LLL

Kak дa бъда щастлива? Все мисля за самотата и не успявам...Знам че не идва отвън, защото външното е временно. Търся вътрешното щастие, но не го чувствам...само празнота и тъмнина...

Благодаря ви за отговорите, възможно е да правя такъв негативен пренос, защото пак си мисля какъв е смисъла на терапията. Ще говоря за това. А вие какво мислите за холотропното дишане, дали да опитам?

Пак тръгнах на терапия и пия деанксит, но се чувствам потисната, защото не съзнавам как да продължа живота си, А когато някой друг ми казва не съм доволна. Чувствам силен глад, но не е точно за храна, защото се храня и пак съм гладна. Искам да намеря правилния път...

Писах ви: 1.Кой са най-добрите терапевти в България? 2.Вие не сте ли добър? 3.Къде мога да се науча на релаксация и медитация, вербализация, правилно дишане и психотелесна работа, пълносъзнателност? 4.Какво знаете за Надежда Стойчева? 5.Наистина ли единствения начин за лекуване на депресия е психотерапия и антидепресанти? 6.Вие какви методи използвате за успешно лекуване? 7.Нормално ли е да съм тревожна при вземане на решение да се лекувам и може ли аз да се възпирам от здравословно състояние от страх на предателство към майка ми(тя е вечно депресирана)? 8.Защо се чувствам толкова потисната? 9.Как да не се чувствам самотна и изоставена? 9.Има ли начин да се справя? 10.Как да различавам добро от лошо и да спра да бягам от себе си и да се съпротивлявам на промяната?

Понякога човек се чувства объркан и не разбира, не възприема... След като ви притеснявам, просто не ми отговаряйте!

Здравейте, отново ми препоръчаха антидепресанти заради тревожни и депресивни състояния. Според вас помагат ли? Защото знам, че се натрупват като токсини, имат странични ефекти. Просто искам да оздравея, а постоянно се чудия как ще стане. Благодаря за отговора!

Tърпение и положителна нагласа - харесва ми!

В блог на Орлин Баев, свързано е с 5те най-добри терапевти в Бг и няколко въпроса. Вие ми казахте да ви пиша там, когато съм взела решение за пълно оздравяване. Вече го взех и съм готова на 100%

Благодаря за идеята! В действителност бих помагала с любов на хора, които имат нужда. Ще обмисля този вариант. Но ми се иска и на мен някой да помогне от сърце, без да очаква нещо в замяна. Да знам, че някой вярва в мен, имам нужда от подкрепа, сама не се получава. Но едно голямо НО, не желая да съм зависима от оценката на другите.

Здравейте Орлин Баев, защо не ми отговорихте като ви писах в личната страница?

Просто ми се иска да се чувствам по-жива, истински жива! Да бъда удовлетворена от себе си, но може би никакъв външен успех няма да доведе до себеприемане и себехаресване...Но в такъв случай се обезмисля земното съществуване. И аз незнам вече как да мисля. Впрочем как сте от вчерашното земетресение, което продължава с леки трусове? Аз спах много неспокойно тази нощ, усещах движение в себе си, сякаш водата в мен се движеше, много странно...

Уволниха ме от работа! Иде ми да се гръмна. След като никой не държи на мен, какъв е смисъла от моето съществуване? Живот от провали! Възможно ли е близък човек да ми мисли лошото и то да се сбъдва? Помогнете ми!

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам? Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек? Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата...И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как. Как да я приема? Може би трябва сама да си отговоря...незнам И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам? А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря... Благодаря ви - Орлин Баев, Д-р Тодор Първанов и didi_ts! Благодаря ви за вниманието и отделеното време да ми пишете! Постоянно бягам от себе си. Защо? Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност. Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции? Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят. Например да ме лъжат.

A дали пък не съм искала промяната си, а някой е бил неспособен да ме насочи?

Kазват, че съм реагирала с отрицание и битка за контрол. Може би е прекалено тъмно вече в мен. Страхувам се от промяната, от това че тотално ще изгубя фалшивата си самоличност. Аз няма накъде да поема повече болка и ако си позволя да я почувствам се страхувам, че напълно ще изгубя контрол върху себе си и незнам какво бих сторила. Състоянието ми в момента не задоволява абсолютно нищо, накратко съм жив мъртвец. Не мога да продължа така, трябва да избера, или да умра изцяло или да живея истински. Не съм била в Анимус, но реших да отида, имам записан час. Просто незнам на кого да се доверя - през тази 1г и пол.терапия беше много тежко и се надявах, че след като съм намерила едно сигурно място и светът навън би могъл да бъде такъв. Но се разочаровах за пореден път и освен да се свия в себе си не знаех друг начин да съществувам. А относно книгите цял живот се крия в тях! Обичам ги много, но се уморих да съм в изолация. Разбира се, и сега чета, защото много обичам, но имам нужда и да живея, да се изразявам, да общувам, да се себереализирам. От както се помня съм инкогнито. И единствения, с който общувам е врагът в мен, измисления образ, който иска да ме убие. А аз искам да бъда просто себе си. Благодаря за подкрепата!