59 мнения в тази тема

[Ани]

Здравей, Zbelsrud!

Радвам се, че темата ти е интересна. Всъщност тя е главно за българските обичаи и най-вече легендарни същества от нашата митология. Но няма нищо лошо да се споменат и някои такива на съседите ни. Аз например в темата за вампирите отбелязах и Дракула.

Наистина интересни са тези два сходни обичая (за матрениците). Трябва да си призная, че не знаех за румънските Mărţişor, така, че много ти благодаря за добавянето на този обичай. Забелязвам, че двата обичаят са с различни статии в Уикипедията (на руски и на английски). Легендите за произхода също са различни. Но има нещо обединяващо – белият + червеният цвят.

Според румънците корените на този обичай са още от римската епоха – преди 8000 години.

Исторические корни Мэрцишора остаются загадкой, но обычно считается что этот праздник возник во времена Римской империи, когда Новый год праздновали 1 марта, месяца бога Марса. Марс был не только богом войны, но ещё и богом земледелия, содействующим возрождению природы. Эта двойственность отражена в Мэрцишоре, где белый и красный цвет можно понимать как символы мира и войны.
Археологические раскопки в Румынии доказывают, что амулеты, наподобие современного мэрцишора, существовали ещё около 8 тыс. лет назад. Тогда они делались в форме маленьких камешков, раскрашенных в белый и красный цвет, носившихся на шее.
тук

Жалко, че на руски в Уикипедията има съвсем малка статия за нашия обичай. Мисля, че това зависи от нас – статията да стане по-голяма.

Всеки народ си има своите легенди. Казваш:

Впрочем до Възраждането населението е имало само смътен и мъгляв спомен за своите славни владетели /спомнете си Паисий/,така че подобни легенди за Аспарух и сестра му и тн. са явно доста по-късно дело.
...
Понякога ме хваща малко яд, че градим националната си идентичност върху някои митове и полуистини като горното, едва ли не уникалността на българската гайда и мн.др.

Мисля, че легендата за Аспарух, а и не само тя е битувала сред народа и преди Възраждането. Относно уникалността на нашите гайди – не знам къде си го срещал. Аз винаги съм чела информация за гайдите, подобна на тази в българската статия на Уикипедията. Тук не забелязвам някакъв акцент върху българска уникалност за гайдите.

Но понякога има залитания в дадени области. Например наблягането след 1989 г. върху прабългарите, което се появи на мястото на това върху славяните, преди. Прекаленото идеализиране на траките и много други...

Същевременно на нашите митове и легендарни същества в тях, почти не се обръща внимание. Съседните ни страни изградиха цяла туристическа индустрия, било върху вампирите (румънците с Дракула), било върху боговете на Олимп. Ние си стоим на славата на шопската салата и хубавото Черноморие, което май вече започна да прилича на панелен квартал, но това е друга тема...

Българските деца знаят добре какво е Bogeyman, но не и Таласъм, какво е фея или елф, но не и самодива. В този сайт много често се пише за вещиците, така както са си ги представяли в Европа предимно и според популярните в Англия, а отскоро и у нас движения Уика и Уичкрафт. Но никъде не видях някой да тълкува думата „вещица” така както са я тълкували неговите прадеди. Преди 100 или 200г. Защо англичани, ирландци, румънци, гърци,... си държат на преданията, легендите, популяризират ги, а ние...? Забравяме ги.

Понякога ми е доста тежко от този наш нихилизъм.

Мнението беше редактирано от Ани: 10 април 2010 - 09:27

[Zbelsrud]

Ани, извинявай, ако съм те засегнал   Не това ми е била целта, напротив, радвам се,че има хора като теб.

Относно румънците и Дракула предлагам типично по балкански да им го отнемем.Ще го изкараме българин и без това има разни спекулации по въпроса,ще намерим гроб в някой манастир и ще пренасочим туристическите потоци.Така ще им го върнем за мартениците...Можем дори да ги надминем - щом те направиха цяла индустрия от романа на Стокър, защо ние да не направим музей например на ... Конан Варварина. Преди доста време бях чел някакви писания, шеговито озаглавени май "Българин ли е Конан Варварина?", нещо по модерните днес теми, че кимерийците били българи и тем подобни. Усвояваме някой еврофонд, спретваме едно музейче в Каварна, каним някоя рок-група като MANOWAR на откриването, което пък може да съвпадне с примиерата на новия римейк на филма, който се снима у нас. И готово.

Сега малко по-сериозно. Като отвори тема за вещиците, гледах на archive.org няколко книги с народни вярвания, обичаи и какво ли още не. Много ми напълни душата написаното от Димитър Маринов в "Жива старина - етнографическо (фолклорно) изучаване на Видинско,Кулско, Белоградчишко,Ломско,Берковско, Оряховско и Врачанско" от 1891. Извинявам се за дългия цитат и некадърното предаване на езика на книгата.

12.Вещица

Вещицата е жена много стара,която чрез тайната сила на някои билки и буренье и със съдействието на гявола и лошите духове, получава свръхестествена сила, дарба и природа.Всичките невидими духове са нейни всекдашни присъщници и слуги.Тя постоянно се намира в техния кръг и черпи от тях сила и мощ на чародейства.

Вещицата живее в пустите гори и планини,в дълбоките непроницаеми лесове,край река, извор или врело.Тук тя е сама уединена и се занимава със събиране на билки или буренье.Тя има следующата свръхестествена сила: изцерява човека от каквито е да е болести; предсказвала бъдещето на человеците; откривала тайните помишления на човека; покорявали и се самите стихии: я можела да създаде вятър, дъжд; причинявала наводнения; преобразявала човека в животно, камък или дърво и повръщала го изново в първия му образ; можела, ако иска да направи човека щастлив или нещастен; имала сила да се префтаря на разни животни, а, ако искала,да става и невидима.
Змиите са нейни прислужници и слуги и те и помагали да събира билки и буренье лековити и чародейни.Отровата змийска за нея е без действие.
Понятията на народа не могат положително да определят дали вещицата умира, както всички хора, и какво ставало с нея.
Вещицата е зло дихание, и населението не само я мрази, но и се бои от нея.И днес епитет "вещица" се дава на жените и момите за укорение.Има също укорителен епитет вещерник или "вещугюрник", на мъж, но мъж вещица не можах да открия.
                                                 .                                     .                                    .

13.Магйосница.Магесница

Магйосницата е жена,която такожде стои в съобщение с лошите духове и със силата на билките и буреньете, правила разни чудеса, но в много по-малък размер и в много по-ограничена степен от вещицата.Със своите магии магйосницата можела да прави следующите пакости и неща за човека: с помощта на своите магии, тя можела да умори човека,да го осакати,да го подлуди, да го парализира,да го направи половинсвет; (а) с магиите си тя можела да играе голяма роля в любовните отношения на мъжа и жената или момата и момъкът: можела да накара мъжът и момъкът да полудеят от любов към жената и момата,или да ги намразят до отвращение; жената е безчестна, а мъжът срог и бъхте жена си за тая и лоша постъпка,магиите на магйосницата го смирявали, и той почвал да гледа на всичко като пуйка безгласен; някой е кмет,чорбаджия,управител, съдия и пр. и прави работи,които не могат два бъдат одобрени,магиите затискат хорските уста, затварят очите на началството, и за неговите мръсни и безчестни дела никой не продумва нито думица; търговецът е човек и иска да има много мущерии, магиите направят, щото всякой ден дукянът му да бъде препълнен с хора, и прочее, и прочее и прочее, нейните дела са многобройни.
   Най-голямата сила и мощ на магйосницата се състояла в това, дето тя можела, със свойте магии, да принуди месеца да остяви своето място на небето и да слезне да землята в нейното тайнствено сито.
Това е онуй "свалванье на месеца",което е обвито с голяма тайнственост,около което народното поверие натрупало куп измислица и праздни залучквания и с което се тълкува и обяснява затмението месечево.
   Начина, по който се сваля месеца никой не знае,защото нито една от магйосниците не е откривала тая тайна никому,но народното поверие разказва следующето:
   Насред гумното магйосницата туря един котел с вода налята в потайно доба, а във водата разни билки.До котела има сложено ново сито - тайственото сито.Това магюосницата свършва преди потайно време.Като
стане потайно време, магйосницата излиза из къщи гола-голеничка,както я майка и родила, с китка в ръцете си, отива до котела, заклиня нещо и гледа у месеца, след това влиза в къщи и след малко се повръща с едно 
гърне в ръката си (това са всемогъщите магии), приближава се към котела и прави ново заклинание към месеца.Като свърши заклинанието, тя взема ситото, и обикаля къщата три пъти, дохажда изново при котела, и,като направя ново (трето) заклинание, тя заклапя котела със ситото.След туй натопва китката в грънето, поръсва ситото, гумното на четири страни,себе си и месеца на горе.
След тия действия, магията се счита за свършена.
Месецът,който до това време е светил тихо и спокойно на небето,почувства силата на тия магии и почнува да се яде,т.е. да потъмнява постепенно, додето най-сетне мястото му остава тъмно и праздно.На землята става тъмно, но в гумното на магйосницата светло като ден.
Месецът като свети на землята, падне право в ситото;магйосницата гонадносва над котела с водата и разговаря с него.Като свърши разговорът си с месеца, магйосницата го освобождава; месецът изново се качи на небето постъпенно, додето се напълни.Сега месецът няколко време не може да свети тъй ясно както преди, защото е уморен от слизаньето и възлизаньето.

 

[Пламъче]

Песоглавец-дух,който броди по къщите и друмищата нощно време.напада най-много жените.той е тънък,дълъг,с жилави ръце.Очите му не се виждат.
Полуверник-много грозен човек с отвратително лице.Ходи нощно време и причинява много пакости на хората.
Морава-никой не я е виждал,но я има.Идва нощем и напада човек в съня му.Смуче силата му,затова,когато видят някой много слаб човек,казват:"Бозала го е Моравата".Казват,че душата на магьосницата,докато спи,се превръща в Морава,която притиска хората и оставя синини по тялото.По никой начин не може да се убие лесно.Най-сигурно помагат евангелието и попът.

източник: "Детска фолклорна енциклопедия" авт.Лилия Старева,Пламен Бочков

[Ани]

Zbelsrud, granat1 благодаря ви за интересните мнения!

Zbelsrud, изобщо не си ме засегнал! Дори съм ти благодарна, че "съживи" темата.

Много са интересни цитатите от Димитър Маринов които си дал, за вещица и магьосница! Не ги виждам в мрежата, което означава, че са набирани.

Относно румънците и Дракула предлагам типично по балкански да им го отнемем.Ще го изкараме българин и без това има разни спекулации по въпроса,ще намерим гроб в някой манастир и ще пренасочим туристическите потоци.Така ще им го върнем за мартениците...Можем дори да ги надминем - щом те направиха цяла индустрия от романа на Стокър, защо ние да не направим музей например на ... Конан Варварина. Преди доста време бях чел някакви писания, шеговито озаглавени май "Българин ли е Конан Варварина?", нещо по модерните днес теми, че кимерийците били българи и тем подобни. Усвояваме някой еврофонд, спретваме едно музейче в Каварна, каним някоя рок-група като MANOWAR на откриването, което пък може да съвпадне с примиерата на новия римейк на филма, който се снима у нас. И готово.

Добри идеи! Може пък да влязат в работа. И без това туризмът ни както е закъсал в тази криза.

Мнението беше редактирано от Ани: 12 април 2010 - 11:23

[Христо]

Защо хората се страхуват от змиите ?

[Станимир]

...
In one sense, all creeping things are included in the one word,
"serpent". From an esoteric aspect, the Serpent symbolizes the highest
point of the development of a human being. From the exoteric aspect
it symbolizes the lowest point in the same development.

Here, as in all other divisions of the Cosmos, appears the action of
the two poles of manifestation. The farther man advances, the greater
will grow his antipathy to creeping, slimy, secretive, hiding things,
because the gulf between his higher and lower nature is continually
widening, and up to the point when lie parts forever with that lower
self by gaining all power over it, the fascination, the temptation of the
lower self continually increases and the battle grows stronger.

When "the heel of the woman shall crush the serpent's head", i. e.,
when the negative aspect of the eternally feminine, the Soul, shall
come into contact with the positive, the Head, lower mind, the
masculine aspect of matter, one of the twain must disappear, and it is
the latter that must disappear, because when such an event occurs the
end of a Manvantara will have come, and Soul and Mind become one.

The creeping of a worm or snake over human flesh does not
occasion any particular fear in the human mind ; as said before, it is a
far different feeling, a quick, convulsive shudder, due to the action of
the force of repulsion which manifests immediately and
results in the creature's being thrown violently from its resting place.
This action of the force of repulsion is but a slight exhibition of the
same force that is generated in, and expelled from "the heel of the
woman" as a result of the interaction of the forces of attraction and
cohesion. The action of the vital ether operative in the nerves of the
skin is instantly increased by contact with such a creature, and upon
communicating a desire to the brain to be rid of the obnoxious thing,
the brain commands the muscles of hand and arm to remove the
interloper, and is obeyed.

There is an occasional "exception to prove the rule" in the cases
of men and women who seem abnormally fond of snakes. These
persons fondle and caress such creatures and exhibit their power of
control, to the great wonder of beholders ; but when this feeling of
attraction is genuine, it is due to one of two causes ; either custom has
so familiarized the person by constant contact with snakes that natural
antagonism has been overcome, and the force symbolized by the
woman's heel has been developed in the performer's body far in excess
of the force symbolized by the "head of the serpent", even to such a
degree that the vital ether no longer responds to excitation by touch ;
or the person bas come directly under the control of some black
magician, thereby changing his whole nature and making him
amenable to the control of those who govern the division of life to
which the creeping things belong, corresponding in planes to the
lower astral.
...

Teachings of the Temple (55. The Symbol of the Serpent.)

Мнението беше редактирано от Станимир: 16 декември 2011 - 12:16

[Ани]

Има много интересни неща за змиите в темата на Bethedi: "Образът на змията в митологията".

Христо за страхът от змиите - в буквалния смисъл мисля, че и сам можеш да си отговориш защо. Малко, дребно, студенокръвно, не го виждаш в тревата, безшумно, а ако те ухапе ... заминаваш.

Иначе - змията почти във всички митологии е символ както на мъдростта, така и на лъжата, изкушението... На доста неща е символ. Хората се страхуват от лъжата, изкушението, а много често и от мъдростта...

[Христо]

Гледах "Ники Кънчев под наем". Провеждаха психосеанси с певицата Емануела, която има страх от змиите. Беше и казано, че нейният страх, нейната агресия към тези създания е свързана с дълбокото и вътрешно нежелание да прилича на змия. И това нежелание се проявява като агресивност към тези твари.

Малко, дребно, студенокръвно,

Изглеждат ми някак гнусни.

[Florestan]

Ето един текст, който дава една възможна причина за това защо хората могат да изпитват неприязън към змиите.

Ние се запознахме със значими процеси на развитието на човешкия организъм. Проследихме този организъм от неговото раждане до момента, в който Луната се отдели от Земята. Когато казваме "момент", това естествено е изразено в неточен смисъл, защото тези процеси заемат много дълги периоди. От първия момент, когато Луната започна да дава признак, че се отделя, до последния, когато тя се беше отделила вече напълно, изтекоха дълги периоди и през това време още станаха някои неща в развитието. Но ние разгледахме човека приблизително до отделянето на Луната. Ние разбрахме тази форма на човека, формата, която надолу, започвайки приблизително от половината, от средата на човешкото тяло, до височината на хълбоците, показваше вече една форма, която не беше съвсем неподобна на днешната. С днешните очи бихме могли вече да виждаме това тяло, макар и притежаващо меки части, докато горните части биха могли да бъдат виждани само за едно ясновидско съзнание. Ние обърнахме вече внимание върху това, как легендите, религията и изкуството са запазили нещо от тогавашната човешка природа в Кентавъра. И в отделните части на тялото се запознахме с органи на човека, които са се развили постепенно до днешните нозе, подбедреници, колена, бедра, които тогава представляваха животинските форми на нашата Земя, такива животински форми, които обаче са спрели с тяхното развитие на определена степен, над които човекът се е издигнал по-нататък. Сега искаме да разберем съвсем точно този въпрос. В прадревни времена, когато първо се отдели Слънцето, не бяха се родили още никакви животински форми. Когато Слънцето се беше отделило, най-висшата форма на тогавашните животни беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато сега се казва, че човешките нозе отговаряха на тази рибена форма и когато разгледаме човешките нозе във връзка с рибите, що значи това всъщност? Това значи, че тогава бяха изостанали в тяхното развитие такива форми, които са плували като рибите във водната Земя, че в това време от човека бяха физически видими само нозете. Останалата част на човешкото тяло съществуваше само в тънка етерна форма. Това, което бе описано като чашообразна форма или като цветна форма, светещият орган, беше изцяло една етерна, просветлена въздухообразна форма и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя. След това имаше по-висши животни, за които е запазено знанието чрез това, че образно се говори за "водния човек" /Водолей/, за човека, който имаше вече тяло видимо до подбедреницата нагоре. Следователно човекът се беше образувал така, че на всяка степен на неговото съществувание той изостави назад определени животински форми, над които се издигна постепенно. И когато Луната започна да се отдалечава, човекът беше стигнал до там, че беше образувал вече физически долната половина, нисшата природа, обаче неговата горна природа беше в себе си напълно способна да се преобразува. След това ние видяхме, как от Луната се намеси със своето действие това, с което в действието на лунната светлина се запознахме във формата, която египтяните нарекоха Озирис, което може да действува върху човека чрез различните фази на Луната, и как от Луната бе присъединено това, което е най-важната формация на горното тяло, нервите снопчета, които са основна част на днешната горна част на тялото. Нервите, които изхождат от гръбначния мозък, те образуваха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон произвеждаха върху човешката лира, е създадена първо средната част на човека, хълбочната среда. Всичко онова, което трябваше да изостане на тази точка на раз- витието, над която човекът се разви по-нататък, то изостана в своето по-нататъшно развитие на степента на земноводните животни, при формата на земноводните животни. Докато Луната още беше съединена със Земята, тя понижи повече или по-малко развитието на човека. Формата на риба още стоеше във връзка със Слънцето, от което идват именно днешните чувства на здравия човек спрямо рибите. Нека помислим, каква радост може да изпита човек, когато вижда едно красиво, лъскаво рибено тяло, когато вижда светещи водни животни, как могат да го радват тези форми, и нека помислим, как човекът изпитва едно чувство на антипатия, когато вижда това, което наистина стои по-високо от рибата, което пълзи и се увива като земноводно животно, като жаба, като крастава жаба, като змия. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми на далечното минало време, но такива форми имаше някога човекът в долната половина на неговото тяло. Докато човекът беше само един вид дракон, едва по-късно преобрази той тази долна половина на своето тяло действувайки от горната половина на тялото, когато тя се беше оформила вече физически по-втвърдено. Можем да кажем: формата на рибата предава онази форма, на висотата на която се намираше човекът чрез онези сили, които още получаваше, когато Слънцето още беше съединено със Земята; дотогава, когато Слънцето се отдели, човекът се намираше на степента на рибите.
...
А сега искаме да отидем по-нататък в развитието на човечеството. Човекът е приел най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, той беше най-грозен в своята физическа форма. Тази форма, която човекът имаше тогава, е запазена в една изродена форма в змията. Времето, когато човекът беше стигнал в своето развитие до формата на земноводно същество, когато Луната още беше съединена със Земята, това е времето на позора, на покварата в развитието на човечеството. Ако тогава Луната не бе излязла от Земята, тогава човешкият род щеше да изпадне в една ужасна съдба, той все повече би приел формата на ужасното, на злото. Ето защо чувството, което наивната, непокварена душа има спрямо змията, която е запазила в изродено състояние онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това чувство на антипатия е нещо, което е напълно оправдано. Именно непокварената душа, която не казва, че в природата няма нищо грозно, изпитва отвращение пред змията затова, защото тя е документът на човешкия позор. Това не се разбира в морален смисъл, но показва най-ниската точка на развитието на човечеството.

Рудолф Щайнер, "Египетски Митове и Мистерии", лекция 8

Мнението беше редактирано от Florestan: 17 декември 2011 - 10:49

[zwanzig]

Таласъми и полтъргайсти налазиха малкото село Шишенци

Цяло село е обхванато от истерия по полтъргайсти и необичайни явления. Жителите на малкото село Шишенци са убедени в съществуването на зли духове, таласъми, самодиви и призраци. Невидимите природни сили стряскали жителите на селото от десетилетия. Мръкне ли, местните хора залоствали здраво вратите на къщите си и не смеели да си покажат носа навън.
Все още са живи свидетелите на странни случки, които старците днес разказват на своите внуци като страшни приказки ала „Здрач„. Някои от бабите и дядовците отдавна са свикнали да чуват вечер зловещи гласове, които разлайват селските кучета. Не ги стряскали и похлопванията на невидимите сили.
Заради слуховете, че в местността има таласъми, жителите на съседните села започнали да се подиграват на жителите на село Шишенци. Забранили на момите да се задомяват там. След време обаче призраците се заселили и в близките села. Истерията се пренесла и в комшийските местности.
Както всяко село и шишенци си имало своя легенда за появата на духовете. Преди години сватбари от близкото село Гюринци тръгнали към Шишенци. По пътя обаче ги нападнали татари, избили хората и тайнствените гласове, според кметицата, били именно на гостите на сватбата.
Според друга легенда сватбарите влезли в пещера, за да се скрият от татарите и мистериозно потънали в нея. Така се появили духовете им, убедена е секретарката на кметството Веска Петрова.
Някои от по-песимистично настроените към неземни сили хора твърдели, че няма нищо странно в тайнствените звуци – чакали и кучета виели нощем и стряскали съня на дядовците и бабите.
Абе, чакали! Айде да ги срещнем, ама никой не ги е виждал? Вечер се заключвам, страх ме е да не ме изядат. Като не съм ги виждала, откъде да знам какво вие нощно време?!, пали се баба Цеца Божкова.
Нейният комшия Недко Вълчев е убеден, че нощните гласове са на самодиви. Чувал мъжки, женски и детски гласове. Рускиня екстрасенс пристигнала специално в селото, за да изследва феномена. Искала да запише тайнствените гласове с касетофон. Мистерията обаче още повече се заплела. На записа, на който присъствало цялото село се чували всички звуци, без мистериозните гласове. Тях запис не ги ловял.
Преди години местните хора разкопали гроб на починал човек, а служител от селската община прострелял костите на покойника. После пак го закопали. Надявали се, че така духът на починалия ще спре да броди и да ги тормози.
Преди 14 години се спомина баща ми. Няколко месеца преди да почине, приготвях храна за Задушница. Изведнъж чух страшни викове и някакъв зловещ смях на улицата. Изплаших се и захвърлих всичко. Реших, че е духът на майка ми, дошъл да прибере татко. И наистина малко след това той почина, след него си отиде и мъжът ми. Почти всеки месец имах погребение. Първо почина на сестрра ми мъжът й. Сгази го кола през август. През септември почина баща ми, а през октомври – мъжът ми, разказва Перка Генчева. Когато била дете, тя станала очевидец на още по-странно явление. Христина Калчева, служител в кметството, потвърждава спомените на Перка, че едно време на селската чешма имало самодивско хоро. Тревата била утъпкана в кръг, а местните хора веднага започнали да шушукат, че в Шишенци прииждали самодиви.
През 95-та г. отново се случило нещо необичайно, което по-възрастните жители още не могат да забравят. Изведнъж посред бял ден, в разгараа на лятната жега, се извила вихрушка, като торнадо, а животните, изкарани на паша изчезнали за секунди във водовъртежа. Никой повече не ги видял.
В една къща на края на прокълнатото село Шишенци също стават странни неща, има полтъргайст. Както сечаха дървета, в едно от тях намериха скрити златни монети. И изведнъж започнаха бедите у тях. Например, както ври котелът на огъня, се преобръща сам, а вилиците, лъжиците и ножовете летяха, спомня си Перка. Мълвата за пакостите в къщата се разнесла из цялото село. Когато кметът отишъл да види какво се случва, още с влизането, във вратата зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън, огнището се разпалило. Има все още живи очевидци в селото, които са виждали пакостите на този полтъргайст. В едно село, като се случи нещо странно и всеки отива, за да види какво е. Доста хора са го видели, потвърждава и баба Цеца Божкова.

Ето и видео със хубаво качество:
http://play.novatv.bg/play/234527/

[Христо]

Съществуват ли според вас гноми, елфи, силфи, деви, русалки, Лилит, дракони, еднорози... ? Ако съществуват, човешката природорушителна дейност, вреди ли им ? Отговорни ли са подобни създания за природни бедствия ?

Мнението беше редактирано от Христо: 27 април 2012 - 09:41

[Станимир]

Това са наименования от различни фолклорни традиции, т.е. това, което представят е силно изопачено. Но все пак зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ. Тези, които действат съзнателно на астралния план разбира се са отговорни за действията си. В останалите случаи не може да говорим за отговорност според мен. Природните бедствия се осъществяват с посредничеството на стихиите и техните елементали, като за отговорност от тяхна страна не може да се говори. Това са сили, които просто следват определени закони и не притежават собствен избор.

[Христо]

Като казах "отговорни" имах предвид, дали те ги предизвикват при следването на дадени закони - тоест дали има духчета реализиращи кармата под формата на природни бедствия.

[Станимир]

Не мисля, че някое природно бедствие може да се осъществи без участието на елементалите. Но това е само предположение.

[Ани]

При различните народи имената на митологичните същества са различни, но характерните им качества някъде се припокриват. Съгласна съм със Станимир, че „зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ.“

Бих добавила, че основно тук става дума за природните сили и/или елементалите. Те не са нито лоши, нито добри. Мисля, че не може да им се вменяват понятия като отговорност, карма..., които са за съществата от човешката еволюционна стълба. Тези сили вървят по съвсем друг път. Според теорията на теософите - до колкото съм я разбрала.

Има една интересна тема „Природни сили и ементали“ ,отворена отдавна от Станимир, явно на шега. Но на мен ми харесва.

Донякъде приемам идеите на известния теософ и спиритист Чарлз Ледбийтър за тях в книгата му Астралният свят (не съм я срещала на български достъпна за четене в мрежата), където тези същества-обитатели на астралния свят са разделени на човешки (бивши хора – вампирите например) и нечовешки (тук са почти всички природни сили и елементали). Ето какво пише авторът за нечовешките:

...Преди всичко трябва да разберем, че съществата като тези (има предвид природните духове) се различават основно от всичко, което досега сме разглеждали. Макар и да е правилно да се класифицират елементалната есенция и животинските астрални тела като нечовешки, монадната есенция, която се проявява чрез тях, след изтичане на нужното време, ще се развие в едно бъдещо човечество, такова каквото е днешното. Ако ние бяхме способни да виждаме назад през безчетни векове на собствената ни еволюция от миналите световни периоди,щяхме да видим, че това което сме днес, е минало някога по своя нагорен път през подобни етапи.

Случаят с природните духове не е такъв: те нито са били, нито ще бъдат някога човечество, каквото сме ние. Пътят им на развитие е съвсем различен и нашата едничка връзка с тях се състои във временното заемане на една и съща планета. Разбира се щом сме съседи за дадено време, ние дължим един другиму съседска учтивост, когато се случи да се срещнем, но нашите пътища на развитие се различават тъй много, че можем твърде малко да си съдействаме за каквото и да било.

Много автори слагат тези духове сред елементалите. И наистина те са елементалите (или можеби по-точно животните ) на една по-висша еволюция. Макар да са много по-развити от нашата елементална есенция, те все пак имат общи черти с нея: например също са разделени на седем големи класа, обитаващи респективно същите седем състояния на материята. Да вземем тези, които най-добре можем да разберем: духовете на земята, водата, въздуха и огъня. Това са разумни астрални същества, обитаващи и действащи във всяка от тези стихии.
В средновековната литература тези природни духове често се наричат гноми, водни ундини, въздушни силфи и ефирни саламандри. На популярен език те са известни под много имена - феи,пикси,елфи,брауни,пери,джинове,троли, сатири,фавни,коболди,импи,таласъми, самодиви и пр.

Техните форми са много и разнообразни, но най-често заеманата от тях е човешката, макар и някак умалена. Също като почти всички обитатели на астралния свят те могат да се явяват под каквато си искат форма, но несъмнено си имат своя собствена или по-точно, своя любима форма. При обикновени условия те не са видими за физическото око, но имат силата да се материализират, когато искат и тогава могат да бъдат видени.

Те се подразделят на много видове, в които отделните индивиди се различават по интелект и настроение също като хората. Преобладаващото мнозинство предпочитат съвсем да избягват човека. Човешките навици и човешките излъчвания са им противни, а непрекъснатото блъскане на астрални струи, предизвикани от тревожните и зли човешки желания, ги тормозят. От друга страна пък има случай,когато природни духове са влизали в приятелски връзки с хора и са им оказвали помощ.

.... Бихме могли да считаме природните духове за един вид астрално човечество, ако не беше фактът, че ни един от тях - дори между най-висшите - не притежава постоянна прераждаща се индивидуалност. Вижда се, следователно, че тяхната еволюция се различава от нашата в това отношение, че те развиват по-голяма част от своя интелект преди да достигнат пълно индивидуализиране, но за изминатите от тях етапи и за тези, които им предстоят, на нас ни е отредено да знаем съвсем малко.

Игриви и шеговити, те рядко биват злобни, освен когато бъдат предизвикани от неприятна намеса. Като цяло те изпитват към човека едно общо чувство на недоверие и проявяват недоволство при първата проява на неофита в астралния свят, така че последният се запознава с тях обикновено когато са възприели неприятни и застрашителни форми. Ако обаче той не покаже, че се бои от заплахите им, те скоро го приемат като неизбежно зло и престават по-нататък да му обръщат внимание. След време някои от тях могат да се сприятелят с него и да проявяват удоволствие при срещата с него.

Адептът знае как да използва услугите на природните духове, но обикновеният магьосник си издейства помощта им само с инвокация или евокация - т.е. като измолва помощта им с молби и подаръци или като се старае да приведе в движение сили, които да им наложат послушание. И двата метода са извънредно нежелателни, а последният освен това е крайно опасен, тъй като чрез него магьосникът си спечелва неприятелството на духовете, което може да бъде съдбоносно за него. Излишно е да се казва, че на човек, който изучава окултизма при един достоен учител, никога няма да бъде позволено да направи подобно нещо.

В нета може да се прочете на руски от тук:
Ледбитер Чарльз Вебстер - Астральный план.

Мнението беше редактирано от Ани: 27 април 2012 - 15:37

[Христо]

По българските земи намериха вампири...

[Ани]

Ами време беше да се удари едно рамо на "вампирския" туризъм и нас. Няма само румънците да печелят със замъка на граф Дракула.

Каква е била представата за вампирите сред нашите прадеди, може да се види от тук и тук.

[Христо]

Тази сутрин един археолог каза, че интересът към българските вампири няма да породи голям поток от туристи, понеже нямало кой да направи холивудски филм за тях, а най - вече на холивудските филми се дължали многото посещения на замъка на граф Дракула (който според Божо Димитров има български произход). Беше даден пример с костите на Йоан Кръстител и че като спрат българските медии да шумят, ще спрат и чуждите и няма да има висока посещаемост.

[Inatari]

Не е болка за умиралка, добре сме си и така. Тази година ще има повече туристи от всякоя друга.

[Sha Angreal]

Много интересна тема
на мен са ми интересни русалиите...
тук има интересно инфо за тях, но все пак не е пълно...
http://history.roden..._po_koleda.html