09. Който намигнува - 07.11.1918г., София

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба - песен

Във мрак, тъмнота - песен

Пътят на живота - молитва

Притчи Соломонови 10

Беседа:

Който намигнува

Молитвен наряд за край:

Кратка молитва - молитва

Господнята молитва - молитва

Ученикът трябва да има - формула

Не съдете другите, оставете ги в техните грешки, но по-силните нека да помагат на по-слабите. Няма по- добра молитва от тази да помогнете на брат си. Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа!” Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.” Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Това е все едно някое дете да вземе една алгебра и да я разглежда, макар че знае само да смята. Така е и с вашите мисли – някой път имате много хубави мисли и чувства и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.” Това настроение ви е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас.Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!

[Донка]

Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. ..... В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу.

"Да си затворя очите" - да откажа да приема "светлината" - т.е. обективната информация от заобикалящия ме свят. А това значи да я заместя със свои умствени построения... Ако си затворим очите за ситуацията, наистина ще сгрешим. Неправилното движение на ума е когато се "вари в собствен сос" - т.е. приема своите логически построения за основа на нови логически построения и губи връзката със света около себе си... Но защо това е престъпление?

Лошата мисъл ли предизвиква "намигването" или обратно - тя е резултат от "намигване"?

[Станимир]

"Да си затворя очите", означава да направя компромис, изключение от принципите си, от идеалите си, от стремежите си. Поставили сме си някаква цел. "Затварянето на очите" е връщане към стария стереотип на действие, който се опитваме да променим.

[Донка]

Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.

Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът.

Кое можем да наречем Светлина и Живот, които влизат през "прозорците" на душата ни - очите?

Светлина - информация за света около нас от първа ръка - от "окото". Неизопачена от оценките на ума. Да държим окото отворено може би означава да не слагаме филтър на преценки или да не прилагаме изборност на информацията още на входа.

Живот - приемане на динамичността и изменчивостта на структурата на ситуациите и техните елементи, тяхното развитие и непредсказуемост на еволюцията им и резултатите от нея. Да държим окото си отворено за Живота означава да сме готови всеки момент да сменим гледната точка, преценката си - да дадем приоритет на наблюдението пред етикирането.

Например, окото ни приема ситуация, която класифицираме като безредие още на входа - защото сме сложили филтър на мярка за ред. В същия този момент "окото" започва да пресява постъпващата информация, отчитайки само елементите, потвърждаващи първия етикет. Дори информацията за съществуването на друг тип подреденост на ситуацията да е очебийна, тя остава скрита за наблюдателя.

Обратно - филтърът преценя, че участник в ситуацията ограничава свободата на друг, за да запази закостеняла рамка на ред. Окото "намигва" за информацията, която би променила първоначалния етикет - не я търси, не я забелязва и дори е готово да я изопачи, за да потвърди етикета си.

Един извод в такива условия на затворено изцяло или наполовина око ще дадат неадекватна основа за направените изводи и построеното върху тях поведение и отношение. И в двата случая ще се разруши хармоничност, която е останала скрита за окото докато е намигвало. И в двата случая ще се стигне до осъждане на база добро-зло. А това винаги "докарва скръб".

Ако окото е отворено, то ще може да допусне неограничено количество различни варианти на преценка - до взаимноизключващи се - варианти, родени благодарение на гъвкавостта на гледната точка. Самото допускане изисква събиране на още информация (т.е. светлина) - защото всеки допуснат вариант ще привлича своите доказателства. Така информацията има шанса да остане обективна. Събирането на повече информация ще изисква повече време - това ще осигури по-продължително наблюдение - т.е. ще се събира информация и за развитието на ситуацията... При този подход никога няма да има категорични отсъждания - Животът и Светлината ги правят безсмислени... Като резултат светът и знанията за него ще се разширяват, ще се развиват способностите на ума за анализ и гъвкавостта му. Може би един само един такъв ум е способен да генерира благородни мисли и чувства - защото той е, който ще съумее да се "види" Живота в единството му.

Отвореното око е характерно за науката ( в това число и психологията).

Събирането на разпокъсани факти с цел доказване на намислени тези... е намигване с претенции за научност.

Редактирано Юни 29, 2008 от Донка

[Донка]

Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа!” И това е нещо сторено.

Или просто да се усмихнем и кажем няколко топли думи на човек, когото останалите не забелязват...

Или да събудим усмивката и радостта в нечии очи...

Тези Сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем.

Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас.Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!

Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си, това не е наука – не по този начин трябва да ви олеква. Така ще отивате с цел да използвате, но без да искате ще позволявате да ви използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат.

Лесно е да се изхвърля боклука в чуждо кошче... вместо да се рециклира в уроци. С времето човекът губи шанса да се научи да на това... и става зависим от кошчето си. А кошчетата започват да го манипулират сус собствения му болкук...

Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл дa отидеш чист при Бога действа върху ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш! Ученик, който е нечист, не се приема. Това не означава да станете педанти и да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява.

Дълго време търся начина как да чисти човек себе си без да се опитва да се занимава с чистотата на човека до себе си за негово добро.

Стигнах до мисълта, че мога да оставя човека да цапа себе си - може би това е неговият път към почистването... А може би така той се опитва да ми помага да се почистя - по неговия начин или по Божията воля?

Като ви казвам да обърнете омразата в обич, ви е чудно, но всякога омразата може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри.

Да оставим омразата, недоволството да се утаят - може би това е търпението? Времето лекува всичко, защото остават само съществените неща - а те са Любовта?

Но какво е "стипцата", която избистря "мътни" мисли и емоции?

[Донка]

Потърсих информация за стипцата:

Flocculating agent: Alum is used to clarify water by catching the very fine suspended particles in a gel like precipitate of aluminum hydroxide. This sinks to the bottom of the containing vessel and can be removed in a variety of ways.

http://en.wikipedia.org/wiki/Alum

Флокулиращ реагент (предизвиква образуване на едрозърнеста утайка) - Стипцата се използва за почистване на вода посредством улавяне на много фини частици в гел... Той потъва на дъното на съда и може да бъде отстранен по различни начини.

Негативните мисли и емоции са като тези разпилени частици - "стипцата" ще ги спои и ще ги утаи, за да ги отстраним. Това могат да бъдат размишленията със смяна на гледната точка.

Ако нещо или някой в ситуацията предизвиква негативни емоции в мен - недоволство, срам, съжаление.. - опитвам се да разбера кое в мен ги е предизвикало (не кое в ситуацията). За да видя своите лични мотиви и критерии, би трябвало да мога да се погледна отстрани - през очите на другите и на ситуацията като цяло (а не да гледам тях през моите само и през очите на един само значим за мен човек). Това действа наистина като реагент, който събира разтвореното недоволство и го "кристализира", т.е. осъзнавам какво съдържа то.

Още нещо ми направи впечатление още първия път, когато четях беседата:

Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. .....Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш!” Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа.

Учителят и в други беседи внушава тази идея. Тя и в днешно време е твърде противоречиво посрещана, а мога да си представя какви са били реакциите по онова време...

Какво означава да впрегна дявола на работа?

Ако аз дълго време съм "работила" за някаква своя амбиция и стремеж към правилност и добро, то как да го накарам то да работи за мен?

Нека си остане стремежът ми към доброто, но не той да определя положителното ми отношение, а положителното отношение да определя критериите за добро. Например:

ако за мен приоритет е постигането на някакви определени резултати, аз определено ще разделя хората по признак тези, които ги постигат и тези, които не ги постигат и съответно ще определя отношението си към тях по това.

Ако приоритет ми е безусловното положително отношение към учениците ми, аз ще намеря у всеки от тях добрите страни и резултатите - акар у различните хора те да са много различни...

[Слънчева]

Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. .....Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш!” Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа.

И аз над тази мисъл да поразсъждавам.

Дяволът-това са моите отрицателни черти от характера /всеки си има по нещичко /. Например моят инат-като дете съм тропала с крак и съм казвала-няма пък!-да си изям кебапчето, няма пък!-ще бъркам във водата... Е, имало е порция съветване от майка ми...

С годините се научих да владея този инат и да го карам да работи за мен. Като ми казваха-не чети тия книги... аз напук-четях. Като ми казваха-не можеш да направиш това... аз напук-доказвах си, че мога...

В миг на прозрение разбрах, че не е важно да правя точно това, дето другите смятат за вярно или невярно, а сама да опитам кое е правилно и кое-не! Разбира се-със всичката отговорност на последствията /и порцията съветвана от живота/

[Станимир]

Да, и аз мисля, че дяволът представлява отрицателните черти от характера ни. Но тези черти са изградени върху сновата на своята противоположност, която не можем да проявим като отхвърлим тези отрицателни черти, а като ги трансформираме. Всяка отрицателна черта се основава на положително качество в духовния свят, което сме изразили неправилно. Това означава да се опитаме да изявим енергията (качеството) стоящо в основата на дадена наша отрицателна черта доколкото ни е възможно в неговата чистота и да и дадем правилна насоченост.

[Донка]

Главното упражнение, което ви предстои този месец, е следното: развиване на волята. Но не тази, която вие имате, а разумната, Божествената воля. При развиване на волята мислите ви трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ви занимават. Ще разбирате една мисъл, една работа ще свършвате първо, а после друга. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си: ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг – писар, трети – работник на лозето и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът – в тъкачеството си, копачът – в копането, изобщо всеки – в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно; преждата му ще трябва да бъде здрава, нишката му също ще трябва да е здрава, а не прицвъкната. Защото всяка мисъл се оприда от мислите и желанията, които ви занимават. Така се сформира цялата мисъл. Тази нишка трябва да бъде здрава и изтъкана по всички правила. Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят.

Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас.

Концентрация на вниманието върху своето място и призвание, върху своята роля в Божествения план.

Какво има предвид Учителя под разликата между "цялата мисъл" и мислите, които я опридат? Заедно с желанията?

Ако моята "цяла мисъл" е да бъда полезна на учениците си с каквото мога, но в процеса на работа допускам мисли за успех (техен и мой личен), за печалба в пари и авторитет или за възвращаемост на труда, който влагам, или очаквам поне една благодарност... - тези малки мисли ще развалят платното на цялата мисъл и дори един ден то няма вече да е същото - ще придобие цвета и материята на паразитните малки мисли... Все едно да втъкавам в родопски губер боядисани стари парцалени ленти. .. Или нишката ми да е на места тънка, на места вълната да стърчи неусукана...

Тогава и силата на волята ми ще бъде такава - ще тъка парцалена черга и с дупки от скъсаните нишки. Ще си мисля,че следвам божия план, но скрито от мен самата ще се подчинявам на гордост и суета...

И когато настъпи моментът да приложа тази воля в материалния си живот, да помогна наистина по начин, по който друг не може - ще спра, за да мисля дали ми е изгодно или дали няма да се изложа, или дали ще ми се изплати помощта...

Тези Сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва. Казвате за нещо: „Да го хванем като вол с повод.” Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете мислите на вашата душа, ум и сърце. Не гледай дали си в настроение, или не. Прочети днес малко и като се свърши деня, дай си сметка какво си научил. Записвайте това в едно тефтерче.

На мен лично този форум много ми помага да си "записвам" - той ми е тефтерчето.... Благодаря на създателите на този сайт и на всички приятели...

Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва да разбере, че могат да ви спасят, могат да ви лекуват, да ви обличат, но Знание по благодат не може да ви налеят.Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.” Не трябва само да се мисли. Да мислиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам”; длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да му постави шесторка – шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторка слагам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие.