Прехвърляне към съдържание


Снимка
- - - - -

Литературата - в имена и дати


  • Please log in to reply
55 мнения в тази тема

#21 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 22 март 2009 - 17:10

На днешния ден 22 март през 1832 е починал Йохан Волфганг фон Гьоте - германски поет. Първите произведения, които пише му спечелват приятелството на ваймарския херцог Карл Август. Кралят го назначава за свой съветник, а по-късно - за свой министър. Гьоте е дългогодишен приятел на Шилер. Автор е на: "Фауст" (1770-1808 г.), "Страданията на младия Вертер" (1774 г.), "Херман и Доротея", "Вилхелм Майстер", "Ифигения в Таврида", "Егмонт", "Тасо", "Гьоц фон Берлихинген" и др. Той е и учен естественик - "Теория за цветовете", "Метаморфозата на растенията", "Оптика" и др.
Публикувано изображение

Изкуството има за посредник това, което не бива да се изказва.

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледаш хубава картина и ако е възможно, да прочетеш поне едно мъдро изречение.

Не може винаги да бъдеш герой, но можеш винаги да бъде човек.

По-лесно е да намериш грешката, отколкото истината. Грешката лежи на повърхността и ти я забелязваш веднага, а истината е скрита в дълбочината и не всеки може да я намери.

Природата винаги е права - грешките и заблужденията произлизат от хората.

Мисли от Гьоте

Мнението беше редактирано от Моника13: 22 март 2009 - 17:10

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#22 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 27 март 2009 - 07:44

На днешната дата 27 март през 1880 е публикуван романът на Емил Зола “Нана”. Емил Зола е френски писател. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и В. Юго. Ранното му творчество е под въздействието на романтическата поетика. Създава новелите от цикъла "Приказки за Нинон", 1864 г., романът "Изповедта на Клод", 1865 г. Емил Зола издава литературни и изкуствоведчески книги ("Какво ненавиждам", 1866 г.; "Моят салон", 1866 г.; "Едуар Мане", 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: в-к "Трибюн" ("Tribune"), "Рапел" ("Rappel"). В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията "Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя" (1871-1893 г. ) влизат 20 романа. По-известни романи от серията са: "Кариерата на Ругонови" (1871 г.), "Плячка" (1871 г.), "Търбухът на Париж" (1873 г.), "Негово превъзходителство Йожен Ругон" (1876 г.), "Нана" (1881 г.), "Утайка" (1882 г.), "Женско щастие" (1883 г.), "Жерминал" (1885 г.), "Земя" (1887 г.), "Човекът звяр" (1890 г.), "Пари" (1891 г.), "Разгром" (1892 г.), "Доктор Паскал" (1893 г.) и др. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си "Експерименталният роман" (1880 г.), "Романисти натуралисти" (1881 г.), "Литературни документи" (1881 г.). Той е автор на драмите "Терез Ракен" (пост. 1873 г.) и комедията "Наследниците на Рабурден" (1874 г.).

Още са родени:

През 1866 г. - Андон Чайюпи (псевд. на Андон Чаков) (по-късно Зако) – албански възрожденски поет, обществен деец.
Поетическият му сборник “Отец Томори” (1902 г.) спомага за утвърждаване на реализма в албанската литература . Стиховете му съдържат призив към въоръжено въстание срещу турските поробители (“Албанец”, “Юли” и др.). Автор е на драмата “Героят на земята” (публ. 1937 г.), на сборник стихове “Старият завет” (публ. 1957 г.); превежда басни от Ж. Лафонтен, стихове от Х. Хайне, инд. поезия (“Цветята на Хинди”, 1922 г.).

През 1871 - Хайнрих Ман - германски писател. Първите му разкази са събрани в сборника “Престъпление и други разкази” и “Вълшебно”.Автор е на романите “В страната на дармоедите” (1900 г.), трилогията “Богини, или Трите романа на херцогиня фон Аси”, “Учителят Унрат” (1905 г.), трилогията “Империя” (1911-1925 г.), включваща “Верноподаникът”, “Бедните” и “Главата”. Пише публицистика, събрана в сборника
“Омразата”, “Настъпва ден” и “Преглед на една епоха”.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#23 Рассвет

Рассвет

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2570 Мнения:

Публикувано: 01 април 2009 - 11:25

На 1 април 1809 г. е роден Николай Василиевич Гогол – руски писател. Oсновоположник на реалистичната школа в руска литература. Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", повестите "Нос", "Шинел", сборник разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.
Уикипедия
На руски език: Википедия
Литературни произведения
  • 0

#24 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 10 април 2009 - 21:42

На днешната дата 10.04. през 1925 е публикуван е романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби”.
Франсис Скот Фицджералд е американски писател и киносценарист. Учи в католическото училище “Нюман”, а след това в Принстънския университет. Започва да пише разкази за училищното списание. В края на 1911 г. съчинява пиеса, която сам режисира и в която играе главна роля. Мобилизиран е като офицер по време на I световна война 1917 г. След войната се установява в Ню Йорк, където се опитва с неуспех да пробие на книжния пазар. Първият му роман “Отсам рая” (1920 г.) е приет добре от американците. След успеха на романа излизат първите му сборници с разкази - “Съблазнители и философи” и “Разкази от ерата на джаза”. В началото на 1921 г. завършва втория си роман “Красиви и прокълнати” (появил се първо като подлистник в “Метрополитън Ривю”, а година след това е отпечатан от издателство “Скрибнърс”). През май 1921 г. заедно със съпругата си предприемат първото си пътуване до Европа. Интерес представляват връзките му с Гъртруд Стайн и Хемингуей (1925 г.) в Париж. След издаването на “Великият Гетсби” следват още 2 романа - “Нежна е нощта” (1934 г.) и “Последният магнат” (1941 г.). Като сценарист в Холивуд Франсис Скот Фицджералд продължава да работи над “Последният магнат”, останал недовършен и издаден посмъртно под редакцията на Едмънд Уилсън. Умира в дома на приятелката си Шийла Грейъм (съпругата му Зелда загива през 1948 г. при пожар в психиатрично заведение). Особено значение за творчеството на Фицджералд имат неговите очерци и разкази, известни под общото заглавие “Крахът” (публикувани 1946 г.).

На същата дата, 10 април е родена, през 1937 - Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса. През 1960 г. Бела Ахмадулина завършва Литературния институт в Москва. Нейната първа стихосбирка е "Струна" (1962 г.). Поезия й е аполитична. Няколко нейни стихотворения са включени в самиздатското сп. "Синтаксис" (1959 – 1960 г.) и в емигрантското издание "Посев" (1968 г.). Бела Ахмадулина е издала стихосбирките "Уроки музыки" (1970 г.), "Свеча" (1977 г.), "Тайна" (1982 г.), "Сад" (1987 г.) и др.

Умира, през 1909 - Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик. Учи в Итън и Оксфорд. Алджернон Суинбърн е нападан от критиката за сборника му “Стихове и балади”, шокиращ със смелата и свободна трактовка на “забранените” теми, апология на чувствеността. Искането за нравствено освобождаване на човека се свързва в творчеството му с призиви за политическа свобода. В сборниците си “Песен за Италия” (1867 г.) и “Утринни песни” (1871 г.) се проявява като републиканец и враг на Църквата. В творчеството му от 70-те год. преобладават любовната, пейзажната и философската лирика. Автор е на трагедии, драми в стихове, романи, историческо-литературни монографии.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#25 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 10 април 2009 - 23:36

На 11.04. през 1987 умира Ърскин Колдуел - американски белетрист. Сменя различни професии, учи в колеж, сътрудничи на вестниците. От 1922 г. до 1926 г. с известни прекъсвания посещава Вирджинския и Пенсилванския университети. Увлича се от литературата и социология. Първия си разказ отпечатва през 1929 г.. Същата година издава и първата си книга - новелата “Незаконороденият”, последвана от “Горкият глупак” (1930 г.). През 1931 г. издава сборник с разкази “Американска земя”, а романът “Тютюнев път” се появява през 1932 г. (поставян като пиеса на Бродуей в продължение на 7 год.). През 1934 г. предприема продължителна обиколка из САЩ, пътува до Чехословакия, а през II световна война е кореспондент на сп. “Лайф” в СССР. Появяват се памфлетът “Фермерът наемател” (1934 г.); съвместно с фоторепортерката М. Бурк-Хуайт издава албумите “Тези лица са ви познати” (1937 г.) и “На север от Дунав” (1939 г.). Автор е на повече от 40 романи, разкази, социална критика: “Пътуващият проповедник” (1935 г.), “На колене пред изгряващото слънце” (1935 г.), “Русия във война” (1941 г.), “Момчето от Джорджия” (1943 г.), “Нещастна земя” (1944 г.), “Любов и пари” (1957 г.), “Грета” (1955 г.), “Джени” (1961 г.), “Из Америка” (1963 г.), “Къде е Биско?” (1965 г.) и др. В България Колдуел гостува през 1963 г. и 1973 г..

Публикувано изображение
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#26 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 15 април 2009 - 14:57

На днешният ден, 15.04., са родени:

През 1895 Корадо Алваро – италиански писател. Първият му сборник със стихове е посветен на Първата световна война (1917 г.). Повестта "Хората от Аспромонте" (1930 г.) е реалистично изображение на селския живот в Италия от годините на фашисткия режим. Автор е на романът "Кратка младост" (1946 г.). Дневникът на писателя за периода 1927-1947 г. - "Почти цял живот", е публикуван през 1954 г.

През 1932 Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж” , в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс” , през 1985 г. сп. “Факел” . През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков” във в-к “Пулс”. Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт” (по-късно “Литературен форум”). Автор е на “Разчупване на хляба” (1965 г., стихове), “Ще ви намеря” (1967 г., стихове), “Живите знаци на България” (1968 г., есета), “Лица от вестник” (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983 г.), “София между две столетия” (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987 г.), “Машината на страха” (1991 г.).

Починали са:

През 1942 Роберт Музил - австрийски писател. Учи във военно училище, но напуска преди производството в офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. във Висшето техническо училище в Щутгард. Изучава философия, логика и експериментална психология (1903-1908 г.). През 1906 г. конструира т. нар. Музилов цветови (вариационен) жироскоп. От 1903 до 1910 г. слуша в Берлин лекциите на Дилтай и Зимел. Първата му книга е “Лутанията на възпитаника Тьорлес” (1906 г.). От 1914 г. до 1918 г. е офицер на италианския фронт, а след войната е чиновник във Виена. Работи като свободен писател, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. През 1933 г. се завръща във Виена, а 5 години по-късно емигрира в Швейцария. Най-важното му произведение е романът-фрагмент “Човекът без качества” (т. 1-3, 1930-1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Дж. Джойс, Пруст и Брох принадлежи към основоположниците на модерния роман в съвременната литература.


През 1980 - Жан-Пол Сартър – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел”, следва в “Екол Нормал Супериор”, защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Идеологическите му настроения са опит за съвместяване на либералната демокрация с левия радикализъм. Участва във Френската съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература , тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философски трудове “Въображението”, “Ескизи към теория на емоциите”, “Въображаемото”, “Битие и нищо”. Негови романи и разкази са “Погнусата”, “Стената”, “Пътищата на свободата” и др..Пише есета “Екзистенциализъм и хуманизъм”, “Ситуации”, “Разговори за политиката”. Автор е на литературните биографии “Идолът на семейството”, “Бодлер”, “Сен Жьоне, комедиант и мъченик” и пиесите “Мухи”, “При закрити врати”, “Почтената проститутка”, “Мъртъвци без гроб”, “Мръсни ръце”, “Дяволът и дядо Господ”, “Затворниците от Алтона”, “Некрасов”.

Публикувано изображение

Мнението беше редактирано от Моника13: 15 април 2009 - 15:45

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#27 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 23 април 2009 - 11:48

На днешната дата 23.04. са починали едни от най-големите майстори на перото в света:


1616 - Мигел де Сааведра Сервантес - испански писател. Първоначално той става лекар, след което постъпва на военна служба. Взема участие в Турско-испанската война и в морското сражение при Лепанто през 1571 г. загубва лявата си ръка. На връщане в Испания през 1575 г. е пленен от пирати и е отведен в Алжир. Откупен, през 1580 г. се прибира в Мадрид. Наклеветен е от лични врагове и попада в затвора. Литературната дейност на Сервантес обхваща времето главно след завръщането му от алжирски плен. Първото му по-голямо белетристично произведение е романът “Галатея” (1585 г., незавършен). Автор е още на трагедията “Нумансия” и на около 30 пиеси. Най-известното му произведение е романът “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (I ч. – 1605 г.; II ч. – 1615 г.), който е едно от най-значителните постижения на европейската ренесансова литература.


1616 - Уйлям Шекспир - английски поет и драматург. Поради оскъдността на биографични данни дълго време се смята, че зад неговото име се крие неизвестен автор. Той учи в граматическо училище, където усвоява латински и старогръцки език. В края на 1580 г. става актьор, но около 1603 г. изоставя сцената и става драматург в Лондон. През 1594 г. работи като съдружник на театрална трупа, превърнала се през 1603 г. в кралска трупа. През 1612 г. се завръща в Стратфърд. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическите и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Отражение има и обстоятелството, че в неговата родина процесите на Ренесанса протичат сравнително по-късно, но в замяна на това по-бурно и динамично, отколкото в някои европейски страни. Шекспир става известен още с издаването на поемите си “Венера и Адонис” (1592 г.) и “Лукреция” (1593 г.), в които продължава традициите на философската лирика, разцъфтяла през Ренесанса. Особен дял в творчество му заемат сонетите. Една част от тях имат автобиографичен характер, други възпяват любовта. В цялото му творческо дело на драматург, комедиограф и поет се открояват 4 основни периода. От 1590 до 1594 г. Шекспир създава хрониките “Хенри VI”, “Ричард III”, комедиите “Комедия от грешки”, “Укротяване на опърничавата” и трагедията “Тит Андроник”, които отразяват недоволството на автора от несъвършенството на живота, от установената обществено-политическа действителност. Написани са от хуманистични позиции. В периода 1594-1600 г. създава “Крал Джон”, “Двамата веронци”, “Безплодните усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Венецианският търговец”, “Ромео и Жулиета”, “Хенри IV”, “Хенри V”. През 1600-1608 г. той пише трагедии, които отбелязват прелом в неговото творчество: “Юлий Цезар”, “Хамлет”, т. нар. “мрачни комедии”. Върхът на творчеството му като трагик отбелязват произведения като “Отело”, “Крал Лир”, “Макбет”. Постижение са и античните трагедии “Антоний и Клеопатра”, “Кориолан”, “Тимон Атински”. По идейно-емоционално богатство и многообразие, по въздействаща сила Шекспир отбелязва един от най-големите върхове не само на английската, но и на европейската и световна литература и култура.

1850 - Уйлям Уърдсуърд - английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа” (лейкисти). Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка”. През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят”. Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб” (1794 г.) и “Разорената хижа” (1795 г.), трагедията “Погранични жители” (1796 г.), романа в стихове “Прелюд” и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия, като по този начин нанася удар на епигоните на класицизма и разчиства пътя за по-нататъшните успехи на романтизма. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#28 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 25 април 2009 - 22:58

На 25.04. през 1719 в Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”. Той е английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др.

На същата дата през 1816 Джордж Байрон, преследван от компрометиращи слухове, напуска Англия. Лорд Байрон е английски поет, представител на революционния романтизъм. През 1809 г. става член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежния лорд". През 1816 г. напуска завинаги Англия, живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцки въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд" (в 4 песни) и на ориенталските поеми: "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред" "Корсар", "Лара", "Обсадата на Коринт".. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан" - странна смесица от цинизъм и нежност, от сериозни и шеговити теми. Б. води шумен и бурен живот, изпъстрен с приключения. Поезията му оказва силно влияние върху европейска литература от XIX в.

Мнението беше редактирано от Моника13: 25 април 2009 - 23:01

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#29 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 22 май 2009 - 01:58

Днешната дата 22.05. е богата на събития в света на световната литература:

През 1859 г.в Единбург е роден сър Артър Конан Дойл - популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите "Знакът на четиримата" (1890 г.), "Баскервилското куче" (1901-1902 г.), "Долината на ужаса" (1914-1915 г.); сборници с разкази: "Приключенията на Шерлок Холмс" (1891-1892 г.), "Спомени за Шерлок Холмс" (1892-1893 г.); романът "Изгубеният свят" (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл умира на 7.07.1930 г. в Кроуборо.

Публикувано изображение

Починали са:


През 1873 г.в Милано умира Александро Мандзони- италиански писател, представител на романтизма. Роден е на 7 март 1785 г., в Милано. Творчеството му е с нравствено-патриотична насоченост. Автор е на историческия роман “Годениците” - за живота на Ломбардия през XVII в.; на историческата трагедия в стихове “Граф Карманьола”.

През 1885 г. в Париж умира Виктор Мари Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Роден е на 26 февруари 1802 г., в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Пиесите му “Ернани” и “Марион Делорм” са проникнати от свободолюбив дух. След революцията драмите му съхраняват злободневността си. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г.) е възприето като манифест на романтиците. Исторически обосновавайки романтизма, Юго отхвърля класицистичните канони, отстоява творческата самостоятелност на художника, подчертава необходимостта от опора в природата. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата от 2 декември 1851 г. е принуден да бяга от Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. Романи от 60-те години: “Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

Публикувано изображение

Във вътрешният свят на човек добротата - това е слънце.

В човек има само един тиран - невежеството.

Величието на народа не се измерва с неговата численост, както и величието на човека не се измерва с неговия ръст; единствено като мярка може да служи неговото умствено развитие и неговото нравствено ниво.

Виктор Юго
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#30 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 23 май 2009 - 01:11

Днес 23.05. през 1799г е роден Томас Худ – английски писател и карикатурист . Автор е на стихотворения и хумористични произведения,редактор на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения ”Въжета и старнности ”1826-1827 г. Остра социална критика е заложена в “Песента на ризата” от 1843 г., едно от най-популярните в Англия и Европа произведения, отразяващо живота на работниците, в “Мостът на въздишките” 1844 г. и в “Песен на работниците” 1844 г.. Балада за златото
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#31 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 28 май 2009 - 01:07

На 28.05. през 1779 г. е роден Томас Мур. Той учи в Дъблинския университет. Сред най-известните му поеми са “Лала Рук” (1817 г.) и “Ирландски мелодии” (1807 г.-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите” (1818 г.-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън”. През 1823 г. издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз” против реакционната политика на европейските управници. Умира на 25 февруари 1852 г. в Лондон.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#32 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 29 май 2009 - 01:38

На 29.05. през 1874 са родени:

Английският писател и мислител, представител на детективската литература Гилбърт Кит Честъртън. От 1900 г. той сътрудничи на списания и вестници с либерална насока. Публикува сборници със стихове, есета и разкази, между които за свещеника отец Браун - “Незнанието на отец Браун” (1911 г.), “Недоверчивостта на отец Браун” (1926 г.) и др. Гилбърт Кит Честъртън пише 6 романа. По-известните от тях са “Наполеон от Нотинг хил” (1904 г.), “Човекът, който беше четвърти” (1908 г.). Той е автор и на няколко книги с литературоведчески и религиозен характер. Честъртън е привърженик на теологията на томизма- автор е на “Ортодоксия”, 1908 г.- цикъл религиозно-философски есета. В своите утопии той разчита на реставрацията на “добрата стара Англия”. Сюжетната занимателност, ексцентричност и парадоксални съждения му обезпечават популярността сред широките читателски кръгове. Той оказва голямо въздействие върху католическите писатели и мислители, а също и върху автори от детективския жанр. На 14 юни 1936 г. Честъртън умира в Бекънсфилд.


През 1923 - Бернар Шарл Анри Клавел - френски писател. По време на Втората световна война той участва в Съпротивитивата. През 1956 г. Бернар Клавел публикува романа “Нощният работник”. Централно място в творчеството му заема тетралогията “Великото търпение” (том 1-4, 1962-1964 г.), която е със съвременен сюжет и третира проблемите на младежта и отношенията между поколенията. На сложната съдба на френската младеж са посветени романите “Малатаверна” (1960 г.) и “Херкулес на площада” (1966 г.). Някои от романите му са екранизирани: Романите “Испанецът” (1959 г.), “Пътуване до бащата” (1965 г.) и др. Клавел е автор и на романите “Повелителят на реките” (1972 г.), “Когато оръжието мълчи” (1974 г.) и др.; цикълът “Небесни стълбове” (том 1-5, 1976-1981 г.); изкуствоведчески работи: “Животът на Пол Гоген” (1958 г.), “Животът на Леонардо да Винчи” (1967 г.), публицистичната книга “Избиване на младенците” (1970 г.). През 1968 г. получава Голямата награда на Париж и наградата “Гонкур”.

Починал е испанският поет Хуан Рамон Хименес през 1958г. Той е роден на 24 декември 1881 г. в Могер. Лауреат е на нобелова награда за литература за 1956 г. Хуан Рамон Хименес е свързан с “поколението от 1898 г.”, признат е за водач на испанския модернизъм. Автор е на сборника “Печални арии” (1903 г.). В сборника “Пролетни балади” (1910 г.) се ориентира към андалуския фолклор. За сборниците “Духовни сонети” (1917 г.), “Дневник на поета младоженец” (1917 г.), “Вечност” (1918 г.) е типичен интересът към вътрешния свят на човека. Хименес пише лирична проза (сборникът “Платеро и аз”, 1914 г., “Звярът от дълбините на душата”, 1949 г.) и критически есета (“Испанци от три свята”, 1942 г., “Безкрайната река”, 1961 г.), в които остава верен на хуманистичните републикански идеали. Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др.
Публикувано изображение
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#33 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 30 май 2009 - 03:23

На 30.05. през 1811 г. е роден руският литературен критик и публицист Висарион Григориевич Белински. Той публикува първото си критическо произведение "Литературни мечтания" през 1843 г. във вестник "Мълва". През 1847 г. става сътрудник на сп. "Съвременник", редактирано от Н. А. Некрасов. Белински е основоположник на руската революционно-демократическа естетика и литературна критика. Творчеството му оказва голямо влияние на руската литература и обществена мисъл. Автор е на съчиненията: "За руската повест и повестите на Гогол" (1835 г.), "Хамлет". Шекспирова драма. Мочалов в ролята на Хамлет" (1838 г.), "Герой на нашето време" (1840 г.), "Стихотворенията на М. Лермонтов" (1841 г.), цикъл статии за творчеството на Пушкин, за произведенията на Гогол и др. Умира от туберкулоза на 26 май 1848 г. в Петербург.

През 1960 г., на същата дата 30.05. е починал руският писател Борис Леонидович Пастернак.
Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.); на поемите "Деветстотин и пета година" (1925 г.-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926 г.-1927 г.); "Спекторски" (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.

Мнението беше редактирано от Моника13: 30 май 2009 - 03:23

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#34 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 03 юни 2009 - 23:50

Богата на събития в областта на литературата и публицистиката е днешната дата 4.06.:

През 1917г. Колумбийският университет съвместно с Комисията на наградите Пулицър връчват първата награда Пулицър. Наградата е на името на Джоузеф Пулицър. В края на 19 век той се утвърждава като виден представител на американската журналистика.
Джоузеф Пулицър е най-добрият издател на вестници в началото на 20 век. С изданията си New York World and St. Louis Post-Dispatch той утвърждава нови стандарти в журналистика. Той е първият, който може да се нарече учител по журналистика на университетско ниво.
Създаването на наградите Пулицър за литература, журналистика, музика и драма е инспирирано от проницателността на Джоузеф Пулицър.
През 1904 г. той писмено заявява желанието си за създаване на подобна награда, която да поощрява най-добрите творци от съответните жанрове. Пулицър определя да бъдат раздавани четири самостоятелни награди за журналистика, четири за литература и една драма, една за образование и четири за стипендии за специализация в чужбина. В областта на литературата наградите се разпределят съответно – една за американска новела, една за оригинална американска пиеса, представена в Ню Йорк, една за историческа книга, свързана с историята на Съединените американски щати, една за американска биография и история на журналистиката в сферата на обществените услуги. Пулицър организира създаването на надзирателна консултативна комисия и делегира права да променя или да преустанови раздаването на награда в някои от областите. Това е с цел ползотворно обслужване на обществените нужди. Комисията също така има право да отнеме награда, ако тя е присъдена на произведение, неотговарящо на утвърдените стандарти. През 1917 г. Комисията, по-късно приела името на Пулицър, увеличава броя на наградите на 21.

През 1972 г. руският поет Йосиф Бродски е принуден да напусне родината си.
Роден е на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.
Учи английски и полски език. Развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1958 г. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която определя някои негови стихове като "пленяващи".
През 1963 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.
Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. получава гражданство в САЩ. Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. Погребан е във Венеция.

Тази дата се свързва и със смъртта на:

Джовани Джакомо Казанова
- той умира през 1798г., в замъка Дукс, Бохемия. Дж. Казанова е
италиански писател и мемоарист. Той е роден на 2 април 1725 г. във Венеция . Води бурен живот, пътува из Европа, многократно е арестуван и лежи в затвора. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон” (1788 г.). През 1788 г. издава “История на моето бягство …” - част от публикуваните посмъртно “Спомени” (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на историческите събития.

Пиер-Феликс Луис - 1925г., в Париж - френски писател.
Роден е на 10 януари 1870 г. в Гент. Автор е на романа "Афродита", на повестите "Жената и куклата", "Приключенията на цар Позол", на сборник разкази: "Сангин", "Архипелаг", "Залез на нимфите" и др. Превежда от Лукиан "Сцени от живота на куртизанките" и издава "Песните на Билитис", пише поеми в проза, които представя като превод от творбите на древна поетеса. На български език са преведени: "Афродита" (от Димчо Дебелянов), "Жената и куклата", "Песните на Билитис" и др.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#35 Рассвет

Рассвет

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2570 Мнения:

Публикувано: 06 юни 2009 - 13:12

Днес е 210-та годишнина от рождението на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин.

Уикипедия

На руски език:
Википедия
Литературни произведения («Русская виртуальная библиотека»)
Литературни произведения (А.С. Пушкин на Lib.ru)
Литературни произведения (cайт «Александр Сергеевич Пушкин»)
  • 0

#36 Рассвет

Рассвет

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2570 Мнения:

Публикувано: 22 юни 2009 - 23:40

На 23 юни се навършват 120 години от рождението на великата руска поетеса Ана (Анна) Андреевна Ахматова (1889 – 1966).

Лириката й се отличава със своята яснота и изтънченост. Поетесата изразява сложния и богат свят в интимните преживявания на човека.
Уикипедия
(още за Ахматова)

Ана Ахматова. Вечер. Броеница. Стихове. Превод от руски на Портал LiterNet (електронно издание)

Биографични данни и стихове на руски език:
«Анна Ахматова. Библиотека поэзии»
«Царственное Слово»
«Анна Ахматова»
«Ты выдумал меня...»

Аудиозаписи на поетесата в библиотека «ImWerden»:
Стихотворения. Собрание № 1
Стихотворения и проза. Собрание № 2
Стихотворения и проза. Собрание № 3
  • 0

#37 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 04 декември 2009 - 10:44

На 07.12.2009 г. се навършват 100 години от раждането на Никола Йонков Вапцаров.
2009 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Вапцаров



"Филмът на Мая Вапцарова "Ти помниш ли" разкрива неизвестни факти и премълчавани истини
Премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли", чийто сценарист и режисьор е Мая Вапцарова, е утре от 19 часа в кино "Люмиер". Събитието е в Националната програма за честване на стогодишнината от раждането на поета, която се провежда под патронажа на президента Георги Първанов.

54-минутният филм е решен нетрадиционно, в стила на класиката на ВВС. Актьорът Георги Златарев се превъплъщава във великия поет. Анани Явашев пък влиза в образа на един от войниците, участвали в разстрела му. Той играе, по думите на авторката, "циникът, който задава въпроси на Вапцаров от гледна точка на нашето съвремие".
Докато осъществява амбициозния проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят снимки.
Особен интерес сред зрителите ще провокират спомените на Любен Х. - последния жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдел "А" на Държавна сигурност Никола Гешев.
Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил улучен смъртоносно при залпа, Гешев го застрелва собственоръчно. Петър Слабаков, който неотдавна си отиде от грешната ни земя, в онези години служи в Школата за запасни офицери. Големият актьор се връща към спомените си и с разказите си оказва на Мая Вапцарова изключително ценна помощ за сценария.
Публиката ще види и непоказани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството - първото известно досега фото на малкия Никола от 1914 г. или 1915 г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926-а, отвлечената заедно с мис Стоун през 1902 г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански...
"Идеята ни беше да проследим историята на Вапцаровия род, за да обясним Никола Вапцаров като явление", твърди племенницата му. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди д-р Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821 г. От рода Проданичи участват в Кресненско-разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание - до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия. И може би е съвсем закономерно Никола Вапцаров да съчетае в себе си поета и революционера.
След премиерата си утре в кино "Люмиер" филмът "Ти помниш ли" ще бъде показан по Канал 1 на БНТ."
Изт.

"Стиховете му звучат така, че сякаш са писани днес
Оказа се например, че текстът на химна на Морското училище, изпълняван от 1931 г. до 1936 г., е съчинен от Вапцаров. Имало е конкурс сред курсантите и той го е спечелил."
Още по темата - тук.
  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#38 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 07 декември 2009 - 12:12

Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров


  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#39 Слънчева

Слънчева

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 5897 Мнения:

Публикувано: 07 декември 2009 - 12:37

Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.



С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!



Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"



За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.



Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.



Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.



Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.



Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?



А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

***********

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.



Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.



Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.



Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!
  • 0

#40 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2902 Мнения:

Публикувано: 30 януари 2010 - 21:45

Преди няколко дена (27.01.2010 г.) на 91-годишна възраст, си замина един от последните големи писатели на 20-ти век, Джеръм Дейвид Селинджър.

Публикувано изображение

Той е най-известен с култовия си роман "Спасителят в ръжта". В него разказва за младия и отхвърлящ нормите тийнейджър Холдън Колфийлд. Можете да намерите и прочетете произведенията му в „Моята библиотека”

Интересно ми е, че след като написва известния си роман, Селинджър се скрива от света. На практика той не е публикувал нищо ново от 1965г. насам и живее в почти пълна самоизолация. Отхвърля вниманието на литературния свят и отказва да се среща с журналисти. Друг подобен случай на такава самоизолация е писателката Харпър Ли, авторката на романа „Да убиеш присмехулник”. По-подробно може да се прочете за това в статията на вестник „Новинар” – „Харпър Ли и Селинджър – живите литературни призраци”.

Мнението беше редактирано от Ани: 31 януари 2010 - 01:54

  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители