Corona_Borealis

Така е , ще пробвам с жълтия кантарион и повече няма да гледам на зад, всяко зло за добро ) Много благодаря на всички ви за помоща!

А дали можете да ми препоръчате някакви хапчета, временно. Постоянно усещам тежест в гърдите си, не мога да спя, изнервена съм и същевременно тъжна, от време на време ми причернява. Освен силна вола и позитивно мислене, не мисля, че ще се справя без лекарства.

Така е, правите, но е ужасен товар да знаеш, че заради грешките ти се тормозят и близките ти и тъкмо, когато дойде нещо и те зарадва, живота бум и ти нанася нов удар. Имам чуството, че съдбата не ми дава да се зарадвам. Вече ме смея да го правя, защото очаквам нещо лошо отново да се случи. Незнам много е неприятно, така ми тръгна цялата година искам са свършва вече. Не съм се отказала боря се, н много трудности ми се събраха не само, че съм без работа. Ужасно е не го пожелавам на никои. Снощи бях на готино парти и се срещнах със старите ми колеги от любимата ми работа. Смях се от сърце, почуствахсе за миг пак щастлива, защото се върнах обратно там от където си тръгнах, много ми липсват, незнам как ще си простя тази грешка, дано е за добро и дано по-скоро свърши този тормоз. Мисля че достатъчно се изтормозих и аз и близките ми. Сега тази седмица ще разбера ще започнали работа. Какво ще се случи с магистратурата ми. Или няма да започна работа и няма да завърша или всичко ще се прави. Надявам се поне едно от двете да стане зада зарадвам с нещо близките ми.

Здравейте, много благодаря за помоща, наистина сега осъзнах реално какъв ми е проблема и какво ми е положението. От човек, които беше уредил живота си съвсем прилично се озовах на дъното или по-скоро в началото, но голяма част от проблема е заради моите прибързани действия. Взимам си поука, но най истинския проблем е от страха, да не загубя, както аз вярата в себези така и мойте близки не искам да ги разочаровам и да губят вяра в мен, а ги разочаровах, защото ми казваха да не напускам и да се подготвя по-съвестно за тезата, но почти не им обърнах внимание. Но пък съм сигурна, че рано или късно дори и да ги бях послушала пак щях да го нашата това и пак щях да стигна до тук. За това ще се опитам да се съвзема и да започна на чисто и да продължа да се боря, това е живота. Остава само проблема да съобщя поредния провал на родителите ми за тази година, че не ме допускат до защита и тогава ще ми олекне съвсем. Направим това, което ми казахте и реално ситуацията може да е много по-зле, да оста без осигуровки и съвсем без никакви пари, да загубя подкрепата си на близките хора и съвсем да се срина, но не е така. Имам осигуровки, имам някакви пари и най-вече всички ме подкрепят, колкото и да е трудно на всички ни. Тази ситуация ще ме направи по-силна и знам, че всичко ще се нареди, защото имам вяра и подкрепа.

Здравейте, За пръв път пиша в такъв форум и не съм сигурна как ще се възприеме това, което ще напиша и дали съм на правилното място, надявам се да ми помогнете. Изминалата 2012 г. беше много хубава, но към края на годината реших да напусна работа. Това беше първата ми работа, която страшно обичах, но смениха шефа ми и проблемите започнаха, въпреки, че страшно ибичах фирмата и колегите си, реших да си потърся друга работа. Така и стана първата работа, която ми предложиха приех. Започнах работа в банка, всичко и там беше наред, но започнах страшно да съжалявам, че съм напуснала предишната, много ми беше мъчно. Поисках да се върна, бях доста добър служител в тази фирма и веднага обещаха, че ще ми помогнат да се върна. Дори излезе свободна позиция, която чаках от много време и хората на по-висшестоящи позиции, обещаха да направят всичко да се върна и да започна на новата длъжност. Писаха препоръки и ми казваха, че няма да има проблем , заслужила съм си това място и изведнъж всичко се провали. От тази година фирмата променя своята политика и вече не връща бивши служители. Това беше силен удар. Аз не съм просто един бивш служител, там бях на ръководна позиция, бях от почти самото създаване на фирмата, от малка фирма до лидерска компания в световен мащаб, обучила много от хората на ръководни позиции и какво накрая аз съм просто една бивша служителка. Стана много сконфузено, много обидно мо беше. Назначиха момиче, което познавам и уважавам, но ми е много мъчно. От тогава страшно съжалявам, че напуснах, страшно много. И вече три месеца не мога да си намеря работа, ходих на пет интервюта и нищо, а знам, че се представям добре, защото съм водила интервюта и знам какво и как да кажа. Но нищо не става, на борсата съм взимам супер малко пари, а бях свикнала да си позволявам повече неща, а сега не мога нищо. Ударих си колата, да сега я оправих, но и това се случи и за капак днес ми казаха, че не съм допусната до защита на магистърската си теза, а се бях посветила на това, поне докато не работя да завърша успешно, но и това се срина. Незнам как ще кажа на семейството ми. Усещам, че и те се тормозят с мен, а не искам заради моите грешки и те да страдат. Вече не мога да спя, будясе постоянно изпитвам страх, започвам да губя вяра, притеснявам се за психическото си и физическото си състояние. Благодаря на семейството си и на приятеля си за подкрепата, без тях щях да си посегна сигурно. Моля ви кажете как отново да стана позитивна и да събера сили?