Прехвърляне към съдържание


Снимка

България, днес


  • Заключена тема Тази тема е заключена
376 мнения в тази тема

#221 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 07 януари 2009 - 07:15

На 7 януари

През 1872 г. С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.

През 1879 г. Открита е 1-ва мъжка гимназия в София. На 1 октомври 1888 г. е открит Висш педагогически курс с 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той е наречен Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. е открит Физико-математически отдел, на 1 октомври 1892 г. - Юридически отдел. През 1904 г. е преименуван в Университет.

През 1979 г. Излъчено е първото предаване на "Всяка неделя". Първоначално шеф на телевизионната програма е Янчо Таков, а негов заместник - Кеворк Кеворкян. В това предаване двамата интервюират Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. Предаването претърпява множество промени, два пъти е спирано. На 6 май 2002 г. излъчването на предаването е възобновено.
От 28 април 2005 г. в БНТ е взето решение за преустановяване излъчването на “Всяка неделя”

Родени:

През 1846 г. Иван Кесяков- лекар и общественик. Завършва медицина в Краковския университет през 1896 г. Кесяков е един от организаторите на общественото здравеопазване в България. В периода 1897-1900 г. заема длъжността ординатор в Пловдивската окръжна болница , след това до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. В периода 1905-1906 г. е окръжен лекар и управител на Видинската болница. От 1908 г. до 1912 г. е общински съветник и кмет на Пловдив. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) като военен лекар. Два пъти е директор на Народното здраве (1918-1919 г., 1923-1934 г.). От 1930 г. до 1934 г. е член на управителния съвет, от 1935 г. до 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК.


През 1856 г. Стоян Михайловски
Публикувано изображение
писател и поет сатирик. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград (1872 г.) и правни науки в Екс (1879 г.). Той е също така съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на в-к “Народен глас” в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литературна история в СУ (1892-1895 г.); доцент е по всеобща литературна история (1895-1899 г.). Дописен член е на БАН от 1882 г., действителен член е на БАН от 1898 г. Народен представител е в III ВНС (1886-1887 г.). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в-к “Ден” (1904 г.) е осъден и уволнен.
Ето две стихотворения от Ст. Михайловски. Едното е известно на почти всеки българин – чуваме го и го пеем на 24 май. Другото – не.
Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]


Memento quia pulvis es

Безмолвен, бодър, хладнокръвен,
върви по пътя си, върви,
и с светска опитност изпълнен,
лицето право си носи...

Бъди мравка невъзмутима,
бъди орел неустрашим,
бъди пчела неуморима -
но пак си спомняй, че си дим!...

Припомняй си, че си явленье
минутно в безконечний век -
и всякога търси спасенье
във мисълта, че си человек!

/ Стоян Михайловски/


През 1864 г. Иван Пеев-Плачков– книжовник и публицист, преводач. През 1882 г. завършва Роберт колеж в Цариград. Той е учител, член на Висшия учебен комитет, министър на народното просвещение (1900-1901 г.; 1912-1913 г.). Член е на БАН и нейн секретар от 1912 г. Сътрудничи в сп. "Наука", "Периодическо списание", "Мисъл", "Българска сбирка", "Български преглед", "Училищен преглед" и др.; във в-к "Южна България", "Балканска зора" и др. Редактор е на в-к "Реч" (1909 г.), главен редактор на в-к "Мир" (1912-1935 г.). Автор е на книгите: "Идеологическа класификация на българските предлози" (1890), "Бележки, очерки и фейлетони, 1884-1900 ” (1907 г.), "Очерки и бележки по учебното дело" (1911 г.), "Иван Евстратиев Гешов" (1926 г.), "Д-р К. Стоилов" (1930 г.) и др. Прави и преводи от английски език: Кингсли - "Между два свята", М. Твен - "Ново поколение", Ч. Дикенс - "В безпътица". Автор е на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Книги: "Допълнение на Закона за Нар. просвещение" (1911 г.), "Стоян Аргиров" (1943 г.), "Спомени" (1994 г.). Умира на 16 август 1942 г. в София.

През 1871 г. Матей Икономов - драматург, театрален деец. Учи в гимназиите в Разград и Севлиево. През 1887 г. постъпва като любител в столичната драматична трупа "Основа". В периода 1892-1896 г. играе в трупата "Сълза и смях" и в създадената от него в Русе трупа "Живот". През 1899 г. излиза първата му драма "Последната молба". През 1900 г. специализира в Италия. След уволняването му от "Сълза и смях" създава пътуваща трупа "Съвременен театър" (1902-1920 г.). Той е пръв популяризатор на Горкиевите драми в България. Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало. През 1923 г. се оттегля от театралното поприще.

През 1892 г. Д-р Иван Киров Вазов- общественик, политик и държавник. Министър е на търговията, промишлеността и труда в кабинета на Д. Божилов. Депутат е в ХХV НС. Завършва Военното училище в София през 1911 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война. Завършва право и икономически науки в Лайпциг. Дълги години работи като адвокат в Стара Загора. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Реабилитиран е през 1996 г.

Починали:

През 1862 г. Константин Миладинов - възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. По-малък брат е на Димитър Миладинов. Учи в Охрид и Янина (1844-1847 г.). Завършва гръцка филология в Атинския университет през 1852 г. Работи като учител в с. Магарево. През 1856 г. заминава да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва поддържа връзки с Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Р. Попович, Н. Бончев и др. Печата стихотворения в сп. “Братски труд”, “Български книжици”, в-к “Дунавски лебед”. Под ръководството на брат си събира фолклорни произведения, които отнася в Русия. Във Виена хърватският епископ Й. Щросмайер го поощрява да издаде подготвения сборник с народни песни, предлага му и материална подкрепа. Сборникът отново е преработен и издаден на български език в Загреб през 1861 г. под заглавието “Български народни песни”. Разбрал за арестуването на Димитър, заминава за Цариград, където е арестуван. Умира 4 дни преди брат си в Цариградския затвор.

През 1927 г. Антон П. Попов - драматичен артист, един от основателите на Народния театър. Постъпва в Румелийската театрална трупа (1882-1885 г.). През 1888 г. по негова инициатива е образуван в София театър "Основа", от който по-късно е създаден Народния театър. През 1889 г. Попов е заместен от К. П. Сапунов.

1970 г. Иван Харалампиев
– литературен критик, естет. Учи в Търново, където формира личността си под влияние на преподавателя по философия и литература Славчо Паскалев. Сътрудник е на периодичния литературен печат, води словесни битки с т. нар. идейници на страниците на левите издания (срещу Г. Бакалов и Л. Стоянов. От периода след Първата световна война са работите му “Критикът като артист” и “Критерии в критиката”. През 1946 г. пише “Критиката в глуха линия”. Автор е на студиите “Г. П. Стаматов - изобличител-реалист” (1936 г.) и “Е. Пелин - скептик-реалист” (1940 г.), “Ляво поколение” (1934 г.), “Към реалистична критика” (1936 г.), “А. Константинов” (1937 г.), “Й. Йовков” (1947 г.), “Очерци, статии, рецензии” (1965 г.); “Из един живот. Мемоари. Дневници. Писма” (1968 г.); “Есета. Статии, студии, рецензии” (1989 г.) и др. През 1965 г. излиза “Избрано”.

През 1988 г. Венко Марковски (псевд. на Вениамин Миланов Тошев) - писател, поет, драматург, академик (1979 г.). Марковски събира народни песни и пише първите си стихове. Завършва специалност “Славянски филологии” в Софийски Университет. През 1956 г. е осъден, изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора.
  • 0

#222 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 08 януари 2009 - 08:03

На 8 януари

През 1846 г.
Вестник “Српске новине” пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците.”

През 1873 г. Провежда се шестият разпит на Васил Левски. Същия ден специалната комисия изпраща за одобрение от великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, които са участвали в обира при Арабаконак.

През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главната квартира на руската армия се премества от с. Бохот, Плевенско, в Ловеч.

През 1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово.

През 1904 г
. В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).

През 1949 г. От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

През 1971 г
. Започва да излиза в. "Антени" - седмичник за политика и култура.

През 1993 г
. Главният прокурор Иван Татарчев иска снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов заради започналото следствие за предоставянето от страна на Българската комунистическа партия (БКП) на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. На 19 януари същата година парламентът одобрява това искане.

През 1996 г. Стартира масовата приватизация.

През 1997 г. Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

Родени:

През 1924 г. Стефан Савов, председател на Демократическата партия и председател на ХХХVІ Народно събрание.
Умира през 2000 година на същата дата.

През 1936 г. Георги Христов Данаилов – писател и филмов сценарист.

През 1942 г. Валя Балканска
Публикувано изображение
народна певица. Солистка e в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа", Смолян (от 1960 г.). Репертоарът й включва автентични родопски песни: "Излел е Делю хайдутин" (чийто запис е изпратен с междупланетна станция в Космоса), "Девойко, болно ли ти е”, "Шар планино", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха" и др. Носител е на орден "Стара планина" (2002 г.)

Валя Балканска- Излел е Дельо хайдутин

Починали:

През 1914 г. Димитър Петров Моллов - лекар, общественик и държавник, действащ член на БАН (1884 г.). Роден е на 26 декември 1845 г. в Елена. Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов; д-р по

През 1937 г. Борис Иванов Дякович - археолог, библиотековед. Роден е на 28 февруари 1868 г. в Болград, Бесарабия.

През 1938 г. Иван Петров Кепов - журналист, историк, общественик. Роден е на 29 март 1870 г. в с. Бобошево, Кюстендилско.
  • 0

#223 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 09 януари 2009 - 00:36

На 9 Януари:
През 1869 г.
в Париж е открита международна конференция по Критския въпрос. Дейците на Добродетелната дружина използват този форум, за да предадат на представителите на великите сили свой политически мемоар относно възможностите за решаване на българския въпрос. В него се предлага създаването със съдействието на европейската дипломация на дуалистично българо-турско царство, в рамките на което българите ще се ползват с автономен статут. Мемоарът на Добродетелната дружина е посрещнат критично от революционно настроената българска емиграция.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира.

През 1892 г. Българската армия минава от полкова към дивизионна организация.

През 1899 г. в София излиза първи брой на вестник "Реформи", орган на Върховния македонски комитет.

През 1901 г. е назначен безпартиен служебен кабинет начело с генерал Рачо Петров.

През 1905 г. завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев.

През 1913 г. е одобрена нота, с която Великите сили настояват империята да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция.
Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици) се състои от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.

През 1921 г. цариградските българи подкрепят идеята за църковно-народен събор.

През 1949 г. от 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.

През 1989 г. Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г.

През 2002 г. с помощта на бившия губернатор на щата Невада Боб Милър в София е проведена първата международна туристическа конференция "България - страна на мечтите", приветствана чрез видеопослание от бившия американски президент Бил Клинтън. Българският премиер Сакскобургготски заявява, че правителството ще изработи стратегия за туризма.


Родени:
През 1915 г. - Христо Ангелов Христов - български историк, академик (1974 г.).

Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.), професор (1953 г.) по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София.

През 1920 г. - Стефан Николов Дичев - български писател белетрист и сценарист.
Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968-1973 г.). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Някои съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954 г., 1956 г.), "Рали" (1960 г.), "Пътят към София" (1962 г.), "Ескадронът" (1968 г.), "Крепости", роман (1974 г., 1978 г., 1990 г.), "Неуловимият", новели за юноши (1976 г.), "В лабиринта", роман (1977 г., 1984 г., 1988 г.), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980 г.); кн. 2 "Левски" (1987 г.)), "Рали", роман за юноши (1985 г.) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София.

През 1931 г. - Михаил Георгиев Тошков - български поет, критик и карикатурист.
Следва в Художествената академия. От 1955 г. публикува стихове и карикатури. Сътрудничи на Българската телевизия и на периодичния печат със стихове, литературно-критически материали, статии из областта на фолклора, историята и журналистиката. Автор е на есеистична проза. Книги: “Ръждивата брадва” (1963 г.), “Спирала” (1967 г.), “Протуберанси” (1968 г.), “Въоръжени с надежда. Хроники за април 1876” (1976 г.), “Ламар. Разговори и беседи” (1977 г.) и др.

През 1941 г. - Васко Николов Жеков - български писател.
Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1972 г.). Работи като актьор в Кукления театър в Плевен (1960-1964 г.), на строежа на Кремиковци (1964-1965 г.), директор на заводския културен дом "В. Мавриков", редактор е във в. "Литературен фронт" (1972-1985 г.), завежда отдел "Белетристика" (1985-1987 г.), секретар е на СБП (от 1990 г.). Публикува за пръв път във в. "Пулс" (1969 г.). Негова проза се печата в литературния периодичен печат. Негови произведения са превеждани на руски, украински, немски и други езици. Съчинения: "Митница" (1974 г.), "Тревожни пари" (1978 г.), "Нощни телеграми" (1981 г.), "Пазачът на планетата" (1983 г.), "Смъртта на небето" (1986 г.), "Лед" (1988 г.).

През 1948 г. - Явор Милушев - български театрален и филмов актьор.
Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1973 г.) и WIRRAL Metropolitan College Management & Marketing (1992 г.). Работи в Държавния театър в Пловдив (1973-1979 г.), в трупата на театър “Сълза и смях”, София (до 1993 г.). Специализира в Лондон (1980 г.). Член е на партията “Демократичен алианс”, депутат е в XXXIX НС (2001 г. ) от листата на НДСВ. Филмография: “Необходимият грешник”, “Пикник”, “Игрек-17”, “Копнеж по тихия път”, “Лебед”, “Децата на капитан Гранд”, “Дело ¹ 205” (реж. Киран Коларов).


Починали:
През 1981 г. - Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург.

Роден на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи в редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.
  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#224 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 10 януари 2009 - 06:20

На 10 януари

През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов обнародва Закон за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство.

През 1904 г. започва да излиза хумористичния и сатиричен в. "Българан", под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. Печата се пет години, а негови сътрудници са млади писатели, хумористи и карикатуристи, като Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Александър Балабанов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Пейо Яворов, Кирил Христов, Трифон Кунев, Хрисот Смирненски и др.

През 1944 г. София преживява една от най-тежките си бомбардировки от съюзническата авиация. През деня удари по столицата нанасят американски (200 бомбардировача В-17 и В-24, съпроводени от 100 изтребителя Р-38 Lighting), а през нощта - британски самолети (80 бомбардировача Welington). Бомбеният килим е с ширина 2 км и се разстила по протежение на бул. "Клементина (дн."Стамболийски") и ул. "Граф Игнатиев". Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него.Ударен и напълно разрушен е центъра на града, правителството не организира евакуация и софиянци преживят особено тежко нощната бомбардировка, извършена към 22 ч. Загиват около 750 цивилни и военни, ранени са близо 700 души, напълно разрушени са 463 сгради, включително е ударен Народния театър "Иван Вазов" (според други данни 3304), а други 472 стават негодни за обитаване.

Публикувано изображение

Германската и българската противовъздушна отбрана свалят над София 12 американски бомбардировача и 6 изтребителя (според Би Би Си в базите си не се завръщат 31 американски самолета). Родните асове дават три жертви - подофицер Атанас Кръстев, който след като е ударен скача с парашут от своя "Девоатин" над Ихтиман, но е разстрелян във въздуха от американски самолет (според някои източници той е единствената жертва в този ден), Тома Боев ("Девоатин") и Симеон К. Михайлов (Ме109 G-2).

През 1954 г. е открит първият ски-лифт в България край хижа "Алеко" на Витоша.

През 1958 г. е проведен учредителният конгрес (10-11 януари) на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС).

През 1984 г. Самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан" при снижаване за кацане в снежна буря закача електропровод и катастрофира край софийското село Кривина. Загиват всички пътници и екипажа на самолета (50 души).

През 1990 г. Учредяването Българския лекарски съюз - създава се като идеен приемник и продължител на БЛС (1901-1948) и на Българския зъболекарски съюз, основан през 1905 г. На учредителното събрание за председател на професионално-съсловната организация е избран проф. д-р Иван Киров.

През 1997 г. е организирано протестно шествие на опозицията срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение.

През 2002 г. военният министър Николай Свинаров внася в правителството предложение военновременната българска армия да се намали от 250 на 100 000 души. Мирновременната да бъде 41 000 с още 4000 в структурите на Министерството на отбраната.

Родени:

През 1897 г. Методи Тасев Шаторов с псевдоним Шарло или Панайот, български комунистически деец и партизанин, един от най-големите ръководители на македонските комунисти. През пролетта на 1943 година е определен за командир на Партизански отряд "Панайот Волов" с център Пазарджик. До септември 1944 година води 3 големи сражения сражения като последна за него е битката при Милеви скали. Загива в сражение на 12 септември 1944 г.

През 1916 г. - Иван Йорданов Венедиков е виден археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.
Роден в София . След като завършва класическа филология в СУ "Св. Кл. Охридски", е асистент в музея в Скопие (1941-1944 г.). През 1944-1965 г. е уредник в Археологическия музей в София, а след това - в Археологическия институт и музей при БАН. Работи в Института по тракология (1972-1977 г.) и в Националния исторически музей. Автор на трудовете "Панагюрското златно съкровище", "Тайната на тракийските могили", "Съкровището от Враца", "Военното и административно устройство на България през IX и Х в." и др. Умира на 19.VIII.1997 г.

През 1963 г. - Тони Димитрова, (Антоанета Димитрова Петкова) певица.
Тони Димитрона - Ах, морето

Починали:

1873 г. - Димитър Общи,

Публикувано изображение

български революционер, гарибалдиец, назован от Стоян Заимов „рицар на камата“. Вследствие на негови разкрития, след залавянето му през есента на 1872 г., османските власти успяват да нанесат сериозен удар върху Вътрешната революционна организация.
Реквием за патриота Димитър Общи

1975 г. - Стойчо Мошанов, български политик. Роден на 25 май 1892. Депутат в 21-ото, 22-ото и 23-ото Народно събрание (1921-1834), директор на труда (1934-1935), министър на народното стопанство (21 април - 23 ноември 1935) и управляващ Министерството на финансите (15-23 ноември 1935), председател на 24-ото Народно събрание (22 май 1938 -24 октомври 1939).
  • 0

#225 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 11 януари 2009 - 06:38

На 11 януари

През 1861 г. Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя.

През 1878 г. В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

През 1893 г. Обнародван е Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

През 1921 г. Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

През 1954 г. Състои се премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев.

През 1961 г. Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци. Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г.

През 1982 г. На 11 и 12 януари в София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки.

През 1982 г. Състои се тържествено събрание в София по повод 120-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.
Братя Миладинови са възрожденски просветни, културни и обществени дейци. Родени са в Струга (дн. в Република Македония).

През 1994 г. Финансовият министър Стоян Александров се споразумява с банките кредиторки за редукция на дълга от 9 300 000 000 долара без лихвите.

През 1996 г.
Министърът на земеделието Васил Чичибаба подава оставка заради зърнената криза, която възниква заради намалелия зърнен запас.

През 2002 г. Президентът Петър Стоянов награждава с орден "Стара планина" родопската певица Валя Балканска, скулптора Крум Дерменджиев, художниците Любен Гайдаров и Христо Стефанов, музиканта Венцеслав Янков, медика проф. Александър Монов, основателката на хоспис "Милосърдие" Донка Паприкова, проф. д-р Миладин Апостолов, поетесата Блага Димитрова и актрисите Стоянка Мутафова и Таня Масалитинова.

Родени:

През 1891 г. Борис Митов - художник-портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София. Автор е на творбите: портрети на Д. Мишев, Ж. Спиридонов, Антон Митов, Кох, г-ца Бояджиева, Сава Огнянов, автопортрет и др.

През 1905 г. Светозар Димитров. Негов псевдоним е Змей Горянин.
Публикувано изображение
Той е писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика.През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. С литеартура се занимава от 1942 г. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения са: "Аз и другият" (1928 г.), "Боят при Стара Загора" (1935 г.), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935 г.), "Непобедимите" (1935 г.), "Хайдути" (кн. I, 1935 г.), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936 г.) "Бачо Киро" (1937 г.), "Георги Войтех" (1939 г.), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941 г.), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941 г.), "Подир стоманените птици" (1942 г.), "Поп Харитон" (1943 г.) и др.

През 1912 г. Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев) - писател. Роден на 11 януари 1912 г. в Ловеч. Следвал Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", откъдето е изключен за антидържавна дейност. Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок "Христо Смирненски".
Автор на проза, драми, мемоари и творби за деца. Умира на 11 април 1991 г.

През 1925 г. Свобода Бъчварова
Публикувано изображение
писателка и сценаристка. От началото на 60-те години е редактор и главен редактор на творческо обединение в СИФ "Бояна". Документалният й филм "Между релсите" получава наградата "Сребърният лъв" (Венеция, 1964 г.). По нейни сценарии са заснети филмите: "Призованият не се яви" (1966 г.), някои от епизодите на тв сериал "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Спомен" (1974 г.), "Да изядеш ябълката" (1975 г.), "Бой последен" (1977 г. - в съавторство с Никола Русев и Зако Хеския), "Бумеранг" (1979 г.- съвместно с Иван Ничев), "Не знам, не чух, не видях" (1984 г.), "Опасен чар" (тв, 1984 г.), "Бързо, акуратно, окончателно!" (тв, 1989 г.). По романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел" Ив. Гръбчева заснема филма "Жребият" (1993 г.), а по "Литургия за Илинден" Г. Дюлгеров реализира "Мера според мера" (1981 г.).

Починали:

През 1862 г. Димитър Миладинов

Публикувано изображение
възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Роден е през 1810 г. в град Струга. Брат е на К. Миладинов.

През 1927 г. Екатерина Златарева – актриса. Играе на сцената от 1890 г. до 1923 г. От 1892 г. играе в театър "Сълза и смях". Водеща актриса на Народна театър - София (1904-1923 г.). Между по-известните й роли са: Матрьона ("Силата на мрака"), Баба Фрошарка ("Двете сирачета"), Мъжемразка (от едноименната пиеса) и др.

През 1945 г. Стефан Стефанов – политик, банкер. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901-1911 г., 1913 г., 1927-1931 г. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г. Председател и член е на УС на Съюза на индустриалците (1919-1923 г., 1926-1933 г.); ръководител е на финансовата група около Българска банка (1921-1933 г.). Председател е на XXIII НС (1931 г.). Министър на финансите е от 1931 г. до 1934 г. След 9.09.1944 г. цялото му имущество е национализирано.

През 1947 г. Коста Тодоров - политик, поет, белетрист, публицист; участник в македонското революционно движение. Член е на БЗНС от 1920 г., дипломат. Той е един от водачите на Задграничното представителство на БЗНС от юни 1923 г. до март 1933 г. Член е на ПП на БЗНС и редактор на в-к “Земеделско знаме” (1933-1938 г.). След 9.09.1944 г. му е забранено да се върне в България. Близък съратник е на д-р Г. М. Димитров. Автор е книги, издадени на български, френски, английски, сърбохърватски език. Получава задочно смъртна присъда през 1941 г. Живее в Канада. Умира в Париж.

През 1978 г. Стоян Райнов – художник. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров (1928 г.). Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия, професор е от 1937 г. Предпочита декоративните техники. Той е един от основателите на дружеството на художниците-приложници (1930 г.). Носител е на много международни награди.
  • 0

#226 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 12 януари 2009 - 00:39

12 Януари:

Празник на военното разузнаване.

На 12 януари (1 януари по стар стил) 1908 г. в сила влиза указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към щаба на войската се преобразува в разузнавателна секция.


През 1830 г. започва масово изселване на около 100 000 българи от източните предели на България в Бесарабия и днешна Южна Украйна, които търсят спасeние от отмъщението на турците за участието им с въоръжени отряди и помагачи по време на Руско-турската война в края на третото десетилетие начело с Дибич Забалкански. И след нея българите остават излъгани в надеждите си. Дунавските княжества Влашко и Молдова, както и княжество Сърбия, получават пълна вътрешна автономия, Гърция - своята независимост, а българите отново са предоставени на Турция.

През 1872 г. Какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили Богоявленска литургия? Това обсъжда свиканото на 12 януари през 1872 г. събрание в Патриаршията, защото на 5 януари представители на цариградските българи са заставили Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат Богоявленска литургия в българската черква, въпреки забраната на патриарха.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище. Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града.

През 1889 г. със Закона за пенсиите на учителите се въвеждат първите държавни пенсии. На същия ден през 1908-а е обнародван Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.

През 1892 г. се открива телефонната линия между София и Пловдив - на тържеството в Главна дирекция на пощите и телеграфите става присъстват цар Фердинанд І, министри, дипломати, военни и много гости. Първата междуградската телефонна мрежа е изградена по случай откриването на първата индустриална изложба в Пловдив, като в столицата и в града под тепетата са монтирани и първите телефонни кабини. Пловдив е пионер в телефонията, като още през 1879-а там са монтирани първите два телефонни апарата за връзка на 200 м между кабинета и канцеларията на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди.

През 1904 г. влиза в сила Закон за Ефорията на Университета "Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово".

През 1929 г. е основана Народна стопанска партия с председател д-р Стоян Ягоридков и с орган в. "Народна дума".

През 1998 г. на специалната церемония, на която присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев, игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа на "История славянобългарска" (1760-1762) от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес тя се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи. Всичко започва на 13.IX.1996 г., когато анонимен дарител оставя при секретарката на директора на НИМ ръкопис, увит във вестник. Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" потвърждава, че това е оригиналът на "История славянобългарска" - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир. Според бившия шеф на ефория "Зограф" в София Петър Митанов Паисиевата история е открадната от атонския манастир "Св. Георги Зограф" през 80-те години на ХХ в. със съдействието на тогавашната Държавна сигурност.

През 1992 г. в периода 12 - 19 януари 1992 г. се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

През 1994 г. България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО “Партньорство за мир”.
“Партньорство за мир” е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията. НАТО стартира “Партньорството за мир” през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности.

През 1995 г. в Стара Загора се основава на Международната фондация "Гео Милев".


Родени:
През 1863 – проф. Беньо Цонев - български филолог и палеограф.

Роден в Ловеч. Един от основоположниците на българското езикознание със стипендия завършва с отличие класическата гимназия в Загреб, след което е учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. Следва славистика във Виенския университет и в Лайпциг (1886-1888). Става доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890), а по-късно чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е доцент, а от 1895-а - професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет с прекъсвания от 1897 до 1917 г и ректор на СУ (1910-1911). Действителен член на БКД (1900). През 1908 г. пише текста на туристически марш, наречен "Песен походница". Специалистът по история на българския език и диалектолог е и първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека "Св. Кирил и Методий". Автор на изследвания по история и диалектология на съвременния български език, по палеографските и езиковите особености на среднобългарските писмени паметници. Умира на 5.X.1926 г.

Пез 1904 г. – акад. Георги Караславов - българският писател и общественик.
Роден в село Дебър (днес квартал на Първамай). Авторът на романите "Снаха", "Татул", "Кавалът плаче", "Селкор", "Танго", както и на епопеята "Обикновени хора". Сътрудничи на в. "К`во да е". Пише стихове, учи в Педагогическото училище в Харманли и Казанлък и участва в Септемврийското въстание (1923 г.). През 1926 г. излиза първата му книга "Уличници". По-късно следва в Агрономическия факултет в София и в Карловия университет в Прага. Участва в редактирането на в. "РЛФ" и "Кормило", работи и във в. "Ехо" и "Ведрина" и става съосновател на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След Девети септември е на работа в Главното политическо управление на БНА, а по-късно е директор на Народния театър в София, главен редактор на сп. "Септември", главен секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962 г.) и народен представител. Автор и на фейлетони, пътеписи, репортажи, пиеси, литературно-критически очерци и др. Умира на 26.I.1980 г. в София.

През 1915 г - Петър Увалиев - на българск писател, публицист, театрален постановчик и критик, филмов продуцент и семиолог.
Роден в София. Известен на Запад и като Пиер Рув. Завършва френския колеж "Св. Августин" в Пловдив и право и държавни науки в СУ "Св. Климент Охридски" (1936 г.). На 21 години редактира културната страница на вестник "Балкан", от 1936 до 1942 г. сътрудничи на сп. "Златорог", където пише статии, рецензии и бележки за театъра, киното и танца. Публикува и сп. "Театър". През 1942-1945 г. е трети секретар в българското посолство в Рим, а след Втората световна война е поканен да стане втори секретар в дипломатическа ни мисия в Лондон. През 1948-а остава в Англия, където в българската секция Би Би Си дълги години прави авторското предаване, известно с наслова си "Пет минути с Петър Увалиев". Публикува в чуждестранни периодични издания литературна критика на английски, испански, италиански и френски език. Превежда на италиански и френски език творби на П. П. Славейков, Т. Траянов, Е. Багряна, Н. Марангозов и др. Автор на "Беседи за български художници", "Граматика на зрителното", "Филмови трохи", на филмови сценарии (например "Диаманти за закуска" с Марчело Мастрояни) и др. Работил е с Микеланджело Антониони (продуцент на неговия Blowup (1966 г.) с Ванеса Редгрейв), Карло Понти и други значими фигури в киното (продуцент на "Милионершата", 1960, със София Лорен и Питър Селърс ). Почетен доктор на Софийския университет (1992 г.).
  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#227 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 13 януари 2009 - 00:28

На 13 януари:

През 1833 г. избухва пожар в Рилския манастир (построен на мястото на стара постница през 927-941 г.), който унищожава всички манастирски сгради с изключение на Хрельовата кула и църквата. Монашеското братство издейства султански ферман за възстановяване на сградите и църквата. Строежът започва през пролетта на 1834-а и продължава до есента на 1837 г. Украсяването се извършва в течение на повече от две десетилетия. Главен строител е българинът Павел от с. Кремен, Костурско. Помощи се получават от всички български краища, както и от други страни. Манастирът има площ от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м са застроени, разполага с повече от триста стаи.
Манастирът става жертва на пожар и през 1778 г., като е възстановен през 1784 г.

През 1915 г. -
Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.

През 1972 г.- Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално-педагогически институт.


Родени:

През 1925 г. - Георги Калоянчев, български актьор.

През 1933 г. - Мария-Луиза, българска княгиня

Публикувано изображение

Мария-Луиза Сакскобургготска е българска княгиня, дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. След проведения през 1946 г. оспорван референдум против монархията тя е принудена да напусне България заедно с майка си и брат си Симеон Сакскобургготски. През 1957 г. тя се омъжва за германския принц Карл Владимир цу Лайнинген. Тя му ражда двама сина — принцовете Борис (р. 1960) и Херман (р. 1963). Мария-Луиза се развежда с принц Карл Владимир през 1968 г. Година по-късно тя се омъжва за поляка Бронислав Хробок, от когото има дъщеря Александра-Надежда (р. 1970) и син Павел (р. 1972). Тя живее със семейството си в град Медисън в щата Ню Джърси в САЩ. Мария-Луиза е член на борда на Американския университет в Благоевград.

Починали:

През 1864 г. Димитър Мутев, български книжовник. Роден 1818 г. Основател и първи редактор на сп. "Български книжници" (1858-1862).

През 1928 г. - Мара Бунева, българска революционерка.

Публикувано изображение

Мара Бунева е родена в град Тетово (1902 г.), получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания. На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите.

През 2000 г. Боян Знеполски, български писател. Роден 1908.


През 2004 г. Александър Сталийски, български юрист и политик. Роден 1925 г. Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991 - 20 май 1992), министър на отбраната (20 май 1992 - 30 декември 1992), депутат в 36-ото Народно събрание (30 декември 1992 - 17 октомври 1994).

Мнението беше редактирано от Ани: 13 януари 2009 - 08:05

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#228 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 14 януари 2009 - 00:00

На 14 януари

Днес се празнува "Банго Васили" - циганската Нова година.

Публикувано изображение

Чества се по Юлианския календар. Според една от притчите историята на празника е следната - веднъж гажовците (неромите) подгонили един ром, искали да го обесят, но овчар на име Васил го укрил. Овчарят накуцвал. Затова ромите го наричали "банго" (Кривия). Когато гажовците се отказали да го търсят, ромът излязъл от скривалището си и попитал овчаря с какво иска да му се отблагодари. Овчарят отвърнал: "Искам всички роми на този ден да ме споминате и да ме тачите." И така ромите отредили този ден като своя нова година и широко отваряли вратите си в очакване на Банго Васили - та да спаси дома и семейството им от злини. И всички ядат, пият, пеят, танцуват и се веселят.


Празник на войските на министерство на транспорта

През 1888 г. с Указ 4 на княз Фердинанд в Русе е създадено първото железопътно военно подразделение - железопътната рота в състава на пионерния полк на Русенския гарнизон. Празникът е обявен с решение на Министерския съвет от 6.I.1994 г.


През 1835 г. се е състояло откриването на Габровското училище - първото новобългарско светско взаимно училище, основано от Васил Априлов и открито от йеромонах Неофит Рилски. С него се полагат основите на модерното, западноевропейско образование. От края на осемдесетте години на XIX век училището става известно като Априловска гимназия.

През 1867 г. на общобългарски събор, свикан от Добродетелната дружина в Букурещ, е изработена програма за федеративен съюз между Сърбия и България в седем точки.

През 1873 г. Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.

През 1878 г. Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик.

През 1891 г. се приема закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство - държавни пенсии за изслужено време и инвалидност.

През 1901 г. е пуснат първия електрически трамвай в София. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай номер 13, окичен с цвета, тръгва по своя първи маршрут "Гарата - Граф Игнатиев", с което се поставя началото на електротранспорта в България.
Българската столица става един от първите европейски градове с трамвайна мрежа. На 1 декември 1898 г. (стар стил) Софийската община дава концесия за доставянето на ел. енергия за града и за изграждането на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на белгийско дружество. Построяването й се извършва от белгийското акционерно дружество "Електрически трамвай в София", което притежава концесия за 40-годишен срок. Изградени са 6 трамвайни линии с обща дължина 23 км: Гарата - "Граф Игнатиев", "Лъвов мост" - "Патриарх Евтимий"; "Брегалница" - Ветеринарната лечебница", пл. "Бански" - "Орлов мост", пл. "Македония" - "Орлов мост" и София - Княжево. Линиите са с единични коловози с разширение за разминаване на определени места. Релсите, захранващата мрежа и 25-те мотриси са доставени от Белгия. Първият български ватман е Георги Мишев, а първият трамвай N 13 тръгва по маршрут "Гарата - Граф Игнатиев". През 1916 г. Софийска община поема ръководството на трамвайното предприятие, а през 1927 г. го откупува изцяло.

През 1905 г. - приема се Закон за полицията в селските общини.

През 1935 г. е приета Наредба-закон за признаване мострения панаир в Пловдив за единствен национален мострен пролетен панаир.

През 1994 г. България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.


Родени:
През 1839 г. Йосиф Ковачев, български учен и държавник, виден педагог, обществен и държавен деец, действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) е роден на 14 януари 1839 г. в Щип (сегашна Македония).
Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовна академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния.
Избран е за народен представител в Учредителното народно събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София.
От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет).

През 1897 г. Иван Димов - български драматичен и филмов актьор.
Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите "Безкръстни гробове" (1931 г.), "Страхил войвода" (1938 г.), "Изпитание" (1942 г.), "Калин Орелът" (1950 г.), "Под игото" (1952 г.) и др.

През 1910 г. Васил Чертовенски - български писател-хуморист и сатирик.
Завършва гимназия в Габрово (1931 г.). От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец в редакцията на вестник “Народна войска”. Работи като журналист във вестник “Народна войска” (1946 г.), “Отечествен фронт” (1948 г.), “Работническо дело” (1950 г.), “Стършел” (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел”.

През 1926 г. Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз.
Получава признание на 6 години, наричан е "дете чудо" и "Паганини на ХХ век". Концертира от 1932 г., свири в "Мюзикферайн" (Виена, 1932 г.) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит; работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България; изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев, Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. Заминава за Унгария през 1956 г., по-късно се установява в Германия (ФРГ). Носител е на Извънредно отличие от конкурса "Изаи" (Брюксел, 1937 г.); I награда от конкурса "Крайслер" (Лиенс, Белгия, 1938 г.).


Починали:

През 1946 г. - Илия Матакиев, български лекар.
Роден 1872. Спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27 Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик.

През 1975 г. Георги Трайков - български политик; член в БЗНС от 1918 г.
Участва в Септемврийския селски бунт в с. Гебедже (днес Белослав), Варненско. Министър е на земеделието в периода 1946-1949 г. Под негово ръководство се провежда заседание на ВС на БЗНС, където се гласува ръководната роля на БКП с цел изграждане на социализма (30 октомври 1948 г.); на практика се ликвидира БЗНС като политическа партия и се налага еднопартийното управление в България. От 1974 г. е председател на БЗНС. Председател е на Президиума (1964-1971 г.) и е председател (1971-1972 г.) на Народно Събрание. От април 1972 г. е зам.-председател на Държавния съвет и председател (от 1974 г. – почетен председател) на Националния съвет на ОФ.

През 1988 г. Камен Калчев – български писател.
Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност, лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София от 1937 г., работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), сп. “Пламъче” (1945-1950 г.), сп. “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор е на Издателството за литература на чужди езици, председател на Съюза на българските писатели (1962-1964 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели от 1974 г. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборника “Сигнали”. Печата разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

През 2002 г. Дечо Таралежков - български композитор, кларнетист, алтсаксофонист.
Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и Българска държавна консерватория, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия през 60-те и 70-те години. Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на Съюза на българските композитори. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.

Мнението беше редактирано от Ася_И: 14 януари 2009 - 00:06

  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#229 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6774 Мнения:

Публикувано: 15 януари 2009 - 00:00

На 15 януари

През 1875 г.
Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. "Знание"

През 1878 г. Руските войски влизат в Пловдив

През 1879 г.
- 130 години от откриването за читатели на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Публикувано изображение
Създадена е на 10 декември 1878 г. като "публична библиотека,
нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., се превръща в архив на българската книжнина и
Национална библиотека на България.
С Указ 40 на Президиума на Народното събрание от 27 януари 1950 г. се преименува в Държавна библиотека "Васил Коларов". На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на библиотеката. От 7 септември 1963 г. се нарича Народна библиотека "Кирил и Методий", а от 1990 г. - "Св. св. Кирил и Методий". На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

През 1958 г. Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов

През 1992 г. България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. На 8 септември 1991 г. е провъзгласена независимата държава Република Македония - причината е произведеният референдум, на който 95 процента от гласувалите подкрепят създаването на суверенна и независима държава.

Роден:


През 1868 г. - Евтим Спространов, просветен и обществен деец, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи. Роден 1931 г.
Публикувано изображение

През 1895 г. Гео Милев (Георги Мильов Касабов)
Публикувано изображение
поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в Света Неделя през 1925 г. Баща е на Леда Милева. Днес има квартал в гр. София кръстен на неговото име.

О дъжд, о дъжд обилен и печален...

О дъжд, о дъжд обилен и печален
- по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.

О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!
О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!
И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял
дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,
по тротоарите танцуваща вода!
Вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен на града.
/Гео Милев/


През 1923 - Янко Керемидчиев, историк и краевед.

Роден в Малко Търново. Завършил история в СУ "Климент Охридски". Бил е учител, директор на основното училище, началник отдел "Народна просвета" при ГНС, директор на гимназията в Малко Търново. Главните му научни интереси са насочени към проучване историята на Малкотърновския край и Странджа. Със свои доклади и научни съобщения е участвал в 47 научни сесии, конференции, краеведски четения и обществени тържества. За своята многостранна и активна научна и обществена дейност е отличен с орден "Кирил и Методий" ІІ степен, медал за трудово отличие, отличник на Комитета за изкуство и култура, орден Капитан Петко войвода - златен.

Починали:

1945 - Теодор Траянов, поет. Роден 1882 г. Пазарджик. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. "Хиперион") смятат стихотворението му "Нов ден" (сп. "Художник", 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма ("Regina mortua", "Химни и балади") и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в "историческата съдба" ("Български балади"), "националния мит" ("Романтични песни") и "националния гений" ("Пантеон").

Новият ден

Под глух тътнеж просторът цял трепери,
звезди отскачат в пътя замъглен
и през разтворени железни двери
сред златен прах пристига новий ден.

Подава свойта празна чаша, гледа
дали нектар зората ще налей,
а тя целува го, изчезва бледа,
далек се само нейний плащ белей.
/Теодор Траянов/


1998 - Владимир Свинтила, писател, публицист, журналист, критик (* 1926)
Публикувано изображение
Роден на 29.04.1926 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1952). Работи като редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), изд. "Български художник" (1960-1964), в. "София-нюз" (1969-1971), "Софийска правда" (1974-1977) и др. Драматург е на Театъра на въоръжените сили (1964-1969). Владимир Свинтила пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции... Автор е на изкуствоведските книги "Асен Грозев" (1964), "Васил Бараков" (1965), "Андрей Николов" (1969), "Борис Ангелушев" (1969), "Веселин Стайков. Петнадесет оригинални гравюри" (1970), "Васил Захариев" (1972), "Владимир Димитров - Майстора" (1977), "Длета и ружи. Разказ за занаятите" (1977), "История на Самоковската иконописна школа" (1979), "Писма от атинските музеи" ( 1996) и др. Плод на интереса му към българската култура и народопсихология са изследванията "Захарий Стоянов. Опит за социобиография" (1996), "От Маркс до Христа" (2002). Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила се изявява изключително успешно като преводач - от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на "Сонети" (1956) на Шекспир, "Песни и поеми" (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#230 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 16 януари 2009 - 01:11

На 16 януари

През 1767 г. - престава да съществува Охридската българска архиепископия - нейните епархии са присвоени от Цариградската патриаршия.

През 1878 г. - към полунощ 1500 руски драгуни от отряда на кап. Бураго, подпомогнати от българското население, "прекъсват" вечерята на Сюлейман паша и освобождават Пловдив, а турските войски отстъпват към Станимака (днес Асеновград). На сутринта с хляб и сол в града е посрещнат ген. Гурко. След Берлинския договор (1878) Пловдив става столица на Източна Румелия, а на 6 септември 1885-а в него е провъзгласено Съединението с Княжество България. На същия ден са освободени и Сливен, и Харманли.
През 1880 г. - Софийската община утвърждава първия градоустройствен план на столицата, изработен от френския инженер С. Амадие.
През 1915 г. - първото българско дипломатическо представителство в Новия свят става факт, след като Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон.

През 1916 г. първо изпълнение на марша "Велик е нашият войник", като хим на 23-и Шипчески полк. Създаден е по време на престоя на полка в Охрид от младия офицер, поет и журналист подпоручик Константин Георгиев (1884-1954), възпял в четири стиха бойния път на другарите си и вдъхновил за музиката завършилият духовна семинария, учител по музика в дом за слепи деца, а тогава обикновен редник Михаил Шекерджиев. Песента прозвучава за първи път в изпълнение на малка група от войници ентусиасти.

През 1988 г. - създадено е Независимото дружество за защита правата на човека в България с председател Илия Минев.

Родени:

През 1904 г. - Димитър Добрев, български писател. Още за него.

През 1953 г. - Росен Елезов, български режисьор. Още за него.

През 1957 г. - Иван Черкелов, български режисьор и сценарист. Още за него.

През 1976 г. - Андреана Николова, българска оперна певица. Още за певицата.

Починали:

През 1992 г. - Димитър Казаков (известен и като Нерон), български художник.Още за него.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#231 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 17 януари 2009 - 00:00

На 17 януари
През 1765 г. братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. По този повод в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1765, януария 17 ден. Какво е дошел проигумена Лаврентие сос поклоници от Банско и са дарили монастиро со сребрени три кръста и сос гроша 1153. И за той ден какво е обрекал на света Богородица своята отцова кукя во Банско за хилендарски метох, за вечно да е така."

През 1872 г. жителите на Самоков отправят благодарствен адрес до Великия везир за съдействието му по окончателното решаване на църковния въпрос. Две години след издаването на фермана по учредяване на Българската екзархия турското правителство позволява неговото приложение.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив.

През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война Ямбол е освободен. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорените над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви.

През 17 януари - 10 март 1905 г.
започва Обща стачка на печатарските работници в София, завършила с частичен успех.

През 1909 г.
Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема.

През 1913 г.
в хода на Балканската война със заповед № 92 на Действащата армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев се възлага командването на Първа българска армия, която воюва при Чаталджа.

През 1923 г. завършва акцията на чети на ВМРО, които нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково (Овче поле), Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия. Сръбските и черногорските преселници заграбват най-плодоносните земи,поради тази причина четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково. В отговор великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни, включително жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата.

През 1924 г.
е въведена забрана за внос на стоки, които не са от първа необходимост (до май 1926 г.).

През 1933 г. се обявява амнистия за всички политически затворници осъдени по Закона за защита на държавата и Наказателния закон за периода до 29 юни 1931 г.

През 1947 г.
Министерският съвет определя състава на българската делегация, която да участва в работата на Анкетната комисия на ООН, създадена по гръцко настояване и с обвинение, че България, Албания и Югославия подпомагат гръцките партизани в започналата от пролетта на 1946 г. гражданска война в Гърция. Анкетната комисия инспектира северната и западната гръцка граница. В доклада си от май 1947 г. до Съвета за сигурност на ООН комисията констатира, че трите страни подпомагат партизанската война.

През 1950 г. започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента - до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест).

През 1959 г. на заседание на ЦК на БКП е решено да се разформироват административните окръзи и околии и да се създадат 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.

През 1979 г. завършва посещението на Леонид Брежнев и Константин Черненко в България.

През 1981 г. приключва посещението на Людмила Живкова в СССР. Подписани са документи за научно и културно сътрудничество между двете страни.

През 1982 г. завършва посещението на Тодор Живков в Румъния, където се водят разговори за икономическо сътрудничество.

През 1983 г.[/b] в България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи. Подписан е договор за дружба и сътрудничество между двете страни и програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество до 1985 г. и до 1990 г.

През 1983 г.
започват дните на българската наука и техника в Хавана.

През 1996 г.
в Загреб е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Хърватия.

През 1998 г. избраният от тридесет и осмото Народно Събрание медиен съвет избира след конкурс Иван Попйорданов за генерален директор на БНТ и Александър Велев - на БНР. Предишната генерална директорка на БНР Лиляна Попова получава 1 от 7 гласа при един въздържал се.

През 2001 г. правителството обнародва "Календар на най-значимото от постигнатото". Според премиера Иван Костов целта е: "Хората да видят, че България е една дълбоко реформирана страна".

Родени:

През 1870 г. - Стефан Бончев - геолог, създател на геоложка школа в България.
Един от основателите е на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания, работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г. в София.

През 1889 г. - Христо Николов Гяуров - богослов.
Доктор по богословие (1959 г.), професор (1933-1960 г.). Завършва Софийската духовна семинария (1909 г.) и Киевската духовна академия (1915 г.). Специализира във Виена (1924 г.). Преподавател е в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. - Духовна академия) (1927-1960 г.).

През 1898 г. - Евдокия - българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III.
В България се занимава с благотворителна дейност. Заминава в Германия след абдикацията на цар Фердинанд I (1918 г.). Завръща се през 1923 г. Изгонена е от България след референдума през 15 септември 1946 г. Напуска София (16 септември 1946 г.), заедно с царското семейство отива в Египет. Умира през 1985 г.

Починали:
През 1915 г. - Никола Иванов Образописов
- художник, иконописец от Самоковската художествена школа.
Роден е през 1828 г. Син е на И. Образописец от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора. Съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Моравско, Македония и Босна. През 1873 г. изписва Пиротската църква. Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата. Негови стенописи и икони има в Бельовата църква, в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците. Работи и светска живопис. Оставя портрети и битови картини. Гравира щампи.

През 1978 г. - Атанас Христов Далчев
- поет, преводач и есеист.
Публикувано изображение
Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (1990 г.) .

През 1982 г. - Пеньо Николов Русев - писател, литературен историк и критик.
Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).

Мнението беше редактирано от Ася_И: 17 януари 2009 - 00:06

  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#232 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 18 януари 2009 - 06:02

На 18 Януари:

Атанасовден

Публикувано изображение

Църквата почита свети Атанасий и Кирил Александрийски, но в народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Празник на село Генерал Тодоров



През 1956 г. влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.

През 1960 г. във Варна е основано държавното издателство "Георги Бакалов", от което излизат редица поредици ("Световни морски новели"), библиотеки ("Нептун", "Морета, брегове и хора", "Галактика"), антологии. Издава и алманах "Фар", както и литературен алманах "Простори".

През 1990 г. е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на БКП.


Родени:
През 1830 г. – Григор Пърличев - български писател, преводач и педагог.

Роден в Охрид. Ученикът на Димитър Миладинов следва в Атина медицина, а после и филология. През 1860 г. участва в годишния поетически конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си "Сердарят" ("Арматолос") - наречен от гръцката литературна общественост втори Омир. След като отказва да следва с гръцка стипендия в Оксфорд или Берлин, се връща в родния си град да обучава децата и продължава борбата на братя Миладинови против асимилаторската политика на гръцкото духовенство в Македония и за въвеждане на българския език в училището и църквата. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище - "Св. Климент". Първият български преводач на Омир (част от "Илиада") е автор и на поемата "Скендербей", "Автобиография", на стихотворения и на думите : "Обичам народността си повече от живота си... Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата... Българин съм... Не се отказвам от своята народност!" Умира на 25.I.1893 г.
Автобиография
Ученик в Охрид
Поемата "Войводата"

През 1879 г. – проф Александър Балабанов - българският публицист, филолог, литературен критик и преводач.
Роден в Щип. След Българската гимназия в Солун (1898 г.) и училище в София следва класическа филология в Лайпциг, а през 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. Извънреден и редовен професор (от 1917) и ръководител на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, където създава специалността "Класическа филология". Основател литературно-художественото сп. "Художник", рекадктира заедно с Йосиф Хербст в. "Време", а също така и в. "Развигор" и сп. "Прометей". Автор на "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период", "История на класическата литература", "Мястото на българската литература", "Джобен българско-английски речник" и др. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Умира на 30 ноември 1955 г.

През 1905 г. – Александър Стаменов - български живописец и плакатист.
Роден в Кукуш се ражда. Завършва Държавната художествена академия в София (1926 г.), а през 1940-1941 г. специализира във Флоренция. Работи като учител и художествен редактор в "Наука и изкуство". Член на Дружеството на новите художници. Автор на пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми "Портрет на жената на художника", "Рибар", "На открито", "Лодки", "Автопортрет" и др., както и на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Взима участие в създаването на "Братската могила" в Борисовата градина в София. Умира на 16.ІІ.1971 г. в София.

През 1837 г. – Анастасия Тошева - българската учителка.
Родена в Стара Загора. Основателката на първото класно девическо училище в града под липите през 1863 г. Учи в родния си град, в Калоферския манастир и завършва институт за благородни девици в Одеса (1857 г.). Още същата година създава начално училище за момичета в родния си град, в което преподава четене, писане, смятане, вероучение и ръкоделие, а сред нейните възпитанички е и Райна Княгиня (1856-1917 г.). През 1869 г. е главна учителка в Габровското училище, а хо-късно и директорка на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона в Стара Загора.

През 1856 г. – ген.-майор Никола Генев - български революционер и военен деец.
Роден в Севлиево. Сподвижник на Васил Левски участва в Априлското въстание в родния си край, а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се бие като опълченец при Стара Загора, Шипка и Шейново. Отново е на фронта през Сръбско-българската война (1885), когато като капитан командва Трънския отряд. През Балканската война начело на Македоно-одринското опълчение и на Кърджалийския отряд води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша, и отбива десанта при Шаркьой. Пак се отличава в Междусъюзническата война при кръвопролитните сражения при Кочани, Каменица и Султан тепе. Умира на 12.IV.1934 г.

През 1940 г. — Милош Зяпков - български писател, поет, сатирик и белетрист.
Роден в Ракитово. Има брат, Константин. Умира на 50 години при неизяснени обстоятелства; вероятно е убит от политическите си противници.Творбите на Милош Зяпков излизат от печат едва след смъртта му.
Събрани творби
Моят брат
  • 0

#233 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6774 Мнения:

Публикувано: 19 януари 2009 - 00:00

На 19 януари

През 1878 г. Освободен е град Хасково. В османотурски регистри Хасково присъства от 1488 г. като Хас кьой и Узунджаова. Градът е занаятчийски и търговски център през Възраждането.

През 1899 г. Съставен е коалиционен кабинет от народнолиберали и либерали начело с Димитър Греков.

През 1919 г. По инициатива на Енрико Дамяни и Константин Вакаро е основано Италиано-българско дружество в София с председател Тодор Балабанов (от 1922 г. - проф. Венелин Ганев). Целта на дружеството е да разпространява италианския език и култура в България.

През 1920 г.
Създадена е Земеделска кооперативна банка към БЗНС, преустроена на конференция в София (5-6 септември) в Синдикална централа.

През 1920 г.
Първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. На 25 декември 1919 г. във Варна с парахода "Витяз" пристига първата група руски емигранти.

През 1946 г. Започва Първият разширен пленум на ЦК на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Той трае два дни.

През 1950 г. Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В съставеното правителство от 26 министри 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.

През 1972 г. В София се открива 7-ма обща изложба на приложните изкуства.

През 1989 г. В посолството на Република Франция в София френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска 12 представители на българската интелигенция: Желю Желев, Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин, Николай Василев, Светлин Русев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Барух Шамлиев. Така Ф. Митеран "легитимира" българското дисидентство. Пет години по-късно, на 19 януари 1994 г. Франсоа Митеран отново е в България и отново кани 12 интелектуалци на закуска. Този път те са дълбоко разделени.

През 1992 г. В дните между 12 и 19 януари са проведени първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

През 1993 г. Парламентът гласува снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов, след като на 8 януари главният прокурор Иван Татарчев иска това заради започналото следствие за предоставянето от страна на БКП на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят.

През 2002 г.
Новият президент Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне.

Родени:

През 1862 г. д-р Иван Георгов – философ, действителен член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Негови трудове са "Принос към граматическия развой на детския говор" (1906 г.), "Словният имот на детския говор", ч. I и II (1910-1911 г.), "История на философията" т. I (1926 г.).

През 1873 г. Харалампи Илиев
- художник. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: "Будин дол", "Черно море", "Демир капия", "Край Варна", "Соколец" (1920 г.), "Бели Искър" (1921 г.), "Изглед от София" (1927 г.), "Момина скала" (1933 г.), "Овча купел" (1949 г.), "Витоша" (1952 г.), "Макове" (1953 г.), "Брези" (1954 г.) и др.

През 1875 г. Иван Вълков
- и офицер, генерал от пехотата (1934 г.). Завършва Военното училище в София (1896 г.), артилерийска академия и генералщабна академия (геодезически отдел) в Санкт Петербург (1909 г.). Доктор е на математическите науки от Пулковската обсерватория. Преподавател е във Военното училище през 1911 г. По време на Балканска война е началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост (1912-1913 г.). По време на Първата световна война (1914-1915 г.) е начело на оперативното отделение при щаба на II армия, командир на 44 пехотен полк, началник-щаб на Х пехотна дивизия (1918 г.). След войната е директор на Географския институт (1919-1923). Вълков е един от организаторите и ръководителите на Военния съюз. Генерал-майор (12.09.1923 г.), генерал-лейтенант (1928 г.). От 1923 г. до 1929 г. е на поста военен министър. Пълномощен министър е в Рим (1929-1934 г.). Осъден е на смърт от състав на т. нар. Народен съд през 1954 г. По-късно смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор.

През 1879 г. Симеон Радев - писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909 г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в. "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - крупно произведение на българската историография и литература.

През 1882 г. Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев)
- художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.

През 1882 г. Йордан Йосифов Сейков
- драматичен артист. Завършва драматични курсове в Петербург (1907-1910 г.), след което постъпва в Народен театър - София. По-късно специализира в Париж. Изпълнява ролите на граф Манчини (“Тоз, който получава плесници”), Фон Раймерс (“Добре скроеният фрак”), Македонски (“Хъшове”), Масларски (“Милионерът”).

През 1892 г. Кръстьо Миятев- археолог и изкуствовед, академик от 1945 г. Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, специализира история на изкуството в Берлин. Професор е в Софийския университет (1927-1956 г.). В периода 1946-1963 г. е директор на Археологическия институт. От 1949 г. е ръководител на археологическите разкопки на “Царевец” във В. Търново. Публикува около 200 труда върху средновековната архитектура и живопис.

През 1922 г. Христо Веселинов Данов - юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър е на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: "Правна система на жилищните строителни кооперации", "Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти", "Недостатъци на жилищното строителство".

През 1923 г. Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков)
- белетрист. Участва в Отечествената война. Следва право в Софийския университет (1947-1949 г.). Работи като редактор в издателство "Български писател" (1953-1966 г., 1967-1968 г.), в сп. "Пламък" (1966-1967 г.), във в-к "Литературен фронт" (1968-1971 г.), съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет от 1973 г.. През 2002 г. получава Голямата награда за литература на Софийския университет. Печата за пръв път през 1946 г. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1954 г.). Негови книги са: "Нонкината любов" (1956 г.), "Мъртво вълнение" (1961 г.), "На чужда земя" (1962 г.), "Малки илюзии" (1963 г.), "Авария" (1965 г.), "Зелената шапка" (1965 г.), "Объркани записки" (1971 г.), "Преди да се родя и след това" (1968 г.), "Лъжливи хора" (1973 г.), "Любов по пладне" (1976 г.), "Есенни разкази" (1978 г.), "Хайка за вълци", "Цветът на мечтите" (разкази, 1989 г.), "Присъда смъртна" (1991 г.), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993 г.), "Мъдрият няма идеали" (1994 г.).

През 1936 г. Йорданка Юрукова - специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др.

През 1947 г. Йорданка Благоева
- лекоатлетка, състезателка на скок височина. През 1972 г. става Световна рекордьорка със 194 см . През 1972 г. печели сребърен, а през 1976 г. бронзов олимпийски медал. Тя е балканска шампионка (1969 г., 1972 г. ) и многократна република шампионка на скок височина. През 1972 г. става заслужил майстор на спорта .

През 1972 г. Калина
- дъщеря на Симеон Сакскобургготски. Завършва френски лицей и английски колеж в Мадрид. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. За първи път посещава България през декември 1999 г. с годеника си Китин Муньос. През 2002 г. сключват брак в България.

Починали:

През 1931 г. Димитър Бръзицов - и книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски., турски и др. Езици.

През 1931 г. Петър Пешев - общественик и книжовник. Роден е на 27 юли 1858 г. в Севлиево. От 1884 г. е действителен член на БКД. Завършва право в Москва. Министър е на правосъдието (1894 г., 1899-1900 г.) и на народното просвещение (1913-1918 г.). Автор е на: "Исторически събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес". Работи в областта. на наказателното право.


През 1997 г. Тодор Андрейков - критик, киновед; професор. Един от организаторите на студийните кина в България. Диригент е на Българската национална филмотека. Режисьор е на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986, книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987, книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984), "История на киното" (1996, том I).
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#234 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 20 януари 2009 - 00:00

На 20 януари:

Днес е Петльовден - празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.
Публикувано изображение

Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врата. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек.
Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала.
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не "църнеят", т.е. да не жалят починал.
Обредна трапеза: сварен цял петел, обредни краваи (или пита)

1375 г. - на този ден начело на българската православна църква застава св. Евтимий, патриарх Търновски (около 1325/1330 г. в Търновско - около 1401-1404 г.)

Публикувано изображение

Основава манастира "Св. Троица" (1371) край Търново, където развива широка книжовна дейност, премахва старите и пълни с грешки свещенни книги, понякога даващи и основата за спорове и за възникването на еретически учения, пише слова, служби и послания. Превежда Василиевата, Златоустовата, Преждеосвещената литургия и литургиите на ап. Яков и ап. Петър, написва житията на св. Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Епиватска-Търновска, Филотея Поливодска-Търновска и др. Като патриарх узаконява "изправлението на книгите", за да наложи своята езиково-правописна и литературна реформа. Превръща България в център на културата и просветата. Но истинския си облик на духовен водач на народа проява в тежките дни на турската обсада на старопрестолния град и в последвалите ги събития. Тогава Търновският патриарх събира хората в черквата "Св. Петър и Павел" и проповядва българската вяра. По този случай предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх. След падането на Търново (1393) последният български патриарх за идните почти пет века е заточен в Бачковския манастир, където продължава своята мисия да предпазва българите от потурчване и създава школа, чиято слава се разнася бързо из целия Балкански полуостров. За съжаление мястото на неговата смърт и досега не е безспорно неустановено (според някои умира в Бачковския манастир).

1877 г. - Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите. Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в турската столица. В конференцията участват представителите на Великите сили – Великобритания (специалният пълномощник маркиз Солсбъри и посланика в Цариград Елиът), Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия (граф Н. П. Игнатиев и турски представители - Сафет паша и Едхем паша.

1886 г.- сключена е Българо-турска конвенция за Съединението, според която княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години, Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко, Княжеството поема изплащането на румелийския дълг, а смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според "добрата воля" на княза. Предвижда се още между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.

1912 г.
– полет до Санкт Петербург на самолета "Княз Борис Търновски" (1912), конструиран от свищовлията Сотир Черкезов (1882-1962). Първият български авиатор, дипломиран в Русия, завършва с отличие Всерусийския императорски аероклуб (диплом щ 93, 16.Х.1912), като междувременно с финансовата подкрепа на сънародници от Болград разработва проекта на свой модел двуплощник. Според някои това е и първият български самолет. На 20 януари той се издига с него на 300 м и каца успешно на летището край града на Нева (само малко над 8 години след полета на създадения от брая Райт "Флайър", издигнал се във въздуха на 17.XII.1903 г.).

1918 г. - по инициатива на Софийската камара е открита Фондовата борса в София.

1941 г. - Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт (Берлински пакт). Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия.

Родени:

1853 г.
- в Елена се ражда българският юрист, публицист, държавник и общественик Стефан Бобчев (1853-1940).
Завършва юридически науки в Москва, редови член на БКД (БАН) от 1884 г. Един от основателите на Софийския университет и на неговия юридическия факултет, където преподава история на българското право. Основател, директор и преподавател в Свободния университет (1920-1937). Председател на БАН (1921-1937). Учредител и председател (1901-1921) на Дружеството на българските публицисти и писатели и председател (1903-1940) на Славянското дружество в България. Министър на правосъдието (1884-1885) в Източна Румелия, министър на народното просвещение (1911-1912) и пълномощен министър (1912-1913) в Петроград. Народен представител в VIII, IX, XIII и XIV Народно събрание. Дълги години е редактор и издател на сп. "Българска сбирка" и "Юридически преглед". Спечелва си незавидна слава с уволнението на Пенчо Славейков от поста директор на Народния театър. Работи в областта на историята на българското, славянското и каноническото право. Почетен доктор по право (1933) на университета "Ян Коменски" в Братислава. Автор на "Българско обичайно съдебно право", "Българско обичайно наказателно право" и др. Умира на 8.IX.1940 г. в София.

1886 г. - ражда се българският цирков артист Никола Димитров-Пощата - един от основателите на Първия българския кооперативен цирк (1931) и на Българската циркова артистична организация (БЦАО). Излиза на манежа като клоун в трупата на Ал. Добрич през 1904 г., а през 1920-а заедно с А. Димитров основава цирк "Танго".

1899 г. - Петко Атанасов (Петко Атанасов Мавродиев) - български драматичен актьор и режисьор.

Публикувано изображение

Роден на е в Пловдив. Пет десетилетия на сцената. 1906 г. - първи крачки в "Съвремен театър" на Матей Икономов. 1908-а - специализация в Московския художествен театър. "Каквото придобих в Художествения театър, това ми остава за цял живот. Първа любов и вярност докрай!" 1925-1926 г. - специализация във Виена и Париж. От 1911-а до смъртта си през 1956 г. - цели 45 години - в трупата на националния ни театър.

1890 г. - Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев
Роден в гр. Копривщица в семейство на учители. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.

1932 г. - Хачо Бояджиев - български режисьор.

Публикувано изображение

Роден в Шумен. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино- и ТВ режисура. Директор на БНТ в периода 1993-95.

1958 г. — Пламен Панайотов, български политик политик от НДСВ.
рез 1983 завършва право в Софийския университет "Климент Охридски". От 1985 е преподавател по наказателно право. През 1993 става доктор, а през 1998 доцент. През юни 2001 Пламен Панайотов става депутат и председател на парламентарната група на НДСВ, а на 17 юли 2003 - вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски.


Починали:

1891 г. - Константин Никифоров, офицер и политик, първият български министър на войната.
лед детронирането на княз Александър I Батенберг майор Никифоров взема пряко участие в предотвратяването на гражданска война в страната.

1934 г.
- Гаврил Генов, деец на българското и международното комунистическо движение.
Редактор е на съчиненията на Владимир Ленин на български език.

1954 г. - Яни Попниколов Янев, известен като Яни Попов

Публикувано изображение

български революционер, деец на ВМОРО и закрилник на тракийските българи. Яни Попов е един от най-бележитите и колоритните личности на освободителното движение на македонските и тракийските българи. Автор на въстанническия марш „Ясен месец“ на въстаниците от Странджанско по време на Преображеснкото въстание.
По-подробно за него може да прочетете на сайта на Тракийските дружества в България..

Публикувано изображение

Паметна плоча на Яни Попов в Созопол.

А ето и песента: „Ясен Месец веч изгрява “ - Изп.Сава Попсавов
  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#235 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 21 януари 2009 - 00:34

На 21 януари

Днес е ден на родилната помощ
Публикувано изображение

Чества се официално от 1951 г. на Бабинден (или 8 януари по стар стил). В деня на празника се отдава почит на хората, допринесли за развитието на родилната помощ в България.

През 1872 г. - турското правителство заточва в Смирна българските владици Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Панарет Пловдивски, след гневна реакция на Цариградската патриаршия, че тримата са служили в българската черква без нейно разрешение.

През 1890 г. - Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княза Александър Батенберг и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян.

През 1945 г. - в катедралната черква "Св. София" в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за Български екзарх.

През 1948 г. - В България е основано Дружество за ООН с председател академик Георги Наджаков.

През 1948 г. - с постановление на Министерския съвет се закриват стопанските камари в България. Някои функции на отделенията при камарите - индустрия, занаяти, търговия, се поемат от съответните отдели на градските и окръжни съвети. След 4 години (1952) се възстановява тяхното действие под името Българска търговска палата (БТП).

Родени:

През 1924 г. - Катя Попова
Публикувано изображение
известна българска оперна певица, сопран. Загива при самолетна катастрофа през 1966 г.

През 1929 - Васил Попилиев, (Дедо). Известен русенски актьор. Роден е в с.Буковци (дн. гр. Мизия), Врачанско. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1954). Участва във филмите „Лавината“, „Поема“, „Последният войвода“, „Призованият не се яви“ и др. Умира 2002 г.

През 1941 г. - Проф. Георги Костов Георгиев, композитор и политик от БСП. Професор по хармония и композиция. Завършил Българската държавна консерватория. Специализирал в Москва. От 1989 г. до момента е ректор на Консерваторията. Министър на културата в правителството на Жан Виденов. Автор на много известни композиции и на повече от 1000 песни.

През 1944 г.- Румен Антонов изобретател в областта на автомобилостроенето. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател.

През 1954г. - Камелия Тодорова

Починали:

През 1879г. - Любен Каравелов

През 2004г. - Йордан Радичков

Мнението беше редактирано от Моника13: 21 януари 2009 - 00:34

  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#236 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6774 Мнения:

Публикувано: 22 януари 2009 - 00:00

На 22 януари

През 1873 г. със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Васил Левски е потвърдена.

През 1878 г. в Свищов, Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции.

През 1878 г. Русия съсредоточава войски в Одрин. На 17 януари турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. Два дни по-късно Троянският отряд преминава на подчинение на ген. Гурко и получава задача да се насочи към Одрин. На 20 януари 1878 г. части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.

През 1893 г. е обнародван Закон за търговските и индустриалните марки.

През 1905 г. е приет Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. С това се поставя началото на работническо законодателство.

През 1920 г. В залите на Руската легация е учреден Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан (от 4 април).

През 1935 г. е формиран кабинет на Военния съюз под председателството на генерал Пенчо (Петко) Златев. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Златев става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 г.–22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател.

През 1941 г. мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия завършва неуспешно. На 20 януари правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт.
Пактът е подписан в Берлин на 27 септември 1940 г. България се присъединява на 1 март 1941 г.

През 1945 г. в столичния храм "Света София" Софийският митрополит Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква.

През 1947 г. от 22 януари до 12 февруари се провежда съдебен процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер". Целта е да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология", поставила си за цел насилствено сваляне на властта. Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим - о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор.

През 1991 г. е регистриран Българския бизнес блок (БББ). Решение за създаването му е взето на 24 ноември 1990 г. Учредителният му конгрес се свиква на 10 декември същата година. До 1997 г. просъществува като единна политическа формация. На 2 ноември същата година се свикват два паралелни конгреса - в София и Варна, които избират и двама отделни лидери на партията: в София - Христо Иванов, и във Варна преизбират дотогавашния лидер Жорж Ганчев. От този момент БББ е разцепен на две. Парламентарно представен в ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание.

През 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България.

Публикувано изображение

Той е юрист, политически и държавен деец.

През 2002 г. Георги Първанов встъпва в длъжност президент на България.

Публикувано изображение

Пред Паметника на незнайния воин за първи път се провежда официална церемония с 21 топовни салюта за предаването на президентската власт от Петър Стоянов на Георги Първанов.

През 2002 г. на работно посещение в България е гръцкият премиер Костас Симитис. Обсъжда се проектът за петролопровода Бургас-Александруполис и откриването на нови гранични пунктове.


Родени:
През 1845 х. - Григор Начович - български политик и общественик.
Роден в Свищов се ражда. Първият министър на финансите в първия български кабинет (5.VII.1879). Учи във френския колеж в Цариград, в Търговската академия във Виена, завършва висши политически и икономически науки в Париж. Става един от основателите и председател на Свищовския революционен комитет. Емигрира в Букурещ след преминаването на Тотювата чета през 1866-а, където се движи в средите на Добродетелната дружина, набира младежи за Втората българска легия. През 1969-а заедно с български търговци от Виена подписват "Дружески сговор", чрез който съдействат на българчета да учат в Европа. Публикува дописки във водещи европейски издания по време на Априлското въстание, а по-късно набира доброволци за Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878 г.) е в разузнаването на руския ГЩ. В Учредителното събрание се изявява като един от лидерите на консерваторите и яростен защитник на идеята за двукамарен парламент. Български дипломатически агент в Букурещ и Виена, четири пъти министър на финансите (1879-1892), външен и финансов министър (1879-1880), вътрешен министър (1881-1882), министър на външните работи и изповеданията (1886-1887, 1894-1896) и на търговията и земеделието (1899-1900). Като дипломатически агент в Цариград сключва известната българо-турска спогодба от 26.III.1904 г., с която се разрешава на бежанците и амнистираните революционери от Илинденско-Преображенското въстание да се завърнат по домовете си. Дипломатическата кариера приключва като член на делегацията ни при подписването на Цариградския мирен договор с Турция (1913 г.).

През 1861 г. - Константин Халачев - военен деец, подпоручик от 1884 г.
Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война постъпва в Българското опълчение и е зачислен в III рота на V опълченска дружина. Участва в боевете при Ст. Загора, на Шипка и Шейново. В последния бой се изявява като храбър воин и е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в V пехота на Дунавски полк, а в Сръбска.-българска война (1885 г.) командва ХIII рота от полка. Участва в отбиването на натиска на Шумадийската дивизия на левия фланг на български части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя, където загива.

През 1879 г. - Асен Белковски - поет, преводач, художник реставратор.
Автор е на "Поема на самотата" и "Поема на рушвета". Превежда от японски език повече от 100 песни, някои творби на А. Ч. Суинбърн, Р. Бърнс, П. Б. Шели.

През 1910 г. - Борис Делчев - литературен критик.
През 1933 г. завършва право в Софийския университет, от 1939 г. започва да следва история на изкуството в Екол дьо Лувр - Париж. Член е на Комунистическата партия от 1930 г., участник е в литературен кръжок "Хр. Смирненски". В периода 1944 г.-1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел "Пропаганда и агитация". Редактор е във в-к "Литературен фронт".От 1949 г. до 1952 г. е културен аташе в Париж, начело на кабинета на председателя на Президиума на Народно събрание (1953 г.-1956 г.), главен редактор и редактор на изданието "Български писател". Негови съчинения са "Литературни въпроси. Есета и критика" (1941 г.), "По неравен път. Съвременни литературни въпроси" (1946 г.), "Франция - окупирана и не" (1953 г.), "Мъките на реалиста. Литературни въпроси" (1954 г.), "Родени между две войни. Литературни очерци" (1963 г.), "Познавах тези хора. Мемоарни очерци" (1970 г.), "В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили", книга 1-2 (1976 г., 1982 г., 1985 г.), "Избрани произведения", в 2 тома (1980 г.), "Христо Ботев. Опит за психография" (1981 г., 1986 г.), "Дневник" (1995 г.) и др.

През 1920 г. - Жельо Авджиев - литературовед, професор от 1969 г.
Завършва Институт за прогимназиални учители в Дупница и участва в I фаза на Отечествената война. Завършва българска филология в Софийския университет. От 1965 г. до 1969 г. е лектор е по български език и литература в Лион, Франция. Негови съчинения са "Г. Бакалов. Литературнокритическа дейност" (1959 г.), "К. Христов. Литурно-критически очерк" (1965 г.), "Бълг. литература след Освобождението. Студии и очерци" (1970 г.) и др.

През 1946 г. - Вельо Горанов, актьор, един от най-известните мимове в България.
Роден е в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва през 1971. Участва в известни български игрални филми като „И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979). Един от създателите на студио „Пантомима“ през 1976, заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. В края на 80-те години основава театър „Движение“, на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994. Изнася свои спектакли, сред които „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“.


Починали:
През 1909 г. - Найден Дринов - деец на българското националноосвободително движение.

Публикувано изображение

По-малък брат на М. Дринов. Учи в родния си град, а после става ханджия. Включва се активно в обществения и културния живот на Панагюрище. Член на революционния комитет от 1870 г. и последовател на Васил Левски. По време на Априлското въстание 1876 г. е апостол и помощник на Г. Бенковски и П. Волов. След неуспеха на въстанието е арестуван и затворен. След Освобождението (1878 г.) заема различни административни длъжности в Ихтиман, Казанлък и Пазарджик, работи като адвокат в Панагюрище.

През 1975 г. - Атанас Михов (А. М. Марков) - художник.
Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днешна Художествена академия) при Яр. Вешин (1905 г.). Работи като учител в Силистра, Разград, Русе, София. Пейзажи: “Край Силистра” (1909 г.), “Утро в Рила” (1937 г.), “Пред Пирин” (1942 г.), “Мальовица” (1946 г.), “Рилски езера” (1950 г.), “Баташката църква” (около 1906 г.). От 1905 г. до 1909 г. разработва битови сюжети, а по време на I световна война - картини на военни теми.

През 1967 г. - Ксенофонт Иванов, ветеринарен лекар.
Специалист по патологична морфология. Завършва ветеринарна медицина в Берлин през 1925 г. Декан е на ветеринарния факултет от 1945 - 1948 г., а по-късно става и ректор на Селскостопанската академия "Георги Димитров" - от 1948 до 1953 г. в София. Основател е на Института за сравнителна патология на животните, който е предшественик на настоящия Институт по експериментална патология и паразитология към БАН. Академик от 1952. Член на редакционната колегия на международното списание Pathologia Veterinaria. Автор на над 90 публикации за лингватулозата, шарката по овцете, остеомиелосклерозата по птиците, ензоотичната бронхопневмония по говедата и инфекциозната анемия по конете.

През 2008 г. - Венец Цонев, статистик и социолог.
Доцент по статистика от 1954 г. и професор от 1964 г. във ВИИ „Карл Маркс“ (Университет за национално и световно стопанство). През 1970 г. напуска доброволно института, поради политическото му оклеветяване. Научните области, в които работи са статистиката и социологията.
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#237 Надеждна

Надеждна

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 1711 Мнения:

Публикувано: 23 януари 2009 - 00:10

На 23 януари

През 1878 г. - руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил. На същия ден правителството на Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите, като целта е предотвратяване пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград от руснаците.

През 1904 г. – приема се Закон за университета, с който Висшето училище в София се преименува в Български университет "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". От 4 януари 1905 г. се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Родени:

През 1872 г. — Гоце Делчев, български революционер.
Публикувано изображение
Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Завършва гимназия в Солун. Юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. Учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Активен деец на македонската организация от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на Организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на Организацията. Член и задграничен представител е на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония". Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.

През 1921 г. — Тодор Попов, български композитор. Главни теми в творчеството на композитора са Родината, мирът, дружбата и любовта.Българската народна песен е извор на вдъхновение и той обработва народни мелодии от различни краища на страната като “влага нещо то себе”. Много известни са обработките му ”Стара се майка ни ложе”, “Русо мила моме”, “Очи,очи”, ”Карай ма майчинку”,”Ой, Дене ле”, ”Заплакала е Рила планина”и др. С много обич Тодор Попов твори за децата. Почти всички песни са предназначени за детския хор “Бодра смяна”-изпълнителска формация с богати интерпретаторски възможности. Автор е на сборници с песни за учениците като “Моята хармоника”, “Хорови песни”, “Трийсет дечица” ,”Дребосъчета”. Тодор Попов умира на 2.02.2000г. в София. Неговото последно желание е да бъде погребан в Дряново,а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента “Волен вятър” по текст на Иван Радоев.

През 1947 г. — Адела Пеева, българска режисьорка.

Починали:

През 1941 г. Добри Христов, композитор, музикален теоретик, хоров диригент. Роден на 14.ХІІ.1875, Варна. Представител на т.нар. първо поколение композитори. С цялостната си изява той е най-крупната фигура в българската музика и музикална култура в първите две десетилетия на ХХ век. Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903).

През 1944 г. Михаил Маджаров, министър, дипломат и публицист. Роден на 31.01.1854 г.

През 1950 г. Васил Коларов, министър-председател на България.

През 1958 г. — Илия Бешков, български художник, карикатурист и илюстратор.

През 2006 г. — Дамян Заберски, български художник. Той е сред най-известните и най-обичани бургаски маринисти. Френски възпитаник с точно живописно чувство, Заберски остави красиви пейзажи с огнени духовни послания. Участва в реставрациите на най-ценните несебърски църкви и на Бачковския манастир.
  • 0
Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа.

#238 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6774 Мнения:

Публикувано: 24 януари 2009 - 00:00

На 24 Януари:

През 1878 г. Руският император Александър II одобрява предложението на великия княз Николай Николаевич за предприемане на настъпление към Цариград. С участието на императора се провежда и заседание, на което се обсъжда представеният от ген. Николай Игнатиев проект за предварителен мирен договор с Високата порта. След заседанието ген. Игнатиев тръгва от Петербург за щаба на Действащата армия.

През 1884 г. е дадена пълна амнистия на всички участници в Народното опълчение (от 1882 г.).
Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 г. до 1891 г., използвана за резервно попълнение на редовната армия. Създадено е със специален закон от 1880 г. за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско) в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат 1881 г. режим на пълномощията последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882 г.), а през 1883 г. е разтурено и самото Народно опълчение, анулиран е и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 г. с княжески указ е възстановен законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Опълчението съществува до 1891 г.

През 1901 г. по сведения на Милан Михайлов турските власти арестуват Централния комитет на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК) в Солун (Солунска афера) и разкриват мрежата в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко. Начело на Централния комитет застава Иван Гарванов.

През 1906 г.
по предложение на наследниците на Евлогий Георгиев от 8 декември 1905 г., ХІІІ Народно събрание взема решение правителството да заведе дело срещу универсалния наследник Иван Ев. Гешов. На 7 март искът е подаден и делото започва на 28 юни 1907 г., а от 28 ноември се гледа от Софийския апелативен съд, който постановява на 4 декември, че българските съдилища не са компетентни по него и то е прекратено. Решението е потвърдено от Върховния касационен съд на 9 юни 1908 г.

През 1920 г.
в Пещера Георги Донски убива Михаил Такев, бивш министър и виден деец на Демократическата партия.
Михаил Такев е политически и държавен деец. Роден е през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.) и в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886 г.). Заминава за Франция, където завършва право в Париж. Завръщайки се в България, се включва активно в политическия живот на страната. Първоначално е привърженик на Либералната партия, а след това става член на Демократическата партия. Подпредседател е на Централното й бюро. В състава на правителството на Александър Малинов е министър на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). По време на Балканските войни (1912–1913 г.) се сражава като доброволец. В правителството на Александър Малинов в края на Първата световна война (1914–1918 г.) е министър на вътрешните работи (21 юни – 28 ноември 1918 г.) и организира погрома на Войнишкото въстание (1918 г.). Избиран е многократно за депутат.

През 1924 г. петте дружества на художниците учредяват общ фонд "Изложбено помещение" по предложение на Андрей Протич.

През 1933 г. дейци на ВМРО (михайловисти) убиват народния представител Христо Трайков.
Христо Христов Трайков е деец на профсъюзното и македонското революционно движение. Роден е на 26 декември 1900 г. в Кукуш. Рано остава сирак и семейството му се преселва в България през 1913 г. Включва се в профсъюзното движение, ръководено от БКП. Член е на Централното настоятелство на Независимия работнически кожаро-обущарски съюз. Участва активно и в дейността на създадената през 1925 г. ВМРО (об.). Депутат е в ХХIII Народно събрание (1931–1933 г.) от листата на Работническата партия. Редактира печатния орган на партията в. "Работническо дело". Убит е на 24 януари 1933 г. в София от привърженици на Ив. Михайлов.

През 1937 г
. България и Югославия сключват таен "пакт за вечно приятелство и нерушим мир", с който България пробива международната изолация и неутрализира Балканския пакт.
Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор 1919 г. Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.).

През 1944 г.
се извършват англо-американски бомбардировки над България върху градове Скопие и Враца и селата Кунино – врачанско и Беглеж - плевенско. Убити са общо 124 души.

През 1996 г. Тридесет и седмото Народно събрание приема оставката на Тодор Вълчев като управител на Българска народна банка и избира Любомир Филипов на негово място.


Родени:
През 1906 г. -Стефан Савов Попов - български писател, философ.

Завършва право в СУ (1930 г.). През 1917-1929 г. е председател на Юношеския туристически съюз, редактор на изданията му "Млад турист" и "Български турист". Учредител и председател на Български алпийски клуб (1929 г.). Основател на движението "Млада България" през 1932 г. и редактор на неговото сп. (1932-1936 г.). Председател на Международна студентска лига (1933-1936 г.), главен редактор (1934-1939 г.) на в-к "Утро". Директор на Германо-българската търговска камара в Берлин (1939 г.), аташе по печата и културен аташе при Българската легация в Берлин (1940-1942 г.), Будапеща (1942-1944 г.), Берн (1944 г.). След 9 септември 1944 г. е уволнен; емигрира от страната. През 1952-1955 г. е частен възпитател на Симеон II, главен редактор на Български отдел при радио "Гласът на Америка" в Мюнхен (1955-1974 г.). Основател и председател на Българското академично дружество в Германия "Д-р Петър Берон". Голяма част от живота му преминава в Мюнхен, философските му книги са написани на немски език Спомените - "Безсъници" (1992 г.), представя значителен български писател. През 1994 г. в България излиза от печат книгата му "Българската идея" (Мюнхен, 1981 г.). Други съчинения "Планини и хора" (1938 г.), "Der Wille zum Gestalt", Мюнхен (1970 г.), "Краят на всички илюзии (Европейският културен песимизъм)" (1982 г.), "Народ" (1987 г.). Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен.

През 1910 г. - Георги Петров Батаклиев - български преводач и издател; преподавател по латински и гръцки език.
Работи в издателство "Българска книга" и "Наука и изкуство", в сп. "Исторически преглед", БАН. Превежда Омир, Овидий, Апулей, Вергилий и др. Занимава се с въпроси на стенографията и транскрипцията. Съчинения: "Антична стенография" (1933 г.), "Антична митология" (1945 г.), "Стенографски речник" (1954-1961 г.). Умира на 11 април 1994 г.

През 1943 г. - Георги Тодоров Чапкънов (Чапа) – български скулптор, илюстратор, сценограф.
Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”; занимава се с леярство. Професор е и е ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Специализира в Париж. Негови произведения са представени в: Ермитажа в Санкт Петербург; Пушкинския музей в Москва; Националната художествена галерия; СГХГ; МОК в Лозана и др. Съавтор е на герба на Република България (1997 г.); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.). Носител е на следните награди: на Съюза на българските художници (СБХ) за портрет (1969 г., 1982 г.), “Златен Езоп” (1975 г.), “Марко Марков” на Съюза на българските художници (СБХ) (1977 г., 1979 г., 1986 г.), на музея “Хаконе” в Япония (1990 г.), за “съвършенство” на музея “Хаконе” (1991 г.), на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи (1991 г.), “Сулмона” на президента на Италия (1993 г.).

През 1944 г. - Чавдар Аспарухов Стойчевски - български журналист.
Завършва СУ, специалност биология. Постъпва на работа в БНТ през 1971 г. Автор, водещ и продуцент на ТВ-програмата “Час по всичко” (1984-1994 г.). Продуцент на тв програмата “Добър ден България” (1994-1996 г.) и на “ТВ неделник” (от 1998 г.). Председател на СБЖ в БНТ.


Починали:
През 1902 г. - Васил Иванов Кънчов - български писател, историограф, географ и етнограф.

Роден е на 14 юли 1862 г. във Враца. Действащ член на БДК (дн. БАН) от 1898 г. Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884-1885 г.). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с М. Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886-1887 г.) и Щутгард (1888 г.), но не завършва поради болест. От 1888 до 1891 г. е учител по химия, директор на Българското училище в Сяр (1891-1892 г.) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892-1893 г.). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. От 1898 г. живее в София. Секретар на Историко-филологическия клон на БКД (дн. БАН), народен представител от Враца (1899-1900 г.), подпредседател на XI НС, министър на народното просвещение (1901-1902 г.). Убит от уволнен учител в работния си кабинет в София. Някои съчинение: “Отечествена география” (1895 г.), “Положението на българите в Македония” (с псевд. Иван Иванов, 1895 г.), “География на Балканския полуостров” (1897 г.), “Македония. Етнография и статистика” (1900 г.), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки” (1901 г.), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии” (1928 г., посм.) и др. През 1982 г. излизат “Избрани произведения” на В. Кънчов в 2 тома под ред. на Хр. Христов.

През 1903 г. - Петко Стойчев Каравелов – политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).
Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Избран е за председател на I Народна събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат (1881 г.) от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател е и е министър на финансите (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно умира.

През 1919 г. - Стефан Станчев Руневски - български писател.
Роден на 15 август 1877 г. в Дряново. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в СУ (1910 г.) и става адвокат. Участва в Балканската и в I световна война. Един от основателите на Български учителски съюз. През 1908-1909 г. е редактор на неговия орган - в-к "Съзнание". Участва и в редактирането на сп. "Селска пробуда" на Ц. Церковски и "Наш живот" ("Наблюдател") на А. Страшимиров. Издава заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев) "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905 г.). Съчинения: "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903 г.), "Разкази. Габрово" (1904 г.), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906 г.), "Разкази. Т. I. Дряново" (1977 г.), "Разкази. Т. II. Дряново" (1912 г.), "Нашенци. Разкази." (1919 г.), "Разкази. С предговор от Н. Димков" (1967 г.).

През 1934 г. - Жеко Радев - български географ.
Роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва философия и педагогика в София, следва география в Берлин. Професор по физическа география в СУ. Един от основоположниците (1918 г.) на Българско географско дружество. Трудове: "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915 г.), "Природна скулптура по високите български планини" (1920 г.), "Река Въча и нейната долина" (1923 г.), "Източна Стара планина и долината на р. Камчия" (1926 г.) и др.

През 1978 г. - Борис Митов Елисеев - български художник.
Роден на 10 септември 1901 г. в с. Преколница, Кюстендилско. Завършва живопис в Художествената академия в София (1925 г.) при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. Специализира графика във Варшава (1935-1936 г.) при В. Скочилас. Член на Дружеството на новите художници от 1931 г. (секретар от 1934 г.). От 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти с богат колорит и опростен стил: "Автопортрет" (1924 г., 1925 г.), "Писателят Г. П. Стаматов" (1925 г.), "Портрет на Майстора" (1929 г., 1935 г.), "Портрет на момиче" (1931 г.), "Пейзаж от Мелник" (1932 г.), "Саксия с фикус" (1935 г.), "Дамски портрет" (1935 г.), "Момиче на стол" (1936 г.; златен медал на международна изложба в Париж, 1937 г.), "Из Созопол" (1936 г.), "Арлин" (1937 г.), "Кана" (1937 г.). След 1947 г. попада под влиянието на абстрактното изкуство, но не скъсва с реалистичната традиция. През 1977 г. е организирана ретроспективна изложба на Елисеев, на която са представени творбите "Източната река" (1938 г.), "Безнадеждност" (1954 г.), "Нощ" (1962 г.), "Есен" (1962 г.), "Папрати" (1964 г.), "Скреж" (1965 г.), "Сиво-кафява композиция" (1968 г.), "Композиция" (1971 г., I – 1976 г., II – 1977 г.), "Майчина черга" (I – 1971 г., II – 1976 г., III – 1977 г.), "Стара бродерия" (1972 г.), "На родна тема" (1977 г.) и др.
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#239 Ася_И

Ася_И

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 2046 Мнения:

Публикувано: 25 януари 2009 - 00:02

25 Януари:

Ден на българското радио


През 1935 г. цар Борис III издава указ, с който узаконява появата на национално радио - тогава Българско радио. За първи път празникът е честван през 2001 г.

През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война отрядът на генерал Струков освобождава Лозенград.

Публикувано изображение


През 1879 г. е създадена Българската народна банка. С подписа на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков е утвърден първият устав (проектът е на Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България) на БНБ. Eдна от най-старите централни банки в света е открита официално на 23.V.1879 г., а на 6 юни с.г. е извършена първата банкова операция - държавата внася 8 697 043 лв. - 2 млн. за основен капитал, а останалите - на депозит. Първата кредитна сделка е от 17.VIII.1879 г. Сградата на БНБ в София е построена през 1934-1939 г. от архитектите И. Васильов и Д. Цолов.

През 1881 г. В София е открита Държавна печатница.

През 1890 г.
в сила влиза Закон за наследството.

През 1924 г. в бр. 240 на "Държавен вестник" е публикуван Законът за защита на държавата (ЗЗД), утвърден с указ N 2 от 23.I.1924 г., (измененията му, станали със закони са обнародвани в ДВ, бр. 278/16.III.1925 г., бр. 21/29.IV.1925 г.).

През 1945 г. в София е открит Народния театър за младежта. Създава се в края на 1944 г. като Детски театър - филиал на Народния театър. Открит с премиерната постановка на режисьора Петър Стойчев "Котаракът в чизми" по едноименната приказка на Шарл Перо. От 1946 г. е самостоятелен театрален институт под името "Народен театър за младежта".

През 1991 г.
България връчва заявка за пълноправен член на Съвета на Европа.


Родени:
През 1854 г. - Проф. Георги Николов Златарски - български историк.

Георги Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките. Той е брат на историка Васил Златарски.
Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб. От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет. От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тула и Константин Иречек. Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903-1904 г. Ректор е на университета през 1897-1898 и 1901-1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология. Автор е на 29 научни труда.

През 1858 г. – Симеон Ванков - български военен деец.
Роден в Свищов. След Южнославянския пансион в Николаев учи в Константиновското военно училище в Санкт Петербург, като по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) командва полубатарея в 26-а артилерийска бригада. След Освобождението служи в артилерията на младата българска армия и завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883). Работи за създаването на българския военноморски флот, артилерия, укрепителни съоръжения и др. През Сръбско-българската война (1885) командва Дунавската флотилия, която снабдява с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост и е шеф на артилерийския арсенал в Русе. Отявлен русофил той участва и в детронацията на княз Александър I Батенберг (9.VIII.1886), като след контрапреврата е принуден да бяга в Русия. Става офицер от руската армия, а през 1911 г. е произведен в чин генерал-майор. Ръководи Хабаровския арсенал, организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. Начело на Организацията на главното артилерийско управление по снабдяване със снаряди (1915-1917, наречена по-късно Ванкова организация). След Октомврийската революция (1917) е уволнен и започва научноизследователска работа в областта на цветната металургия. Работи в тежката промишленост, а от 1920-а е професор в Московския машинно-технически институт. Умира на 21.VI.1937 г. в Москва.

През 1900 г. - Станчо Чолаков. Един от управителите (март-октомври 1946 г.)на създадената на същата дата през 1879 г. БНБ.
Роден в с. Никюп, Ловешко. Завършва стопански науки във ВАрна и държавни науки в Берлин. Преподавател, професор и шеф на катедрата "Финанси и кредит" на Висшето търговско училище, Варна. През 1934-1935 г. е началник на стопанския кабинет при МС. Участва в работата на нелегалния ОФ, става и един от авторите на прокламацията на първото ОФ-правителство. Министър на просвещението, а след това и на финансите в кабинета на Кимон Георгиев (1945). От 1952 до 1981 г. преподава във ВИИ "КАрл Маркс".
През 1902 г. – армейски ген. Петър Панчевски - български военен и държавен деец.
Роден в с. Бутан, Врачанско. Той е единственият българин, достигнал генералско звание в Съветската армия. Завършва педагогическо училище в Лом (1923) и участва в Септемврийското въстание, след което бяга в Югославия. Влиза в БКП през 1924-а, а от следващата година е в СССР, където завършва Военноинженерно училище в Ленинград (1929) и Военноинженерна академия "В. Куйбишев" в Москва (1936). Бие се на фронта в Гражданската война в Испания (1936-1939) и в Отечествената война. След завръщането си (1945) командва обединение и първата танкова дивизия на БА (1947-1949). Министър на народната отбрана (1950-1958). От 1950 до 1961 г. е народен представител, като през 1958-1962 г. е посланик в Китайската народна република. Умира на 17.ХI.1982 г.


Починали:

През 1893 г. - Григор Пърличев - български общественик.

Публикувано изображение

Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. в Охрид в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид — в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е учител в Тирана. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет. През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев „втори Омир“. Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва. През 1862 г. отново участвува в поетичен конкурс в Атина с поемата „Скендербей“, написана на гръцки (преведена на български език в проза 1967 г. и 1970 г. в стихове). Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във в. „Время“ (6-17 август 1866 г.). През 1868 г. се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солунската българска мъжка гимназия. Григор Пърличев е баща на революционера Кирил Пърличев и прадядо на писателя Кирил Пърличев.
С първите си поетически опити — „Сердарят“ и „Скендербей“ Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“ (около 1870). Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др., на дописки във вестниците „Время“, „Македония“ (1866–1872), „Право“ (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие „Възпитание или 12 нравствени песни“. През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван.

През 1927 г. - Иван Милев Лалев - български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион.

Публикувано изображение

Художникът е роден в семейството на овчаря Митьо Лалев. Завършва гимназия в родния си Казанлък през 1918 г. В продължение на две години е учител в село Горски извор, Хасковско. През 1917 г. Иван Милев е войник на Северния фронт по време на Първата световна война. На 18 ноември същата година открива самостоятелна изложба в Казанлък. Военната му служба приключва в 1918 г. През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. Негов преподавател е професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник "Червен смях" като илюстратор и карикатурист. Лятото на 1923 г. с група състуденти посещава Турция, Гърция и Италия. В Рим, Неапол, Флоренция и Венеция се запознава отблизо с достиженията на италианския Ренесанс и Барок. През 1926 г. завършва обучението си в академията със специалност декорация. Известно време е художник-постановчик на Народния театър, за който оформя няколко постановки. Иван Милев работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно със група свои колеги участва в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. Живее в бедност. Има кратък 18 месечен брак с оперната певица Катя Наумова. Дъщеря им Мария Милева е архитект. Художникът умира от инфлуенца на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.
Иван Милев е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан и с народните традиции и иконописта. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, както и в галериите на Шумен, Казанлък и други градове. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.

Мнението беше редактирано от Ася_И: 25 януари 2009 - 00:21

  • 0

За да се освободите от дявола – усмихнете му се – няма да знае какво да прави.

#240 Ани

Ани

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2901 Мнения:

Публикувано: 26 януари 2009 - 06:36

26 януари

Днес е Начало на китайска Нова година - Годината на вола

Публикувано изображение


Китайят календар следва 60-годишен цикъл, като на всеки 12 години определящият елемент се променя, иначе казано всяка една от китайските зодии има допълнителна характеристика - метал, вода, дърво, огън и земя. 2009 ще бъде година на Земния Вол (жълтия бик), която ще продължи до 10 февруари 2010. Китайското название на Вола е "Ню". Китайският календар е лунен, затова Годината на Вола започва на 26 януари 2009 г, астролозите характеризират Волът като трудолюбив, отговорен, сдържаност, безкрайно търпелив, бавен, но точен и методичен, с оригинален ум и интелект. Затова, според тях за да се приготвим за настъпващата година трябва да заложим на тези качества. Водещото трябва да бъде спокойствието, а всички промени трябва да се направят балансирано в духа на консерватизма, а не кардинално. Успехът е гарантиран в практични начинания, при които няма нищо излишно и задължително има вложен личен труд.

Зодиакът определя качествата на Вола (трудолюбивост, старателност и миролюбие) за ценни, затова му отрежда второто място в 12-годишния цикъл. Неговата година е е благоприятна за всички, които се занимават със селско стопанство и практическа дейност, при семейните отношения ще преобладава желание за укрепване на отношенията, а в политиката и бизнеса ще печели реализмът. Това е добра година за сватби. Сред отрицателните страни на Волът, китайските астролози определят за най-голяма опасност фанатизмът, диктатурата и макар и рядко да изпитват гняв, гневът им е унищожителен.

Сред известните личности родени в годината на Вола са: Йохан Себастиан Бах, Ханс Кристиян Андересен, Винсент Ван Гог, Наполеон, Хитлер, Джавахарлал Неру, Маргарет Тачър, Чарли Чаплин, Уолт Дисни, Мерилин Монро, Садам Хюсейн, император Хирохито, Пол Нюман, Джак Никълсън, Робърт Редфорд, Мерил Стрийп, Мадлин Олбрайт, Джесика Ланг и други.


Днес е Международен ден на митниците - чества се от 1983 г. по инициатива на Европейския съюз за митническо сътрудничество. Професионален празник на митничарите. На 26.I.1953 г. в Брюксел представители на 17 държави провеждат Първата официална сесия на Съвета за митническо сътрудничество (1952), чийто правоприемник е Световната митническа организация (1994). Днес в нея членуват 164 държави.
През 1889 г. Възстановен е натуралният десятък (до 1892), когато преминава в парична форма.

През 1908 г. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Край на Университетската криза. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари).

През 1944 г. Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия. Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи и народното здраве. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г.

През 1945 г. - Министерският съвет взема решение за създаване на Наредба-закон за защита на "народната власт".

През 1957 г.
излиза брой първи на в. "Народна култура", който от 2.III.1990 г. носи името в. "Култура".

През 1978 г. В Берлин е открита изложбата "Тракийско изкуство и култура по българските земи".
Публикувано изображение

През 1979 г. Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел.

През 1995 г.
- кабинетът на Жан Виденов е гласуван от 37-ото НС. На 28.XII.1996 г. на извънредно заседание същия парламент гласува оставката на правителството.

През 2000 г. - Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък.

Родени:

През 1874 г.
- в Севлиево се ражда българският географ и педагог Сава Попов (1874-1949). Завършва история и география във Висшето училище, след което е учител в Добрич, София, Русе и 11 години директор на педагогическия курс за прогимназиални учители в столицата. През 1924-1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Член основателят на Българското географско дружество е и автор на учебници по география, на нагледни пособия, релефни карти, статии, рецензии и отзиви. Умира на 13.V.1949 г.

През 1877 г. - в Пловдив се ражда българският революционер и публицист Михаил Герджиков (1877-1947)
Публикувано изображение
деец на националноосвободителните борби в Македония и Одринско. Член на ЦК на ВМОРО и на Главния щаб, който ръководи Илинденско-Преображенското въстание в Странджа. На 6.VIII.1903 г. (Преображение) четите в Странджанския район нападат и турските части в Малко Търновско и Лозенградско и установяват контрол над селата. Под негово ръководство е овладяно Василико (днешно Царево), а в освободителните райони се въвежда революционна демократична власт - т.нар. Странджанска комуна. През Балканската война (1912-1913) командва доброволчески отряд.

През 1891 г. - в Стара Загора се ражда българският живописец проф. Димитър Гюдженов (1891-1979) - авторът на известните исторически платна "Заветът на хан Кубрат", "Цар Симеон", "Посрещане на учениците на Кирил и Методий от княз Борис", "През Морава", "Слизането на Ботевата чета при Козлодуй", "Боят при Драва - Соболч", "Цар Симеон - Златния век на българската писменост", "Цар Симеон в Цариград", "Български боляри получават данъци в натура" и др. Учи при Цено Тодоров, в Националното училище за изящни изкуства в Париж и завършва художествената академия в София. Започва творческата си дейност като сценограф - заедно с Никола Кожухаров създава за театъра в Стара Загора завеса гилотина, върху която изобразява Аполон и музите. Военен художник по време на войните 1914-1918 г. Десет години е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Илюстрира книги, рисува портрети, пейзажи и битови картини. През 1961-а заедно с проф. Никола Кожухаров ръководи екип, който иконописва стените на храма "Св. Николай" във Варна. Негови изложби са организирани в Берлин, Виена, Прага и в България. Умира на 25.VIII.1979 г.

Публикувано изображение
"Бой за Шипка", худ. Димитър Гюдженов


През 1934 г. Тодор Кавалджиев
Публикувано изображение
икономист и политик. Депутат в VII Велико Народно събрание (1990-1991), вицепрезидент на Република България (избран на 3 ноември 1996 г., встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г. - до 22 януари 2002 г.). Секретар на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков"(1992).

През 1937 г. Драгомир Петров, преводач и поет. Завършва италианска филология в СУ (1958 г.). Работи като преводач и редактор в БТА, в-к "Пулс", лектор по български език в Римския университет. Кореспондент е на в-к "Нар. младеж" в Родопите, редактор е във в-к "София-нюз", в отдел "Международен" на СБП, драматург в театър "София", редактор в списание "Български курорти". Превежда от италиански и френски език предимно класиците и представителите на модерната поезия. Носител на Първа награда за поезия на Европейската академия на конкурса "Голяма средиземноморска награда", Неапол (1982 г.).

През 1950 г. Владимир Янев
Публикувано изображение
литературовед, писател. Завършва българска филология в СУ (1972 г.). Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница” (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета.

През 1968 г. Николай Бойков, писател, публицист, литературен критик и преводач. През 1985 г. завършва Математическа гимназия във Видин, през 1994 г. - Унгарска филология в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ.

Починали:

През 1899 г. Йордан Брадел, лекар и обществен деец, редовен член на БКД (1884). Той е бил главен лекар на Гражданското медицинско управление (1884-86), преподавател по съдебна медицина във Висшето училище (1896-98), народен представител във II велико Народно събрание (1881) и редактор (със С. Мирков, 1883-84) на първото българско медицинско списание "Медицинска сбирка".

През 1932 г. Димитър Мишев, псевдоним Бранков е книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

През 1968 г. Никола Фурнаджиев
Публикувано изображение
поет. Завършва философия и педагогика в СУ (1930 г.). Работи като учител в София, в Българското училище в Цариград (1933-1938 г.), в Пазарджик (1938-1939 г.) и в София (1940-1944 г.). Главен редактор е на в-к “Лит. фронт” (1945-1949 г.), главен редактор и завеждащ отдел “Поезия” в издателство “Български писател”, редактор е в сп. “Септември” (1961-1963 г.). Първото му стихотворение, запазено в ръкопис, е от 13.11.1917 г., за пръв път печата в хумористичния в-к “К’во да е”. През 1923-1924 г.сътрудничи на сп. “Нов път”, редактирано от Г. Бакалов. От 1930 г. до 1931 г. е в редколегията на в-к “Съвременник”. Фурнаджиев пише и произведения за деца.

През 1980 г. Георги Караславов
Публикувано изображение
писател белетрист, общественик. Литературното си творчество започва със стихове през 1916 г. Сътрудничи на в-к “К’во да е” от 1919 г. Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Учи в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на в-к “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и в-к “Ведрина” (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 09.09.1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар на СБП; народен представител.

През 1991 г. Любомир Дойчев – писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор на сп. "Лов и риболов" (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на В. Левски

През 2004 г. проф. Здравко Йорданов, виолончелист и педагог /1931-2004/. Един от създателите на българската виолончелова школа. Проф. Здравко Йорданов е ученик на професорите Константин Попов и Мстислав Ростропович. Незабравими ще останат неговите солови изпълнения на най-значимите виолончелови творби от световната класика. Творческият му път е свързан и с камерната музика на триото, което създава съвместно с Антон Диков и Георги Бадев и с квартет „Аврамов“.
  • 0




1 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители