[sunny_vd]

Здравейте,
аз съм на 28 г. и страдам от рецидивиращо паническо разстройство.За прав път ми беше поставена диагноза през 06.2002г. и от тогава до днес ми е изписвано лечение с ривотрил (за20 дни) и ципралекс ( за поне 6 мес.) 3,4 пъти.Но за съжаление болестта все се завръща отново.Осъзнавам че лечението с лекарстава не е основното в преодоляването на тази болет но за съжаление в моя град( Видин ) е трудно да намериш добър психотерапевт.
В моя случай личните ми проблеми са тези които ми влият много психически и за това болестта се завраща, поне аз така смятам.Аз приемам всички проблеми много навътре и ми е трудно да се справя с тях.Понякога изпитвам голяма нужда да поговоря с някой, но от страни е трудно да разбереш тази болест.Дори и мъжа ми който ми е най-близък трудно разбира това което изпитвам.До скоро имах много стабилно семейство,мъж който ме обича и син на 3г.Но в един момент,нещо тръгна назад.И улисани от ежедневието не усетихме как се отдалечаваме един от друг.Последва и друго ,допуснах в живота ми друг мъж.Силно казано имахме връзка окло месец.В един момент осъзнах че не е правилно ,макар и късно и опитах да сложа край.Но беше късно,обичах другия човек.И така вече 11 месеца се боря със себе си и не знам какво да направя.И това ме измъчва много психически,защото не искам да разбия живота на детето си,само защото аз се чувствам нещастна,неговото щастие е преди моето но не мога да забравя човека който обичам.Не знам какво да направя помогнете ми.А на всичкото отгоре се боря и с паническото разстройство което се завърна.През септември минах отново курс на лечение с ривотрил и от тогава пия анафранил,защото ципралекса не ми действа вече.Помогнете ми ако можете?!

[Орлин Баев]

Здравей, Съни!

Може би има терапевти от Видин - виж тук

При паническо разстройство се препоръчва комбинация от лекарства и психотерапия. Лекарствата са обаче само временна помощ, както сама си разбрала и не решават проблема. В интернет, а и в доста книги на българския пазар е писано много за паническите атаки - сигурно за толкова години в техните лапи си прочела доста. Сигурно знаеш, че всички телесни симптоми на атаките не представляват заплаха за здравето на тялото и ума ти по никакъв начин. Сърцето може да бие с 200 удара в минута с часове и ще издържи - а при атаките то се ускорява едва за няколко минути. Виенето на свят се причинява от хипервентилацията и намаляването на въгл. двуокис и няма нищо общо с полудяване и преминава бързо - сама го знаеш. Стягането в гърдите е също само за малко и по никакъв начин не може да причини задушаване, защото мозъкът просто няма да го позволи. Чувството за дереализация идва също от хипервентилацията и е абсолютно безобидно за здравето ти.

Пишеш, че "вземаш всичко много навътре". Вероятно си доста чувствителна личност и по принцип често изпитваш тревожност. Може би се опитваш да се справиш с тревожността с контрол - опити да запазиш самообладание. Това привидно е добра стратегия, но всъшност засилва тревожността, защото контролът е само капакът върху "тенджерата под налягане" на тревожността ти. Колкото повече се опитваш да си наложиш този контрол, да натискаш капака на тенджерата, толкова повече расте налягането/ напрежението в нея и резултира в паниески атаки.
За да се справиш с паническите си атаки, е нужно да работиш директно с тревожността - открито и без фалшивата маска на "аз контролирам себе си и ситуацията". Вместо да се потискаш и бориш със себе си, по-добрият вариант е открито да приемеш възникващия страх/ напрежение/ паника и да работиш с него с помощта на разума си (промяна на отношението от борба/ бягане в приемане и един рационален отстранен поглед върху себе си и ставащото) и някои дихателни похвати. При някои дори само знанието за безвредността на атаките и промяната на отношението в приемането им премахва самите атаки. Помни, че борбата срещу тях само ги усилва!

Ето някои конкретни методи за работа с атаките:

1) Дишане - една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни - изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревпжността, съзнателно прави за няколко мибути дълбоко диафрагмено дишане. Тов ае дишане предимно "с корема' - когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 - единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха "долу", без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка - зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така - предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вмниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плитлкото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката.
СИгурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха.

2) Промяна в отношението; утвърждения - докато правиш дишането и релаксацията, си повтаряй някое от следните утвърждения: "да става каквото ще", "приемам ставащото", "приемам", ''да бъде волята божия", "обичам ставащото", "това ми харесва". Дори паническата атака да е преминала "точката от която няма връщане" и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрала. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да "плуваш" с тях, което ги кара многокатно по-бързо да се успокоят!

3) Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия

- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане.
- когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.
- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка.

Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!

Пробвай горните методи!

Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др.
...

Относно отношенията ти със съпруга ти и любовника ти, вероятно ще трявба да решиш при кой да останеш. Сигурна ли си, че щом влюбването отмине, с новия мъж ще можете да имате стабилни и трайни, дългогодишни отношения, които ще осигурят на сина ти една оптимална срда, съответно залагане на стабилен характер и щастие у него? Любовникът ти обича ли момченцето ти и готов ли е да му бъде баща? Сигурна ли си, че със сегашния ти любовник няма да стане подобно "разминаване", което е станало между теб и мъжа ти? Може би ти самата имаш склонност това разминаване да се случва след известен период на съжителство. Това, разбира се е само предположение - ако не е така, чудесно! Изборът е твой, но за да бъде добрият, ти трябва да си наясно със себе си! А за това ти е нужна обратна връзка - може би терапевт!

[illy_83]

Здравейте,
от скоро съм в този форум, но искам да кажа, че страшно много ми помогна, особено съветите на г-н Орлин Баев, за което му благодаря!
Аз съм с диагноза рецидивиращо депресивно разтройство, но по симптомите, които имах повече го доближавам до паническото разтройство. Казвам "имах", защото се лекувам с ципралекс вече 2 месеца и се чуствам доста по-добре. Със същото лекарство ме лекуваха и миналата година за 4 месеца и имаше ефект, но го спрях по лекърско предписание и не след дълго симптомите се появиха отново с още по-голяма сила.
Искам да споделя, че при мен всичко започна от нищото - не съм загубила близък човек, семейството ми е здраво и нормално, имам добра работа..общо взето нормалните неща, за това и много се уплаших и разтревожих в началото.
Сега се чуствам добре - рядко се замайвам, сърцебиенето престана, изчезна и неприятното схващане в дясната ръка - започнах да се усмихвам, не се дразня от всяко нещо като преди - горда съм със себеси, че вече не правя цял филм от ПА, а ги приемам като нещо нормално за самата мен и просто чакам да отминат. Е, разбира се, че съм имала и тежки ситуации в Бърза помощ, където честичко съм лежала със схванати крайници и лице, уплашена до смърт, че ще остана схваната цял живот. Тук е мястото да благодаря на всички знайни и незнайни лекъри и сестри, които се отнасяха с разбиране, слагаха ми инжекция Диазепам и ми държаха ръката, за да не ме е страх, че ще умра, докато кризата премине. Благодаря и на Бог, че ми помага винаги!
Единственият симптом, който все още ме мъчи е често стягане в гърлото /на моменти е, но ме стиска по цял ден/ и неприятните въпроси като "ами ако не е от нервите?" или ако ми предстои някое важно събитие "ами ако ми стане лошо"..
Имам нужда от анализ от ваша страна и от мнението ви!
От гр. Видин съм и търся психотерапевт, но така и не съм открила. Психиятър единствено ми изписа хапчета, а психолог не знам дали би могъл да ми помогне в случая.
Ще се радвам да отговорите и на мен!
Благодаря предварително!

[Орлин Баев]

Здравей, както и да се казваш

Отговарям ти с текст, който нахвърлях вчера - от мой сайт е, който сега изготвям.

"Хипнотерапия при панически атаки (ПА)

Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си:

- Страх от самия страх -
в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!

- Страх от телесните симптоми -
Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

- Страх от загуба на контрола и мнението на хората -
ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!


Моят подход към ПА е когнитивна хипнотерапия. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!", "Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, обориш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото!
Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност! Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките!"

Надявам се горния текст да ти бъде от полза!

Орлин

[illy_83]

Здравейте, г-н Баев!

Казвам се Весела  - като съм тръгнала да споделям, поне да го направя както трябва.  В началото се срамувах наистина да разкрия самоличността си, срамувах се от състоянието си, наричах себе си слаба. В последствие изчетох много книги и статии, от които разбрах, че не съм на прав път - щом аз се отнасям така към себе си, какво да очаквам от другите?! Промених много неща в начина си на живот, опитвам се да мисля и реагирам по различен начин. До колко успявам нямам представа, но за самата мен постигнах много - спрях да стискам зъби и да се правя на силна, спрях да се усмихвам насила, изказвам по-често личното си мнение.Не знам дали помагате на всички чрез статиите си, но на мен наистина помогнахте! Прочетох това, което сте написали поне 10 пъти и всеки следващ имах чуството, че е писано единствено и само за мен .Ще се радвам ако чрез сайта намеря и други хора от моя град, които са в подобна ситуация. Знам, че ги има, знам, че са много и знам, че всички малко или много се срамуват да си го признаят.

Как да се справим НИЕ в малките градове без специалисти, които в София, Пловдив и Варна са в изобилие? Чудя се как да помогна на себеси и на останалите като мен, които нямат възможност да пътуват до столицата?.Ще е добре поне да се срещаме някъде, да споделяме и подкрепяме.Нека всеки който има мнение по въпроса, ми пише!

Г-н Баев, на Вас благодаря още веднъж от сърце!

[Орлин Баев]

Здравей, Весела!

Благодаря ти за хубавите думи - оценявам ги сърдечно!

Можеш да намериш други хора с паническо разстройство във форума на европеа например. Приема се, че около 30% от всички хора са преживявали П.А. Това е доста, нали?! Аз самия понякога в моменти на стрес имам панически атаки, които обаче отшумяват бързо - защото ги приемам за нещо чудесно и дори зареждащо ме! Зад П.А. винаги стои завишена генерализирана тревожност, тоест казано рзговорно, ние преживяващите ги, сме нервни хора, по-чувствителни и нежни души. Какъв е обаче критерият за норма, нормалност и дали грубото деблокожие е точно оптималната норма за психично здраве, това е риторичен въпрос! Ти самата знеш, че по-чуствителната ти натура ти позволява да долавяш такива фини нюанси в емоциите, психиката и живота въобще, каквито практически никой от нормално грубичките хора не могат и да си помислят да доловят! Всъщност паническите атаки, когато човек има правилно отношение към тях, единствено говорят за силно повишена сензитивност. Сензитивност към болката на този грубичък свят, но и към красотата и очарованието му! Явно по-плътният допир до болката на живота е просто цената за билета ни към красотата и фините процеси в нас и природата, които ако не бяхме сензитивно разтворени, не бихме долавяли! Когато се сприятелиш с паническите си атаки, те се превръщат в двигател на мотивацията ти за щастие и постижения! Едно гориво, което просто подпалваш с огъня на приемането и любовта си и което тласка здравата ти амбиция, стремеж към себеактуализация! Това са проверени в опита думи и чисто практически процес!

[Орлин Баев]

По-долу слагам една молитва, която включва общи принципи, насоки, желани нагласи и настройка на ума при паническо разстройство. Снощи я дадох на пациентка с П.Р., но съдържа ключови фактори: отношение, трансформация, психично оцялостяване на различните когнитивни нива. Затова я публикувам тук, за да бъде полезна и на други страдащи от П.Р.


Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!
.........................................................

Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстъройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост!

Орлин