се уча! :smarty::hypocrite::yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

Мислите ли, че едно чисто сърце винаги ще намери сили да прости? И за кого е по-важно това- за даващия или за получаващия прошката?

Обмислях дълго към коя точно тема за прошката да отнеса мислите, които бих искала да споделя с вас!? :hmmmmm: Спрях се на тази, макар че и в другите намерих по нещо от това, което ме вълнува. Повод да се замисля върху прошката ми даде Мисълта за днес:

„Някой казва, че е простил дълговете на своя длъжник, но дето го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човека, който не се разкайва. Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.”
Коприненият конец

Докато преглеждах останалите теми попаднах и на това:

„Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.”
Аз ще погледна

Споделяйки с приятелка първата мисъл, тя изрази мнение, че в такъв случай ние се явяваме в ролята на съдници и това означава, че на никой не можем да простим. Аз не мисля така. Учителят ни е дал толкова ясен и отчетлив отговор на кого трябва да прощаваме и за наше, и за негово добро - на този, който осъзнава и се "разкайва". Аз го разбирам - на този, който е готов и работи за това да поправи грешката си. Самата аз трябваше да измина доста тежък път, прощавайки на човек, който никога не се разкая и така обуславяйки предпоставки за нови грехове (и негови, и мои), докато стигна до пътя "нагоре"...(както хубаво го е казала Донка тук). И сега прочитайки мисълта, а после и цялата беседа Коприненият конец се убедих, че всъщност интуицията ми винаги ме е водила към правилното решение, но аз не винаги съм я слушала.

Интересно ми е да чуя какво мислите и вие по този въпрос!?

Линк към коментар
Share on other sites

Относно интуицията и с мене е така.

......

Докато сме във физическия свят, няма как да не съдим на моменти - просто иначе не бихме имали мнение и не бихме се ориентирали в живота. Въпросът е да се отърсим от ненужната и не-градивна критичност и да продължим нататък. Затова е по-честно да си признаеш, че си съдил някого и да прекратиш процеса, като му дадеш прошка.

Най-трудно е на себе си да прощаваш.

.................

Неприятен момент е , когато в деня за Прошка по-възрастното поколение вижда само формален ритуал и го ползва , за да доказва някакво превъзходство от позицията на възрастта си. Това обезсмисля празника и го прави кух и нежелан.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте пак, искам да попитам според вас когато човек е съгрешил спрямо вас, но отказва да го признае, трябва ли да му дадеш прошка, защото дори и да останеш със старание за това и добро чувство, усещаш, че насрещната страна дори не е готова да приеме самата прошка? Тоест прошката двустранен процес ли е? :rolleyes:

Редактирано от Ribolinov
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте пак, искам да попитам според вас когато човек е съгрешил спрямо вас, но отказва да го признае, трябва ли да му дадеш прошка, защото дори и да останеш със старание за това и добро чувство, усещаш, че насрещната страна дори не е готова да приеме самата прошка? Тоест прошката двустранен процес ли е? :rolleyes:

За мен прошката е двустранен процес, но не е задължително двете действия да съвпаднат в един и същи момент. Първо трябва да се даде, за да може да се получи.

То е като да оставиш подарък на прага на някоя къща. Когато стопанинът се събуди, ще отвори вратата и ще го намери.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

След като прегледах някои мнения по темата , споделям моето мнение,

че първо трябва да поправиш грешката и чак тогава да поискаш извинение

и прошка ! Много важно е да го осъзнаеш ! А сега реалността в стих .

П Р О Ш К А

Аз нямам право никого да съдя

в човешкия житейски земен път

дори да искам злото да пропъдя

с болка в себе си ще спра на кръстопът.

Ще се запитам , аз дали съм права ?

към хората към техните дела ,

дали това е пътят към разправа

или съм заблудена и греша .

Мили Боже , дай ми силна Вяра

да променя себе си дори ,

да притегля с нова мяра

грешките за хорските беди!

Ще си простим , тъй както сме згрешили,

че сме осъдили една Душа

по човешка воля сме решили,

да чака пред заключена врата!

Прости ! тъй както Аз прощавам,

за думите изречени от моята уста

бъди свободен в мисли и дела

с прошката ,която Аз ти давам !!!

Мили приятели , споделете моето разсъждение

по темата!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте пак, искам да попитам според вас когато човек е съгрешил спрямо вас, но отказва да го признае, трябва ли да му дадеш прошка, защото дори и да останеш със старание за това и добро чувство, усещаш, че насрещната страна дори не е готова да приеме самата прошка? Тоест прошката двустранен процес ли е? :rolleyes:

Да простиш означава да разбереш другия. Ако усещаш, че той не е готов да признае грешката си, това не означава ли, че го разбираш? Какъв е проблемът да му простиш тогава? Какво като „отказва да признае“? Има ли значение дали ще приеме прошката? Ти вече си му простил. Всъщност, какво разбираш под „прошка“? Да му кажеш, че си му простил? Прошката няма отношение към думите. Можеш да кажеш на другия, че му прощаваш, но много по-важно е първо самият ти да почувстваш, че си простил. Едва след това можеш да кажеш: Аз ти простих.

Линк към коментар
Share on other sites

Прошката има отношение към нашето здравословно състояние. Като простим на себе си и на другите истински се изцеряваме от всякакви болежки. Наскоро видях един разказ на човек болен от рак, оставали му около 30 дена живот и той решил да прости на всички хора от живота си. Започнал да ги извиква в съзнанието си и мислено да ги моли за прошка и това правел през тези оставащи му дни. Било му трудно, било му тежко на някои се наложило дори да ги помоли да дойдат у тях , защото враждите били тежки. Благодарение на този ритуал на прошката той станал от леглото и бил излекуван..

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, какво разбираш под „прошка“? Да му кажеш, че си му простил? Прошката няма отношение към думите. Можеш да кажеш на другия, че му прощаваш, но много по-важно е първо самият ти да почувстваш, че си простил. Едва след това можеш да кажеш: Аз ти простих.

За мен прошка означава да приема другия така, както съм го приемала преди той да сгреши спрямо мен. Затова и се замислих над цитата, който дадох по-горе от Учителя:

Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човека, който не се разкайва. Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка.
Копринеият конец

Защото, приемайки го непредубедено отново, прощавайки, въпреки грешката му, ако той не се разкайва за нея, т.е. той не осъзнава, че ме е наранил, продължава да допуска грешки и да ме наранява, а може би вече и аз него...

Благодаря на Росица П. за хубавото стихотворение! Лично аз споделям стиховете:

Ще си простим , тъй както сме згрешили,

че сме осъдили една Душа

по човешка воля сме решили,

да чака пред заключена врата!

Благодаря и на всички, които са писали, защото във всеки отговор има неща, върху които се замислям. :3d_161:

Линк към коментар
Share on other sites

...

Ще си простим , тъй както сме сгрешили,

че сме осъдили една Душа

по човешка воля сме решили,

да чака пред заключена врата!

...

Мили приятели , споделете моето разсъждение

по темата!

Роси, много ми харесват тези стихове!

Прошката е двустранен процес, както стана дума по-горе. Все пак тя е много освобождаваща и лечебна, дори и да е едностранна. Просто тогава е много трудно да простиш, когато отсреща има неразбиране и непризнаване, че са те наранили. Пътувах веднъж с един млад баща, между Берлин и Хамбург. Пътувахме заедно няколко часа и разговаряхме. При раждането на неговата дъщеричка сестрата я беше изтървала, с което много сериозно осакатила. Много ме потресе неговата история. И най вече: погледна ме директно в очите и каза много твърдо: Сестрата НЯМА вина, станало е без да иска! Той правеше възможно най-доброто за своето момиченце, не позволяваше нищо да отклонява вниманието и силите му от главната цел- да бъде неотклонно до детето си и да направи всичко възможно (и невъзможно), за да облекчи състоянието му. Това е най-големия урок, за силата и волята на една Душа, способността да прости и да продължи нататък. И това определено беше една Душа с главна буква. Имаше идея да търси някакви нови, модерни инвалидни колички, които давали повече свобода и възможности. Плануваше и нова операция, на която възлагаше надежди. Дано да е успял с всичко това и дано да се облекчи сериозно състоянието на момиченцето!

Понякога е много трудно да простиш, защото си преживял твърде голяма мъка и болка. Aко намериш сили и го направиш (това е едно вътрешно състояние) сякаш наистина отключваш една здраво залостена врата. Не успееш ли да го направиш, мъката и болката постоянно се блъскат в нея и се връщат обратно към теб. Освен това вероятно оставаш кармично здраво свързан с другия. Ще се срещнете отново в бъдещ живот, при други обстоятелства.

Линк към коментар
Share on other sites

Много Ви благодаря за добрите думи и дискусията по темата.

Радвам се , че приемате нещата в тази светлина.След всичкото

това богатство , което Учителят ни остави чрез беседите , трябва

да "бъдем будни " и да имаме винаги сили да простим . Това е закона

на Любовта.Чрез Прошката, независимо дали е приета , можем да разплетем

кармичният възел ,за да продължим напред в пътя на СВЕТЛИНАТА !

Линк към коментар
Share on other sites

Наскоро прочетох една невероятна книга, която се казва "Бягащата с вълци". В нея авторката Клариса Никола Естес ми "подсказа" как на практика в живота си да проявяваме прошката към близки хора - като им правим добро, като им показваме,че сме готови да им помогнем и им помагаме, когато имат нужда от нас. От личен опит се убедих,че това отключва добри страни и у тях самите. И някак си взаимоотношенията взимат друга насока... И все пак, необходимо е преди това да се постави ясна границата на личностната изява и свобода за всеки. Необходимо е да е ясно, че единият не зависи от другия, че няма сила, която да позволява на единия да "безобраствува" над другия... Като че ли това е по-трудният процес (поставянето на тази граница и осмислянето й едновременно и от двамата), поне за мен...

Ако отнеса мислите си към примера, който Атлантида е дала - ще отиде ли този баща при същата сестра отново, ако очаква второ дете или ще се опита да я избегне!? :hmmmmm:

Разсъждавам върху всичко това, защото ме вълнува, както и други, предполагам, как да проявяваме прошката в житейските ситуации - така че, да живеем в Светлина, прощавайки, но и да се съхраним, не позволявайки да бъдем "задушени"...

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

След като живеем в Светлината , ние сме неуязвими от тъмнината ,

защото сме се научили на силна воля и вяра и сме над нещата,

които могат да ни "задушат".Трябва повече да повярваме в себе си,

защото имаме " ключа и силата на Словото" И да го проявим в

живота си ! ТОВА Е ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНСКАТА ПРОШКА ,КОГАТО Е ОТ СЪРЦЕ !

Линк към коментар
Share on other sites

Скоро прочетох следните думи на Руис:

"Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани,да извлече отровите и да излекува раните напълно.Как става това?Трябва да простим на хората,които са ни наранили-не защото заслужават прошка,а защото обичаме себе си толкова много,че не желаем да плащаме за несправедливостта.Прошката е единственият лек.Можем да изберем да простим,защото изпитваме състрадание към себе си."

Това в първия момент ми прозвуча егоистично,но когато се замислих и си дадох примерите,осъзнах дълбочината на думите.

За да може човек да прости на себе си първо трябва да прости на всички останали,за да преодолее -самоотхвърлянето,Съдника и Жертвата.

Тогава човек става свободен.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек винаги трябва да прощава. Често хората мислят, че щом постъпката на някого е несправедлива, то с прошката си те по някакъв начин ще оправдаят тази несправедливост. Всъщност, прошката няма отношение към справедливостта, нито пък ще освободи извършителя на несправедливостта от последствията и. Ние не можем да опростим постъпката на другия, ние му прощаваме заради него самия, разбирайки че постъпката е само едно негово преходно проявление.

Смятам също така, че човек не бива да иска прошка, няма право на това. Ако е разбрал, че е извършил нещо несправедливо, че съзнателно или неволно е наранил някого, то нормално е да му се извини, да му каже, че съжалява за постъпката си, но не и да му иска прошка. С това той задължава, поставя тежест върху човека спрямо който е постъпил погрешно.

Линк към коментар
Share on other sites

Човек винаги трябва да прощава. Често хората мислят, че щом постъпката на някого е несправедлива, то с прошката си те по някакъв начин ще оправдаят тази несправедливост. Всъщност, прошката няма отношение към справедливостта, нито пък ще освободи извършителя на несправедливостта от последствията и. Ние не можем да опростим постъпката на другия, ние му прощаваме заради него самия, разбирайки че постъпката е само едно негово преходно проявление.

Смятам също така, че човек не бива да иска прошка, няма право на това.

Да, аз също мисля така. Даже човек трябва да прощава и заради себе си, не само заради другия. Както и прошката, тя пък е друг вид проявление.

Линк към коментар
Share on other sites

Искането на прошка има значение и отношение към искащия прошка, а не към този, от когото искат.

Да поискам прошка никак не е лесно - това означава не просто съм осъзнал някаква грешка, а съм намерил сили и любов да я призная не само на себе си, но и за да смекча гордостта и да я изрека и пред другия.

Друг е въпросът ако искането на прошка не е всъщност искане на прошка, а само измъкване от отговорност и индулгенция, която ми дава правото да повторя старите си действия...

Линк към коментар
Share on other sites

Може и без искане на прошка. Достатъчно е осъзнаването на грешката и корекцията в поведението. Да простиш няма нищо общо с това да се държиш с другия все едно нищо не е било, давайки му зелена светлина да продължава. Трябва да се даде знак, че поведението прекрачва граници и няма да бъде толерирано повече. Но при това да не се влага обвинение. Това последното е много трудно. И поради това има и нужда от прошка изобщо. Иначе всички щяхме вече да сме си простили всичко. Не живеем в идеален свят и тов аима свой смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Да дадеш и да получиш прошка е морално облекчение за наши вътрешни, 'мълчаливи' терзания по повод на нещо, което по определени критерии считаме за простъпка. В душевния ни живот това е като изповед, но не на грях. Смисълът на даване/получаване на прошката е в човешкото - да се разберем взаимно. Е, понякога не се получава да е взаимно. Но и за далия, и за получилия това е възстановяване на душевното равновесие. Целият ритуал го възприемам като вътрешен съд, който ни позволява да поддържаме нравствените си принципи.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...