Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 1 Гласове

Дайте съвет как да се концентрирам - и не само!


  • Please log in to reply
20 мнения в тази тема

#1 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 20 февруари 2009 - 00:21

Дайте съвет как да се концентрирам върху някакъв проблем или решение.Никога не съм могъл да се задълбоча върху нещо особенно ако е физическо.Някак си губя представа за нещата,обърквам се и въобще не мога да мисля.Понякога след 5-10 минути се сещам как е трябвало да деиствам в дадена ситуация,но вече момента е отминал.

Особенно при общуването с хора това пък е особенно важно ,защото тогава съвсем се объркват нещата.Не мога да взимам моментални решения.Въобще не мога да запаметявам информация която считам за маловажна или скучна.

Работи ми се нещо,ама като съм тъп и не мога?Въобще моята ситуация е толкова безнадежна че съм се отказал да живея преди много години. :(
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#2 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3866 Мнения:

Публикувано: 20 февруари 2009 - 11:06

Дайте съвет как да се концентрирам върху някакъв проблем или решение.Никога не съм могъл да се задълбоча върху нещо особенно ако е физическо.Някак си губя представа за нещата,обърквам се и въобще не мога да мисля.Понякога след 5-10 минути се сещам как е трябвало да деиствам в дадена ситуация,но вече момента е отминал.

Особенно при общуването с хора това пък е особенно важно ,защото тогава съвсем се объркват нещата.Не мога да взимам моментални решения.Въобще не мога да запаметявам информация която считам за маловажна или скучна.

Работи ми се нещо,ама като съм тъп и не мога?Въобще моята ситуация е толкова безнадежна че съм се отказал да живея преди много години. :(


Методи за монцентрация има много и можеш сам да си намериш такива. Или да се запишеш в група за медитация, визуализация, концентрация - има такива вече много в по-големите градове. Възможно е при теб да става дума за едно специфично невротично разстройство: "хиперактивност и дефицит на вниманието". Но това е само предположение, разбира се. Сигурен съм, че последното нещо, което си, е да си тъп. Пишеш много интересно и смислено, търсиш развитие, стремиш се към бъдещето си - това говори, че си интелигентен и способен човек!

Колко си годишен и колко време имаш този дефицит във вниманието? Разкажи повече за себе си, за характера си, за емоционалните си реакции при общуване, за родителите си, живота си въобще, целите си, характера си, какво искаш от себе си и другите и т.н. и т.н. - каквото прецениш!

Поздрави: Орлин
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#3 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 20 февруари 2009 - 12:15

Въпроса не е точно в концентрацията,въпроса е че нямам скрити възможностти.Зад тази ми същност която имам няма нищо.

Няма енергия,няма сила,няма информация.


Не случаино казах че живота ми е минал,на цели 29 години съм.

Знаеш ли кое нещо истински мразя.Не мразя определени типове хора,определен тип поведение,дори агресията вече не ме дразни.

Дразни ме едно,единствено нещо на този свят.Мразя когато дам всичко от себе си и всички хора около мен започват да ми казват,

колко си глупав,колко си мързелив,ти не умееш нищо,защо се правиш на такъв какъвто не си,защо въобще се захващаш с нещо след като не искаш да го правиш.

Аз вече не знам какво означава думата искам и какво означава стремеж.Няма как при мен да съществува такава думичка след като резултатите винаги са отчаиващи.

Понякога дори завиждам за лудостта на древните хора.Тези които  са били тотално отблъсквани от обществото доброволно са ставали воиници и са умирали в името на родината.Може би така са страдали по-малко и са имали по-щастливи моменти.

"емоционалните си реакции при общуване"

Хората мразят хората,това забелязвам.Ще ти издам една таина.Винаги аз съм откривал приятелите си.Ако има компания от 10-20 мъже аз подсъзнателно разбирам кои характер не е агресивен и е интересен.И го заговарям за да може да ми мине по-бързо времето.Не знам как става но лесно откривам загубеняците и неудачниците в дадена група и се запознавам с тях.

"живота си въобще, целите си"

Нямам цели.Вече въобще не ми пуска даже дали ще живея или не.Всяко нещо си има цена,а ако не можеш да платиш цената 

просто умираш.

Остави родителите и познатите.Все едно ми е къде ще съществувам ,но явно на този свят няма място за мен.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#4 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3866 Мнения:

Публикувано: 20 февруари 2009 - 22:12

Аз се казвам Орлин, приятно ми е! Ти как се казваш?

Искам да ти дам пример от моя живот - защото съм бил в състояния много близки до твоите и затова те разбирам. Когато бях на 29год., на колкото си ти сега, работех като моряк на кораб. Обща, мръсна работа, в боклук до шията, в най-големия смрад и разложение. Имах една снимка, направена с лентово фотоапаратче (от 20 лв.), на която две снимки се бяха насложили една върху друга. Беше се получило как съм седнал на койката в каютата, а над главата ми тонове от чинии и хранителни останки от dishwash-a. Чувствах се точно като на тази снимка: смазан физически от работа, каквато не бих пожелал никому, а емоционално от социалното положение, в което тя те поставя. Никой "не те вижда" - кто невидим си. Защото си чистач и миришеш на боклук, носиш ботуши до коленете и гумени ръкавици до лактите, а заплатата, ведно със сайд джоба е не повече от хиляда евро, което е нищо за там. Нямаш приятелка, нямаш уважението на който и да е, освен на другите нищи като теб. Попадаш в една "каста" на неприкасаем и някакси намираш компания само с другите неприкасаеми - както и ти с тези, които наричаш неудачници и загубеняци. Изолиран и невидим си, тотално отхвърлен. Жаден за любов и внимание, които не получаваш. Тогава загубих и съня си тотално и имах чувството, че съм в центъра на ада и невроните ми се пръскат неумолимо - което сигурно и е ставало. "Ако не можеш да си платиш цената, просто умираш", казваш ти! Имах същото чувтсво, че каквото и да правя, "немога да си платя цената". И не знаех с какво съм заслужил всичко това. Чувствах се като затворник в каторга, отхвърлен от всеки и всичко - от любовта на обществото, на жените, на нежността и приемането. Депресия! Нарича се депресия! При мен тази депресия освен от актуалнат алипса на любов и секс беше много подсилена обаче и до голяма степен предизвикана от собствените ми несъзнавани комплекси, през които виждах ставащото.

Като махнеш външните рамки на ставащото от описаната от мен горна ситуация и се фокусираш върху емоционалните преживявания, може би ще успееш да видип собствения си емоционален живот - поне донякъде.

Как стоят при теб нещата, помисли си! Определено ти липсва любов, нежност, взаимност, вероятно секс - това прозира в думите ти! Може и да греша, разбира се, не съм "Баба Ванга". Но освен тези действителни липси, които вероятно до голяма степен пораждат състоянието ти, може би има и някои психични "филтри" в теб, които доста силно усложняват, изкривяват, преувеличават и катастрофизират твоето виждане на хората, събитията, ситуациите, живота и света изобщо!

При мен самия подобни на твоите комплекси бяха заложени от някои особености в производството на речта ми.

Например: "Безсилен съм! Неудачник съм! Не ставам за нищо! Провалям се! Каквото и да правя, неизменно се провалям и затова всичко няма смисъл! Мразя се и мразя другите, които ме раняват с неразбирането си и отношението си! Аз съм ненужен и излишен и на този свят няма място за мен! Нищо не знам и мога! Аз съм неоценен! Не си вярвам и не вярвам на другите! Животът е ужасен, кошмарен и неимоверно труден! Никой не ме обича! Жените не ме обичат! Липсва ми любов! Искам любов, но не съм достоен за нея и не смея да я търся смело и да я получа и дам! Полудявам! Умирам! Няма живот и бъдеще за мен!"

Познаваш ли се в някои от горните комплекси, емоционално пълни със страх, срам, вина, тъга и скръб, празнота, безлюбие, омраза и мазохизъм?
................................

Когато човек има подобни вътрешни филтри в себе си, той вижда света през тях. Малката трудност му се струва голяма. Нормалнат агрешка като тотален провал. Един само крив поглед или дума от някого като отхвърляне и обида. Дори всичко външно да е нормално, тези вътрешни филтри изискват виждането на света да бъде нагласено според техните краски и криви огледала - тоест видяно мрачно, черно и безнадеждно. А ако въпреки това всичко е о'к, те всячески се стараят да провокират носителя си към такова държание, което да задоволи очакванията им за провал, за получаване на неразбиране и отхвърляне. И държат "хазяина" си в плен-робия! Буквално! Турското робство "ряпа да яде" пред такова вътрепсихично робство, Знаеш за какво ти говоря много добре, нали? Говоря ти за ежедневието ти! Разбирам те, защото емоционално много много години бях в същия ад!

Ти как мислиш?

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 20 февруари 2009 - 22:14

  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#5 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 20 февруари 2009 - 23:11

По принцип си имам психически тормоз всеки ден,от роднина но това си е мои проблем. ;)


То честно да ти кажа не остана лоша дума на този свят която да не съм чул да не употребяват против мен.

Специално за любовта и то от жена,не съм си представял че някои може да ме харесва.След като другите момчета са по-надарени от мен какъв е смисълът да разочаровам някое момиче.Отскоро ми хрумна интересната идея че всъщност съм мечтал само за едно нещо свързано с момичетата,да си играя с тях и те да се забавляват с мен.

Ако трябва да ти говоря за депресия ще кажа само едно.За мен живота свърши когато осъзнах че съществувам на 3-4 години в детската градина.Не можех да повярвам как децата могат да се държат толкова лошо и безумно и в същото време да са по-умни от мен.Лично за мен това беше краят на светът,краят на чувството че живея свободен,че живея в добър свят.Там някъде още преди училище всичко свърши.

Нека те запозная с 5 неща от генетичната ми несъвършенност.

В училище 1-2 клас разбрах че страдам от късогледство и ме накараха да нося очила.Наи-хубавото е че зрението ми се оправи.Но възникна един проблем, генетичен.В бялото на очите ми има много червени региони.Това не ми пречи,просто не съм особенно красив.

В 1-2 клас ходих и на логопед защото явно не можех да издавам определени звуци.Оправих се и се научих да говоря добре.

Лично според мен тези първи 2 синдрома са подсилени от прекалената злоба и депресивност причинени ми още в детската градина.

Другото нещо което тотално ме срина е че през пубертета с тези пъпки и екземи лицето ми стана супер гадно.Все още не може да се оправи,но според мен този хормонален дисбаланс ще изчезне докато стана на 35 години.

Записах се на курсове по Таекуон-до защото един приятел се беше записал.Тои се отказа аз потренирах сам,но разбрах че съм наи-слабият от всички.Не можех да си разтягам краката.Супер генетичен дефект.Науката казва че това била болестта на 21 век,

Хиподинамията тоест мускулите ти не могат да се разтягат,а се късат.Супер вече знам че и от това съм генетично болен.



Ще завърша с недостига на енергия в организма ми.Тялото ми е тотално лишено от енергичност.Когато е зима тялото ми наистина измръзва.Ръцете ми са толкова студени че стигат до 0 градуса по целзии.Свикнал съм и не ми прави впечатление.

Веднъж ядох суши,сурова риба и тогава се почувствах супер добре,с енергиен заряд.Незнам защо но ми идеше да тичам и да се разхождам цяла нощ.Има си ги тези генетични странности на организма ми.

Изброих само 5 недостатъка от които превъзмогнах 2-3 , късогледство,неправилен говор,екземи,хиподинамия,студ.

Имам още куп недостатъци.Няма как да оцелея с тях. :3d_168:
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#6 mary6

mary6
  • Участници
  • 66 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 09:40

Извинявай ако бъда много пряма,но твоята изповед ми звучи като на човек който толкова не му се иска да поеме отговорноста за своя живот,че се прави на жертва.Не бива така.Ама как хубаво си си внушил че виждаш ли нищо не можеш да като решиш накрая да се предадеш да си кажеш "Ох,Бог ме мрази и нищо не ми е дал,горкия аз." :D Изкам само да ти кажа че въобще не се заяждам а се опитвам да те разтърся,да се съвземеш.Много е лесно да кажеш нищо не мога,но този живот ни е даден за да побеждаваме и трябва да му отдадем всички сили .Малко по малко,крачка по крачка да се научим да побеждаваме.Вярвам че ще успееш,ако не решиш да убориш и моята гледна точка с "Ама,аз...."
  • 0

#7 томи

томи

    Участник

  • Участници
  • ПипПипПип
  • 476 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 10:54

Приятелю.Освен външния свят;наричан още "Малък свят",има в човека, и вътрешен свят, наричан от мъдреците "Голям свят".Онова, което не намираш във външния свят ,го има преизобилно във вътрешния.Там ще откриеш и Извора на живота ,от който ще получиш сили не само за себе си , но и ще можеш да помагаш, и на другите.
  • 0

#8 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 11:37

Знам само едно нещо ,че някои хора не могат да съществуват като самостоятелни единици на този свят.

Аз съм един от тях.Писна ми от съветите че мога да бъда конкурентноспособен на по-надарен от мен.Или пък че мога да се защитя сам от злото.Знам че това е невъзможно.


Докато не схванете че има хора които искат да са в колектив,в колектив до краят на дните си,няма да можете да ме разберете.

Една  суха пръчка каквато съм аз лесно се чупи,но един сноп от пръчки не може да се счупи.

Всички хора те мразят,мразят физиката ти ,мразят и за това че си глупав и не можеш да запаметяваш.И трябва сам да се справиш с по-съвършенните от теб генетично същества.Не става.Пробвал съм и винаги съм губил.

Няма по-голяма омраза от това да искаш определени хора да не съществуват.Аз знам че не искате да съществувам.Знам го от 3-4 годишен.Аз говоря истината,но щом истината ви боли,просто не дискутираите.Моята болка е преминала.Когато се занимавам с нещо хората ме изпъждат защото не съм могъл да се справя.Как харесвам това чувство на обреченост.

Няма аз,няма мотивация,няма депресия.

Има едно единствено нещо на този свят  липса на любов и омраза лъхаща отвсякъде.

Искам с писането си да променя част от вас да ви сблъскам с деиствителността,защото вие живеете в света на илюзиите.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#9 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3866 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 14:40

Знам само едно нещо ,че някои хора не могат да съществуват като самостоятелни единици на този свят.

Аз съм един от тях.Писна ми от съветите че мога да бъда конкурентноспособен на по-надарен от мен.Или пък че мога да се защитя сам от злото.Знам че това е невъзможно.


Докато не схванете че има хора които искат да са в колектив,в колектив до краят на дните си,няма да можете да ме разберете.

Една  суха пръчка каквато съм аз лесно се чупи,но един сноп от пръчки не може да се счупи.

Всички хора те мразят,мразят физиката ти ,мразят и за това че си глупав и не можеш да запаметяваш.И трябва сам да се справиш с по-съвършенните от теб генетично същества.Не става.Пробвал съм и винаги съм губил.

Няма по-голяма омраза от това да искаш определени хора да не съществуват.Аз знам че не искате да съществувам.Знам го от 3-4 годишен.Аз говоря истината,но щом истината ви боли,просто не дискутираите.Моята болка е преминала.Когато се занимавам с нещо хората ме изпъждат защото не съм могъл да се справя.Как харесвам това чувство на обреченост.

Няма аз,няма мотивация,няма депресия.

Има едно единствено нещо на този свят  липса на любов и омраза лъхаща отвсякъде.

Искам с писането си да променя част от вас да ви сблъскам с деиствителността,защото вие живеете в света на илюзиите.


Казваш, че си генетично обременен - с какво? очите са се оправили, речта също. Едиснтвено ръцете ти замръзват понякога. Имам приятели на инвалидна количка, парализирани, други слепи, трети неми, четвърти пелтеци - но въпреки тези им "обременености" щастливи хора! Защото важното е не какво се случва и какъв си, а КАК виждаш нещата!

Казах ти в предния си постинг, че аз самия носих твоите психични "очила" много дълго време. А си ги сложих тези очила също на 4-5 год. възраст, както и ти. При теб причината може да е била родителите ти плюс невротичната ти предразположеност - генетично и от бременността вероятно. Много хора обаче имат подобна висока невротичност, но я осъзнават и сублимират в щастие! Въпросът е да имат мотивацията да направят въпросното сублимиране, да го искат!!!
Аз не виждам в теб таква мотивация - не те виня - това е просто робията в която си, обсебването от този психичен рак - негативните ти убеждения/ емоции, които не виждаш и които са завладели цялото ти съзнателно мислене, чувстване и личност въобще! Това, което ти виждаш, чувстваш и мислиш, е единствено твоята субективна реалност! реалност е за теб и то болезнена! Но няма нищо общо с обективната реалност на този свят - социален или дори божествен!

Чудесно е че искаш да си в колектив! Практически всеки е в колектив, защото всички сме свързани, едно цяло сме! Аз не познавам някой, който да не схваща, че има нужда от колектив - може би има някои отшелници, но не са на мода общо взето вече!

Казваш, че всички те мразят! На какво се основава това твърдение? Разбира се, че има хора, които не те обичат, разбира се, че има моменти в които някой нранява. Въпросът е ти как възприемаш тов анараняване и колко бързо излизаш от него и дали въобще влизаш! А твоите собствени комплекси, дали ти се вярва или не, силно искат да го има нараняването. Дори да го няма, те ще го намерят. Ако не го намерят, ще го предизвикат, като променят поведението ти така, че хората да трябва да бъдат светци, че да не те обидят и отхвърлят - защото тези комплекси са в теб и ръководят живота ти сякаш си кукла на конци! Аз не те мразя и не можеш да ме накараш да те мразя! Донка не те мрази, иво не те мрази, Станимир не те мрази, ради не те мрази. Това не означава ли, че "всички ме мразят" не е вярно?! Сигурен съм, че в обкръжението ти има хора, които те приемат и обичат какъвто си!

Накратко:

Заложените в теб субективни и ирационални комплекси, са: "Безсилен съм! Неудачник съм! Не ставам за нищо! Провалям се! Каквото и да правя, неизменно се провалям и затова нищо няма смисъл! Мразя се и мразя другите, които ме раняват с неразбирането си и отношението си! Аз съм ненужен и излишен и на този свят няма място за мен! Нищо не знам и мога! Аз съм неоценен! Не си вярвам и не вярвам на другите! Животът е ужасен, кошмарен и неимоверно труден! Никой не ме обича! Жените не ме обичат! Липсва ми любов! Искам любов, но не съм достоен за нея и не смея да я търся смело и да я получа и дам! Полудявам! Умирам! Няма живот и бъдеще за мен!" - разбира се това е само общ поглед.

Те пораждат емоциите ти страх, срам, вина, тъга и скръб, празнота, безлюбие, омраза и мазохизъм!

Имаш отбягващ, пасивен личностов стил, който е пряката пътечка към депресията, в която си! Защото въпросните базисни комплекси от по-горе биха могли да се компенсират и по друг начин, отново болестно, но просто в друга посока проявено... както и да е.

Горните филтри (комплекси) са несъзнавани в теб - те са дълбоко "закопани" в дългосрочната ти памет и оттам чудесно дирижират възприятията ти, съзнателните ти мисли, преценки и изводи и емоционални реакции! Намирайки се в празнотата на безперспективността, в нейната скръб и отчаяние, ти извличаш мазохистично удоволствие! Това е твоят начин да получаваш удоволствие - филтрирано през негативните ти ирационални и болезнени комкплекси! Получаваш удоволствие и от самосъжалението и от съжалението, което несъзнавано се стремиш да предизвикваш! Получаваш удоволствие едва когато бъдеш отхвърлен и обиден и точно когато бъдеш наранен и самотен - тогава в мазохизма си, по един изкривен начин получаваш мъничко болно удоволствие! Това е твоят начин! Не виня, само анализирам - безпристрастно! Вероятно постоянно "гълташ", преглъщаш всичко - а то натежава! Вероятно някога, много рядко, когато си трупал и трупал, си разрешаваш да избухнеш и да проявиш малко агресия - но ти преживяваш това избухване като защитна реакция - единствено тогава можеш да заявиш себе си. Защото нормалната здрава агресия и нормалният здрав егоизъм не биват изразявани, се превръщат в болестните садистично мазохистични емоции в теб! И да - не си вярваш - това е в основата на всичко! това те кара да смяташ, че нямаш душа, че си празен отвътре... Всъщност имаш прекъсната връзка с Любовта в себе си, с нейния извор! Затова и не умееш да си я искаш от другите и не смяташ, че си достоен за нея! Трудно се живее обаче когато си на 29 год. и си без приятелка, без любов и сексуално общуване, в плен на едни напълно ирационални и изцяло нереални от позицията на Живота погледнати, но за теб реални комплекси, в които си до шия потънал и на които слугуваш покорно и смирено, като българската рая пред турски хапсърсъзин.

Истината, ппогледната през очите на съвременната наука психология е, че всички горни комплкеси и процеси са просто програми, ненужни програми, които както са били програмирани, така могат да бъдат и депрограмирани! СТИГА ЧОВЕКЪТ ДА ГО ИСКА ОБАЧЕ!

Имаш нужда от известно въстание на Себе си против това малко себе, което е обсебило здравото и истинско Себе! Имаш нужда от здрава агресия, от секс и взаимност. За да стане това, е нужда упорита работа поне шест месеца, ако не и година ! Иначе от година на година става все по-зле, знам го от опит от работата си с пажциенти носили подобни "филтри" по 40 год. Работата се върши с психотерапия! Върши се успешно! Стига да бъде поискана!

Сърдечно: Орлин
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#10 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 16:03

Ще напиша един малък пост.Утре ще ви  пиша за странни преживявания които съм имал.

Орлин разбирам какво се опитваш да ми кажеш.Но бъркаш в едно отношение,че мразя хората.Ти не можеш да си представиш че може да има човек като мен които да обожествява  хората.

Ще ти дам един пример.Ако един човек или компания се държи добре с мен и усещам положителна енергия,след 5 минути забравям какво са ми причинили тези хора.


Забравям злото,много съм тъп но постигам чувството на щастие от добре държащите се с мен хора.Без да се замислям какви са били преди това.Бих общувал и със сатаната стига да се държи добре с мен. :3d_154:

Естествено доброто държане означава да си позитивно настроен и да не говориш лоши неща за другите хора.

Такъв съм и в интернет много се кефя да говоря за доброто. :3d_059:

Вече съм 100% убеден че не искам да се защитавам от злото.Представям си древните монаси от Испания и Англия които сами  са прониквали в джунглата и само с библия в ръка са подканвали диваците да се цивилизоват.Мнозина са успявали,невероятно напълно беззащитни да оцелеят в джунглата и да проповядват доброто.Coool.

Така че ако ме нападне злото нека да си играе с мен.Щом е по-силно и по-божествено да прави с мен каквото си иска.Защото досега когато съм се сблъсквал с злото все аз съм излизал виновен и все злото е невинно и по-съвършенно от мен.

Накрая ще добавя че наистина нямам нищо в себе си,аз съм нищо.Хората са божествени същества които са се предали в услуга на злото.Но и това не е чак толкова лошо. :3d_163:

Все пак си остават божествени,а аз съм си нищо.

Пиша постовете си за всички хора.Ако се почувстват по-добри и щастливи значи е имало смисъл.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#11 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6760 Мнения:

Публикувано: 21 февруари 2009 - 17:47

Ще напиша един малък пост.Утре ще ви  пиша за странни преживявания които съм имал.

Орлин разбирам какво се опитваш да ми кажеш.Но бъркаш в едно отношение,че мразя хората.Ти не можеш да си представиш че може да има човек като мен които да обожествява  хората.

Ще ти дам един пример.Ако един човек или компания се държи добре с мен и усещам положителна енергия,след 5 минути забравям какво са ми причинили тези хора.


Забравям злото,много съм тъп но постигам чувството на щастие от добре държащите се с мен хора.Без да се замислям какви са били преди това.Бих общувал и със сатаната стига да се държи добре с мен. :3d_154:


Естествено доброто държане означава да си позитивно настроен и да не говориш лоши неща за другите хора.

Такъв съм и в интернет много се кефя да говоря за доброто. :3d_059:

Вече съм 100% убеден че не искам да се защитавам от злото.Представям си древните монаси от Испания и Англия които сами  са прониквали в джунглата и само с библия в ръка са подканвали диваците да се цивилизоват.Мнозина са успявали,невероятно напълно беззащитни да оцелеят в джунглата и да проповядват доброто.Coool.

Така че ако ме нападне злото нека да си играе с мен.Щом е по-силно и по-божествено да прави с мен каквото си иска.Защото досега когато съм се сблъсквал с злото все аз съм излизал виновен и все злото е невинно и по-съвършенно от мен.

Накрая ще добавя че наистина нямам нищо в себе си,аз съм нищо.Хората са божествени същества които са се предали в услуга на злото.Но и това не е чак толкова лошо. :3d_163:

Все пак си остават божествени,а аз съм си нищо.

Пиша постовете си за всички хора.Ако се почувстват по-добри и щастливи значи е имало смисъл.

Знаеш ли какво? От мненията ти, особено от подчертаното по-горе оставам с впечатлението, че доста силно се влияеш от мнението на другите хора за себе си. Може и да не си го признаваш, но е така. Не можеш да си представиш, че ти ще ги обичаш, а те ще ти отвърнат с противоположното. Изпитваш щастие не ти когато си добър, а когато с теб са добри; не ти когато обичаш, а тебе когато те обичат. Искаш другите да бъдат според твоите разбирания – добри, да обичат и уважават другите. Да, ама другите са такива каквито са. Не можеш да им повлияеш, поне не съществено. Остави ги такива, каквито са си. Ти също бъди себе си. Няма значение, че с много хора вероятно няма да се получат хармонични отношения. Не съди никого за това – нито тях, нито себе си.

По-рано писа, че не си конкурентоспособен. С кого се конкурираш и защо? Какви са представите ти за успех, за реализация? Твоите собствени представи, не чуждите.
  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!

#12 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 22 февруари 2009 - 23:35

"По-рано писа, че не си конкурентоспособен. С кого се конкурираш и защо?"

Нека ти го кажа по друг начин просто не ставам,не ставам за нищо според хората.


"Какви са представите ти за успех, за реализация?"

Нямам си никаква напредстава какво искам да правя и как се прави нещо.Не разбирам,не мога да си изградя планове,не мога да фантазирам.

"доста силно се влияеш от мнението на другите хора за себе си"

Не съм искал да бъда център на вниманието.Повече ме кефи ако някои друг е център на вниманието ,а аз ставам свидетел на интересно събитие.

Когато общувам или видя друг човек и ставам тотално пасивен.През всичкият си опит които съм имал когато съм бил активен като дете все нещо лошо се е случвало.Хората ме хипнотизират.Те ме спират.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#13 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3866 Мнения:

Публикувано: 23 февруари 2009 - 10:09

"По-рано писа, че не си конкурентоспособен. С кого се конкурираш и защо?"

Нека ти го кажа по друг начин просто не ставам,не ставам за нищо според хората. Когато общувам или видя друг човек и ставам тотално пасивен.През всичкият си опит които съм имал когато съм бил активен като дете все нещо лошо се е случвало.Хората ме хипнотизират.Те ме спират. Не съм искал да бъда център на вниманието.Повече ме кефи ако някои друг е център на вниманието ,а аз ставам свидетел на интересно събитие.


Не ставаш за нищо преди всичко според "хората" вътре в теб, според образите интроекти на важните за теб хора от ранните ти години. Вероятно някой от родителите или друг близък е бил доста студен, дистанциран, необичащ те каквото и да правиш, отхвърлящ желанието ти за емоционална близост и сливане. В психоанализата има един символичен израз "лошата гърда', който изразява такъв тип родител. Обективната истина за теб обаче в е твърде различна от убежденията ти, че "не ставам за нищо и свръхважните за мен други ме блокират". Истината е, че нито генетично, нито интелектуално имаш каквито и да е дефицити. на 99.99% съм сигурен в това! Съдя по стила ти на писане, по интелигентните ти мнения, по широката ти култура, по емоционалната ти интелигентност, която лъха от постингите ти! Единствените ирационални, но твърде реални за твоята субективна реалност спирачки са негативните ти базисни убеждения, които споменавам в по-горен постинг. Каквото мислиш, това и чувстваш! Тези несъзнавани негативни убеждения задействат на съзнавано ниво негативните ти емоции и автоматичните мисли от рода на "не ставам за нищо". Това, което се опитвам да ти кажа е, че в теб е заложена една паразитна програма, която отнема 90% от творческите ти ресурси! За да я анализираш, погледнеш отстрани и осъзнеш, препрограмираш и за да се ресвържеш с Любовта и Силата на душата и духа си, ти е нужна помощ! Сам може, но много мъчително, бавно и с много падания и депресивна емоционална болка. В процеса на психотерапия всичко се ускорява с десетки пъти! Ако някога придобиеш мотивацията за по-решителна промяна в себе си, запомни това!


"Какви са представите ти за успех, за реализация?"

Нямам си никаква представа какво искам да правя и как се прави нещо.Не разбирам,не мога да си изградя планове,не мога да фантазирам.


А като беше мъничък на всичко, което искаше да сътвориш, да направиш и бъдеш радостен творец как ти се отвръщаше? С викове, мънкане и блокиране на импулсите ти може би?

Друго родителско поведение, което би могло да заложи подобни характеристики, е свръхпротектирането! Но каквото и да ги е заложило, факт е, че те са налице тук и сега! И ти пречат очевадно! И изкривяваш през тях възприятието за себе си и за реалността силно!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 23 февруари 2009 - 10:36

  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#14 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 23 февруари 2009 - 12:07

" За да я анализираш, погледнеш отстрани"


Именно когато погледна отстрани разбирам че съм нищо,кръгла нула.

Пускам доста постове защото много ме кефи когато пиша и разсъждавам.Незнам защо но от 4-5 клас откакто написах първото си съчинение с елементи на разсъждение ми стана интересно изразяването чрез писане.

Като дете съм чел доста художествени произведения,но в момента не ми се четът книги.Единствените книги които бих прочел някога са или технически или психологически.Психологическите разсъждения из форумите са ми интересни. ;)

"отнема 90% от творческите ти ресурси"

Ще ти го кажа по-просто.Още като дете осъзнах че в мен я няма малка частичка,частичка която да ме пази от грешките.Представи си че в ума си имаш процесор,в този процесор имаш милиони чипове,и един чип е грешен.Винаги на екрана излизат различни резултати.

Такъв съм и аз,грешен ми е чипа.Дори в училище пишех наи-грозно.А когато започнеше диктовка пишех невероятно грозно.Единствено аз можех да разчета написаното.Аз съм едно тъпо роботче което дори не може да пише добре,камо ли да мести и вдига тежки товари или да решава математически уравнения.

Между другото положението ми е доста зле откъм переспектива и затова си сложих един аватар,за да подчертая на приятеля си в клуба какво е истинското ми състояние.

Пиша главно за да ви помогна да осъзнаете нещо повече за себе си или психологията,да ви създам още опит и умения.

А аз,аз съм свършен. :3d_136:
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#15 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 3866 Мнения:

Публикувано: 23 февруари 2009 - 23:23

Има един вид психотерапия - "позитивна психотерапия". Там много обичат да се изразяват с притчи, приказки - тъй като стигат директно до несъзнаваното, заобикаляйки логиката. Скоро ще имаме една дискусия в НБУ с тренери от тази школа. В Юнгианството също има тонове приказна символика, която работо по същия начин - чрез директно въздействие върху несъзнаваното.

Знаеш приказката за грозното патенце... Всички му повтаряли колко е грозно още от мъничко. И колко не става за нищо. Дори го хапали и гонили. То им повярвало... Патенцето понякога виждало себе си в еерото и си казвало - олеле, колко съм грозно - нали другите му били заложили едни такива мисли вярвания и страхове и малоценност и дори когато не били до него, тези други били вътре в него, като едни такива тънки неприятни гласчета на страх и празнота и "ти не ставаш за нищо". Тези други били просто едни прости патки и самите били доста грознички - но "грозното патенце" не знаело това и много го било страх от тяхното мнение. Патенцето с ужас се гледало в ясното езерно огледало. Гледало се, но през кривото огледало на собствения си ум, пълен със заложени му от "важните други патки" криви убеждения мисли. В езерото "грозното патенце" с ужас виждало как става все по-"грозно" и по-грозно. Не щеш ли обаче един ден в небето видяло едни такива създания много красиви, изящни, силни и смели, големи и прекрасни! Те кацнали при него в езерото на душата му! Някои от тях дори се приближили до него. То с ужас се свило, очаквайки да види себе си още по-грозно и нищожно в сравнение с тяхното великолепие. Затова "грозното патенце" се сгушило потиснато в страха си и виновно навело глава надолу към езерото на душата си! Но що да види - изведнъж в езерото го погледнало същото красиво, силно и смело същество като тези, които го приближавали! Изведнъж то осъзнало СЕБЕ СИ! Престанало да се валя в тинята на мазохистичното самосъжаление от блатата на патките и да повтаря колко е грозно. Защото осъзнало, че всичките тези патки с техните приказки и вярвания, които дори били заложени в него самото , били просто една глупава илюзия! Тогава младият лебед (да речем на 29 год.) смело и спокойно разперил криле и литнал заедно със събратята си - защото повярвал в Себе си!

Има и една друга известна изнайна от всички приказка: един принц бил омагьосан от една зла вещица - още като бил мъничък. Вземал, че повярвал, че е жаба. Другите хора виждали в него снажен и красив, умен и талантлив принц, но той самият виждал себе си като грозна, нищожна, крастава, ненужна, глупава и проваляща се жаба! Всичко виждал през този образ - себе си в огледалото, през него чувал думите на другите и ги изкривявал, дори собствените си мисли чувал през този жабешки образ и ги обезформял. Собственият му реален талант едва се промъквал през интернетните писания, които тий пишел, но когато някой се възхитял на тях, принцът само потъвал в самосъжалението си и чувството си на обреченост, предизвикани от омагьосаното му виждане на всичко! Веднъж обаче отнейде дошла една чудесна принцеса. Принцът само се свил зад "жабешката" си защитна броня, през която нито можел да дава, нито да получава любов и само въздъхнал по принцесата! Тя обаче въпреки всичките му съпротиви упорито продължавала да вижда в него само сияен принц и търсел адупчици и процепи в бронята му. И ги намерила! И му дала пълната си любов, целувала го и го милвала, докато бронята съвсем се свлякла в калта на миналото му. И принцът най-сетне се възправил в своето величие - в таланта и спокойното си щастие! И прегърнал принцесата!

А има и една басничка за жабката, която упорито повтаряла, че нейната депресивна локвичка е най-вярната истина и че езерото от щастие е нещо нереално и непостижимо за нея. И интересното било, че тази жабка твърдо желаела да си остане в малкат аси локвичка. Тя била мръсна и миришела на гнило, но жабката толкова била свикнала с нея, че настойчиво квакала "колко съм нещастна", но не правела нищо, за д апромени депресивното си местообитание - локвичка. Напротив - твърдяла колко е права в квакането си и отхвърляла всеки опит за преместването и в езерото на душевното и социално щастие!
  • 0

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#16 Креми Стоилова (късметче)

Креми Стоилова (късметче)

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2650 Мнения:

Публикувано: 24 февруари 2009 - 08:48

tomodashi, справяш се отлично - с писането на тази тема.
Само обърни посоката.

От всичко написано - 2 ключови думи:

-войник

-Любов ( всемирна )


Достатъчно интелигентен си, за да ги свържеш - така получаваш своето призвание. То решава всичките ти проблеми.

Ако идеята те интересува, но аз не съм се изразила достатъчно ясно, задай въпроси.

Но преди това подай инфо за своето професионално обучение и реализация. За това , дали си финансово самостоятелен или зависим. И други факти от обективното си ежедневие, които смяташ за важни.

П.П. Нямам диплома за специалист в областта на психологията, няма да се сърдя , ако мнението ми бъде изтрито.
  • 0

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!
Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

"Да служиш на себе си - това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: „Познай себе си!" ... при служенето на себе си се създава характер."

"Владей духовната сила безкористно и конструктивно." А.Бейли



#17 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 24 февруари 2009 - 11:42

Не съм казъл че съм наи-грозното същество на света,просто имам проблеми.В мен я няма тази частица която да ми казва какво да правя и как да се движа напред.Затова съм нищо.

Обичам приказките.Особенно тази с жабата която даде. ;)

късметче неправилно си ме разбрала.Аз не съм воиник,аз съм пацифист.

Аз бих забранил оръжията като средство за самоотбрана ако зависеше от мен.

Финансово зависим,тотално некадърен. :3d_168:

Все пак това че се отнасяте позитивно с мен,ми дава надежда.Че светът може да бъде по-добър.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#18 Креми Стоилова (късметче)

Креми Стоилова (късметче)

    Приятел на Портала

  • Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 2650 Мнения:

Публикувано: 24 февруари 2009 - 12:04

късметче неправилно си ме разбрала.Аз не съм воиник,аз съм пацифист.

Аз бих забранил оръжията като средство за самоотбрана ако зависеше от мен.



Правилно предположих, че няма да питаш. Войник / воин е не само човекът с оръжията.

А за да забраниш нещо, пак ти трябва сила, иначе как ще осъществиш забраната си?

Когато се сражаваш на страната на Любовта, средствата са други.

Когато вършиш добро, като бонус ти се дава и финансова независимост, и независимост от тормозещи личности.

Нооо...
който иска да действа, пита - "къде", "какво", "как" ?

А който иска да си поплаче, има рамото на този форум....
.....и на мен са случва понякога. И съм благодарна, че го има.

Светът може да бъде по-добър.

ако започнеш сам да го правиш такъв. Тогава си абсолютно сигурен в качеството на резултата и няма кого друг да обвиняваш.
Не казвам, че е лесно.

Мнението беше редактирано от късметче: 24 февруари 2009 - 12:27

  • 0

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!
Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.
Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

"Да служиш на себе си - това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: „Познай себе си!" ... при служенето на себе си се създава характер."

"Владей духовната сила безкористно и конструктивно." А.Бейли



#19 tomodashi

tomodashi

    Участник

  • Изключени
  • ПипПипПип
  • 493 Мнения:

Публикувано: 26 февруари 2009 - 19:29

След няколко дискусии в интернет и малко размишления стигнах до следният извод.Защо не искам нищо и защо не мога нищо.

Бих се оприличил на вампир,демон.Тоест каквото и да свърша всички са недоволни от мен.Просто не мога да върша каквото и да било.


Това защо е така?Написал съм го в подписа си.Просто съм демон.Докато другите хора имат креативни души,аз имам душа на демон.

Именно тази е причината поради която не мога да създам нeщо хубаво и красиво.

Тук има и една тънка част.Имам добро сърце.Много от хората имат креативни души но имат лошо сърце и не разпознават доброто от злото и причиняват болка на останалите.Човек не избира душата си,а избира само какво да бъде сърцето му.Поради това че имам добро сърце и не мога да наранявам другите,аз не мога да пия енергия от тях.Но се нуждая от такава и затова пия от собствената си кръв и собствената си енергия.Затова съм толкова безсилен,грозен и неориентиран.Затова и не притежавам никаква мъжка сила.От друга страна имам страх от високото.Тоест страха че може и да се спъна или скоча когато съм на високо.Често съм и сънувал че летя.Тоест демоните и вампирите летят,тоест аз съм част от тях.

Ще ви разкажа и за странни случки от детството.Когато заговореха за кръв и кръвоностна система в училище или другаде по предавания когато бях дете се парализирах.Просто се парализирах от страх или нещо друго,идеше ми да припадна.От говоренето за кръв и туптене на сърце ми ставаше лошо.

Специално към доброто и добрите хора,лесно ги разпознавам.Може би защото съм демон и лесно подушвам кръвта на добрите.Естествено мога единствено да възхвалявам доброто,но не и да го създавам.С една дума съм прокълнат.

Каквото и да извърша,каквото и да кажа все навреждам на някого и нося нещастие.Няма как нали съм демон.Одавна спрях да вярвам че с дадено действие,дума или мисъл ще мога да помогна на даден човек.Аз на себе си не мога да помогна,а само си пия енергиините сили за да съм жив.

Къде да ходя,какви въпроси да задавам?Аз си знам че съм природно бедствие. :3d_131:

Затова  не приемаите за вярно или сериозно всичко което пиша.Много вероятно е да ви навредя,да ви докарам до тежка депресия или да ви изпълня с негативизъм.Нали съм демон,а демоните само вредят волно или неволно.
  • 0
Стана ми доста тъпо.Никой не си пише с мен на лични. ;(


#20 Станимир

Станимир

    Приятел на Портала

  • Глобални Модератори
  • ПипПипПипПипПип
  • 6760 Мнения:

Публикувано: 01 март 2009 - 11:42

След няколко дискусии в интернет и малко размишления стигнах до следният извод.Защо не искам нищо и защо не мога нищо.

Бих се оприличил на вампир,демон.Тоест каквото и да свърша всички са недоволни от мен.Просто не мога да върша каквото и да било.


Това защо е така?Написал съм го в подписа си.Просто съм демон.Докато другите хора имат креативни души,аз имам душа на демон.

Именно тази е причината поради която не мога да създам нeщо хубаво и красиво.

Човек е това за което се мисли. Той може да бъде всякакъв, защото в същността си е безкраен, но сам решава какво, колко и как точно да прояви. Хората не могат да бъдат лоши в същността си, но могат да бъдат лоши външно. Ти май и външно не можеш да бъдеш лош. Е, добротата не е от качествата, които са на особена почит в настоящите дни, но това не е причина да изменяш на природата си. Щом искаш да бъдеш добър, значи си добър и не е нужно да се променяш, само защото някои от обкръжението ти не те приемат такъв какъвто си. Липсва ти увереност да бъдеш себе си. Демон не можеш да бъдеш, дори и да го искаш. Като гледам, вече е късно за това. Демоните в същността си също са чисти, но във външното си проявление са се отдалечили на светлинни години от нея. А ти си се докоснал до своята същност и е странно, че я отхвърляш като част от себе си, заменяйки я с фалшива. Другите хора с нищо не са по-добри от теб, повярвай ми. Ти поне си загрижен, че нещата не се получават, така както си ги запланувал; загрижен си ако неволно нараниш някого и това ти причинява болка и мъка, а на по-голямата част от хората въобще не им пука, те просто предпочитат да не гледат. Хубаво правиш, че не ги обвиняваш – това е качество, което малцина притежават. Обаче недей обвинявай себе си.

Едно малко пламъче не може да освети и да стопли една голяма стая, но ако и това пламъче го няма, стаята ще остане съвсем тъмна. Е някой път пламъчето в желанието си да засвети по-силно може да подпали нещо дето не трябва – и това се случва. Дори може да стане голям пожар, обаче това не означава, че пламъчето е лошо (какво би бил света без топлина и светлина), а просто, че то трябва да се научи кое може и кое не може да запали, да използва силата си разумно, да дарява светлина и топлина, а не да руши. А същността му и в единия и в другия случай си е все същата. Човекът с нищо не се различава от пламъчето.

Мнението беше редактирано от Станимир: 01 март 2009 - 11:44

  • 0
Истината надхвърля фантазията, бъдещето превъзхожда мечтата.
Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса.
Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност.
Да, да, да! Мерило е космичната любов!




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители