Латина Добавено Май 17, 2009 Доклад Share Добавено Май 17, 2009 Егото е необходимо, за да се самоидентифицираме, преди да се осъзнаем като част от Цялото. Бебетата отначало се изграждат, викат света към себе си. След това растат и разширяват собствените си граници - светът ги вика към себе си. С егото са свързани процесите на приемане и даване. В този естествен иначе процес може да има много грешки, забавяния, откази... Толкова ни е страх да даваме, инстинктът за самосъхранение е силен. Колкото повече даваме, толкова повече се разширяваме. Не, по-право е да се каже - колкото повече се разширяваме, толкова повече даваме. И толкова повече получаваме. С егото носим нещо характерно само за нас, нещо, с което можем да обогатим останалия свят, да дадем нашия принос - бил той дете, знание, добър пример или изпитания... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) Непрекъснато чета обвинения към егото. Едва ли не не е виновно за всичко. Често получавам съвети, че трябва да отхвърля напълно себе си като материя, да се осъзная като дух. Това за мен поне е доста трудно. Не съм затънала в атеизма и знам, че в основата на човешката личност стои душата. Но не мога да отхвърля все пак своята физическа личност, емоции, чувства и егото си, което в този форум от известно време забелязвам, че се използва едва ли не като обидна дума. Но в другите теми. Затова реших да „събудя” темата за егото. Тук ми се иска да попитам всички, които непрекъснато обвиняват другите в наличност на его – те освободили ли са се от своето? Успели ли са да го заличат напълно? Така както съветват другите. И толкова чак лошо нещо ли е то - егото? Щом сме го получили в процеса на инволюцията си, то явно ни върши някаква работа. Иначе Провидението нямаше да ни го даде. Така, че аз не мога да сравня егото с приемане на демон в себе си, както се спомена в темата за „зложелателните същества”. Предполагам, че Божидар има предвид егоизма, не егото? Между другото – ето един цитат на Учителя, според който не винаги егото означава нещо лошо: Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично!“ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй. В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец. Колко пъти да прощаваме? Напълно съм съгласна с написаното в предишното мнение от Латина. Редактирано Юни 21, 2010 от Ани Слънчева и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Според мен егото ни позволява да работим тук, на материалния план. Затова сме го "получили" и развили. А благодарение на живота/работата на материалния план успяваме да трупаме специфичен опит и да израстваме. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Да поясня какво разбирам като его, тъй като напоследък много пиша за него. Както казва Диана, "егото ни позволява да работим тук, на материалния план". Обаче поради различни причини то се пълни със предубеждения, заблуди и игражда за човека картината на един илюзорен свят. Като говоря за его, то имам предвид тази негова страна на заблуждения и илюзии, които скриват истинския свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 "По време на Земното развитие в човека неизбежно трябваше да се вложи егоизма,себелюбието.Без егоизма човек не би могъл да реши своята основна Земна задача,защото тя се състои тъкмо в това:да се надмогне егоизма,да се облагороди от покълващите сили на безкористната любов.В края на Земното развитие човекът трябва да да бъде дълбоко проникнат от силите на любовта.Обаче той може да израстне в любовта само в условията на свободата и ето защо егоизмът беше така изначално вложен в него..." Р.Щайнер,"Човекът в светлината на окултизма,теософията и философията"1912г. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Непрекъснато чета обвинения към егото. Едва ли не не е виновно за всичко. Често получавам съвети, че трябва да отхвърля напълно себе си като материя, да се осъзная като дух. Тук ми се иска да попитам всички, които непрекъснато обвиняват другите в наличност на его – те освободили ли са се от своето? Успели ли са да го заличат напълно? Така както съветват другите. И толкова чак лошо нещо ли е то - егото? Ани повдига един, по моему - много основателен въпрос... Този за критиката...Обвинения, обвинения... Няма ли си човек задължението да работи над себе си, та се е заел да поучава и да обвинява другите?! ... Това е несериозно... "Всички ще бъдат научени от Бога" - казва Библията и едва ли има християнин, който да не е чул, че Учител е само Духът, Святият Дух... В отговор, мога да споделя, че може би понякога зле прикритата духовна гордост е тази, която ни кара да се изживяваме като "учители" на другите, но друг път - мнителността на "учениците" май се оказва повишена , та се случват малки недоразумения... А пък - ако все пак е добре - понякога да си напомняме някои неща - то не е - за да се "учим" един друг, а за да си помагаме , защото вършим обща работа - искаме да работим за Цялото... С една дума - всичко зависи от нагласата на човека и ще сгрешим , ако даваме квалификации, съдейки само по себе си... Защото - наивно е да смятаме, че всички мислят по нашия тертип, точно като нас... Хората са различни и в това е красотата на общуването... Нека да вземем огъня от общуването, а не пепелта... Не знам защо някои от нас са останали с погрешното впечатление, че духовното развитие предполага "заличаване", или умъртвяване на егото... Това показва малко нещо неразбиране на дефиницията на този феномен... От опит зная и съм убедена, че повече четене по въпроса би свършила всекиму отлична вътрешна работа ,та ако някой прояви интерес - усилието е насочено към себепознание и затова наистина си заслужава...Има много литература по въпроса... Извън това - егото - това е самосъзнанието, умът и е едно от четирите вида съзнания, според Учителя... Другите три са, както следва: подсъзнание (душата), съзнание (сърцето) и свръхсъзнание (духът)... Всичките четири вида съзнания са степени в еволюцията ... Егото, самосъзнанието, умът се развива само при човека и той е необходима предпоставка за преминаване в по-високатата степен, която е цел на човека, а именно - живот в свръхсъзнанието, живот за Цялото... Преминаването към живот в свръхсъзнанието не означава умъртвяване на егото ( което е абсурдно , когато се касае за живот на физическия план), а само и единствено - за подчиняването му... Говори се само за подчиняването на този ум , на това его - т.е. умът, развитият ум, гениалният ум - да бъде под контрола на духа... Това е животът в свръхсъзнанието, тук на земята... Точно такъв и само такъв тип контролирано и ръководено от духа его има предвид Учителя , в дадения пример : "Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност." Разумът се явява само тогава, когато умът е контролиран и ръководен от духа... Но има още нещо - това не може да се постигне нито с обвинения, нито с пожелания и нито даже с преднамерено търсене... Затова - каквито и да са обвинения по въпроса - не са на място... Просто - това постижение - живот в свръхсъзнанието - не зависи от човека... Всеки от нас чака своя си час, защото за всяко време си има определени "звани, призвани и избрани"... Лъчезарна и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) velinavasileva , радвам се, че гледаш по този начин на нещата, но не е нужно да ги приемаш лично Ето, аз споделям свои мисли за егото, което означва, че говоря предимно за своето его. Не е нужно да се вижда заплаха в това. И да, целия процес на овладяване на егото е и индивидуацията, за която говори Юнг и свързването с Божественото, за което говори Учителя. Но малко прекаляваш мисля. Не става въпрос за подчиняване на егото. Дори и да се изразил поетично за някакво подчиняване, Учителя говори да се отнасяме към него като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим, защото иначе няма да го овладеем. А овладяването означава да го разберем и интегрираме, не да го подчиним. Та съгласен съм отвсякъде, само не да подчиняваме егото. То си е наше все пак. Аз споделям това, което съм опознал в моето. И си го обичкам Редактирано Юни 21, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 velinavasileva , радвам се, че гледаш по този начин на нещата, но не е нужно да ги приемаш лично Ето, аз споделям свои мисли за егото, което означва, че говоря предимно за своето его. Не е нужно да се вижда заплаха в това. И да, целия процес на овладяване на егото е и индивидуацията, за която говори Юнг и свързването с Божественото, за което говори Учителя. Но малко прекаляваш мисля. Не става въпрос за подчиняване на егото. Дори и да се изразил поетично за някакво подчиняване, Учителя говори да се отнасяме към него като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим, защото иначе няма да го овладеем. А овладяването означава да го разберем и интегрираме, не да го подчиним. Та съгласен съм отвсякъде, само не да подчиняваме егото. То си е наше все пак. Аз споделям това, което съм опознал в моето. И си го обичкам Не си ме разбрал ни най-малко ... Няма нищо лично в споделеното; просто бързах да утеша Ани... В поста си - говоря само по принцип и даже, за мой срам - все още не съм успяла да прочета нито една от твоите публикации за егото, не се сърди ... Но си имах един свой личен период от време, в който му посветих много време на това его и това ми донесе голяма полза, която исках да споделя с единомишлениците ,тук ... Това, че ти не приемаш идеята за подчиняване на егото - мога да го разбера. Ти никога и не би и могъл да го подчиниш, ако някога си се опитал само... Правил ли си такива опити? ... Напр. да изкорениш някоя чертица от характера си, за която смяташ, че просто не е подходящ спътник в духовното ти развитие и те спъва понякога?... Не вярвам, да мислиш, че си безупречен...Струва ми се, че още не схващаш проблема в дълбочина, щом приканваш "да го разберем и интегрираме" това его, защото тук става въпрос за "егоизъм по низходяща степен" - нещо, от което следва да се разграничим по очевадни причини, а пък има Кой да го подчини, когато му дойде времето, защото егото - по наше желание - не се отказва; прави само маневри и се прикрива... Аз, в глупостта си, съм правила много опити да се самопроменя, докато се усетя , че не мога да се спра сама и " не правя доброто, което искам, но злото, което не искам - него правя!" /библ.стих/, въпреки неимоверните си усилия и вътрешни обещания , че следващия път ще успея... Това не е по силите на никого от смъртните, разбрах го отпосле и тук никъде не съм казала, че това е задача на човека, тъкмо напротив... И ап. Павел казва: "Има изход, благодарение само на Бога!"... Когато дойдеш до този момент - ще ме разбереш... Засега ти си се гъбаркай с егото, щом ти харесва - лошо няма, но не влагай думи в устата на Учителя , които той никога не е споменавал... Учителят , а и Библията - назовават егото с термина "плът"... И двата източника са категорични по въпроса за т. нар. "егоизъм по низходяща степен"... Щях да ти отговоря на лични, но неточното споменаване от тебе на базова идея на Учителя, ме отказа...Защото цялата нечистота и всичките тези примеси в живота, които трябва задължително да се изчистят, за да влезем в духовността - идват само от това, което ти пишеш, че трябва да се интегрира... Точно обратното е... Още веднъж - нищо лично Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Лошо няма, а тази идея на Учителя, която споменах си е дори цитат. Има я тука някъде Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Лошо няма, а тази идея на Учителя, която споменах си е дори цитат. Има я тука някъде Виждам, че не се отказваш лесно , братче... Лошо няма, обаче - ти трябва задълбочено да проучиш въпроса, преди да се изказваш какво е казал Учителя, защото това наистина е много отговорно... От свое име - говори каквото щеш... Аз затова предпочитам да се изказвам рядко и повечето пъти - с цитати...Това не значи, че нямам мнение, но с цитата - всички пием от чистия извор, а пък когато публикуваме своите измишльотини - не можем да уцелим десятката, не по наша вина, а просто защото Учението е мъчно за разбиране... Та и по въпроса за подчинението на егото... Изследвай го подробно, ако решиш - много е полезно за самопознанието... Ето - можеш да започнеш от тук - с беседата "Аз съм жив". Там Учителят казва така : "...докато вашето лично аз, т. е. вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.” Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство." и т.н. Цялото учение за Любовта е основано на чистотата... А чистотата е несъвместима с низходящия егоизъм... Той първо трябва да се дефинира, за да се различи и после - да се подчини... А пък интеграцията му е много далечна работа и не е лъжица за нашата уста... Нищо лично : ) Вили Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Брей, веднъж ти отговорих и викаш, че не се отказвам лесно С какви ли хора общуваш. И аз казах един цитат на Учителя: "Учителя говори да се отнасяме към егото като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим", ти отговори със сто. Не се отказваш лесно ей хе хе хе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) И аз казах един цитат на Учителя: "Учителя говори да се отнасяме към егото като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим" Дай линк, моля... Не можеш, защото такъв цитат няма... Това, което си сложил в кавичките, като цитат, е в дисонанс с всичко, което е казал Учителят...Не се прави така... Редактирано Юни 21, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 (edited) И аз казах един цитат на Учителя: "Учителя говори да се отнасяме към егото като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим" Дай линк, моля... Не можеш, защото такъв цитат няма... Това, което си сложил в кавичките, като цитат, е в дисонанс с всичко, което е казал Учителят...Не се прави така... Аз не съм срещала точно тези думи, които цитира Божидар. Все пак не мога да кажа и че съм прочела всички беседи от Учителя. Но защо призивът да обичаме всяка част от себе си да е в дисонанс с останалото от учението? Аз също си харесвам егото. Ако не го харесвах, как бих го накарала да се подчини на Божественото? Прави ми впечатление, че в тази тема почти всички се съгласиха с факта, че егото - върши някаква работа все пак. Но я пуснете с търсачката думата "его" из форумите и вижте колко пъти е използвано едва ли не като обидна дума. Нима всички пишещи тук вече са достигнали живот в свръхсъзнанието, живот за Цялото, пълно подчиняване егото на духа...? Редактирано Юни 21, 2010 от Ани Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 Ами сега ми идва на ум, че тези, които се отнасят към своето его като към нещо опасно ... може би в своя личен случай имат право? Когато някой започне да говори по принцип, може би го прави, защото му се иска да види в огледалото си не само себе си... Така е по-леко, когато човек не е сам. И това пак е егото - защото Божественото е винаги с Бог... Прекрасен е стремежа на егото да бъде заедно с другите, защото Бог е в другите. Въпросът е как реализираме този божествен импулс на егото да сме заедно.... Дали го разбира като свързани или като обвързани... Въпрос на Път и Уроци. nina7705 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 21, 2010 Доклад Share Добавено Юни 21, 2010 <br />Непрекъснато чета обвинения към егото. Едва ли не не е виновно за всичко. Често получавам съвети, че трябва да отхвърля напълно себе си като материя, да се осъзная като дух. Това за мен поне е доста трудно. ... Егото в първоначалния смисъл на тази дума сме ние самите, т.е. азът. От тази гледна точка ние сме отговорни за всичко случващо ни се и никой друг. В момента под его, обаче повечето хора разбират нещо съвсем различно. Под его хората разбират една част от нас самите, на която се опитват да прехвърлят цялата отговорност за действията си, всичките си отрицателни качества, и цялото си невежество. Човекът е един. Аз съм един. Делението на нисше его, нисш аз, личност от една страна и висш аз, душа, висше его, индивидуалност от друга е само условно. Както казах, повечето хора отнасят егото към първата поредица от синоними, но оригиналното значение на думата се отнася до втората поредица от синоними. Объркването идва от думата егоизъм, означаваща себичност, т.е. изключване и омаловажаване на всичко което е извън нас самите, или по-точно, отвъд представата ни за нас самите; фокусиране единствено в самите себе си. В последствие човек идентифицира това „себе си“ с мислите, чувствата, физ. си тяло. Човек търси нещо свое с което да се отъждестви, което да го разграничи от всичко останало. Непознавайки своята вътрешна уникалност, човек я търси отвън, създавайки си илюзорна представа за себе си... Писал съм го и преди, ще го напиша отново: личността сме ние праз даден земен живот. Аз съм Станимир, работя еди какво си, живея еди къде си, имам еди какви си приятели и еди какви си интереси. Всичко това, което ме характеризира единствено в този живот, но няма да е валидно през следващия ми живот, това е личността. В следващия си живот аз няма да съм Станимир, няма да живея в същия град (вероятно), няма да работя същата професия, някои интереси може да са сходни, но в по-голямата част вероятно няма да са същитие и т.н. Човек не може да отрича своята личност, защото проявлението му на физически план се извършва именно чрез нея. Човек не може да отрече и нисшето си его, пак по същата причина. Може да се отрече егоизма, защото той предполага неправилно проявяване на душата посредством личността. Валентин Петров, Дъгата и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Егото в първоначалния смисъл на тази дума сме ние самите, т.е. азът. От тази гледна точка ние сме отговорни за всичко случващо ни се и никой друг. В момента под его, обаче повечето хора разбират нещо съвсем различно. Под его хората разбират една част от нас самите, на която се опитват да прехвърлят цялата отговорност за действията си, всичките си отрицателни качества, и цялото си невежество. Човекът е един. Аз съм един. Делението на нисше его, нисш аз, личност от една страна и висш аз, душа, висше его, индивидуалност от друга е само условно. Както казах, повечето хора отнасят егото към първата поредица от синоними, но оригиналното значение на думата се отнася до втората поредица от синоними. Объркването идва от думата егоизъм, означаваща себичност, т.е. изключване и омаловажаване на всичко което е извън нас самите, или по-точно, отвъд представата ни за нас самите; фокусиране единствено в самите себе си. В последствие човек идентифицира това „себе си“ с мислите, чувствата, физ. си тяло. Човек търси нещо свое с което да се отъждестви, което да го разграничи от всичко останало. Непознавайки своята вътрешна уникалност, човек я търси отвън, създавайки си илюзорна представа за себе си... Писал съм го и преди, ще го напиша отново: личността сме ние праз даден земен живот. Аз съм Станимир, работя еди какво си, живея еди къде си, имам еди какви си приятели и еди какви си интереси. Всичко това, което ме характеризира единствено в този живот, но няма да е валидно през следващия ми живот, това е личността. В следващия си живот аз няма да съм Станимир, няма да живея в същия град (вероятно), няма да работя същата професия, някои интереси може да са сходни, но в по-голямата част вероятно няма да са същитие и т.н. Човек не може да отрича своята личност, защото проявлението му на физически план се извършва именно чрез нея. Човек не може да отрече и нисшето си его, пак по същата причина. Може да се отрече егоизма, защото той предполага неправилно проявяване на душата посредством личността. Напълно съм съгласна с всичко казано. Човекът е един! Но същевременно и част от общото Единство на Творение. Дали чрез временната си личност работи за Божествените закони на това Цяло или се учи, няма значение. Важно е да се поддържа връзката с Бога. Слънчева и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Ами сега ми идва на ум, че тези, които се отнасят към своето его като към нещо опасно ... може би в своя личен случай имат право? Това е точно така... В моя личен случай, егоизмът по низходяща степен е много опасно нещо ( а пък егоизмът по възходяща степен е доброто у мене, заслугата за което е изцяло на Бога, не е моя)... (Да си припомним първо класификацията на Учителя, относно егоизма. Той казва : "В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен." ... И нека занапред да уточняваме изрично за коя точно страна на егоизма говорим, за да няма противоречия и недоразумения, идващи от смесването и объркването на тези две страни на егоизма)... Ще споделя, че за мене - това, че съм успяла да различа у себе си точно негативната страна на егоизма - ето този, същия егоизъм по низходяща степен , наречен "плът" (егоизмът по низходяща степен се нарича още плът), за който говори ап. Павел в Библията : Римляни 7:18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Римляни 7:19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша; проверила съм - чрез много лични опити, че това е така , т.е. - че човек "има желание за доброто , но не и сила да го върши"- ми донесе резултат, такъв: Всичко това, по съвкупност и за един определен период от доста време - ме накара да бъда много снизходителна и разбираща егоизма по низходяща степен у другите хора... Защото човекът - може външно да си е извоювал някаква свобода, но той вътрешно не е свободен и то - само поради този егоизъм от низходяща степен... Ето тази е страната на егоизма, която наистина си заслужава да се изучи подробно, за да се намери изходния път... Точно тази страна само - егоизмът по низходяща степен - е тази, която трябва да се подчини от духа и цялото Учение, и цялата Библия са пълни с методи как да стане това... Егоизмът по низходяща степен се явява кардинален проблем за разрешаване у всеки търсещ, без никакво изключение... Споделих, за това, че когато забелязах своя егоизъм по низходяща степен - най-напред - безрезултатно "се сражавах" с него . След като разбрах с кого си имам работа - предадох се, но този опит ме направи много мека, състрадателна и разбираща другите хора... Вече не мога нито да им се сърдя, нито да ги съдя за каквото и да било... Значи - в практичен план станах разбираща и прощаваща, защото на практика осъзнах, че всъщност няма какво да се прощава... Всичко е само уроци ; няма грешки - има само контрасти... А пък тези от нас, които твърдят, че обичат своя егоизъм - сигурно е, че влагат друго съдържание в понятието "егоизъм по низходяща степен", за който иде реч... Те не са го разпознали още у себе си... Защото точно егоизмът по низходяща степен е този, който е отговорен за всичките им мъчения, страдания, противоречия , недоразумения и неволи на земята. Обаче - той е същият, който ги приспива и им пее обичливи песнички; това също е негова маневра ... После - егоизмът по низходяща степен е този, който ги кара да се обиждат и сърдят на другите за неща, които и самите те вършат; при това - с удоволствие... Всяка обида, каквато и да е тя - независимо от причината, е проява на егоизма по низходяща степен; всяко желание да изплуваш "като масло над водата"... Да, може и да си прав, но щом се стремиш да си пръв във всичко - това е пак егоизъм от низходяща степен... Желаеш да се съревноваваш с другите, елегантно да им "покажеш кой си", или пък откровено ги мразиш - отново клиничната картина е налице ... Непрекъснато се оправдаваш, защитаваш се и нещо много важно - търсиш си правото (запомнете го това, братя) - пак се проявява егоизмът по низходяща степен; все той... Изобщо - ако не си осъзнат и нарочно не внимаваш за тези неща - през цялото време на деня си все в егоизма от низходяща степен... Ето и моите постове от вчера насам в тема "Его" - и те са в кюпа, и аз барабар с тях... Но аз от началото на поста си ви предупредих за това опасно нещо у мене, че го има, намира се у мене това нещо... Сега - няколко думи за тези, които са ликвидирали сметката си с егоизма по низходяща степен, чрез подчиняване на духа... Те , по правило - не пишат по форумите... Няма ги сред нас... Те нямат никакви желания за изява и са изцяло предадени на службата си... Ако се налага - за малко могат и "да ни светнат" тука за нещо; ако Замисълът е такъв, но винаги с едно наум - че не са те, т.е. - не е техният егоизъм по низходяща степен, а е Пръстът на Висшия Замисъл, Който е намерил това за нужно , защото някоя душичка тук има нужда да прочете това ... (Само една душичка, на която е дошло времето)... Те помнят това и никога не изпускат из очи, и никога не оставят своя егоизъм по низходяща степен да си вее байрака по форумите, а са го предали на подчинение на духа и то само защото времето им е дошло, а не поради други причини (недай Боже някой да помисли за лични заслуги)... Сега - този, който обича своя егоизъм по низходяща степен - аз не го съдя, защото правилното е да го обича... Обаче - нека такъв човек да бъде снизходителен , разбиращ и състрадателен и към брата си, у когото също се намира егоизъм по низходяща степен, и човекът също си го обича, и това също е правилно... Обаче - споровете, караниците , обидите, сърденето, недоразуменията идват от това, че ние си казваме така : "Аз обичам моя си егоизъм, но мразя егоизма на брата си, който непрекъснато ме наранява! Заради него не мога нито да спя, нито мога да се храня и съм му направо бясна на този неблагодарник! Та той изобщо не ме смята за човек, третира ме като работно добиче! Махам се от него, напускам го завинаги..."... Ето защо мир няма ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Вили, гледам, че другите говорят за его, а ти за егоизъм - може би от там идва някакво разминаване. Или - няма разлика в двете думи? А като прочетох това: ... Споделих, за това, че когато забелязах своя егоизъм по низходяща степен - най-напред - безрезултатно "се сражавах" с него . След като разбрах с кого си имам работа - предадох се, но този опит ме направи много мека, състрадателна и разбираща другите хора... Вече не мога нито да им се сърдя, нито да ги съдя за каквото и да било... Значи - в практичен план станах разбираща и прощаваща, защото на практика осъзнах, че всъщност няма какво да се прощава... Всичко е само уроци ; няма грешки - има само контрасти... ... ... знаеш ли ... въпреки че в твоите постове има най-много емотиконки с усмивка, като че ли имам нужда да бъдеш още по-мека и разбираща ... но това едва ли е обективно - предполагам просто моя егоизъм по низходяща степен има тази нужда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Его-то ни е необходимо до един момент, то е част от нашата идентичност и развитие. Както се спомена-има висш и нисш Аз. Но има и среден /манас/. Средният път-опознаването на себе си идва след признанията-да, аз съм такъв, да, аз направих това...но защо?-търся причината. Когато я намеря, разбирам, че не съм нито добър, нито лош... Просто съм... И тогава иде ред на смирението, разбирам, че сама нищо не мога, нужен е Той, човекът о-съзнава, че е слаб, контрола му се изплъзва, каквото и да прави. Без Бога сме нищо. Когато ни води Духът, когато заживее в нас, всичко е прекрасно, душата ни пее... и его-то отстъпва, няма го... Лъчезарна и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Ами за другите не знам - аз себе си само мога да отговарям... Лично аз си го чувствам като мое растящо (вечно ) дете. И като едно дете си има всичко, защото сега се учи, а който се учи винаги минава по пътя на опитите, грешките, успехите. До какъв извод за себе си съм стигнала - както правдиво казаха преди мен писалите - аз не съм моето его, но съм отговорна за неговия растеж.... Ако егото ми тръгне надолу - това е естествено за него - иначе как ще разбере какво е там, ако не го изпита. Аз съм тази, която ще му пази перимеътра - да опита и да се опари, но толкова, колкото да се научи, че това пари. Да се спъне и да падне, но там и така, че да може да стане само и да научи урока на това падане.... И в егото на другите хора нямам време да се вглеждам - моето си ми стига... Само понякога се изкушавам да се приближа твърде близо до някого, но как иначе ако не по ухапването, по удара - бих разбрала, че съм объркала егото с душата му? И че съм им попречила с моето добро... Но и това е урок... Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Его-то ни е необходимо до един момент, то е част от нашата идентичност и развитие. Както се спомена-има висш и нисш Аз. Но има и среден /манас/. Средният път-опознаването на себе си идва след признанията-да, аз съм такъв, да, аз направих това...но защо?-търся причината. Когато я намеря, разбирам, че не съм нито добър, нито лош... Просто съм... И тогава иде ред на смирението, разбирам, че сама нищо не мога, нужен е Той, човекът о-съзнава, че е слаб, контрола му се изплъзва, каквото и да прави. Без Бога сме нищо. Когато ни води Духът, когато заживее в нас, всичко е прекрасно, душата ни пее... и его-то отстъпва, няма го... veselina каза: "Сега - няколко думи за тези, които са ликвидирали сметката си с егоизма по низходяща степен, чрез подчиняване на духа... Те , по правило - не пишат по форумите... Няма ги сред нас... Те нямат никакви желания за изява и са изцяло предадени на службата си... Ако се налага - за малко могат и "да ни светнат" тука за нещо; ако Замисълът е такъв, но винаги с едно наум - че не са те, т.е. - не е техният егоизъм по низходяща степен, а е Пръстът на Висшия Замисъл, Който е намерил това за нужно , защото някоя душичка тук има нужда да прочете това ... (Само една душичка, на която е дошло времето)... Те помнят това и никога не изпускат из очи, и никога не оставят своя егоизъм по низходяща степен да си вее байрака по форумите, а са го предали на подчинение на духа и то само защото времето им е дошло, а не поради други причини (недай Боже някой да помисли за лични заслуги)... " Аз мисля,че сред пишещите във форума има такива,и те пишат не за изява,а за тези,които имат очи да видят и уши да чуят. Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 Вили, гледам, че другите говорят за его, а ти за егоизъм - може би от там идва някакво разминаване. Или - няма разлика в двете думи? А като прочетох това: ... Споделих, за това, че когато забелязах своя егоизъм по низходяща степен - най-напред - безрезултатно "се сражавах" с него . След като разбрах с кого си имам работа - предадох се, но този опит ме направи много мека, състрадателна и разбираща другите хора... Вече не мога нито да им се сърдя, нито да ги съдя за каквото и да било... Значи - в практичен план станах разбираща и прощаваща, защото на практика осъзнах, че всъщност няма какво да се прощава... Всичко е само уроци ; няма грешки - има само контрасти... ... ... знаеш ли ... въпреки че в твоите постове има най-много емотиконки с усмивка, като че ли имам нужда да бъдеш още по-мека и разбираща ... но това едва ли е обективно - предполагам просто моя егоизъм по низходяща степен има тази нужда. Диана, относно егото - мисля, че този феномен се проявява в дуалността като егоизъм по възходяща степен, за който масово се пише и се адмирира и егоизъм по низходяща степен, който накратко вчера и днес разгледах в постовете си, в тази тема... Когато се пише само за егото, без изрично да се уточнява за коя негова страна иде реч - това винаги създава ред недоразумения и неудобства, защото всеки си мисли за тази негова страна, която в момента е в мислите му и противоречието е налице... Създава се впечатление за сблъсък на становища, без реално да съществува такъв... Общо взето факт е, че някои от проявите на егото - като егоизъм по низходяща степен - са приети за нормални и даже желателни в съвременното масово общество; в светския живот - затова хората изобщо не ги разпознават на пръв поглед и дори са склонни ревностно да ги защитават и бранят... Тогава идват на помощ духовните учения - които ни ограмотяват по въпроса, когато проявим интерес към този аспект на земната реалност... И наистина трябват нарочни усилия, за да се приеме тази страна на егото - защото точно това е най-гъстата материя; точно тук са тези нелицеприятни мочурища, в които гази земният човек... Егоизмът по низходяща степен е толкова лукав експерт по мимикрия , че е невероятно трудно понякога да бъде изваден на светло...Не е чудно, че хората не разбират за какво става дума, без специална предварителна вътрешна работа над себе си... Мисля, че всичко написано за егото и егоизма е вярно, но само когато се отчитат и не се смесват и объркват двете страни на проявите на егото ( т.е. - егоизмът във възходяща степен , който адмирираме, да не се припокрива и така да замаскира и да омаловажава егоизма в низходяща степен, който трябва да се подчини на духа, защото е определено така да стане)... По другия ти въпрос - сега - твое право е, да си мислиш , че съм груба в постовете си и то е така само защото ги възприемаш емоционално, а не рационално, какъвто е замисълът им ... Но нищо не може да се направи; това е въпрос на стил от моя страна, а пък ти вероятно си склонна да търсиш лични чувства там и вероятно - така ги откриваш (точно и само затова, защото ги търсиш) ... Знаем, че винаги намираме само това, което търсим ... Другото не го забелязваме... Ако искаш - прочети постовете ми отново, като се абстрахираш от емоционалната компонента и тогава вероятно ще видиш ясно моята позиция. Знаем, че емоцията винаги оцветява същността - било то в позитивен, или в негативен аспект... Убедена съм , че точно тази изкуствено привнесена лична емоция, действаща у нас в процеса на общуването - винаги пречи да се схване авторовия смисъл, при каквото и да е общуване - било то епистоларно, или вербално... Но ще търпим, няма що - това не зависи от нас . А аз наистина съм разгледала въпроса за едната, от двете страни на егото, само и единствено рационално и практично; споделила съм личния си опит с единственото намерение - да бъда полезна някому...И някой със сигурност се радвал , или ще се радва да прочете тези споделени неща, като е открил и свои размисли в тях, без да се самонаранява... Защото наистина - нищо лично няма в постовете ми; личното вече наистина не ме занимава достатъчно, за да пиша за него във форума.... Обаче - накрая ще се извиня и ще помоля за прошка всички ония, които са се почувствали засегнати от моите постове, независимо от причината... Колкото и да се старае - на земята човек няма как да не се оцапа, или да не бъде оцапан... Който сега не вярва - по-нататък ще разбере, че това е точно така... Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 22, 2010 Доклад Share Добавено Юни 22, 2010 За да се получи най-висшето просветление, егото трябва наистина да си отиде! Низше, по-висше - няма значение. Каквато и представа да имаш за себе си, колкото и да е възвишена и благородна, тя трябва да изчезне за да може да изчезнеш и самия ти. "Изгуби се за да се намериш." Сама така човек може да се пробуди в другото, онова друго, за което въобще не може да се говори. Относно любовта към егото: Това е не само забавна идея, но и могъщ окултен принцип. Любовта е най-мощния трансформатор! Някой сега може да каже: Ама имаме ли я сега тази любов, за която Учителя ни говори?! Е, колкото толкова, но пак върши работа. "Обичайте враговете си!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 23, 2010 Доклад Share Добавено Юни 23, 2010 (edited) Егоизмът по низходяща степен е толкова лукав експерт по мимикрия , че е невероятно трудно понякога да бъде изваден на светло...Не е чудно, че ние, хората не разбираме за какво става дума, без специална - предварителна вътрешна работа, свързана с опити над себе си... Това се случва когато , по някаква сериозна лична причина, свързана най-често с голямо лично страдание - заниманията ни с другите хора приключат и дойде това време - човек сериозно да се огледа – сам себе си... Чак тогава той стига до извода, че наистина не познава себе си и че не си дава сметка за собственото си вътрешно робство, изразяващо се в ограниченията на понятиен затвор, в който той вегетира... Егоизъм по низходяща степен е същото нещо, което е наречено още и себичен ум, или себичен аз ... Полезно е, отплаща се хилядократно, да правим опити със себе си, в тази връзка - да разпознаваме у себе си себичния ум и неговите мисловни конструкции, „на всяка от които е присъща нуждата от съпротива и изключване, за да се поддържа чувството за отделеност, от която зависи оцеляването му... Себичното самосъзнание има нужда от конфликт, тъй като чувството му за обособена идентичност укрепва в борбата срещу едно, или друго... Почти всяко его съдържа така наречената „идентичност на жертва“. Някои хора имат толкова силна представа за себе си като жертва, че това се превръща в сърцевина на тяхното его. Недоволството и оплакванията съставляват важна част от самосъзнанието им... Оплакванията и противопоставянето са любими мисловни шаблони, чрез които егото се самоукрепва... По този начин правите така, че ситуацията, или другите да са „криви“, а вие – „прави“. Като „прави“ имате усещането за превъзходство, а чрез него укрепвате самочувствието си. В действителност, разбира се, укрепвате само илюзията на егото.“ Цитатът е от "Гласът на покоя " - Екхарт Толе, можете да изтеглите от тук ... Егоизмът по низходяща степен, наричан още - според случая – „себичен ум“, „себичен аз“, „себично самосъзнание“, „его“, се среща в понятийния свят и като, напр. „стария човек“, „плътта“, „дяволския нокът“ , „змията“ , а също и под много, наистина много алегорични форми, които сочат към него, като към отговорен за всички земни мъки и страдания ... В любимата ми книга от Учителя Петър Дънов – „Българската душа“ – можете да я изтеглите от тук , на стр.83, пише: „Страданията, които ние минаваме, са изключителни за сегашните хора. Растенията не страдат тъй, както ние страдаме. Понеже само при тези вътрешни страдания, когато научим законите, които ръководят страданията, ние ще имаме един нов живот. Човек ще се освободи от вътрешното робство. Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е плътта или змията у човека. Това е голямата змия в света, която е умна, будна, никога не спи и живее във всеки човек още от раждането му, още в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането й между духа и нея се започва борба. Който не знае как да подчини змията, се натъква на големи бедствия. Тя не трябва да се унищожава, но да се подчини. Докато змията действува в тебе - ти живееш. Умре ли тя, умираш и ти. Докато змията живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да й станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твои ръце. Не можеш ли да й станеш господар, ще си останеш беден. От това зависи твоето богатство - господар да й станеш. Среден път няма. Човек е двойно същество: едното същество - доброто в човека - представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество - злото в човека - има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е време сега за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това, нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тая работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него." Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, облечи се хубаво - един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на тоя свят не се живее." Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада - смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. Адът ние сами си го създаваме. Съвременните хора живеят в ада. Затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнаието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити, както химикът прави в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение.“ Редактирано Юни 23, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 25, 2010 Доклад Share Добавено Юни 25, 2010 (edited) velina каза: "Сега - няколко думи за тези, които са ликвидирали сметката си с егоизма по низходяща степен, чрез подчиняване на духа... Те , по правило - не пишат по форумите... Няма ги сред нас... Те нямат никакви желания за изява и са изцяло предадени на службата си... Ако се налага - за малко могат и "да ни светнат" тука за нещо; ако Замисълът е такъв, но винаги с едно наум - че не са те, т.е. - не е техният егоизъм по низходяща степен, а е Пръстът на Висшия Замисъл, Който е намерил това за нужно , защото някоя душичка тук има нужда да прочете това ... (Само една душичка, на която е дошло времето)... Те помнят това и никога не изпускат из очи, и никога не оставят своя егоизъм по низходяща степен да си вее байрака по форумите, а са го предали на подчинение на духа и то само защото времето им е дошло, а не поради други причини (недай Боже някой да помисли за лични заслуги)... " Аз мисля,че сред пишещите във форума има такива,и те пишат не за изява,а за тези,които имат очи да видят и уши да чуят. Мария-София, червеният цвят ме задължи да не го пренебрегвам, но ще ти отговоря не аз ,а Константинов и Маджаров - ученици на Учителя, относно "помагане на другите", с цел търсене на "признание, почит и уважение"... Разбира се - всеки решава кое е вярно лично за него; аз не натрапвам никому нищо... "Очите" и "ушите" , които споменаваш - за нас, хората, са израз само на ниво на съзнание, чието свойство е да се разширява и да преминава от едно качество в друго , в процеса на еволюцията ... В таблицата, която ни се предлага , има пет такива качества човешко съзнание, т.е. - пет нива (или категории), както следва: д-р Методи Константинов, Христо Маджаров 5 категории съзнание: - физически - емоционален - интелектуален - ученик - съвършен Всяко ниво на съзнание има свои характерни качества, задачи, ограничения, стремежи, реакции, живот, критерии на поведение. Физическият човек търси богатство и слава, емоционалният – съчувствие и симпатия, интелектуалецът – признание почит и уважение, ученикът – освобождение, съвършеният – сърца, които да станат проводници на Новото. *Виж таблицата по-долу: Според таблицата: Тези, които живеят с мисълта, че "помагат на другите" - са интелектуалците от третото ниво и те биват три категории - "културни, талантливи и гениални",а стимулът на действията им е получаване на "признание, почит и уважение"... Те страдат, когато не го получават, защото живеят в самосъзнанието си; търсят си правото, но са готови да жертват личното за общото... Тъй като все още не са ликвидирали с егоизма си , понеже не са минали през самоотричането - те имат илюзорни очаквания, в следствие на което преживяват "наскърбяване и накърняване на достойнството им"... Виж подробностите на място... Но в моя пост, аз не писах за третото , а за следващото, по ред, ниво (или категория съзнание) - това на учениците...Ученикът вече знае, че не може да помогне никому... Защо е така - ами, въпрос на израстването е - просто, когато ученикът прави нещо, той никога не го пише на своя сметка, както прави интелектуалецът - ученикът няма очаквания, затова няма и разочарования... Ученикът е олекнал, разтоварил се е от умствения багаж, който е събирал по времето, когато е бил интелектуалец, защото вече лично е прозрял в стария умствен багаж само излишен товар - (написаното в т.17 по вертикала /за интелектуалците/ - т.3 по хоризонтала) - съдържащ "неверни хипотези, ненужни теории, обществени предразсъдъци"... Ученикът не е дошъл (т. 2 по вертикала) да "помага на другите", а да бъде в помощ на своя Учител (т.2 по вертикала/ т.4 по хоризонтала), когато и както Учителят реши... По нататък четем, че ученикът е научил и прилага правата мисъл, живее в причинния свят (който е преходен към Божествения) и затова опитва от Любовта, Светлината, Мира и Радостта...Всичко това е следствие на преживяното от него самоотричане, което окончателно е ликвидирало егоизма му (чрез подчинение на духа) и т.н., и т.н., съгласно таблицата... За всички ни е много полезно следното : в личен план, човек да има едно наум и да сверява личния си "духовен часовник", по тази таблица... Ще си спести доста излишни ядове... Защото нещата в духовното растене не могат да станат нито насила, нито изведнъж, а идват постепенно и с търпение... Просто - трябва задължително да се преживее по-долното ниво, за да се влезе в по-горното... При това - страданията, които търпим - са задължителни за всеки от нас, който иска да расте от по-низше, към по-висше ниво... Редактирано Юни 25, 2010 от velinavasileva Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.