Стеснителността на детето

[Донка]

Приятели, подфорум психотерапия онлаин се води само от психолози, поради което вашите мнения не се виждат в момента. Тъй като темата предизвика силен интерес, отделям мненията на участниците във форума в нова тема в подфорум педагогика.

Моля всеки, който пише отговор на писмото, цитирано по-долу, да проявява максимална деликатност към автора и да разсъждава по казуса по принцип. Всяко мнение, което изразява лично отношение към участниците в казуса, оценки за тяхната личност и поведение, ще бъде модерирано по подходящ начин без обяснения.

Здравейте,

Имам дете на 6год. Притеснява ме поведението и в някои ситуации. Вяроятно това е черта на характера, но много ми се иска да променя това, защото знам, че няма да е полезна на себе си. Вкъщи е в позиция да изисква всичко да става както тя иска, пред странични хора е отстъпчива и съвсем различна. Изключително е привързана към семейството. Може би до голяма степен грешката откривам в това, че съм и учител в детската градина. Съпоставям с другите деца и ме притеснява как се държи. Повечето деца са освободени и с желание се включват в песни, танци и тържества, които организирам с радост. Веселят се, а тя стои в някое ъгълче, не желае да пее, да танцува, да участва в каквото и да било. У дома и то сама в стаята си пресъздава всичко, което е видяла и чула, но не и пред някой от нас. Така се държи дори и на рождени дни на деца. Притиска се до близък, който е с нея и често дори плоче, ако я накарат да се включи в забавлението, а пред нас е може би най-приказливата . Чудя се как ще тръгне на училище, като при въпрос зададен пред групата казва - няма да отговарям. Причината не е в незнание, а в друго което ме притеснява.

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна. Моля дайте съвет за отключване на това поведение.

Редактирано Юли 11, 2008 от Донка

[Максим]

Не съм психолог, но понеже имам личен опит ми позволете да се включа. Сякаш виждам себе си от онази възраст! Ето приликите:

Вкъщи е в позиция да изисква всичко да става както тя иска, пред странични хора е отстъпчива и съвсем различна.

а тя стои в някое ъгълче, не желае да пее, да танцува, да участва в каквото и да било.

като при въпрос зададен пред групата казва - няма да отговарям. Причината не е в незнание

Да, в градината не желаех да се включвам, гледах усамотен през прозореца и даже съм правил успешен отип за бягство от градината до вкъщи. Отказвах да сурвакам, защото ме беше срам, не се появявах пред гости, когато дойдат вкъщи, те искат да ме видях, нашите ме теглят за ръката да отида, но аз се дърпам и не отивам упорито, ако все пак се появявах понякога никога не отговарях като ме питат "как се казваш или на колко си години" ей така необяснимо и напук мълчах за срам на нашите мълчах когато трябваше да кажа стихотворение в градината или в началното училище, мълчах като ме изпитат въпреки че знаех уроците. Бивах освободен само пред най-близките си роднини и приятелчета от блока, с нови деца не исках да се запознавам, казвах не и странях от тях. В училище се опитваха да ме приобщават към класа, усещаха че се дистанцирам от всички. И нищо не се промени с убеждения или със сила, нито пък с прибягване до психологическа помощ. Приемете, че децата са и могат да бъдат различни, просто това е техния начин, не можем и не трябва да унифицираме поведението на всяко дете с останалите. Всичко ще си дойде на мястото по естествен начин когато порастне. Ще придобие мъдрост и ще започне да осмисля по-добре поведението си и оттам да го хармонизира със света около себе си, постепенно. Освен това е нормално за дете на 6 г. да бъде срамежливо. Това е по-скоро правило, отколкото изключение. Моят племенник е почти на 9 г. обаче пак се срамува пред чужди хора и дори пред мен ако не ме е виждал повече време, и е нормално.

[Eshavt]

Тя е в различна позиция от другите деца, все пак мама е учител. Детето не знае как да се държи то е объркано. Имах съученик, чиято мама ни беше класна. Той миличкия се объркваше и вместо да каже госпожо често и казваше мамо, а тя така злобно го гледаше, че ми дожаляваше за момчето. На тази възраст е сложно да влизаш в различни роли а вие го изисквате от нея, при положение на вас самата да е трудно. Също така е възможно детето да е от кристални или индигови деца. За тях е характерно, че усещат емоцията и енергията на всички около тях и ако не им се отговаря със същото което те усещат просто отказват общуване.

[Добромир]

А какви са твоите очаквания към детето? Те понякога се проявяват така, че го парализират вътрешно, не му дават свобода, а му внушават - дори и без думи - че е длъжно да бъде еди-какво си. Не е случайно, че именно децата на педагозите (какъвто съм бил и аз) са често толкова особени и едва към средна възраст някои от тях се стабилизират в живота. Към другите деца нямаш такива очаквания да са на всяка цена еди-какви си - и затова можеш да им позволиш да се развиват според вътрешния си импулс, да им се радваш, да ги подпомагаш... Ами не знам доколко е възможно, но нещо подобно е добре да проявиш и към собственото си дете!

[Атлантида]

roys, просто ще споделя мнението и мислите си по повдигнатия с голяма тревога, струва ми се, от вас въпрос. Надявам се да не остана единствената отговорила, тук пишат хора, които могат да дадат много квалифициран и добър съвет.

След раждането си бебенцата и последствие малките деца попадат в доста трудни за тях условия, в един чужд, неизвестен и не особено пригоден към техните нужди свят. Примерно изкачване на стълби за тях е изпитание, не на последно място, защото стъпалата са великански спрямо техните размери и т.н. и т.н..В началото тяхното физическо и психическо оцеляване изцяло зависи от родителите, без тях са безпомощни. Струва ми се, че малките деца по правило притрежават много висока интелигентност и кураж и постепенно растат и се адаптират към света.

Когато синът ми тръгна на градина - взимаха го, отпращаха ме на бързо и аз отивах на работа, а цял ден в ушите ми кънтяха неговите викове и плач. Постепенно свикна, учителките му много го обичаха и ценяха, "виждах" това с любов и благодарност не веднъж.

Когато дъщеричката ми тръгна на градина, беше по-различно, защото тогава живеехме в чужбина. Когато се обадих първия ден в градината, отговориха ми че тя не плаче, обаче НЕ СЕ ЧУВСТВАЛА ЩАСТЛИВА! И по тяхно предложение една седмица аз също ходех с нея на градина (оставах там)

Това наистина беше много добро решение за безболезнена и без много стрес адаптация.

Пиша тези два случая за моите деца, защото разбирам и се опитвам да оправдая вашия пропуск (според мен) именно освен майка да бъдете и първата госпожа на детето в детската градина.

Ако вие се притеснявате и не искате да поверите детето на друг, още повече ще се чувства то застрашено и несигурно извън дома и далече от вас. Освен това прекалено активната критика и настояване да се отпусне пред "чужди" хора по-скоро ще го травмира допълнително.

Ако усеща любовта и одобрението ви, може би по-лесно ще се престраши.

Предполагам, че ако има възможност да бъде в друга група, при "чужда" госпожа,може и постепенно да се попрестраши и поотпусне, все пак ще разбере, че ако не си защитава интересите, никой няма да му обърне внимание. Бихте могли първоначално да пооставате с нея, за това ви разказах за дъщеричката си.

Редактирано Юли 11, 2008 от Атлантида

[Olq3]

Подкрепям становището на Атлантида.Аз също съм на мнение, че детето Ви има нужда да среща повече одобрение - разбира се първо от Вас, от семейството.Така ще добие повече увереност в собствената си личност, която сега очевидно му липсва.Но това трябва да става постепенно, без натиск за изява.Мисля че то се страхува от неодобрение, както от Ваша, така и от страна на децата, на хората около него, затова се изолира.А насаме, както казвате, пресъздава всичко.Това ме навежда на мисълта, че то има потенциал, но се страхува, не желае да го покаже.Опитайте се да не я сравнявате открито с другите деца.Вероятно в своята загриженост към дъщеря си сте се опитали да смекчите един от трудните етапи - тръгването на детска градина.Изцяло човешкия ми и професионално неангажиран съвет е да не я притискате да се изявява, но да и показвате недвусмислено одобрението си от онова, което прави.И постепенно да "скъсате" пъпната връв, постарайте се да и дадете увереност, да разбере, че е ценна като личност.Желая Ви успех в преодоляването на проблема!

Аз също се надявам да се включат и професионалистите, които пишат тук.

[Слънчева]

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна. Моля дайте съвет за отключване на това поведение.

Знаете ли, вашият отговор е в последното изречение. Мисля, че детето ви иска да бъде обичано и разбрано такова, каквото е. И както казва Добромир, да го оставите да се развие според вътрешния си импулс.

Може би постепенно то ще реши, че му е интересно, че няма заплаха...

При всички случаи отделянето на детето от майка му е стрес. А има и доста чувствителни деца, които имат нужда от повече време, разговори и разбиране...

[mihailo]

Всеки случай е уникален за себе си.Дете родено на 29 лунен ден в контатите си е срамежливо а в къщи  е демон за всички.Роден на 29 чул че трябва да бъдде ловец не жертва  се превъща в идиот  който прави всико на опаки.Който има любов към Бога  ще намери кой да му помогне трабва и готовност за смирение. Иначе или ще му вземат парите или ще му разпъват локуми.                                 

[mihailo]

Чудно ми е ,че давате мнение без да имате снимка на детето,без рожденни данни,тия на майката и детето u без малко повече информация.

Редактирано Юли 11, 2008 от mihailo

[Креми (късметче)]

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна. Моля дайте съвет за отключване на това поведение.

Знаете ли, вашият отговор е в последното изречение. Мисля, че детето ви иска да бъде обичано и разбрано такова, каквото е. И както казва Добромир, да го оставите да се развие според вътрешния си импулс.

Може би постепенно то ще реши, че му е интересно, че няма заплаха...

При всички случаи отделянето на детето от майка му е стрес. А има и доста чувствителни деца, които имат нужда от повече време, разговори и разбиране...

Изцяло съм съгласна и се присъединявам с допълнението, че след такъв стрес е нужно много време, години, и много деликатност от страна на всички.

И още да попитам:

А в къщи, не пред публика, съвсем непосредствено между вас си пеете ли , правите ли си куклен театър и др. подобни веселби?

Личният пример и начинът на живот на родителите са училището на децата. Колкото и да му обяснявате кое е добре, то ще го знае на теория, а ще прави това, което вижда от Вас. Не му се сърдете, и Вие като дете, и всички деца по света (вкл. на животните) правят това.

П.П. А колкото до аргумента, че такова дете няма да е полезно за себе си - да не бързаме. То има дълъг път на развитие. В нашето общество битува мнението, че само борбените успяват. Но тъй като те действат много, правят и много грешки. Ако имате дете, което първо мисли, взема решение спокойно и после действа, това е добре, нали?

Редактирано Юли 11, 2008 от късметче

[Olq3]

Мисля че си прав, mihailo, възможно е причината да е в рождената карта.Но с оглед на това, че момичето е под 7 години, не ми се искаше да разглеждаме хороскопа му.Астрологията разбира се, може да помогне много тук, обяснявайки защо детето не желае изява, поне не и на този етап от развитието си.Но е малко още, под Луните на родителите си е.

Редактирано Юли 11, 2008 от Olq3

[mihailo]

Бих препоръчал книгите на Лазарев ''Диагностика на кармата''.

[Донка]

Здравейте,

Може би до голяма степен грешката откривам в това, че съм и учител в детската градина. Съпоставям с другите деца и ме притеснява как се държи.

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна. Моля дайте съвет за отключване на това поведение.

Доколкото разбирам ситуацията (не участниците - прав е Михайло, че не ги познаваме) - това, което изглежда грешка, всъщност е предимство. Какъвто и проблем да има детето, майката притежява качествата и шанса да се справи с тях - като професионалист. Може би не случайно двете са се събрали в този живот като майка и дъщеря - да си помогнат взаимно и да почистят взаимно карма (Михайло!). Обикновено в такива случаи ролите са сменени - стеснителният сега е бил отворен в миналото и не е разбирал интровертните си партньори в общуването. На тази мисъл ме наведе фактът, че детето по принцип е общително, но загубва общителността в определена среда и ситуации.

Обратно - този, който обожава този вид изяви може би в миналото си е бил стеснителен и с болка е приемал неразбирането, носел е парещото го желание да бъде с тях, като тях, но се е опасявал,че няма да се представи толкова добре колкото иска от себе си... Затова сега обожава изявяващите се деца и иска да помогне на стеснителните...

Сега ролите са сменени, за да могат да изживеят другата позиция и така да се променят - да се почистят и пораснат и двете...

[Станимир]

Думата "стеснителност" е доста показателна. Човек няма условията да се разшири, да изяви това, което е вътре в него, като качества, наклоности, желания и като потенциал. Човек може да изразява това, което е вътре в него или да отразява това, което искат околните, т.е. да действа според техните очаквания. При "откритите" деца най-често вътрешния импулс съвпада с очакванията на околните. Това им придава сила и увереност. Но е възможно наклонностите, желанието на детето да са различни от това, което масово се толерира. Тогава изявяването на вътрешния потенциал ще срещне сериозно съпротивление и слаба подкрепа, тъй като той не хармонира с обществената нагласа. С последната е трудно да се бориш и това може да доведе до затваряне в себе си, изпадане в състояние на страх от провал и неувереност. При всички случаи трябва да се открие какви са силните страни, наклонностите, желанията и чак след това да се търсят постепенно и търпеливо начини за проявяването и развитието им (което не е задължително да означава публичност).

[maggee]

Едва ли някой в този форум може да ти даде съвет, без да е запознат в детайли със ситуацията.

Боготворя деца, които са освободени, изявяват се в различни области на изкуството, с радост доразвивам тези им желания, а към нея съм безсилна.

Може би в тези ти думи се крие причината - животът всеки ден ни доказва, че получаваме точно това, което не искаме. Нормално е всеки родител да очаква детето му да бъде негово по-съвършено продължение, да бъде това, което сме ние самите + всичко онова, което бихме желали да бъдем, но не сме. Децата ни не са ни просто деца, а и наши учители - често притежават качествата, които не харесваме - какъв по-ефективен начин от този да се научим да ги приемаме?

Моят съвет, доколкото мога изобщо да го нарека съвет, е да обичаш детето си такова, каквото е. Да потърсиш причините за това поведение, а не да го променяш насилствено. Не я съжалявай, не гради в представите си мрачно бъдеще - децата по-добре от нас знаят от какво се нуждаят. Това не значи, че не трябва да търсиш помощ - на твое място вероятно бих се обърнала към детски психолог, но преди това бих потърсила причините в себе си. Големите изисквания и амбиции на родителите често имат точно такъв ефект - потискане на децата и разочарования за родителите (разбира се, не твърдя, че твоята ситуация е такава, но имам подобни наблюдения върху мои близки). Мисля си, че най-голямата помощ, която родителят може да окаже на детето си, е да го приеме такова, каквото е, да му стане приятел, да се вслушва в думите и желанията му и да му помага по онзи път, който детето само си избере - дори той да не съвпада с амбициите на родителите. Детето не е наше продължение, то е една отделна душа, която си има своя програма за развитие - нашата роля е да му помагаме, не да го затваряме в собствените си капани.

[Диана Илиева]

Думата "стеснителност" е доста показателна. Човек няма условията да се разшири, да изяви това, което е вътре в него, като качества, наклоности, желания и като потенциал. Човек може да изразява това, което е вътре в него или да отразява това, което искат околните, т.е. да действа според техните очаквания. При "откритите" деца най-често вътрешния импулс съвпада с очакванията на околните. Това им придава сила и увереност. Но е възможно наклонностите, желанието на детето да са различни от това, което масово се толерира. Тогава изявяването на вътрешния потенциал ще срещне сериозно съпротивление и слаба подкрепа, тъй като той не хармонира с обществената нагласа. С последната е трудно да се бориш и това може да доведе до затваряне в себе си, изпадане в състояние на страх от провал и неувереност. При всички случаи трябва да се открие какви са силните страни, наклонностите, желанията и чак след това да се търсят постепенно и търпеливо начини за проявяването и развитието им (което не е задължително да означава публичност).

Много ми хареса този пост на Станимир - благодаря, думите наистина носят по-голям/дълбок смисъл, отколкото сме свикнали да възприемаме!

Съгласна съм с казаното. И въпреки всичко за такива деца остава другия проблем - интегрирането в обществото, именно защото не хармонират с обществената нагласа. Тук вече е много трудно:

- единият път е детето постепенно да се промени, в съзвучие с обществото, но тогава то в действителност върви срещу себе си, в разрез на своята същност;

- другият е - да бъде себе си, но неприето в обществото.

като че ли и двата - неудовлетворителни...

[Креми (късметче)]

...третият - да промени една малка част от обществото - своето обкръжение - така, че да се чувства добре в него и да води своя спокоен и пълноценен живот. Аз като бившо стеснително дете го потвърждавам.

Може в очите на мнозинството това да не е най-преуспяващият човек, но пък ние не живеем за мнението на обществото, нали.

Важно е , че от собствените си критерии за важните неща в живота това дете няма да отстъпи - просто му дай опора за развитие и свобода.