Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е будност на съзнанието?


Иво

Recommended Posts

Що е будност на съзнанието?

Във всички духовни школи една от основните задачи на ученика е да развие будност на съзнанието. "Будни бъдете!" - гласи призива към търсещите.

Но що е будност на съзнанието?

Ако попитаме някой обикновен човек, може би би казал, че това е гъвкавост, схватливост, адекватност, реагиране според ситуацията. Има една такава случка на "Игрева". Насядали ученици на пейката за обяд. Пейката пада, всички падат на земята само Будният не пада, а веднага се изправя.

Психолозите казват, че будността на съзнанието е свързана с електромагнитните импулси в мозъка, както и с процесите на помнене, с паметта. Ако нямаме спомен за дадено наше действие, как може да сме били с будно съзнание, докато сме го извършвали?

Ако попитаме обаче някой търсещ, той може би ще каже, че будността на съзнанието подразбира да сме добри, да слушаме вътрешния си глас, да държим връзката си с божественото, да сме интуитивни, прозорливи, да сме в постоянно молитвено състояние, да разбираме нуждите на хората около нас и да помагаме и т.н.

При повечето от нас проблясъците на будност са малки и закратко и като че ли после отново потъваме в забвение. Будността на съзнанието обаче има е един друг аспект, а именно будност на съзнанието 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 в годината. И когато човек е буден и като спи, и като се моли, и като се храни, и като умира, и като се ражда, съзнанието му трябва винаги да бъде будно. Или както се казва на символичен език: има един момент в живота на ученика, в който слънцето на неговото съзнание, слънцето на живота никога не залязва. Ученикът винаги, при всички условия на живота, остава буден. Естествено това е много трудно постижимо и в различните школи има различни методи как да бъде постигнато. Но и в будизма, в хиндуизма, и в суфизма, и в християнството се говори за тази будност. Някои примерно наричат това състояние: "Христово съзнание".

А според вас що е будност на съзнанието?

Какви други аспекти на будността на съзнанието познавате?

Какви методи има за постигане будност на съзнанието?

Какви методи сте пробвали и с какъв резултат?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 46
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Мисля, че най-малкото, от което трябва да се тръгне, е самонаблюдението. Това не е толкова просто, понеже голяма част от нашите действия, мисли и чувства протичат неосъзнато. Огромен багаж трябва да се изкара на повърхността, да се оцени, да се сравни, да се преработи. Процесът на събуждане е нелек, сложен и многоетапен. Нужни са постоянна концентрация на вниманието, разсъдителност, воля, знания, опит... Ретроспективният анализ е от голяма полза. Може да се научим да разпознаваме типове ситуации, в които изпадаме и начина, по който реагираме на тях. Да изучаваме причините, да отработваме желания модел на поведение в съзнанието си, докато успеем да го осъществим и в действителност. Тук вече преминах от проблема за будността на съзнанието към работата върху себе си, към желаното усъвършенстване, което впрочем може да е една от целите, за постигането на която се изисква будност.

Действително, роля може да играят и чисто физиологични фактори: умора, главоболие, нарушено оросяване, интоксикации, смущения в обмяната на веществата и др.

Що е будност на съзнанието? Сещам се за пионерския девиз: "Винаги готов!"

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че най-малкото, от което трябва да се тръгне, е самонаблюдението...

Да, самонаблюдението наистина е една от първите крачки. В будизма например, випасана медитацията, вид (само)наблюдение на това което Е, е метод за добиване на мъдрост. Наричат я медитация за мъдрост. Подобни упражнения има и от Беинса Дуно. (например МОК1-4 и СБ 1919г).

Ретроспективният анализ е от голяма полза.

Да, аз също мисля, че ретроспективния анализ е от голяма полза за будността на съзнанието. Много школи дават упражнение, преди заспиване да се прави мисловен преглед на събитията от деня в обратен ред. Това упражнение го има и при Рудолф Щайнер и при розекнройцерите (по линия на Макс Хайндел) и при някои клонове на будизма и при ранното християнство и разбира се в Школата на Беинса Дуно (например МОК4).

Някои препоръчват към реторспекцията да се направи и анализ, къде човек е сбъркал (без самообвинение, само като констатация) и даже препоръчват мислено да поправи грешката си. В други школи препоръчват по време на ретроспекцията да си отговаряме на въпроса, кои наши действия през деня са в хармония с учението (божественото в нас). Накои пък препоръчват да поискаме мислена прошка от хората, които сме обидили и наранили без да искаме, да излъчим любов към тях. А други препоръчват ретроспекцията да се прави напълно безпристрастно като един преглед на събитията, все едно гледаш филм отстрани.

Въпроса обаче не е на теория, и къде какво е дадено, а на практика. Човек да избере един метод и да го пробва дали работи и да види какви резултати ще има. Но е добре да е ясно все пак какъв е точния метод и кой / къде / как го е дал. В този смисъл написаното в този постинг може да послужи само като отправна точка за проучване и размисъл, а не с цел да даде инструкции как да се прави упражнението.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и трябва да знаем че методите са само патерици, проходилки - някога човек все пак се научава да ходи и без тях...

Будност, Съзнателност, присъствие на Духа, живот от позицията на Духа...Само не пожелавам никому да бърка безсънието с будността ... :) !

Линк към коментар
Share on other sites

:v:Има значи.... БУДНОСТ на съзнанието , на подсъзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието... :v:

Съзнанието в БУДНОСТ може да е :

1.дневна БУДНОСТ /ежедневното или нощна БУДНОСТ :thumbsup: не говорим за сънното/полусънното съзнание или безсънието... :1eye:

2."периодична"/непостоянна или неежедневна/ БУДНОСТ - т.н.особени състояния :v: хехе! подсъзнание и свръхсъзнание :v:

На разположение в денонощието имаме само 1440 минутки....всеки избира как да ги иждивява/употребява/инвестира :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря на Екипа на Портала и на всички, които участват в духовния живот тук, за възможността да получавам нужна информация, да намеря приятели и учители! Най-ценно за мене е това, че с поставяните теми и изказваните мнения ме презизвиквате да търся отговорите дълбоко в себе си. Прощавайте за следващия предълъг постинг, но нещо ми блокира интернета и добавях ли, добавях…

Ретроспективният анализ отзад напред е противоестествен за мене. По-лесно ми е да си спомням деня, започвайки от събуждането сутрин, понеже така се следва една нишка между събитията и вероятността да се пропусне нещо е по-малка. Може да опитам и в обратен ред, за тренировка, да не съм зависима от последователността. Моята цел е да си дам сметка за взаимозависимостта, причините и последствията, да ги анализирам, да избера по-оптимални варианти на поведение, да ги отработя в съзнанието си. Това се прави с едно прескачане между събитията. Такова самонаблюдение с анализ е добре да се прави и няколко пъти в течение на деня, когато е възможно, докато се превърне в постоянен навик. Разбира се, оценяването изисква време и енергия, и не трябва да пречи на самия живот. Освен това не всичко трябва да се оценява пост фактум.

Важно е предварително да се оценят възможните събития. Наистина искам да се науча преди извършването на действие, преди изричането /или изписването/ на нещо, да съумея достатъчно бързо и правилно да оценя възможните последствия. Разбира се, обикновено избирам да съм искрена, естествена и спонтанна, и изявявам себе си без да треперя какво впечатление ще оставя. Аз съм си аз, естествено е да допускам грешки, да не съм перфектна. Това не ме води до самоосъждане, но в никой случай не изключва нуждата от усъвършенстване и развитие.

Понякога просто сякаш се гледам отстрани, докато вървя с някого по улицата или правя нещо. Странно е, понеже такова наблюдение изглежда лишено от емоции. Сякаш съм си чужда в смисъл, че не усещам особена привързаност към себе си, а просто наблюдавам, разбирам и понякога получавам съвет или информация. Сякаш имам друга същност, която се разкрива и действа само в определени моменти. Начинът, по който усещам нещата е, че душата ми говори на съзнанието ми, че тази друга същност е моята душа. Тя знае защо е на дошла на земята, защо се срещам с определени хора, защо ми се случват определени неща. Това знание не е осъзнато, но може би и не трябва, докато не се подготвя, докато не развия и разкрия определени качества. Колкото и да е странно, като че ли трябва първо да се науча да вървя в тъмното, да се доверявам на Висшата сила и чак тогава ще ми се отворят очите и ще ми се даде светлина. За това е нужно истинско смирение.

Според мене будност е постоянно самонаблюдение, наблюдение на обстоятелствата и средата, необвързаност относно очакване на определени неща, готовност да се приеме каквото и да се случи, способност да се реагира спонтанно, спокойно,разумно,според Висшата воля, за доброто на Цялото.

"Будни бъдете и непрестанно се молете!" Мисля, че истинска будност не може да се осъществи само с ума, нужно е в човека да работи Божествената интуиция. Не тази, която е плод на работата на мозъка ни и разбира се има своето значение, а тази, чрез която се приема действителната Истина. Когато човек постоянно е настроен на тази вълна, той може да участва в общия процес, да реагира спонтанно и въпреки това безгрешно, понеже се е включил в общата хармонична картина и следва трептенията й. Така може да стане максимално продуктивен в своя земен път. Сега някой да не си помисли, че задължително става дума за кой знае колко велики дела. Понякога просто трябва да хвърлиш коричка хляб на едно куче или да създадеш дете, или да се грижиш за някого, или да кажеш мила дума на старица, или да отстъпиш ред на болен човек, или да дадеш чаша вода...

За да бъде буден, човек не може да живее със съзнанието, че е центърът на Вселената и е най-важният, с предимство пред останалите. Ако се е подчинил на Бога на Любовта, той няма да трепери за тялото си, за богатството си, за човешкия си авторитет... Ако се удари, по-скоро ще се разсмее. Изобщо земните болки и радости могат да идват с Любов, Истина и Мъдрост, които носят истинско духовно щастие, стига човек да е отворен за него.

Будност е да си навсякъде и никъде, да си обвързан и необвързан, да си активен и пасивен, да си любящ и безразличен, да си щастлив и безстрастен…

:angel: Любов+Светлина+Мир+Радост :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Едно от нещата, които най-много са ме шокирали относно будността на съзнанието е, че Гаутама Буда дори когато е спял е бил буден ...

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели! Здравей, Латина!

Ретроспективният анализ отзад напред е противоестествен за мене. По-лесно ми е да си спомням деня, започвайки от събуждането сутрин, понеже така се следва една нишка между събитията и вероятността да се пропусне нещо е по-малка. Може да опитам и в обратен ред, за тренировка, да не съм зависима от последователността. Моята цел е да си дам сметка за взаимозависимостта, причините и последствията, да ги анализирам, да избера по-оптимални варианти на поведение, да ги отработя в съзнанието си. Това се прави с едно прескачане между събитията. Такова самонаблюдение с анализ е добре да се прави и няколко пъти в течение на деня, когато е възможно, докато се превърне в постоянен навик. Разбира се, оценяването изисква време и енергия, и не трябва да пречи на самия живот. Освен това не всичко трябва да се оценява пост фактум.

Ретроспекцията е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е в обратен ред от вечерта към сутринта , вечерно време преди сън за 5 -7 - 10-15 минути ! Защо в обратем ред - защото "освобождаваш" подсъзнанието си и се връщаш / възстановяваш връзката си с честотата/вибрацията преди самото събуждане! Гмуркаш се отново...Припомнянето и логическото анализиране в ред от сутринта към вечерта само още повече затвърждава/затрупва/натоварва подсъзнанието, филм върху филма наслагваш/филмираш, а в обратен ред -освобождаваш, чистиш, оставяш се на естественото припомняне и анализиране....но само в обратен ред! От хилядолетия вечерната ретроспекция е само и единствено в обратен ред!

Ползате е огромна , защото с освобождаването на подсъзнателната памет икономисваш време за друга "работа" през периода на съня като съзнателно възстановяваме хармонията на емоционално и ментално ниво, а клетките знаят какво да правят на клетъчното и не си губят времето..., после изживяваш интензивно своето си чистилище и извличаш есенцията на опитностите си на Душата като много истински и искрено се получава самонаблюдението , самоанализа и "коригирането" на дисхармоничните състояние става на дълбинно ниво , също така съединяваш връзката както писах с първото си чувство при дневния живот, все едно съединяваш душата с Духа. Опитайте който не го мързи и има какво да си спомня... :P Но не споделяй ! Това са си само твои опитности и израстване.Иначе енергията се разпилява.Знаеш го! Не е трагично когато пропуснеш някой път ! :o

Много си заслужава и какво....още ...само малко постоянство + себеискреност! И разбира се без пристрастяване /привързване...усеща се интензивността и продължителността и честотата!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Линк към коментар
Share on other sites

Латина и Благост, като ви слушам все едно съм на лекция по психоанализа...! Браво, само така!!! Пращам ви приятелски чувства!!!

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy::v: Благодаря ти, Благост! Ще опитам още тази вечер. :thumbsup::feel happy:

:v: Благодаря ти, Орлин! Психологичните науки са ми интересни, но нямам възможност да се занимавам сериозно. Разсъждавам почти като лаик, толкова ми е подготовката. Това не ми пречи да се изказвам. Ако изръся някоя глупост, най-много да разсмея някой, пък и може да науча нещо. "Смехът е здраве!" :D

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2:

Да, и трябва да знаем че методите са само патерици, проходилки - някога човек все пак се научава да ходи и без тях...

Будност, Съзнателност, присъствие на Духа, живот от позицията на Духа...Само не пожелавам никому да бърка безсънието с будността ...  !

:thumbsup2: Очарован съм, приятелю!

"Будни бъдете!" - там където се използва е неоценимо важен контекста. Будни с какво и за какво! Преценете сами!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Здравейте!

Не зная това, дали може да се нарече будност на съзнанието, но четох нещо много интересно.

Съзнанието на човека, присъства на собственото си зачеване, така както и на собственото си погребение.

Съзнанието на ембриона помни, не само проблемите на своя изминал живот, но той е наясно,че това познание ще угасне, ще изчезне в момента, в който човек се появява на бял свят т.е. информационният канал се затваря в момента на раждането.

Аз мисля , че будността на съзнанието се затваря в същият момент с цел да изгради бъдещия си живот.( будно остава единствено подсъзнанието). :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Не, в момента на раждането не се затваря будността на съзнанието, а по-скоро наистина се блокира информацията, която душата има от предишни и за сегашното прераждания, но и това не става рязко, а постепенно - установено е, че някъде до 7 година децата могат да разказват странни неща за това какви са били, за чужди страни ... сега се сещам, че може би затова се прави този обичай при прохождането на детето - към какъв предмет ще се насочи, защото хората са знаели, че детето все още помни за какъв "сценарий" е слязло този път на земята. По-малката ми дъщеря беше малко преди 8, когато прочетох за това и опитах да разговаряме, но се оказах закъсняла - тя ме изгледа особено и каза: "О, мамо, до скоро помнех, когато съм била голяма ... Исках да говоря с теб за това, помогни ми да си припомня...". "Когато си била голяма ли?" - попитах, "М-м-м да... но сега не мога да си припомня" - тя самата се чувстваше объркана. Е, не можах да й помогна, явно така е трябвало...

А будността на съзнанието лично за мен е това непрекъснато да си отворен към света и към себе си - т.е да гледаш, слушаш, усещаш и т.н. нещата които са около теб, но е важно да ги възприемаш и осмисляш, а не така само да минават през теб и същевременно да се вглеждаш, вслушваш и т.н. в себе си. Човек може да остане изненадан от това, което ще се случи, дори при най-плахия и краткосрочен опит.

Благодаря за информацията за ретроспекцията. Бях чувала, но не го намирах за полезно и необходимо, сега обаче ми се изясниха нещата :)

Линк към коментар
Share on other sites

А будността на съзнанието лично за мен е това непрекъснато да си отворен към света и към себе си - т.е да гледаш, слушаш, усещаш и т.н. нещата които са около теб, но е важно да ги възприемаш и осмисляш, а не така само да минават през теб и същевременно да се вглеждаш, вслушваш и т.н. в себе си. Човек може да остане изненадан от това, което ще се случи, дори при най-плахия и краткосрочен опит.

Да! Но е много по-трудно да се създаде подходяща обстановка за едно такова неизбиращо наблюдение. Поне при мен има голяма разлика, ту съм способен на него в голяма степен, ту тя се влошава значително. Емоционални "зиг-заги", повечко похапване и преумора са трите най-често срещани причини за спадовете. При това понякога причината е еднократна, а последствията - многодневни... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, за съжаление. При мене е по-зле - когато имам много работа и дума не може да става за будно съзнание, а така се очертава да е цялата пролет :(

Аз съм установила, че когато съм спокойна, тогава наистина мога да вляза във взаимодействие с всичко около мен, мога да стана част от природата въобще :angel: , но когато съм напрегната и бързам да извърша нещо конкретно ... :(

Линк към коментар
Share on other sites

:v:Има  значи.... БУДНОСТ на съзнанието , на подсъзнанието, на самосъзнанието  и  на свръхсъзнанието... :v:

Най-добре синтезирано :thumbsup: Да опитам и аз:

1.Във всички случаи подсъзнанието е по-будния страж на индивида.

2.Съзнанието и подсъзнанието са в постоянно взаимодействие.

3Свързано с това е ориентирането и саморегулацията на АЗ-а/ егото и свръхегото/ ,което определя гледната точка в мотивацията на мисленето и действията на отделния човек.

4.Така, вече човек имайки гледна точка и обогатявайки личния си опит е буден спрямо себе си, но той не е сам в този свят. Е къде ще е буден (?) т.е. в коя сфера:

-личностна

-социална

-професионална

-религиозна

.......................( сама птичка пролет не прави )

доколко и как ще проявява будността зависи и от нивото на общественото съзнание,историческия момент, верую...моментна ситуация и др.Това засяга следващото взаимодействие

5.индивидуално и обществено съзнание и от тук се навлиза в областта на етика, морал, право, държавност...

Линк към коментар
Share on other sites

Будността на съзнанието в съвсем практичен и ежедневен план - това е труднопостижимата способност да се самонаблюдаваме безпристрастно отстрани, като по този начин съумеем да се самоконтролираме изцяло .Дори когато удряме шамар по дупето на детето - той да не бъде неконтролиран, а премерен, без гняв(е, външно може), но душевното равновесие да се запази.Общо взето съм съгласна с latina.

Искам да спомена, че винаги съм поощрявала детето си да разказва за стари спомени, фантазии и т.н. Леко съм го подпитвала и съм чувала доста интересни неща. Когато беше още на ,1-2 год и го друсах на коленете си на "конче" той недоволстваше и казваше "не така", а после показваше точно как стои ездача на седлото и как тялото се движи не само нагоре-надолу, а и леко напред-нзад. Не мога добре да го обясня, но той показваше с тялото си и наистина имаше право. Едва беше проговорил, когато спря да играе, погледна към телевизора и каза "Аз бях такъв". Даваха филм за някаква източна школа по бойни изкуства. Показваха някакакъв обръснат монах да прави странни упражнения.Освен това синът ми има от малък "дарбата" където и да те докосне - да те заболи. Не го прави нарочно, но само като се допре до ръката ти - и тя изтръпва, настъпва те по крака - крака ти изцяло блокира, хваща те за врата - заметва ти се жила. С някакво небрежно несъзнателно движение предизвиква болка.И това го прави от съвсем малък. Той е весело и игриво дете, но мен ме е страх като се борим.Тези неща не ги споменаваме пред него, но явно може да стане опасен, ако започне някога да се занимава с такъв спорт.

Линк към коментар
Share on other sites

:v:Има  значи.... БУДНОСТ на съзнанието , на подсъзнанието, на самосъзнанието  и  на свръхсъзнанието... :v:

Най-добре синтезирано :thumbsup: Да опитам и аз:

1.Във всички случаи подсъзнанието е по-будния страж на индивида.

2.Съзнанието и подсъзнанието са в постоянно взаимодействие.

3Свързано с това е ориентирането и саморегулацията на АЗ-а/ егото и свръхегото/ ,което определя гледната точка в мотивацията на мисленето и действията на отделния човек.

4.Така, вече човек имайки гледна точка и обогатявайки личния си опит е буден спрямо себе си, но той не е сам в този свят. Е къде ще е буден (?) т.е. в коя сфера:

-личностна

-социална

-професионална

-религиозна

5.индивидуално и обществено съзнание...

Нещо не разбирам, явно пак имаме различно съдържание, вложено в едни и същи понятия... Благост, какво е съзнанието в сравнение със следващите 3? А за по-надолу - подсъзнанието в какъв смисъл е будно - че винаги функционира ли? И най-вече, каква е връзката между будност и еволюция? (Струва ми се, че будността на едно ниво би се проявила като ретроградна одрямалост от гл.т. на следващото по-високо... :) )

Линк към коментар
Share on other sites

Нещо не разбирам, явно пак имаме различно съдържание, вложено в едни и същи понятия... 

Всяко понятие има съдържание и форма и зависи в аспекта на коя наука искаш да го разгледаш / ти го наричаш ниво/ Не би трябвало да се допускат смесвания, които само могат да ни объркат. От общия поглед в дискусията ми се струва , че най-доброто съчетание е межу понятията "будност" и "съвест" . Тяхната активност у човека се ръководи от Божествените заповеди и това, на което ни учи Библията и Любовта.

Линк към коментар
Share on other sites

Чакайте, чакайте, аз по-скоро се обърках от тези будност на съзнанието, на подсъзнанието, на свръхсъзнанието... :blink:

Все си мислех, че си говорим само за "Будност на съзнанието", подсъзнанието вече е съвсем друга работа и аз дори си мисля, че щем не щем то си е все будно, но както и да е...

А и нещо не мога да вържа каква е връзката между будността на съзнанието и съвестта. Познавам много хора (в интерес на истината много свестни), които са с будна съвест, но задрямало съзнание :) , а виж обратното ... май не е вярно :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:v: благодаря за раздвижването на тази същностна + сложна тема за Будността + през 2005 като съм писала по темата и будността на 4 съзнания - съм имала впредвид Будността в четирите тела ( низшите, смъртните ) и съответно на ума + душата ( низшата и Висшата) и Духа :smarty:

Добромир, добър въпрос за връзката между БУДНОСТТА и Еволюцията + Низшата будност ( будността към злото - доброто и т.н.) няма връзка - тя се губи със смъртта на носителите/телата , а относно Духовната Будност :sleeping: нямам импулс да пиша всепространствено именно поради различията във възприемането и неведението си в тази област + мисля че Будността и Съвестта са способности / сили от различен порядък + Съвестта е към моралните чувства , докато Будността / схватливостта , прозорливостта , проницателността, наблюдателността и т.н. е и от " умствените " и е променливо състояние на видовете съзнания.

:v: Будни + Бодри + Бързи ( в доброто ) + Благи :v:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Будността на съзнанието в съвсем практичен и ежедневен план - това е труднопостижимата способност да се самонаблюдаваме безпристрастно отстрани, като по този начин съумеем да се самоконтролираме изцяло . ...

:thumbsup2: Това е много точно казано. Аз бих добавил също безпристрастно наблюдение и разбиране и върху обкръжаващата ни среда и връзката ни с нея, както и способност да се предвидят в известна степен резултатите от нашите действия и действията на другите.

Да! Но е много по-трудно да се създаде подходяща обстановка за едно такова неизбиращо наблюдение. Поне при мен има голяма разлика, ту съм способен на него в голяма степен, ту тя се влошава значително. Емоционални "зиг-заги", повечко похапване и преумора са трите най-често срещани причини за спадовете. При това понякога причината е еднократна, а последствията - многодневни... :hmmmmm:

Това си е закон. Всичко в природата е циклично в своята проява. Има периоди в които човек е по-податлив към провокации и в такива случаи една дребна "грешка" е достатъчна. За да се възстанови нарушения ритъм често е нужно да се изчака "възходящата" вълна на цикъла. С утвърждаването на желаното равнище на съзнание, провокациите оказват все по-слабо влияние и постепенно по-високата степен на будност на съзнанието се превръща в обичайна.

Линк към коментар
Share on other sites

При мен будността се развива точно както пламък върху хартия . Когато изчерпя територията на будност и концентрация , остава само пепелта .

Имам една друго състояние на постоянна усмивка -сангвиничност , съчетана с пълна неподвижност . Тогава съм в състояние да изпитам будност за повече време . С дни - постоянна усмивка и неподвижност в тази усмивка .

Линк към коментар
Share on other sites

Съвест и будно съзнание е едно и също.

Да. Мисля че будността е връзката със свръхсъзнанието.

"Във всички работи в които умът присъствева - висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъствува"Учителят, Още по-блажени са

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...