[Irinna]

Bih iskala da popitam ima li konkretni nasoki kak da se spravq s moq problem.Skoro razbrah 4e stradam ot OKR - neznaeh predi 4e e takova.
Prosto na momenti,kogato ima draznitel okolo men sam super nervna,a ina4e sam mnogo spokoina li4nost.
Ot izvestno vreme se strahuvam ot bolesti,vse si mislq 4e dadena bolest moje da doide do men ili nqkoi ot semeistvoto mi i tova ve4e ne moga da go izdyrjam i v sashtoto vreme,ne moga da mahna tezi misli,koito me karat i da pravq opredeleni dvijeniq za da se spravqm s tqh.Prosto sam zapo4nala da vqrvam,4e ako napravq deistvieto,nqma da mi se slu4i nishto losho,sqkash deistvieto me pazi,a tova ne e vqrno,razbiram go,znam go i pac ne moga da se spra.Mnogo e trudno taka,zashtoto iskam da sam svobodna i da ne mislq za takiva neshta.Sashto mi e qsno 4e trqbva da qm hrani,koito mogat da uspokoqt nervnata mi sistema,a az naposledyk i nishto ne qm po4ti,zashtoto ne mi se i qde,taka se uslojnqvat neshtata,zashtoto glada zasilva nervnostta na tqloto,e qm de,ne 4e ne qm,no primerno edin krenvirsh i tolkova i posle oshte neshto i tai....
Iskam da sam si az,kaktoo predi.Moje li da mi pomognete i kakvo trqbva da napravq za da si pomogna saama,mnogo iskam da si pomogna sama,zashtoto ako uspeq,znam 4e shte imam silen koz posle v jivota 4e shtom sam se spravila sama,zna4i vsi4ko vinagi shte bade nared,useshtam se,4e ako poiskam pomosht ot terapevt ,moje bi sled vsi4ko,shte si mislq 4e ne sam dostaty4no silna da se spravq sama,ne iskam tezi misli,segane si gi mislq,no mogat da vazniknat.Iskam samo da me savetvat i da mi kazvat kak i moga,sigurna sam 4e moga,oshte pove4e az sam mnogo silno volevi 4ovek,a zashto s tova ne moga neznam,spravqla sam se s mngo neshta,samo tova ne mojah,zaradi golemiq strah,koito izpitvam.
Pomognete!!!!!
V.CH.

Забележка от модератор: Моля пишете на кирилица!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 07 септември 2009 - 21:13

[Орлин Баев]

Там е работата, че е невъзможно да си бъдете вие, както преди. Поне не в тази вселена и в това време. Реката никога не е същата и общо взето, тече само напред. Можете да бъдете вие такава, каквато ще станете учейки уроците, които ви преподават тези ваши добри приятелки: натрапливите мисли и страха зад тях, който ги поражда! Звучи ви странно да ги нарека приятелки, нали?!?! Мога само да ви кажа, че докато се стараете да се борите против самите мисли и страха зад тях, те ще стават все по-натрапчиви, нападателни и болезнени. А ритуалните ви движения ще придобият все по-сложен и компулсивен характер. Но такава прогноза важи само ако продължавате в същия дух на битка със себе си. Защото този страх срещу който се борите, е вашето подсъзнание, а то е като едно малко детенце или ако предпочитате, малко животинче (изберете си за визуализация такова, каквото обичате - например котенце...). Това ваше подсъзнание е уплашено от нещо, травмирано е. Вие сте се опитали да потиснете реакцията му на страх, да я заключите в тъмното мазе на подсъзнателната си психика. А там това мъничко детенце/ добро животинче, подсъзнанието ви, така изолирано от светлината на съзнанието ви чрез отхвърлянето му, е започнало все повече да трупа страха си. Докато този страх в един момент е преминал дадена критична граница и е започнал да поражда обсесивните ви мисли - хипохондрични, а вероятно и други! Отначало не са били силни и вие, следвайки стратегията си на "аз съм силна и волева и ще се справя сама, без помощ, със силата на диамантената си воля!", сте успявали да ги изолирате, да ги изгоните и силово да ги заточите в тъмнината на психичната си "изба". Това обаче е доказано най-сигурният път за нарастване на страха - той се е акумулирал! А оттам и мислите ви са започнали да стават все по-чести, все по-силни и настъпателни. А оттам и силата и постоянството на битката ви с тях е трябвало да става все по-голяма. Прав ли съм? Можете ли да следвате мисълта ми, да осмислите думите ми? Ако да, може би вече схващате процеса, протичащ във вас и посланието ми...
Когато битката ви със страха, породена от желанието ви да сте силна и контролираща го е направила достатъчно голям, в един момент мислите са започнали да стават неконтролируемо силни, а усилията ви да ги спрете ментално все по-неуспешни. Тогава сте започнали да правите движенията си. Все по-често и по-често.
.........

Питате как да се справите сама?
- Сама бихте могла да се свържете с психиатър, за да ви изпише медикамент. В това няма нищо лошо - ще ви помогне и успокои, по чисто биологичен път.

................
Започнах да ви пиша общи указания за справяне, но изтрих всичко - защото осъзнавам, че ще е нужно да ви преподам цял няколкогодишен курс по психология плюс още толкова обучение по психотерапия. Аз лично не ви препоръчвам да продължавате сама! Силата е в слабостта! В слабостта на смирението и любовта. Мислите ли, че вашата силна воля е действително сила? Аз си мисля, че е маска на сила, отчаяно опитваща се да покрие болезнената слабост на ужаса зад нея. Ужас, който е породен именно от едно болно желание за сила. Истинската сила обаче е в душата ви, а не в гордостта на егото, която се самозалъгва!

Препоръката ми е да осъзнаете, че имате нужда от специализирана помощ и да се обърнете към психотерапевт! Подходящ за случая ви е когнитивно поведенчески терапевт - доказано е статистически, че това е най-добрата терапевтична модалност, която наистина помага при ОКР. Хипнозата също е чудесна. Но - най-важна е личността на терапевта. В България едва ли има толкова тясно скроен терапевт, който да ползва само една модалност, така че - осведомете се за добър терапевт и не се колебайте да започнете психотерапия. И се пригответе за интензивна работа над себе си! Вложете силата на волята си в правилната посока - към смиряване на егото си. Това е много общо казано, разбира се!

Повече може да ви каже психотерапевтът ви в хода на личната ви анализа и психотерапевтичен процес! Аз вярвам в душата ви и съм сигурен, че при правилен избор много скоро ще бъдете отново щастлива и спокойна жена!

С уважение и най-искрени пожелания: Орлин

[Irinna]

Da!Blagodarq za savetite,obshto vzeto e to4no taka,kakto kazvate.
Znaete li,davam si smetka,4e vsi4ko proizti4a ot edin fakt,znam to4no koga zapo4naha neshtata,zapo4naha s edna misyl,edna edinstvena misyl.No sega malko predistoriq,bashta mi e alkoholik i imah ujasno detstvo,mislkq 4e tova e nai-golemiq problem,zashtoto i do den dneshen ,kakto vinagie pravil se opitva i se nalaga s mnenieto si nad men,dori nemi ostavq vazmojnost da imam mnenie,az sam bila podtiskana cql jivot,ne sam mojela da izkaja mnenie.I taka bqh sashto i mnogo jivo dete,mnogo beli4ki praveh,no samo zashtoto bqh mnogo umna,istina e i sega sam si takava,zatova iskam i sama da se spravq,no sam priznala tiq dni pred sebe si,4e moje bi shte se naloji da ida na psihoterapevt.I taka othvarlqneto ot bashta mi e v osnovata na neshtata.Govorim za slednoto neshto: toi e vlasten ,studen i alkoholik.Ne e mnogo losh,nikoga ne me e bil,no me e udrql.KOgato baba mi se razbolq ot rak,az iskah silno da se opravi i mnogo se molih za tova i q poseshtavah,bqh na 18 god,az vqrvam v Gospod i zaradi tova sam uspqla da se zapazq do sega psihi4eski,ina4e ne se izdyrja,znam,4e Isus me dyrji,moje bi e silno kazano,no kogato bqh na 16 god imahme dramati4na scena s maika mi i az ne mojeh da izdyrjam pove4e - otvoreniq prozorec beshe do mene i iskah da sko4a za da spre celiq tormoz nad men,no togava dali mi vqrvate ili ne Gospod kaza na syrceto mi,estestveno ne s glas,beshe misyl i znam 4e beshe realno: Az te obi4am! Ottogava ne sam imala misli za samoubiistvo,nikoga,nikoga,nikoga!Razkazvaiki tova si mislq 4e sam si mislila,4e imam nujda ot priemane i lubov,dosta silna,zaradi semeistvoto mi.I taka,kogato baba mi beshe bolna,az se molih za neq i bqh edinstvenata ,koqto se osmelqvashe da ostane s neq v edna staq na same ii taka .... Prez tova vreme haresvah edno mom4e,koeto ne mi obrashtashe vnimanie ii edin den sedqiki si i misleiki za nego se po4uvstvah mnogo gadno,zashtoto ne me iskashe i si pomislih,ako toi ne me iska ,zna4i shte se slsu4i i smen sashtoto,kakto s baba mi i ottogava se biq s tazi misyl.Neprekysnato,ne q iskam,no e silna.Oba4e......znam 4e e mnogo glupavo,no sam bila na 17 nqkade i ne sam imala zrqlostta da se spravq s glupavite lubovni valneniq i taka,mislq 4e neshtata rabotqt 4rez strah i othvarlqne kombinirano.I taka predi oba4e da doidat tiq misli natrap4ivi za bolestite,az imah misyl i strah 4e shte mi se zapletat 4ervata i shte umra bqh 4ela neshto podobno nqkade v Bibliqta i pac misyl eto taka shte stane i s tebe golemi gluposti znam,no taka ili ina4e prodyljavaiki da 4eta bibliqta az pro4etoh neshta,koito me osvobodiha ot straha za 4ervata za nqkolko sekundi i taka do den dneshen nqma pove4e takyv strah,nikoga,nikoga,nikoga!E,4estno kazano,dobre 4e ima Bog,zashtoto ina4e neznam kak shtqh da se opravqm,tai kato v semeistvvoto mi beshe pylen haos,maika mi i bashta mi postoqnno iziskvaha ot men tvyrde golqma otgovornost,neposilna za men,ne me ostaviha da byda dete.Kofti!
I taka loshoto e 4e sprqh da 4eta Bibliqta zaradi nemyrlivost i otkakto sam sprqla,polojenieto mnogo se vloshi.Sega az ne sam nqkakva fanati4ka,no vqrvam zaradi moi si prejivqvaniq realni 4e ima Gospod.Ne sam sprqla da vqrvam.
Znaete li dori se seshtam 4e bqh 4ela edna kniga,kadeto edin pastor kazvashe,4e tova sa gluposti,ako si mislim ,4e sas nas shte se slu4i sashtoto losho neshto,koeto se e slu4ilo na rodninite ni naprimer ili na nqkoi drug i taka seshtaiki se za tova,vinagi sam bila silna.No neznam zashto vse oshte neshto dyrji napraplivite misli tam.Bqh se spravila do izvestna stepen s vsi4ko,nqkolko meseca nqmah natraplivosti,umat mi beshe zaet s u4ene - u4ih italianski ezik.Mnogo mi pomaga i tova 4e imam mnogo grijoven i lubveobvilen saprug i mnogo hubavo dete na 4 g .Mnogo me obi4at!I taka bqh se spravila po4ti s neshtata,no imah oshte nqkolko sreshti s bashta mi,poradi koito otnovo prejivqh ujasnata podtisnatost ii toi se dyrja losho s mene i taka neshtata se vloshiha.Sega se namiram na to4kata,kadeto trqbva da vzema reshenie da spra.Ima neshto,koeto moje mnogo da mi pomogne - ako znam,4e ako spra s dvijeniqta i ignoriram mislite,koeto go moga,nali tova ne ozna4ava,4e sam se predala i 4e te sa me pobedili (eto vijdate li,znam 4e ne ozna4ava,no iskam da go 4uq ot nqkoi i to ot specialist za da moga da kaja na uma si da se uspokoi) i 4e spiraiki,tova ne ozna4ava 4e neshto losho shte mi se slu4i.Ehhh,shte se opravqt neshtata,zashtoto samm se nau4ila da gledam napred i da znaete 4e nqma da se dam i nqma da se predam,shte napravq vsi4ko za da moga da jiveq normalno i da sam shtastliva,iskam go pove4e ot vsi4ko,nqma ot4aqnie v mene,naprotiv vsekji den se sabujdam kakto vinagi v super nastroenie i nqkde kato mine 13 h i neshtata zapo4vat sqkash - no shte prestanat,ponqkoga sedq i mislq: "nali tova sa gluposti,zashto izobshto mislish varhu tqh..." Tova 4e bqh taka iskrena i napisah za slu4kata s baba mi e napravo rekordno za mene,az ne govorq za tova obiknoveno.E,ami sega mai se 4uvstvam mnogo po-silna.Kakvo da kaja,samo tova,4e propusnah da kaja,4e kogato baba mi po4ina,az zbqh sama v staqta i vidqh bukvalno kak sprq da disha,a tq speshe i izvikah nashite i taka i ottogava si mislq ponqkoga,4e me presledvat duhove na bolesti zaradi tova 4e samo az sam vidqla kak umrq,no vihdate li,mislq 4e tiq neshta idvat ot filmite,koito sam gledala kato malka,kadeto se govoreshe za duhove i psiho-otak4eni neshta.OK!Spiram,kazah 4e nqma da se dam i 4e shte spra nezavisimo,kolko e trudno,imam i golqm napredyk ve4e kato sprqh da si miq rycete po 10 pyti ili pove4e sa mai neznam,i ve4e si gi miq po 1 pyt i sashto taka na momenti se ulavqm 4e si zabranqvam da broq i uspqvam.Ami tova e,shte vi pisha i zanapred kak vyrvqt neshtata.
Pozdravi i mersi mnogo za tova,koeto ste mi pisali .I na vsi4ki.koito mipisaha li4ni sms!
Haide celuvki!

Az mislq da porabotq oshte izvestno vreme varhu sebe si da se uravnovesqvam v trevojnite migove i togava sigurno shte posetq i psihoterapevt za moje da se provede kognitivno-poveden4eska terapiq ,za koqto sam saglasna 4e shte pomogne,namiram se v Italiq i se nadqvam tuk da ima dobri specialisti.
Mersi za vsi4ko,naistina mnogo se radvam 4e moga da pisha za tova v bulgarski forum.
Maja mi e zapoznat sas sastoqnieto mi i mnogo mi pomaga,ostavqme da si po4ivam i sashto taka pravi vsi4ko vazmojno da polu4avam iznenadi i zabavleniq,koito se otrazqvat mnogo dobre varhu sastoqnieto mi,sposobna sam sled prejivqna super vesela ve4er da sam spokoina i da nqma natraplivosti nqkolko dena.E,ami starah se da se omaja za stabilen 4ovek i sam uspqla - Slava Bogu!
Pishete oshte,mnogo mi pomagate,ako trqbva i cqla kniga za psihologiq mi napishete,ima efekt.
Iskam da si namerq i pro4eta knigata: neobichaina psihoterapiq,kak moga da si q namerq na bulgarski?
Pozdravi!
Irinna

Sega vidqh zabelejkata ot moderatora da se pishe na kirilica.
Iskam no nqmam tuk,v Italiq sam,mnogo sajalqvam,shte pomolq maja mi da mii instalira kirilica,ako ima vazmojnost!
Mersi za razbiraneto!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 12 септември 2009 - 17:46

[Орлин Баев]

Правилно мислите, че родителският стил на възпитание на татко и мама са в основата на психичните ви трудности сега. Но не ги винете - те са ви обичали по своя си начин, а са се държали така, защото техните психики са само следствия от тяхното собствено възпитание и опит... Вие, като една интелигентна, зряла и вярваща в Бога жена сега имате за задача да промените това болезнено препредаване на психични проблеми в родовата си линия и да бъдете една щастлива, блага и толерантна, но авторитетна майка за детенцето си! И сте щастлива с такъв прекрасен съпруг - наистина изглежда чудесен човек! В Италия има прекрасни специалисти. Преди няколко месеца тук, в България имахме двама италиански когнитивни терапевти, които проведоха конференция за когнитивна терапия при психози и за съзерцанието (майндфулнес) в когнитивната терапия. Аз лично поддържам връзка и се уча на семейна терапия от друг италианец, живеещ в щатите, създател на когнитивния подход към семейната терапия: Датилио! Така че, може да се доверите на италианските специалисти (по-специално на когнитивните терапевти) - едни от най-добрите са в световен мащаб!

Свръхизискващият, дистанциран автократичен родителски стил са заложили във вас несъзнаваните ви вярвания, че сте жертва на живота и другите, че сте ранявана от този лош живот и хора. Eто вижте следното описание за родителски стил и сама преценете до каква степен се отнасят за вас:

Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ родителски стил:

Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости...

Сега, наистина мога да пиша доста - цяла книга, както казвате, както и да продължим да си пишем тук, но този форум все пак е предназначен за по-кратки и само насочващи отговори, а не за актуална психотерапия. Името на подфорума е избрано по рзлични от актуалната му функциаоналност причини.

Накратко, някои общи насоки за вас:

1) Намалявайте честотата и продължителността на защитните си движения, миенето, броенето. Ако можете, просто ги спрете! Вие си мислите, че те ви помагат и пазят, но всъщност те още повече ви заплитат в един порочен механизъм и това, което в крайна сметка се случва ако продължавате да ги правите, е усилване на натрапчивите мисли зад тях! Когато спрете защитните си ритуали (миене, движения, броене), временно тревожността ви ще се увеличи. Но само временно, а в дългосрочен план ще намалее и изчезне!

2) Когато спрете ритуалите си, ще ви се стори, че мислите ви за болести се увеличават. Всъщност те няма да са се увеличили, но вие просто ще сте спряла да бягате от тях чрез ритуалите си и ще сте се осмелила да се обърнете право към тях със съзнанието си, да ги посрещнете смело и спокойно! Тук е важно отношението ви към тях, което е нужно да придобиете! Осъзнайте, че това са само мисли! Мисли, които нямат нищо общо с реалното ваше или на хората около вас здраве. Позволете си спокойно да оставате в тези мисли, да ги оставяте да се случват, без да се борите с или бягате от тях, като през цялото време осъзнавате, че това са ПРОСТО МИСЛИ и нямат нищо общо със здравето ви! Осъзнайте, че страхът ви при случването им идва от вас самата и няма нищо общо с реалността!

3) Сприятелете се със страха зад мислите. Осъзнайте, че той всъщност не е толкова страшен и се научете да стоите в него както бихте стояли до уплашена приятелка и бихте я успокоявали! Осъзнайте, че страхът сте вие самата, онова малко момиченце, което татко и мама възпитаваха доста строго и което не получаваше безусловна обич! То още е във вас - това сте вие самата, вашите дълбоки подсъзнателни детски емоции! Сега ваша задача е да прегърнете, приемете безусловно и обикнете този страх на това ваше вътрешно момиченце - подсъзнанието си! Приемането и любовта ви са като трансформатор, който успокоява страха, разтваря го, превръща го в спокойна вяра в Бога, съдбата ви (която е определена от Бога), в собствения ви божествен и закрилян от Бога живот, в другите, в божественото в тях, във вашата собствена божественост. Обичта и приемането на страха/ това малко момиченце (вие самата на дълбинно ниво) го превръща в радостно доверие в Бога! Защото, изразено на езика на християнската психотерапия, натрапчивостите ви представляват едно прекъсване на вярата ви в Бога, една проява на гордостта на егото ви. Повярвайте отново!

4) Молете се: "Господи, моля те научи ме да приема твоята воля за моя живот! Моля те, Боже, научи ме да осъзная пълната закрила, която Ти даваш на живота ми когато вярвам в теб! Знам, че страховете ми от болести се дължат на гордостта ми и безверието ми. Моля те, нека осъзная божественото ти присъствие в сърцето ми, твоя постоянен поглед и грижа за мен и близките ми във всеки един момент и навсякъде! Господи, приемам съдбата си, определена от теб! Ако е твоята воля, аз приемам всяка една болест, която би ми пратил - ако това е в името на твоите планове! Аз знам обаче, че ти пазиш и закриляш тези, които ти вярват и имат сърдечна връзка с Теб! Обичам те, Боже и благодаря ти за всички благословии, които ми пращаш постоянно! Нека се смиря, Господи, за да осъзная щастието си и ти се доверя изцяло! Няма страх там, където живее Твоята светлина и Любов, Боже! Вярвам в предначертанията ти за моя живот и за живота на моите близки! Разтварям се изцяло за теб и оставям Ти да се грижиш за здравето ми, а не гордостта ми! Мили Боже, моля те, направи ме проводник на твоята вяра и любов, така че да мога да вкуся блаженството ти! Да бъде Твоята воля, а не моята! Амин!"

5) Ходете понякога на гробищата и осъзнавайте естествеността и неизбежността на смъртта на това тленно тяло. Вярвайте в безсмъртието на онова вечно божествено в нас! Доверете се на божия план за вас и живота ви! Възстановете връзката си с Бога отново - защото точно тази връзка носи щастието и изобилието на радостта и блаженството на сърдечното му присъствие в сърцето ви! Връзката може да възстановите по горните стъпки. А те са в духа на "Не се борете със злото!", както се казва в Библията!

Поздрави и пожелания за щастие: Орлин

[Irinna]

Здравейте и от мене съпругът на "Ирина"!
Преди всеичко искам да ви благодаря за отговорите и да ви кажа,че много помагат.Буквално биват консумирани като топъл хляб и от мен и от жена ми,така че моля да продължим дискусията.
Искам да разкажа нещата и от моя страна.Ще започна с това ,че много я обичам и искам всичко да се оправи.Старая се много да помагам и много се владея,защото не ми е никак лесно виждайки и съобразявайки се всеки ден с ОКР.Чувствам на моменти ,че ми е много трудно да се съобразя с неправилните действия,които жена ми изисква понякога и от моя страна,които ако не направя тя изпада в прекалена притеснителност и следват викове и невладеене на поведението от нейна страна,хвърляне на предмети,блъскане на врати и т.н. Казва ми да не изговарям определени думи,а ако случайно кажа някоя настъпва моментално изискване да кажа обратното,като в много от случаите го повтаряме няколко пъти и това е няколко пъти на ден в по-тежки дни,както също и с движенията.Понякога трябва да правя и движения само защото съм минал от някъде по определен начин,който не трябва да е така според нея и следва връщане,минаване по друг начин,а понякога и по повече пъти.Осъзнавам,че не трябва да ги правя и аз тези неща,но ги правя единствено за да не изпада в един вид изстерия и ридание.На моменти ми идва много тежко и не искам да го правя и да се съобразявам,казвам стига,но настъпва борба за правене от нейна страна.Също на моменти ми казва да не мърдам и да не извършвам никакви действия за даден период от време-секунди или минута-две,или да не говоря,докато не приключи с ритуала,който прави.Чувствам,че започвам да се изнервям.Искам час по-скоро проблемът да се разреши.Запитването ми е :
1.Какво трябва да бъде действието от моя старна?
2.Как трябва аз да постъпвам?Трябва ли да се съобразявам и да извършвам нещата, за които тя ме умолява?
3.Как аз да се запазя стабилен и самообладан,така че да не се изнервям?
4.Трябва ли тя да се отдели от родите ли си и да не ги чува,които все още са много властни,студени и често я нараняват.
Тя е много умна(има висше образование),красива е и аз много я обичам и искам да и помогна с всичко в мене.От дуга старна,колкото и да са добри терапевтите в Италия имаме нужда от българско онлайн терапевтично съдейтвие,тъй като италианският език не ни е роден и изразяването и разбирането ни не биха били на ниво за провеждане на терапия,както би било на български според мен.Сдействието ви много ни помага.
Очаквам вашия отговор с нетърпение и с нужда.Благодаря ви предварително!
п.п. Давам ви електрона поща,на която можете да ни пишете и по-дълго и изчерпателно при необходимост.
Благодаря на Бог за вашата подкрепа.
С Уважение А.
irinka.irinkaa@gmail.com

[Орлин Баев]

Нека засега продължим дискусията тук, в този форум! Има много терапевти, които работят и онлайн, през скайп и също могат да ви помогнат. Аз принципно също, но в последните месеци предпочитам личния контакт!

До съпруга на Ирина:

Преди всичко, благодаря ви за търпението, разбирането и обичта ви към Ирина! За това, че виждате нея, зад ОКР. Въпросите ви са много уместни!

1.Какво трябва да бъде действието от моя старна?
Както и досега, бъдете един чудесен екип, справете се с ОКР заедно. продължете да я разбирате и обичате, въпреки всичко! Истинската любов е именно въпреки, а не заради! А вие я имате!

2.Как трябва аз да постъпвам?Трябва ли да се съобразявам и да извършвам нещата, за които тя ме умолява?
Надявам се и ирина да отговори и каже какво мисли за горните насоки за работа. Тя има нужда да намали постепенно ритуалите си: движенията, застиването на едно място, думите и т.н. и да се учи да остава в мислите и страха зад тях приемащо и дори с обич. В тази връзка, резонирайте с нея. Доколкото тя иска и успява да намалява ритуалите си и остава в страха си, което го разтваря постепенно, дотолкова и вие намалявайте съобразяването си с изискванията и. Бъдете в синхрон с нея. Бъдете екип, работещ за обща цел: свободата и взаимното ви щастие. Вижте ОКР като един чудесен инструмент, трудност, склон, който заедно ще изкатерите, извисявайки сплотеността и дълбочината на връзката си. Вижте нейното ОКР като нея самата, като една уплашена Иринка на няколко годинки, с която е нужно да се подходи с любов, такт и приемане, но същевременно и с действия от тип ана предходния ми постинг.

3.Как аз да се запазя стабилен и самообладан,така че да не се изнервям?
Представете си, че сте неин закрилник, ментор, назначен до нея от живота, от съдбата и че вашата задача е да и помогнете в процеса на справяне с ОКР/ хипохондрията. Вижте тази хубава и умна жена с обич и уважение и знайте, че това е тя, а избухванията и изискванията към вас са нещо, което мъчи и нея самата и тя затова ги изисква тези неща от вас, защото ви чувства част от себе си. Станете и вие част от нея, дори от нейното ОКР - и бъдете прощаващ и толерантен, но и мотивиран в желанието си и изискванията си към нея за стъпки по промяна (в духа на горния постинг - но меко и нежно, с обич и търпение отправяни изисквания). Знам, че не ви е лесно! Но, погледнете ситуацията от положителната страна - налага ви се да станете половин психолог и психотерапевт, да четете и знаете за ОКР и хипохондрията. Така научавате много за психиката въобще, а оттам и за живота - защото психиката е навсякъде, във всяка житейска област. Погледнете ставащото като вашия общ път, определен точно за вас двамата. Той е вашият и на никой друг - няма смисъл от сравняване с други семейства и шаблони. Това е вашият общ път - пътя на Любовта ви, а ОКР е гориво в този път. Гориво, което заедно с подходящи действия, отношение, обия и търпение ще запалите и влеете в любовта си! Това е ваша обща задача - а решението е възможно - именно защото се обичате и сте интелигентни хора!

4.Трябва ли тя да се отдели от родите ли си и да не ги чува,които все още са много властни,студени и често я нараняват.
Да се отдели напълно, разбира се, не! Но да ги чува по-рядко и да постави една здравословна бариера, емоционална дистанция, изградена от разбиране за ценността на собствените и решения и мнение, за вяра в себе си, да! и ако е нужно, да бъде по-категорична с опитите им за обвинения и неразбиране! Защото тов амалко ранено емоционално момиченце, което стои зад ОКР, е нужно да порасне и развие пълно доверие в себе си, да се разтвори за вярата в доброто в живота, в божественото в него, в божествеността на собственото си тяло, емоции, решения. Да израстне до дълбоката мъдрост, скрита във всяка клетка на тялото, емоциите и ума и: мъдрост, за която тя е нужно да съзрее и се разтворо, да и се довери и си разреши да се остави повече 'по течението". Да разреши на божественото в този приказен живот да я носи на любящите си ръце - защото сега тя блокира тази грижа с егото си!

Бих искал да чуя реакцията и конкретните и намерения з аработа с ОКР въз основа на горните няколко стъпки.

Поздрави: Орлин

[Irinna]

Здравейте!
Най-после се радвам,че имаме кирилица на компютъра.
Добре съгласна съм да следвам насоките ви и много се радвам че писахте на мъжа ми,защото той имаше нужда да чуе това и от един специалист,тъй като аз и преди съм обяснявала,че не искам да го въвличам в тия неща,но тъй като особено,когато той е малко или много въвлечен,тогава се чувствам най-свободна,затова искам от него разни движения.Понякога се чувствам виновна,че ги искам от него и това е най-големия ми проблем,защото хем не мога да спра да ги искам от него,хем после се чувствам виновна,но ще спре.Силно го искам и ще спре,старая се,има дни ,в които са сведени до минимум и други,в които са на върха си.Забелязала съм че са на върха си някъде около 5 дена - примерно 2 дена преди овулацията ми и по време на овулацията са направо непоносими за мен и за всички около мен и примерно още 3 дена след овулацията ми,после са сведени почти до минимум,е ако не съм доспала съшо се влошава,ако не съм яла също.Аз си обяснявам нещата че хормона който се покачва точно преди овулацията в комбинация с ОКР е направо нещо взривяващо.Ще говоря открито сега - не че нямам желание за секс,напротив - даже тогава е засилено,което е нормално,.но.....мислите и движенията и цялата умора ,която чувствам заради тях и напрежение прогонват и желанието ми за секс в такива моменти.Откакто тече съветването тука,нещата са се подобрили да кажем с 5 % ,но за сега не повече,но се върви към прогрес,като имам предвид това,че всеки ден преди да се впусна в движения или мисли обмислям нещата и понякога се отказвам,после се чувствам много зле,все едно някаква болест вече ме е нападнала и едва ли не ще съм болна,но знам че е така.Разбрах от личния си опит че ми е по-лесно да игнорирам мислите в зародиш,например като изобщо не се гнуся или страхувам от тях,а просто си кажа че това не е вярно и че няма нищо.Започна ли да мисля върху тях идват и движенията,защото искам да ги махна,но не се махат.Имам чувството че с движенията изхвърлям тия ужасни неща навън от ума ми и надалече.Но има и дни ,вкоито си казвам,че няма смисъл от всичко това.Най-силна съм и мога без проблем да прогоня мисли,когато ще ходим някъде и съм радостно очакване,радостта която изпитвам ги убива буквално.Също искам да подчертая,че когато имаме гости пред тях не си позволявам движения,естествено с цел да не изложа и така и мислите изчезват светкавично,когато съм сред хората дори и не мисля за това,а ако се сетя,просто не му обръщам внимание.Понекога стоя и обяснявам на самата себе си,мапример: "защо мислиш че ако направиш това движение няма да се разболееш или няма да се разболее някой друг?Това е все едно да си помислиш,че къщата гори и да започнеш да правиш движения,за да не започне пожар тука.Ето абсурдно е."И така понякопга успявам да мисля доста реално,че няма никаква опасност и че всъщност няма нужда от движения,защото те не ме пазят от болести.И така.Най-трудно ми е когато съм изморена или ставам и ми се спи все още или съм много гладна,тогава са пиковете.
Миналия ден реших да питам по скайпа майка ми за неще от детството ми и успях да дефинирам един проблем.Тя ми каза,че когато съм била в 6 клас не съм искала да си чистя стаята,а иначе съм била отличничка и съм учела само и съм играела,не съм искала да помагам в домакинството и т.н.И тогава аз помня много добре какво ставаше,тя започваше да вика,аз отново не се пдчинявах и тогава започваше да изпада в истерия че не я слушам и започваше със жестокостите,хващаше ме за косата и ме вдигаше буквално във въздуша на ниско разстояние и ме затръшваше във земята,през това време аз пишях,но нямаше значение,също и ме обиждаше с какви ли не думи.И така уж привидно след една такава сцена съм започвала да чистя ,не веднага ,но например след няколко часа,обаче на другия ден или след 2 дена,това се повтаряше и нежеланието от моя страна и нейните жестокости.И така аз попитах в скайпа дали е успяла да ме накара с насилие да си чистя стаята,тя каза: не.Ето защо,когато са идвали с баща ми вкъщи на гости и са стояли примерно 3 дена,през тези дни,аз не съм вършила нищо вкъщи,нищо,само стоях и чаках да мине времето да си тръгнат за да продължа нормално да съм си домакиня и до сега не съм знаела,че подсъзнателно го свързвам с тормоз,бой и много насилие,викове ,крясъци или може би не желая тя да види че най-после го правя,сякаш тя е победила в случая.И така когато те виждат че нищо не правя започват отново да ме обвиняват,че съм мързелива,а когато ги няма,аз си правя всичко и ми е приятно - много хубаво ми е.И така и до ден днешен не вярват че съм различна,не са видяли така или иначе.Това не е страх,нито фобия,нито натраплива мисъл,но просто не желая да правя нищо пред очите им,може би защото отново ще могат да ме "обичат" с тяхната любов "защото",а аз винаги съм искала да е "въпреки всичко".Незнам дали съм права,но всеки път получавайки любов "защото" - това направо ме смачква,буквално не искам ТОВА,не желая да ме преценят и одобряват непрекъснато,искам да ме обичат.Тук става и игра на чувствата ми,защото аз забравям,не държа нищо против тях и когато отново се случи да започнат със сравненията със сестра ми и да преценят,не мога да го издържам,всеки път се озовавам на същото място,ранима и бягаща от тях.Всъщност се получва така,че те имат чудесни взаимоотношения със сестра ми,която е по-малка,а с мен са винаги скарани.Също голям проблем е,че когато сме заедно с тях се налагат във всичко:" не така с детето,а така" или баща ми:" защо го плясна,само да съм видял още веднъж такова нещо - и после към детето: няма дядо,сега дядоо ще набие нея(естествено не го прави,но какво прави с детето - всъщност го настройва против родителите му)"И така.Много конфликти,много противоречия,много неща,които не могат да се държат под контрол и единственото нещо е да се стои на безопасна дистанция.И го правя,а те мислят че не ги искам,но не е така.Аз си пазя моята територия,защото аз и моето семейство си е нашата и моята територия.Но не го разбират,обиждат се когато нещо не стане на тяхното,баща ми повече,например: хайде дядо да излизаме навън(говори на сина ми - без дори да ме е питал мен и аз казвам,че не може защото преди 2 дена е спрял да кашля,а навън има мъгла и преценям че е подходящо,но той се обижда или се налага и взима детето и го изнася навън с примамки,че ще му купи нещо или се обижда и спира да ми говори или ако ми говори се кара за всичко с мене - приема го като лична обида,за което много съжалявам.
И ей заради такива неща,не иска и да ни помага с нищо,например обажда се по скайпа и иска да говори само с внука си,а ние не съществуваме за него.После казва,че не сме му казвали едно здравей.А когато му кажем,започва да говори че не го уважаваме и той не искал да има нищо общо с нас - с мен и мъжа ми - били сме против него - за съжаление е "сляп" за всичко.Майка ми в същото време само го оправдава с думите: нали знаете какъв е и трябва да не обръщате внимание .Да,но как става това,значи той казва намръщено и почти налитащо на бой ,не искам да имам нищо общо с вас,а ние да му се усмихнем и да кажем: е,добре татко извинявай или как си днес ( все едно никога нищо не е било) - не можем ,не сме машини,нормални сме,мисля че не можем да сме като рпограмирани машини,които да нямат чувства.
Иска винаги ние да го търсим,а той никога не ни се обажда по телефона да пита как сме и винаги сме виновните ние,защото не сме се обаждали.И не само тук,така беше и в България.Често е пиян,сега по-малко,но преди беше ужас,но и до сега като се напие започва да налита на бой,ако не се съгласяваме с него и ни държи по цели часове в разговори,в които иска от нас само да го слушаме как ни обижда и нямаме право да кажем и дума.Хораааа,аз съм на 30 години и повече не издържам,мисля че лимита ми беше до тук ,незнам какво да правя или ще прекъсна връзката с него или трябва жестоко да се скарам с него,само защото искам най-после да му кажа и аз какво мисля за него,но не мога,никога не мога,омръзна ми да не мога,да го тая в себе си и да не мога да му го кажа,защото иначе ще ни замерва с предмети и ще крещи и ще налита на бой и на мен и на мъжа ми.Искам да мога да му кажа всичко,ако поне това мога,мисля че голям товар ще падне от плещите ми,защото го тая и няма как да му го кажа,а искааааааамммм,иска-а-а-а-ам.Но....как?С него не се гоеори.
Но да се върнем на мен,искам да си оправя състоянието и ще го направя,имам мъж и дете и трябва да съм весела и съпруга и майка.
Благодаря за съветите от психотерапевта!Радвам се че мога да споделя с него ии с всички вас!Голямо облекчение е!
Ирина

[Орлин Баев]

Irinna, на Sep 13 2009, 20:27, каза:

Разбрах от личния си опит че ми е по-лесно да игнорирам мислите в зародиш,например като изобщо не се гнуся или страхувам от тях,а просто си кажа че това не е вярно и че няма нищо.Започна ли да мисля върху тях идват и движенията,защото искам да ги махна,но не се махат.Имам чувството че с движенията изхвърлям тия ужасни неща навън от ума ми и надалече.Но има и дни ,вкоито си казвам,че няма смисъл от всичко това.Най-силна съм и мога без проблем да прогоня мисли,когато ще ходим някъде и съм радостно очакване,радостта която изпитвам ги убива буквално.Също искам да подчертая,че когато имаме гости пред тях не си позволявам движения,естествено с цел да не изложа и така и мислите изчезват светкавично,когато съм сред хората дори и не мисля за това,а ако се сетя,просто не му обръщам внимание.Понекога стоя и обяснявам на самата себе си,мапример: "защо мислиш че ако направиш това движение няма да се разболееш или няма да се разболее някой друг?Това е все едно да си помислиш,че къщата гори и да започнеш да правиш движения,за да не започне пожар тука.Ето абсурдно е."И така понякопга успявам да мисля доста реално,че няма никаква опасност и че всъщност няма нужда от движения,защото те не ме пазят от болести.

Чудесно! По подобен начин работят някои нетоди от психотерапията! В добра насока сте по отношение на отстранения рационален поглед! не сте права обаче за "убиването" на мислите и за бягането от чувството на страх. Ясно ми е, че горните ми бележки - насоки са колкото важни, толкова и нови за вас и са ви като 'изсипани със самосвал". Защото същото в терапията се дава малко по малко, като се отработват естествените ви съпротиви и защитни механизми и т.н. А вие естествено ги имате. Именно затова ви препоръчвам намирането на психотерапевт - въпреки италианския. Предполагам че разбирате достатъчно, а бихте могли да си говорите и на английски! Ако все пак искате да продължим кореспонденцията си тук, бих искал да обърнете сериозно внимание на горните пет стъпки, да ги осмислите много дълбоко, да ги отнесете към практическото им приложение спрямо ритуалите, мислите и страха си и едва тогава да пишете, за да мога да ви дам обратна връзка извън едното хортуване!

Irinna, на Sep 13 2009, 20:27, каза:

Хораааа,аз съм на 30 години и повече не издържам,мисля че лимита ми беше до тук ,незнам какво да правя или ще прекъсна връзката с него или трябва жестоко да се скарам с него,само защото искам най-после да му кажа и аз какво мисля за него,но не мога,никога не мога,омръзна ми да не мога,да го тая в себе си и да не мога да му го кажа,защото иначе ще ни замерва с предмети и ще крещи и ще налита на бой и на мен и на мъжа ми.Искам да мога да му кажа всичко,ако поне това мога,мисля че голям товар ще падне от плещите ми,защото го тая и няма как да му го кажа,а искааааааамммм,иска-а-а-а-ам.Но....как?С него не се гоеори.
Ирина

Ясно е, че коренът на психичните ви движения е заложен в ранните ви години от родителския ви стил на възпитание! Сега обаче сте на 30, зряла жена и е нужно да осъзнаете, че имате право да развиете една по-стабилна емоционална диференцираност от родителите си, емоционална независимост и стабилност! Нужно е да му кажете какво мислите право в очите! Намерете смелост за това! Най-добре би било да го направите спокойно, макар че при ситуацият ви това е нереално изискване струва ми се. Намерете смелост и говорете с баща си открито и директно. След време част от емоционалното ви диференциране и порастване ще изисква да им простите и ги обикнете безусловно - именно, за да бъдете щастлива, спокойна и независима от тях емоционално! Успех!

[Irinna]

Здравейте!

Късно е ,но аз размишлявам над всичко в спокойните часове на ноща,тъй като през деня се занимавам с детето.
Днес имахме трудна ситуация с мъжа ми,тъй като той се усеща че му е ужасно трудно и говорихме много,едва не се скарахме и след като той си легна,аз си пуснах една моя много любима песен и тогава разбрах,Господ ми даде да видя и разбера как работи системата при мен.Веднъж умът ми е бил излъган че акко не стане еди какво си,то ще стане еди какво си и така за всяко нещо във всяка ситуация и по всякакъв начин и точно сега мисля че ще успея.През изминалите дни вървях по 5-те стъпки,които ми писахте.Искам само да отбележа че не се страхувам да ходя на гробища и заради това не съм ходила,но и с детето нямаше как.И така,успях да сведа нещата до абсолютния минимум,без нищо друго,освен спирайки "ритуалите" и цял ден се радвах на успеха си,докато не дойде силна мисъл в един магазин докато пазарувахме и там аз стоях на един щанд сумати време за да не се слу4и уж нещо и мъжа ми се изнерви,но не го показа,аз го усещам и така.
Е,минаха нещата,но тази вечер чак до сега имахме много сериозен разговор и той си легна после,аз останах да мисля и да пиша,защото исках да споделя нещата с вас и нямам друго време,освен когато детето спи вечер.И така слушайки музиката най-после разбрах,толкова е просто,супер,супер.Аз цял ден се притеснявах да не би да се подведа и да направя движение,което ме вкарва в ужасен кръг,от който има трудно измъкване после ,а сега вече дори го няма и притеснението,просто знам,че всичко ще е наред,защото аз осъзнавам ясно толкова добре абсурдността на нещата,толкова добре че вече не ми се налага да се притеснявам,че те ще ме оплетат някакси незнайно как.Разбрах как.В момента се чувствам като излезнала от блатото.Плача,защото усещам живота около мен и мен самата,чувствам се като родена току що.Света ми се струва красив,различен,чудесен,непознат.Сега просто знам,ако стане еди какво си,няма да стане другото.Дааааааааааааааааа!Няма!Каква лъжа,заблуда и така нататъка......Незнам как да опиша какво чувствам,имам чувството че съм като изкъпана,като излезнала от кошмар,незнам......Утре мисля да живея наслаждавайки се на живота и да обичам Исус,защото всичко дължа на Него,ако не беше той,който насочва мислите ми.Хора,понякога другите си мислят,че да вярваш в Бог е за слабите,но напротив,когато в миналото бях по-близо до него,тогава бях най-силна и стабилна психически.Тогава можех да менажирам ситуациите и да бъда мъдра и стояща в мир,който никой не може да разруши.А в библията и пише,че божият мир пази мислите ни в Исус Христос.Мир!Не заблуда,мир!След малко ще си легна и ще спя спокойно и нямам търпение да видя света утре.
Благодаря на исус,благодаря на вас за всичко,за всичко!С това не твърдя ето всичко е наред,остана друго.
Днес през целия ден се наблюдавах ,че не толкова мислите за болести,колкото перфекционизма беше по-големия проблем.Например ,ако мина през вратата и се опра някъде,така не може,трябва да мина безпроблемно и имах желание да се връщам и да повтарям влизането или излизането и няколко пъти го направих ,после спрях,осъзнавайки абсурдността,но перфекционизма искам да го махна.Как?Моля пишете ми за това,ще пиша също,какво се случва и около мислите ми през деня и ще оведомя за ритуали,но няма да има,пожелавам си го вече завинаги да са спряли.Амин!Наистина спирайки с тях,мислите започнаха почти моментално да валят и да разиграват какви ли не сценарии ,но исках да видя,каквоо ще стане и след няколко часа,изобщо никой не можеше да ме накара да повярвам н атия мисли.Излиза така,че движенията ги държат живи и им дават право да останат в ума.Защото дефакто ума не се е справил с тях.
Искам да знам повече за перфекционизма,дори,когато ви пиша,по няколко пъти трия дадена дума,само защото при изписването й съм сбъркала,а това вече не е редно,сега се спрях де,ама поне 3 пъти ми се случи докато пишех сега този текст.Не искам да съм крайна перфекционистка,нито перфекционистка.Многоо е лошо и си поставям понякога много високи и дори жестоки изисквания.
Искам да кажа,какво най-много ме мотивира да спра почти веднага с движенията след съвета на терапевта и да тръгна по 5-те стъпки - спрях,понеже осъзнавам,че ако не спра,няма измъкване.Ужасссссс!Нееееееееееее!Видях това като единствения начин да се спася от ужаса на този тормоз.
Моля ви да пишете и няколко реда на мъжа ми в отговора си,защото (незнам как да се обръщам към вас,защото да не объркам,някои хора имат предпочитания и затова не съм споменала името ми в обръщение)подозирам че утре цял ден ще мисли за всичко,а незнае че когато си легна,аз тогава разбрах как работи порочния кръг и цялата въртележка.И утре незнам как ще ме възприема,защото няма да знае,че съм почти напуснала бойното поле,само трябва да поправя и перфекционизма.И също ми дайте конкретни съвети,ако има такива,как мога да разпознавам завбъдеще неща,които могат да ми напомнят или да се опитат да ме върнат в кръга,дано няма такива,но аз поне раззбрах че при мен нещата действат чрез заблуда.Е,то май при всички е заблуда.
И още нещо,забелязах че сина ми,когато яде храна винаги я оглежда щателно и даже ме пита:"това черното какво е?"(примерно яде ябълка и някъде ябълката е по-тъмна кората й или пък е наранена някъде и той оглежда и не иска да яде,ако не е перфектна)Аз бях така като малка,даже го помня,това лошо ли е ?Има ли го при децата(в по-късна възраст спрях с това)?Или такива деца са предразположени към натрапливости?Оххх дано да не е !
Мерси много!
Поздрави!
Ирина

[Орлин Баев]

Здравейте!

Отпуснете се! Перфекционизмът е в ядрото на гордостта на егото, което иска да контролира. Разтворете го, пуснете Бога във вас и му се доверете! Перфекционизмът е това, което ви кара да правите ритуалите - за да владеете положението ви. Гордост, която колкото повече се храни, толкова повече расте!
...

Когато сте била мъничка и родителите ви са ви възпитавали така студено, дистанцирано, свръхизискващо и доста грубичко, във вашите базови схеми (в подсъзнанието), са били заложени убеждения от типа "не си вярвам", "не мога да се доверя на лоши ядруг и лошия живот!", "Аз съм сама, необичана и ненужна!", "Аз съм виновна, защото постоянно се провалям!", "Аз не се справям добре!", "Този живот е едно трудно място, хората са студени, груби и дистанцирани!" и т.н. и т.н. Разбира се, това са само част от базовите ви, подводни, невидими за съзнанието ви вярвания, заложени от родителския ви стил. Емоционалният израз на тези убеждения в несъзнаваните ви когнитивни схеми са страха и вината!

Перфекционизмът, максимализмът, желанието за контрол, което е в тяхната основа, са на ниво характер. Характерът ви представлява система от допускания, правила и норми за нещата, навик за начин на реакция и поведение. Характерът се сформира в ранното детство, оформя се след това през годините и се затвърждава колкото повече го носи човек неосъзнато, приемайки го за даденост и "това съм си аз". Всъщност няма такова нещо като твърда аз идентичност. Винаги можем да променим нещата при желание и мотивация за това!

Характерът се сформира като една реакция на базовите залагания в когнитивните несъзнавани схеми. Тези базови схеми (комплекси) могат да бъдат всякакви, и полпжителни и отрицателни, и са естествена част от психиката на всеки човек.

И когнитивните схеми (подсъзнанието) и характерът (предсъзнаваното), са в дългосрочната памет. Характерът обаче е по-близо до работната памет, съзнанието, видим е за самата личност и хората. Един юнгианец би казал, че дълбоко в несъзнаваното са сянката (по-плитко и по-лесна за справяне), анимус (бащиният интроет - образ, модел на бащата), анима (майчиният интроект - образ, модел на майката) и т.н. и т.н. Характерът възниква и се оформя като личната ви реакция на тези базови интроекти/ схеми/ комплекси! В случая на родителския ви стил, реакцията ви би могла да бъде примерно на подчинение, на жертвеност за другия, на собствено себепотъпкване - това би ви довело сега директно до депресия. Вашата основна характерова реакция обаче, макар и да включва индиректно известен гневно (садо)-жертвен мазохизъм, е на борба, на битка, на стремеж към контрол, налагане и владеене, напрягане и стягане, емоционално и телесно. Емоционално това се изразява в една защитна характерова лесна раздразнителност, избухвания, гняв. Тези избухвания и дразнене, напрягане и вероятно свръхотговорност, които са емоционалният израз на защитната нужда от контрол (която е в стрцето на перфекционизма ви), са само една защита, защитна реакция от базовия страх и вина, от базовите убеждения (вижте по-горе). Тоест дразненето и напрягането, перфекционизмът са само защита от по-дълбоките ви страхове! Само една твърда характерова броня. Броня, която обаче тежи и носенето и ви изморява - а и другите около вас! Перфекционизмът в характера ви е това, което поражда защитните ви ритуали! Всъщност те са само една видима и засилена версия на ежедневните и приемани за нормални ртитуали, които винаги сте имала, но сте смятал аза нормални. Например всичко да е подредено, да са нещата намястото си, да сте в контрол над ситуацията, емоциите, нещата наоколо, живота си, а ако е възможно и над другите около вас, особено над близките ви! Едни приемани за нормални "ритуали" да стават нещата както вие искате, да става на вашето и т.н. Защитните движения, които имате понастоящем са само една засилена до болезненост версия на "нормалната' ви ритуалност от горния вид. А са засилени, защото се е засилил страхът зад/ под тях, в базовите ви когнитивни схеми. О'к, стига анализ - полезен е и води до по-ясно осъзнаване, разкопаване на себе си, а оттам по-лесна промяна, вече с поглед към бъдещето!
..............................

Няколко думи за промяната на перфекционизма:

Както ви казах по-горе, не само защитните ви ритуални действия, но всяка друга проява на перфекционизма, дори да е по-невидима и социално приемлива, е вид защитен ритуал. Свръхпоемането на отговорност например или бягането от нея, желанието за перфектна подредба на нещата, за пврфектен външен вид, маниери, социално представяне по най-перфектния начин, професионално представяне по най-добри яначин, ежедневни налагания и натрапчиви желание за контролиране на себе си прекалено твърдо и жестоко (както и на другите, близките до вас) - всичко това и още много други поведения (вие кажете какви) са все ежедневни прояви на перфекционизъм. На перфекционистичн аритуалност, тласкан аот защитен стремеж за контролиране, който пък защитава от по-дълбоките страхове, както казахме!

Ето една молитва за постепенно трансформиране на перфекционизма:

"Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми! Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са! Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда. Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мека, блага, приемаща, толерантна и сърдечна! Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми з аконтрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия! Моля те, Господи, научи ме да се приема таква, каквато съм, несъвършена, слаба и обикновена! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти! нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски! Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си! Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи! Амин! "

Поведенчески експерименти:

- Доверете се повече на присъствието на божественото в живота си и си позволете да се миете по-рядко, да чистите по-малко дома, да си позволявате да сте по-небрежна и непринудена. Характерът е само навик и той може да бъде променен! Навик, подобно на пушенето, който можете просто да промените с осъзнаване и залагане на друг характер - съзнателно! Характер с повече мекота, толерантност, спокойствие, обич, приемане и релаксация! Когато започнете да променяте така характера си и да си позволявате по-непринудено и спокойно, без малки/ ежедневни или видими ритуали, задоволяващи перфекционизма, тогава вече преминавате на втора стъпка от горните пет!

Когнитивни изкривявания

Стигате до натрапчивите мисли за болести и други, които са пряк продукт на базовите ви когнитивни страхове/ убеждения. Натрапчивите ви мисли са всъщност автоматични мисли, пряко произведени от базовите ви страхове! В тези мисли живеят заблудите, както самата казвате,а в психотерапията тези заблуди се нарича изкривявания в мисленето. Тоест виждате света изкривено, заблудено, през призмата на тези изкривени мисли.

По-долу пастирам някои когнитивни изкривявания (вижте тук), като повечето са налични и при вас:

Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...

Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай.

Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.

Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.

Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”.

Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили.

Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други.

Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна.

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм.

Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Вярата, че наши ритуални действия нямащи нищо общо с резултатите, ще повлияят реалността.
.............................

Работата с тези автоматични мисли/ натрапчивости се извършва чрез неутрализирането им с помощта на една здрава връзка с реалността, обективната реалност, здрава логика и възнамеряване за виждане на нещата от добрата им страна, оптимизъм! Важното е неутрализирането да се върши не с борба, но леко и спокойно, защото вече вярвате, че това са така или иначе просто илюзорни мисли, кото нямат нищо общо със здарвето ви! Просто мисли!

Логиката и оптимизма са единият начин за неутрализиране н анатрапчивите ви мисли. Другият е просто да ги оставите да се случват, приемайки ги изцяло, защото знаете, че са просто мисли!

И тук стигаме до самия страх, който е нужно да се научите да толерирате, да приемете и дори обикнете. Това ново отношение просто го разтваря, сублимира го до неутрална сила, която ви тласка напред в живота ви!

Потърсете терапевт, за да ви води в този процес. нека намирането на терапевт бъде част от с-мир-ението, на което се учите!

Успех!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 16 септември 2009 - 22:58

[Irinna]

Здравейте отново!

Сега прочетох поста ви.Най-интересното е,че никога не съм се мислила за ненужна,напротив,винаги съм вярвала в себе си и дори и всички да са против мен,аз се харесвам и обичам винаги,така че няма опасност да съм депресе в тази област
Перфекционизмът ми се състои в това,че искам да има идеален ред и хармония,който,ако е нарушен,аз изпадам в гняв.Не веднага,но ако се насъберат нещата и оттам и разни движения,като повтаряне на нещата с цел да стане идеално и такива глупости.Иначе аз вярвам в себе

Без да искам изпратих съобщението без да е завършено,и така исках да кажа че вярвам в себе си и знам,че съм способна и можеща,това е било винаги така в живота ми,идва оттам,че бях отлична ученичка и родителите ми винаги ми казваха,че съм много умна,колкото тормоз имаше,толкова и се повтаряше това,просто си имам нужното здравословно самочувствие - Слава Богу,пък и откакто съм чела в библията че:"...може всички да се съберат против тебе,но не 4рез Мене"(така пише Господ за тези,които му вярват) и така аз съм винаги ведра и мислеща че ще успея и така и става,освен това имам положителната нагласа,няма проблем с това,винаги е в мен,само проблема е че аз самата си поставям изисквания.Ще трябва да спра.
Надявам се скоро да спра!
Ирина
Мерси за отговорите на въпросите ми!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 17 септември 2009 - 08:34

[Орлин Баев]

Хубаво, надявам се да сте права! Аз досега никога не съм срещал в практикта си случай на перфекционизъм без дълбоко скрити зад него нещица, но щом казвате, че се познавате толкова добре, простете за неопитността ми! Практикувам психотерапия само от няколко години и опитът ми говори, че създаденият аз образ, представа за себе си често не включва подсъзнателните комплекси, които нерядко са напълно извън полезрението на човека, пазени от куп автоматични защитни механизми и дълбоко дисоциирани. Но, може би вие сте посещавала няколко години психоанализа и се познавате добре! Възможно е!

Бъдете щастлива и благодаря ви, че ставате по-радостен човек и работите върху себе си! Поздравете мъжа си от мен и гушнете детенцето!

С най-добри пожелания: Орлин

[Irinna]

Здравейте!

Не,не съм посещавала психоанализа,само знам,че никога не съм имала ниско самочувствие,като дете да,но след 7 клас нещата се промениха.Всъщност аз съм много общителна и много весела личност,и въпреки това съм в някои отношения перфекционистка,възможно е перфекционизма да е изразен само в някои неща,и тогава да не говорим за истински перфекционизъм,незнам.Не разбирам.Истината е че тези дни се чувствам супер ,а днес е най-добрия ден,още от ставането сутрин(както винаги съм в обичайното настроение) се чувствам страхотно и така е и до сега,което е много голям успех.
Винаги съм си мислела,че хормоните определят настроението ми,не че е така де,но се случва,например преди цикъл да съм в ужасно лошо настроение и тогава са и най-критичните дни на мисли и движения,обаче виждам че нещата не

Не можах да разбера дали изпратих писаното до сега.Тези дни компютъра прави някакви номера и изпраща сам писанията ми докато още ги пиша,незнам какво му става.Ще изчакам публикацията и ще видя дали е изпратено или ако не е значи се е изтрило,ще видим какво му е на компа.
Мерси за отговорите!
Аз се радвам че мога да си пиша с вас и с всички тук.
Поздрави!
Има нещо,което много ми помага да се възстановявам,снощи имахме много искрен разговор по скайпа с майка ми,т.е. беше писане и за първи път видяхх истинска проява на любов,беше много непринудено,просто тя каза че ме обича много.Тя никога не го каззва,сигурно е така ,но никога не го казва,а снощи беше много открита.Хубаво е да знаеш че си обичан.Но независимо дали са го казвали или не,не съм се чувствала зле.Трябва да отбележа,че никога не съм ревнувала от това,че тя е по-привързана към сестра ми.Някакси съм била щастлива от това,че ги виждам,че се обичат.Като истинска християнка съм се научила да бъда обичаща и помагаща на другите.Тия качества бяха засенчени от ОКР,но аз чувствам,че ОКР си тръгна.Сега останаха навиците ми,които трябва да се поправят,все пак толкова много години под ОКР и бягство не са малко,но Господ е с мене.
Днес се чувствам като още по-изкъпана.Но въпреки всичко през всичките години съм била весела и много обичаща.Също така имам много приятели,които ме обичат много и ме търсят,винаги е било така.Много правилни ценности съм поставила в себе си още на 13 години,когато повярвах в Господ,иманно Господ ме е държал през годините.Ако казвате че не може да има перфекционизъм без ниско самочувствие зад него или подценяване или малоценност,то тогава може би перфекционизмът се заражда сега и сега започва,защото единствено заради ОКР съм се чувствала недостатъчна и нещастна и подтисната.Но в такъв случай този перфекционизъм ще изчезне бързо,тъй като ОКР изчезна.Радвам се!Имам да поправям навици,да се грижа да правилното позиониране н аума ми всеки ден.Това също не е много бърз процес,но ще стане.
Чувствах,че имах нужда смао от един разговор,от подтик да се задействам,от някой,който да ми каже че аз всъщност ще се справя.Благодаря на Исус,че този човек бяхте вие!
ПОздрави!
Ирина

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 17 септември 2009 - 15:44

[Орлин Баев]

Наистина се радвам, че ставате все по-щастлива! Наистина понякога на човек му трябва просто един лек тласък, побутване! В предния си постиг просто исках да ви кажа, че има разлика между съзнание и подсъзнание и че последното често е доста дисоциирано от първото, нищо повече! Радвам се за вас!

Успехи във всичко!

Орлин

[Irinna]

Здравейте!

Да,съгласна съм че има разлика между съзнание и подсъзнание.
Но аз имах предвид,че през годините и сега съм си същата.Ако например майка ми или баша ми ми казваха че няма да се справя защото съм еди каква си според тях,аз никога не съм била подвластна на думите им,винаги съм знаела че ще се справя.Също така,много пъти съм осъзнавала,колко е трудно да се справя в дадена ситуация и винаги съм знаела че ще се справя.Също така,като малка не бях много хубаво моми4е,по-късно след пубертета станах хубава и така през годините когато майка ми казваше на сестра ми,колко е хубава,а на мен не ми го каза нито веднъж и никой не ми го казваше,аз знаех че съм хубава и никога нямах комплекси,че не съм.Незнам как да го обясня.....аз знам коя съм и каква съм и никой не е повлиял на мнението ми за себе си.Аз много трудно се влияя от чуждо мнение,мога само,ако реша,че трябва да се повлияя.,защото е правилно и добро.Имам силно чувство и инстинкт за привързване към доброто и ако съм убедена че нещо е добро,аз го искам,ако не мисля че е добро,няма начин да го искам.Мисля че дълбоко в подсъзнанието ми винаги съм била уверена и вярваща в себе си,както и много положителна и оптимистична,въпреки всички и всичко наоколо,но това го прихванах от библията,там пише че сме ценни,много ценни за Него и Бог винаги ще ни обича.Реално погледнато на мен ми е достатъчно да знам,че има Бог,който ме обича винаги,за да съм щастлива и че няма значение какво мислят хората за мен.И така съм живяла,така съм и сега,не ми пука ни най-малко кой какво казал или мислел за мен,ами да си мисли,както иска.Аз затова бях и толкова упорита да се боря с мислите,защото аз не се предавам,но сега видях,че е само заблуда и че няма смисъл от нищо,просто си губя времето и трябва да живея живота си и да се радвам.
И така,не ме интересуват хората.Междудругото това е много готино,защото така човек е много щастлив.Моя съпруг е обратното,той много се вълнува какво мислят хората за него и какво ще си помислят ,ако направи това и това,от няколко месеца мисля как да изкореня това от него,е то не аз де,той сам ще си го махне с помощта на Исус,но и аз помагам,с каквото мога.В същото време не е комплексар,нито депресе.Просто се вълнува човека и понякога се чувства кофти от хорско мнение,но ще се оправи.Ммм пък аз и да се изложа пред някой,не ми пука.В рамките на допустимото де,не съм без чувства,но не съм притеснителна,а като малка бях,но пак казвам че библията много ми е повлияла,оттам развих самочувствието си и станах уверена в себе си.Добре че има Бог и аз съм повярвала в него!
Надявам се,че не пиша твърде отегчително,много разказвам,но може и да послужи на някой койтоо чете във форума.

Ирина

[Орлин Баев]

Ами супер, чудесно! Аз не съм ясновидец все пак и пиша на базата на думичките ви, без да ви виждам визуално, без да чуя гласа ви и т.н. Все пак, прави м впечатление фиксирането ви точно в тези два реда от постинга ми, в които предполагам подсъзнателна неувереност във вас. И пълно подминавне на всичко останало (от доста дългия ми постинг, което не коментирате въобще) в стремежа за доказване на самоувереноста си! Радвам се, че я имате! Радвам се, че сте щастлива! Надявам се, че съм ви помогнал!

[Irinna]

Здравейте!

ИЗвинявам се,не съм коментирала поста ви,защото незнаех какво да кажа или напиша,информацията беше ценна ,но незнаех какво да кажа наистина.
Мерси за всичко!
Аз все още поправям навици,много е трудно,защото са изградени с години,например по навик някой път без никакви мисли без нищо,минавам по определен начин през вратата или други разни неща и се ядосвам че го правя,но трябва да осъзнавам всеки път че е просто навик.Има ли начин тия навици да изчезнат по-бързо,правя го несъзнателно.

С поздрав и уважение:Ирина

[Орлин Баев]

Молитва при хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в тебе, научи ме да разбера, че аз съм малък,нищожен и слаб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце!
Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!
Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!
Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!
Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!
Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост,която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!
Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!
Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов,Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми! Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са! Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда. Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен! Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия! Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти! Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски! Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си! Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Мнението беше редактирано от Орлин Баев: 08 януари 2010 - 00:16