Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 03/19/21 in all areas

  1. 3 points
    Бебето се ражда неутрално само ако е мъртво родено. Живо роденото бебе извършва известни постъпки и ако бебето нямаше любов към тези постъпки, те не биха могли да съществуват. Постъпките са силни, защото бебето ги обича.
  2. 2 points
    „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета няколко стиха от 2-ра глава от Евангелието на Лука. Ще говоря върху 15-и стих от прочетената глава: „Да идем, прочее, във Витлеем.“ „Духът Божи“ 648. Да идем във Витлеем - 25 април 1937 г. „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Да идем във Витлеем
  3. 2 points
    Много добра тема!
  4. 2 points
    Добрата молитва 91. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили - 22 август 1921 г. Господнята молитва
  5. 2 points
  6. 2 points
    Днес гледах финландска детска комедия . Главния , 10 годишен герой , Със своето трезво мислене , подпомага вярата на другите довеждаща до щастливия завършек . Вярата е голяма тема . Без вяра нищо не става , а с вяра всичко става . Ако хапвам баничката си без вяра , тя губи лечебните си качества . Синаповото зърно
  7. 2 points
    Благодаря! Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
  8. 2 points
  9. 1 point
    Промяната

    Синдрома POTC

    Здравейте, бях писала на скоро пак по тази тема, но беше много разширена понеже бях в процец на грешни диагнози. След доста ходене по лекари в Бургас и след всяко мнение, че ми няма нищо реших да отида на лекар до София. След прекаран ковид, който ми отключи POTS синдром(разстройство на нервната система, която не работи правилно при вертикално състояние на тялото, не се свиват кръвоносните съдове на краката и така имам недостиг на кръв в главата, последствие на това сърцето ми бие много бързо за да компенсира недостига на кръв в главата). Вече 5 месеца съм така пих бета блокери, но много ми падаше кръвното от тях за това минах на ивабрадин. На 26 години съм без хронични болести. Влизам в групата на хипохондрик, и може да си представите как се чувствам след като никой не ми дава 100% лечимост. Физически тренировки, диета и много вода от там нататък божа работа. Моля за помощ, не знам как да го приема. Нормално не мога да стана да отида до тоалетна сърцето ми бие сякаш съм бягала 5 обиколки на стадиона. Физическите неща ги правя, но психически съм пълна паника и тревога. Страх ме е да почна работа,понеже там съм постоянно на крак. Не мога да си представя как има шанс цял живот да съм така и това хапче което е за болно сърце в моя случаи намаля пулса, ще дойде един момент в който ще почне да ми вреди. Отчаяна съм до краен предел. Благодаря ви!
  10. 1 point
    ,,Неговата дилема е -- още си я обичам много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам???,, За съжаление, това не е негова дилема.Това е още една натрапливост. Това трябва да му обясните. Всъщност, оседемдесет или повече процента на мисите му не са ,,негови,, - те са на неговото ОКР. Не го познавам, но опита ми го казва. И това е минималното, доста често, процента собствени мисли е не повече от 5- 6 процента, всики други са мисли са натрапливи. ПП. моят избор при такава терапия е да работя с тримата и много рядко само с детето.Смисъла е - за да се реши проблемът, трябва да се променят и тримата. Как бащата и майката ще се променят сами, а детето ще го прави отделно? Вие разбирате,че проблема не е на синът ви , проблема е на вас тримата и екипно трябва да се подходи към решаването му. .....но, това си е само мое мнение, всеки терапевт си има собствена тактика.
  11. 1 point
    ,,мисля си. че тази обърканост ще е завинаги .. ,, Защо мислиш, че тази мисъл не е натраплива?
  12. 1 point
    Благодаря за ценния съвет . Днес ми се напомня за втори път . Защо ли . Има такава илюзия , че човек като понаучи нещо и започва да си мисли че може много . Обаче Не , Истината е , че моженето касаещо положението на другите се определя от много фактори . Така че смиряването на егото е основен подход във всяко действие .. Не е лесно да измиеш краката на някой .
  13. 1 point
    Няма несправедливо недоволство. Имам право да съм недоволен, понеже недоволството носи началото си още от първите човеци. Не съм виновен,че съм недоволен. Не познавам доволни хора. Всички, които ме заобикалят са също така недоволни. Причината за недоволството е проста - прекъснали сме връзката си със светлината, връзката си с Бога. Възстановяването на тая връзка може да стане или принудително -чрез закона или доброволно - чрез любовта. Принудителният начин е за децата, а доброволният е за възрастните. Каже ли някой, че е доволен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето и след дългата нощ на недоволство е познал силата и красотата на Божествената светлина. Колко приятно е да ходиш в светлина ! Това не става с говорене.
  14. 1 point
    Снощи сънувах, че сайтът отново е достъпен, много се радвам, че сънят ми се сбъдна!
  15. 1 point
    Филмът е бил тенденциозен и пропаганден. Както обикновено в днешно време. Това не е вярно. Човешкият организъм е подчинен на любовта - това науката го е доказала. Това е началото на доклад, свързан с психофизиологичните аспекти на принципа на Любовта в педагогиката на Учителя, който съм подготвяла за сборник, предстоящ за публикуване. Тук ценни са връзките към научните публикации. Принципът на любовта – психофизиологичен аспект Принципът е абстрактната същност на устройството и функциите на някакъв организъм / машина / свят. Ако Създателят е заложил принципа на любовта в основата на психиката на човека, то би следвало да го търсим дълбоко в биохимията на нейното функциониране – психобиологията и психофизиологията. 1/ Kok, B, Fredrickson, B, Coffey, K, et al. How Positive Emotions Build Physical Health: Perceived Positive Social Connections Account for the Upward Spiral Between Positive Emotions and Vagal Tone. Psychological Science 2013 Hacking the Nervous System” by Gaia Vince (http://mosaicscience.com/story/hacking-nervous-system) Миелиновият блуждаещ нерв (nervus vagus) или вагусният нерв, 10-ти черепен нерв е основен компонент на парасимпатиковия клон на автономната нервна система. Този клон на нервната система не е под съзнателен контрол и до голяма степен е отговорен за регулирането на няколко отделения на тялото в покой. Това е най-дългият нерв в тялото, който започва в мозъка, спуска се надолу по врата и минава покрай храносмилателната система, черния дроб, панкреаса, далака, сърцето и белите дробове. Този нерв е основният играч в парасимпатиковата нервна система, която е частта за „почивка и храносмилане“ (сравнение – симпатиковата нервна система е свързана с „бий се или бягай“) Тонусът на блуждаещия нерв – вагусният (парасимпатиковият) тонус, се измерва посредством наблюдение на сърдечния ритъм по време на вдишване и издишване. Колкото е по-голяма разликата между сърдечния ритъм в периода на вдишване и този в периода на издишване, толкова по-висок е вагусният тонус. Високият вагусен тонус показва, че тялото е способно да се отпуска след стрес. Високият вагусен тонус подобрява функциите на много системи на тялото, предизвиквайки по-добра регулация на кръвната захар, функциите на сърцето и кръвоносните съдове, стомаха и храносмилателната система – посредством по-добра продукция на храносмилателни ензими. По-високият вагусен тонус се асоциира с по-добро настроение, по-малко тревожност и по-добра устойчивост на стрес. Блуждаещият нерв разчита чревната микрофлора и инициира ответна реакция за овладяване на възпалителните процеси, в зависимост от откритите патогенни организми. По този начин чревната микрофлора повлиява настроението, нивата на стрес и общото възпаление. Резултатите от изследванията показват, че „положителните емоции, положителните социални връзки и физическото здравословно състояние се влияят взаимно в самоподдържаща се във възходяща спирала динамика.“ Сърдечният вагусен тонус, който е обективната основа за физическо здраве, е свързан с дишането и отразява функционирането на вагалния (блуждаещия) нерв. Блуждаещият нерв е ядрото на парасимпатиковата нервна система, която регулира сърдечния ритъм в отговор на сигналите за сигурност и интерес. (Porges, 2007) Последните изследвания сочат доказателства, че причинната връзка между положителните емоции и физическото здраве може да се проявява и в обратната посока – високите нива на вагусния тонус се асоциират с повишени способности за регулиране на емоциите на личността (Fabes& Eisenberg, 1997) и с положителната емоционалност. От своя страна, по-големият напредък в положителния емоционален фон, на свой ред води до по-висок вагусен тонус, а това, на свой ред – до по-добро здраве. По този начин положителните емоции и социални контакти са взаимно обусловени с по-доброто качество на здравето посредством нивата на тонуса на блуждаещия нерв (парасимпатиковата система) – т.е. те са физиологично заложени в устройството на човешкия организъм (божествени – бел. моя). Учените предполагат, че способността на хората да превръщат своите положителни емоции в положителни социални връзки с останалите е причината за влиянието на положителният емоционален живот върху вагалния тонус. Доказано е експериментално влиянието на положителните емоции върху по-голямата социална ангажираност (Isen, 1970), социалното включване (Dovidio, Gaertner, Isen, Lowrence, 1995), индивидуализиране на другия фокус (Johnson& Frederickson, 2005), приемане на чуждата гледна точка (Nelson 2009), само-отваряне (Cunningham, 1998), междуличностно доверие (Dunn& Schweitzer, 2005), и съчувствие (Nelson, 2009). При това, колкото повече време хората посвещават на генериране на положителни емоции в себе си, толкова по-приятни стават техните взаимодействия с останалите. (Frederickson, 2008). Скорошни анализи на социалните връзки, изследвани при над 300 000 индивида стигат до заключението, че влиянието на социалната интеграция върху рисковете за смъртност по своята величина е сравним с рискови фактори като пушене, алкохолизъм, затлъстяването и обездвижването. Според поливагусната теория на Porges (2007) миелиновият блуждаещ нерв играе централна роля в социално-ангажиращата система на бозайниците. Той е свързан с координацията на погледа, генерирането на лицевия израз, и настройката на ухото към честотите на човешкия глас – критични за социално свързаното функциониране. Високите нива на неговия тонус се асоциират с по-социално поведение и близост. Експерименталните данни показват, че активността на блуждаещия нерв е по-голяма в присъствието на подкрепящи приятелски отношения, отколкото в противоречиви и проблемни, и тази активност се увеличава посредством влиянието на окситоцина – ключовият невропептид, който регулира социалната ангажираност. Положителните емоции и положителните социални контакти влияят по един и същ реципрочен начин на височината на вагусния тонус. В статията се предлагат начини за съзнателно повишаване на вагусния тонус: 1. Бавно, ритмично диафрагмено дишане 2. Тананикане със затворена уста – вагусният нерв е свързан с гласните струни и „мрънкането“ го стимулира механично. Може да се тананика песен или звука ОМ 3. Говорене (пеене) 4. Изплакване на лицето със студена вода 5. Медитация (loving - kindness meditation) – изследване от 2010 г. сочи, че повишаването на положителните емоции е довело до повишаване на социалната близост и до подобрения на вагусния тонус. 6. Балансиране на чревната микрофлора – присъствието на здравословни бактерии в червата създава положителна обратна връзка с психиката посредством вагусния нерв, повишавайки тонуса на парасимпатиковата нервна система. Прилагам целия файл Принципът на Любовта - психофизиологичен аспект (2).docx
  16. 1 point
    Христос дойде на земята да научи хората на великата наука да прощават. Прошка към всички. Любов към малки и големи. Това изисква Христос от своите последователи. Само Божествената любов може да прощава и люби по този начин. Това не е човешка любов. Вярно е обаче, че Христос е крайно невеж в едно отношение. Христос не знае да лъже.
  17. 1 point
    ,,Каква е вероятността да се случи,,, Никаква. ,,казаха ми че това е дъното и освен да се тормозя няма какво повече да се случи, ,, Разбира се, че не е дъното. Дъното е, когато всеки ден по 24 часа, включително и по време на сън, имаш такива мисли, от тях не може, нито да работиш, нито да гледаш семейството си и в живота ти няма нищо друго освен СТРАХ. Горе - долу така изглежда дъното. Потърси психотерапевт и започни работа с него.
  18. 1 point
    Е това наистина щеше да ме разсмее, ако не осъзнавах колко много хора разсъждават така, за съжаление.... И трите принципа отдавна са изтълкувани с брилянтна логика. И не само от един уважаван Учител. Това, че ние се опитваме да прилагаме някакво повърхностно буквално разбиране, още не можем да претендираме за ТЪЛКУВАНЕ. Моят съвет към самоуверения тълкувател от началния пост - да попрочете малко написаното от умни хора. Невротиците се раждат точно сред тези, които тълкуват принципите по изложения по-горе начин. И не говоря празни приказки - имам лични, конкретни примери, както и примери за излекуване, когато се следват РАЗУМНО принципите. Сега ще устоя на изкушението да дам своето тълкуване, защото първо не е мое, а съм го научила от мъдри книги. И второ, защото е по-добре човекът да си го намери сам.
  19. 1 point
    Здравейте, интересна тема..Някак си думите, които ми останаха в съзнанието са демон, мразя и личностно развитие...Надявам се вашата психоложка ви е обяснила, че развитието не означава живот без страдание, а точно обратното, живот понасяш и страданието..Често пъти ние хората прибягваме до разни неща, за да търсим себе си и да намерим Бога в нас..Може би сектата се е оказал един такъв гумен пояс, за който сте се закачили...Когато човек се сблъска с духовността, той обикновенно започва да вижда живота по един благ, розов начин. Започва да говори за любов, да иска да спасява, да дава любов, но това е първия етап. Истинският изпит идва в последствие, ако тази ваша част ви казва да не се възгордявате толкова много, може би е време да започнете да не се взимате толкова на сериозно :) В крайна сметка не дължите никому нищо, само на себе си..И да във вас както във всеки човек живеят и ангели и демони, но ако сме в ада, нека се опитаме да поседим малко там, огънят не е лошо нещо, той може да изгори старите примеси и да извлечем чистото злато...Просто това е една част от вас, която се е появила, за да бъде интегрирана и повярвайте ми точно тази част може и да ви спаси да не се удавите, защото тя ще ви казва, не навлизай толкова навътре в морето, трябва да имаш после сили, за да плуваш обратно към брега.. :) Поздрави и приятно плаване, Стефан
  20. 1 point
    Иска ми се когато се запознавам с всеки един случай, да успокоя хората и им кажа, че нещата са прости и лесно ще се оправят. За съжаление, не винаги е така. При вас ситуацията е много сложна. Натрапливото поведение е започнало в много ранна възраст и в мозъка му са създадени много трайни невронни връзки, които го обуславят. Да, мозъка е пластичен и създава и нови такива, но е много бавен процес. Ако сте потърсили по-рано помощ, връзките които обуславят натрапливото поведение е можело да не създадат трайно и то да отпадне много бързо. Според моят опит, ако искате синът ви да стане ,,обикновен,, ще трябва поне няколко години психотерапия , като, може би ще се наложи и използване на медикаменти. За да е успешна терапията, задължително трябва да се включите и вие със съпруга си, защото натрапивостите не са генетична болест, а възникват тогава, когато в семейството има несигурност и детето е в стрес. Този стрес всъщност ги ,,пуска,,. Не пишете, дали имате и други деца, но понеже те са расли и растат в подобна на брат си среда е възможно и те да имат или развият натрапливости.
  21. 1 point
    Защо обичаме Гледай тези лекции и ако има нещо неясно питай https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058 лекциите са две, но втората не мога да я кача, намери я в сайта на ТЕД сама
  22. 1 point
    Това е основната заблуда при повечето хора с натрапливости, вярват, че изведнъж състоянието изчезва, когато имат няколко "чисти" дни, както ги наричам. Очакването, че всичко ще изчезне бързо е автогол. Настройва се мозъка, че има "успех" и в следващия момент преживява "провал". Мисленето ни е устроено така, запаметява много по-силно "провалите" и още по-силно започва да им се съпротивлява . При тези тревожни състояния съпротивата представлява още повече натрапливи мисли. Защо? Защото самата поява на натрапливостите е вид защитен механизъм на мозъка, който го отдалечава от реална ситуация, която е неразрешима за личността в дадения момент. Затова моят съвет е първо и преди всичко да приемеш терапевтичния процес като мексиканска вълна, с пикове и падове, до като играта между ума и мозъка ти свърши
  23. 1 point
    Acid

    Благодаря!

    И нали съм си заплес - няма начин да не забравя най-важното, а именно - чувствам се все по-благодарна на съдбата за тревожността, страха и всичко останало. Все повече осъзнавам какъв извор на себепознание, мъдрост и сила на духа е подобно изпитание. Дано заедно с тях дойде и смирението!
  24. 1 point
    bliss

    :(:

    Здравей! Като жена, която е била недоволна от тялото си почти през целия си съзнателен живот, мога да добавя само - работи задължително в този ред - най-важна е самооценката. Едва когато започнеш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си, ще разбереш, че заслужаваш да изглеждаш по начина, по който винаги си искала. Съответно ще си и много по-мотивирана да направиш дългосрочни положителни промени в начина си на хранене и двигателния си режим. Препоръчвам ти книгата "Подари си желаното тяло" на Моника Василева. Дори и да не следваш програмата описана в нея стриктно, определено ще ти даде храна за размисъл. И още нещо - ние, "дебеланките", много често имаме сбъркана логика: "Когато стана Х килограма ще съм слаба - тогава мъжете ще ме харесват", мислим си ние. Това просто не е вярно. Огледай се около себе си - аз например имам приятелка с манекенски мерки, изключително добре поддържана жена, която наистина привлича мъжкото внимание където и да отидем, но в любовния и живот разочарованията и се нижат едно след друго. Обратния случай - имам приятелка, която е доста пълна, но с харизмата си е пленила не едно и две мъжки сърца. Така че добрата външност не е необходимо и достатъчно условие за хармоничен личен живот и не бива да я превръщаш в панацея. Характерът и настройката ти са определящи. Успех!
  25. 1 point
    Човекът, който не вярваше в любовта Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси. Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза. Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана. Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен. Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано. Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?” Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.” Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува. После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея. “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той. “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.” Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?” Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха. Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.” Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи. Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части. Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
  • Newsletter

    Want to keep up to date with all our latest news and information?

    Sign Up
×