Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Душата


Saper

Recommended Posts

  • 1 year later...

Какво представлява човешката душа?

Защо именно тя е в центъра на всичко?

Какво знаете за душата на други енергийни източници?

Аз лино знам само едно, тя е най-скъпото нещо, което притежавам.

Линк към коментар
Share on other sites

Темата е много интересна. Вече е имало подобна тема в този подфорум. Предлагам дискусиите от старата тема „Душата“, които са спрели през 2007 г. да се пренесат в тази тема. :)

Подразбира се, че старата тема ще бъде затворена - пишете тук. :feel happy:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Душата знае това, което е,

Душата вижда това, което е,

Душата ни говори за това, което е,

Душата желае ние да обичаме, това което е,

Душата желае, ние да изпитаме това, което е,

Душата желае ние да искаме това, което е,

Душата желае ние да имаме това, което е.

Душата е всичко това, което е.

Душата е Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво представлява човешката душа?

Защо именно тя е в центъра на всичко?

Какво знаете за душата на други енергийни източници?

Аз лично знам само едно, тя е най-скъпото нещо, което притежавам.

Казваш, че притежаваш душата. Значи не се идентифицираш с нея. Предполагам, че не се идентифицираш и с тялото си? :)

Какво ще стане ако загубиме това наше притежание - Душата? А всъщност ние едно ли сме с душата си? Или има още нещо?

Димитър, много добре си го написал за душата, но не мога да приема заключението: Душата е Бог. :)

Бог съдържа душата, но не е душата.

Линк към коментар
Share on other sites

Дотук добре.. Обаче искам още мнения. :D

Energy, има едно есе, което бях споделила в нета преди време, специално за теб и по повод тази тема - пак, защото :rolleyes: :

Лотос бял е твоята душа

Мой приятелю,

Ти усещаш,че освен тяло си и друго,което не могат да видят земните ти очи-нещо,което е по-важно от тялото ти,нещо, което го прави трепетно и го движи по особен начин,извежда го от прозаичните всекидневни усещания.

Ти интуитивно схващаш,че това е Душата ти,която носи други измерения и други ценности,която има други нужди и други стремежи. И това са твоите истински нужди и стремежи,това са твоите копнежи,това са твоите полети и творчески импулси. Душата ти раздвижва в теб добрите ти желания.Тя неуморно се бори с физическия човек в теб. Тя е твоя изповедница и приятелка,тя е в твоя спомен и в твоето бъдеще.

Ръката 'и е непрекъснато върху сърцето ти,защото чрез него усещаш любовта. Когато се радваш и когато тъгуваш, ти изразяваш състоянието на Душата си.

За твоя ум Душата е нещо нереално и мистично, което е по-скоро символ, отколкото действителност.Въпреки това ти се улавяш, че се съобразяваш не с реалните неща,а именно с този символ.Той има някакво странно влияние над теб-влияние,което е по-силно от всичко друго.Много пъти ти пренебрегваш важни за теб земни дела, за да удовлетвориш Душата си.Тогава с часове гледаш небето,цветята и дърветата,слушаш музика и излъчваш обожание към света.

Често в теб напират странни желания и ти се чудиш от къде идват.Те идват отдалеч,от Родината на твоята Душа,от твоята истинска Родина.

Когато на сън виждаш познати красиви светове,ти ги виждаш чрез душата си.Когато чуваш непозната,неземна музика,ти я чуваш чрез Душата си.Когато Бог говори в теб,Той говори чрез душата ти.

Когато се бунтуваш срещу неправдата и грозотата,знай,че това е бунт на твоята Душа. Когато искаш да напуснеш земята, знай, че това е желанието на твоята уморена Душа. Когато страдаш от изневярата, предателството и подлостта, знай, това е страдание на твоята Душа.Когато откриваш знанието, без да положиш усилия, знай, то идва от твоята Душа.

Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината.

Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи.

Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено.

Лотос бял е твоята Душа

/От 1973г. Багрина Кларк записва 33 есета, под общото заглавие "Писма от Христос". Те са получени чрез медиумичен контакт и имат силен енергиен заряд,който създава дълбоки положителни емоции у читателя./

Линк към коментар
Share on other sites

Ние сме Души във физически тела. Нашите Души нямат начало и край. Всички ние сме свързани помежду си. Има изтъняване на енергията между душите, но все пак има енергия между тях и тя се чувства. И така свързани нашите Души образуват една безкрайна, свързваща, вечна енергия.

Линк към коментар
Share on other sites

Душата възприемам като формата, с която нашата неизразима същност ни се представя. И наистина, както човешката същност е само условно различна, но в действителност единна с Бог, така и човешката душа е част от общата Душа на всичко съществуващо. Тази обща Душа е Природата.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както мнозина днес, имало един човек някога, който тръгнал да дири щастието. Той знаел само тази мъдрост, че щастието живее там, където се докосват небето и земята...

Огледал се друмникът и видял, че небето свежда своя купол и допира земята, но някъде далеко на хоризонта и натам повел той своя керван.

Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите камънаци на планините изподрали нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и земята си подават ръка.

Когато и последните сили го напуснали, когато измрели камилите му, скиталецът, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено глава и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение в него.

- Защо скърбиш , синко? – попитал старецът.

- Търсех щастието, страннико- отговорил скиталецът.

- И къде го търсиш?

- Там, където земята и небето се допират, но те никъде не се срещат.

- Небето навсякъде докосва земята, синко, земята цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака.Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си, и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето Аз живеят заедно Небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И думите, които ще чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете на стареца и се заслушал внимателно.

- Четири са качествата, които трябва да добиеш , сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.

Първото качество е различаване на реалното от нереалното. В света има само два вида хора – едни, които знаят и други, които не знаят, и само това знание е важно.

Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са неща несъществени. Истински същественото е това знание – знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията.

Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат о правото. Но тялото и човекът са две различни неща и чавешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си Душа и искаш само това, което Душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото , нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях предявява, че е Азът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.

Тялото е твое добиче – коня, що яздиш. Ти трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него и да го пазиш от най- малка скверн.

Астралното тяло има своите желания – те са цял куп. Не че желае да ти навреди, но жаднее за силни трептения. Но ти нямаш нужда от това, затова трябва да различаваш твоите нужди от ония на твоето астрално тяло.

Твоето умствено тяло със задоволство се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички ония отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си ума, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.

Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. Ти не трябва да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и нареди живота си според тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по- малко полезното.

Второто качество, сине, е отсъствието на желание.

Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща, като богатство, власт, не са необходими. Когато това се почувства наистина, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, вързва ръцете ти. Когато всички желания на твоят Аз са изчезнали, все още е възможно да имаш желание да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.

Не желай психични сили, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.

Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не говориш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш е истинно, добро и полезно.

Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставяш свободен в мисли, думи и дела, докато не бърка другиму.

Ето, сине, шесте особено важни страни на доброто поведение:

Самообладание в мислите – контрол върху ума, така, че мисълта ти да бъде винаги спокойна и ясна. Спокоен ум значи мъжество да посрещаш спокойно изпитите и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.

Самообладание в дела. Ако мисълта ти е права, тя безпрепятствено ще се осъществи. И пак помни, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай само длъжността си и не се бъркай в работите на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е нужно, но никога не се натрапвай.

Толерантност. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и прадразсъдъци. Може би някои от старите вярвания и обреди ще ти се сторят безсмислени, може би наистина да са такива, но все пак зачитай ги от любов към онези добри души, които все още им придават значение. Те приличат на онези двойни линии, които са ти помагали да пишеш право и равно. Така, че гледай на всички хора с благост и толерантност, отнасяй се към всички еднакво, каквито и да бъдат те – християни или мохамедани, будисти или индуисти, джаийнисти или евреи.

Бъди винаги жизнирадостен , сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по- тежка.

Едноцелност значи, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения, никакви светски удоволствия. Той трябва да стане твоя собствена природа.

Ти трябва да имаш доверие, вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Ти познаваш само своята външна обвивка, която често е падала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да стъпиш в Пътя.

От всички качества Любовта е най- важна, защото ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни.

В ежедневния живот значението на Любовта е двойно: първо да внимаваш добре , щото да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ – да дебнеш всеки благоприятен случай , за да помогнеш с нещо, когато можеш.

Преди всичко – не причинявай страдания!

Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против любовта.

Когато мислиш за злото у другия ти вършиш едновременно три лоши неща:

Изпълваш околната среда със зли мисли, вместо с добри и по този начин допринасяш за увеличаването на страданието в света.

Ако мислиш за злото у другия, ти храниш това зло, усилваш го и така правиш своя близък по- лош, вместо по- добър.

Ти изпълаш своя собствен ум със зли мисли. Така ти спъваш своето растене.

Сега за жестокостта. Тя е два вида: умишлена или неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най- големият от всички грехове – дело по- скоро на дявол, отколкото на човек.

Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само за това, че мнозина го вършат.

Кармата не държи сметка за обичая, и кармата за жестокостта е най- тежка от всички. Аз зная, че ти няма да вършиш това, сине, но има жестокост в думи, тъй също както и в дела.

Суеверието е друго голямо зло, което е причинило ожасяващи жестокости. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени и се извършват вследствие на суеверието.

Тези три престъпления трябва да се избягват. Те спират съдбоносно всеки напредък, защото са грехове против любовта. Ти винаги трябва да си изпълнен с желание да услужваш – не само на човеците, но и на животните и на растенията. Който вече е в Пътя, той не живее за себе си , а за другите.

Мъдростта, която те прави свободен да помагаш, Волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които ти трябва да придобиеш.

Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да влезеш в армията на неговите служители, трябва да проявиш тези лица в света.

Линк към коментар
Share on other sites

Ах, Таня.

Направо влезе дълбоко в мене с тази приказка.

Направи ми впечатление, че в нея се говореше, че душата е сбор от всичко. Всичко вътре в теб и около теб. Мисля, за себе си, че така мога аз лично да обобщя нещата, въпреки, че от скоро се старая да не обобщавам.. [ Уча се да бъда по-добра :) ]

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен по- добре е човек да не бърника в душата си излишно. Тя сама сигнализира ,когато нещо не е в ред. Аз не се идентифицирам с душата си само. Просто тя е част от мен ,но не цялата мен. Ето това е по- интересно. Усещането за цялостност .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Интересно ми е да узная, когато душата идва на земята вече като дете във физическо тяло дали тя си избира душите при които да се появи като семейство и родители, роднини или самото място или и двете.

Линк към коментар
Share on other sites

Май изборът е според съзнанието. Колкото по-развито е съзнанието и възможността за избор е по-голяма. То едва ли има много желаещи да се въплътят примерно в семейство на алкохолици, наркомани или в някоя слаборазвита страна, сред болести, глад и мизерия. В повечето случаи кармата е тази, която определя условията на въплъщението. Самата душа доколкото знам обикновено предпочита да си остане във висшите светове и да не влиза в затвора на физическото тяло, но такова оставане във висшите светове не може да продължи вечно и в крайна сметка душата трябва да се въплъти.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Едно от значенията на думата "Нефеш"/נפש/ означава живот!

Но как може да се резбере дали наистина душата е едно и също нещо с живота?

Бит. 2:7

И Господ Бог създаде човека от пръст из земята,

и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Тук за "жизнено дихание" е ползвано това - נשמח חיים, което се превежда като "животворен Дух", защото за "дихание" е ползвана думата "Руах"/נשמח/.

Нататък следва, че човек, след като Бог е "вдъхнал" в него "жизнано дихание" /Дух/, човек е преминал към живот, ставайки "жива душа"!

Какво е употребено за думите "жива душа" и защо не би могло в този случай да се преведе думата "душа" с думата "живот"?

Възможно ли е човекък да е станал "жива душа" - жив живот?

Видно е, че бидейки жив, живота сам по себе си е жив, иначе не би могъл да бъде живот!

Как е възможно да има жив живот? Нима съществува мъртав живот?

נפש חיה - жива душа

ויהי האדם לנפש חיה - той стана жива душа

Нима той стана жив живот?

Защо е употребена думата "Нефеш"/נפש/? И какво означава тя в случая?

Защо за нея се пише в Псалми, че човек често я погубва, че Бог му я в възвръща, ако е праведен... ?

Левит 26

15. и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

16. тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

...

Числа 11

6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

...

Второзаконие 4

9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

...

І Царе 1

26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

...

ІІ Царе 4

9. А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

...

Йов 27

8. Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

...

Йов 33

28. Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

...

Псалми 6

4. Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си.

...

Псалми 19

7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

...

Псалми 33

19. За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

...

Псалми 41

4. Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

...

Псалми 66

9. Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.

...

Псалми 88

14. Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

...

Псалми 119

25. Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

...

Псалми 142

7. Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

...

Псалми 143

11. Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.

"изцели душата"

"избави душата ми"

"заклевам се в живота на душата" - "Заклевам се в живота? на живота си"?

"възвръща душата"

Твърдя (което не е само "мое" твърдение), че хората не притежават души, и че са бездушни! Душа имат само Човеците! Хората са погубили душите си, поради греховността и безчинствата си.

Душата е само една възможност! Душата е даже единствената възможност за някой да се възвърне при Отца си, но за целта на това нещо, е нужно първо тя да бъде придобита. Бог да му възвърне душата.

За да стане от някой нещо наречено "Човек", то необходимо е същия да се оЧовечи, т.е. да придобие качества присъщи на Човека, да надрасне животинското в себе си.

Човек е човек, понеже е човечен.

Душата е възможността на Човека да бъде наследник и притежател на завещаното от Бога, но за да се случи това, с който и да е от хората, е нужно същия да се възвърне отново на нивото на Адама /което в превод е Човек/, т.е. Христа да слезе в "ада му", счупвайки портите и да го въздигне от там.

Адам, т.е. Човек е човек, само кагато се е възвърнал в изходна позиция - изоставяйки всякакво желание, породено от привързаността на страстта.

:)

Що е то "душа" и що е то "Дух"?

Всъщност няма никакво значение, за да се детайлизира чак толкова. Друго е важното, а не думичката или буквата, но пък последните са интересни за разглеждане.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Туй синьото не се ли чете „Нешама“?

Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас.

Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа.

И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Туй синьото не се ли чете „Нешама“?

Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас.

Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа.

И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.

Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. :)

Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание.

Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията.

При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа.

:)

Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език.

Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?!

Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го.

Бъди здрав Станимир!

:king:

п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума.

Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за:

1. Полъх, повей

2. Вятър, буря

3. Желание

4. Дух, дъх

5. Божий Дух

6. Мисли, планира, планува

Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали.

Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение.

Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите.

Въпрос: Кое се преинкарнира?

Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек.

Не напразно е писано, че поради нестабилността на своя Дух, човек може да погуби Душата си.

Ако Вселената е ментална, т.е. порадена от Мисъл, Идея, то и проявата на Бог в микрокосмосът, наречен "Човек" трябва да започне от мисълта. Ето защо се казва, че сгъстените мисли образуват чувствата, сгъстените чувства създават емоциите, сгъстените емоции образуват страстите, а страстите, когато се сгъстят създават формите.

Колкото до "Нешама" - ще разгледам в подробност някога какво са имали в предвид древните еврей с тази дума. Не че ми е много интересно, но все пак за "обща култура" :3d_075:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Душата ,това е най финната частица в нашето земно тяло ,

ТЯ е връзката с невидимото , което постояно усещаме като

присъствие.Останалото прочетете сами !

Д У Ш А

Душата ми , това е нежна струна ,

в съзвучие с Небесния акорд

с ехото , което днес премина

от песните на Ангелския хор.

Трептенията нежни на Душата

облечени в житейската си плът

приеха святостта от тишината

литнаха в един вълшебен кът.

Където няма подлост и измама,

където няма ни тъга ни скръб

Ангели в Божественна премяна

играят танц по млечен път !

Дари ни Боже , сила и надежда

зрънце Вяра в нас ти посади

като пастир към пасища повеждай

Душите ни към светли бъднини!!!

:3d_015:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Не намерих по-подходяща тема от тази, за да споделя с вас нещо от Учителя, което ми се стори интересно :

Ако нашето сърце не е развито, няма да можем да влезем в общение с душите на хората. А пък ако умът ни не е в съответното състояние, няма да можем да влезем във връзка с духовете на хората. Под духове разбирам най-високото положение, чистите, напреднали души, съвършените души. Под "дух" аз разбирам една душа, която е завършила своето развитие, а пък под "душа" разбирам душа, която служи на човечеството. Под "дух" разбирам душа, която чертае бъдещето на хората. Духът е, който чертае бъдещето. Душата реализира това, което духът чертае, а пък умът и сърцето са, които вече прилагат това, което е начертано.

Музикална задача

Линк към коментар
Share on other sites

"Сега дълбоко в основата на този свят се създава нещо ново,нов елемент.Кой е този елемент и къде се създава той? Този нов елемент се създава в дълбините на ученика и той е скрит от погледа на света.Този нов елемент е душата.В началото човекът е имал само една душа -висшата душа.Но после той е създал втора душа в себе си-нисшата душа.Докато е имал Любов висшата душа е светела в него.Но после човекът е разполовил своята душа.Той е допуснал страстта и е създал другата си душа,наречена падението.Тогава висшата душа се е оттеглила навътре и се е скрила.Днес моите ученици вървят по път,по който ще открият висшата си душа.Така те ще получат новия елемент,липсващия елемент.Така в тях ще се зароди новото слънце.Това е новата ,обновителна Истина.Тя ще заблести в тях така,както е било в древността,защото когато Бог заживее във висшата си душа,Той заживява в Себе Си.Такива разбирания трябва да имат моите ученици.Някои ще попитат а кой съм аз.Аз съм този,който живее скрито във вашата висша и съкровена душа".

"Новият човек" - НБ, стр.18 ,изд.1947 г.-София

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

В случая, аз не забелязах в цитатите да е казано, че " човек няма Душа", а това както се вижда не е и твое разбиране... По-скоро, Душата и Духът са "заспали или не са будни", ...с което и аз отчасти мога да се съглася. Само отчасти,...но няма да се мотивирам и уточнявам в тази насока.

източник: Посетете уеб сайт

Що е то "Душа"?

Никой не отрича съществуването на Душата (Нефеш). В Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма, душа има и точно тя е тази, която е застрашена от смъртта в "Огненото Езеро".

Направете нещо - напишете в някоя библейска търсачка думата "душа" и изследвай текстовете, в които тази дума присъства.

Хората, обикновенните, са насочили душата си към земното, към материалното, а там тя не може да заСвети и да се засити със Светлината от Твореца. Едва когато човек насочи душата си към Твореца, едва тогава Светлината може да го огрее и Душата му да разцъфти. Тогава и само тогава душата може да стане цялостна.

Насочената към долните сфери душа е обречена на погубване.

В Библията се споменава за душа (Нефеш), при това над 400 пъти: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2

Етимология на еврейската думата "Нефеш"/Душа:

"Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Както сами бихте могли да забележите, само едно от значенията на думата "Нефеш"/נפש/ означава живот.

Но как може да се резбере дали наистина душата е едно и също нещо с живота?

Смърт и душа

Най-объркващия проблем в старозаветната антропология и психология е връзката на душата със смъртта и живота след това. Този проблем не е съсредоточен само върху естеството на душата, но и върху значението на термина שאול (шеол). Бит. 35:18 и 3 Царе 17:21-22 говорят заנפש (нефеш) (душа) като отиваща си или завръщаща се. Критическите серии от текстове са тези, в които старозаветните писатели показват страх от смърт и страх от изгубване на себе си или душата, чрез смърт (Йов 33:18-30; Пс. 16:10; 30:3;116:8; Ис. 38:15-17) това, което е важно, за да разберем еврейския ум е, че според него човека е цяло; тяло-душа! Така че душата не остава незасегната от смъртта. Старозаветната есхатология съдържа зародишни елементи на надежда, като загатва за по-положителните учения на Новия завет, както може да бъде видяно във фразата „заспа с бащите си” (3 Царе 2:10; 11:22), в положителното отношение на Давид относно смъртта на детето си (2 Царе 12:12-23) и надеждата на Йов за възкресение (Йов 19:20-29). Това основно единство, душа-тяло, е което осигурява уникалността на Библейската идея за възкресението на тялото, като различна от гръцката идея за безсмъртие на душата. (Pictorial Encyclopedia of the Bible, том 5, стр. 496, 497)

източник: Посетете уеб сайт

Изхождайки от Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма, разбирането върху думата "Душа" би могло да бъде трудно, стряскащо и носещо страхове. Поради тази причина винаги прибягвам до Дао, чрез което, според мен, много по-лесно става обяснението и разбирането.

Ако приемем, че душата е "желанието и копнежа" на човека, които се намират главно в четвърти енергиян център, засягаш гръдния кош, дихателната система и белодробни пътиша, включае и гръгляна, частично в трети и пети

Етимология на еврейската думата "Нефеш"/Душа:

"Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

то от тук излиза, че това желание и копнеж на обикновенните хора се намира в ниските сфери на Самсара, тоест там кътето са чувствените наслади от материални притежания и сексуални удоволствия. Тоест душата някакси е слязла в мезето, в преизподнята, в Ада, в Самсара - в най-груб вид:

3dce870162c0e18b34fa056e24546e81_610x458.jpg

От Дървото на Живота в Кабала това място съвпада с първи и втори енергиен център/чакра, а в снимката с Христовото Разпятие - скалата/къмъкът/пещерата, в които има череп/смърт - под краката/стъпалата на Иисуса.

Първоелемента на първа чакра е "Земя"/камък/твърдата материя.

В Дао това място е долния "Дан-Тян" (Цинобърдно Поле/Поле на Елексира), който се намира в долната част на коремната кухина - малко под пъпа е биоактивната точка "Ци-Хай" (Море от енергия), с която може да бъде управлявана енергията в "Дан-Тян"-а.

Хората са обхванати от материализъм и сексуални желания. Тоест те са пренасочили жизнената си енергия (Душата/Ци) в ниските сфери на съществувание и там я разхищават.

Докато у човек не изгрее Ци (Жизнената енергия), която се намира в средния "Дан-Тян", то у него няма наличие на Душа. Средния "Дан-Тян" се намира в гръдната кухина, където е четвърти енергиен център, белите дробове, сърцето...

Управлението става чрез биоактивните точки на Перикарда.

Докато Любовта не се появи в сърцето на човек, то той е бездушен.

Как е възможно един материалист да има душа, след като е коравосърдечен? Та в него няма никакво Ци, или дори и да има то е под формата на Дзин (Възпроизвеждаща енергия).

Повечето хора търсят Щастието и Любовта (Ци) и правят всичко за да се сдобият с него. По тази причина трупат материални богатства - за да добият Любов, за да бъдат уважавани, признати и Любени. Това е съвсем естествено търсене от бедната за Светлина Душа.

Разхищението на енергията обаче, в ниските сфери и центрове, не позволява на хората да станат човеци, да добият човечност (доброта, Любов), а от там и за "възвръщане на Душата" им.

Не е възможно да се натрупа Ци, без да бъде пренасочена Дзин (Възпроизвеждащата Енергия) нагоре. Това е така нареченото издигане на съзнанието от ниските сфери. Тогава когато сексът и парите, като цел на индивида, отстъпят пред Любовта и сърцето.

Тогава Ци се натрупва.

"Ци" в Дао е Жизнената Енергия, което също напълно съвпада с етимологията на еврейската дума "Нефеш" - "Живот" (като последно значение).

Иисуса казва, че Той е Пътя и Истината и Живота, което ще рече, че Човек е Жив само когато Любовта изгрее в сърцето му.

Какво се случвна и как?

Сърдечната чакра е като братче на седмата чакра - теменната. Там е Познанието за Реалността. Там е Нирвана, а всичко надолу е Самсара.

Човек не може да достигне до Нирвана, без да има Любов в сърцето си.

В Дао се залага на култивирането - първо на Дзин (Възпроизвеждащата енергия), което в християнството е въздържание и цяломъдрие, а в Йога е брахмачари. Всичко това се цели за да се трасформира по съвсем естествен начин тази Възпроизвеждаща Енергия (Дзин) в Жизнена Енергия (Ци). Тогава и само тогава започва Живота, истинския. До тогава е просто съществувание.

Всеки е бил влюбен и всеки ще бъде. Тогава си Жив каточели истински по вълшебен начин. Недостатъкът на този Любов е, че угасва. Любовта между хората е нетрайна, защото те един на друг не могат да заситят Душите си. Партньорството не може да засити Душата. Душата може да я засити само Твореца, защото когато човек се обърне към Него, в посока нагоре, към "Небето", то четвърта чакра, където е сърцето, комуникира със седма чакра, където е епифизата и от където потича засищането - Благодатта.

Тази комуникация е въпросното Възлюбване в Християнството на Бога - първата и голяма заповед:

Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед

Праведността - издигането на енергията по вертикала. Изкачването на Жизнената Енергия (Ци) и превръщането/трансформирането и в Духовна (Шън).

Когато се появи и изгрее "Шън" - Духовната Енергия - чак тогава може да се рече, че този човек е духовен, че е познал Духа си. До тогава същия е все още от пробуждащите се, но не е буден за Себе Си.

Това е да си Преведник - да не позволяваш Енергията да изтича по хоризонталите:

chakras-caduceus.jpg

Право наГоре, към Бога и към Абсолютното Бого/СебеПознание.

Ето защо твърдя и не само "аз", че хората не притежават Душа (Ци - Жизнена енергия). Дори и Любовта да пристигне при някого, то тя е кратко явление. Ще бъде ден, два, година, две, пет и после ще си отиде. Любовта ще отпътува. Любовта, която е от Бога е дълготрайна.

По Пътят идват изпитания, при които Бог отнеме Любовта си от Пътуващия към него, да за го научи на други неща. В тези моменти е проплакъл Проповедника (Еклисиаст) и писателя на Псалтира... умолявайки Бога да "Възвърне Душата" му!

Само в Любовта (Божествената) има Живот и този Живот е Вечен.

Ако човек пропилее тази Любов (Ци, Жизнена Енергия), то той сам себе си обрича на Втората Смърт - "Огненото Езеро", където душата (Ци, Жизнената Енергия) му безвъзвратно погива... и ще се наложи да пристига още веднъж тук, където да прави нов опит за въпросното преносочване на Енергията (култивиране/натрупване на "Дзин"; трансформация на "Дзин" в "Ци"; култивиране/натрупване на "Ци"; трансформиране на "Ци" в "Шън") от ниските нива - във високите, без да допуска изтичане в хоризонталите. Нов опит да стане Праведник и да Живее Праведно.

3dantian.jpg

alkaemia_dantian.gif

dantians.GIF

mprm.jpg

Ако ползваме термина "Душа", като заместител и синоним на термина "Дух", то объркването ни е в "кърпа вързано". Това са съвсем различни неща.

Бъдете Здрави!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки е бил влюбен и всеки ще бъде. Тогава си Жив като че ли истински по вълшебен начин. Недостатък на този Любов е, че угасва. Любовта между хората е нетрайна, защото те един на друг не могат да заситят Душите си. Партньорството не може да засити Душата. Душата може да я засити само Твореца, защото когато човек се обърне към Него, в посока нагоре, към "Небето", то четвърта чакра, където е сърцето, комуникира със седма чакра, където е епифизата и от където потича засищането - Благодатта.

Тази комуникация е въпросното Възлюбване в Християнството на Бога - първата и голяма заповед:

"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

Това е голямата и първа заповед.

Праведността - издигането на енергията по вертикала. Изкачването на Жизнената Енергия (Ци) и превръщането/трансформирането и в Духовна (Шън).

Когато се появи и изгрее "Шън" - Духовната Енергия - чак тогава може да се рече, че този човек е духовен, че е познал Духа си. До тогава същия е все още от пробуждащите се, но не е буден за Себе Си.

Това е да си Преведник - да не позволяваш Енергията да изтича по хоризонталите:

:thumbsup2:

Ето това е-да О-съзнаем, че Любовта е Свобода, а не зависимост. Да обичаме всичко и всички с влюбеност. И да не се стараем да искаме и изискваме любов. Да дадем свобода на себе си и на другите-но не свободия в ниските сфери/чакри, а да я издигнем, до съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Защото източника е вътре в нас. Никой от вън не може да ни я даде. Колкото повече даваме, толкова повече ще имаме.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Траките имат Легендата за Орфей, който слезе в "Подземното Царство" за да търси своята Евридика (Душата) и за да я изведе в "горната земя".

"Подземното Царство" е царството на смъртта и Ада. Там е тъмнина и "скърцене със зъби". Това е самсара - страданието, според Буда.

В Славянската религия, която е наследствена от Траките се говори за "Дървото на Живота/Мирозданието":

Славянски космос

Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог.

По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун.

В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.

Както е видно Битието и тук е разделено на три Свята - горен, среден и долен.

Това описва и Дао.

Душата принадлежи на средното царство/свят, но пореди заблуда е попаднала (насочила взора си -желания към чувствени материални и сексуални наслади) в света на мъртвите - в долния свят/царство, където е хваната в примката - следват преинкарнациите на Духа и кръговрата на живот и смърт, страданието, Самсара.

Ето от тук иска да я изведе Орфей.

Орфей е аспект на съзнанието, който цели издигане на Душата си (Евридика) от ниската част на съзнанието (подсъзнанието) към високата (съзнанието и свръхсъзнанието), където Евридика, Душата да се прояви в естеството си - Любовта.

Орфей - един "певец за изгубена Любов".

Орфей има средство, с което да работи над целата си, за осъществяване на делото - седемструнна Лира. Кришна пък има флейта - 7 отвора/тона/звука/измерения/свята.

Главните Светове са Три. Над тях властва Троицата - Един Бог с три лица/ипостаса. Тези три Свята се разделят вътре в себе си и общо стават Седем.

Всеки, който не е намерил Орфея в себе си и всеки който не е придобил умението да работи със седем-струнната Лира, или пък "да свири на флейтата си" - всеки такъв е обречен на страдание и търсене.

Пространството между Небето и Земята

Не е ли като в ковашки мех и флейта?

Пусто и неизкривено - колкото е по - голям

Тласъкът, толкова е по силен дъха.

източник: Дао Дъ Дзин - http://daoin.com/daodedjing.php

Битие 1

27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

tresdantien.jpg

"Каквото Горе, такова и Долу."

Навсякъде и във всичко присъства троичността (Троицата/Бога). Всичко е въпрос това да бъде осъзнато/забелязано, да се пробуди човек. Просветлението е именно това.

Ето защо ако си зъл към "другия" - зъл си към Себе Си. Ако навредиш на каквото и да, ако разрушаваш - вредиш и разрушаваш Себе Си.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Нефеш е животинската душа. Тя е жизнената енергия, прана. Също низшето аз, т.е. личността. За душата в смисъл на висшето аз на човека, неговата индивидуалност се използват руах, нешама и йехида, като понякога под йехида се разбира обединението на низшето и висшето аз на човека.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...