Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 11/19/18 in all areas

  1. 8 points
    Здравейте! Обръщам се към хората които имат горепосочения проблем с надеждата да им дам кураж. В последните 2, 3 години започнах да изпитвам ужастното чувство на дереализация и имах обсесивни мисли. (в последствие разбрах, че се наричат така). Изпробвах всякакви мисловни методи за да контролирам състоянията, но естествено без успех. И тогава разбрах, че се нуждая от психотерапия, знаех също, че хапчетата няма да ми помогнат. Започнах терапия при психотерапевт (на който не искам да му споменавам името, защото това не го пиша с цел да го рекламирам , но съм му много благодарен! ). Терапията вървеше постенно, а на мен естествено ми се искаше да хвърчи. Преминах през много етапи и проумях и вдях много неща които бяха пред мен, но аз не ги виждах до тогава . Окр-то те отделя много силно от реалния живот,създава един мисловен затвор. Никой друг около теб не забелязва, че ти има нещо, но ти си твърдо убеден и вярваш в една измислица на твоя мозък. Целта на ОКР-то е да те контролира да виждаш и отделяш внимание само на него. Да го анализираш, да влизаш в омагьосания кръг и да не виждаш реалноста, защото ако я видиш то вече няма да може да те контролира! Трябва да имате доверие на терапевта ви и да усетите, че е вашият човек. Разбира се, че имаше моменти които си казвах, нищо не може да направя повече. Явно така ще си остана, но на следващия ден тези мисли ми се струваха доста далечни. Знаех, че това са обсесии. И така дойде деня в който както си стоях във нас и си казвам:нали ми имаше нещо къде са обсесиите къде е дереализацията? Нямах спомен от това което бях изипитал Тогава разбрах, че съм излязъл от тази мисловна яма. Всеки терапевт вси има метод за справяне с ОКР, следвайте терапевта си и неговите техники. И най-важното има изход!
  2. 4 points
    Орлин Баев

    Страхове

    Със сигурност има много книги по въпроса: Бягащата с вълци, книгите на Лариса Ренар (с пресяване на валидните принципи от силната кифло-финансова насоченост). Със сигурност са стотици, но бидейки мъж, не съм ги чел. Нека други помогнат със заглавия. Могат да са ти полезни и някои мои и на колежки статии по темата: Мъж - жена, взаимоотношения(Кликни за целия текст) Как да бъда с качествен партньор? • Като бъда добър партньор, добра компания на самия себе си. • Като се познавам, преодолял съм страховете и комплексите си. Сянка. • Мъж и жена, отвън и отвътре. Анимус и анима. • Мъж и жена – естествени полови различия и роли. • Синхроничност – отвътре и отвън. Как да задържа мъжа? (Кликни за целия текст) Когато имаш това самоуважение, можеш спокойно да се заявяваш ясно, а в дълбочината ти на мястото на оралната празнина (про термин) заживее самостойно доверие, тогава привличащата харизма може да се обобщи до следнотго: "Давам ти това, което искаш, за да получа аз каквото искам!".Това още се нарича умение за синхрон и повеждане. А какво иска мъжът, на когото вече си поставила здрави граници, с което си му дала послания за себеуважение и доверие в теб? Иска да чуе, че е мъжествен, че става, че е голям, че може. Иска да го мотивираш и вдъхновиш (не с мрънкане и триене на сол на главата или мълчене, не за Бога) така, че дори само присъствието ти и вярата ти в него да го кара "планини да премества". Е, или поне да се опитва, но ти да видиш, че при такава жена зад себе си, мъжът наистина го прави! Тоест, посланията ти за себеуважение и доверие в теб самата при поставяне на здрави граници са го накарали да ти се довери, да ти вярва дълбоко. Тогава съблазняващото привличане поставя общуването на по-високо ниво. Даваш ли му на мъжа каквото иска от теб - мотивиране емоционално, сексуално, чувствено, интуитивно, той буквално е готов ако се наложи, да умре за теб. А умееш ли така да го мотивираш, съблазняваш и вдъхновяваш, ти го караш да покори бизнес еверестите, да направи и немислимото, ако нямаше този женски стимул зад себе си. ................................. Някои статии от Олга Валяева, М. Луковникова, Росица Тончева: Отхвърляйки бащата... (Клик за целия текст) При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение): – А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство? – Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща… – Какво искаш да кажеш? – Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи… – А към теб лично как се отнася баща ти? – Ами, не се кара за двойките… – … и това е всичко? – Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам… – А как ги изкарваш? – Плета кошници… – А кой те научи? – Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов. – Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят? – … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно… Обмен между мъжа и жената (Кликни за целия текст) Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно. Зад всеки велик мъж стои една велика жена... (Кликни за целия текст) Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство. Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж... Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение. Мъже, жени, сила и слабост (автор: Росица Тончева) (Кликни за целия текст) Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно. Мъжка и Женска Сила (автор: Росица Тончева) (Клик за целия текст) Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал. Мъж, Жена, Отвън и Отвътре. автор: Росица Тончева (Клик за целия текст) И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. Защото са просто хора. Мъже и жени (Кликни за целия текст) ... Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните... Съвършенство в несъвършенството - Жена (Кликни на линка за целия текст) Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"... Да обичаш жена (Кликни на линка за прочитане на целия текст) Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости! Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била! Жената - цвете (Клик за целия текст) ...Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете... Какво иска жената от мъжа?(Клик за целия текст) сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум... На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J ! Как се лекува страхът от самота и изоставяне? (Кликни на линка за прочитане на целия текст) ...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп... Агапе и Ерос (Кликни за целия текст) Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела: - А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца. Психология на ревността (Кликни за целия текст) Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!
  3. 4 points
    Здравей! Това, с което си се заел не е лека задача. Огромен процент от мъжете страдат от такава зависимост, но те рядко я осъзнават. Поради този факт се развалят бракове, семейства, връзки и дори всичко това отново не ги провокира да спрат. Трудно е! Да си зависим не е лесно. Но, когато човек си признае и осъзнае своята зависимост това облекчава донякъде и дава възможност за възстановяване. След спирането на порното и мастурбацията ще навлезеш в така наречения "флат период", в които няма да ти се иска нищо. Не се плаши, това естествена реакция на организма. Възстановяват се невронни връзки и както ти пише Орлин, това е процес на вътрешна трансформация. Този период продължава за всеки различно, но в рамките на няколко месеца ще се възстановиш и либидото ти ще се възвърне. Но това е най-лесната задача до момента. Казвам най-лесната, защото вярвам, че ще я издържиш, но през това време ти трябва да промениш навиците, поведението си и отношението си към жените, а това не е хич лека задача. В този тон и ред на мисли ти препоръчвам една книга "Господ пътува инкогнито", тя ще подсили насоката, по която си поел, но не забравяй най-важното ти ще останеш предразположен към тази зависимост до края на живота си. Поздравявам те за чистото ти време, то е едва началото на твоето предизвикателство, да кажеш да на своята мъжка сила. И колкото повече трупаш чисто времее, толкова повече сексуалните ти желания и щения ще се очовечават. Знам какво причинява порното, то развращава и колкото повече гледаш, толкова повече искаш разврат и разврат и разврат. Знам, че за да спреш изисква усилия и да ти си го направил и ще продължаваш да го правиш. Това, което е важно да спреш да действаш като зависим. Твоят проблем не е с порното, твоят проблем е с жените. През това време, в което се възстановяваш трябва да поработиш върху това. Защото голяма работа, че си направил месеци чисто време, ако живееш, като зависим. Ти си свободен човек и имаш право да се заявиш, като такъв. Да, не е леко, трудно е, но това е част от промяната ти. Не забравяй порното е върха на айсберга, отношението ти с отсрещния пол е ключово. Като първа стъпка, продължи да се възстановяваш. Като втора, започни да четеш книгата, която ти препоръчах и това, което Орлин ти е предоставил, като инфромация Като трета запиши се на танци, за да можеш да усетиш близостта на жените и за да разбереш, че не са страшни даже напротив. Като четвърта стъпка постави си кратки цели. Разпредели си времето, разчупи се! Като пета стъпка, не брой дните без порно. Просто не гледай само за днес! Това ще ти отнеме доста товар от плещите. П.С. Не забравяй най-важното е не да не гледаш порно, най-важното е да започнеш да усещаш автентичната си мъжка сила и да я впрягаш. Да, това изисква време, но се отплаща стократно! Успех!
  4. 4 points
    Като при пиенето е. Когато си бил пияница, не може с малко, не може умерено. Нужно е да се разкара напълно. Има възстановяване. Има и риск, точно както при пияниците, дори след година отвъд зависимостта, ако се подведе човек по автоматичната мисъл: "Е, какво толкова, само малко...", да се задейства биохимично, психично и поведенческо подхлъзване обратно в порно запой. Затова, будност и сила духа! Препоръките са за поне три месеца пълно въздържание. През това време рецепторите в мозъка се възстановяват, потентността се връща - въобще, животът се връща. Оказва се, че дотогава си мъждукал. Тогава секс, любов, приятелка, активна кариера, спорт - всичко става не само възможно, но огънят отвътре тласка към мощно развитие. Абсолютно. Ставаш естествено смел. Ставаш автентично себе си. Спираш да четеш пик ап бля бля, тогава не ти трябват - спокоен си, излъчваш сила, знаеш какво искаш знаеш как да го постигнеш. Не ти гониш жените, а те теб. - Имам една 80 страници статия по темата. В нея давам три стъпки: разбиране и работа с автоматизираните мисли и вярвания по отношение на зависимостта, хипнотична и третата и най-естествена и важна, медитативна. Тя работи когато първите две са автоматизирани, вероятно през това време си минал през доста релапси - тогава става опростяване. С първите две стъпки в подсъзнанието ти вече е заложено познание, решимост, посока, мотивация, стремеж към дисциплина и към свобода. В медитативния подход просто със свободната си воля издържаш на напора на автоматичните зависими мисли. Вече си ги преобразувал, визуализирал си през обрани метафори. В медитативната стъпка всичко това се свежда до едната решимост, воля, издържане смело - свободата все повече се усеща като сила, воля, мъжественост, непоклатимо намерение. Живееш силно, действаш, правиш неща, които преди са ти били непосилни, а сега с лекота - с жените, в целите си и постигането им. Появява се усещане за цялост, за нещо по-голямо - дух, Бог, жива природа и т.н. - Чети в ypurbrainonporn.com - не само научната част и теорията, а и практичните насоки. Гледай в ютюб нофап видеата - дават много мотивация, увереността, че много други са се справили, минали са по същата пътека, а не са нито повече, нито по-малко от теб, както и ти от тях. Просто хора. Както и ти - просто човек - затова и можеш! - Много важна е групата за подкрепа - в България не знам да има специално за това. Но можеш да се включиш в 12 стъпковата програма. Все е зависимост, принципите са същите.
  5. 3 points
    Диляна Колева

    Иван

    Започни с това, че имаш нужда от помощ, интересувал си се и си разбрал при какъв специалист е добре да отидеш. От тях искаш само подкрепа. Дори и да започнат да говорят осъдително, остави ги да се изговорят, не казвай нищо, накрая повтори онова, с което си започнал - нужда от помощ, подкрепа. Родители са, обичат те, ще те чуят, дори и да дуднат в някакъв момент.
  6. 3 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще прочета само част от 3-тата глава от Евангелието на Иоана. Неделна беседа: Обичайте я! - 21 януари 1934 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“ Обичайте я!
  7. 3 points
    Благодаря за беседата! Обичайте я!
  8. 3 points
    „Отче наш“ „В начало бе Словото“ Ще ви прочета едно послание на апостол Павел, едно от най-добрите писма послания, които той е писал – посланието към Филимону. Онисим е роб на Филимона, избягал от господаря си, и отива при Павел. Във време на Римската империя всеки можел да постъпи с роба си както с едно говедо. Апостол Павел моли Филимона да приеме Онисима, който без позволение е отишъл при Павел, и да го приеме с любов, а не според правата, които има. „Аз мога да любя“ Ще ви прочета няколко думи от последните съборни беседи „Опорни точки в живота“ – беседата „Дом на блаженството“, стр. 66: Утринно Слово: Плодовете на Любовта - 21 февруари 1943 г. „Добрата молитва“ Да бъдат отворени очите ни и ушите ни, за да възприемем истината и мъдростта. Плодовете на Любовта
  9. 3 points
  10. 3 points
    Благодаря! Слушай, сине Мой!
  11. 3 points
    „Отче наш“ „Духът Божи“ Ще прочета част от 4-та глава на Притчите, от 10-и стих: „Слушай, сине Мой, и приеми думите Ми.“ 526. Слушай, сине Мой! - 14 януари 1934 г. „Слушай, сине Мой, думите, които ти говоря.“ „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва
  12. 3 points
    Ето няколко насочващи въпроса, на които ако можете да отговорите подробно и логично (без парадокси), страховете ви не ще присъстват. - Каква в действителност съм аз? По-добра ли съм, отколкото си мисля, или по-лоша? - Живея ли Своя Собствен Живот? Спрямо моя собствен ритъм, природа, потребности, дарби; вървя ли по своя път; - Открила ли съм отговори за себе си за вечните теми от живота - смъртта, божественото, злото, любовта, добродетелите и пр.? - Какви са основните принципи, по които ръководя ежедневието си? От какъв характер са те - материален, духовен, социален? "Ако те накарам да назовеш нещата, които обичаш, колко време ще ти отнеме, за да назовеш себе си ?" ~ Мевляна Руми
  13. 3 points
    Да - хипохондриазата е защитен механизъм, изместващ вниманието от характерови болезнени, нежелани конфликти и наличности и отичащ, отвождащ психичното налягане в болестна фиксация - защитно. Директната работа с натрапливата хипохондрия е подобна на тази с всяка друга натрапливост. Но, за разлика от работата с други обсесивни състояния, тази директна работа е само подготвителна. Основната е тази с все по-осъзнаваните и преодолявани характерови наличности, вече виждани и трансформирани активно. Та, действително не е страх от смъртта, а от безсилието, слабостта и безпомощността в живота.
  14. 3 points
    Щом твърдиш, че знаеш какво казваш, а аз не го разбирам, защо не ми го преведеш, че да разбера? Разбира се, правя го през притча. Имало един млад и начетен младеж, който много искал да узнае колкото се може повече за това кой е и какъв е смисъла от неговия живот. Започнал да посещава най- различни школи, преминал през много обучения, разговарял с много учители, приложил много практики, но в него все оставало усещането, че има още нещо, което може да научи. Така един ден, чул за далечен манастир на върха на една планина, в който живеел мъдър учител и се твърдяло, че той знае истини, които са никому неизвестни /учението чан/. Решил младежът и тръгнал към върха на тази планина. Дълго вървял, дни и нощи. Най- сетне стигнал. Влезнал в двора на огромния манастир и затърсил Учителя. Видял го да седи загледан в далечината и да пие чай. - Добър ден, учителю. Идвам от далеч, пътувах дълго, за да стигна до теб. Искам да се посветя на служене при теб и да науча всичко, което е възможно. След това, без да спира младежът започнал да изброява всички школи, в които е бил, всички знания до които се е докоснал. Учителите, които познава, практиките, които е приложил...... Учителят го спрял и му казал. - Достатъчно чух, седни сега да изпием един чай. Изненадан от безразличието на учителя към неговата опитност, младежът седнал сконфузено. Учителят взел топлият чайник и започнал да налива чай в чашата, която държал ученикът. В един момент, ученикът видял, че чашата се пълни, но учителят не спирал, когато чашата започнала да прелива, ученикът станал и викнал. - Какво правиш, не виждаш ли, че чашата вече е пълна, защо продължаваш да наливаш? Учителят казал: - Виждам, а ти виждаш ли. Твоята чаша е препълнена, каквото и да сложа в нея, то няма да се задържи. Ти не можеш да го ползваш. Сега си върви. Когато си готов за знанието, ела с празната си чаша. Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша? Човек_88, ние нямаме вече какво да ти кажем, ти знаеш твърде много. Сега е време да го използваш. Когато го употребиш и има място за новото, върни се.
  15. 3 points
    Да разбирам ли, че знаеш по-добре от мен, какво искам да кажа? Ако е така да ти дам инфо за когнитивна мисловна грешка номер 5: - Скачане към прибързани заключения: правите отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението. А. Четене на мисли: произволно заключение, че някой реагира отрицателно на вас, и не си прави труда да провери това. Б. Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви е вече установен факт. Помисли къде още се проявява тази мисловна грешка и как тя определя изборите ти. Мисля, че е в основата на доста голяма част от преживяването ти. Подкрепям д-р Първанов, на този етап писането ти тук няма никакъв ефект и добавям, освен ангажиране на аудитория. И повярвай, знам какво казвам, дори и да не го разбираш.
  16. 3 points
    Честно казано, след последният ми пост, аз очаквах да пишеш не по-рано от 6 месеца и наистина съм изненадан,че продължаваш да го правиш.Няма смисъл от това писане. То нищо не показва на никого.
  17. 2 points
    Ситуациите по принцип са неутрални. Ние избираме своето отношение към тях. Ако някой върши мундарщини, можем да се отстраним от ситуацията, ако осъзнаваме, че не сме в състояние да променим каквото и да било. В този случай, мисля, е напълно достатъчно да съхраним мира и любовта въте в себе си - т.е. да преработим осъждането, негодуванието в разбиране и приемане. Има го и в една древна поговорка... Ако осъзнаваме, че нашето присъствие и участие в ситуацията е значимо и има ефект върху останалите участници и развитието и, то избираме да се намесим. Като отново начинът и моментът на намесата е добре да са разумни и с любов. Ако ще се възмутим от човека, който хвърля хартийки на улицата и му изкрещим обидна дума, по-добре да не се намесваме. Ако ще разберем, че човекът го върши от небрежност или някаква друга причина, и се наведем да вдигнем хартийката, да обърнем внимание на човека, че наоколо е чисто и ще е добре да остане такова... това е разумна намеса...
  18. 2 points
    Орлин Баев

    Валенти

    Прозвуча ми, сякаш си бил вързан, докато в продължение на часове, седмици и месеци, са ти прилагани китайски, средновековни и съвременни изтезания - горене, рязане, разчленяване, унижение физическо и психическо... Не ми казвай, че е същото и че би избрал мъченията пред едните весели панически атаки... Аз самият съм преживявал хиляди и знам, че са не само бял кахър, но са дои зареждащи, мотивиращи и вдъхновяващи те, когато видиш посланията им по характерова центровка, които носят. Как мислиш, Животът ще се съобрази ли с това ти преувеличаване и ще ти позволи ли да не извлечеш диамантите, които ти е приготвил, благодарение на приятелчетата п.а.?!
  19. 2 points
    Дори и ако го мислиш, връзка между мисленето и разболяването няма. Има обаче между това дали да живееш силно и красиво, или да подскачаш като невротична пуканка... И ние те обичаме и ти благодарим за красивата душа, която споделяш с нас!
  20. 2 points
    Става въпрос за потискани и изтласквани дълго време чувства и преживявания. Съдейки по разказа, са силно видими и осезаеми три неща: 1. Въпросният често обича да бяга от отговорност за своите постъпки, понякога дори не индентифицира инициатора на някои от тях със себе си. Практиките, които нарича "духовни" са една стабилна за него бариера, която го защитава от страха да не би случайно да си е позволил някоя волност и сега да трябва да отговаря за нея. 2. За него духовенството е фикс идея. Тя е универсалното избавление/спасение от всички битови и небитови воли и неволи. Зад този параван, той замаскира образа си. 3. Многократно не е удовлетворен от едни или други свои постъпки и изтласква тревожността/напрежението, което индуцират те, което от своя страна се трансформира в една враждебна, рязка и хаплива духовна химера, която му помага да почувства така необходимото за него усещане на превъзходство, лична специалност, право на селектиране и класифициране на хората. За да си представим по-пълно картината в психичния свят на този човек, нека изследваме един примерен, въображаем за нас диалог с казаното и неизказаното между него и съпругата му: - Чувствам се крайно унизена от изневерите ти. Каква любов е това? Съпругът, видимо раздразнен: - Какво?! Ти чуваш ли се какво говориш? Аз да унижавам?! Аз съм много духовен и себепознаващ! Ти нищо от това не разбираш! На мен всичко ми е ясно, това са моите постижения в духовенството! Разбира се, това е само въображаем диалог, нека не го приемаме като действителност, за да не изкривим представата за него, а само като илюстрация. Предполагам ще си спомниш поведението на някои деца, които измислят свой въображаем приятел, враг, звяр, чудовище, спътник или каквото още там се сетиш, когото обвиняват за всяка пакост или беля, за която знаят че ще последва наказание. Когато сме възрастни, това нещо е несъвместимо с обществото, заради това се налага да се изработи нов такъв защитен механизъм от реалността. Той трябва да бъде работещ, приемлив, добре звучащ, да гали ухото и да буди респект. И не, това не е себепознание.
  21. 2 points
    Диляна Колева

    Иван

    Описваш състояние, което е с епидемичен характер напоследък. Т.е. всеки втори човек повече или по-малко има подобни усещания. Първото и най-важно нещо е да знаеш, че не се случва нещо , с което не можеш да се справиш. Второто е, че ти трябва точната информация, и точните насоки. Тук във форума има много по темата, започни да четеш. /Ако искаш да е индивидуално и конкретно за теб запиши си консултация при психолог/ Трето, но никак по -малко важно е да спреш да четеш безразборно по форуми и интернет, защото ще се объркаш. Изготви си дневен режим и започни спорт, кардио.
  22. 2 points
    “Добрият терапевт не омаловажава страданието ви, не ви казва, че сте класически случай и не ви слага диагноза. Ако го прави, вероятно е зает повече със себе си, отколкото с вас.” Точно така - не го омаловажава. Както и не го преувеличава. Качественият терапевт е емпатиен - обича. Но не съжалява - последното е страхов контрапренос на собствени нерешени вярвания в клиента. "Класически случай"? Нарича се нормализиране. Намиране на златната среда между преувеличаването тежестта на ставащото и пренамаляването ѝ. Прави се, когато има нужда да се прави. Диагнозите - не се слагат, така е, нито човекът се "забива" в тях и етикетира с тях. Но отчетливото им познание в когнитивния контекст на терапевта подпомага приложната работа с присъстващите във всяка от тях общи патерни. А те са доволно ясни, когато знае какво прави. Което никак не отменя личното отношение, синхрон с конкретния индивид, работата през индивидуалната история и характерови казуси. Какво се получава тогава? Ако терапевтът е центриран, не храни неврозата със съжаление, но обича и нормализира, е „зает повече със себе си…“. "Прекрасно" скачане към заключения, при непознаване на актуално действения психотерапевтичен процес. “Добрият терапевт не ви обяснява какъв ви е проблемът!” Частично вярно... Има една психофилософска школа - психоанализа. Чудесен когнитивен контекст е за кого да е, занимаващ се с психотерапия. Измежду тоновете баластна плява, от анализата могат да се извлекат полезни зрънца познание - защитните механизми, понятието за психиката като динамичен процес, еволютивните фази, характеровите структури... Да се извлече полезното обаче е едно, а да се прави психотерапия с психофилософска, антипрактична псевдология, съвсем друго. Нищо общо няма психоанализата с актуално ефективната психотерапия. Което не я прави лоша, а просто поставя умозрителната ѝ полезност в позицията на ограничена, но важна част от спектъра на една резултатно-холистична психотерапия. Да се "изсипе" директно познание за психичния маладаптивен процес е неефикасно, поради защитните механизми и когнитивни изкривявания в самия невротичен процес, изопачаващи така подадената информация - не достига до целта си, остава единствено на информационно съзнателно ниво. Но и да се изчаква с години човекът евентуално сам, с помощта единствено на несугестивна интерператация от страна на терапевта, да достигне до собствени решения, е далеч по-хипотетично, непрактично и на дело, неслучващо се или реализиращо се единствено на идеационно ниво, нежели на прекогнитивно, където действително се осъществява невротичният процес – освен в твърденията на аналитиците, непотвърдени нито от наука, нито от резултатна практика. Самата презумпция, аргументираща такава пасивност, произлиза не от прагматика, а от нефункционална идейно-социална структура (психоанализата), доказала несъстоятелността си, но функционираща във финансово-пирамидална социална система, целяща поддържането си въпреки непрактичността си. Като в онова изказване: „От 20 години ходя на психоанализа. Започнах, защото не можех да летя със самолет. Оказа се, че имам още камара проблеми. Сега, след 20 години, погребах няколко анализирали ме терапевти, аз самата станах психоаналитик, но със самолет още не мога да летя!“… Хм, вероятно времето е недостатъчно… Може би още десетина години анализа, а след това още 20-на приключване на терапията и след това, вече започва житейският полет… Хм - а дано, но… надали… Когато се работи с тревожни, соматоформни, депресивни, хранителни и т.н. р-ва от невротичния спектър, опитът в резулатната психотерапия показва нуждата от достатъчно налична дидактичност (образователно-обучителен подход), насочена към общите параметри на конкретната нозологична единица, с която се процедира - да, ненатрапвана диагностично, а дали въобще споменавана, това е решавано според конкретния случай, динамика, клиент и развой в терапевтичния процес, когато и ако спомага този процес. Въпросният дидактичен процес е следван паралелно с диалектичния терапевичен подход, в който човекът достига до психична интеграция и синтез на психично разбиране в спираловидна градация от себеопознаващо, съзнателно разширение и растеж. Да се твърди, че единият подход е по-верен, е невиждане на цялата картина на психотерапията, действително случваща предназначението си. „Добрият терапевт не ви говори за его, свръхаз и защити. Ако го прави, вероятно още преговаря учебника по психология за 11-ти клас.“ Да, като цяло, да. В живия терапевтичен процес, термините са в огромна степен спестявани, а езикът е житейски синхронен с този на клиента. Писаното слово - варианти много, а един талантлив автор може да пише по много начини, в зависимост от целевата си група читатели и посланията, които възнамерява да предаде в конкретния си текст - творчески артистично, популярно, научно - популярно, образователно, твърдо научно… Когато обаче в даден изказ като този от текста в кавичките, който коментирам, присъства частичност, филтрираща недовиждането си в свръхобобщаване, заявяващо неразбирането си, обявявано за валиден аргумент, мога да пожелая само здрав смисъл. „Добрият терапевт не споменава Бог или майка ви, преди вие сами да го направите. Ако го прави, вероятно бърка психотерапията с проповед.“ Много вярно казано. От едното споменаване полза няма, така е – важно е да се живее Бога, да протича през присъствието на терапевта. Бог е любов, а без любов психотерапия няма. Има само орязани от мъдростта процеси, опитващи се да решат казуси от плоскостта, от която са създадени - а това не работи, както твърди и математикът-физик Айнщайн: „Не можем да решим проблемите от плоскостта на мислене, от която са създадени.“ По света, а все повече и дай Боже, с нашата активна дейност все повече и у нас, има поне 1000 вида психотерапии, включая православната, католическата, трансперсоналната, будистката, психосинтезът, йога и базираната на медитация (mindfulness based) терапии... Относно изчакването, имплицитно вложено в коментираната презумпция. Качественият терапевт не чака пасивно, а следва структуриран, активен терапевтичен процес, инвентаризиращ житейските преживявания, за да се извлекат характеровите структурни комбинации, съдържащи дезадаптивни вярвания, продуциращи невротична симптоматика – само за да може да проведе актуалната психотерапевтична преработка, през мотивирани малки стъпки, водещи до значими психични и житейски резултати. Тоест, в резултатната психотерапия присъства ясна структура, свързана с основни параметри, водещи от симптома на нозологичната единица директно към индивидуалните характерови вярвания, подлежащи на промяна. Такава работа, както споменах, е преобладаващо дидактична. В нея осъзнаването на клиента активно се индуцира, предпоставя, насочва умело. Успоредно се следва по-дългият, диалектично терапевтичен процес, „вървенето“ по който може да бъде фасилитирано в клиента единствено доколкото и докъдето самият терапевт е достигнал в пътя към самия Себе си. Един от начините за такова продвижение е аналитичният подход – но не само. Всяка теоретична парадигма или холистичен висок поглед, съчетаващ интегративно и крос-парадигмално, върши работа, стига да е следван в синхрон с житейската мъдрост, вече вложена имплицитно в невротичното състояние. Любяща мъдрост, извличането на която терапевтът единствено фасилитира със зрелостта и целостта си. И ставайки дума за Айнщайн и психоаналитичните предразсъдъци: „ Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно, отколкото да разделиш атома на частици!“… Особено когато зад поддържането на предразсъдъците стоят действащи финансови пирамиди… Но, въздържам се от продължаващи коментари от искрено уважение… „Добрият терапевт не ви казва, че няма смисъл да търсите причините за проблема си. Ако го прави, вероятно никога не е преминал през собствена терапия.“ Привърженик съм на въпроса ЗАЩО. Дава много смисъл. А когато има достатъчно ясно и мотивиращо защо, се намира и КАК, както твърди и Ницше. Въпросът е, че паметта е конструктивна, а не извличаща реалност и достатъчно често се случва отговорите на ЗАЩО да са "телета под вола" на пожелателното мислене, изфабрикуващо обяснения там, където реален паметов достъп отсъства, освен при единици гении – примерно през еволютивните етапи преди формирането на мозъчната основа на хипокампуса, преди третата година от развитието на инфанта.. . Но и това няма особено значение, стига тези отговори да придават тяга на фокусираната вече в решения, в КАК и КАКВО терапевтична работа. Въпреки, че в реалната практика, включително и в собствената ми, е милиони пъти оборван, се шири аналитичният мит, че осъзнаването на пораждащата причина води до разрешаването ѝ. Нищо такова - едва няколко процента е от цялата работа, състояща се от малки и упорити, насочени към действени решения стъпки. Можеш да знаеш, че мама не те е гушкала като бебе, което сега резултира в партньорско вкопчване, травма от самота и изоставяне и паническо разстройство, но актуалното ѝ преодоляване далеч не е свързано с говоренето за нея, а с практически психотерапевтични стъпки (само давам пример…). Причината рядко е единично макротравмено събитие, а по-често е поредица от характерово индуцирани микротравми, случващи се в резултат на невротичното пречупване на стимулите от реалността през неадаптивни характерови убеждения/ интроекти. Аз самият съм холистик и, както казах, обичам да стигам до причините зад присъстващата тук и сега невротична симптоматика и характерови движения. Правейки го, съзнавам, че по отношение на психиката няма никакво минало, а настояще, присъстващо в дългосрочната памет, както и че както е възможно проследяването на етиологичните причини през автобиографичното минало, заложено в епизодичната памет, така и могат да бъдат видени директно отвъд такъв подход, в наличните сега и „под носа“, в дългосрочната памет маладаптивни убеждения. А има и психотерапии, при това твърде успешни, в които фокусът е изцяло сега и в бъдещето, а работата по наличното сега, вече предопределя едно далеч по-красиво житейско изграждане (например терапия на възможностите). Интересно защо ли такива подходи са твърде резултатни?! Според твърдението, на което отговарям, личната терапия е свързвана единствено с някакво хипотетично минало. Оказва се, че е напълно възможно да е съвсем различна както в прагматичния си подход, така и в теоретично-парадигмалните си разбирания. Очевидно отново наблюдаваме филтриране на заключение въз основа ограничаване единствено до собствена мъничка визия, която от „дърветата“ на следвания лично терапевтичен метод, недовижда „гората“ на цялата терапевтична картина. Мдам… „Добрият терапевт не ви обещава бързи резултати. Ако го прави, вероятно е повярвал на магическата сила, която му приписвате, докато го гледате като последна надежда.“ Реалната характерова промяна в качествена посока отнема години – това е факт. При това ползваните парадигми и методите на работа могат да са разнообразни, както и холистично интегрирани през изследователския, трансформативен и инспиративен творчески процес на терапевта – когато го може. Съществува обаче факт, който масово е недоглеждан или въобще невиждан от мнозина колеги, нито описван в методите, през които работят. Няма разделение между цялостна характерова и симптоматична работа, когато симптомът е следван през естествеността на свързаността му с подлежащите го невротични характерови съдържания и динамични процеси – за да бъдат активно преработени до психичното здраве на любовта и смисъла. Докато реструктурирането на характеровите програми до адаптивни в продължителния диалектичен подход е в процес, успоредно се случва и друга, естествена линия на терапевтична промяна. А именно, през симптомите, водещи като магистрала право до същите характерови програми. През отношението на любящо доверие в синхроничната житейска мъдрост на преживяваното състояние, симптомите са следвани до тревожните им "корени", съдържащи травмени вярвания, пречупващи възприятието за себе си, света и другите болезнено, невротично изкривено. Оказва се, че самото тревожно преживяване вече съдържа и решението си, когато е виждано в истинската му светлина, като урок по себепознание, интеграция и оцялостяване. Писал съм за тази терапевтична линия. Малцина колеги я следват, а е най-естествената и съдържаща безценните съкровища на посланията на характеровата зрелост, вече присъстващи едва-едва прикрито в неврозата, подобно на брилянтни съкровища под слой от въглища. Тази линия на действие е много по-бърза - не защото някой нещо обещава, освен в нечие невежо неразбиране, а понеже е автентично задавана от динамиката на самото преживяване, зад което стои величието и мъдростта на негово височество Животът. Забележи, не фокусиран в симптома, нито плитко замазващ го, а следващ го до невралните и психични несъзнаваности процес, водещ до трансформиране на базисни характерови съдържания и преработка на фундаментални отношения в относително кратък времеви мащаб. Терапевтът не определя този срок, а единствено фасилитира процеса, помага с майсторството си в разкритието на природно вложените в неврозата диаманти от творчески смисъл. Говорили сме за прекогнитивния, бърз път на процесиране на информацията, неминаващ през мозъчната кора, както и за бавния, процесиращ се през нея. Постепенната характерова промяна, практикувана от масата терапевти, следва дългия, през кората път. Валиден терапевтичен вектор е, част от коя да е добра терапевтична школа. Малцина обаче въобще схващат мъдростта на този втория, споменаван по-горе терапевтичен вектор, засягащ бързия, прекогнитивен път. Качественият терапевт води промяната паралелно и по двата. Защото така успоредно-холистично съществуват не само в психичната, но и в невралната реалност. „Добрият терапевт не изисква от вас да сте силно мотивирани. Ако го прави, вероятно самият той се съмнява в ефективността на метода си и неизбежно ще ви припише вината при неуспех на терапията.“ Такова изказване предизвиква в мен искрена усмивка… Познавам достатъчно на брой силно ефективни терапевти. Себе си не желая да самовключвам в това число – това е задача на хилядите ми клиенти. Всеки един от споменатите терапевти, отличаващите се от масата колеги по ефикасността си, без изключение, генерира мотивация в клиента си още преди тета тет сесиите, а в самите тях го прави с емпатията, "танца си" с нормалните съпротиви, умението си за синхрон и водене, създаването на несъответствие между целевата промяна и статуквото, с вдъхновението си, с поощряването на самостойността на клиента, с цялостното си, мотивиращо към творчески плам присъствие. Бих свързал умението за мотивиране със собствената вдъхновена мотивация. Илюзорната корелация между мотивация и съмнение в случая виждам като продукт на следването на тотално различен терапевтичен стил, в който действително мотивация не се изисква, но затова пък е не само неефективен, но уверено задълбочаващ невротичността с подхода си на безкрайно анализиране, превръщащо се в част от проблема на невротичното ментално предъвкване, нежели от решението - психоанализата, разбирана и практикувана по атавистичен, тотално извън духа на времето модел. „Добрият терапевт не ви изброява 16 вида терапия, които смята да миксира според нуждите ви.“ Вярно е - не ги изброява, нито еклектично миксира, но ги интегрира през характеровата си, холистична цялост. Духът на времето е все по-интердисциплинарен, крос-парадигмален, интегриращ потоци познание до гещалта на океана, надхвърлящ сумата от съставилите го притоци. Целостта (холистичността) няма общо с еклектична манджа с грозде, както е виждано от ниското съзнание. В еклектизма се комбинират елементи в произволен формат, като на бит пазар. Нищо общо с интегративния и холистичен подход. Интегралният изследователски и трансформативен творчески процес (клик за статията) достига до нови, полезни и приложни парадигми и методологии, в случая в областта на психотерапията. Малкият ум дори не може да се досети за що иде реч - нужно е лично, преживелищно познание на творческия процес от високо ниво. Ако отсъства такова познание, наистина по-добрият вариант е следването на малкото познавателно поточе на една парадигмичка и терапевтично методче. „Добрият терапевт не говори повече от вас...“ Тоест, според аналитичния подход, говори по-малко… Хм… Терапията обаче не е количествен процес и въпросът е не колко, а как! Качествен процес е. В този дух, говоренето може да е много, малко или никакво, според конкретния казус и момент от терапията. Пасивното отразяване и интерпретация могат да бъдат малка част от една холистична терапия - но, ако само на тях се разчита - такъв процес вече не е психотерапевтичен, а обслужващ нечии финансови пирамиди, преподаващи анализа на психолози, учещи се да преподават на други психолози, без прагматично лечебна и действително помагаща стойност за крайния потребител - клиента. Защото с психоанализа или психодинамичен подход да правиш терапия на обсесивно компулсивно р-во, паническо р-во, генерализирано тревожно р-во, партньорски казуси, социофобия и т.н. – кауза пердута е… А къде и в какво е реално ефективна анализата тогава? В подържането на неефективната си мотивация за липса на развитие на „метода“ си. Развитие, отдавна случвано в когнитивната, хуманистична и консруктивистка парадигми. Съществува друг психотерапевтичен мит, популиран от аналитичната ориентираност – митът, че психоанализата е нещо като „майка“ на всяка съвременна психотерапия. Нищо такова. Както писах по-горе, валидни елементи от нея могат да се ползват и е желателно да се ползват. В ефикасната психотерапия, не и повече! Ако говорим за теоретично парадигмалния контекст на съвременна психотерапия, а оттам и до приложната ѝ методология – сформирането ѝ започва с поведенческата наука от началото на 20-ти век и когнитивната революция, от началото на 50-тте години на същия век, до наши дни. Но, не желая да продължавам, въпреки че прекрасно знам точно какво говоря… .............. Източник на горния текст
  23. 2 points
    Съзнателно знаеш. Както казах и аз бях така, исках да разакарам симптомите защото ми бяха неприятни. Но самото фиксиране в тях ги държи. Не можеш да имаш симптоми без да има някаква мисъл преди тях, няма начин просто тя е несъзнателна. Приеми, че тези гадни усещания ще са твоя живот и така ще си бъдеш завинаги. Нямаш оправия. Разбира се, аз не съм психотерапевт но говоря от личен опит. А много от тях нямат личен опит.
  24. 2 points
    АлександърТ.А.

    Страхове

    уведоми модератор Убеди се че правиш възможно най доброто , което намираш за такова . Другото са незначителни подробности . Бях около 22г , когато реших да боря този си проблем . За целта се явих на обявата за говорител в БНР . Самото начинание възприемах като появата на Пепеляшка в двореца . Подготвих се психически и отидох , изчаках си реда и застанах зад стъклото пред микрофоните . Не помя точно как съм чел текста . И тогава още , не знаех дали не съм сричал . Не ми се присмяха , не ме обидиха , не ме изядоха .Бе нормален разговор между равностойни хора . За тях сигурно е било и скучно , но за мен бе доказателство че съм човек както всички други .
  25. 2 points
    Прочетох написаното няколко пъти. Няма спор, много добре стилистично е оформено. Аз не бих могъл така добре да го напиша. Но, съдържанието на написаното ме озадачи. Не, че не е правилно. Напротив, абсолютно съм сигурен, че за този, който го е писал, то е самата истина. Формата на поднасяне обаче ме учуди. Не знам, поради каква причина,/ предполагам поради незнание/, но авторката, не е отбелязала, че във света съществуват няколкостотин психотерапевтични школи и направления. Пропуснала е, и да отбележи, че различията в тях са толкова големи, че това, което за едната школа е задължително, в другата се смята за абсолютна грешка и обратното. Ще си позволя, да отбележа, че в случая, по-подходящо би било, тя да напише, че нейната психотерапевтична школа и тя самата спазват и работят по изброените правила, без да си позволява критика към колегите , работещи в съвсем други психотерапевтини направления. Защото, след като сравних написаното от нея, за работата на ,,добрият терапевт ,, , с моят стил на работа, съобразена с направленията в които работя , се получи следното. Аз съм …. зает повече със себе си, отколкото с клиентите си , ,,, за мен маркетингът е по-важен от експертизата.,,аз крия неразбирането си зад думи, така че клиентите ми да изглеждате неразбиращи, вместо мен….аз бъркам психотерапията с проповед или с лекция по психоанализа for dummies….. аз никога не съм преминал през собствена терапия - иначе щях да зная, че това, което лекува, е търсенето, а не намирането./точно така е, никога не съм ходил на психотерапевт и за мен са пълна глупост твърденията , че ако търсиш и намериш причината за проблема, ще намериш и решението му, изцяло работя, за да намерим решението на проблема, знаейки, че с неговото решение и причината обусловила го ще отпадне/.. аз се съмнявам в ефективността на метода си и неизбежно ще припиша вината при неуспех на терапията на клиента. …. аз не се интересувам какво клиента има да ми каже (освен ако не четя мисли, но дори и тогава ще трябва да млъкна, докато ги чета… аз завиждам , че клиентите ми печелят повече от мен. Работя като психиатър от 88 година, от 94 година работя като психотерапевт, това са тридесет години работа с хора / няколко хиляди човека – тук включвам и груповата работа в армията, все пак бях психотерапевт на всички военнослужещи от Русе до Видин/ , но по-интересно нещо за себе си, не бях нито чувал, нито чел. Не мога да споря с дамата написала го. Щом пише, че съм такъв, значи за нея съм си такъв. Но аз не мисля да се променям. Защо да го правя? Всъщност, оценката на моята работа не се дава от нея или някой друг колега. Ние, психотерапевтите, имаме само един оценяващ ни, това е Негово Величество Клиента .Един психотерапевт, може е преминал Вселенски обучения, да има Всемирска диплома, гарантираща уменията му, но, ако пациента не получи очакваното подобрение и не е доволен от него, гладен ще си умре/ както и става с 99 процента от колегите/ . Трябва да се има и предвид следното, ако някой е доволен от услугата ни , може с никой да не го сподели, но ако е недоволен, споделя поне с няколко свои познати колко сме некадърни.Така че, един терапевт, за да има успешна практика, има само един вариант- трябва да е добър, адски добър. / чудя се, защо се казва ,,адски добър,,, а не ,,райски добър,, но това е друга тема/. Е, аз съм я имал тази практика. Защо тогава да се променям? Познавам лично Орлин, Диди и Георги, по критериите на дамата, те са горе долу като мен/ с две думи , нищо не става и от тях /,знам обаче и оценката на клиентите за тях, а тя е положителна, защо тогава и те да се променят? Ще е престъпление. Бих искал с това да завърша, но не мога. Не мога да не обърна внимание на темата за Бог, повдигната от дамата по -горе. Този сайт е посветен на Петър Дънов. Той не е обикновен човек, той е Учител. Дошъл е на тази земя, за да ни запознае с Бог и неговите послания към нас. Предполагам, пишещата дама, изобщо не си е дала сметка за този факт. Не мога да я съдя. Преди двадесетина години и аз бях като нея, надут като пуяк, див като петел, готов да споря със всеки, за да докажа колко съм велик. После, разбрах, че има Бог. Смирих с е и се успокоих .Вече знам, че не аз правя нещата, а Бог, и ми е спокойно. Вече не споря, не доказвам правотата си, съгласявам се с опонентите си, както го правя и в момента и съм в мир със себе си.И, когато се представям пред хората с които ще работя, не пропускам да кажа, че знам че има Бог, /тъй както знам, че две и две е четири/ и обикновено, когато ме възхваляват за свършената работа, не пропускам да отбележа, че ако не бе Бог, успеха не би бил възможен. В случая, напълно се присъединявам към великия учен Луи Пастьор. Разказва се, че веднъж, един млад лекар, след като завършил в Париж, бил приет да работи в неговият институт в Нанси. Качил се младежа във влака и седнал в купе, в което вече се бил настанил с един достолепен, възрастен господин. Когато влакът потеглил, възрастният мъж го питал, къде отива. Младежа отговорил- - Отивам в Нанси. Ще работя в института на велият Луи Пстьор, където се твори наука и се разбиват всички стари схващания за религия и бог. Младежа говорил доста в този дух. Когато свършил, стария човек го попитал. -Вие наистина ли мислите ,че без помощта на бог, Луи Пстьор би направи всички свои открития / справка за откритията тук . https://bg.wikipedia.org/wiki/Луи_Пастьор/ Младежа пренебрежително замълчал, явно не му се влизало в спор с възрастният господин. На другия ден, когато пристигнал в института, го представили на Луи Пастьор и младежа бил много смутен, защото, това бил спътника му от купета във влака. ПП Беше ми доста интересно и забавно, след 30 години практика, да разбера кой съм и какво правя като психотерапевт. И то от човек , който никога не ме е познавал и виждал. Уверен съм, че дамата е страхотен психолог и психотерапевт, та нали без да ме познава, само по постовете ми тук, разкри моята истинска същност – един вълк, наметнат с агнешка кожа . Благодарен съм и, и вече се помолих на Господ, да и даде смирение и спокойствие. "На света няма по-голяма ненавист от ненавистта на невежия към знанието." Г.Галилей.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00
×