11 мнения в тази тема

[sky_prince]

Здравейте.
Реших да се обърна за съвет към психотерапевтите и читателите на този сайт след няколко години живот с натрапливи мисли. Натрапливи мисли, които не ме оставят на мира, мисли които са с мен навсякъде и които ту са приглушени, ту са страшно интензивни. Мисли които неведнъж са ме карали да мисля за слагане на край на живота ми, мисли които ме държат в постоянно напрежение.МИсли от които не мога да намеря покой.
Първо да се представя донякъде.
Мъж на 28 години съм, петролен инженер, в момента работя в чужбина, несемеен.
Преди около 4 години получих първите интензивни обсебващи мисли, които почти разбиха живота ми и почти излязох от действителността. Мислите ми бяха свързани с самонаблюдение и анализ на тялото ми, и по-точно с анализиране на мозъка ми и неговото действие. И в момента мислите ми са в тази насока, т.е. в сферата на самоконтрола и на анализа.
Опитвах се да "контролирам" мозъка си, да го следя и анализирам неговите процеси....нещо което не можех да постигна....последваха безсънни нощи, напрегнати дни, разрушаване на личния ми и социален живот и накрая консултации с психиатри.Диагнозата беше-натраплива невроза. Започнах лечение с анафранил и се оправих. след 1 година пак започнаха обсебващите мисли за самоанализ на действията които извършвам. и това е до днес. Лекувах се пак с анафранил, без подобрение, сега пия Велаксин, без да усещам подобрение. Мислите ми са свързани както казах с самонаблюдение на едва ли не всяко едно моторно действие, което извършвам, страхувам се да не сгреша някое движение, притеснявам се дали ще го изпълня правилно и се опитвам да го "разчета" до клетъчно ниво. Четох сума литература по темата, изясних си мозъчните процеси донякъде, установих че "всичко ми е ОК", но натрапливите мисли не изчезнаха. Имам обясненеи каква е причината, проблема е сега да успея да премахна последствието...
спокойствието отдавна е нещо непознато за мен.....и една несбъдната мечта. Моля, ако има хора с подобни проблеми, нека споделят мнението си. Моля и специалистите за съвет.
Как да върна радостта и спокойствието в живота си, как да освободя съзнанието си?
Мерси предварително

[Орлин Баев]

Казваш, има обяснение за преживяванията ти - какво е то според теб?

[sky_prince]

Според мен причините са комплексни.
От една страна в семейството имаше постоянни скандали, след като минах 14-15 години. Майка ми постоянно викаше по мен, постоянно ме обвиняваше че не правя това което ми е казала както трябва, постоянно имаше скандали. Често бягах посред нощ от нас в опит да се спася от виковете и. Баща ми под нейно влияние често ми налагаше побой. Стремях се да бъда колкото мога "по-възпитан", но все не успявах, все нещо караше майка ми да избухне в нервна криза. Това продължи докато станах на 20 години и бях изгонен от вкъщи от майка ми. Заживях принудително по квартири и започнах сам да се грижа за себе си.
В последствие се оказа, че майка ми се е разболяла от психическа болест. Това обясняваше скандалите които тя правеше със всички свои близки. Диагнозата беше шизофрения. Наложи се да водим дело, за да успеем да я вкараме в болница. Беше почти загинала от занемаряване и самоизолация, както и от пропиване с алкохол. Всички хем страдахме от обидите и, хем страдахме и от мъка че загива пред очите ни.В болницата успяха да я възстановят, да я успокоят.
Сега живее вкъщи и е на инжекции и е доста по-спокойна и вече се държи с близките си нормално. Показателен за влиянието, което беше оказала върху психиката ми беше факта че след като я изписаха от болницата с месеци не можех да говоря с нея нормално, поради факта че не знаех какво да кажа, за да не я ядосам, просто мълчах и избягвах контакта с нея. Не можех да проведа нормален разговор с нея, беше ми непознато това нещо. и Това е причината за състоянието ми според последния психиатър, с когото се консултирах.
От друга страна, стоят едни доста трудни за мен студентски години. Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си. постоянно се наблюдавах и внимавах какво ще кажа, за да не ме подиграват, но почти всичко което кажех беше осмивано и бях изкарван "идиот".
Стигах 2 пъти до бой с колеги в опитите си да се защитя. това продължи 4 години и доста ми повлия.
И до ден днешен се стъписвам, когато попадна сред повече хора и ставам доста мълчалив, макар сред приятелите си да съм весел и приказлив. Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас. Страхът да не бъда изолиран отново.....
Предполагам съвкупността от тези причини е причината за създаване на чувство за свръхконтрол, самонаблюдение на това което правя и което казвам, нещо което с времето премина в наблюдение на чисто физиологичните движения и моториката на тялото ми, както и в отчаян опит за контрол на мозъка ми. Постоянно се страхувам дали ще извърша дадено движение както трябва и се контролирам в стремежа си "всичко да ми е наред". Това самонадлюдение е част от живота ми вече 4 години, с различни периоди на интензивност. Факт е че именно в стремежа си да премахна тези натрапливи мисли заминах за чужбина, което уви не може да ме излекува оттях и напрежението не спира да е част от живота ми.
мерси за отоговора предварително

[Radita]

Защо не пробваш с психотерапия? Пожелавам ти успех и да се справиш проблема,имай вяра

[Орлин Баев]

Да, много добре си се обрисувал! Дълбоко заложени в несъзнаваното убеждения за нараняване, изоставяне, неглижиране, злоупотреба, успоредно с такива за подчинение, "гълтане", съобразяване, жертва на другия. А всичко това на характерово ниво компенсирано от свръхконтрол, перфекционизъм, негативизъм, нащрек, постоянна борба и битка. Борба всъщност срещу собствените комплекси, собствената сянка. Наистина, една цялостна работа може да бъде свършена с психотерапия. Както директно по натрапчивото мислено предъвкване, така и по цялостната личност!

Бих искал засега да ти предложа тази и тази техники за самостоятелна работа с натрапчивото мислене и гореизброените страхове. Страхове, до които можеш да се доближиш и оработиш само когато отпуснеш контрола! Сигурен съм, че ако започнеш да практикуваш тези две техники - ще имаш добър прогрес със състоянието си. Пиши отново след 10-15 дни редовна ежедневна практика с тях - но лежерно, на игра!

[Mentolka]

Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си.

Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас.

Ако знаеш само колко ми е познато това!!! Само дето при мен се случваше в тийнейджърските години. Постоянните подигравки, одумването, шушукането зад гърба с присмех и т.н., и т.н. Аз обаче, не се биех със съучениците си, нямах такава смелост ;о) а просто мълчах, затварях се в себе си и не споделях с никого....просто си го трупах вътре в мен. Израснах супер притеснителен и затворен човек, без приятели, който не можеше един нормален разговор да проведе от притеснение. По-странното обаче е, че точно в студентските си години успях да преодолея това си състояние (е, не напълно...и сега си се 'панирам' от време на време, но не е както беше тогава). Може би защото по това време намерих приятели (които са такива и до ден днешен!), може би защото не бях под тоталния контрол на майка си и се чувствах свободна, може би защото осъзнах че имам проблем и поисках да го реша....не знам, но е факт, че тези години изиграха голяма роля в моя живот. Така че в това отношение напълно те разбирам какво ти е било.
Аз обаче, четейки споделеното от теб за живота ти, виждам един много силен човек! Успял си да се пребориш с толкова трудности, завършил си образованието си, реализирал си се в професията си... не си загубил себе си! Затова вярвам, че ще се справиш и с този проблем! Желая ти го от все сърце!

[sky_prince]

Да, много добре си се обрисувал! Дълбоко заложени в несъзнаваното убеждения за нараняване, изоставяне, неглижиране, злоупотреба, успоредно с такива за подчинение, "гълтане", съобразяване, жертва на другия. А всичко това на характерово ниво компенсирано от свръхконтрол, перфекционизъм, негативизъм, нащрек, постоянна борба и битка. Борба всъщност срещу собствените комплекси, собствената сянка. Наистина, една цялостна работа може да бъде свършена с психотерапия. Както директно по натрапчивото мислено предъвкване, така и по цялостната личност!

Бих искал засега да ти предложа тази и тази техники за самостоятелна работа с натрапчивото мислене и гореизброените страхове. Страхове, до които можеш да се доближиш и оработиш само когато отпуснеш контрола! Сигурен съм, че ако започнеш да практикуваш тези две техники - ще имаш добър прогрес със състоянието си. Пиши отново след 10-15 дни редовна ежедневна практика с тях - но лежерно, на игра!

Мерси за съветите, ще пробвам техниките и ще пиша пак. Относно психотерапията-сменил съм 3 психиатри, като периодично съм имал консултации, без да усетя особенно подобрение. Всички бързат да изпишат лекарствата, като че ли лекарствата лекуват...нещо което определено не е вярно според мен. Сега мисля че психиката се лекува именно от дадения човек, а не от транквилантите. Между другото преди около 2 седмици прочетох някои ваши съвети в този сайт за ОКР и след като оставих развитието на живота си в "Господ" и след катодефинирах мислите си като само едни нервни импулси и нищо повече, започнах да се чувствам по-спокоен. не е голям напредъка но има такъв

[Орлин Баев]

Да, така правят психиатрите! Имат си работодатели - големи фармацевтични компании, на които те се явяват продавач-консултанти... Това да твърдиш, че лекуваш психики, а да дрогираш човека, третирайки го като механзъм, на който е нужно да се добави вещество, неглижирайки цялостната му личност си е живо безумие... Разбира се, има и изключения сред психиатрите - ето Тодор Първанов (хип) е такова изключение!

[sky_prince]

Да, така правят психиатрите! Имат си работодатели - големи фармацевтични компании, на които те се явяват продавач-консултанти... Това да твърдиш, че лекуваш психики, а да дрогираш човека, третирайки го като механзъм, на който е нужно да се добави вещество, неглижирайки цялостната му личност си е живо безумие... Разбира се, има и изключения сред психиатрите - ето Тодор Първанов (хип) е такова изключение!

Да, има изключения, има лекари които приемат пациента си не като касичка с пари, а като отделна личност.Но в тази комерсиална България, дори човешкия живот се измерва с пари.....
като заговорихме за лекарства, в момента пия 150мг Велаксин, въпреки че започвам с терапията която ми препоръчахте, трябва ли да продължавам да пия това лекарство?

[Орлин Баев]

Да, пиеш си лекарството, предписано ти от психиатъра, докато започнеш психотерапия с психотерапевт! Тогава вече той ще те насочи!

За двете нлп практики: бих искал да ги правиш съвсем небрежно, дори да бъркаш понякога, да импровизираш понякога. Не се шегувам! Имаш нужда да се научиш да грешиш и да приемеш, че е нормално да се греши понякога, че грешките са просто нормални долинки по пътечката към следващия връх в живота ти! Обърни внимание, че в практиката за руминейшън целта е увеличаване на свободното 'пространство" между мислите, на онова тихо и радостно състояние на релаксиран ум, пълен с интуиция и светло блаженство!

[sky_prince]

привет от мен отново. измина повече от месец откакто писах тук. Опитах да прилагам съветите които получих, не знам дали успях, може би частично успях, но резултата определено не е добър.
Съвета с оцветяването на мислите, с бързото и бавното им мислено изговаряне....еми нещо ми е непонятно...да си оцветиш дадена мисъл....как става това чудо? Напрежението което изпитвам понякога е много мъчително, даже води до задух и мускулни спазми....все пак живота ми продължава, независимо как се чувствам и дали искам да го живея.
относно лекарството -тези дни го сменям с друг антидепресант-Серопрам, по съвет на личната ми психиатърка. Очевидно само с положително мислене е доста трудно, предвид и че трябва да се работи, а работа измаря както всички знаете. та това е полоежението....мислите се появяват спонтанно, това очевидно не зависи от мен....от мен зависи абстрахирането от тях...и надеждата да почнат да изчезват.
надеждата е дълбоко в мен, на моменти я губя, но това са мигове....все някога ще изгрее слънцето и на моята улица, нали

[Орлин Баев]

Сам е нелесно да се справиш с натрапчиво мислене! Затова има психотерапия - би могъл да помислиш да се обърнеш към психотерапевт!

Да, сам е трудно, а тази пратика, която цитираш, е объркваща. А и окр през интернет трудно се третира. И лично не е лесно, но е възможно!