Прехвърляне към съдържание


Снимка
* * * * * 2 Гласове

Вегетативна дистония


  • Please log in to reply
24 мнения в тази тема

#1 curtis 187

curtis 187
  • Участници
  • 9 Мнения:

Публикувано: 26 юни 2009 - 17:49

Здравейте! от известно време имам поставена диагноза вегетативна дистония. поразрових се тук-там и разбрах,че всичко е на психична основа. бихте ли ми разяснили малко повече за това заболяване ( подход и лечение ). Благодаря ви предварително.
  • 0

#2 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3725 Мнения:

Публикувано: 29 юни 2009 - 08:05

Здравейте!

Вегетативната дистония се случва, когато човек има малко по-тревожна личностова структура плюс повишена способност на тялото да соматизира, да конверзира психичните преживявания в телесни симптоми. Погледнато от добрата страна, вие имате способността да бъдете чувствителен, сърдечен, лесно резониращ с нещата човек. Когато овладеете състоянието си, същите тези психични предразположености, които ви причиняват дистонията, могат да ви тласнат към едно много фино и дълбоко вчустване на светлото и радостното в живота, на духовността, доброто и щастието!

Един директен подход към състоянието ви би било лечение чрез хипнотерапия - при сертифициран хипнотерапевт. Хипнотерапията може да прерасне в самостоятелна практика по медитация/ автохипноза. При терапевт можете да анализирате тези психични модели, които поддържат случването на дистонията и да ги промените в адаптивни такива. Така че, не се бавете, изберете си терапевт и започнете психотерапия!
  • 1

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#3 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1000 Мнения:

Публикувано: 29 юни 2009 - 10:33

Много важно е да разбереш , че всъщност си напълно здрава .В тялото и мозъка ти няма болестен процес, който да се лекува .Проблема в случая идва от мислите на притеснение, опасенията , неудовлетвореността.Винаги когато в главата ни има такива мисли от надбъбрека се отделя адреналин.Той свива кръвоносните съдове , учестява сърдечната дейност , предизвиква главоболие и всички тези оплаквания които ние лекарите обобщаваме с името ,,Нервно –вегетативна дистония ‘’.

И тъй като ти практически си здрава и проблема е в мисленето лекарствата не са решение .Те не могат да хванат мислите ти и ги променят. В случая наистина психотерапията е нещо което може да ти помогне.
  • 0

#4 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3725 Мнения:

Публикувано: 31 май 2010 - 09:20

По-долу копирам въпросите от л.с. на мимими (псевдонима на питащата)

"Здравейте. Понеже не намерих подобна тема за моя въпрос реших да Ви напиша лично съобщение. Предварително се извинявам.
От 4 години страдам от световъртеж от вестибуларен произход. През годините съм пила много лекарства включая и антидепресант серопрам. Преди 2 месеца пих деанксит, който в началото ми повлия добре страха от падане който имам като не мога да пазя равновесие, но в последствие пак се появиха силни световъртежни кризи. Кръга е омагьосан имам ли световъртеж изпитвам силен страх, страха пък от своя страна води до световъртеж и не мога да изляза от тази дупка. Преди месец посетих психиатър който ми назначи лечение с ципралекс и ривотрил. 15 дни пих ципралекса по четвъртинка, 8 дни по половин, и вече 15 дни по половин+четвъртин не съм стигнала още до цяло каквато доза ми изписаха защото : на 3 ден от приема на ципралекса изведнъж както си стоя ме облива една много гореща вълна, изпотяване,имам страхотно замайване, получавам сърцебиене и вдигам кръвно - това преминава за около 10 мин. . Обичайното ми кръвно е 110/70 а в такива моменти става 140/90. Това нещо съм го получавала 4-5 пъти до сега и го установих че се получава при вдигане на дозата на лекарството. Може ли да се касае за някакъв серотонинов синдром, прочетох че има такива ефекти при него, или просто организма ми реагира много бурно на това лекарство. При серопрама който съм пила преди 3 години също имах такива топли вълни и покачване на кръвното, но това състояние сега е много силно и плашещо. Ривотрил пия от 0,5 - 1/2+1/4+1/4. Иначе от 30 дни съм на легло и единствено 4-5 дни през този период може да се каже че ми е било по-добре. Освен това нямам никакъв апетит, отслабнах 3-4 кг. чувствам се отаднала, но това мога да приема че е странична реакция на ципралекса, но това кръвно и изпотяване и от 3дни пък ми трепери и мускула в свивката на лакътя, само той но непрекъснато.Може ли да ми дадете и своето мнение дали не се касае за някакъв серотонинов синдром или просто е реакция на организма към дозата.Много Ви благодаря."

Когато вземате таблетките, били те ципралекс и ривотрил или нещо друго, психическата ви нагласа вероятно е: ох, сега ще го спра това, ще го накарам да се махне, ще го разкарам с хапчето; искам да махна този страх - той е нещо ужасно; ненавиждам световъртежа и сега, като си взема хапчето, ще го махна; сърцебиенето, горещата вълна, изпотяването са нещо ужасно, трябва да ги контролирам с хапчета и още хапчета......... Тоест, самият прием на хапчета създава и поддържа нагласа на борба, на отхвърляне на ставащото. Както и очакването по един механичен начин всичко да се разреши чрез химията на хапчетата, докато през тов авреме психиката ви е в позиция на нещастна жертва, отхвърляща ставащото. Такава психична нагласа обаче е гаранция за увековечаване на поддържането на проблема. Това е установено през 110-тте години на развитие на съвременната психотерапия, но всъщност винаги се е знаело от хората с житейски опит и мъдрост. Бори ли се човек сртещу нещо, отхвърля ли го, го подхранва и то расте, задълбочава се, разклонява се, усложнява се! Ако искате действително да разрешите проблема си, е нужно да се научите да разчитате на психиката си! Да си повярвате и да научите подходящо ментално отношение към телесните си процеси! Това се учи в хода на психотерапията при специалист по ментално здраве! Когато започнете психотерапия, можете успоредно да приемате психофармация, но постепенно да я намалите и спрете! Продължителният или доживотен прием на медикаменти при менталните разстройства е оправдан единствено при тежките форми на психоза. А вие сте практически здрава! Както писах, приемът на медикаменти без психотерапия, при поддържане на психичните механизми, които всъщност амплифицират и усложняват преживяваното от вас, е сигурна гаранция за продължаване на преживяването му!

Искам да кажа няколко думи за вегетативната дистония. Характерното за нея е, че не се откриват каквито и да е болестни промени в тялото. Но има чест световъртеж, страх от падане, студени и/или горещи вълни, сърцебиене, изпотяване, тежест в гърдите и отзад в главата и т.н. Ако с тези симптоми отидете при невролог, той ще постави диагноза вегетативна дистония. Ако отидете при психиатър от старата школа, ще диагностицира страхова невроза. Ако отидете при обучен психотерапевт, ще го нарече паническо разстройство... Тоест, един и същ феномен, погледнат през леко различна професионална призма, се етикетира различно.

Наблюдавайте ставащото при вас: започва леко замайване -> интерпретирате го катстрофично: сега ще падна, ще се проваля (защото страхът от падане е всъщност страх от провал), ужас, какво ще кажат хората наоколо; сега ще ми стане нещо, ще получа инфаркт, страх ме е от самия страх -> тази мисинтерпретация на нормалните телесни преживяания засилва страха - > установява се психична нагласа на отхвърляне, неприемане на ставащото, която още повече засилва страха -> така засиленият страх увеличава допълнително телесните преживявания: сърцебиенето, покачването на кръвното, вълните, потенето, замайването...-> евентуално вземате хапчета, като част от битката си против ставащото, с който акт затвърждавате тази си всъщност поддържаща проблема ви битка. Ривотрилът временно облекчава, но всъщност представлява упоритото ви бягство от сянката ви, от реалното посрещане и справяне със ставащото -> кръгът се затваря, резултирал в тревожно р-во!

Сега, възможно е да имате някаква свръхминимална вестибуларна дусфункция. Но има ли абсолютно здрави хора? Аз такива не познавам. Ходила сте на невролог или друг специалист, той вероятно е преценил, че трябва да е проблем с вестибуларната система... Вие кажете за това. Още по-вероятно обаче е да сте напълно здрава и замайването да е изцяло на "нервна почва", тоест да се дължи на психиката ви! Наблюдавайте дишането си около началото на замайването - има вероятност да е преди всичко плитко гръдно и леко учестено, като има стягане в стомаха или другаде. Ако е така, научаването на коремното дишане и релаксацията директно ще подобрят положението.

КАК да се справите?

Започнете терапия при психотерапевт, работещ интегрално. такъв, който съчетава добре в практиката си когнитивна терапия, нлп, фокус в решения, ключови елементи от анализата, хипнотерапията; който работи и с дишане и медитация и знае от какво имате нужда! Изборът на добър специалист е важен - инче бихте могла да ходите 10 години на психоанализа, което само по себе си не е лошо... Но да продължавате да носите проблема си. Отклонявам се лирично: напоследък си мислех: психоанализата не е подходящият метод за паник атаки, за натрапчивости, за хипохондрия, за генерализирана тревожност, за фобии, за социална тревожност, за личностови разтройства, за биполярно р-во, за шизоафективно р-во, за шизофрения... (казвам го през призмата на психотерапевтичния си опит). Като се замисли човек, за какво е подходяща тогава, какви проблеми решава всъщност?! Както и да е...

Нужно е да бъде прекъснат гореописаният порочен кръг. Това става чрез промяна на мисленето ви по отношение на ставащото, по отношение на телесните симптоми и социалната среда, в която се случват нещата. Нужно е да развиете едно звисещо само отсебе си самочувствие и "пет пари да не давате за мнението на хората!". Да приемете провала като част от пътя към успеха! Да приемете като неизменно нужни малките неуспехи, да ги обикнете, да бъдете по -релаксирана и толерантна към себе си, хората, света наоколо. Да се научите повече да се радвате и обичате. Да обикнете замайването, горещите вълни... Да се научите да се носите в замайването, сякаш се носите във вълшебна приказка. Да се отпуснете в него приемащо, с релакс и радост, оставяйки го да ви понесе в приказността на живота! Да с есприятелите с него! Да обикнете страха си, да се научите да го галите нежно с приятелското си спокойно и приемащо отношение, докато се превръща в спокойната ви смелост! Разбира се, цялостният, но бърз и структуриран анализ на психиката ви, на залаганията от детските години и т.н., е част от себеразбирането и промяната! Но е само част от цялостната психотерапия!

Та, това е накратко и спонтанно нахвърляно!

Успехи ви желая!

Орлин Баев

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 31 май 2010 - 11:31

  • 2

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#5 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1000 Мнения:

Публикувано: 31 май 2010 - 17:54

Прочетох това което е написала Мими и се сетих за един случай от преди повече от 15 години. При мен за психотерапия дойде напълно непозната жена, придружена от синът си. В първият момент бях смутен и не повярвах, че ще мога да правя някаква терапия с тази жена. Причината бе, че тя бе на възраст около седемдесетте, бе от някакво забутано малко село и цял живот бе работила в селскостопанската бригада.

Най -вероятно бе и полуграмотна.

Обаче това, което ми каза тази проста женица, промени представата ми за връзката на психотерапията с възрастта и образованието.

,, Аз, синко, имам много лоши мисли и страхове –започна жената – те не ми дават мира и покой, нито се храня, нито спя, често плача и направо не ми се живее. Синът ми много ме обича и ме заведе при психиатър. Той човека много говори с мен и ми изписа разни хапове. Но аз, баби, не искам да ги пия и синът много ми се кара. А не искам да ги пия, защото знам, че страховете ми идват от мислите и с моя прост бабешки акъл не мога да разбера как някакво си хапче ще влезе в главата ми и ще промени мислите ми. То хапчето да няма ръце я, че да ги хване и спре. За това и се караме с детето. То вика да ги пия, а аз не .’’

Направо онемях, логиката на тази жена бе желязна. Как хапчето може да хване мисълта и я промени. От тогава разбрах, че възраст, образование и населено място нямат нищо общо с липсата или наличието на здрав разум. В случая необразованата майка разсъждаваше много по-умно от сина си висшист.

Естествено терапията беше успешна.


  • 0

#6 Eлф

Eлф

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3096 Мнения:

Публикувано: 03 юни 2010 - 09:49

Искам да споделя ако ми позволите. Днес попаднах на една молитва която може би ще помогне на някого, аз усетих че на мен ми помага. -

“ Боже мой, в ръката си имам живот, но си спомням деня, в който изглеждаше, че всичко ми се изплъзва. Мислех, че падам. Тогава Ти ме подкрепи и отново ме понесе. Доверявам се на Тебе!” – Из* С Божието Слово Всеки Ден – 03.06.’10г.
  • 0
  • „ Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.“- изт.

#7 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3725 Мнения:

Публикувано: 16 юни 2010 - 16:56

Копирам мнението на руския психотерапевт Васутин от книгата му:"Психохирургия"

"Вегето-сосудистая дистония как реакции «убегания» у человека.

Жизнь в обществе предъявляет нам огромное количество требований. И не все из них мы с удовольствием выполняем. То есть необходимость выполнения этих требований частенько вызывает у нас отрицательные эмоции.

Чаще всего мы не понимаем (да и не желаем понимать) причин тревоги и депрессий, тех отрицательных эмоций, что образуются вроде бы на пустом месте, при внешнем благополучии. Мы продолжаем жить так, как жили раньше, и в лучшем случае принимаем противотревожные препараты. Если бессознательному не удается таким образом воздействовать на поведение человека и изменить его в нужную ему сторону, то тогда оно начинает показывать свое недовольство его действиями при помощи воздействия на гладкую мускулатуру сосудов и внутренних органов.

Я объясняю то, что происходит в этом случае, примерно так. Представьте себе небольшое озеро, в котором живут водные существа. Если они живут друг с другом в мире, то поверхность озера будет спокойной, а вода чистой. Но если они поссорились и начали там внутри драться друг с другом, то, как вы думаете: поверхность воды останется спокойной? а вода чистой? Конечно же, нет! Грязь, которая накопилась на дне за тысячи лет, поднимется со дна в виде мути. А на поверхности воды появятся волны. Это является аналогией того, что творится в бессознательном и что мы называем вегето - сосудистой или нейро - циркуляторной дистонией.

Компромисс как прививка против болезней.

В психике такого человека постоянно - то затухая, то разгораясь под влиянием внешних и внутренних стимулов - идет борьба между тем, что есть и тем, что хочется, между тем, что требует тело и тем, что разрешено - обществом или родителями. И так далее и тому подобное. А на «поверхности» его тела это отражается в виде вегето-сосудистой дистонии той или иной степени.

В результате этой «тряски» человек бывает вынужден изменить свой образ жизни. Если замена поведения удовлетворит бессознательное, то через некоторое время «волны» на поверхности тела успокаиваются, и воцаряется покой. Клинически это проявляется в исчезновении вегето – сосудистых расстройств. Если же нет – то приступы неприятных ощущений будут повторяться вновь и вновь, с каждым разом усиливаясь.

Например, вегето-сосудистая дистония по гипертоническому типу повторяясь и повторяясь после очередных эмоциональных встрясок, постепенно входит в «привычку», то есть становится наиболее вероятным (и предпочтительным) типом реагирования организма на эти встряски. И, в конце концов, доходит до степени безусловного рефлекса. То есть переходят в психосоматоз – гипертоническую болезнь.

Состояние вегетативного раздражения становится патологическим тогда, когда реакции переходят границу переносимости по своей длительности и/или интенсивности. Весиак (1976) понимает психовегетативные нарушения как реакции тревоги, возникающие тогда, когда больные находятся в ситуации, с которой они не могут совладеть. Если пациенту не удается решение конфликта, то реакция тревоги может хронифицироваться под видом функциональных синдромов.

Эта борьба является проявлением дилеммы - слушаться и повиноваться или же делать по-своему. Если человек не желает смириться с чем-либо, то на борьбу он тратит огромную энергию, что быстро приводит к снижению энергетического уровня организма и болезням. Из-за этого психика переходит в аварийный режим. Энергии хватает только на то, чтобы поддерживать жизненно-важные функции. А до всего остального руки не доходят.

Таким образом, первым этапом «протеста» человека против не нравящихся ему обстоятельств внешнего мира является вегето - сосудистая дистония. Полем «деятельности» в этом случае являются сосуды и гладкая мускулатура внутренних органов. Бессознательное в этом случае как бы говорит: «Мне это не нравится, но я пока не предпринимаю серьезных мер, так как еще надеюсь, что ты, сознание, образумишься»."

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 16 юни 2010 - 16:59

  • 1

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#8 EthnoJazz

EthnoJazz
  • Участници
  • 6 Мнения:

Публикувано: 13 юни 2012 - 14:04

Здравейте Уважаеми!

Преглеждайки форума стигнах точно до тази тема, която се явява съществен мой проблем в момента: вегетативна дистония - диагнозата ми бе поставена преди 12 години след като споделих оплакванията си с личния ми лекар и след поредица от изследвания, прегледи на сърце, стомах, щитовидна жлеза.
В този период, в края на 90-те години се случи така, че баща ми бе с онкологично заболяване и след 2 години почина, работих под огромен стрес, понякога на 3 места, за да мога да му купувам лекарства, отделно имах дългогодишна връзка, която ме тровеше и исках да прекратя, и куп други дребни несгоди, които преживявах по един или друг начин.
Един ден в офиса ми стана много лошо, помислих, че съм се натровила с нещо. Опитах се да си хвана такси, но след 100 м помолих да спре, защото ми ставаше още по-лошо от ускорението в превозно средство. И се започна - сутрин се събуждах със силно сърцебиене, силно гадене, главозамайване, слабост в крайниците, заседнала буца в гърлото и тотална липса на апетит. Спрях да се храня, свалих много килограми, въпреки че бях слаба. Стигнах до захранване на системи в болница. Уплаших се, чудих се какво ми е, тогава минах през изследванията и като се уверих, че всъщност тялото ми е напълно здраво, досетих се, че дразнителите ме повреждат посредством психиката. Не отидох на поредния преглед при невролог. Реших сама да се справя. Намалих труда до едно работно място, при това ново. Спрях цигари, алкохол, кафе. Прекратих връзката си. Наложих си да закусвам и след това режим на хранене и почивка. Започнах да си обръщам повече внимание и да се занимавам с любимите си хобита, на които от години не отделях никакво внимание. Лека-полека се успокоих и симптомите започнаха да изчезват. Разбира се, това отне доста време. Да речем най-общо 2 години, въпреки че значително по-рано се чувствах добре и пълноценна. По-скоро след 2 години изчезна и последния страх от кризите.
И така до 2008 година когато забременях и загубих детето. Тогава пак се опитах съвсем сама да не се поддавам на каквито и да било самосъжаления, слабости и т.н. Тъгувах, разбира се, но тайно, защото за съпруга ми и хората около мен винаги съм била силна, жизнерадостна, енергична. След време нещата се поуталожиха и пак отминаха кризите, които бяха далеч по-леки от онези първите.
След семейно решение и най-вече по мое желание, решихме да станем осиновители. След дълга и тромава, близо 2-годишна процедура, детенцето е у дома. Почти на година и половина е.
Чакала съм мига, в който да стана майка 30 години и винаги съм се чувствала готова за това. Но още от първия ден вкъщи и всички симптоми се завърнаха с най-страшната си сила. Толкова ми е лошо, най-вече сутрин, че едва го храня. Причернява ми, сърцето ми ще се пръсне, ужасно ми се гади, не си усещам крайниците, не мога да хапна нищо почти, само насила. Страх ме е, че ако излезем, ще припадна. Купих си капки мента, глог, валериана. Взимам ги по 3 пъти на ден. В комбинация с това, че бабите се редуваха при мен, този първи един месец отмина. Адаптацията е доста успешна. Но преди три дни се случи да остана сама с детето за ден-два и хайде пак... всичко отначало. Със събуждането си сутрин и вече съм зле. Още преди да отворя очи, преди дори да си помисля каквото и да е.
Опитвам се да си дам отговор от какво толкова се страхувам, защо тази отговорност така ме парализира, все пак съм толкова положителен човек, духовно ориентиран, на толкова хора съм помагала в какви ли не ситуации, но този път, уви, не мога да се взема в ръце сама. Нужна ми е помощ. Затова се обръщам към вас, ако е възможно да ми дадете насоки, съвети, каквото е възможно.
Бих искала да се събуждам спокойна, бодра, изпълнена с любов и радост, както преди. Искам да съм добре, за да бъда максимално полезна на това прекрасно дете, което осиновихме.
Възнамерявам да отида на преглед, но никак не ми се иска да пия лекарства, които само временно ще потискат симптомите. Искам да изкореня всички страхове - стари, детски, древни, настоящи, имам огромно желание да се почувствам наистина добре без лекарства/билки.
Извинявам се за дългия пост. Опитах се да съм изчерпателна без дребни подробности, за да имате обща представа за положението, в което се намирам.

С пожелание за много светли дни,
EthnoJazz
  • 0

#9 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1000 Мнения:

Публикувано: 13 юни 2012 - 23:21

Здравейте!

С термина вегетатива дистония, невролозите обозначават това, което ние психиатрите наричаме паническо разстройство/ по -рядко и други тревожни състояния/ Но, при вас е ПР. Във форума има доста писано по темата за него. Отделете време и прегледайте постовете.Вземете идеи за справяне от тях.Разбира се, ако има нещо което не разбирате ще ви отговорим.
  • 0

#10 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3725 Мнения:

Публикувано: 14 юни 2012 - 07:52

Опитвам се да си дам отговор от какво толкова се страхувам, защо тази отговорност така ме парализира, все пак съм толкова положителен човек, духовно ориентиран


След като прочетете другите теми за паническо разстройство и генерализирана тревожност/ вегетативна дистония, какво си отговаряте на този ключов за вас въпрос?
  • 1

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#11 EthnoJazz

EthnoJazz
  • Участници
  • 6 Мнения:

Публикувано: 14 юни 2012 - 12:44

Благодаря, д-р Първанов!
Ще чета.
  • 0

#12 EthnoJazz

EthnoJazz
  • Участници
  • 6 Мнения:

Публикувано: 14 юни 2012 - 14:33

Все още чета и поглъщам всички полезни думи, които, като екип, сте били така добри да споделите с хората. Ще ми отнеме време не само да прегледам изписаното, а и да го систематизирам, за да извлека нужното за мен с цел самопомощ. Дано успея!
Междувременно, на Вашия въпрос веднага ми хрумна следния отговор: проблема ми в настоящата ситуация се базира на това, че изпитвам страх от провал като родител, като партньор в семейството и като авторитет сред приятелите ми. Позволявам си да преценя, че това се дължи най-вече на високите изисквания, които имам към себе си, не искам да губя одобрението, което винаги съм имала от хората около мен, очевидно пречи погрешния ми подход да контролирам всичко, за да стане, за да се случи най-добре за всички, любовта ми към хората и природата ме е тласкала все да помагам, да съм полезна и съм си вярвала, че го умея, че съм нещо, че се справям, че има смисъл от мен, ..., ей такива работи. Грижила съм се както за бебенца, така и за големи, била съм доброволец по редица социални проекти. Имам предвид, че не ми липсва опит в отглеждането на дете, в грижата за човек, но в крайна сметка колкото и да съм чакала цял живот мига да стана майка, колкото и да съм се чувствала подготвена психически за това, оказва се точно обратното.
Явно съм имала нужда и аз от помощ, отдавна, не съм била толкова силна, колкото съм си мислила, била съм по някакъв начин заслепена, подхранвала съм си слабостите, била съм все едно някъде другаде, с други мисли и нагласа.
Сега ще чета, ще гледам в себе си, ако се наложи ще си позволя да поискам отново насоки и съм изпълнена с вяра, че всичко ще отмине, не само временно, че ще се оправя и ще съм пълноценна отново.

Всичко най-добро!
  • 0

#13 EthnoJazz

EthnoJazz
  • Участници
  • 6 Мнения:

Публикувано: 14 юни 2012 - 14:36

Извинявам се, не поясних, че втория ми пост е по повод въпроса на г-н Баев :)
  • 0

#14 EthnoJazz

EthnoJazz
  • Участници
  • 6 Мнения:

Публикувано: 01 юли 2012 - 13:47

Уважаеми г-н Баев,

Извинявам се, че Ви безпокоя!
Бих искала да споделя, че покрай грижите за детето много бавно напредвам в четенето на форума. Успях да прегледам някои Ваши постинги за страха и паническите атаки от блога Ви. Поздравявам Ви за подхода, отношението, начина, по който стигате до хората!
Разбирам, че сте в София и много бих искала да можем да се срещнем, да поговорим, за да постигна нещо повече при преодоляване на ПА - създават ми голям проблем (колкото и неуспешно да се опитвам да практикувам Вашите съвети). За съжаление не ми остава миг покой, нямам на кого да оставям детето, за да пътувам за среща с Вас или да правя медитация, или нещо по-специално. Вероятно затова не постигам кой знае какви резултати . Положението ми не е никак цветущо. Вече втори месец всяка сутрин се събуждам със сърцебиене и присвиване в корема. След това се опитвам да се успокоя, но губя тотално апетит, гади ми се и съм отпаднала, а като не ям, нямам сили за нищо и така попадам в порочен кръг.
Имам нужда да поговоря с Вас, моля пишете ми къде приемате хора, ще помисля варианти...
  • 0

#15 Орлин Баев

Орлин Баев

    Приятел на Портала

  • Участници
  • ПипПипПипПипПип
  • 3725 Мнения:

Публикувано: 02 юли 2012 - 07:47

Здравейте!

Наскоро говорих с психиатърка от София относно диагнозите... Повечето психиатри биха нарекли състоянието ви паническо разстройство - не заради друго, а защото под общия знаменател на този етикет слагат различни състояния. Реално погледнато обаче преживяванията ви не отговарят на критериите на това състояние, а по-скоро на генерализирана тревожност или соматоформно вегетативна дистония. Съдя за това и по напрегнатия ви контролиращ характер, типичен с ригидните си норми и правила, твърди "трябва", натрапчиво негативистично и катастрофично ментално предъвкване като част от контрола, подлежащи страхове от провал, от мнението на другите, малоценност и слабост. Страхове, от които такъв характер бясно бяга чрез постоянно нащрек в представянето си пред света и самия себе си като справящ се, силен и можещ... Този характер или психодинамиката между външните ви его и персона с тяхната ригидна морална цензура от една страна и от друга, дълбоките програми, страхове и вина в сянката и анимуса ви определят случването на тревожното ви състояние. Разбира се, току що споменатите термини са просто терминология, в случая юнгианска. Ставащото може да бъде изразено и през когнитивната парадигма, психотелесната, обектните отношения и т.н. - все неща, които вие като търсеща помощ не е нужно да знаете. Може да бъде изразено и с разбираеми слова: страх ви е да се провалите пред мнението на приятелите и мъжа ви и затова се пренапрягате и престаравате. Страх ви е да не се провалите пред собствените си вътрешни свръхвисоки и твърди очаквания за вас самата, имплантирани ви някога от възпитателите ви през ранните ви години. Страх ви е да бъдете слаба, автентична, разтворено доверила се на живота, сърцето и душата си, на мъдростта на битието ако щете, на СЕБЕ си като вечна същност. Автоматично сте се захванала за его илюзиите си и сте забравила непреходността на мъдростта си извътре! Изразено съвсем очевидно и проследимо, когато получите някакъв телесен симптом като сърцебиене и т.н., филтърът на характера ви го пречупва като силно негативен във вътрешните ви дълбоки програми, оттам в автоматичните ви мисли и във вътрешния ви диалог категоризирате ставащото като катастрофично и ужасно (докато всъщност е просто съвсем леко некомфортно, дори неутрално, а може да бъде прието и за приятно), ментално се борите срещу собственото си тяло и подсъзнние, което изтласква и разцепва съзнанието от несъзнаваното ви. Това е типичният механизъм за раждане и натрупване на тревожност, която потискана от борбата ви се процежда през целия ден или се задейства от ... "полъха на вятъра". Както се казва популярно, страх ви е от сянката ви... Страх, който външно се стараете всячески да потиснете и се покажете социално и пред собствения си твърд морал желателна, което е най-сигурния начин за невротизиране! Характер като вашия автоматично си забранява щастието - нали в него губи контрола... Самопотиска естествеността, спонтанността, креативните импулси идващи от душата с цел нагаждане към защитните суперего тесни и сковани, негъвкави норми и правила, самоналожени и смачкващи сърдечния разум и радостта!

Какво се прави в психотерапията в случая? Анализира се и се осъзнава произхода на характеровите движения - ранни години, автобиографична епизодична и семантична памет наличности под формата на интроекти и т.н. Анализират се сянката и моралната цензура. Развива се ниво на метакогнитивно самонаблюдение, през което вие самата се учите да осъзнавате, проследявате и евентуално променяте теченията в психиката си! Когато вече познавате себе си достатъчно и успявате самостоятелно да осъзнавате ставащото в ума си, се започва с промяна. Чрез медитация/ хипнотерапия, когнитивни рационални методи, ролеви игри действащи през тялото, мотивиране, но преди всичко през собственото ви възнамеряване и мотивация, психиката ви се реструктурира до приемаща провала, а затова позволяваща и успеха. До спокойно грешаща, а оттам и уверено постигаща. До прегръщаща усмихнато загубата, а поради това и приемаща печалбата. Психика, в която сърдечната интуиция и обич ръководят живота! Смело сърце, което не го интересува какво ще кажат хората, съпруга или който и да е, а резониращо преди всичко със собствената автентичност и творчески потенциал! :):):)
  • 1

Любовта подмладява човека и го прави безсмъртен! Любовта внася в човека всички възможности за постижения! Беинса Дуно


#16 Carrie

Carrie
  • Участници
  • 2 Мнения:

Публикувано: 05 август 2012 - 15:54

Привет и от мен! :)

Първо искам да ви поздравя за страхотната идея на този форум и за всичко полезно, което сте поместили.

А сега малко по същество за мен:

След множество лутания между лекари и изследвания, 3-ма независими доктори - неврофизиолог, отоневролог и невролог, ми поставиха диагнозата невро-вегетативна дистония. Изразява се в перманентна замаяност, пристъпи на силни световъртежи, напрегнатост, липса на концентрация и натрапливи мисли. Започнах с тримесечно лечение с Ривотрил и Деанксит по следната схема: Деанксит по 1 т. сутрин и обед, а Ривотрил - 1/4 сутрин, 1/4 обед и 1/2 вечер. Спрях ги постепенно, намалавайки дозите. Не мина и една седмица и всичко се започна отначало. Сега последният невролог, когото посетих ми изписа Ксанакс, Сероксат и Флуанксол по следната схема: Сероксат от 20 мг. 1/2 таблетка сутрин за 3 дена, след това по 1 т. сутрин за 3 месеца; Флуанксол 0,5 мг. 1/2 обед и 1/2 вечер за 2 месеца; Ксанакс 0,5 мг. 1/2 обед и 1/2 вечер за 1 месец, след това 1/2 вечер за още 1 месец и след това още 1 месец по 1/2 през вечер. Аз обаче прочетох изцяло листовките и на 3-те лекарства и честно казано се ужасих от тях. Не мисля, че тези лекарства ще ми помогнат, даже си мисля, че ще ме накарат да се чувствам още по-зле. На 23 години съм, студентка по фармация съм, искам да съм абсолютно адекватна докато уча, а взимайки тези лекарства, си мисля, че просто ще блуждая в облаците и няма да мога да осъзная нищо от материала. Другото което е, не мисля, че невро-вегетативната дистония трябва да се лекува с лекарства, при положение, че това не е болест, а състояние на тялото. Нямам никаква физиологична увреда, тялото ми е абсолютно здраво, просто трябва да се преборя с психиката и мислите си. Ако имах финансова възможност, с радост бих ходила на когнитивна психотерапия, защото мисля, че ще ми е от помощ, но понеже нямам такава, гледам да чета повече за начините, по които мога сама да се справя.

Та въпросите ми към вас са два:

1) Убедени ли сте, че наистина трябва да приемам изброените лекарства, за да се лекувам от невро-вегетативната дистония?
2) Според вас започването на работа би ми навредило или би ми помогнало да се справя с невро-вегетативната дистония? Според мен би ми помогнало, защото както всички знаем, работата разсейва от проблемите и по-малко се замисляш за глупости, но мои колеги медици казват, че това би натоварило още повече нервната ми система, а на мен ми трябвало спокойствие и почивка?

Благодаря предварително на всеки отзовал се да отговори на въпросите ми. Ще се радвам и ако ми постнете линкове на полезни статии, свръзани с този проблем, макар, че съм изчела повечето от този форум :)
  • 0

#17 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1000 Мнения:

Публикувано: 05 август 2012 - 23:00

Здравейте!

1) Убедени ли сте, че наистина трябва да приемам изброените лекарства, за да се лекувам от невро-вегетативната дистония.

Не мога да се въздържа и да не кажа,че сте чела темата така както дявола чете евангелието. :rolleyes: Та ние непрекъснато подчертаваме точно обратното-при невротичните разстройства средство на избор е психотерапията.Лекарствата с много малки изключения са не само ненужни, но и вредни.Направете си труда и прочетете форума, аз лично съм писал доста пъти по темата, другите колеги също.

2) Според вас започването на работа би ми навредило или би ми помогнало да се справя с невро-вегетативната дистония? Според мен би ми помогнало, защото както всички знаем, работата разсейва от проблемите и по-малко се замисляш за глупости, но мои колеги медици казват, че това би натоварило още повече нервната ми система, а на мен ми трябвало спокойствие и почивка?

Отговора на въпроса не може да бъде еднозначен.Ако бяхте мой клиент, дори бих ви задължил да започнете работа.Но вие не ходите на психотерапия и действително има възможност стреса да увеличи симптомите.Мисля, обаче, че шанса за това е не повече от двадесетина процента.Така, че разумният избор за мен е да приемете работата. Бих ви препоръчал, ако имате възможност да изчакате да преминат тези горещини.Те сами по себе си променят страшно много физиологията и предизвикват оплакванията които имате.
  • 0

#18 Carrie

Carrie
  • Участници
  • 2 Мнения:

Публикувано: 06 август 2012 - 08:30

Много Ви благодаря за отговора, д-р Първанов. Знам какво Ви е мнението за лекарствата, но бях длъжна да Ви попитам, защото според последният невролог, при когото ходих, вегетативната ми нервна система била "напълно разбита" и нямало никакъв начин да се възстановя без лекарства, а да не говорим, че ми каза и че цял живот ще се мъча с това и ще трябва да съм на лекарства, защото нервната система не се възстановявала /противоречие/ ...
А относно работата, вече съм сигурна, че ще започна и съм убедена, че по-скоро би ми помогнала, отколкото навредила :)
Бъдете здрави и щастливи, а аз ще продължавам да чета с интерес вашите статии и отговори по темите ;)
  • 0

#19 Flora

Flora
  • Участници
  • 4 Мнения:

Публикувано: 06 септември 2012 - 13:21

Здравейте д-р Пьрванов,
Много внимателно прочетох форума. Поставиха ми диагноза нервно-вегвтативна дистония. Диагнозата е поставена от хомеопат, при когото ходя от две години и половина. Симптомите ми са упорито безсьние, което от 15 август се изостри много. От три нощи, две не спя. В следствие на това сьм много изнервена. Преди години 2005 г.- 2006 г. след среща личната лекарка ме насочи кьм психиатьр. Той ме лекува 6 месеца с деанксит, след което ми каза, е не сьм за психиатьр, а за психоаналитик. Тогава категорино ми отказа да ме поеме за психоанализа, бил много натоварен. През 2006 г. се появи миома, която постепенно нараства. При силен стрес цикъла ми спира, в момента от юни месец също нямам цикъл. Сега вече имам и тикове на очите - мигам по-особено. Убедена сьм, че образуването на миомата и тиковете на очите са следствие на упоритото и нелекувано системно безсьние. От 4.09. започнах психотерапия при сьщия психиатьр, но той ми дава и лекарства. Обясних му, е не се повлиявам от никакви сьнотворни или ако се повлияя е само пьрвата вечер. Пьрвият пьт ми даде да пия флуанксол, но след като категорино отказах да го пия - пише, че е слаб антидепресант, на пьрвия сеанс по психотерапия на 4.09. ми даде теваквел 100 mg. Обясни ми, е е за сьня и не се привиква кьм него. Пьрвата вечер спах от 23 до 9 сутринта, след което уговорката ни беше да му се обадя сутринта. Вчера цяла нощ не сьм спала. Мисля, че и следващите нощи ще са безсьнни. Имаме уговорка в понеделник 10.09. да му се обадя. Помолих го за повече време на сеансите през следващата седмица, защото ми е последната, когато сьм в отпуск. Отговорьт му беше, е максималното време за психоанализа, което може да отдели е 1 час. Аз не сьм лекар и не мога да преценя в правилната посока ли са насоени сеансите по психоанализа. За сега сьм имала само един сеанс и мисля, че ме насова, води като за човек с депресия. Психоаналитикьт и психиатьр не е сьгласен с така поставената диагноза, но не каза и друга. Спомена нещо за тревожност за пьрвопричина.
Вьпросите ми са следните:
1. Ако продьлжи да настоява да вземам сьнотворния, а на мен не ми влияят какво да правя, да се откажа ли от сеансите при него ? Това упорито безсьние е повее от 10 години, но вече не се тьрпи!
2. Вьзможно ли е вие да ме поемете като пациент и ако е вьзможно как ще се осьществявят сеансите в смисьл аз сьм от гр. Варна?
3. Вьзможно ли е, ако ме приемете за пациент в следващата седмица да се проведе сеанс за по-дьлго време, за да мога да си стабилизирам сьня?
Много се надявам да ми отговорите. Нужна ми е помощ колкото е вьзможно по-скоро.
  • 0

#20 д-р Тодор Първанов

д-р Тодор Първанов

    Психотерапевт

  • Психотерапевти
  • ПипПипПипПипПип
  • 1000 Мнения:

Публикувано: 07 септември 2012 - 08:53

Опасявам се, че не мога да дам адекватно мнение по изложеният от вас казус. По-скоро приемете написаното като мои собствени разсъждения, които не са меродавни.
1.Ако продьлжи да настоява да вземам сънотворния, а на мен не ми влияят какво да правя, да се откажа ли от сеансите при него ? Това упорито безсьние е повее от 10 години, но вече не се тьрпи!
Когато при мен дойде човек и каже,че има проблем от десет години, това ме кара леко да настръхна, защото знам,че намиране на решението няма да е лесно и за да не очаква някакви магически резултати, бих го предупредил за това. Решавайки да приложа някаква терапия или медикамент бих настоявал той да го изпробва за време, което аз определя, защото от опит знам, че за да подейства дадена техника или медикамент понякога е нужно месец – два или повече. В този смисъл, за мен е разумно да послушате наставленията и приемете медикаментите, които ви предписва колегата. Нито той, нито аз или който и да е не може предварително да знае кой медикамент ще ви подейства и кой не - трябва време. 2.Вьзможно ли е вие да ме поемете като пациент и ако е вьзможно как ще се осьществявят сеансите в смисьл аз сьм от гр. Варна?
Не смятам,че е редно да обмислям такава възможност. Да я обмислям, означава да се мисля за по-добър от колегата, при когото ходите без да имам каквито и да е основания за това.
3. Вьзможно ли е, ако ме приемете за пациент в следващата седмица да се проведе сеанс за по-дьлго време, за да мога да си стабилизирам сьня?
За мен срока е нереален..Има наистина една възможност това да стане в този срок, но тя е за хора, които имат по-тежко безсъние от вашето. Пробвали са всичко и за да се справят с проблема са готови на всичко.Тогава терапевта дава задача, която е много, наистина много трудна и човека, който наистина вече се е убедил, че нищо не може да му помогне, мобилизира цялата си воля, търпение и с огромно усилие започва да прави това, което му е поставено като задача. Така след няколко дни съня се нормализира.
Но вие още не сте опитали всичко за да се справите и няма как да се съгласите да изпълните тази задача.Така че просто проявете търпение и следвайте съветите на колегата.
  • 0




0 потребители четат тази тема

0 регистрирани потребители, 0 гости и 0 анонимни потребители