Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човек да се справи сам с проблема си?


Recommended Posts

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси.

Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

Имате ли опитности, които потвърждават това?

Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва?

Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 47
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Донче, знам два начина за събуждане на висшето аз. Единият е страданието, другият - Любовта.

Има още много, наистина много да се доуточнява. Темата е неизчерпаема.

Линк към коментар
Share on other sites

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси.

Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

...

Вероятно може. Все пак обаче, човек не е сам на този свят, като другите влияят както в отрицателна, така и в положителна посока върху психиката му. Когато човек може да получи реална помощ, не е разумно да я отхвърля, така както вероятно не е успял да отхвърли влиянието на външната среда спомогнало за зараждането на проблема. Когато става въпрос за духовно развитие и достигане на вътрешна психическа хармония и равновесие, външната помощ не може да замени индивидуалните усилия, а следва да е насочена към стимулирането и насочването им.

Доколкото съм запознат „химията“ има доста нежелани странични ефекти, затова следва да се избягва, освен в краен случай. А и тя не влияе на самата психика, а на нервната система (вкл. мозъка), която е проводник на психиката на физически план.

Линк към коментар
Share on other sites

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси.

Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

Имате ли опитности, които потвърждават това?

Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва?

Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

Добри въпроси.

Мисля, че човек може и сам да почисти психиката си.

Ооо.. да, има опитности, при това положителни. Точно със спящата реална сила вътре в нас. Точно като известният барон Мюхаузен Човек може да се хване за косите и да се самоиздърпа от блатото. Проблемът обаче е в това, че човек не е сам в обществото. Човек може сам без чужда намеса само ако е монах в дивата пустош. Сред обществото индивидуалният проблем не е индивидуален вече, колкото и да е силен човек. Христос беше много силен, сам се издърпа от блатото, но обществото около Него не Му позволи да живее свободно и спокойно, само защото беше по-различен от обществото. И проблемите на обществото бяха преекспонирани върхо Него съвършено чистия. Изкарваха Го луд, параноик, обсебен от Дявола, зъл магьосник и прочие глупости. А представяте ли си някой семеен с деца и с множество взривоопасни взаимоотношения с обществото? И ако това общество е с болна, отровена психоатмосфера поради редица обективни и субективни причини?

Така, че психическите проблеми не са само и единственно индивидуални в едно цивилизовано общество. От тази гледна точка въпросите които поставя Донка са непълни. Много от психопроблемите са следствие и от материалното състояние. А това вече си е чиста политика. Не може на гладния и бедния да му говориш за сложни философии и психо глупости, при положение, че съзнанието му изцяло е заето с насъщното оцеляване. В този вариант май психологът или философът оказващи безпочвен субективен и чисто комерсиален натиск към един съвременен барон Мюхаузен, имат нужда от квалифицирана помощ. Или от по-здрава гьостарица, за да си седнат на задника.

Разсъжденията са ми чисто логически и без конкретика.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Може ли човек да се справи сам с проблема си?

Отговора на този въпрос е еднозначен... Заложено е, човек винаги да се справя САМ !

Сам в смисъл, без оказване физическа (земна) подкрепа, съвети и помощ от себеподобни, които в много случаи играят точно обратната роля - задълбават и изострят проблемите, увеличават страданието и разочарованието. Все пак крайната цел на всичко това, си остава същата - пробуждане на човешката Душа.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че може да се справи сам!

Аз например като ме заболи глезенът, защото примерно в него никне някакво тяло, си вадя джобната ножка, и почвам да режа. Лесно и просто. При това разбира се без помощта на никакви хапченца - нали си имам воля и разсъждавайки философски мога да приема, че болката е абстрактно понятие.. Ами да, какво ми пречи да мисля така... Нищо, ни акъл, ни образование... Напълно свободен съм, мисля си каквото си искам и давам съвети на някакви там докторя как да работят. Те най-добре да ги няма въобще. Ние с хомеопатия и тревички сме си добре. Нищо, че като ни заболи апандисита тичаме презглава при тези същите доктори, дето ги отричаме.

Аз много обичам да се справям сам. Зная как, вярвам си, вярвам и на провидението, че правилно ще насочва волята ми, вярвам си, че се познавам достатъчно добре, за да си помагам сам. Например, оня ден гледах едно весело клипче с Мистър Бийнс: "На зъболекар". Ами той беше толкова умен този човек, че отсрани зъболекаря от пътя на свободната си воля и съвсем умело и сръчно пролекува сам зъбите си, само с помощта на едно огледалце. Разбира се, че този зъболекар там само се прави на интересен, защо ли въобще се е занимавал да учи 6 години, а после и да събира практически процедурни паметови умения още толкова години? Кел файда от него! Е, може би са нужни десетина минути питане на чичко гугъл какво има в тези зъби и после е нужно само едно огледалце и свободната воля, подкрепена с много вяра в себе си. Вяра, точно на мястото си и в идеалното си русло течаща! Мдааа...

Аз като ми се наложи да си сменям черния дроб, да речем, просто съсредоточавам силата на волята си, с което по един такъв магически път веднага си намирам донор. Ако не стане по магическия път, винаги става по другия, мафическия... Е, сега какво, да се занимавам с доктори, да им плащам ли? Ами, не и аз. Аз си вярвам! Вземам теслата на великите си придобити от обща култура познания и почвам да бъркам навътре. Някъде там под ребрата беше, нали - значи правилно съм се насочил. Аз колко пъти съм връзвал жичките на ютията като изгорят, та сега един дроб ли нема да можем да вържем, хайде сега, знаеш ли моето висше аз какво може...

Аз тъй като ми дойдат едни натрапчиви мисли, сега ще им покажа на какво съм способен! Ще им разплача верицата. Аз, с моята диамантена воля просто ще ги преборя - защото съм силен и си вярвам. Знам най-добре как. Може би с малко диета или с малко паси с ръчичките си над мозъка ми. Е, те се превръщат в ритуали, ама нали си ме пазят. Е, с времето започвам да приличам на селския луд, че си ходим по улицата и си правим защитните ритуали, ама нейсе, баба тъй си знае, тъй си бае. Това некви там психолози, психиатри, невролози, психотерапевти, тези хорица далеч от мен. Аз съм силен и мога сам. Е, те са учили доста годинки, за да осъзнаят механизмите на такива натрапчивости и разправят, че нито осъзнаването им, нито начинът по справяне с тях се усвояват лесно. Ама те така си говорят. Я, бай ти Ганя, всичко можем. Ама те ми казват, че именно натарпчивостите са едни от най-трудните за справяне проблеми, камо ли за самосправяне и че именно самия защитно борбен характер зад тях ще ги усили още повече. Не им вярвам. Те на психотерапия да ходят онези от запада. Те са улави. Нищо, че те създадоха компютъра и стъпиха на луната и че в сферата на когницията са около 300 години напред от нас тук. Нищо, аз си знам и сам си мога. Ама тези продължават да ми хортуват, че вероятността да се справя сам именно с натрапчивости, е близка до вероятността за печалба от тотото и че ако си ги нося така, след няколко години логичният и проследимо наблюдаем резултат е психоза и "връзка с извънземния разум"... Е, не на мене тия. Я че се напънем и че ги преборим тези мисли, ведно със страха зад тях. С ритуалите, които си правя например! Хапчета - мхмммм, засегане ги сакам. Е, нещо ми натежа и оня там психиатър ми казва, че няма нищо лошо да си помогна с малко ривотрил или ципралекс и че те нямали кой знае какви странични ефекти и че съм щял да ги пия само като помощно средство, докато се излекувам. Абе, те не на мене тия. Аз сега ще отида при баба Пенка билкарката и тя ще ми даде от онази отвара, дето направо като я взема и си кажа заклинанието на баба Пенка, гледай какво става.

Ама той някакъв си там измислен терапевт твърди, че и той самият като му натежи, сам има нужда да иде при колега и че сам е много трудно да погледнеш ясно и точно в несъзнаваното си, особено когато те боли и нямаш нужния десетина поне годишен тренинг за това. Аха, приказвай си, обичам да те слушам, викам си аз на акъла. Аз съм различен, аз съм изключение от правилата! з сам си правим всичко. Даже и оная работа сам си правим, що да се минавам...

..........................

Горните ми размисли са спонтанни, леко пиперливи, но в никакъв случай неуважителни размисли по отношение на "аз непременно ще разреша обсесивно компулсивното си разстройство сам, на всяка цена сам, за да не бъда слаб!", което е в сърцето на зададената тема за размисъл.

В рационален и ясен стил, по-долу перифразирам горното. Разбира се, в ролята си на редови участник в този форум, нито повече, ни по малко. Всеки има право на каквото си иска мнение.

Вярно е, че някои от психиатричните разстройства подлежат на самопомощ. Вярно е, че подобен форум може много да направи за такава самопомощ, тъй като е "населен" от хора мислещи и с известен личен опит в субективния си когнитивен живот.

- Въпросът е до каква степен могат тези хора непрофесионалисти да помогнат - макар и искрени, дали са толкова запознати с твърде различната от ординарните психични процеси специфики на протичане на дадено психично разстройство? До известна степен помощ може да има, особено при по-леки случаи - макар и силно примесена с противоречиви и дори вредни мнения. Защото се получава едно омаловажаване на психологичната/ психиатрична/ психотерапевтична наука с по подразбиране презумпцията, че "Ние си ги знаем тези работи!".Което, уви, просто е далеч от истината!

- Второ - противопоставянето на "помагам си сам" и "психотерапия" не е ли до известна степен плод на детинско черно бяло мислене? Защото съвременната психотерапия учи човека именно как да си помогне сам и в никакъв случай не го държи зависим с години в безрезултатни сесии (както прави една психоанализа например).

- Трето - доколко принципно оправданото желание за минимизирана употреба на медикамент, приложимо в ежедневието и в правилна посока е толкова приложимо в случаите на средни тежки и тежки (казано за кратко) психиатрични разстройства? Според статистическите проучвания, няколко месечния прием на подходящ медикамент успоредно с подходяща психотерапия са начинът за най-бързо, качествено и безболезнено справяне с психиатричното разстройство. Аз също избягвам до края приема на медикамент, но когато меболи, никак не се колебая дали да си взема един аналгин или не... Специално натрапчивите състояния пораждат дори чисто физическа болка, освен душевните раздирания. И са едни от най-щекотливите и изискващи опитност проблеми за справяне. Говоря за справяне с помощта на психотерапия, водена от терапевт. Сам може, но специално при обсесиите и компулсиите проблемът често започва да граничи с психоза и работата никак не е лесна. Говоря общо, извън контекста на породилия тези писания случай, който не познавам.

...............

Може ли сам? За някои психични проблеми може. Зависи и от силата им, колко време са носени, от това дали са преплетени с други психични разтсройства и т.н. Може, всичко може! Аз да речем хремата си лекувам сам! За поставянето на зъбни коронки обаче разчитам на специалист! Не защото не си вярвам. Просто направата им и работата по поствянето им изисква десетина години подготовка. не подценявайте моля психологичната/ психотерапевтична подготовка и не я приравнявайте автоматично до езотеричните си интереси в областта на когницията.

Всичко написано по-горе е спонтанно и не претендира за точно формулиране и представяне на каквото и да е.

С уважение: Орлин

п.п.: нямам намерение за много и празни приказки. Каквото казах, казах!

Линк към коментар
Share on other sites

Споделям мнението на Орлин, макар и да не го бих го изразил толкова "пеперливо". Но така пък стават видими съвсем ясно контрастите.

Важи не само за психичните проблеми разбира се....

Естествено има и много нюанси. Например, много често именно тази "реална сила вътре в нас" ни насочва към човек, обстоятелства или ситуация, които да ни помогнат. На езотеричен език казано Божествено в другите събужда и реознира Божественото в нас.

Хората, които разчитат само на себе си при всички случаи често имат проблеми с гордост, прекалена интровертност, социалност и много други.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се сещам за вица за ада и българския казан в него?

Да, там дяволите са без работа, защото самите хора им я вършат.

П.П. Донче, определено трябва да се уточни какво си разбрала под думата "сам", като си формулирала новата тема.

Например така , както Никола Дамянов го разбира, то си е безусловна истина.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

И нарочно в отделно мнение, защото някои неща не бива да се смесват с други:

”Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария – с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин... Обаче, аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от еликсира на живота, за да оздравее моментално.”

Из Спасителни положения, Лекция, 16 март 1927 г.

Дали човек, който пожелае сам да впрегне силите си, за да се изчисти, не е готов да бъде здрав?

Ще си послужа само с цитати, там истината е по-добре формулирана:

"Mисълта е най-силното оръжие на човека, чрез което променя себе си и света"

П.Димков

от "Чудесата на Петър Димков" Я.Янакиев

"Всички знания и умения на П.Димков, получени по емпиричен или езотеричен, по какъвто и да е начин, са подчинени на лечението, а то трябва ... да бъде разбираемо и приложимо* за колкото може повече хора. Не за избрани, не за малцина, а за всички. ... лечителското му изкуство, и съветите , и книгите му са предназначени за народа, по-скоро за онази част от него, която сме свикнали да наричаме "средна класа". Тя е "солта на земята", тя е крепителят на морала, съвестта, родолюбието, непреходните ценности. Когато знаем това, много неща от неговото "каза ми се " стават по-ясни, по-разбираеми. Както и тълкуванията му на свещените писания:" Когато Христос е казал "Блажени са кротките, защото те ще наследят земята", той не е имал намерение само да утеши слабите , потиснатите и онеправдани люде в човешкия род, а е изявил един закон на Божествения порядък. Кротките човеци се стремят да живеят съобразно законите на този порядък, поради което те раждат по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно поколение**... И затова те ще наследят земята."

Когато говори за "кротките", Димков непременно има предвид скромните и смирени хора, какъвто е той самият. ... Убеден е, че човек може да издържи .... само ако се смири и разчита на вътрешните сили в себе си. Затова смиреният човек става възприемчив за благата, които идват от невидимия свят и така получава и смислен живот, и дарби. ... колкото повече знания*** придобива човек, а с това и все по-голяма мъдрост, толкова той става все по-смирен."

Да си пожелаем такива лекари, лечители и психотерапевти, а също и свещеници, които да ни съпровождат със смирение, докато се лекуваме със своите вътрешни сили.

-----------------------------------------------

* За съжаление малко са лекарите, които обясняват болестта на пациента достъпно и се държат с него като с интелигентен и разумен хомо сапиенс.

** не само биологично, а и всяка рожба, всяко деяние на такива хора е по-здраво, по-дълголетно, по-красиво и добродетелно.

***май става въпрос не за теоретични , а за изстрадани знания , каквито са при Димков ( изпитвал е всяка билка първо върху себе си0.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Когато се опитвах да формулирам темата, доста мислих дали да уточнявам какво се има предвид под "сам". Но стигнах до извода, че всеки разбира тази дума по различен начин. Предпочетох вместо да давам моето лично тълкуване на "сам" - да оставя участниците в дискусията да изразят какво разбират под нея - дори и да се наложи всеки да уточни какво точно разбира под "справям се сам с проблема си".

Като чета мненията дотук виждам, че не съм сгрешила - ако бях ограничила понятието, нямаше да се изясни какво разбираме под сам или темата щеше да се ограничи прекалено много.

Мисля, че най-полезно за хората, които желаят да се лекуват сами е именно да разберат за себе си лично какво ознчава "справям се сам".

Благодаря на всички, включили се дотук! Много ценни гледни точки! Очакват се и още - много ще е полезно да се сподели и личен опит или наблюдения.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси.

Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

- да, защото тогава ще знае какво да направи, за да се получи, или, ако не се получава, то къде е границата, отвъд която самопомощта е трудно да надскочи етапа на самопожелаването и ще му трябва специализирана подкрепа

Имате ли опитности, които потвърждават това?
Много!

Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва?
Това се налага, първо, ако човек има точна визия за себе си, но не и достатъчно моментни ресурси, за да се "самоиздърпа" и второ, във всички случаи, когато той няма достатъчно адекватна визия за себе си.

Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?
Има я, но често пъти е трудно да стигнем до нея. Много хора с години лежат на това принципно възможно саморегулиране, но не го правят на практика. Може би не са достатъчно инициативни, тъй като ако освен директни способи, които може да са им трудни, има подготвителни, има и индиректни - ако почнат с хранене, билки, дишане, масажи и т.н. може и да се закрепят толкова, че да имат енергияния ресурс, необходим за промяната. Те обаче не правят и това - е, тогава или си остават по този начин, или се намесва специалист (в оотделни случаи много осъзнат близък приятел също може да бъде подпомагащия фактор... Но най-добре в повечето случаи е методите да се съчетават. Човек не е нито само телесна биология, нито пък съзнанието му виси някъде съвсем извън тялото; не е нито статична единица, нито безнадеждно поробен от социалните си условия.
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Аз съм от хората, които до определен момент само на себе си разчитаха, изисквах максимално от себе си и се сърдех на себе си. Докато не изкипя цялата ми сила, изпуших... Когато мислех, че съм най-сама нещо ми светна и разбрах, че не съм сама, има нещо Висше, което ни свързва с всички и всичко.

Орлин и Иво са прави, особено това е верно

Хората, които разчитат само на себе си при всички случаи често имат проблеми с гордост, прекалена интровертност, социалност и много други.

Преживяла съм го, но на помощ дойде разбирането - на вътрешното себе, а от там и на другите... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си че всеки е силен в нещо и не се срамувам нито страхувам ако считам, че имам нужда да си платя на специалист. Малко е странно обаче че повечето хора считат, че на приятелска вечеря с бира ще си решат тежките вътрешни конфликти. Това ме втрещява често, и често чувам ами аз ще поговоря с еди си кой и ще се поуспокоя малко :rolleyes: Грандомания е да считаме , че можем всичко и ако си бяхме самодостатъчни то нямаше да има други хора по света и щяхме да сме си сами и сами да се справяме с всичко ;)

Линк към коментар
Share on other sites

У всеки човек има сила, но не у всеки тя е достатъчно зряла сам да се измъкне от блатото. Както и окултното знание не е за всеки. Според мен един истински, приятелски разговор е добър и не толкова дали някой ще ме изслуша, а да се чуя сама и може би така да се разбера... ;) Можем да сме си собствени психоаналитици, ако сме достатъчно наясно с тази материя.

В никакъв случай не отричам добрите терапевти и посещението при тях. :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

И нарочно в отделно мнение, защото някои неща не бива да се смесват с други:

”Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария – с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин... Обаче, аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати.

Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от еликсира на живота, за да оздравее моментално.”

Из Спасителни положения, Лекция, 16 март 1927 г.

Дали човек, който пожелае сам да впрегне силите си, за да се изчисти, не е готов да бъде здрав?

...................

..................

късметче, не мога да подчертая цялата лекция, но поне тези 2-3 изречения... може и някой да ги прочете пък и да ти разбере наистина прекрасния цитат... знае ли се !? Честно казано не вярвам. Ама .... ха дано !!!

Тук късметче говори в цитата си за елексира на живота.

Съгласен съм много с този цитат. Уви обаче, за беда съфорумците не знаят що е то "Елексира на живота". Имаше един форумец тук с ник Иван, но отдавна не пише и беше пуснал за обсъждане една цяла тема за елексира на живота. Така и никой не можа да отговори на въпроса какво представлява елексира на живота. Сега виждам се връщате пак там. За да приложи човек някакво лекарства трябва да знае какво представлява то и къде да го търси, как да го търси, от кого да го търси този елексир на живота. :rolleyes: Тази тема за елексира на живота беше пусната от Иван преди няколко години. Ще помоля някой от модераторите да я потърсят, защото аз не можах да я намеря. Зле се справям с архива на форума. Съжелявам, че не съм съвършен в компютърната техника.

Иначе съм безкрайно съгласен със свойствата на това чудодейно лекарство /а какви ли са те?/. Но въпросът е кой го притежава елексира на живота, за да може потенциално да си намерим поне едно шишенце или "хапче"... :rolleyes: и да се излекуваме "сами" с него. :rolleyes: В крайна сметка поне да знаем къде да го търсим.

Ммм-дааа.... интересни въпросчета повдигнахте.

И аз не отричам добрите терапевти, но въпросът е къде да ги търсим?

А критериите за добър терапевт какви са?

Защото колкото и добър да е един терапевт, ако пациента си е "седнал на ушите" - файда няма никаква.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема за елексира на живота беше пусната от Иван преди няколко години. Ще помоля някой от модераторите да я потърсят, защото аз не можах да я намеря. Зле се справям с архива на форума. Съжалявам, че не съм съвършен в компютърната техника.

...

Защото колкото и добър да е един терапевт, ако пациента си е "седнал на ушите" - файда няма никаква.

Ян, много си прав по отношение на седналия на ушите си пациент! :D А ето и темата, която търсиш: „Безсмъртието и елексира на живота, какво представляват според вас”. Много интересна тема и дискусия по нея. Направи ми впечатление постът на Ася и цитатът, който е дала:

"Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си. Невъзможно е да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си." :)

По въпроса на Донка:

Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

Имате ли опитности, които потвърждават това?

Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва?

Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

Мисля, че може ако е развита и осъзната връзката ни с душата, Духът или Божественото в нас. Ако човек се е осъзнал на едно по-високо ниво от физическото и дори астралното. Тогава би могъл да се справи и сам с психическите си проблеми (за зъбните коронки – не знам :D ). Това е и намирането на философския камък или еликсира на живота, за които става дума в темата на Иван. Малко са все още хората достигнали такова ниво на самосъзнание. Аз поне не съм от тях. Така, че Орлин да е спокоен – винаги ще има желаещи за помощ от психотерапевт. Епохата на Водолея идва, но не скоро. :)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

По принцип съм на мнението ,че когато настина трябва да пия чай и ако не ми помогне отивам на лекар.Това чисто образно.И горещо го препоръчвам на всеки и така процедирам с децата си доста често.

Като се замисля за себе си обаче , аз пия чая си доста дълго и в крайна сметка не отивам на лекар.

Всеки сам може да прецени до колко може сам да се справи със себе си.

Преди да вземе решението обаче да не "ходи на лекар" е добре да е наясно с пътя по който тръгва и голямата вероятност да се изгуби там.Трябва да е наясно (поне до някъде) и с момента на изгубването.

Всичко това е знание.

Много често обаче хората се изгубват ненадейно и застават изплашени в тъмнината на своето подсъзнание и не знаят какво да предприемат.

Тогава според мен има няколко момента , да се оставят някой да ги поведе ,като му се доверят ,без да знаят ще ги изведе ли или не.Да потърсят някой да ги изведе, като знаят че те са избрали човека и му повярват-също неизвестен край.

Или да тръгнат сами през тъмното с пълното съзнание че могат да се изгубят още повече, но с вяра в светлината.

Всичките тези моменти идват при хората подсъзнателно и едва след като излезнат на светло разбират какво всъщност се е случило с тях.

Което и решение да вземе човек това си остава неговият тъмен избор, чийто резултат рядко може да се промени.

Линк към коментар
Share on other sites

Темата за еликсира на живота е чудесна и има доста ценни мнения.

Но този еликсир не е сиропче, не е хапче. Струва ми се, че това е нашата вътрешна готовност и стремеж да се отворим за духовното. Ще кажа нещо, което може би звучи тривиално, но е така. Когато болният е готов и лекарят ще се намери. Когато ученикът е готов и Учителят ще се намери.

Изобщо, когато ние положим достатъчно усилие и старание да намерим този еликсир, то и помощ няма да закъснее.

Или да тръгнат сами през тъмното с пълното съзнание че могат да се изгубят още повече, но с вяра в светлината.
:thumbsup: didi_ts

Вяра, Сила и Любов в сърцата ни, за тях да работим, пък другото е от Бога! :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Проявата на жлъчна ирония, съчетана със силен сарказъм е признак на слабост в аргументирането на дадена позиция.

Обикновено "нещо куца!" в подобни аргументации...

Аз няма да коментирам предходни мнения, макар че там се визира пряко или косвено предходното ми мнение в темата.

Ще се опитам да доразвия нещата...като ще засегна повече окултната страна.

Защо сам ? - доста категорично го казах, но мисля, че това не е притеснително. :)

Човек се преражда обикновено на Земята, за да изпълни определени задачи, които чертаят земният му път. Земята като "училище", свободният избор и това, че няма случайни неща трябва да са включени "по подразбиране" за четящия това мнение... Някой, ако не смята така, нека да престане да чете нататък. Ще си загуби времето.

Тънкият момент е, че при всяко раждане в Невидимият свят се мобилизират много светли същества, които "отговарят" за даденият живот и изпълнението на дадените задачи. Учителят е говорил често за това и който иска подробности да се образова в беседите.

Значи тук на Земята, в полюсният свят, човек САМ прави своя избор между "плюса и минуса" и евентуално носи отговорности за това. На практика какво става - от една страна има начертан път и помощници от невидимият свят, които съблюдават и помагат за това, а от другата - свободният избор на човек, който може да избере нещо различно.

Идваме до ролята на страданието, което е основният начин за комуникация (въздействие!) на неосъзнатата човешка Душа с неговите помощници "от горе".

По-скоро цикъла е такъв - човек прави свободния си избор, ако той не е "правилен" (съгласуван със Пътя и определените задачи), понася своята отговорност, страда...Получава се нещо като системата "проба-грешка". Следва ПРЕОСМИСЛЯНЕ на опита (основен момент !), което води до приемане на поредната "доза" осъзнатост. Това е принципно.

За да се влезе в "цикъл" на израстване обаче, Душата първо трябва да се събуди, но за да стане това трябва да има определено ниво (количество) натрупано страдание. Това ниво е свързано и в зависимост от прага на поносимост, егото, ...но не натам са мислите ми.

Въпросът е, помага ли се реално на човека, преди той да е приел "дозата" страдание, която е необходима за отключване на неговото духовно "събуждане" ? Как и кога...?

Друг въпрос - Може ли да се помогне на една "събудена" Душа, която е осъзнала и поела своя Път ? Кой и как... ?

Това са ключови моменти които, ако са ясни за всеки лечител, доктор и терапевт и т.н., то той би бил доста добър и с много успешна реализация. При неразбиране "помагачите" лечители и сие, трупат карма, която ги обременява дотолкова, че дори ТЯ ги смъква много под здравословното ниво на пациентите им... Примери ?!? Колкото щете,...но това сме коментирали и на друго място.

По темата...Защо написах, че отговора е еднозначен, и че е заложено човек да си помага сам ? Заложено е, защото първо човек трябва САМ да направи своя избор. Правилен, грешен няма значение. "Помощ идва само СВИШЕ...". "Само Бог помага.Това е истинската помощ." ОК ! Правилни твърдения. Как ? По-конкретно. Еми,... точно с тези същества от Невидимият свят, които бдят за живота и здравето, и следят за изпълнението на задачите, ...за следването на начертаният Път. За мен е много наивно и елементарно да се смята, че помощта е от дадения терапевт, лечител, доктор,...в контекста на тези разсъждения. Човек е създаден здрав и в него има голям енергиен потенциал да се пребори с голяма част от зарази, болести, епидемии,... които също нямат случаен характер, но няма да разводнявам мнението. Общо казано, в следствие на голямото "затъване" в материята, хората губят енергиите си и не могат да "изплуват"...

Сега, в този ред на мисли (по конкретно), нека си зададем въпроса, кой е създал терапевти, доктори, лечители, фармацевти...? Вижте колко профилирани, тясно-специализирани са всички... И непрекъснато се роят ! Какъв е окултният смисъл на този "бум" ?

Добре. Да помислим... Представете си,че сте в контакт с много близък човек и вие отговаряте за него, но не може да си говорите и да общувате пряко с него. Той не ви вижда. Не можете да го съветвате, не можете да му "подадете ръка", ... НО има едно важно условие, за да дадете помощ, близкият ви трябва да поиска и помоли за това. Как той ще поиска ? (трудна работа!) Не ви вижда. Не осъзнава, че ви има. Как ? - Ролята на страданието...Рано или късно то минава границата на поносимост и човек се помолва, ей така искрено, с голямо желание и с цялото си Сърце. Е тогава е ВАШ ред! Условието е изпълнено и вие трябва да помогнете. Какво бихте направили? Как бихте извадили близкият си от помиената яма, която той е изкопал сам, заровил се е там и даже се чувства удобно и моли САМО за "малки" подобрения и уют... Молбата се е молба - "вратата е отключена"... Да уточним! - има милиарди хора по света, чиято поносимост към страданието е изчерпана, осъзнават се и молят...Голяма цифра, но може да се докаже, а проблемите и болестите са близки и идентични. Как ще им се помогне най лесно? Разбира се, че чрез "наука", специализации, хапчета, терапия...(злоупотребите ги пренебрегваме!) После става всичко лесно - подходящи мисли изпращате на вашият близък, той намира "случайно" спициалиста, който "помага" и нещата се оправят... Браво! Следват благодарности, възхвали, преклонение пред великият доктор-терапевти и сие, отделели 6 години от живота си да се учат, издува се егото (друга тема), правят се допълнителни поразии... Да се чуди човек да плаче ли или да се смее ! Не отричам благодарността към съзнателни и съвестни земни "помагачи" (общо казано!), които си вършат професионално работата и "помагат", но колко хора благодарят на истинските ПОМАГАЧИ ?!? Колко хора осъзнават, че без Тях няма да получат нищо? Колко хора осъзнават, от къде получават истинската помощ?

Знам, че е трудно да се разбере това,което пиша,... но знам и нещо друго... Разберат ли се, и усетят ли се нещата един път истински и в дълбочина,... то човек няма да може да се спре да благодари там където трябва ! Щом ти са отворени очите, все се наслаждаваш на великата разумност и няма спирка,...благодарностите направо извират, извират... :)

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

По темата...Защо написах, че отговора е еднозначен, и че е заложено човек да си помага сам ? Заложено е, защото първо човек трябва САМ да направи своя избор. Правилен, грешен няма значение. "Помощ идва само СВИШЕ...". "Само Бог помага.Това е истинската помощ." ОК ! Правилни твърдения. Как ? По-конкретно. Еми,... точно с тези същества от Невидимият свят, които бдят за живота и здравето, и следят за изпълнението на задачите, ...за следването на начертаният Път. За мен е много наивно и елементарно да се смята, че помощта е от дадения терапевт, лечител, доктор,...в контекста на тези разсъждения. Човек е създаден здрав и в него има голям енергиен потенциал да се пребори с голяма част от зарази, болести, епидемии,... които също нямат случаен характер, но няма да разводнявам мнението. Общо казано, в следствие на голямото "затъване" в материята, хората губят енергиите си и не могат да "изплуват"...

Сега, в този ред на мисли (по конкретно), нека си зададем въпроса, кой е създал терапевти, доктори, лечители, фармацевти...? Вижте колко профилирани, тясно-специализирани са всички... И непрекъснато се роят ! Какъв е окултният смисъл на този "бум" ?

Добре. Да помислим... Представете си,че сте в контакт с много близък човек и вие отговаряте за него, но не може да си говорите и да общувате пряко с него. Той не ви вижда. Не можете да го съветвате, не можете да му "подадете ръка", ... НО има едно важно условие, за да дадете помощ, близкият ви трябва да поиска и помоли за това. Как той ще поиска ? (трудна работа!) Не ви вижда. Не осъзнава, че ви има. Как ? - Ролята на страданието...Рано или късно то минава границата на поносимост и човек се помолва, ей така искрено, с голямо желание и с цялото си Сърце. Е тогава е ВАШ ред! Условието е изпълнено и вие трябва да помогнете. Какво бихте направили? Как бихте извадили близкият си от помиената яма, която той е изкопал сам, заровил се е там и даже се чувства удобно и моли САМО за "малки" подобрения и уют... Молбата се е молба - "вратата е отключена"... Да уточним! - има милиарди хора по света, чиято поносимост към страданието е изчерпана, осъзнават се и молят...Голяма цифра, но може да се докаже, а проблемите и болестите са близки и идентични. Как ще им се помогне най лесно? Разбира се, че чрез "наука", специализации, хапчета, терапия...(злоупотребите ги пренебрегваме!) После става всичко лесно - подходящи мисли изпращате на вашият близък, той намира "случайно" спициалиста, който "помага" и нещата се оправят... Браво! Следват благодарности, възхвали, преклонение пред великият доктор-терапевти и сие, отделели 6 години от живота си да се учат, издува се егото (друга тема), правят се допълнителни поразии... Да се чуди човек да плаче ли или да се смее ! Не отричам благодарността към съзнателни и съвестни земни "помагачи" (общо казано!), които си вършат професионално работата и "помагат", но колко хора благодарят на истинските ПОМАГАЧИ ?!? Колко хора осъзнават, че без Тях няма да получат нищо? Колко хора осъзнават, от къде получават истинската помощ?

Знам, че е трудно да се разбере това,което пиша,... но знам и нещо друго... Разберат ли се, и усетят ли се нещата един път истински и в дълбочина,... то човек няма да може да се спре да благодари там където трябва ! Щом ти са отворени очите, все се наслаждаваш на великата разумност и няма спирка,...благодарностите направо извират, извират... smile.gif

:thumbsup1:

Ценна мисъл за деня:

Този, който се е научил да се моли, е научил великата тайна на свят и щастлив живот. (Уилям Лау)

Когато благодарим на Бога, благодарим на всички светли същества и на всички хора, които са ни помогнали. Защото всички сме Едно, независимо дали сме го съзнали или не... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Никола Дамянов, ако можеше твоят пост да се "изгравира" някак в съзнанието на хората - болни нямаше да има. :)

Линк към коментар
Share on other sites

За страданието Н.Дамянов обясни и аз нямам какво да допълня.

За Любовта - тя е прекият път.

Така , както Божията енергия преминава през избрания лечител при поискване, за да се осъществи лечението, така и Любовта на друг човек или на самия себе си може да бъде готовата батерия с енергия, която да осъществи лечение.

Да уточня:

1. Любовта на друг човек - най-често майката / др. близки.

Те са заети, те са блокирани от някакъв проблем, може дори да са ни сърдити. Но ни обичат въпреки обстоятелствата - това става видно, когато се разболеем. Любовта се проявява като снимка от негатив в грижите на близките, в тяхната жервоготовност и състрадание. Затова напр. рецептите на Димков са толкова трудоемки - от една страна те набавят всички физ. условия за осъществяване на хармонизацията ( впрочем от моя опит ще кажа, че и с 60% изпълнена негова рецепта пак се оздравява), от друга поставят на изпитание Любовта на близките - да намерят билките, да приготвят трудната рецепта и да мислят на всеки 10 - 20 мин. по часовник за болния. Така те втъкават в отварата Любовта като енергия. Там е част от разковничето .

2. Другата част от разковничето е желанието да оздравееш сам. Това е , когато човек сам трябва да си приготви рецептата ( респективно - да отиде на лекар, да чака на опашки, да жертва време и пари, да търпи болезнени процедури...). Той знае, че има какво още да върши на този свят. И се впряга в действие , за да се приведе в изправност и да докаже способността си пред своето висше Аз. Това е Любовта към своята висша същност, простичко казано - към себе си, но различна от прекаления егоизъм.

Накърняването на тази Любов също е накърняване на Божествен закон и може да стане причина за болест - когато отстъпваш от принципите си , за да е добре а околните например. Затова и в трудовете на Т.Детлефсен се казва, че болестта може да бъде болката, която НЕ си причинил на другите.

"Уви обаче, за беда съфорумците не знаят що е то "Елексира на живота". Имаше един форумец тук с ник Иван"

А дали Ян събуди темата само за да я раздразни, или ще допълни започнатото от Иван?

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Ще се опитам да доразвия нещата...като ще засегна повече окултната страна.

Защо сам ? - доста категорично го казах, но мисля, че това не е притеснително. :)

Поздрави.

Поздрави и от мене Никола.

1.Когато някой лекичко и небрежно в стил "ако мине , мине", се опитва да ограничи друг човек в чисто физически аспект сам , наистина има нещо много притеснително. Това е силово отнемане на индивидуалната свобода с користни цели с прийомите на робовладелско-феодалния обществен строй /чиста политика/. Грамотен си /така изглежда поне/ и няма да тълкувам повече този термин. Надявам се и да си разумен?

2.Не е обаче притеснително, когато самият човек сам вземе решението за себе си да е "сам". Може да е в манастир, но може и да не е в манастир, ако знае как да остане "сам" дори и в цивилизацията. Тогава самият човекът дава обед пред Бога и само Бог може да го оценя и съди за постъпките и мислите на Душата му. И следователно Дарбите от Бога тогава са строго индивидуални по личната преценка от Бога. Защото Бог съди по помислите на Душата, а не по изказаните думи, който могат и да бъдат заблудителни или автозаблудителни.

Това е езотерично-окултната страна на въпроса както я разбирам.

Надявам се да е проличала разликата между точка 1. и 2.. Е, поне се постарах да покажа как разбирам нещата по темата.

Не, не събуждам темата за Елексира на живота за да я "раздразня", а я споменавам като отправна точка за разсъждения и допълнение. Страданието не е задължителен елемент, то се дава само от Бога, когато има какво да се изстрадва като лична или колективна лоша карма. Защото има и страдания, които могат да бъдат привнесени като чужда карма върху заблудените или слабите хора на които не им е оставен вариант за алтернатива /за съжаление има и такива моменти, светът не е черно-бял/. Привнесените страдания са любим похват на черните магове, така чистят собственната си лоша карма и си живуркат животеца със сърцераздирателни гримаси за неосъзнатите. И тогава много трудно могат да бъдат различени различните видове страдания, освен от посветен в мистериите. Пък и вече привнесената вече лоша карма трудно се различава и енергийно разграничава от собственната карма и за това са измислили манастирите. За тези които не умеят да останат "сами" със себе си, да ходят в манастира. Така поне съм го чел по "тънките книжки" за ..."тънките работи". А нали сме в сайт за съзнателен живот, няма как да станем съзнателни ако не направим разликата. Но освен да се направи разликата, трябва и Сила да си защити човек позицията. Иначе какво от това като го знаеш там нещото си, а не можеш да го направиш на практика.

Така си е. Страданието е трудния, дълъг и трънлив път към Съзнателния живот, а Любовта, Покаянието и Прошката са прекия път. Всеки сам да си избира Пътя си, но да не го натрапва със сила на ближния си по никакъв начин. Но да не забравяме, че има освен полюсните "Страдание и Любов" , има и много "цветни" състояния. За мене светът е "цветен". Но моите "очи" са си мои и само аз мога да видя моите "цветове" и няма как да обесня на друг който не вижда.

Лек ден на всички.

Линк към коментар
Share on other sites

Съвсем плахо и кратичко вмъквам: сам е най-добре, разбира се!

Докато можеш обаче!

Докато компетенцията ти го позволява - защото не можеш да можеш и знаеш всичко! Психопатологията и психотерапевтирането са наука, не по-малко сложни примерно от генното инжинерство. Четейки всякакви абсурдни мнения по-горе, виждам единствено самонадеяна гордост при липса на познания и много въздушни кули!

Въпросното можене междувпрочем си важи за широк кръг от области. Аз например не бих почнал да правя челюстна хирургия, затова пък се решавам да правя психична такава (метафорично казано). Аз не бих седнал да шофирам подводница, затова пък мога и обичам да гледам цветя. Не мога и не знам всичко. Колкото и да ми се иска, имам специализация, ограничавана от времеви например параметри.

Докато болката ти е прекалено слаба, за да имаш време да учиш. Защото понякога боли прекалено силно, за да се луташ по пътя на пробите и грешките и имаш нужда от гид, вече минавал пътя.

Както и да е - многото писане тук води до по-малко живеене. Отивам да живея, признавайки пълната си невежественост и погрешност във всяка своя дума. А на вас оставям правото да знаете!

Чао! ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не събуждам темата за Елексира на живота за да я "раздразня", а я споменавам като отправна точка за разсъждения и допълнение. Страданието не е задължителен елемент, то се дава само от Бога, когато има какво да се изстрадва като лична или колективна лоша карма. Защото има и страдания, които могат да бъдат привнесени като чужда карма върху заблудените или слабите хора на които не им е оставен вариант за алтернатива /за съжаление има и такива моменти, светът не е черно-бял/. Привнесените страдания са любим похват на черните магове, така чистят собственната си лоша карма и си живуркат животеца със сърцераздирателни гримаси за неосъзнатите. И тогава много трудно могат да бъдат различени различните видове страдания, освен от посветен в мистериите. Пък и вече привнесената вече лоша карма трудно се различава и енергийно разграничава от собственната карма и за това са измислили манастирите. За тези които не умеят да останат "сами" със себе си, да ходят в манастира. Така поне съм го чел по "тънките книжки" за ..."тънките работи". А нали сме в сайт за съзнателен живот, няма как да станем съзнателни ако не направим разликата. Но освен да се направи разликата, трябва и Сила да си защити човек позицията. Иначе какво от това като го знаеш там нещото си, а не можеш да го направиш на практика.

Така си е. Страданието е трудния, дълъг и трънлив път към Съзнателния живот, а Любовта, Покаянието и Прошката са прекия път. Всеки сам да си избира Пътя си, но да не го натрапва със сила на ближния си по никакъв начин. Но да не забравяме, че има освен полюсните "Страдание и Любов" , има и много "цветни" състояния. За мене светът е "цветен". Но моите "очи" са си мои и само аз мога да видя моите "цветове" и няма как да обесня на друг който не вижда.

:thumbsup:

Въпреки черните магове и въпреки различните им похвати, силите на Светлината успяват да ни поведат. :angel: Те могат да ни позабавят, но не и да ни спрат :sorcerer::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...