Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 01/23/19 in all areas

  1. 5 points
    Темата е толкова голяма,че ще трябват няколко месеца, за да може да се постигне, поне малко яснота за какво точно става дума.Аз ги нямам тези месеци.Ще си позволя, да цитирам ,само два реда от книгата ,, Осъзнатият път през депресията,, М. Уилямс и ..... ,,Оказа се, че антидепресантите ,, оправят,, депресията, но само докато ги взимаш.Спреш ли ги, тя се завръща още на другият месец.Естествено , нито на пациентите , нито на докторите допадаше идеята, че трябва да се тъпчеш с лекарства до гроб, ако не искаш тази злокобна сянка да прекрачи отново прага ти. И тогава в началото на деветдесетте започнахме да проучваме възможността за изграждане на един съвсем различен подход,, Аз съм до тук.
  2. 4 points
    „Отче наш“ Ще прочета 2-ра глава от Евангелието на Иоана. „Какво знамение показваш нам, като правиш това?“ Неделна Беседа: Какво знамение показваш нам? - 25 март 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Какво знамение показваш нам?
  3. 4 points
    „Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Сила, здраве е богатство“ Ще прочета четвърта глава от първото послание Петрово, една опитност на старите християни в първите времена. „Духът Божи“ Размишление. „Благост“ Утринно Слово: В любещите ръце - 16 май 1943 г. „Отче наш“ В любещите ръце
  4. 4 points
    Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай. Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти. Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях. Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях. Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно. Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат. Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти. Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие. Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото. Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема. Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията. Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея. Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко... Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми. Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица. Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно. Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали. Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си. Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя). Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент: - Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента? - Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг? С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели: - отлагане на неизбежното, - заравяне на главата в пясъка.
  5. 4 points
    Благодаря за беседата! В любещите ръце
  6. 4 points
    nastty

    За прераждането

    Здравейте! Ще ви разкажа - първата среща беше на деветия ден на погребението - тогава сънувах, че сме на една маса един срещу друг и той ми казва ,, Притеснявам се за теб и детето, какво ще правите без мен" , и аз му отвърнах, че ще се опитаме да се справим, да не се тревожи, между нас имаше нещо като стъклена преграда. Изведнъж зад гърба му стана тъмно и в небето се появи някаква светлина може да ви се стори смешно, но го описвам както го видях, заприлича ми на космически кораб и срещата приключи. Но аз знаех, че е там, и е дошъл да ме успокои. Не знам дали беше на тази или на следващата среща, когато го попитах какво прави там, ми отговори, че посрещали души, на известни хора със сигурност беше една от първите ... После е идвал много пъти, доколкото успях да разбера - нещата там са на няколко нива, и си имат различни задължения, не знам какви точно, имат и определено време за общуване с близките си. Но си мисля, че има значение и какъв е човекът отсреща, защото не съм разбрала, да ходи толкова често и при друг. В смисъл трябва да имаш някакви определени качества, за да се осъществи връзката... Това е засега ! Поздрави, ако ви интересува, ще пиша и още ! И благодаря за отговора!
  7. 3 points
    Alexeo

    За прераждането

    И аз съм чувал този израз, но истината е, че всъщност много хора са се върнали и разказват. Това са NDE (ПБС - преживявания близки до смъртта). На този сайт са събрани хиляди такива преживявания. NDE Такива разкази има от древността. Проблемът е в това, че каквото и да разкажеш, хората трудно ще го разберат и повярват, ако те самите не са имали подобен опит. Преживяването е доказателство, но само лично такова.
  8. 3 points
    nastty

    За прераждането

    Съчувствам Ви много, няма как да не тъжи човек, но наистина знайте, че това не е краят. И в това можем да намерим някаква утеха. Мисля, че тя все ще намери начин да се свърже с вас. Понякога изчакват - на мен ми се яви на деветия ден. Не съм много запозната, но май първите дни, душата е още тук... Ето и Вие сте я усетили. Ако имате нужда пишете, споделете. Тук намерих много разбиращи и помагащи хора и лично аз се почувствах по-добре! Всичко най-хубаво!
  9. 3 points
    Благодаря! Лесно се задават въпроси, но мъчно се отговаря на тях. Изобщо, може да се каже, че нашият живот се състои от ред въпроси, които се задават и които трябва да се разрешат. За да покаже човек каквото и да е знание, той трябва да има някаква сила в себе си. Като е бил търговците с камшика в храма, според въпроса дали по този начин Той е могъл да изчисти еврейската църква със своя бич. На времето си Той е изпъдил няколко търговци с бича си от Иерусалимския храм, но ако днес дойде на Земята, ще види, че храмовете са пълни пак с търговци. Какво показва това? Че ние и до днес още искаме да уредим живота си по един материален начин. Това обаче е невъзможно, защото в материалния живот всички неща са временни. Човек може да живее на Земята около 120 години и повече даже. Но повечето хора, като станат на 70–80 години, хваща ги склерозата и сърцето им не може да издържа повече. Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки. Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека... ...Запитаха Христа: „Какво знамение показваш?“ И Той казва: „Съборете този храм и Аз ще го направя в 3 дни.“ Значи разбира законите на Своето тяло. „Направете с Мене каквото искате и след 3 дни ще ви покажа какво Аз зная.“ Един човек, който разбирал своя вътрешен живот, който може да възстанови живота, който му отнемат! [Той] казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Сега ние очакваме. Ние полагаме душата си там, дето не трябва и после очакваме да дойдат да я извадят тази душа отнякъде, да я извади Господ. Добре, право е – ако ние сме свързани с Бога, ако Го обичаме и ако Бог ни обича. Но ако Той не ни обича, тогава какво ще бъде? Казва Христос: „В последния ден Аз ще ви възкреся.“ Кого? Онези, които обичат, Христос ще възкреси. В света не може да има възкресение. Вие казвате: „Възкресение.“ Три неща трябва да дойдат, за да възкръсне човек: Любовта в своята чистота, Истината в своята чистота и Мъдростта в своята чистота. Истина значи да се освободи човек напълно, да се чувствува свободен. Свободен може да бъде само онзи човек, който разбира Божия закон, който обича в цялата природа. Не онези подробности, но онзи принцип, който регулира човешкия живот... Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме: съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля. Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят. Сърцето е свързано с ония същества развити, съвършени, които наричат ангели. А пък човешката воля е свързана с всичките разумни хора. [С] най-силните и добрите хора е свързана човешката воля. Добрата воля е свързана с разумните хора на Земята, които от памтивека живеят. Следователно някои искат да кажат, че вие не може да се запознаете. Само добрите хора на Земята, ако нямате една добра воля, ако нямате един добър ангел, ако нямате едно добро сърце и ако нямате един отличен ум, с Бога не може да се свържете – туй трябва да знаете. Какво_знамение_показваш_нам
  10. 3 points
    Слънчева

    За прераждането

    Благодаря! Тази тема ми е много близка тези дни. Вчера погребах дъщеря си. Не зная как и защо, но все още я усещам тук, до себе си. Толкова много я обичам, също батко и, татко и... Вчера макар и смазана, се приготвях за тръгване и някак тя се яви и ми каза - “Да не ме забравите, ей. Ще дойда и аз...“ Знам, че тя не беше в ковчега, колкото и странно да е. А майка ми я сънувала нощес, че танцува валс... Тя много обича музиката...
  11. 3 points
    @АлександърТ.А. Ви е задал чудесен въпрос: Консултирахте ли се с психотерапевт? Извинявам се за излизането извън темата за хомеопатия, но това е непренебрежимо важно. Хомеопатията вероятно няма да промени коренно тази ситуация (да, чудесна е, но заедно със съзнателната, волева промяна на начина на мислене, начина на живот) - синът Ви е под напрежение и това има своето обяснение - потърсете го, подкрепете го. В момента изглежда сякаш давате послание: "Това е лошо и трябва да се премахне! Не го искам като част от теб!", което вероятно напряга сина Ви допълнително, кара го да се чувства неприет. Това е своеобразен бунт от негова страна, той влиза в пубертета и много неща се променят за него - вероятно сякаш целия свят и това го кара да се чувства объркан. Поговорете тактично с него, потърсете Вие психотерапевт, с който да поговорите - без сина си. След това, по преценка на терапевта, и АКО синът Ви се съгласи, можете да отидете заедно, после той сам и т.н. Детето има нужда от Вас, обичта Ви, Вашите разбиране и подкрепа. Сигурна съм, че и за Вас тази ситуация е трудна, но все пак Вие сте родителя, а той - детето. Всеки поема отговорност спрямо своята ролята - а такава има и от двете страни, разбира се. Нека той знае, че отношението му към другите, поражда и определен резултат, и чепостъпките му, са изцяло негова отговорност. Ако желаете пишете в тази част на форума, за да получите съвети от психотерапевтите, които пишат във форума. Успех!
  12. 3 points
  13. 3 points
    Съгласна. Въпросът за мен лично не е "за или против", а "Има ли необходимост в този конкретен случай?" Всеки такъв е абсолютно уникален - комбинацията от личностните характеристики, историята на човека (епигенетика), генетиката, също, да, абсолютно, факторите са непренебрежимо много. Когато общувам с човек, който буквално лежи на медикаментите, вкопчил се е в тях като в последната си надежда - за мен става ясно, че е далеч от разрешаването на "проблемите си" - най-просто казано. Далеч е от познаването, обичането и уважаването на себе си. Това е объркан човек, нуждаещ се от подкрепа - но медикаментът не може да замени подкрепата на специалист, а и чисто човешката. Не говорим за хора с установена психоза, разбира се, там медикаментът в общи линии е съпътстващ през целия живот. Това е като въпроса "кокошката или яйцето?" Аз лично подкрепям теорията за метафизичното първоначало на всяка болест. Тоест, никога неразположението не тръгва от биохимията - преди това има друг "стартер". Дали ще го установим - ако това е възможно, защото вярвам, че не винаги е, и дали ще действаме към промяна, са отделни въпроси. И това също е много, много дълбока тема - и много интересна... Но медикаментите като временни помощници - да, биха могли да ускорят процеса на учене и качествена промяна в начина на мислене и живот, когато са наистина необходими - според мен консултацията с психотерапевт би трябвало да предхожда тази с психиатър. Психотерапевтът, ако е опитен, може да прецени дали да насочи пациента си към втория. И това е често объркване - някой го "удрят" паник атаките и тича при психиатър за "ЛЕКарства", започва да ги пие и туй то. Това по-скоро ме тревожи - медикаментът, виждан като решение, вместо като временен помощник... ____________ Преведох и дописах една кратка и лесна за разбиране статия относно философията на Карл Юнг за тревожността - струва ми се, че има връзка с темата и мнението ми.
  14. 3 points
    Истинската любов не отнема, не изпразва и не си отива. Ако е станало така, значи не е била любовта... Друго е било.
  15. 3 points
    Alexeo

    За прераждането

    Благодарности за пояснението. Да, ако можеш да разкажеш още, ще е интересно. Тези сънища по нещо различни ли са от другите ти сънища - в смисъл яркост, усещания по време на съня, на другия ден или по нещо друго? Него как го виждаш, как изглежда, на същата възраст ли е, как е облечен докато говорите? Как точно общувате, с думи ли или с мисли? Нещо необичайно да ти е направило впечатление? Зависят ли от теб тези срещи или само от него? Какво точно ти е казвал? Могла ли си нещо да потвърдиш? Разкажи каквото и колкото искаш.
  16. 3 points
    Добрата молитва Първо послание Йоаново, трета глава. Утринно Слово: Любовта е музика - 9 май 1943 г. Отче наш Любовта е музика
  17. 3 points
    @Sonatic, като четящ написаното човек, чувствам у теб нуждата от промяна, разнобразие. Създала си една фантазия, която продължаваш да украсяваш - това не е "лошо" или "неправилно", а по-скоро те тласка към себепознание и себеразкриване. Изглежда ми така, сякаш има нещо да се разкрива пред теб - нещо от теб, в теб, което засега е неясно... Да, не отричам, че всички сме свързани в една енергийна мрежа, че сме взаимнозависими и това може да бъде много красиво. Но и не означава непременно, че винаги "кликваме" с човека, с който искаме да "кликнем", да се намерим, видим... Понякога е проекция, в неговия образ си дорисуваме онова, за което копнеем, но не вярваме, че можем да изпитаме и без неговия образ, присъствие... Сякаш само той може да ни го даде. Това не е любов обаче, илюзия на ума ни е, фантазно влюбване, което преминава, неустойчиво е, изконсумира се... До известна степен описаното ми изглежда като бягство от реалността, която си създала в момента, от твоята реалност, която от известно време е вероятно монотонна (това ти ще прецениш) - сякаш казваш: "удобен ми е този стол, но свикнах, искам да опитам друг". Човешката натура е силно адаптивна, мозъкът всъщност е готов във всеки момент за промени, умът иска още и още... Лесно ни доскучава - затова сме успели да се усъвършенстваме немалко. Помисли и в посока - Какви качества припознавам в този човек, за когото мечтая? (оценявам ли го като умен, интересен, забавен, различен от хората, с които общувам по принцип?) Какво е това, което искам в момента в живота си? Кое сякаш не ми достига, а очаквам да получа от партньора си? Самата аз давам ли го? Разбери себе си, виж какво седи зад идеята за този човек - вероятно е някаква нужда, болка, желание. Отдели повече време само за теб, за да се "свържеш" с усещанията си. Не съди себе си - човек си, не си бог, не си ангел. Не си направила нищо нередно.
  18. 2 points
    nastty

    За прераждането

    Здравейте! Ще споделя още нещо - по повод на това дали нещо ми е предсказал, не е, а и няма нужда, аз си сънувам неща, които ме предупреждават, или ми дават разрешенение на проблемите , още преди да почине, така че - не е необходимо. Освен това, когато идва и разговаряме, разговорът продължава най-много две - три минути и то винаги аз задавам въпроси. Никога не се е случвало да дойде и да ми разказва сам. Само веднъж си спомням, беше отдавна, когато ми каза ,, Срещнах дядо / каза му името, но няма да го напиша/, той си е направил много хубава къща. На сутринта като се събудих и се сетих, много се учудих, защото такъв човек не познавам и никога не съм чувала за него, и това ми прозвуча безсмислено. Когато споделих с майка ми, тя ми каза, че имала такъв дядо със същото име и бил на времето много добър човек, и работел като строител. Това, че е много свързан с нас и аз съм си го мислила, и понеже знам, че не трябва да пречим на душите да продължат пътя си, не се опитвам да го викам. А и съм забелязала, че когато идва, на следващия ден се случват доста неприятности и се получава така, че той директно не ми казва нещо като предупреждение, но самата му поява е знак за това. Така, че, май, е по-добре по-рядко да ме посещава. Но ми беше интересно, дали могат да ни помагат по някакъв начин, това не успях да го питам. Да отговоря и за докосването - не е никак приятно, никога не съм докосвала труп и дано да не ми се случи, но в онзи момент това си помислих, че докосвам това... И за да не завършвам с тези думи, ще споделя и още нещо - мислех си как започна всичко, как ми се случи насън или наяве - моята специална случка, и как тук, в този сайт, намерих хора, които да ме разберат и да ми помогнат, а аз да разказвам за тези неща... Мислите ли, че е случайно... ако е така, благодарна съм на случайността! Поздрави! Благодаря за отговора и за поздрава!
  19. 2 points
    Alexeo

    За прераждането

    Вероятно този въпрос предизвиква у него силно чувство за вина. Нали още на първата ви среща той е започнал с това, че се притеснява, че ви е оставил сами с детето. А и фактът, че толкова дълго след смъртта му още общуваш с него също показва, че той е твърде свързан с материалния план (както са душите, които нямат покой, защото са оставили незавършени дела след себе си). Опитай да му зададеш въпроса по-иначе и го питай не защо той е починал, а дали знае защо по принцип умират хората; в какъв момент става това и доколко този момент е избран от тях самите. Аз също съм имал някои по-особени преживявания и приемам разказаното от теб с разбиране и интерес.
  20. 2 points
    nastty

    За прераждането

  21. 2 points
    За цензурирането на книги съобразно модерните към даден период от време критерии за политическа коректност - какво мислите? Преди години в различни сайтове имаше статии за това как книгата "Пипи Дългото чорапче" на шведската писателка Астрид Линдгрен е цензурирана. По искане на дъщерята на покойната Линдгрен, бащата на Пипи е спрял да бъде "негърски крал", а е станал крал на остров. Тоест премахнати са думите "негри" и "негърски" от любимата на милиони детска книга. Целта: да не се засягат шведите с по - тъмен цвят на кожата. Дъщерята на писателката без да е питала някога майка си по темата смята, че тя би одобрила промяната, защото не иска никое дете да се чувства неудобно.
  22. 2 points
    „Добрата молитва“ „Благославяй, душе моя, Господа“ Ще прочета само част от 5-ата глава от Евангелието на Иоана – от началото до 15-и стих. „Духът Божи“ Неделна Беседа: Стана здрав - 18 март 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Отче наш“
  23. 2 points
    Може би поне един път съм излизал от тялото си на сън. Веднъж сънувах, че летя из града. След това сякаш някаква сила ме придърпа назад, започнах да летя обратно към дома ми с гръб към него. Сякаш паднах в тялото си и се събудих.
  24. 2 points
    На въпросът КАК, всеки трябва сам да отговори. За да може да отговори сам, трябва да е наясно със собственото си преживяване, а това става с възможно най - много информация или правилно поведен в посоката, която му е необходима. Ако аз кажа как да му се случат нещата, това ще е моят отговор на КАК, получен от моето преживяване, моята опитност и моя светоглед т.е. това ще съм аз , а не питащия. Ако го накарам да го направи по моя начин , означава да поема отговорност за неговото преживяване, нещо, което на никого не е нужно. Има и нещо друго, често човек не е готов да "чуе" отговора на КАК, за да се случи това е нужна промяна, а промяната става бавно. Това което описва авторката на темата е мисловен модел, който носи голям дискомфорт, за да излезе от него е необходима работа по разбиранията и, преживяванията, самоувереност, приоритети, ценностна система и т.н. - това е отговора на КАК. С един отговор в един пост или едно изречение не се променя живот. На въпросът - Нуждая се да ми кажете- какво точно е това и случвало ли се е на други,защо не живея в себе си а потъвам във всяко едно негово действие относно мен... Фикс идея ли е или любов... Нито едното , нито другото, за да стигнеш до промяна първо е необходимо да си отговориш на въпроса Коя си ти? КАК става това? Един метафоричен вариант: Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избръсна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня — нямаше писма! През последните години кореспонденцията му постепенно растеше и това бе важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната закуска от ядки с мляко (както препоръчваха лекарите) и излезе от дома си. Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер — стар познат, с когото обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна. Извика го по име, но той вече се бе отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал зле и май вървеше на по-зле с нарастващата досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сигурно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не бе получил никакви. Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина пред дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за този адрес, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града. Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си сакото и се отправи към дома на своя приятел Марио. Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегнал ръце, но той го попита само: — Извинете, господине, познаваме ли се? Мъжът помисли, че това е шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки още повече здравеняка да го изхвърли на улицата… По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат. И мъжът биде обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както преди часове го почиташе. Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което да засегне цял град. Синклер остана в дома си още два дни, очаквайки кореспонденцията, която така и не получи, или тръпнейки в очакване някой приятел, озадачен от отсъствието му, да дойде, да почука на вратата му и да го попита как е. Но нищо не се случи, никой не припари до дома му. Жената, която му чистеше, отсъстваше, без да предупреди, и телефонът не звънеше. На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено сядаха. Дебелият Ханс разказваше все същия стар виц и всички пак му се смееха. Мъжът придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият. Синклер не издържа повече. — Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, което ви е по дразнило, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея. Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът отново настоя за обяснение, после започна да се моли и накрая падна на земята, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това. Само един от тях му отвърна: — Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте. Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха по един тон. Влезе в стаята си и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой. Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава: „Кой си ти?“. Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко това, кой беше наистина той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когото познават? Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е длъжен да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за пръв път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните. Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за пръв път НЕ ТРЕПЕРЕШЕ. И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче… Но заради себе си, не заради другите. Вече знаеше: СОБСТВЕНИЯТ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ. Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си… Заспа спокойно и дълбоко и сънува прекрасни сънища. Събуди се в десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му. Без да се къпе, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо под вратата — голяма купчина писма, адресирани до него. Жената, която почистваше, беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не се бе случило. А вечерта в бара като че ли никой не помнеше онази странна нощ на лудост. Поне никой не сметна за нужно да каже нещо по въпроса.
  25. 2 points
    За съжаление има родители, които вменяват непрекъснато на децата си, че са им длъжни. Оплакват се при всяка болежка и обременяват децата си. такива са родителите на моя мъж. Майка ми е прекрасен човек, винаги готова да помогне и справяща се сама с трудностите. Живя 13 години сама, защото след смъртта на баща ми съпругът ми не пожела да заживеем с нея. И никога не е мрънкала или да ни натоварва с проблеми. доскоро дори работеше и ни помагаше. Да е жива и здрава, но аз я обичам и няма да ми тежи да и помагам и да се грижа за нея. Но аз мисля, че такива хора си отиват безболезнено, защото Господ не ги наказва да страдат много. Така се случи и с баща ми. Искам и аз да съм като майка, силна и добра.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×