Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Да бъдеш добър или лош?


Bethedi

Recommended Posts

Ще споделя един абзац от беседа на Учителя, който ми направи впечатление:

"Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният."

от беседата "Явлението на Духа", Неделни беседи, том I

Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели?

Можете ли да бъдете лоши и при какви условия?

Водите ли борба с Вашите неприятели?

Поздрави: Bethedi

Редактирано от Bethedi
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 86
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да познаваш тъмните и светли страни на своите приятели означава единствено да познаваш своите светли и тъмни страни.

Да си "добър при известни условия, а лош при други" означава да не делиш нещата на добри и лоши, а на подходящи и неподходящи за конкретния случай.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Да познаваш тъмните и светли страни на своите проятели означава единствено да познаваш своите светли и тъмни страни.

Много добре казано!

Бих допълнил - нашите светли и тъмни черти се отразяват в нашите приятели и обратното.

Да си "добър при известни условия, а лош при други" означава да не делиш нещата на добри и лоши, а на подходящи и неподходящи за конкретния случай.

Подходящите и неподходящите неща могат да изглеждат за другата страна, примерно за приятеляq добри или лоши. Това може да измени приятелските отношения във вражески...

Bethedi

Редактирано от Иво
Линк към коментар
Share on other sites

Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели?

Можете ли да бъдете лоши и при какви условия?

Водите ли борба с Вашите неприятели?

:feel happy: Всичко е относително.

Познавам донякъде и приятелите, и неприятелите.

Опознавам ги и чрез това, което казват, и чрез това, което премълчават.

Никога не водя борба с приятелите ми.

Ако саистински приятели - може да спорим, да имаме различни мнения, но се приемаме такива каквито сме.

А с неприятелите какъв е смисъла да се боря? Не мога да ги променя. А и не е моя работа.

Мога само да се старя да отстоявам това, което според мен е ценно и стойностно.

:yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Линк към коментар
Share on other sites

Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели?

Можете ли да бъдете лоши и при какви условия?

Водите ли борба с Вашите неприятели?

60.gif Всичко е относително.

Познавам донякъде и приятелите, и неприятелите.

Опознавам ги и чрез това, което казват, и чрез това, което премълчават.

Никога не водя борба с приятелите ми.

Ако саистински приятели - може да спорим, да имаме различни мнения, но се приемаме такива каквито сме.

А с неприятелите какъв е смисъла да се боря? Не мога да ги променя. А и не е моя работа.

Мога само да се старя да отстоявам това, което според мен е ценно и стойностно.

yinyang.gif

Да, наистина живеем в относителен свят, в свят на промените.

Интересно е да се помисли по следния въпрос: при какви условия си добър, и при какви лош.

Според мен, условия са двустранните отношения, които имате с някой Ваш приятел или неприятел. А отношенията са като резултат от химичните реакции на Вашите действия или бездействия.

Според мен по-бурна реакция ще предизвикат отношенията ви с един неприятел, отколкото с приятел.

Може да уподобим отношенията Ви с един неприятел на киселина, която е изключително активна и разяжда. Отношенията Ви към един приятел са като основа. Основите са противоположни съединения на киселините. Основите също са активни своего рода. Например натриевата основа /сода каустик/ разтваря мазнини и белтъци, силно отровна е и има корозионно действие. В крайна сметка Вие съвместявате в себе си две активни условия: отношения- киселини и отношения- основи. За да примирите основите и киселините, трябва да ги поставите в подходяща химична реакция, при която да се получи сол, защото солта е неутрална и няма да предизвиква във Вас разрушителни реакции. При тази реакция ще се отдели и вода, а водата е изразител и проводник на живота.

Поздрави: Bethedismile.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте.

Познавам тъмната и светлата страна на моите приятели.

Моите приятели ми помогнаха(помагат) да видя своята тъмна страна,да я изследвам и да се поправям .Болезнен процес е тоя,но пък в него се калява приятелството и оцелява това ,която е читаво.Имаме си договорка с тях.Не е приятел онзи,който ще подмине и премълчи ,ако аз някъде бъркам.В началото егото се сърдеше и беше готово за битка в самозащита,но с времето и общите уроци ,се стигна до положение ,да се познаваме добре и да си помагаме,а не да водим ненужни битки.

Битки се отказах да водя ,когато осъзнах на един етап, че в битките,във войните няма победители.Всички губят,докато отдават енергията си на конфликта.

Човек е лош,когато тъмната му страна вземе превес.Това се случва когато има познание но липсва мъдрост да бъде приложено.

Например,ако човек е всеяден в традиционния вариант,ако употребява цигари и алкохол редовно,трудно,да не кажа невъзможно, поддържа в себе си онова ниво на вибрация,което го балансира и хармонизира до степен да бъде на светло независимо от външните условия.Този извод е на база лични наблюдения и споделен опит от моите приятели ,които не са вегетарианци непременно,но периодично правят различни видове хранителни прочиствания.

Ако не контролира мислите си и допуска негативни мисли -също.Тогава е лош към себе си и това влияе на отношенията му с другите хора.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

За доброто и злото между приятели, мисля че са наличие или липса на хармония.

Може и двамата да са добри хора, но нежеланието да се вникне и съобразява със

състоянието на приятеля, могат да предизвикат силно раздразнение, до риразмяната на

думи да е била с кротък тон.

Може да са "обли камъни" и двамата, или остър и объл, няма значение.

И като почне удрянето на чука с наковалнята, със съответните реакции,

току виж се стигнало до нереално остри реплики, и приятелството катастрофира.

Защо? Поради липса на внимание и такт, моментно усещане на човека като досадна даденост.

Такива са следствията от липсата на внимание - причина за разпадане на много приятелства.

За да не влезе човек в гибелния кръг на действието и реакцията, трябва да може да мълчи.

Да мълчи и да вибрира в хармония с другарчето, както и да му помага с някоя блага мисъл.

Понякога приятелство в пълен крах, може да се съживи изцяло, с пълна искреност, далеч по-голяма от преди.

И също със състрадание, пълно споделяне на съвместните и индивидуалните радостни чувства или страдания.

Но това, ще ме извиняват дамите, май трудно става между две жени. Експериментален факт, и защо ли :huh:?

Линк към коментар
Share on other sites

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора?

За доброто и злото между приятели, мисля че са наличие или липса на хармония.

Може и двамата да са добри хора, но нежеланието да се вникне и съобразява със

състоянието на приятеля, могат да предизвикат силно раздразнение, до риразмяната на

думи да е била с кротък тон.

Може да са "обли камъни" и двамата, или остър и объл, няма значение.

И като почне удрянето на чука с наковалнята, със съответните реакции,

току виж се стигнало до нереално остри реплики, и приятелството катастрофира.

Защо? Поради липса на внимание и такт, моментно усещане на човека като досадна даденост.

Такива са следствията от липсата на внимание - причина за разпадане на много приятелства.

За да не влезе човек в гибелния кръг на действието и реакцията, трябва да може да мълчи.

Да мълчи и да вибрира в хармония с другарчето, както и да му помага с някоя блага мисъл.

Понякога приятелство в пълен крах, може да се съживи изцяло, с пълна искреност, далеч по-голяма от преди.

И също със състрадание, пълно споделяне на съвместните и индивидуалните радостни чувства или страдания.

Но това, ще ме извиняват дамите, май трудно става между две жени. Експериментален факт, и защо ли :huh:?

Какво е хармония, Валентин Петров?

Наличието или липсата на хармония, действието-недействието ли определят едни отношения между двама като приятелски-неприятелски?

Как вникваш в човека, когато примерно той мълчи??? Как разбираш, че му помагаш, че и "с някоя блага мисъл"?

Линк към коментар
Share on other sites

Ценна мисъл за деня:

За да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога (Беинса Дуно)

Понякога може да ми се наложи да съм лоша. Пример-ако мой приятел пуши, пие и доста настойчиво ме убеждава и аз да го направя, то е нормално да реагирам и по-остро, да отстоя себе си. Но възниква въпроса-дали този човек наистина ми е приятел? Смятам, че взаимното уважение на решенията, разбирателството са важни.

Сигурно е, че всеки има някое ръбче, някоя лоша черта, но разумните хора работят върху себе си и осъзнават грешките си. А точно истинските приятели са тези, с които може да говорим открито и да си помогнем взаимно. Мисля, че можем да разганичим добронамерената критика от злобните, завистливи забележки... Понякога казани истини от близки и приятели действат доста отрезвяващо.;)

Линк към коментар
Share on other sites

Лошотията в човека не произлиза от Бога -" Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога", казва Учителя в приведения по-горе цитат. Значи тази лошотия произхожда от някъде другаде и човек от време на време, по-рядко или по-често и дава поле за изява.

Лошотията можем да уподобим като движение надолу към центъра на Земята, към коренищата, а Доброто - като движение нагоре, към Слънцето, към клоните и короната. Според мен, лошите хора като цяло са по-енергични и по-активни от добрите.

Да си добър - значи да следващ възходящото движение, да си лош - означава да следваш низходящото течение на живота. И едното и другото са допуснати и съществуват. По-важното е да се научим да балансираме между тези две течения, да използваме най-разумно техните енергии.

Bethedi smile.gif

Линк към коментар
Share on other sites

"Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели?

Можете ли да бъдете лоши и при какви условия?

Водите ли борба с Вашите неприятели?"

Когато един човек ми е приятел, значи аз познавам основно светлата му страна, която е в синхрон с мен.Тъмната страна, не мога да коментирам, както за себе си, така и за останалите, защото това е вид нехаресване, това е твърде относително.

Когато мой приятел реши да ми покаже тъмната си страна, аз имам един много добър избор да не я допусна в себе си.Всеки сам трябва да се справи с тъмната си страна.Мога да изразя мнение, да изкажа моята гледна точка и да обявя не приемане и толкова.Борба с приятели не водя, не виждам смисъл.Приятелят е човек с който се чувствам добре, мога да бъда съпричастна, разбираща, но ако трябва да се водят борби, значи това не е част от приятелството.Външната борба е породена от вътрешни противоречия, а тях всеки сам трябва да приведе в синхрон.

Дали мога да бъда лоша!?Мога, и то много лоша, и съм била, и не съм се чувствала добре след това.

От този тип хора съм, които улавят слабите места и боравят с думите така, че дълго да се помнят след това тези разговори.

Лоша черта, която се опитвам да трансформирам.

Никой няма нужда да чува за слабостите си, за тъмното в себе си, за лошите си избори.

Всеки сам ще пребори тъмнината, ако има кой да му каже, че светлото е повече в него и му го покаже.

А за неприятелите.....борбите с тях са голяма енергийна загуба, водеща да пълно изтощение.

Установих, че съм слаба за този вид взаимоотношения, затова просто предпочитам да се отдръпна, когато видя, че светлината е някъде много далеч, не мога да вървя през чуждите мъгли.

Линк към коментар
Share on other sites

И тъй, не питайте защо страдате, но се пазете от личния живот, който е причина за страданията. Личната любов носи страдания и нещастия за човека. Той мисли само за себе си, на никого не вярва – даже и на Бога. Като хване нещо в ръцете си, счита го за своя собственост и на никого не го дава. В това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назад. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вярва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добрите деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назад, бъдете готови да я дадете. Който дава и който взима е един и същ. Бог дава и Бог взима. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво. Днес на всички хора е дадена задача да познаят себе си, да познаят ближния си. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. Не можеш да познаеш човека, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод; лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо, според законите на разумния свят, значи то да си остане живо – да не отнемаш живота му. Да изядеш един човек, това значи така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот. Да преустроиш нещо и отново да го съградиш, трябва да имаш Любов към него. Любовта подтиква човека към работа, събужда неговите дарби и способности.

Дошло е време, когато всички хора, религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има в обидата? Някой ви обидил, защото минавате на пътя му. Не минавайте на пътя, където той върви. Учете се да избирате пътищата, през които трябва да минавате. Отивате в село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избягвайте пътищата, където лаят кучета; избягвайте телените мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вън от себе си. За всичко сте виновни вие, а не окръжаващите. От вас зависи да вървите безпрепятствено по улиците и да се радвате на всичко, което срещате на пътя си. Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост. Някои минават за търпеливи, но външно се показват такива. Вътрешно те роптаят, недоволни са от положението си. Това, което наричат търпение, е неволя. Те носят по неволя страданията, а не с търпение. Някой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човек трябва да бъде искрен в постъпките си. Затова е казано, че не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона.

И тъй, ако човек не е готов да благодари за малките изпитания и страдания, пътят към Любовта е затворен за него. Ако не може да понася обидите на хората с благодарност, пътят му към Любовта е затворен. Ако не може да носи невежеството с радост, пътят му към Любовта е затворен.

Из Единственото нещо

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки сам ще пребори тъмнината, ако има кой да му каже, че светлото е повече в него и му го покаже.

Да, желателно е да познаваме първо своята тъмна и светла страна - до какви низини и височини сме достигали и докъде още можем да стигнем. Установим ли кои са лошите ни черти, можем да работим за тяхното изправяне. Това обаче е съзнателен процес и изключително трудно постижим без наличието на будно съзнание.

Bethedi smile.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора?

Един и същ човек може днес да допусне едни мисли и чувства в съзнанието си, а утре – съвсем различни. Днес може да направи добра постъпка, а утре да навреди с действията си. Как тогава можем да оценяваме човека като добър или лош? Мислите, думите и действията ни обаче, веднъж извършени, повече не могат да се променят. Ние можем да предприемем други действия и мисли, но не можем да върнем старите. В тази връзка оценка може да се дава само на действията и мислите на човека. Самият човек притежава възможността да избира между добрите и вредните (според собствените си представи за тях) мисли и действия и според това да привлича съответните последствия в живота си, но той не е добър или лош. Да кажа, че човек е добър, за мен означава да отрека възможността да извърши лоша постъпка. Да кажа, че човек е лош, за мен означава да отрека възможността му да извърши добро.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя малко разсъждения относно това, какво всъщност е злото. Ако аз си построя една къща и тя се срути, като по този начин причини вреда на хората, които са вътре, можем да говорим за зло, появило се като резултат от моето незнание и неумение. Причината за злото, тъй или иначе ще бъде в мене самия. Нека да обърнем внимание и на Бог. Каква е ролята на Бог в случая. Той е създал камъните, дърветата и всички други материали с които да си построя къщата. Той не определя дали аз със тези материали ще построя здрава и надеждна къща или такава, която във всеки момент може да се срути. Често чета и слушам, как някои хора си задават въпроса: защо Бог е допуснал злото в света? Злото можем да свържем с действията и мислите на хората, но не с Бог. Бог ни предоставя определени условия в които да живеем и да се развиваме, но ние решаваме как ще ги използваме. Дали ще е за добро или за лошо зависи от човека. Когато разглеждаме Бог, можем да говорим за едно абсолютно добро, за един идеален архетип на човешкото добро. Именно това абсолютно добро е в същността на човека и то е което си пробива път в човешкото съзнание през безчетните години на човешката еволюция в желанието си да бъде реализирано. В същността на човешката природа се крие стремежът за себепроявление, т.е. за проявление на божественото, на абсолютното добро.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е хармония, Валентин Петров?

Например както е в музиката, няколко тона изсвирени или изпети заедно, могат да са хармонични или дисхармонични

Както в балета, движенията на двама изпълнители могат да изразяват любов и приятелство, както и страх, гняв или омраза.

Както работата на един работник, може да е с ритъма на машината или другите работници, както и в дисхармония.

Хармоничните взаимодействия у човека са например, между умственото, астралното и физическото му тяло.

Трептенията на чакрите също може да са в хармония или дисхармония.

Аналогично за отношенията между двама или повече човека.

Наличието или липсата на хармония, действието-недействието ли определят едни отношения

между двама като приятелски-неприятелски?

Да. Все пак в това може да има и някои противоречиви моменти. Примерно двама човека имат общи бизнес или научни интереси, но коренно дисхармонични духовни, единият обича спорта на открито, другият събира марки. При всичко това, хората могат да бъдат или да не бъдат приятели. Думата враг или неприятел мисля че е преувеличение да се прилага за човек.

Как вникваш в човека, когато примерно той мълчи??? Как разбираш, че му помагаш, че и "с някоя блага мисъл"?

Астралното тяло на човека нерядко се простира на около 20 и повече сантиметра извън физическото. Умственото тяло мигновено генерира трептения на етера и умствената субстанция до произволно разстояние.

В тези две сфери започват хармоничните, както и дисхармонични акорди между хората.

Не трябва да се забравя за влиянието кооето оказва върху нас околната среда (главно другите хора).

Хората понякога пасивно усилват негативни вибрации и просто ги ретранслират върху своите близки.

Затова при всички мисли, чувства и действия трябва да присъстват самонаблюдение и отговорност.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен е малко странна тази тема. Смятам "всяко зло за добро" за основен принцип и неоспорим факт. Така че е много отностително разграничението на добри и лоши.

Наистина вярвам, че в абсолютно всяка душа е заложена любовта и всички са добри в основата си. За съжаление установявам, че повечето хора го приема като наивност, всъщност няма такова нещо. Много се радвам, че възгледа ми напълно се покрива с мисълта за деня.Току що "най-случайно" попаднах на нея, нямам навик да я следя постоянно. Ето я, право в целта:

Ценна мисъл за деня:

За да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога (Беинса Дуно)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

понеже доста добре сте разчопкали теоритичната страна на въпроса, бих желал да обърна по сериозно внимание към практическата:

Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.

Именно това е същественото според мене.

А по въпросите на Bethedi на темата:

Познавате ли тъмната и светлата страна на Вашите приятели?

- Не мисля, защото е трудно да се определи кое е тъмно и кое светло.

Можете ли да бъдете лоши и при какви условия?

- Да всички можем и то при твърде много условия.

Водите ли борба с Вашите неприятели?

- Опитвам се и постоянно губя. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Няма лоши хора - има само лоши мисли и лоши чувства. Да е добър човек означава да ги изчиства преди те да са го подчинили.

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора?

Един и същ човек може днес да допусне едни мисли и чувства в съзнанието си, а утре – съвсем различни. Днес може да направи добра постъпка, а утре да навреди с действията си. Как тогава можем да оценяваме човека като добър или лош? Мислите, думите и действията ни обаче, веднъж извършени, повече не могат да се променят. Ние можем да предприемем други действия и мисли, но не можем да върнем старите. В тази връзка оценка може да се дава само на действията и мислите на човека. Самият човек притежава възможността да избира между добрите и вредните (според собствените си представи за тях) мисли и действия и според това да привлича съответните последствия в живота си, но той не е добър или лош. Да кажа, че човек е добър, за мен означава да отрека възможността да извърши лоша постъпка. Да кажа, че човек е лош, за мен означава да отрека възможността му да извърши добро.

Благодаря на Станимир за обяснението, което ми спести :) и което определено даде по-добре от мен. :thumbsup:

Конкретно на въпросите на Силвия:

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства?

Много ще е дълго да се опитам да преразкажа тази част от книгата на Ричард Докинс "Себичният ген", но моето разбиране за това опрделено е формирано от нея. Може би това обяснение на понятието МЕМ ще даде някаква представа....

По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?

Хората са само добри. Имаме нужда от критерии за мислите. Дадени ни са. Негативните и положителните емоции. Ако усещаме нещо отрицателно, значи мислите, които го пораждат, са за изчистване.

Пример: Усещам недоволство и дори гняв към човек, който е направил нещо, нежелано и неочаквано за мен. Стандартната реакция е да обвиним човека или постъпката му като причина за негативната ни емоция.

Но всъщност причината са негативните мисли, които сме допуснали, попадайки в ситуацията(мисловен модел - МЕМ) - може да бъде от рода на "този ме унижава и обижда" или "няма право да прави това" или "какви глупости дрънка/върши" и какво ли не още - културата ни е създала толкова много негтивни мемове, че няма нужда да попълваме колекцията... Нещо повече - негативната реакция е точно срещу отрицателните мемове и се опитват да ни ги покажат, за да ги изчистим.

Защо вместо да приемем положителните мемове, които също са били там по същото време, ние сме по-склонни да приемем негативните? Кое в нашето съзнание го прави по-лесно възприемчиво за тях?

1. В случая най-вероятно това са някакви стандарти за мисленето и поведението на другите в ситуациите, в които попадам, които от помощни инструменти са узурпирали мястото на водещи и оценящи. Неочакваното и нежеланото поведение би трябвало да предизвика вниманието ми към нещото, което все още не съм познавала и затова не съм очаквала - (това е ролята на стандарта в мисловните процеси и конкретно в паметта - да насочва вниманието към новото, за да осигури непрекъснатост на самообучението).

Ако оставя стандартите да отхвърлят всичко различно от тях като лошо, съм се самозаслепила... Не съм лоша, само съм оставила стандартите да подчинят вместо да помагат на мисловните ми процеси.

2. Обаче по силата на закона, според който подобното привлича подобно, след като стандартът - диригент отхвърли нещо като "различно от доброто", към него се залепват негативните мемове, с които е наситена културата ни.

4. Залепването на негативните мемове предизвиква негативните емоции, които са нещо като зачервяването, отокът, болката и всички останали симптоми за възпалителен процес.

Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,

Ако приема правилно сигнала на емоциите, имам шанса да осъзная какво се случва в моето съзнание - колкото по-рано, толкова по-добре. След идентификацията на паразита - МЕМ получавам шанса да го огледам внимателно, за да разбера откъде е влезнал в мен. Почистването от "лошото" в случая се състои в поставянето на всеки механизъм на ума в отредената му роля. Стандартът - диригент е лишен от пръчицата си и сложен на столчето му в оркестъра.

Когато се справя с това, ще мога да разбера мотивите на човека и ще видя ситуацията в реалните и измерения. Това определено предизвиква "браво" под формата на положителна емоция.

Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора?

:) Всъщност само ако изключа понятието "лош човек", получавам шанса да изчистя мисленето си от негативните мемове и да възстановя реда в оркестъра. В противен случай или ще свиря все по-фалшиво, или трябва да уволня целия оркестър....

Линк към коментар
Share on other sites

Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини.

Какво разбираме под водене на борба с тази природа?

1.Подчиняване на инернтната ни земна природа, привеждането й от потенциално в кинетично състояние и използването на нейните градивни материали за строежа на дома нерокотворен, в който да влезнат Невестата и Женихът

2.Изчистване на всички отровни наслоения от миналото и приключване на дълговете

3.Залостване на всички врати за Духа на заблуждението и неговите подопечни, и отваряне на дверите за Господ и съработниците на Божията нива; ограждане с молитви и формули, будно съзнание

Можете ли да се борите със злото в света?

Не. Това е във възможностите само на Бог.

Такъв лукс не си е позволил, дори архангел Михаил /когото обикновено изобразяват на икони поразяващ с копие "злото" във формата на змей или дракон/:

"Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри."

Общо послание Юдово, глава I

Bethedi smile.gif

Редактирано от Bethedi
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен не трябва да говорим за зло в света. Злото е в хората, в техния избор. Извън тях няма зло. Да премахнем злото, означава да ограничим нечий избор и свобода. Наистина, това може да стане при определени условия (например различните съдебни наказания за престъпниците или пък ограничения от страна на родителите към техните деца), но това е само ограничаване на външната проява, а основната част от проблема е в човешките мисли. Имаме ли право да се намесваме в човешкото съзнание? Всеки прави грешки, а решението дали да приемем един човек за приятел въпреки грешките му или да прекратим приятелските си взаимоотношения с него е строго индивидуално и зависи от конкретния случай. Освен това, в действителност то много рядко бива продиктувано от логиката и с право, защото има много фактори оказващи влияние върху привличането между двама души, които са невидими за хората. Има една мисъл: не прави на другите това, което не искаш те да ти направят. Това разбира се е чудесно правило, но в него има и нещо подвеждащо, а именно, че обратното твърдение не е вярно. Ако нещо ти харесва, това не означава, че и на приятеля ти ще му хареса. Ако ти считаш нещо за правилно, това не означава, че и приятелят ти ще го счете за правилно. Несъзнателно много хора приемат нещата единствено от своята гледна точка. Приятелството обаче предполага да се съобразиш и с другия. Някой постъпва лошо. От чия позиция правим това заключение? От позицията на собствения си егоизъм или от една надличностна позиция? Защо той постъпва така? Поради невнимание, поради заслепение, поради незнание; умишлено или с добри намерения; воден от желание за лична изгода или не? И всъщност, дори и да си отговорим на всичките тези въпроси, то ние не трябва да съдим. Въпросите са просто за да натрупаме повече разбиране, а не за да съдим, променяме или наказваме някого. Един човек винаги може да окаже положително въздействие на приятелите си и без да нарушава тяхната свобода. Наистина, това изисква търпение и резултатите често остават незабелязани или ни изглеждат малки и недостатъчни, но те са истински. Когато човек е обграден от красота, тя ще събуди усета му към красивото. Никакви думи, хвалебствия, увещания, молби или заплахи не могат да заменят това. Подобното привлича подобното. Божественото може да бъде докоснато само от божественото. Тъмната страна в приятелите ни... Какво всъщност виждаме? Не е ли това просто една обвивка, едно було зад което е истинският ни приятел? Той сам е създал тази обвивка поради незнанието и неразбирането си, и сега е пленник на собственото си творение. Ако виждаме тъмната страна, като част от него, това означава, че самите ние все още сме твърде подвластни на тъмнината в себе си.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен не трябва да говорим за зло в света. Злото е в хората, в техния избор. Извън тях няма зло. Да премахнем злото, означава да ограничим нечий избор и свобода.

Не е съвсем така. Ето какво казва Учителя в тази връзка:

"Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с окръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. "

из кн. "Окултният ученик", изд. Бяло братство, 2003г.

Не можеш да премахнеш злото. Ако се премахне злото, ще изчезне и доброто.

Bethedi

Линк към коментар
Share on other sites

Не се премахва нещо, което не съществува реално. Аз разбирам казаното от Учителя другояче.

Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него. "

- за мен това означава неизбежно е вашето неразбиране на космичните сили. Неизбежно е вашето ограничено мислене и дуализъм на съзнанието. Да се борите с нещото, което ви се струва зло, това означава да се борите с някакъв естествен и закономерен процес във Вселената, който вие не разбирате все още или никога няма да можете да разберете.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...