Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Имам въпрос...!


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Доста често ми се случва в процеса на четене на някое мнение да възникват в мен въпроси, които обаче не са в насоката на дискусията, която се води.

Това е И целта на тази темата – когато възникват странични въпроси да има отделно място където да се уточнят и обяснят нещата, без да се отклонява насоката на дадена дискусия.

Така е възможно да се породят и допълнителни дискусии, в които са поканени да участват всички желаещи! :)

Началото на темата може да бъде и следният пример:

Отвъд доброто и злото е доброто. Злото е злоупотреба, неправилно проявление на доброто. Под "неправилно" разбирам срещу Божествените закони. Хората избират между доброто и злото, защото от тях зависи как ще проявят доброто което изначално е дадено от Бог. Доброто и злото не са двата полюса на едно и също нещо, те не могат да бъдат съвместени. Човек или действа в съгласие с Божествените закони или срещу тях.” Станимир (Мнение #66)

Станимир, би ли ми обяснил (изброил) кои са Божествените закони, които имаш предвид ? Ако не те притеснявам особено ще съм ти благодарен и на някакъв коментар на законите в контекста на това изразеното мнение по-горе.

Благодаря ти предварително.

Поздрави!

п.п. ВАЖНО! – принципно адресата на въпросите не е в задължението да отговаря, ако няма разположение за това.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 82
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Божествените закони са тези принципи и отношения на базата на които е изграден Космосът. На нашия план тези принципи се проявяват примерно като закони на физиката. Гравитацията, съпротивлението и др., зад всички тях стоят принципи, които имат своето проявление не само на познатия ни физически план, но и на тези над него. На всички е известен закона на кармата, който всъщност е закон за равновесието и в крайна сметка всички останали закони могат да се сведат до него, т.е. представляват негови модификации. Законът за съответствието също е добре известен. Всъщност законите са доста преплетени и в своите проявления преливат един в друг, а опознаването и разбирането им е един безкраен процес.

Линк към коментар
Share on other sites

Божествените закони са тези принципи и отношения на базата на които е изграден Космосът. На нашия план тези принципи се проявяват примерно като закони на физиката. Гравитацията, съпротивлението и др., зад всички тях стоят принципи, които имат своето проявление не само на познатия ни физически план, но и на тези над него. На всички е известен закона на кармата, който всъщност е закон за равновесието и в крайна сметка всички останали закони могат да се сведат до него, т.е. представляват негови модификации. Законът за съответствието също е добре известен. Всъщност законите са доста преплетени и в своите проявления преливат един в друг, а опознаването и разбирането им е един безкраен процес.

Всъщност под Бог ти явно визираш Демиурга - управителя на тази реалност.

Но има/може би/ и други реалности със собствени управители, закони, сили, енергии и субстанции, собствен план и цели за постигане.

Всички тези реалности /може би крайно число, а по-вероятно ми се струва безкрайно/ имат /може би/ общ извор

Някои го наричат Царството Небесно

И там е Бог - Великият Архитект, Бащата, Първоизточника.

Той "назназава" Управителите, които са демиурзи - еманиращи йерархиите, чрез които управляват царствата си.

Демиурга има за цел запазване на статуквото в реалността на своето намесничество, и възпрепятства за дабро или за лошо свободната воля на подопечните си. Както бащите често, предпазвайки от мними неприятности децата си, ги отклоняваме от собствения им път. Но, за радост, а и за болка, те много - много не ни слушат :D

Линк към коментар
Share on other sites

В различните звездни системи действат едни и същи закони, в организмите на различните хора също действат едни и същи закони, на които съставящите ги клетки се подчиняват. Никой, никога и никъде не е засвидетелствал, че е наблюдавал нарушение в действието на Космичните закони, например закона за съответствието - нито духовните учители, нито техните учители, нито учителите на техните учители. Ако допуснем изключение в един закон, това означава, че има друг по-висш аспект на този закон, който го обяснява, т.е. самото ни разбиране на закона не е било достатъчно пълно, което не означава, че е било невярно. Та за свободната воля, и ние ограничаваме свободната воля на съставящите тялото ни клетки, т.е. поставяме им граница на свобода, но от гледна точка на техния собствен етап на развитие на съзнанието, тази свобода е достатъчна.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"От самото действие човек не може да разбере източникът, който е дал първоначалния импулс - душата или низшето аз. Мотивацията е важна, намерението." Станимир (Мнение #75 )

Нали една от най-важните библейски мъдрости е "По делата ще ги познаете" ...

Не е ли малко объркващо и противоречиво с тази твоя идеята - да се анализира мотивацията и намерението в делата, за създаване на дадена преценка?

Да се определя едно действие въз основа на произхода му (душа или низш аз) е доста "хлъзгава почва" дори и САМО, ако вземем предвид сложната дефиниция на тези понятия.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Извини ме, трябваше да уточня

Цялата метагалактика, от елементарните частици до галактическите купове е материалния аспект на нашата реалност.

С по-висока вибрация е етерният аспект на същата тази наша реалност. С още по-висока вибрация е астралният и аспект

Следват още менталният аспект....и още , и още....

Тези наименования - аспект и "вибрация" са, разбира се, условни, само аналогия, нещо като притча, за да се онагледи някак си.

Та всичко това е само нашата реалност.

В езотеричните учения се говори за съществуването и на други реалности, с друга структура, закони, сили, енергии и субстанции.

Тези различни реалности са свързани помежду си концентрично, нещо като една в друга, но в едно друго отношение са самостоятелни и с различни функции. Заедно представляват Битието, Съществуващото, Творението.

Техният първоизточник е извън Битието.

Условно това място се нарича Небитие. Което не значи, че е нищо, а че е нещо различно от битието.

Предполага се, че там не съществуват пространство, време и форми.

Всичко е в едно, но същевременно е специфично.

И тъй като е в едно, специфичното е в непрекъсната взаимосвързаност - т. е. в отношение на Любов.

Това е и истинската, божествена Любов

Ние, които сме се отделили от тази взаимосвързаност в процеса на пропадане в тази реалност, априорно не сме способни на Любов, а това, което наричаме любов, е креатурна имитация. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Техният първоизточник е извън Битието.

Условно това място се нарича Небитие. Което не значи, че е нищо, а че е нещо различно от битието.

Предполага се, че там не съществуват пространство, време и форми.

Всичко е в едно, но същевременно е специфично.

И тъй като е в едно, специфичното е в непрекъсната взаимосвързаност - т. е. в отношение на Любов.

Това е и истинската, божествена Любов

Ние, които сме се отделили от тази взаимосвързаност в процеса на пропадане в тази реалност, априорно не сме способни на Любов, а това, което наричаме любов, е креатурна имитация. :)

:rolleyes: Като теория ми се вижда интересно... обаче! Ако не сме способни на Любов, значи не можем и да преценим, че Тя съществува изобщо - във или извън време, пространство, причинност и т. подобни. Тогава това твърдение увисва във въздуха - значи просто сме чели или чули, че има Любов, но ние не я познаваме... С какво това външно и възприето на теория мнение ще докаже себе си?! Остава си една хипотеза. Не отричам, че е хипотеза и другото - че ние сме способни на Любов, но на различни равнища. Тогава няма пропаст между малката любов и голямата Любов, а само процес на развитие. Между двете хипотези от чисто прагматични съображения аз съм избрал втората. Не бих избрал да боготворя нещо, което няма каквито и да били допирни точки с настоящата ни реалност, има данни, че това са (успешни или не) опити да се превърнем в шизофреници... Предпочитам да разглеждам по-висшите реалности като развитие на настоящите - без разбира се да имам гаранции за това, но така поне съм в по-дълбок мир със самия себе си! :)

"Откъде бихме могли да знаем, че хора като Буда или Исус ни говореха Истината? Защото ние сме истината и я чувстваме в нас. Нашата пророческа душа е потвърждение за тяхната пророческа душа." Свами Вивекананда

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

:rolleyes: Като теория ми се вижда интересно... обаче! Ако не сме способни на Любов, значи не можем и да преценим, че Тя съществува изобщо - във или извън време, пространство, причинност и т. подобни. Тогава това твърдение увисва във въздуха - значи просто сме чели или чули, че има Любов, но ние не я познаваме...

"Откъде бихме могли да знаем, че хора като Буда или Исус ни говореха Истината? Защото ние сме истината и я чувстваме в нас. Нашата пророческа душа е потвърждение за тяхната пророческа душа." Свами Вивекананда :3d_161:

:3d_064::3d_043::3d_059:

Добромире, за тези думи вече бях готова да ти се обясня в любов, но за да не стане някое недоразумение, ще се огранича до емотиконките. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

"Всяка свещ от светлината си ще покаже нейната сила. Христос е светлина. И тази светлина за душата, сърцето и ума е тъй потребна, както светлината във физическия свят. Физическата светлина и топлина еднакво действуват на всички същества, но не всички от тях еднакво проявяват своя живот. Така и Христос, и Той еднакво действува върху всички човешки души, но не всички еднакво Го разбират в умствено отношение - това е по отношение на формата. За да разбере някой Христа, още повече Отца, потребно е да е завършил своята карма и да е влязъл в съгласие с Любовта, защото кармичния закон не е нищо друго освен отклонение от закона на Любовта. Сърцето трябва да бъде чисто, за да види ясно, умът трябва да е свободен от всички погрешни образи, за да може да различи ясно кое е добро и кое е лошо."

"Писма до първите ученици”, първо изд., 1999 г., стр. 251

В процес на опознаване сме.Но все още сме твърде далеч.

Линк към коментар
Share on other sites

Техният първоизточник е извън Битието.

Условно това място се нарича Небитие. Което не значи, че е нищо, а че е нещо различно от битието.

Предполага се, че там не съществуват пространство, време и форми.

Всичко е в едно, но същевременно е специфично.

И тъй като е в едно, специфичното е в непрекъсната взаимосвързаност - т. е. в отношение на Любов.

Това е и истинската, божествена Любов

Ние, които сме се отделили от тази взаимосвързаност в процеса на пропадане в тази реалност, априорно не сме способни на Любов, а това, което наричаме любов, е креатурна имитация. :)

:rolleyes: Като теория ми се вижда интересно... обаче! Ако не сме способни на Любов, значи не можем и да преценим, че Тя съществува изобщо - във или извън време, пространство, причинност и т. подобни. Тогава това твърдение увисва във въздуха - значи просто сме чели или чули, че има Любов, но ние не я познаваме... С какво това външно и възприето на теория мнение ще докаже себе си?! Остава си една хипотеза. Не отричам, че е хипотеза и другото - че ние сме способни на Любов, но на различни равнища. Тогава няма пропаст между малката любов и голямата Любов, а само процес на развитие. Между двете хипотези от чисто прагматични съображения аз съм избрал втората. Не бих избрал да боготворя нещо, което няма каквито и да били допирни точки с настоящата ни реалност, има данни, че това са (успешни или не) опити да се превърнем в шизофреници... Предпочитам да разглеждам по-висшите реалности като развитие на настоящите - без разбира се да имам гаранции за това, но така поне съм в по-дълбок мир със самия себе си! :)

"Откъде бихме могли да знаем, че хора като Буда или Исус ни го :D вореха Истината? Защото ние сме истината и я чувстваме в нас. Нашата пророческа душа е потвърждение за тяхната пророческа душа." Свами Вивекананда

Да , наистина не знаем какво е Любов.

Но имаме спомен за нея, за Любовта

Наричаме го Праспомен - смътно и интуитивно, бледо и непълно, но достатъчно силно, за да се стремим пак към нея.

А имаме и предчуствие, че пак ще станем едно с Цялото, че пак ще се завървем в Оркестъра и пак ще сме щастливи.

Но няма нищо лошо и в соловите ни изпълнения - в човешката, земната любов. Нека репетираме, нека се усъвършенстваме като музиканти.

Но колкото и да напреднем, пак няма да звучим като цял оркестър.

Завръщането в Оркестъра - това е достигането на Плерома, на божествената пълнота.

И да посветиш живота си на този Път си е личен избор.

Е, за някой друг това може да си е шизофрения... :D

Линк към коментар
Share on other sites

:lol: Шизофрения в най-общ смисъл означава раздвояване. Докато клиничните случаи с пълна неадекватност вследствие на това разцепване на личността, все още не са толкова много, психопатолозите знаят, че леките форми обхващат към една трета от населението... И небалансираният духовен стремеж също е измежду многото фактори, които влошават положението. Цялостният стремеж към нещо по-висше беспорно е нещо хубаво, макар и човек да не може да удостовери, че неговият път е оптималният. Все пак, независимо от пътеката, самият стремеж, при който всяко нещо се осмисля от една по-възвишена перспектива, самият този стрежеж дава криле, пречиства и хармонизира отношенията. Точно под него обаче се крие и подводният камък - ако вместо интензивен+хармонизиран стремежът е само едното или, не дай боже, нито едното... Ако човек желае да се посвети интензивно, но разцепва "гнилото" всекидневие от духовния идеал (кой ли не се е изкушавал понякога да си го мисли, и при мен включително е имало такива моменти...)? Или, обратното, да държи само на посредствената хармония, не смеейки да се обърне към Голямото Непознато? Или изобщо да замени Пътя с някоя лична амбиция, с обществена мисия в полза само на определена група, която автоматично се превръща в привилегирована? Ясно е, че ще има проблеми по отношение духовното напредване във всички тези варианти. Те, естествено, не винаги ще се проявят като очебийна психопатоголия. Но могат да се проявят като ексцентричност и склонност към изпадане в крайности (вътрешен еквивалент на вътрешното напрежение от начеващото разцепление в психиката). Могат да се изявят чрез двойния стандарт по отношение на другите. Или пък просто човек да забави развитието си, да пъпли по Пътя, мислейки, че повече не му е дадено, а всъщност сам да блокира 90 и повече процента от възможностите си... Всъщност, ако Битието е приятелски настроено към нас, няма друга причина, освен самоблокирането, за факта, че сме още далече. :3d_060: Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Пътят е средният - баланс между много фактори, път, който е по оста на еволюционната спирала /първи етап, трансмутация/, а после в съвсем друга плоскост /втори етап, трансфигурация/

Този баланс изисква хармония между външното и вътрешното, между формата и съдържанието, между живота в социума и духовните стремежи. Нарушаването на този баланс понякога може да е фатален, или да доведе до големи проблеми - психически и физически. А тази грешка често се допуска от новите ученици - да се "отръпват от света" и да се посвещават само на духовното...Е, като си изсърбат попарата постепенно се научават да спазват баланса.

След време човек проумява, че няма разлика между духовно и материално, вътре и извън Школата - това е все работа за вършене, никой не е повече от другия и просто тихо и кротко да си върви по житейския път - без апломб, без много приказки и героични пози. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Според моето виждане истинско добро може да прави само добрият човек, т.е. този, който е открил своята изначална Доброта, която произтича от Цялото; този, който по природа е добър... В противен случай всички "добринки", които се опитва да извърши човек, са проникнати от отровата на неговото самолюбие и недалновидността на собствената му фрагментарност.

Здравей borislavil,

Има ли такива хора, които по природа са лоши?

Би ли дал примери, ако си срещал такива хора или разкажи случки, ако знаеш за тях ?

Благодаря ти предварително!

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Според моето виждане истинско добро може да прави само добрият човек, т.е. този, който е открил своята изначална Доброта, която произтича от Цялото

Здравей borislavil,

Има ли такива хора, които по природа са лоши?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, приятели! Когато казвам, че доброто е постижимо само за човек, който е добър по природа, нямам предвид, че има лоши по природа хора, но... има такива, които не знаят и не осъзнават собствената си изначална Доброта. Тя е иманентна Същност, Която прониква всичко съществуващо. Когато не е възстановена връзката с това Всеобщо Съзнание, за което говоря, тогава относително можем да говорим за "лоши" или "зли" хора. Затова вярвам, че Доброто може да бъде пробудено у всеки човек... и се пробужда у всеки човек рано или късно... всъщност, когато му дойде времето. :)

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

"- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…

- Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…?

Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:

- Помни Коя Съм Аз Наистина.

- О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.

- Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност."

"Малката душа и слънцето"

:) любимата ми притча.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

„Лошите” навици, ценностната система и духовното развитие…?

...

За жалост сега забелязах, че темата която отворих с горното заглавие е слята с друга "подобна" тема "Навиците, Тяхната роля в нашия живот" ...

На пръв поглед темите си приличат, но в действителност не е така!

Целта на темата ми беше да се извади една част от обобщаващото понятие "НАВИЦИ", т.е. да се локализират "лошите" навици и да се разгледат в контекста на индивидуалната ценностна система и духовното усъвършенстване.

С разбирането, че темата е трудна за дискусия иска ми се да попитам, какви са били мотивите за тази трансформация и има ли възможност да се върне старото положение, защото имам идеи за дискусии в тази насока, от които може би всички ще имаме полза.

Благодаря предварително за отговора!

Поздрави!

п.п. Извинявам се,че въпроса ми няма адресат, но това се дължи поради невъзможността да установя такъв.

Линк към коментар
Share on other sites

"да се локализират "лошите" навици и да се разгледат в контекста на индивидуалната ценностна система и духовното усъвършенстване."

Това е част от навиците и тяхната роля в нашия живот.

В тези форуми конкретните дискусии обикновенно приемат общ характер ,така че дискутирането по въпроса за лошите навици в темата за Навиците е напълно подходяща.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля да са един и същ човек :D

Цитирах себе си като продължение на но-то от предишният ми пост с това уточних, че не коментирам политическата личност, а изказах менние, че всички сме добри с приятелите си, нали така?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

НиколаДамянов съгласна съм, че вече има доста по-добри нови практики, но те са заимствани/усъвършенствани стари. Да, необходим е синхрон между ума и сърцето. Нужна е както логическо-аналитичната мисъл, така и топлината, любовта в сърцето. :thumbsup1:

И ето пак учението, което ни е дал Б. Дуно е прекрасно и ни води към този синхрон-на ума и сърцето /посвещението/. Но ако някой има нужда от медитация, за да изчисти ненужните замърсявания в ума си, нека практикува :)

...

Все пак пред всеки от нас стои правото на избор и не виждам нищо лошо да се тренират и упражняват старите практики, за чиято резултатност,... аз за сега нямам особени доказателства.

xameleona, мислиш ли, че има разлика между горните две мнения, като първото (твоето) се явява нещо като отговор на моето, ...с допълнение, ("НО"-то) което не разбирам ?!?

Аз принципно не виждам различия... и ми е трудно да те разбера.

п.п. Благодаря на Еси за уточнението! :)

Редактирано от НиколаДамянов
Линк към коментар
Share on other sites

Кога някаква мания или някаква страст в хората става лоша?

Когато тя не позволява на хората да изпитват основни човешки чувства,

любов,привързаност,любознателност,

съпричастност,състрадание и още куп други.

Тоест когато някакво поведение ТОТАЛНО разбива детското в теб,

тотално унищожава твоята чувствителност и способността ти да изпиташ хиляди приятни чувства и да се вмъкнеш в хиляди образи,

тогава това поведение на околните и тази мания обхванала ги

след като унищожава толкова много от истинската същност на човека е ЗЛО.

По това можете да разпознаете ЗЛОТО,то изтрива и премахва прекалено много човешки чувства и емоции.

Борете се с това ЗЛО,кои както може. :3d_097:

Линк към коментар
Share on other sites

Да! :) Затова хората говорят за непротивене на злото.

А и чувствата и емоциите съвсем напразно си мислим, че спадат към добрите неща.

И изобщо ... Светът не е плосък.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...