Допринасящи


Popular Content

Showing most liked content since 03/27/17 in all areas

  1. За начало: „Отче наш" „ Духът Божий" Ще прочета 16 глава от Евангелието на Матея. Ще взема няколко думи от последната част на 27 стих: „Всекиму според делата му". Беседа :. Според делата - 20 декември 1931 г. София – Изгрев. „Благословен Господ Бог наш" Тайна Молитва. Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите ..... В света всяко създадено нещо има отношение към теб, ти трябва да го поддържаш. Злото само по себе си е една мисъл родена, или едно чувство, или една постъпка. Постъпката не е мъртво нещо. Постъпката е тъй жива, както живото същество. Например ако си направил някога една лоша постъпка на себе си, ти никога няма да я забравиш. Ако си направил зло някому, то ще живее у него и той ще мисли как да ти отмъсти. Направиш едно добро някому и този човек мисли с години по кой начин да ти се отплати. ...... Видяхме, че като дойдохме в този свят, плащат се работите, нищо не можем да избегнем. Туй е, което индусите наричат закон на кармата. Закон за причина и следствие. Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот.
    6 likes
  2. За обратна връзка: От 30.03 не съм получавала паническа атака. Имах вегетативни смущения, които успявах да овладявам. Записала съм, както д-р Първанов посъветва, всичко "в този живот аз съм..." и си го чета всеки ден. Все повече се убеждавам, че телесните усещания са плод на мислите ми и нищо повече. Продължавам и психотерапията. Последният път психотерапевтката ми показа упражнение за квантова синхронизация- концентрираш мислите си в три телесни точки и умът "увисва". Също ми даде задача да опиша какво в себе си не харесвам или от какво се срамувам, в отпуснато състояние да си се представя- примерно на 10, 12, 16 години и да поговоря с това момиче и да му простя. Второ, да си направя списък какво харесвам в себе си. По повод квантовата синхроизация, попаднах на книга на Кинслоу, който обяснява за нея. Интересно четиво наистина. За мен това си е медиатция с отворени очи. Практикувам и упражненията от нея. Също така правя и водените медитации на Орлин Баев от youtube. С две думи, съм много по- добре. Благодаря на всички за подкрепата. Благодаря на Орлин, г-н Първанов и Георги. Ще пиша отново, каквото и да се случва.
    5 likes
  3. Хубаво е, че искаш да сте заедно, но остави я тя да си реши - вече е доста голяма. Виждате се често - това не е малко, оцени го, благодари на Бога, че имаш добра дъщеря, че сега като си подържаш дозата на медикаментите, си добре. Можеш понякога да споменаваш пред дъщеря си, че искаш да сте заедно, но спокойно, без прекалено настояване, което само би дало протвоположния резултат. Като цяло, моеш да се довериш малко повечко на нейното решение и да благодариш на Бога и живота, че всичко е наред. Оценяваш го, нали?!
    5 likes
  4. Още една проява на твоята ниска самооценка и несигурност. Вчера бе едно, днес е друго, утре трето. Реши проблема кардинално.Започни психотерапия и се променяй, иначе оставаш абонат на форума за години.
    5 likes
  5. Не, не се припада. Но подсъзнанието ти крещи като колено прасе друго... Или хайде да кажем по-меко, като папагал повтаря старата си песен. Затова ти препоръчахме действие, което стига до него - умишленото "припадане", тоест преструването, че се случва, като театър. За съзнанието е театър, но подсъзнанието не знае, че е такъв и когато го направиш няколко пъти, то се убеждава, че всичко е наред, че не умираш... Сега, идва ред пак да питаш и пак да кажем и така 990890000 пъти... Както казах, помага високият интелект - съкращава нещата. Прояви го и вместо да пълниш темата с празно бучене, действай.
    5 likes
  6. Съжалявям, че се включвам чак сега, но Александър е прав, в малкото свободно време успяваме да прегледаме основно форума "психотерапия онлайн", заради конкретните питания по актуална психологична проблематика. Преносът е изключително често срещан в психодинамиката на терапевтичния процес. Определения няма нужда даваме, в гугъл лесно излиза всичко. Ясно е обяснен. Не успях да изчета цялата тема, но в общи линии се е размила доста и се е разминала с питането доста сериозно. Когато има преност от такъв характер, ако не се усети от терапевта /защото той обикновено се усеща/ , е важно клиента да сподели, особено когато се случва усещане за влюбване. Казвам усещане, защото първоначалната индикация за влюбване е телесна и тя често се припокрива с усещанията на други състояния. Когато клиент ми сподели, че всеки път, когато идва към кабинета получава стягане в корема, повишена тревожност или други подобни усещания, като например, че винаги в деня на консултация е добре, а в другите дни е зле, ние задължително ги коментираме, за да изясним на какво се дължи това покачване нивото на стрес. Ако това не се изговори, всеки човек, според психологичната проблематика може да ги облече в различни мисли. Ако са налице определени фактори, това усещане може и да се облече в мисли за влюбване. Ако този момент е пропуснат и се е случило "влюбването" т.е. вече са се активирали определени хормони в следствие мислите, започва да се разглеждат чувствата, емоциите и представата на човека за "влюбването" : - Какво е това за него? - Кога го е изпитвал? - Към кого? - Как се развиват влюбванията и т.н. В една от методиките се нарича "разгъване на ситуацията" Най - често там излиза и преноса или кой образ, чувство или емоционален дефицит от реалния си или фантазен живот, човека припознава в терапевта. От там нататък работата е според индивидуалната проблематика. Оставена неизяснена тази ситуация, често се пренася в друга проблематика или остава незавършена до появата на следващ обект. В случая като клиент си постъпила правилно, не е добре, че не се е случил процесът по изясняване на ситуацията, често това решава подтисната травма.
    5 likes
  7. Искаш баница без брашно и колкото повече я бързаш, повече се разпада... Ако имаш IQ над 150, способност за спускане на разбиране до вчустване и преживелищност, по-горе вече са ти дадени много добри насоки. В сайтовете си имаме статии, даващи ти още една камара отговори. Щом искаш без брашно и бързо, давай, ползвай брилянтния си ум, преживелищността и самосъзнателността си, които би трябвало да имаш, ако заявката ти от последното ти писане е нещо повече от подскачане на пуканка пред телевизора на живота!
    5 likes
  8. Благодаря за беседата! Чудесна е! .... Сега говорим за истината. Когато говорим за истината, нямам предвид да нападам някого; но когато се произнасяме за известно художествено произведение, по всички правила, които съществуват в разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва да бъде. Дали е в художеството, музиката, математиката - има известни правила, които не може да се пренебрегват и отминават. И в туй отношение всеки един човек трябва да бъде внимателен, нито да увеличава, нито да намалява. Той трябва да постави във фактите известни норми, по които да се отличава. Ако ти мислиш както другите хора, тогава къде е различието между теб и тях? Поне в един момент трябва да се отличаваш коренно от всички хора в света. Твоята мисъл трябва да се различава така, че да няма друго същество, което да мисли като теб. Ти си човек, в този момент ти си онзи, който ще кажеш: „Аз съм!" Няма ли такъв момент, ти си вече един обикновен човек, едно обикновено същество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвам като упрек, изнасям истината. Аз искам да ви направя една връзка с живота. Моята цел не е да повтарям като автомат едни и същи неща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарям, че Бог е благ, те Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. Това е тавтология. Да повтарям, че аз съм добър, няма смисъл. Кому ще повтарям, че съм добър? Отде могат да знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не? Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти си добър човек. Обираш ме - лош човек си. Кажеш една добра дума, насърчиш ме - добър човек си. Вземеш, че ме наскърбиш - лош човек си. Вземеш дрехите от гърба ми - какъв човек си. Облечеш ме, на човешки казано - добър човек си. Добрината е нещо реално. Някои хора искат да я определят като нещо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината седи в малките, микроскопически, но реални неща. Ти не можеш да бъдеш добър, без да направиш добро. Може да мислиш, че си добър, то е друг въпрос. В туй, което си направил, твоята мисъл трябва да бъде права. Има едно отвлечено добро, когато моята мисъл е права по отношение на други същества. Понеже моята мисъл има един свят така реален, така конкретен, така материален, както една постъпка във физическото поле. Едно мое чувство, което тук може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постъпка. Следователно отвлечените работи са по отношение на един друг свят. Нашите мисли и чувства са отвлечени по отношение на физическия свят, но по отношение на един възвишен свят именно постъпките ни са отвлечени. Ако вие влезете между същества от невидимия свят, ще видите, че там мисълта е тъй конкретна, както са постъпките тук. И тогава, вашите постъпки на Земята там ще бъдат отвлечени. Там мисълта е важна. Понеже на Земята сте едновременно в тези светове, макар че мислите тук не са тъй конкретни, те са дадени, за да се изпълни известна постъпка. Мисълта е причината и чувствата са силата, за да се изпълни тази постъпка. За нас тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всяка една постъпка съдържа в себе си мисъл. Всяка една постъпка съдържа в себе си чувство. Та казвам: ние трябва да имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира. Има и една реалност, която постоянно се повтаря. Вземете речта на един оратор, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този оратор. Туриш веднъж плочата, туриш я втори път, трети път, десет пъти я туриш и тя казва все едно и също нещо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никак не разбира. Когато някой мислител мисли, че света можем механически да го обясним, това значи да се обясни само плочата. Казвам: действително, материални са плочите, не съзнават като говорят, радват се, без да знаят, че се радват. Така и в света има известни отношения, които мязат на тия плочи. Вие някой път се мъчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите пред хората, че плачете. Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го: – Какво правиш, Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане. – Ами гласът му къде е? – Гласът му утре ще излезе... Разбира се, все таки, за един музикант имат авторитет критиците. За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците. Те определят какво е възнаграждението за извършената работа. „Всекиму според делата". Ние се намираме в един свят, дето трябва да разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално да разрешим. Каквото е извършил Христос, Той го е свършил много добре. Какво трябва да свършим ние, на това да се спрем. Защото всеки един от нас трябва да свърши нещо. Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината. Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите. Мнозина от вас знаете това. Някои го знаете, защото сте го опивали, някои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Аз наричам истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем да опитаме. За пример, вземете съвременната литература. Представят хората като материалисти и идеалисти. Казват: той е материалист, а онзи идеалист. В моя ум аз не виждам много голяма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цели томове има написани върху понятието за материалистите и понятието за идеалистите. Да ви представя една картина. Материалист и идеалист живеят в един замък, имат две стаи най-модерно направени, с осветление, с модерни бани, с кухни, всичко имат, нищо не им липсва. Но капаците на прозорците са съвсем затворени отвън и те нищо не знаят за външния свят. Те мислят, че в тези стаи е всичкият живот. Тъй са раждат и умират ред поколения материалисти и идеалисти. Говорят за лампите, говорят за светлината, която ги осветява, но не знаят, че тя има отношение към външния свят и казват: „Само този свят съществува. Тъй сме го намерили." И идеалистите имат същите удобства. Само че по едно нещастие при тях има малка пукнатина в стената, влиза нещо от външния свят. Гледат, иде една светлина отвън. Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън!" И разправят на материалистите, които им казват: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината. Но и едните, и другите имат удобства, живеят еднакво; различието е там, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази светлинна, която се промъква в ума му. Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице. Аз го наричам същество от Божествения свят, или да кажем един окултист. Той няма нито лампа, нито свещ. Учудват се те: – Ти откъде дойде? Как влезе вътре между нас, в нашия свят? Той казва: – Господа, оставете вашата пукнатина, аз ще ви изведа от вашите стаи. Има цяла врата, през която ще ви изведа. Вашите светилници, чрез които вие се осветявате, вашият огън има отношение към външния свят. – Може ли? – Може. Ако искате още сега може да излезете. Той отваря вратата и ти извежда навън. Питам тогава, де останаха материалистът и идеалистът? Умряха и станаха окултисти. Какво значи да познаеш истината! След като познае човек истината, той не е нито материалист, нито е идеалист. Другият начин на разсъждение е следният. Отишла една пеперуда при цветята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на някоя знатна дама. Дори нито една дама няма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40-45 цвята на дрешката си - голямо разнообразие. Облекли се цветята и те в пъстрите си дрешки и й казват: – Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазят отгоре ни, изпоядоха ни. – Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тези червеи. Отишли, дали заявление на Господа, че гъсениците им изпояли листата. Господ казал на пеперудите: – Ами че вие сте излезли от тези гъсеници! Така и вие се оплаквате от онзи лош човек, от престъпника, но вие сте излезли от него. – Да се премахне той, да се махне от света! Като се махне той, ще се махнеш и ти. Вие казвате: „Защо Господ търпи тия лоши хора в света!" Аз бих запитал защо и вас търпи, като имам предвид личния живот на хората. С нашите криви разбирания ние си създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем да живеем тъй, както трябва. В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да преценим точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трябва да се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват!" - Въпросът не е там, че злото съществува в света. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата в една фабрика като се въртят, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трябва, да задвижва машините, но тази сила може да бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може да си тури пръстите между колелата, че да му ги откъснат. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трябва да влиза във фабриката да върти колелото, трябва да бъде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото седи в незнанието как да се справим с известни сили, които съществуват в света... Според_делата
    5 likes
  9. Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Молитва на царството В началото бе Словото Беседа: Божията мисъл Преди беседата Йоан 12 глава "И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света." Молитвен наряд за край: Отче наш "Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон – както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко. *** Дотогава докогато ти се безпокоиш от собствените си мисли, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си чувства, ти не си здрав човек. Дотогава, докогато ти се безпокоиш от собствените си постъпки, ти не си здрав човек. Казваш: „Условията са такива.“ Ти ще внесеш в себе си спокойствие, ще го намериш туй спокойствие. Ще се обърнеш към Бога, ще се молиш, ще се молиш докато дойде спокойствието." Божията мисъл
    5 likes
  10. ,,С една дума...страхувам се от себе си. По-тъпо и абсурдно нещо не може да има. Та исках да попитам...докога така ?!? ,, Здравей! Ще е още дълго.Някак си, не си все още разбрала и приела,че си едно прекрасно създание.Да, както всеки човек, имаш и слаби страни, но ...това те прави още по-прекрасна. Не се притеснявай, след година, две или много повече, ще го направиш и заживееш, така както заслужаваш-спокойно. Няма да бъде нужно да се променяш, за да бъдеш обичана - Помисли за възможността всичко онова, кое­то не харесваш в себе си да е твоята най-добра страна. - Нима моите недостатъци са най-доброто в мен? - Да. Те са твоите най-добри характеристики -може би просто се открояват в малко по-голяма степен. - Не разбирам. - Онази твоя страна, която другите наричат „спонтанна", е същата характеристика, която на­ричат „безотговорна", ако се проявява в малко по-висока степен. Онази твоя страна, която определят като „храброст" е същата характеристика, която на­ричат „глупост", когато тя се изявява в малко по-висока степен. Онази твоя страна, която бива наричана „уве­реност", е същата по своя характер, както онова, което се нарича „егоцентризъм", когато е в по-го­ляма степен. Всичко онова, което наричаш „най-големите ти недостатъци", не е нищо друго освен твоите най-големи качества, но пуснати по-високо, така ся­каш „музиката" им да звучи по-приятно. Онези неща, заради които хората те обичат, са същите характеристики, заради които те кри­тикуват, когато им се струва, че са прекалени. Те ще те обичат за това, че си готов бързо да вземаш решения, но ако го правиш твърде често и с твърде голям размах, ще ти кажат, че се „надуваш". Те ще те обичат за невероятната ти способ­ност да разрешаваш проблеми, но ако го правиш твърде често, с твърде широк размах, ще заявят, че желаеш вечно да се „налагаш". Ще те обичат заради чувството ти за хумор, но ако твърде често го демонстрираш, ще те обви­нят, че си „вятърничав" и че никога „не си сериозен". Една и съща характерна черта хората ще оби­чат или критикуват в зависимост от „степента", в която я проявяваш. - Никога не съм се замисляла за това. - Вълнуващото, когато го разбереш е, че няма да бъде нужно да се променяш, за да бъдеш обичана. Не е нужно да отхвърляш някоя своя страна или да заклеймяваш част от себе си, да се самоот­ричаш. Не трябва да „обвиняваш" никой аспект от своята същност, нито да се опитваш да се попра­виш, отстранявайки този аспект. Трябва само да наблюдаваш живота по-отблизо, за да видиш кои твои качества е добре да „про­явяваш" в даден момент и до каква степен да им позволиш да се изявят в дадения момент. На каква „честота" да ги настроиш. - Разбираш ли? - Напълно! Да, разбирам! - Добре. Това е нещо страхотно, което трябва да запомниш. Нещата, за които хората те обвиняват, са същите, за които ти се възхищават, когато ги изя­вяваш по друго време и на друго енергийно ниво. Като знаеш това, можеш отново да се оби­чаш изцяло такава, каквато си, както си се обичала, когато си била дете. Това е голямо освобождение. Това е прекрасен миг от себеобновлението и себе-откриването. То те връща към самата теб. ПП какво работите с психолога?
    5 likes
  11. Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото Добрата Молитва Най-малката_погрешка_и_най-малкото_добро -беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Ще прочета първата глава от Евангелието на Иоана до 35 стих. Мога да кажа. Има известни отношения, които хората трябва да спазват. Много от погрешките на света произтичат от неспазването на известни отношения. Какви са вашите отношения? Забравили сте. Някой път мислите за неща, които не са съществени в дадения случай. Може да мислите, колко години ще живеете на земята. Не е съществено това. В дадения случай, съществено е за днес, какво може да направите. Като мислиш колко години ще живееш, започваш да се безпокоиш дали ще може да живееш 120 години. Туй е само едно сравнение. Някой път сравнявате. Сравнението нищо не доказва. И онова, което знаеш нищо не доказва. В дадения случай какво ти трябва? Какво може да научиш да приложиш. Един цигулар, след като учи 20 години и стане виртуоз, знае да свири, или един пианист, има неща, които трябва да пази. Трябва да държи цигулката в изправено положение, струните да бъдат първокачествени, лъкът трябва да бъде малко намазан. Ако е малко намазан, ще започне да издава малко дрезгави звукове. Като започне да свири, ще опита струните, ще ги попита: „Разположени ли сте?“ Ще каже на първата струна: „Как сте вие, духът ви разположен ли е?“ Тя ще каже, че е разположена. После, втората струна, ще я попита, как си. Тази работа аз искам да свърша, искам вашето разположение. Тя ще каже: „Разположена съм, готова съм.“ После ще бутне третата, четвъртата, след това ще я хване, ще я тури под брадата. Ще тури лъка. Цялата публика, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат. Той дава, той свири, те ще вземат. Вие отивате на един концерт, казвате: „Отидохме да го слушаме.“ След като го слушате, какво приемате от музиката? Казвате: „Много хубаво свири.“ В какво седи хубавото свирене? Казва: „Класически парчета от Бетовен, от Бах.“ Че какво е писал Бетовен? Каква е тази песен. Казва: „Девета симфония.“ Каква е тази Девета симфония? Някой казва: „Аз вярвам в Бога. Толкоз години съм изучавал любовта, Писанието. Зная стиховете да ги цитирам.“ Отлично е това. Бог е Любов. Какво означава „Бог е Любов“? Не мислете, че когато аз ви говоря за топлината, че това е топлина. Зимно време може да ви разправям за камина, за топлия климат, който го има в тропическите места или за топла къща, в която стаите са хубаво отоплени. Но стаята в която вие сте, е студена, 20 градуса под нулата. Питам, като ви говоря за топлината, вие ще се стоплите ли? Хубаво, че говоря за топлината, но преди да говоря за тази топлина, аз трябва да съм стоплил стаята, в която сте. Тази година предметно учение ще имаме. Годината трябва да бъде в съгласие с онова, което аз говоря. Казвам: Когато аз говоря, сърцата ви и умовете ви трябва да бъдат готови да възприемат онова, което ви се казва. Не само онова, което отвън ще ви се говори, но и онова, което отвътре ще ви се говори. Защото едновременно има един, който ви говори отвън и друг има, който ви говори отвътре. И във вас има един, който възприема отвън и един, който възприема отвътре. Четирима души трябва да бъдат в съгласие. Сега мнозина казват: „Аз зная да пея.“ Българинът казва: „Аз зная да говоря френски“ Казва: „Бонжур.“ Той знае да говори. Казва: „Във Франция съм ходил градинарство съм работил.“ Има българи, които говорят английски, че като говорят на един англичанин, казва: „Моля, сречи го.“ Като ми сречеш думата, тогава ще те разбере. Ако на края на думата туриш меко окончание, а думата има твърдо окончание, има две различни значения думата. Вие сте дошли да изучавате една от най-видните науки, Божествената. Казвате: „То е лесна работа, да разбира човек Божествените работи.“ То е най-мъчно да ги разбираш и да го възприемеш. Може да го чуеш, но да го възприемеш и да го приложиш е мъчно. Всеки може да учи пеенето, но да се научиш да пееш и гласът ти да има израз. Като пееш, да приложиш светлината, като пееш да приложиш топлината. И като пееш, да има сила в пеенето. То се изисква да имаш гениалност. Но се изисква и талант. Може да бъдеш гениален музикант и пак да ти липсва нещо. Някои сега имате понятие за гениите, казвате: „Той е гениален човек, създаде нещо.“ Но да създаваш нещо, това ни най-малко не разбира, че това е хармонично. Писанието казва: „В началото Бог създаде небето и земята.“ Мислите ли, че като създаде, света бил уреден? Не, създаден е светът, но не е уреден. Човек може да бъде гениален и работите да не са уредени. На всичките гениални хора работите им не са уредени. Талантливите хора трябва да дойдат, за да уредят света... Най-малката_погрешка_и_най-малкото_добро
    4 likes
  12. 4 likes
  13. Благодаря за мнението, и за съвета! Опитах с една компаньонка,а после и с втора (за да затвърдя урока) И при двете се затрудних отначало. След 10 мин всичко обаче си дойде на мястото. Истината е,че те са професионалистки и знаят какво да правят при такива ситуации,а и като цяло. И това което направиха не е кой знае какво. Просто ме накараха да се отпусна. Държаха се приятелски все едно се познаваме от 10 години. Директно ми казаха,че повечето им клиенти са така и изобщо да не ми пука. За разлика от тях обаче повечето момичета не са така. Стоят си и си мислят,че сме като в порно филмите винаги готови за бой. Само дето там ги блъскат с какви ли не хапчета и спрейове. Между другото,доста хора знам,че си купуват такива точно за да не се изложат. Аз обаче не съм си купувал никога. От както писах тук се чувствам някак по-спокоен. И дори да се издъня вече не ми пука чак толкова
    4 likes
  14. Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 Псалом Духът Божи Беседа: Както ме е Отец възлюбил Йоан 20 глава преди беседата И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам. Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали. Молитвен наряд за край: Отче наш. Както ме е Отец въздигнал
    4 likes
  15. Всинца ние живеем в един неорганизиран свят, в една материя първична, която не се подчинява на Божиите закони. И тялото ни е създадено от тази неорганизирана материя. Най-първо Бог механически е образувал човека, че в него вложил живота си и той станал жива душа. То са две степени. Най-първо организиране и после оживотворяване на тази материя. Ние не само трябва да се организираме, но трябва да се въодушевим, трябва да внесем новия живот, който сега хората наричат възкресение. То е велика задача, която всеки човек има индивидуално. Както ме е Отец възлюбил
    4 likes
  16. 4 likes
  17. Само питаш, питаш, питаш.Така до никъде няма да стигнеш. Хвани и прочети темата си и ПРАВИ, нещата които сама си писала и които сме те посъветвали. И, това с ,,диагноза страх,, направо ме разби.Не ти ли е ясно. че родителите ти са страхливи-поне единият, за това и ти си се научила да си страхлива.
    4 likes
  18. Ще кажа, че "много баби, детето хилаво!". Методите са вторични. Разбирането, преживелищността, пробивността, качествата на терапевта и твоето съдействане са важни. Ако чувстваш, че нещата вървят с психоложката ти, няма смисъл да я обсъждаш, а има смисъл да се довериш и вложиш твоята мотивация, разбиране и усилия. Ако не вървят, обсъдете го с нея искрено. Ако има какво да променяш в усилията си, направи го.Но сега така питайки, прозира една "хилавост" (както писах по-горе)... Пак повтарям, методите са вторични. Те са иснтрументи. С едни и същи инструменти, примерно музикални, един може да бъде виртуоз, а друг посредствен. Същото е с методите в психотерапията - терапевтът ти е който прави методите работещи, през твоята интелигентна мотивация и активно съдействие!
    4 likes
  19. И като вземете супената лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!" С втората лъжица кажете: „Живот за сърцето ми!" С третата лъжица: „Здраве за волята ми!" Но вие ще възразите: „Какво да казвам такива работи. Да се нагълтам час по-скоро." Като седнете да се храните, ще мислите за всяка дума. Всяка една дума е написана в яденето, ще мислите разумно. От какво зависи разумността? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!" Като седнете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвил това хубаво ядене, да благодарите на всички онези, които са приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене са приготвили нашите приятели, много се радвам!" А вие сте кисели, намусени, гледате насам-натам и казвате: „Не се живее вече!" Ние мислим по един механически начин - да ни дадат пари, да ни направят къща, да ни облекат. Хубаво е, ако има кой, но ако няма кой да ги даде всичките тия неща? „Всекиму според делата." Бог казва сега: „Да се спретнете!" Спретнете се всички да работите, да бъдете синове на Бога, да бъдете като Баща си. Вие не сте синове на Бога, понеже не живеете както Той живее, не живеете както Баща си. Съжалявам, християни сте, но за Баща си не зная колко от вас сте готови да пожертвувате всичко. Опитайте се. Ако Той ви каже: „Я раздай всичко", веднага ти ще кажеш: „Ами сега!" Господ никога не прави глупави опити. Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко." Ще го раздадеш ли? Как ще го раздадеш? Като приближи старостта, Господ казва: „Няма да ядеш." Това, от което най-много те е страх - да не ядеш. Гледаш, гледаш и казваш: „Отиде вече." Страх те е да не би да изгубиш здравето си - и ще го изгубиш. Теб те е страх да не би да изгубиш ума си - и ще го изгубиш. Страх те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш. И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за да те заблудят. Ще те заринат под земята и ще почнеш да гниеш. Ще дойдат после отгоре да те поливат с малко винце и вода. Благодарим за такава утеха. Според делата Казвам: причината седи в нарушението на дейността на онази жлеза, която е свързана с човешката мисъл. В момента, в който ти започнеш да се страхуваш, че твоето сърце може да спре, ти въздействаш върху тази жлеза. От де ти е хрумнало, че сърцето ти може да спре? После, има друга жлеза, която регулира дейността на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно от тази жлеза. Един ден ти дойде на ум, че може да заболеят дробовете и ти вече започваш да работиш върху тази жлеза. Има друга една жлеза, която регулира целокупната дейност на мозъка. Има и много други жлези, но една има основна, която регулира целокупната деятелност на мозъка. Един ден ти дойде на ум: ами ако стане някакъв удар в мозъка - ти започваш да разваляш тази жлеза. Следователно това, което помислиш, става след време. Ако не в тоя живот, тази мисъл, която сега те е занимавала, ще се прояви в друг живот. Опасно е, че всичко, каквото си помислим в един живот, в следващия може да се реализира, а може и след 3-4 живота да се реализира. Казвате: „Свободен съм да мисля каквото искам." - Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите. Като мислиш, че твоите дробове са здрави, че няма да се заразят, и тъй става. Вярваш, че сърцето ти бие правилно, и тъй става. Вярваш, че живееш добре, и тъй става. Според делата мисълта и вярата са инструменти за изучаване .
    4 likes
  20. Според делата За първи път срещам формулата „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми" по този начин. До сега съм я срещала със "здраве за тялото"!?
    4 likes
  21. И добри попадения има в тази тема, както и много весели закачки... Оргазмът е хубаво нещо. Необходимо, но недостатъчно условие е за пси преработката. Безспорно липсата на оргазмен секс при човек с нормално либидо невротизира. Малцина искат и могат да сублимират в духовност, а и степените на това сублимиране са много, като съвсем не изключват сексуалността, прихваната от любовта. Случвало ми се е да мисля, че когато някой човек (с когото/която работя) вече употребява либидото си активно и всичко ще се нормализира. Уви, не е съвсем така. В съвремието народът е по-често потънал в секс и оргазми, но е все по-невротизиран. С това казвам, че и сексът и оргазмите си имат оптимална мяра, второ че освен количеството, има и качество и трето, че невротичната психодинамика може да персистира и при най-качествения секс, тъй като не зависи само от него, а от по-цялостни фактори. За преноса: има естествен и нормален пренос в психотерапията и в кое да е качествено общуване. В майсторската психотерапия, наричам такъв дълбок пренос на доверие хипнотичен. Само когато го има, резултатите се появяват. Липсва ли, всичко е кауза пердута. На фона на този дълбоко хипнотичен, изпълнен с доверие пренос, се случва и позитивния и негативния трансфер. И двата са нормална част от терапията - служат за осъзнаване на събудени психични движения и съдържания. Понякога позитивният пренос прераства във влюбване. Когато човекът, с когото се работи, има достатъчен когнитивен капацитет, отново се ползва - осъзнава се как проектира собствени очаквания за ти обекта в психотерапевта, които нямат общо с него, вижда се как такова влюбване идва най-често от дадени характерови незрелости, не е по-различно от кое да е допаминово надрусване и няма нищо общо със здравата любов. Един вид, "попарва" се леко случващото и фокусът се насочва отново към целите на психотерапията - характеровата преработка, подлежаща тревожното състояние. Дали психотерапията е нещо като платени срещи за разговор с приятел, нещо като отиване при пси проститутка? Ха ха. Де да беше - бих си реализирал неизпълнената мечта за дейно участие в сутеньорско-компаньонския бизнес... Тц тц, язък, няма шанс за това, ееехххх.... Психотерапията, която се практикува от ценящите живота си терапевти, няма общо с това по каквито и да е параметри. Защото отиди при приятел да ти помогне за обсесивно компулсивното ти р-во, за генерализираната ти тревожност, агорафобията, паническите ти атаки, тревожната ти депресия, социалната ти тревожност... Освен потупване по рамото и малко общи съвети, "стегни се малко" и бля бля, друго няма как да получиш, а страхът ще продължиш да си го носиш в пазвата, пу пу... Ефективният психотерапевт обаче знае и може да ти помогне как да си помогнеш мотивирано. В мига, в който види, че нещата вървят, разрежда и спира сесиите. Така че, психотерапията и проституцията - хм, в негативния пренос на пишещия, наситен с незнание и бърсане на собствени неосъзнати напрежения, сигурно. На дело, нищо общо! С обич не контрапреносна, а човешка, Орлин
    4 likes
  22. Ей така, вземаш психотерапевта си под мишница, отиваш на централната улица, когато е пълно с народ и "припадаш" 20-на пъти. Тоест, правите поведенчески експеримент, в който се учиш да 'скачаш" в страха си. Преди това с терапевта ти преобразувате мисленето, след това също, хипнотизирате се и т.н. Но, поведението е решаващото. Грабвай терапевта си за яката и отивай!
    4 likes
  23. 4 likes
  24. Припадни. Просто припадни, само така ще се справи6 с този си страх.
    4 likes
  25. В този живот аз ще бъда... ...смела, за да изживея този живот като активна личност, а не парализирана в ъгъла на мислите си. ...човек, който цени себе си, вслушва се във вътрешния си глас, може да казва "не", изхождайки от възгледите и поребностите си, а не на всяка цена да угоди на другите. ...жизнерадостна, умееща да се радва на простичките неща, на това, че просто е. /аз не мога да се отпускам в радостта от страх, че може да стане нещо лошо, но това беше автоматично, сега го осъзнавам/. ...здрава, психически и физически. ...в прегръдките на положителните емоции /а не между зъбите на дълбоките демони/. ...умееща да отпускам съзнателно тялото си, да намирам време за пълноценна отмора. Да медитирам, да слушам тишината, концентрирана в пустото, празно пространство на нищото. Да бъда. ... активна физически, авантюрист, мечтател. Това е засега. Със сигурност ще се сетя и за още.
    4 likes
  26. Хората използват четири начина, за да се справят с отрицателните последици от стреса. Тези четири модела са наречени от В.Сатир – омиротворяване, обвиняване, пресмятане и отвличане на вниманието. Това според нея са четири „осакатяващи” модела на общуване, при които има разминаване на вербалната (диалогова) и невербалната (аналогова) комуникация, което от своя страна създава двойни послания. Хората използват някои от четирите универсални модела, за да заобиколят заплахата от неодобрение : 1. Омиротворителят – мълчи си , за да не ядоса другия. 2. Обвинителят – обвинява, за да го смята другия за силна личност (така, ако другия си тръгне, това да е по негова вина, а не по вина на обвиняващия). 3. Пресмятащият – пресмята, така че да подходи към заплахата като към нещо безопасно, а оценката, която дава на себе си, да се скрие зад големи думи и интелектуални концепции. 4. Отклоняващият вниманието – отклонява вниманието, за да пренебрегне заплахата и се държи така, сякаш няма никаква заплаха (възможно е, ако човек прави това достатъчно дълго, заплахата наистина да изчезне). Тук трябва да подчертаем силното влияние и стрес на тези реакции, които оказват върху другите хора. Омиротворителната реакция може да предизвика чувство за вина. Обвиняването може да предизвика страх. Пресмятането може да предизвика завист, а отвличането на вниманието може да предизвика копнеж по приятно прекарване на времето. Има твърде много хора, които никога не споделят открито вътрешните си преживявания – или защото не знаят как да го направят, или защото се боят да го направят, прикриват своите чувства, за да не бъдат наранявани. Според В. Сатир: „хората, които не изразяват или не могат да изразят чувствата си, са много самотни, макар че това не винаги си личи от поведението им. Повечето такива хора са били ужасно наранявани и пренебрегвани в течение на дълги периоди от своето детство. За тях прикриването на чувствата е начин да се предпазят от ново нараняване.” В. Сатир описва още един модел на общуване, който нарича „изравняване”. При този начин на общуване човек е откровен, говори с лекота и рядко усеща самочувствието си застрашено. „От петте изброени реакции само изравняването има някакъв шанс да заздравява рани, да извежда от задънени улици или да строи мостове между хората.” (Satir V., 1988) Резултатът от изравняването е съгласие. Реагирането с изравняване също така представя истината за човека в дадения момент. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя с реални проблеми по реален начин. В. Сатир описва много добре разликите между тези пет начина за изразяване на чувствата си. Тя представя пет начина по които човек се извинява. Да си представим, че някой ви е ударил с лакът. Омиротворяване /гледате надолу и чупите ръце/: "Моля те прости ми. Тромав съм като мечка." Обвиняване: "За Бога, току-що ударих ръката ти! Друг път гледай да не я размахваш, та да не те удрям!" Пресмятане: "Искам да поднеса извиненята си, неволно ударих ръката ти, докато минавах. Ако съм ти нанесъл някаква телесна повреда, моляте да се свържеш с адвоката ми." Отвличане на вниманието /взирате се в някой друг човек/: "Я гледай, на някого му стана нещо май го ударих." Изравняване /гледате право в човека/: " Ударих те. Извинявай. Заболя ли те?" За да бъдем изравняващи се изисква да се изправим срещу страховете си. Един от пътищата да си помогнем за тази цел е да си изясним някои от нашите страхове, които ни пречат да реагираме с изравняване. За да предотвратим неодобрението от което толкова се боим, трявва да се заплашим по някои от следните начини: Може да допусна грешка Накой няма да хареса това Някой ще ми направи забележка Може да се натрапя Тя ще реши, че не съм симпатичен Хората ще ми кажат, че не съм съвършен Тя може да си отиде Когато дойде моментът да си дадете изброените по-долу отговори на горе посочените изявления, Вие ще сте отбелязали истинско развитие. Неизбежно е да не допусна грешка, ако предприема някакво действие, особено ако правя това за първи път Няма никакво съмнение, че все някой няма да хареса, онова което ще направя. Хората харесват различни неща. Да някой ще ми направи забележка. Аз наистина не съм съвършен. Понякога забележките помагат. Естествено! Винаги, когато казвам нещо и прекъсвам друг човек, аз се натрапвам Е, добре, тя ще си каже, че не съм симпатичен. Няма ли да го преживея? Може пък понякога да не правя особено впечатление. Понякога другия човек ме поставя на изпитание. Мога ли да определия за кое от двете става дума сега? Ако мислия за себе си като за човек, който не е достигнал съвършенство, по всяка вероятност винаги ще си намирам недостатъци. Добре тя ще си отиде. Може би така трябва. Във всеки случай ще го преживе. Изравняването позволява на човек да живее като цялостна личност: реална във връзка с главата, сърцето, чувствата и тялото си. Ролята на изравняващ дава възможност на човек да изпита интегритет, ангажираност, честност, близост, компетентност, съзидателност и способност да се справя със стресовите събитя в личен и професионален план.
    4 likes
  27. Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме. "Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото" Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво... Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели... Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.
    4 likes
  28. Благодаря ви, приятели! Мисля, че Учителя ни дава и мярата за реалност, т.е. коя от всички подреалности, които нашият ум създава, е истинската. Със средствата на ума е невъзможно да се определи - за него всички са истински. Сърцето - разумното сърце, безусловната любов е това, което ще определи. И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието? Може би защото изграждайки картината на реалността непрекъснато я реферира през егото, желанията, принципите, насадени от статуквото...
    4 likes
  29. Господнята молитва „А след отиването им, ето, Ангел Господен явява се на сън Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река; защото Ирод има да потърси детето да го погуби.“ (Евангелие от Матея, 2 и З) Неделна Беседа: Вземи детето Молитва на Духа Свят Вземи детето
    3 likes
  30. Сега попаднах на моя страничка, писана преди десетина години, за която бях забравил. Може да е полезна, слагам линк: сексуални дисфункции
    3 likes
  31. Мисъл за деня-19.04.2017г Мисли за онзи, Който те е пратил и Който ти е дал живота. А пък тази форма, в която се намираш, тя е временна. След тази хижа, след тази форма, има друго нещо. Това жилище не е хигиенично, но един ден ще излезем от това жилище и ще влезем в друго ново жилище. Това е жилище на възкресението. Та ще преминем към новия живот. Та сега търсете първо Царството Божие и Неговата правда. Всички мъчнотии и страдания са в реда на нещата. Няма никой, който да е дошъл и да не мине през тях. Изпитите на ученика
    3 likes
  32. Благодаря! Най-малката погрешка и най-малкото добро
    3 likes
  33. На 43 не си загубен, напротив, на доста хора точно тогава започва качествената част от живота им. Съзрели, събрали смелост да прекратят връзките си със страховете и мотивация / от няма на къде, да е напред/. Преживяла си много тежки моменти, случили са ти се до сега в живота, сякаш от тук нататък идва различната половина. Наблюдавайки много човешки съдби, мога да кажа, че има такава зависимост. Но тук вече силата е в теб, ще продължиш ли няма да продължиш. Решила си да промениш живота си, терапия, дете, ангажименти, това е чудесно. Поздравления. Най- големият проблем в момента е алкохола. Ако си решила сериозно да се разделиш с тази зависимост ти е нужен екип от терапевт, ментор/бивш алкохолик/, който да работи с терапевта, и лекар, ако стигнеш до тежка абстиненция. Моя съвет е първо да се заемеш с този проблем и след това ангажимента с детето. Успеваемостта при тази комбинация и правилна работа е 80% .
    3 likes
  34. Мисъл за деня-12.04.2017г Петър не попита: "Като се отрека, какъв цяр има за това?" Никак не помисли за цяр. А Христос беше приготвил един цяр за Петра. Той предвиди работата. Какъв беше този цяр? Отрече се Петър, както знаете; и после, на третия път, Христос го погледна. Онзи поглед беше целебен. Като го погледна, дойде в Петра съзнанието. Той съзна, той видя къде седеше причината. Петте врати
    3 likes
  35. Подкрепям Орлин в препоръката му към теб. Ако има доверителна връзка между терапевт и клиент, голяма част от методите работят. Ако започне да се подлага на съмнение, преценка и коментари работата на специалиста по - добре спрете да ходите при него и намерете друг, заради когото ще спрете да четете навсякъде другаде и ще се доверите на това към което ви води. Съмненията и проверките не спомагата за процеса, а го усложняват и го разтикват във времето. В процеса на терапевтичната работа има период на регрес. Всичко сякаш е отшумяло и като за проверка изведнъж състоянието напомня за себе си. Това е нормален и очакван етап при работата с тревожности. След като човека овладее този регрес той става уверен в новопридобитите умения. Освен това, когато човек твърде дълго се е вторачвал в симптомите, след това лека реакция на тялото е в състояние, в първия момент да го стресне. Важно е да се осъзнае, че нашето тяло е живо и то реагира на всичко случващо се с нас. Естествено е, когато сме притеснени да ни свие стомаха, когато сме развълнувани или превъзбудени да ни се ускори пулса и сърдечния ритъм или да ни се завие свят от много емоции, да ни се качи кръвното когато сме гневни и да ни заболи главата, когато не можем да вземем решение за нещо и т.н. Важно е да разпознаваме тези симптоми и да осъзнаем, че те са част от нашата физика, една полезна част, а не страшни болестни процеси.
    3 likes
  36. Мисъл за деня-11.04.2017г Христос виждаше състоянието на Петра, когато той му каза: "Господи, всичките да се отрекат от тебе, аз съм готов да положа живота си за тебе. Имам характер, не съм аз от ония Петровци! Аз съм смел, мога да воювам." За да го опита, казва му Христос: "Преди да пропее петелът, три пъти, ще се отречеш от мене." "Как?! Аз да се отрека?" "Три пъти ще се отречеш." Сега, някой от вас може да каже, че Христос е внушил на Петра, че ако Той не беше му внушил това, онзи не щеше да се отрече. Христос му каза, че три пъти ще се отрече, но не му каза начина, Петър не знаеше по кой начин. Петте врати
    3 likes
  37. Благодаря за подсказката, Илиянче! В тази насока наскоро срещнах в една астрологична книга, че от гледна точка на развитие на съзнанието, квадратите, т.е. противоречията в хороскопа, са всъщност онези аспекти, които би трябвало да оценяме като положителни, защото именно те са, които ни тласкат към постоянно търсене и усъвършенстване. С други думи, всички ние се стремим към спокоен и хармоничен живот, но той настъпва в пълната си сила, когато "изправим" ъглите на квадратите, когато заживеем в мир независимо от предизвикателствата, когато ги посрещнем и приемем с радост, което не означава да се съгласим с тях. В екстровертен план това би могло да изглежда пасивно, но в интровертен - осъществява Божия план, когато е съзнателно.
    3 likes
  38. Мисъл за деня-3.04.2017г Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си. Как трябва да я признаем в себе си? Някой път вие си признавате погрешките, но като адвокатът, който прави пледоарии: ще тури нещо за извинение. Казва: "Аз направих това, но при такива условия! Нервен съм, неразположен бях." Това са оправдания! Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Опити
    3 likes
  39. Трябва да спечелиш доверието и.Бъди добра и грижовна, бъди майката, която ти самата иска да имаш.Тогава тя сама ще пожелае да идва в жилището ти.
    3 likes
  40. Здравейте. Аз самата научих кой е пътят да се справя със страха. Трудно ми е още,симптомите на адреналина все още ме плашат. Убедих се и взех решение да не ходя повече по доктори-полза никаква. Младо момиче съм на 20 години,просто съм страшно уплашена. Когато ме обземе страха не мисля така както когато съм спокойна за съжаление. Но пък осъзнах едно нещо. Спомням си като малко аз бях като момче.Вече споменах за катастрофата,тогава наистина си бях зле и наще за разлика от сега реаагираха . Та тогава лъжех доктора ,че съм супер само и само да си тръгна ,защото тогава беше първата ми сериозна връзка.Изобщо не мислех за друга. Та тогава положителните мисли ме избавиха доста бързо,дори не обръщах внимание на болката.Просто следвах себе си и не мислех -ами ако . Та така сега си живея в този кръг и си причинявам само СТРАХ. Страх ,който ме парализира и отклонява вниманието ми от живота. Страх,който просто ми казва -Време е да направиш нещо за да се развиеш като личност. Едва когато това стане и се почувтвам удовледворена ще бъда щастлива.
    3 likes
  41. Мисъл за деня-5.04.2017 Сега трябва да пазите вашата инсталация. Пазете нервната си система в добро състояние. Човек трябва да пази своята нервна система, своите чувства, за да може да се ползва от това, което се втича в него. Защото, каквато и да е мисълта, като дойде тя във вас, тя става една среда и тогава любовта, която минава през нашите нечисти мисли, тя ще внесе в душата ви нещо от нечистите ви мисли. Любовта е Божествена, но като минава през нечистите ви мисли, тя ще внесе от тези влияния, които на вас не са ви потребни. Естественото положение на човешката душа
    3 likes
  42. Уоу! Спри се! Нищо сбъркано няма и няма нищо за разкарване! Има за учене, израстване, любящо приемане на себе си и нови гледни точки, здрав оптимизъм и смело експериментиране по пътя към комфорта ти. Това, което имаш като стимул е злато, хич не е за изхвърляне! Съветът ми е да потърсиш терапевтична работа и то с мъж психолог, за да не стане като в оная приказка, където изхвърлят и бебето с водата от легена. Поздрави!
    3 likes
  43. Страх те е, а липсата на самочувствие и увереност ти пречат да влезеш в този контакт свободно, с ирония или самоирония и здраво заявявне. Имайки предвид, че хората все пак сме един от животинските видове на тази планета, голяма част от законите на джунглата се проявявт непрекъснато. Това е дълбокият ни вътрешен инстинкт. А един от тези закони е: Оцелява по - силният. Т.е. имаш два варианта: - Твоята слабост е в комуникативните ти умения, нямаш добри такива. Защо и как се е случило това е друг въпрос, но докато те не се подобрят, и смелостта и заявяването няма да се появят. ти ще си в позицията на по- слабия. - Вече знаеш къде ти е слабото място и започваш да работиш по него. Има групи, тренинги, семинари за развиване уменията за общуване и самочувствието. Започни да посещаваш такива мероприятия и тренирай, имаш терен. Има и още един вариант, бърза и успешна индивидуална работа със специалист, не ти е толкова сериозен проблема. Когато решиш поведенческите и емоционалните проблеми, напрежението пада и нямаш проблем със стомаха, а като бонус ще виждаш света по един доста по- хубав начин.
    3 likes
  44. Разбира се . Защо , мислите нашите предци не са разрешавали интимност преди сватбата .Защо това се е утвърдило като традиция .
    3 likes
  45. Тази тема все повече заприличва на страници от най-добрите учебници по психотерапия. Ще е наистина тъжно, ако четящите с подобни проблеми не предприемат действията, които са препоръчани тук.
    3 likes
  46. ...На какво се дължи човешката интелигентност мъчно може да се определи. Човешката интелигентност се дължи на голяма мозъчна площ или както казват учените, колкото повече гънки има мозъкът, толкова човек е по-интелигентен. Ако може да се отвори мозъкът и да се разпростре като едно платно, колкото по-голяма площ има то, толкова по-голяма е човешката интелигентност. Повече впечатления възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свят. Защото трябва да знаете, че клетките, от които е образуван човешкият организъм, това са живи, разумни същества, те са създадени но същия начин, както е създаден и човекът. Те имат външно общение със света, хармонични съобщения с външния свят. Първо, те имат съобщения помежду си; между две клетки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървят правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болезнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрение, вие бихте видели, че от хората излизат ред течения. Вие ще видите някой път, че от организма излиза цяла една гъста материя като река. Даже някои хора миришат. Смрад излиза от тях. Ти, след като си в общение с този човек, се усещаш крайно неразположен. Тази миризма си я попил в себе си. Срещнеш един добър човек - благоухание излиза от него, като един бистър поток. Ти си бил малко неразположен, но се връщаш след такава среща добре, оздравееш, освежиш се. Този човек от своята чистота, от своята енергия ти е предал нещо. В този смисъл ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всеки един човек трябва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трябва да предаде на другите хора - това е правилният живот. Сега всеки се огражда и казва: този е лош, онзи е лош. Искате да живеете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живеете в една стая със затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздух ще се поквари и вие ще умрете. Вие трябва да отворите прозорците, да възприемете друга енергия. Казвам: ако това обновяване не става в нас, ние ще се задушим. Съвременното общество ще умре от задушаване. Казвате: „Как тъй? Затворете прозорците, течение има, да не се простудим." – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човека. Едно течение, което иде отгоре, от главата, не ни простудява. Всички течения идват отгоре надолу. И всички трябва да се поставим така, че да ги възприемем. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живеем в много топла стая, разширява се тялото, поглъща повече топлина, отколкото трябва, и вследствие на това излъчва повече топлина, затова се простудява. Никога тялото не трябва да поглъща чрезмерно топлина, нито пък да изстива повече, отколкото трябва. Две крайности има, човек може да се простуди и в единия, и в другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Някой казва: „Урочасах." Това урочасване не е нищо друго, освен ако е пил студена вода и тя е погълнала голямо количество от неговата топлина, вследствие на това кръвоносните съдове са се свили и тия енергии, които текат в тялото, не текат правилно, затова той усеща едно стягане. Ако е имал топла вода в термоса или ако е имал търпение да стопли вода на примуса и да пие, хич не щеше да урочаса. Тия работи вие ги считате за маловажни. Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот. Някой казва: „Аз съм енергичен човек." – Няма нищо лошо в това. „Ама аз съм с пламенен характер." – И то не е лошо, с пламенен характер да е човек. Защото пламенният характер е отличен. Пламенният характер дава пламъци. „Аз съм, казва, жив характер." – Отлично нещо е животът. „Ама той е много мрачен." – Има норма в живота. Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действуват правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш - приятно настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: „Пази се, че туй настроение може да се измени." Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота. Имаш един приятел, за когото ти казват: „Не му вярвай, защото утре може да ти изневери." Имаш един учител, за когото казват: „Не му вярвай, той може утре да ти измени." Туряш си тогава отрицателни мисли в главата и започваш да се пазиш. От кого ще се пазиш? От учителя, защото може да те скъса. Какъв интерес има един разумен учител да скъса ученика? Някой път може да се зароди такова желание, но при този естествен начин, когато един ученик изучава добре предмета, който учителят преподава и има любов към учителя си, няма абсолютно никаква възможност учителят да го скъса. Учителят има най-доброто желание ученикът да изкара добре. Неспособните ученици в училището си създават едно мнение за учителя и мислят, че той взема страна. Но този учител, както си го представят, той може да се справи и с най-лошите ученици. Той ще внесе най-хубавите мисли в онази жлеза, която регулира дейността на мозъка и лошият ученик ще стане прилежен ученик. Липсва нещо на тези жлеза в мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, няма достатъчно енергия, затова някои ученици имат една вътрешна леност. Аз съм виждал много пъти учители, които без да знаят правят това несъзнателно. По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик. – Той е голям лентяй." Казвам му: ти го потупай в еди коя си част, по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик." Направи това и след време ще ми кажеш резултатите. Изправя се, изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!" Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. Аз в това дете виждам умствените му възможности. Челото му виждам. Има известни признаци, че то скоро ще се събуди, остават му още няколко месеца. Той ще се събуди и ще стане добър ученик. Психологически всеки трябва да бъде подготвен, да знае тия неща. Те са необходими, за да се избавим от всички нещастия в света, които сега съществуват. За пример, вие се интересувате какъв ще бъде изходът от живота. Отлично. Светът го очаква едно велико бъдеще, което не са го мислили и не са го сънували хората. Ама за кои? За онези, които вярват. Доброто е слязло в дълбините на човешкия живот и разклаща целия строй. Всичките тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте тор върху някои растения, тия растения го разработват, преобръщат и преобразяват. Злото, което усещате, е едно напрежение. Някой път усещате голяма болка в зъбите. Тази болка е борба между положителните и отрицателните сили в природата. Положителните сили асимилират, превръщат отрицателните. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави в хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако някой път се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине. Изисква се вътрешно бдение, положителна вяра в онази абсолютна разумност, която съществува в живата природа. Онези от вас, които са материалисти, да вярват че има врата, от която може да излязат. Дали вие знаете това или не, то е друг въпрос. Тази врата може да се отвори и вие може да излезете. Няма да остане нито един материалист, който да не излезе из своя замък навън. Няма да остане нито един идеалист, който да не види, че пукнатината има връзка с външния свят. Не тъй, както сега вярва. Някой казва: „Ти вярвай, че това ще се докаже." Не, суеверието иска да се докаже. Вярата не иска никакво доказателство. Вярата не е нещо сляпо, вярата е нещо разумно... Според_делата
    3 likes
  47. Мисъл за деня-27.03.2017г Ти казваш: „Какъв ще бъде ангелският език?” Ти, като научиш ангелския език, ще се научиш как да служиш на Бога. Всеки от вас може да научи ангелския език. Като искаш да служиш на Бога, ангелски език ще знаеш. Първата мисъл - да служиш на Бога, то е първата дума на ангелския език. Най-съвършеният идеал
    3 likes
  48. ,, Искам да открия мястото си в живота, да разбера смисъла му, да се облегна на него и да забравя всички страхове. ,, Не си откривай мястото.Избери го.Кажи си ,, В този живот аз ще бъда ......,, и изброй всичко, което искаш да бъдеш. Напиши си го на стената, за да го чете6 по няколко пъти на ден.Казвай го всекидневно на близките си и приятелите си. Повтаряй си го на ум и най-вече, следи да не се отклоняваш от тази си представа. Смисъла- предлагам ти да избереш за смисъл, осъществяването на това ,,Аз ще бъда,, Това е, колко е просто само.
    3 likes
  49. И ако го кажеш в първо лице, ефекта ще е поразителен! Говори със себе си винаги от позицията на Аз - "бих ли искала..., на мен хубаво ли ще ми е..." Поздрави!
    3 likes
  50. 3 likes
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00