Допринасящи


Popular Content

Showing most liked content since 12/18/16 in all areas

  1. "Ако човек успее съзнателно да си пожелае появата на нервен симптом, от който дотогава страхливо се е отбранявал, той може благодарение на тази преднамерена нагласа да накара страха и в крайна сметка симптома да замлъкнат. Следователно е възможно сатаната да прогони дявола. Естествено, подобен опит е практически постижим само за малцина. Но едва ли има опит, който би бил по-поучителен за човек с душевни задръжки ,, H.v. Hattingberg
    6 likes
  2. Споделеното е чудесен пример, че няма по - ценно и работещо знание от онова до което сами достигаме. Това, което ти се случва показва, че имаш ресурс да се справиш със състоянието. Страховете ни са много и най - различни, това е факт, но още по - неоспорим факт е, че много малка част от тях са лично придобити. Огромната част от нашите страхове, са породени от вярванията ни, а те са ни внушени в ранно детство, когато не сме можели да се съпротивляваме. Обърни лентата, всъщност, нито един твой страх, не е твой, ако успееш да го видиш по този начин, той ще изчезне. Страховете ти са плод на страховете на хората, които са те отглеждали, затова и често в терапията търсим детето в нас, за да видим на колко години и кога се е сдобило с тези страхове. Да ги разгледа от друг ъгъл, като големия човек и да спре да се страхува. Най- вече, да осъзнае, че те не са негови. Нито едно дете не се ражда страхливо, то се ражда любопитно и жадно за познания. Малко след това, обаче, любопитството му бавно и неосъзнато бива изтиквано на заден план и се замества със страховете, които имат родителите му. ПРИТЧА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя. Сега просто си запуши ушите за вредните влияния и върви напред.
    6 likes
  3. Моето стихотворение за ОКР Вече място не си намирам, от много време ОКР си имам. Аз гоня го,то пак идва, какво да правя не разбирам? С всички сили се опитвам, някак си да го наритам. Да го пратя аз далече и никога да не ме закача вече ! Добре,ама с лошото не става, казва "няма да си ида ,а оставам. Имам нещо да ти казвам. Време е да чуеш или ще те наказвам!" Добре! Кажи ми вече сили нямам, аз с теб да се занимавам. "Трябва ти да се смириш"-ми прошепва "и любов на себе си да си дариш, да видиш кой пречи ти и кой помага за да разбереш кой в живота ти да си тръгне и кой да остава. Вместо със страх със смелост да вървиш. Светът добър е само ако ти решиш. Както нагласиш се така ще бъде знай. Спри,осъзнай се и дерзай !!!"
    5 likes
  4. Да, кризите станаха много - на детето на 2.5 по поставяне на граници, на 3 и 4 по себеналагане, на 5 по харесване, на 7 училищна, на пубертет, криза на двадесетте, на тридесетте, на средната възраст, на късната възраст, на всяка възраст. И разбира се, за всяка криза, тимостабилизаторче, антидепресантче и транквилантче. Първо, кризите до огромна степен са натрапени, създадени са изкуствено от западната психология. Един вид, чупим прозорци и после идваме да слагаме стъкла... Второ, самото проблемно мислене става част от проблема, докато всъщност няма кризи, а нормални житейски етапи и предизвикателства. Георги ти е дал добри насоки: известно отдръпване. Защото иначе храниш състоянието ѝ, а тя влиза в несъзнавана манипулация към теб. Майка ти сама дава някои идеи - да заживее с човек, да продаде това онова и да попътува. Това плаши ли те, какво те кара да мислиш, че е нереално? Майка ти е личност и наистина иска да преживее остатъка от живота си качествено. Да бъде с партньор, това е чудесна идея. Като цяло, преживяването от мама е често срещано. Да, била е вкопчена в работата си. Сега, когато я няма, няма ги и социалните контакти, няма го и чувството за нужност и реализация. Няма го дори дневния режим. Хората не съзнават, че една от основните мотивации да ходят на работа не са само парите, а усещането, че са част от общност, че преследват цел, зададена им от някого, дори интригите и клюките и напреженията и търканиците са им нужни... Искам да ти дам пример с двама мои клиенти. Единият, мъж на 72, собственик на заведение. Идваше, защото както казваше: "Чувствам, че мисленето ми някакси закостенява, а искам да имам младо мислене и емоции, не искам да съм мрънкащ дядко!" - поработихме. Препоръчах му курсове, среда, обучения. Започна да ходи по туризъм с групи, записа се на език и танци. Върна се към четенето на книги - започна да чете класиците, нещо което беше искал цял живот, но все е няма време... Това на фона на активните социални контакти покрай заведението му. Сега е жив и здрав е, с дух на младеж! Другият случай: жена на 76 год., с деца големи и внуци. Живееше при майка си, в къща. Майка ѝ на 98 и също жизнена и активна. Оплакваше ми се, че майка ѝ я будела рано да ходят да се занимават с градината... Заявката на тази жена беше: "Знам, че имам да живея още поне 25 години. Вече не съм на работа. Искам обаче да живея активно. Помогни ми да видим какво да правя, в какво да се вложа!". Една силна заявка. Намерихме подходящи социални дейности, наситени с много алтруизъм - помощ на деца, животинки, активно общуване, книги, културни дейности. Една от целите ѝ беше да "си хвана партньор". И си хвана! Сега ходят заедно с него по планините, четат автори, ходят постоянно на театри и концерти, ползват активно интернет... Жената дори се чудеше дали да не запише психология - пита ме дали има огранчение във възрастта. Няма ограничение... Не записа, но я насочих към книги... Включи се в духовна група също така. Какво искам да кажа с горните примери? Живеем, докатосме живи. На 60 човекът не е много по-различен, просто тялото се е посъсухрило, но отвътре човекът има нужда от общуване, приемане, контакти, приятелства, ангажименти, хобита, работа. Много баби компенсират тази нужда с грижи за петте си внучета примерно - има ли ги? А ако не, може би е добре да помогнеш да ги има!
    5 likes
  5. Влизаш в хистерична въртележка, която цели засмукване на внимание - както виждаш, нямаме намерение да ти я задоволяваме! Писахме ти, че в мсилите ти стои желание за живот, че това което ти се струва като импулс/ желание за самоубийство, е начинът на подсъзнанието да крещи: "Живее ми се!". С психолога ти виждате какво има да се "бутне" в мисленето, целите, посоките, живота, характера, работите и директно по мислите поведенчески, хипнотично, нлп, медитативно. Това долното не се отнася до теб. Казах го на една моя клиентка със същия казус като твоя: "Всъщност обаче, ти както казваш, надали ще изкараш до тогава... Горката, оххх, ахххх, милата тя, нещастна жертва, ааааххх, защо, защооо, отиде си младото момиче, още ненаживяло се, още невидяло свят, несрещнало истинската любов... Еххх, отиде си! Отиди и си приготви дрехите за погребението - да не искаш хората да те гледат с някакви дежурни, от майка ти навлечени дрехи сега. Разпечатай и некролозите си, с добър стих, снимка на фотошоп барната. Запази и гробно място - иначе се гавриш с родителите си - недей, отиди, направи каквото трябва, запази си гроб, огледай го. Поръчай си и гробна плоча и я плати, моля те! Разлепи некролозите си сама! Или организирай кампания по разлепяне! Напиши речта, която баща ти да прочете на гроба ти! Организирай кетъринга на манджата за почерпката за Аллах да прости! същност, няма защо да се притесняваш - смъртта е полезна за здравето. Лягаш си - пълно спокойствие, няма свобпдни радикали повече, няма кислород, който да те изгаря отвътре, супер си е! Пък и какво да го живееш този живот, той е труден. Да намериш смисъл, цели, любов, партньорство, ее, това е трудна работа. От друга страна да си умреш е толкова лесно - гътваш се и няма усилия, няма цели, няма творчество, няма любов... Няма нужда да разбираш как тези мисли са толкова добри и готини и всъщност ти се живее, две не виждаш! Нали знаеш за зайо байо и мечката. Върви си зайо байо с букетче маргаритки брои. Едно, три, четири, пет, едно , три, четири, пет. Баба меца го слуша, слуша, па го запитала> Абе, зайо, защо броиш така, че прескачаш две? Зайо казал. Ами, бабо мецо, е../живее ми се, две не виждам!... " Та, горното не е за теб, не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсзъаннието... Или пък можеш да прочетеш всичко от тук и тук. Ама помисли си, преди да прочетеш тези около триста страници за няколко почивни дни. Ако ги прочетеш, връщане няма - тръгваш в посока самоувереност, смелост, смисъл, дълбока зрелост, което обаче налага изоставяне на горните илюзии. Не, няма да се самоубиеш и мислите и това, което ти се струва като желание за това, нищо общо няма с реално самоубийство или дори с реално желание за това. Точно обратното е, жажда за живеене, за секс, за купон, за смисъл, за любов, за дивеене, за куфеене, за силен живот е!
    5 likes
  6. ,,в моментът в който настъпят мислите желанието да ги изпълня е толкова силно и реално, че аз се сковавам , стъписвам не смея да мръдна и да направя каквото и да било от страх да не станат те реалност. ,, Ще те коригирам, в момента, в който ти мине натраплива мисъл, се блокираш от страх, а не от желание да не ги изпълниш. Ако, наистина в теб има такова желание не би се парализирала.Ти имаш желание да пиеш вода, да ядеш, да чете6 и още милион други, те са твои желания и не те парализират. Тук, преди години, едно момче писа, как има напрапливи мисли, че ще се самоубие.Най-накрая взема един нож, опира го в гърлото си и си казва, ,,е, щом искам да се самоубия нека най-после да го направя,, ....и идва спокойствието.Имаше такъв пример и с друго момче, само, че със скачане от тераса.В момента в който застава на ръба и си казва същото, осъзнава истината, че никога няма да скочи и се самоубие. ,, понеже за момента нямам финансовата възможност да си позволя психотерапия с цените ,които са в София, ,, Виж, ти искаш да работиш в кол център.Ако предположим,че терапията ти ще е година, то тя за този период ще ти струва максимум две месечни заплати.Както се разбира, тези пари няма да ги дадеш наведнъж ,а разпределено по месеци.За мен цената е много приемлива.Има и друг проблем, без започване на психотерапия, няма как да се справиш в работа си.С лекарства ще е два пъти по евтино, но ...нищо не решаваш.В края, на краищата, пак ще се стигне до психотерапия и така излиза ,че парите похарчени за тях са дадени напразно. Съвета ми е, не да пестиш пари за психотерапия, а да ги поискаш, дори като заем, от родители или роднини. Започни терапия и след 6 месеца ще си готова за работа и то добре платена. За тези 6 месеца, ще си дала максимум една заплата , която след започване на работа, бързо ще може да върнеш-ако е взета на заем.
    5 likes
  7. Благодаря, приятели Миналия ден си мислех, че няма значение с какво се проверява любовта на приятеля - самият замисъл и факт на проверката вече е нарушение на свободата на проверявания. Днес си мисля, че добавянето на виното никак не е случайно и не е просто словесна фигура за привличане на вниманието. Да се изпитва с вино означава да проверим дали близкият ни човек е готов по наше настояване да пожертва своята стабилност и яснота на преценка.
    5 likes
  8. Да, де и аз бях така, преди да полудея.Сега, когато вече съм луд, ми е много хубаво. Звънни ми утре по някое време.
    4 likes
  9. Изкуството на психотерапията иска жертви (на горди надувки) ... Ако нас, психотерапевтите, ни е шубе да предизвикаме собствените си страхове, как бихме помагали ефективно?!...
    4 likes
  10. В подкрепа на всичко написано до тук, ще добавя само, стиснете си ръцете с психиатъра и се сбогувайте, твоят специалист е психолога- психотерапевта, работещ активно с тревожни разстройства. Много млади хора с години ходят объркани по разни клинични пътеки и финансират клиниките, здрава си, просто преживяваш промени в живота си. Смени динамиката на деня си, активно кардио натоварване, по - малко стой в мисли, повече в действия, планирай и работи. Иска ми се някак с големи червени мигащи букви да пулсира натпис - ТРЕВОЖНОТО РАЗСТРОЙСТВО НЕ Е БОЛЕСТ. При започване на терапия с хора влачили с години това състояние и опитващи се да го решата с медикаменти, най - трудния момент е да се случи пречупването в мисловния модел от БОЛЕН СЪМ на ЗДРАВ СЪМ. Едва след това може да започне активна работа. А това отнеа време, не си го причинявай.
    4 likes
  11. ,,Вярвам, че с малко повече желание от моя страна, това състояние ще бъде преодоляно. ,, Желанието е много важно, но само с желание не става.Трябва някой да те насочва, това е ролята на психотерапевта.
    4 likes
  12. Привет! Това, че забравяш се дължи на стреса, в който се намираш. Деперсонализация и забравянето са една и съща проява именно на това, за което Орлин ти е обяснил по-горе. Т.е. едното не причинява другото, а двете са следствия. Като прибавиш и химията, която пиеш, проблема с паметта става просто банален. Започни психотерапия при вещ в тревожностите терапевт, когато спреш хапчетата.
    4 likes
  13. Една обикновена деперсонализация е, нищо друго. Хапчетата (спират се по схема, дадена ти от психиатъра ти) потискат нерешените и изкривени програми в подсъзнанието ти, израз на които са външните симптоми. Симптомите са едно нищо - плашат само когато човекът се е зацепил, прилепил се е за статуквото на неадаптивните си възприятия, които именно имат да се променят. Когато потискаш с химия нерешените си програми и възприятия, едни симптоми ще се потиснат, но ще се процедят други. "Поставена ми е диагноза" - това означава, че човекът, при когото си била, си няма никаква идея как да процедира със ставащото в теб, няма нито намерението, нито разбирането, нито способността реално да помогне за ставащото. Защото вкарването в калъпа на диагнозата поставя мисленето ти в позицията на "аз съм болна, нещастна жертва", а локализацията на справянето извън теб, в чуждо за тялото ти вещество (хапче), сякаш си автомобил, на който му се долива еди си какво си. Такова натикване става част от хронифицирането на проблема, не и от решението му. Тревожните състояния присъстват в класификаторите за заболявания единствено като удобна класификация - нищо повече. Здрава си! Няма каквото и да е доказателство, което да потвърждава експлоатираната от психиатрите и фармацетвичните фирми хипотеза за серотонинов недостиг при неврозите. Погледнато през призмата на холистичната психология и психотерапия, тревожното състояние няма нищо общо с болест, а представлява благ и щадящ призив към хармонизация със законите на живота, с любовта и душичката. Преживяващият такова състояние никога не е бил и няма да бъде жертва, освен в ятрогенията на някого или в собствените несъзнавани и илюзорни вторични изгоди. Как да бъде решено състоянието? Тук в този форум има много подобни теми, в които насочваме към това как. На фона на химия, потискаща това, което е нужно да бъде решено, е невъзможно трайно справяне. Обаче чрез промяна на мирогледа, на мисленето за ставащото, чрез развиване на подходящо отношение, чрез виждане на една по-цялостна картина и малки спокойни стъпки, резултатите идват не след дълго. В темите тук или в тези статии в блога ми е описано много. Като почетеш, при положение, че пожелаеш да съдействаш на мъдростта на живота, проявяваща се през ставащото в теб, ослушай се, огледай се, опитай сама. Ако се получава, но извън самозалъгването на "аз сега ще се престоря, че така мисля, за да се махнат гадните преживявания!", добре. Ако ли не, потърси вещ психотерапевт, позволил си да учи шест години психология, още десетина психотерапия, съдействай му активно и всичко се променя.
    4 likes
  14. , Добре, аз преди правих онлайн психотерапия, но станах по скоро зависим от нея, докато бях в процес на терапията по цял ден чаках следващата сесия и се влошавах. Незнам дали терапевта е имал вина или аз. ,, Отговорността е на терапевта-разбира се е важно и колко сесии си имал. Също искам да попитам, ако започна да мисля неизкривено, възможно ли е родителите ми с тяхното мислене да ме върнат към изкривеното мислене? Момче, ако работих с теб, целта щеше да бъде не само, да променим твоето мислене, а и тяхното.Защото когато ти се промени6 и те ще се променят.Мисли на едро.
    4 likes
  15. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Mahar_Benu_Aba -песен Даром -беседа Молитвен наряд за край: Vsichko_v_jivota_e_postijimo Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие. Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата). „Всичко в живота е постижимо“. Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно?“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“ А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето... Даром
    4 likes
  16. Привет, грешно си разбрала целта на този форум. Ние тук НЕ успокояваме. Съмняваме дори дали го правим и в практиката, макар в 99 % от случаите да се явява като досаден страничен ефект. Затова, желанието ти е малко неизпълнимо. От друга страна - психотерапевта ти вероятно не изпада в хибернация или анабиоза по време на празниците, нали? Мен ме притеснява факта, че ти не избираш да се обърнеш към него, а пишеш тук. Звънни му, пиши му - щом работи с теб, за момента трябва да е единствения, който може да отговори на въпросите ти така, че да е полезно за теб. ПОЛЕЗНО, не успокоително. П.П. Иначе, разбира се, че е от стреса. Просто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. Има и още но то не става за по форум. Хайде, Весели празници!
    4 likes
  17. Има и кръвен тест за установяване на БАР. Но, приложението му е възможно, само след определена възраст.За жените тя е 112 години, Понеже, мъжете живеят по-малко , за тях изследването може да се направи и сред сто и петата им година, Аз от сега съм си планирал и ще си го направя, веднага, още на първият ден след навъртването на сто и петата си година.Току виж, съм живял цял живот с БАР. Ужас! Напрано не ми се мисли какво ще стане ако теста го покаже.
    4 likes
  18. Възможно е тя да е превъртяла вече и за това да ти говори глупости.То и нейната не е лека.
    4 likes
  19. Уау, каква чудесна мисъл, изразяваща работата с парадоксалното намерение в психотерапията! Само искам да вметна че е метод, практически постижим за мнозина, по наблюденията и опита ми. Супер е, че се справяш! Радвам се, че насоките и аудио сесиите ми са полезни! Честито рождество Христово! Да се ражда и живее смелата обич в нас!
    4 likes
  20. Двама или трима Какво разбирате под "изпитване на любовта на приятеля с вино"? Според вас Учителя ни съветва да не изпитваме любовта на приятелите си по принцип или да не използваме вино, когато я изпитваме? Изкушението да проверим (по-маскирано име на изпитване) дали някой ни обича е много силно - често изобщо не го осъзнаваме или го осъзнаваме пост-факта на проверката. Ако ние проверяваме някого сякаш ни изглежда справедливо, но ако усетим, че някой проверява нас, става неприятно. Имали ли сте усещането, че някой проверява вашата любов с нещо?
    4 likes
  21. Мисъл за деня-16.01.2017г Грамадни богатства Той е вложил в човешкия мозък и всички тези богатства човек трябва да ги извади и да ги разработи. Това са материали, които трябва да се разработят. През целия си живот трябва да разработвате тези богатства. И при това, външните хора ще бъдат като едно условие, за да ви помогнат за вашето развитие. Тайната на даването
    3 likes
  22. Ако знаете колко много ми помагате! Чувствам се толкова добре-не съм била така от поне половин година.Не смея още да се зарадвам,понеже все още пия медикаменти,но усещам,че съм на крачка от успеха! За сега само замайването не е отшумяло напълно и заради него пия ксанакса все още,но все повече разреждам приема му. Правя йога,стречинг,психотерапия,масажи,смятам да подновя и тренировките в зала... Ако бях започнала психотерапията преди години,когато тревожността ми все още нямаше физически прояви,сега нямаше да пиша тук.За това искам да кажа на всичко хора с моя проблем-НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ САМИ-колкото и да са ни учили,че всичко е в нашите ръце,трябва си ПРОФЕСИОНАЛИСТ!И с общи усилия всичко се оправя! Благодарна съм и на ЕФЕКТИН,че ми повлия ужасно и се отказах от АД за винаги след 3 дневен прием.Попаднах тук и разбрах колко правилно съм постъпила,че го спрях навреме.И съм безкрайно щастлива,че само за няколко дни в този форум,прочетох толкова безценни съвети,че сякаш нещо прещрака в мозъка ми и се връщам към себе си :)Обещавам си,с Божията воля и вашата помощ,да стана отново здрава физически и психически! Желая ви здраве ! <3 <3 <3
    3 likes
  23. Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Душата_ми_е_отегчена_от_живота_ми
    3 likes
  24. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото – песен Душата_ми_е_отегчена_от_живота_ми - беседа Молитвен наряд за край: Молитва на царството „Душата ми е отегчена от животи ми" Ще прочета 10 глава от книгата на една от най-старите драми - живота на Йова. Ще взема първите думи от първия стих на 10 глава: „Душата ми е отегчена от живота ми". Едно от качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животът на противоречията. И всеки странник, който иде в живота, отдето и да е той, все ще се намери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живота. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът. Сега ние се намираме пред живота на един човек, който е живял преди хиляди години и който е един от най-възвишените в човешкия род. Животът му е описан в Стария Завет. Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения на природата на човешкия род, тъй както е, а не тъй както не е. Днес например [1. Йов, 10:1] всички хора се лъжат. Всички представят живота такъв, какъвто не е: проповедникът представя живота такъв, какъвто не е; майката представя на дъщеря си живота такъв, какъвто не е; възлюбеният представя живота на своята възлюбена такъв, какъвто не е; учителят представя на учениците си живота такъв, какъвто не е. Във всички среди и области на живота хората представят живота такъв, какъвто не е. И всеки казва, че работите ще се уредят, а те остават неуредени. Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане. Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома. Душата_ми_е_отегчена_от_живота_ми
    3 likes
  25. Може да се направи един опит. Двайсет и пет години трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни резултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят. Твоята свещ ако е запалена и гори, ще може да помага и на другите около теб. Но свещ, която не е запалена, не може да помага никому. Душата_ми_е_отегчена_от_живота_ми
    3 likes
  26. Психотерапия, дишане свързано с психотерапията, йога за бременни, подходящите текстове, ежедневна работа с медитативни/нлп/ хипно сесии, поведенческо предизвикване, назначено от психотерапевта!
    3 likes
  27. Молитвен наряд за начало: Добрата молитва. В начало бе Словото. Ще прочета 12 глава от посланието към римляните. БЕСЕДА : 304.Служение на Бога 14 януари 1940 г. Молитва за край: Господнята молитва Аз зная, че в света има само един, Който обича. Всички други са представители. Всички говорим за любовта. Любовта е един прерогатив на Бога. И може би се изискват хиляди години, да познаем, какво нещо е любовта към Бога. Да обичаш някого, значи, ти да бъдеш сляп за всичките негови погрешки. Каквото и да направиш, нищо не трябва да ти обръща внимание. В момента, в който обърнеш внимание да видиш една погрешка, изгубваш мира. Казвам: Учете се да служите на Бога. Няма по-хубаво нещо в света от това, да служиш. Да служиш на Бога три неща ще даваш. Като станеш сутрин да служиш на Бога, ти ще станеш добър. Като служиш на Бога, ти ще станеш умен. И ако служиш на Бога, ти ще внесеш сила в тебе. Ако служенето не внася доброта, служенето не е правилно. В ума знание ще придобиваш. Ако служението не внася сила, служението не е правилно. Ако служението внася сила, ако внася доброта, ако внася знание, то е правилно служение, върви по този път. То е истинското служение, да бъдем силни, силни в доброто. После да бъдем добри. Под думата „добри“ разбирам, добре организирани. Добре организираният човек е в сила да направи всичко. Онзи, който не е организиран, не може да направи. Казвам: Три неща се изискват – сила, доброта и разумност, за да служим на Бога и да бъдем полезни на великото дело, което сега се върши в света. Някой път във вас ще дойде песимизмът, обезсърчението. То е неорганизиран живот. Щом се организира човек, песимизмът е настрани. „Представете си телата в жертва жива, свята и благоугодна Богу“. Служете на Бога, за да можете да дадете онова, където никъде другаде не можете да го дадете. Ако аз не мога да се свържа с Бога, моето служение е безпредметно. Ако вие не можете да свържете хората с Бога и вашето служение е безпредметно. Ние сме изпратени в света да бъдем във връзка с Божественото. Целият свят, като се свърже с Божественото, светът ще се оправи.
    3 likes
  28. Молитвен наряд за начало: Изгрев Молитва Дигнете_камъка - беседа Молитвен наряд за край: Ученик съм - служител съм на Бога Ученик съм - служител съм на Бога. Ученик съм - живея в Бога, с Бога и за Бога. (три пъти) „Казва Исус: „Дигнете камъка!““ *) Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съгради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съградиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съградите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от памти-века. Това са наследствени черти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да проявиш доброто. Ако в дома си имаш мъчнотии, трябва да знаеш, как да премахнеш и тях. Например, как ще се справиш с един камък, поставен на пътя ти? Като го дигнеш, ще го премахнеш. Допусни, че камъкът е много тежък, например, до 100 или 500 кг. Какво ще направиш? Ще повикаш няколко души да ти помогнат. „Дигнете камъка!" Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не беше, сам по себе си, там. Така и хората ще ти турят един камък отгоре, и после, викай, колкото искаш. Като те заровят, и да викаш, никой няма да те чуе. Докато хората се убедят, че си жив, и те разровят, ти ще умреш отново. Съвременните хора си служат с философията на крайните отрицания. Те отричат съществуването на Бога. Те казват: Дали съществува Бог, или не, не знаем. Всеки човек си има по един Бог. Във всеки дом има по един Бог. Някой път мъжът е божество, някога – жената; някога синът е божество, а някога – дъщерята. Всякога силният става божество, и той заповядва. Хората страдат под тежестта на един такъв камък, турен на пътя върху умовете и сърцата им, и всички казват: Ако дойде днес един спасител, той ще каже: Вдигнете този камък и излезте вън! Тогава всички хора ще се изправят. Но трябва да дойде някой да вдигне този камък. Важно е, тези камъни от там да се махнат. – Защо? – Защото, ако Лазар иска да излезе, този камък ще му препятства. Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм. Ти си гладен – трябва да знаеш, как да се справиш със своя глад. – Имам вяра. – Имаш вяра, но трябва да знаеш, как да се справиш със своята вяра. Има случаи, когато с тази вяра можеш да отидеш далеч, дето не трябва. Някога вярата може да те заведе в правата посока, а някога може да те заведе толкова далеч, че да те направи нещастен. Беден си, но срещнеш царската дъщеря, влюбиш се в нея и започваш да мечтаеш, че можеш да се ожениш за нея. Вярваш, че ще се ожениш за царската дъщеря. Вяра ли е това? Не, то е суеверие. Вяра е само това, което моментално се реализира, а не след години. Това, в което вярвате, се отнася за днешния ден. Щом остане за другия ден, то е суеверие. Казваш: Аз вярвам. – Сега вярваш ли? – Мъча се да вярвам. – Щом се мъчиш, това е вярване. – Утре ще се реализира. – Щом остане за утре, то е суеверие. – Ще се уверя, но като прочета, какво са казали философите. – Остане ли философите да те уверяват, това е суеверие. Че философите още не са видели Господа, не са се разговаряли с Него. Те си правят предположения... Дигнете_камъка
    3 likes
  29. Привет, често срещана фундаментална заблуда сред множеството хора е, че слабите ни страни могат да бъдат скрити. НЕ МОГАТ! Поне не пред всички, поне не за дълго време. Защото това си е вид лъжа. Опитай да излъжеш много хора за дълго време в твоя приятелски или семеен кръг и виж докъде ще я докараш - или ще се изтерзаеш, измориш и признаеш, че лъжеш, или ще те хванат. И тогава? Наистина е майсторство да се научим да живеем с уязвимите си места достойно и без да се налага да хабим енергия за прикриването им и въобще живот в лъжа. Това майсторство обаче се отплаща великолепно по една простичка причина - няма на този свят човек без слаби места. И всеки знае това. Тогава, срещайки човек, който очевидно ги крие, лъжата лъсва веднага. Има ли смисъл? Когато я няма лъжата - общуването и животът стават по-леки. Защото всички сме устроени по този план. Ето това е наградата - една степен свобода, която е незаменима.
    3 likes
  30. 31 години живееш с едни идеи за себе си и света и си представяш, че те ще се променят с две срещи с психотерапевт?! Учуден съм.Нормално е процеса да отнеме няколко години.Не ти ли го каза колегата? Ако не е,прочети пак поста на Орлин и си представи, за колко време ще преминеш, през всичките тези процеси които той е описал. Настрой се за една промяна която ще отнеме поне 3 години, така спокойно ще може да работиш за промяната си.
    3 likes
  31. Това е основна грешка, но от странични обяснения едва ли ще стане ясно защо е грешка. До извода всеки трябва сам да си стигне по собствен начин, като именно добрата терапия води до тези изводи без да налага собствено мнение. Да покажеш слабостта си пред всички, ето това е куража и силата която малцина владеят, но основни убеждения трябва да бъдат заменени с нови, за да се осъзнае това...
    3 likes
  32. Мисъл за деня-12.01.2017г Вие не знаете още причините, поради които се образуват човешките навици. Силата на човека е в това, да може да противостои на някой навик. Искаш да се пипнеш някъде, но кажи си: "Защо?" Побутнеш ухото си и не знаеш защо го буташ, побутнеш носа си и не знаеш защо. Някъде се пипаш и не знаеш кои са причините, за да го правиш. Представете си, че в момента се казва една отлична мисъл и ти трябва да я запишеш, но те засърби ухото. Ако се почешеш, ще изгубиш мисълта, твоето внимание ще се отвлече към ухото ти и ще изпуснеш тези думи. Тайната на даването
    3 likes
  33. 3 likes
  34. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Учителю,_да_прогледам! Молитвен наряд за край: Няма любов като Божията Любов Няма любов като Божията Любов,само Божията Любов е Любов.Няма мъдрост като Божията Мъдрост,само Божията Мъдрост е Мъдрост.Няма истина като Божията Истина,само Божията Истина е Истина.Няма правда като Божията Правда,само Божията Правда е Правда.Няма добродетел като Божията Добродетел,само Божията Добродетел е Добродетел.Няма слава като Христовата Слава,само Христовата Слава е Слава Божия.Няма сила като Силата на Духа,само Силата на Духа е Сила Божия. Учителю, да прогледам! Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/ „Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части. Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: Защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти. И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление. И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи. Учителю,_да_прогледам!
    3 likes
  35. Мисъл за деня-2.01.2017г Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Три категории храни. Първото обещание
    3 likes
  36. 3 likes
  37. Мисъл за деня-3.01.2017г И Писанието казва: "Да изпълним волята Божия на Земята." Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че можете да измените Неговия порядък. Все едно, ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък. Това учим ние. Три категории храни. Първото обещание
    3 likes
  38. "росто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. " Това е много ценно! какъв страх е, ако не ти изкара акъла от страх?! Така де! Страхът си има цел, добра цел. Вселената е мъдра, а страхът е част от тази мъдрост, Огромна загуба на ресурс би било страхът да се случва ей така, защото да се гърчим безпредметно. Ами не - предметно гърчене е, с цел е. И въобще, гърчене е, докато се превърне в осъзнат, в кооперация с посланията по характерова хармонизация труд. Осъзнат труд, който постепенно се превръща в по-високо ниво работа по синхронизиране на социалните ни личности, характер и житейска съдба с призванието и мисията, с които сме дошли тук като души. Та, вместо да търсим успокоение, бягайки от уроците си, нека се плашим качествено. Тоест, да научаваме уроците си по смирение, доверие в съдбата и себе си, в живота, Бога и разумността на вселената, уроци по смело себезаявяване, адекватна връзка с холистичната реалност,следване на силни цели, идващи от вечността на призванието ни. Нека като се плашим, да е качествено, като е гарга, да е рошава!
    3 likes
  39. Да, хубаво е да се изчака момента. Чакането продължава средно статистически 345 живота, със стандартно отклонение от медианата плюс минус стотина. Аз отивам да чакам..А докато чакам, смятам да поживея този си живот силно! Имах период в живота си, в който за две години работех сладкар при чичо ми.:) Когато бях нов, в някоя малка почивка съвсем сериозно ми казваше: "Я, докато си почиваш иди да пренесеш десет чувала брашно и още толкова със захар!" ...
    3 likes
  40. Блис, толкова си права, че няма как да не мултиплицирам сентенцията от мнението ти. ТОЧНО ТАКА Е!!! Понеже първото ми образование е по биология, винаги съм се чудел, какво ли щеше да се случи, ако великият Чарлз Дарвин бе отменил знаменитото си пътешествие с кораба "Бигъл", в резултат на което формулира теорията за еволюцията. Дарвин е страдал от паническо разстройство с агорафобия. Представяш ли си - страх го е било за пътува, а това пътуване е вероятно най-важното в човешката история, наравно с географските откривателски пътешествия. Та, добре, че в онея времена не е имало нет, че ПР и агорафобията не са се наричали така, че не е имало МКБ, не е имало нищо друго значение освен СТРАСТТА, ЦЕЛТА, ЗДРАВАТА МИСЪЛ и ПОРИВА на ДУХА. Това ни липсва днес, когато се стресираме, "психясваме", БАР-ваме, и каквото и там да правим с невротичностите си. Няма да спра да го повтарям, колкото и невероятно да звучи - живеем в най-лесните времена, като условия за живот, имало някога на планетата. Поне ние тук. Имаме на разположение ресурси, хора, всичко, каквото е необходимо, за да се справим със страховете си. И точно това е най-голямото предизвикателство - имайки да дръзнем. За да правим това, което искаме да правим, за да обичаме и бъдем обичани от тези, с които искаме да бъдем. Защото някъде в записките си Дарвин пише, че какво значение има от какво е болен, качвайки се на кораба, ако с това пътешествие направи една крачка в човешкото познание, която крачка ще направи света едно по-добро и по-леко място за живеене. Е, направил го е. И е направил възможното ние днес да отчетем, че светът наистина е по-добър от тогава. Въпросът е ние какво ще правим с този по-добър свят? Ще се тюхкаме ли, ваем, или напротив - ще направим макар и първоначално малки крачки, но в правилна посока.
    3 likes
  41. "желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми." Естествено, че за теб не работи. Та ти вероятно си специална. Едва ли има някакъв щанс да си разбрала каквото си прочела отчасти, а да си го направила на една стотна от нужното - едва ли... Както и както сама пишеш, желанието ти е огромно, Нищо, че го пишеш, след като ти обясних, че първо, не е желание и второ, не е за самоубийство, нищо...
    3 likes
  42. Мисъл за деня-29.12.2016г Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Принципи и условия
    3 likes
  43. Здравей, не съм сигурен дали разбрах за кого всъщност питаш - за себе си или за майка си? Пенсионирането е житейска криза за тези, които споделят идеята, че "човек или се намира в криза, или излиза от някоя криза, или се е запътил към поредната криза в живота си". И това кризисно мислене е характерно за хората, които изпитват страх, отчаяние, губят смисъла, лутат се. За да се случва сега това с майка ти - цял живот е било характерно за нея. Но скрита зад маската на отъждествяването на себе си със служебните си ангажименти е останало незабелязано за теб и околните. Необходимо е усилие, за да се промени мисленето от кризисно, в ефективно такова. Майка ти се намира в последният етап от т.нар. стадии на психосоциално развитие. В него, според Е. Ериксън, е важно да се случи следното: "Интегритет срещу отчаяние (старост - над 65 години) Този последен етап се фокусира върху възприеманото завършване или осъществяване на собствения жизнен цикъл. Последната добродетел, която трябва да възникне, е мъдростта. Мъдрият човек разбира относителната природа на познанието и приема, че собственият му живот е трябвало да протече по начина, по който е протекъл." (от уикипедия) Две изречения, но за да станат факт е възможно само в процес на психотерапия. А ако търсиш съвет за теб, как да постъпиш в тази ситуация... след като положиш всички усилия да бъдеш до нея, съпричастна и с готовност да помогнеш да направи вътрешната си трансформация, но все пак всичко това остане без ефект и ти без сили, най-разумното е да се поотделиш от нея: " Уважавай тези, които са щастливи, недей да уважаваш хората, които живеят в мизерия и си я създават сами. Те са болни, патологични. Това и за тях ще бъде от голяма помощ, ще бъде истинско състрадание за тях. Ако не ходите при тях, те ще се върнат към живота. Но вие продължавате да ги уважавате, да удов­летворявате егото им. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция. " Понеже и за теб ще е трудно да предприемеш този ход, защото това все пак е майка ти, разумно би било да поработиш с психолог, за да възвърнеш силите си и увереността. Поздрави!
    3 likes
  44. Не, за теб няма никаква опасност да полудееш. Но, съпруга или съпругата на човек, който има партньор с хипохондрия е в реален риск от полудяване.Така че, не бих се изненадал, скоро време, да гледаш децата си сама, защото съпруга ти ще е в психиатрия. Ще може ли сама да ги гледаш?
    3 likes
  45. Когато съм разколебана по подобен на този въпрос, си прилагам правилото на Христос да не причиняваме на ближния си това, което не искаме на нас самите да причинят. Та опитвам се да си представя как човек, когото обичам и когото смятам за близък умишлено ми предлага "опиат" и ако откажа тълкува това като недостатъчност или липса на любов от моя страна. Грешка 1 ще бъде ако изобщо се съглася да доказвам любовта си като изпълнявам неговите изисквания и се опитвам да покрия неговите критерии за сила и истинност на любовта. Правила съм го доста години - винаги не е достатъчно доказателството, все изникват нови и нови критерии и изисквания... Никак не се чувствам добре дори при мисълта, че този мой близък и любим човек прави всичко това, за да разкрие някакви мои сенчести страни, които дори аз не осъзнавам, и така да си изгради мнение за мен и за моята любов. Сенчестите ми страни са си мои и когато им назрее времето, аз сама ще си ги осъзная. Още повече че преценката на качествата винаги е субективна. Така че не бих желала да причинявам на ближния си такива преживявания. За мен вече не е съществено какво е неговото истинско отношение към мен, а какво е моето истинско отношение към него... Мисля, чв ще продължа да го обичам и след като се опита да провери любовта ми, но ще внимавам да не го изкушавам повече...
    3 likes
  46. Мисъл за деня-23.12.2016г Ние мислим: "Като дойде Христос, какъв ли ще бъде светът!" Ако дойде Христос, ще го познаете ли? Ако дойде, Христос ще дойде тогава, когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако Христос дойде сега и хората не са готови, ще имаме пак същите резултати. Ако дойде Христос и хората са готови да бъдат проводници на Божията Любов, светът ще се оправи. И Бог чака неговите деца да станат проводници. Към извора
    3 likes
  47. ,,Страхувам се да излезна от дома ми, за да не получа паник атака (въпреки, че съм получавала само веднъж), не искам да изглеждам слаба в очите на хората.,, Объркала си представите за психическа сила и слабост. Искам да гледаш двете лекции на Брене Браун в ТЕД.Гледай първо тази за уязвимостта и после за срама.От тях ще разбереш,че силата на силните е, в това,че не крият чувствата си.Ако, такъв човек, има както теб паник атаки, той няма да се стреми да ги скрие. Брене има и две книги на български, купи си ги и следвай съветите.Така, наистина някой ден ще стане6 психически стабилна личност.
    3 likes
  48. Донче, благодаря ти за темата и разсъжденията - точни и в подходящото време! Освен всичко останало, което сте изказали във връзка с Любовта, Свободата и изпитването ( съмнението ), си мисля, че е и заразно. Т.е. - когато го проявиш към някой, без значение кой, то се прехвърля и към най-близките ти и те вкарва в депресии и черногледство. Да не говорим, че този, в когото се съмняваш, също започва да се съмнява в теб.
    3 likes
  49. Преди години, при мен за консултация дойде жена на около 40 години.Бе тревожна, с потиснато настроение, често плачеше и не се чувства6е щастлива.Посещаваше колега, когото не познавах, но за кого бях чул добри отзиви за него.Ефект от терапията обаче нямаше.Когато я попитах, колко често прави секс, тя ми отговори,че с партньора си правят секс няколко пъти в годината. Казах и, че липсата на ефект от терапията е дължи на ниското ниво на естрогени, а тяхното ниво е ниско защото не прави секс.Много малко колеги си дават сметка, че наравно с допамина, серотонина и различни други невротрансмитери, половите хормони играят пряка връзка с емоциите на жената, както и на мъжа, разбира се.Ниските им нива определят ясно изразени тежки депресивни състояния-едно от тях е следродилната депресия, високите нива дават тревожност, включително натрапливости.Обясних и че най-хубавото средство за регулацията им е редовният секс, може разбира се и да започне противозачатачни.Жената не ми повярва и си изследва половите хормони, оказах се прав, бяха ниски. Четейки поста на Диди и сведенията, които ти давам имаш база за разсъждения.
    3 likes
  50. Ще се включа към насоките метафорично, с една притча, която от както прочетох, не излиза от главата ми, тя е много показателна за това, как не умеем да чуваме нужното ни, въпреки, че усилено и непрекъснато слушаме . Един монах трябвало да отиде до големия град. Някакъв човек също бил тръгнал натам и помолил монаха да върви с него. Когато стигнали в града, на едно натоварено и много шумно кръстовище в самия му център монахът казал на спътника си, че чува щурец.- Имаш превъзходен слух , отче! - възкликнал мъжът с нотка на недоверие. - Не!- отрекъл монахът. - Слухът ми не е по - различен от твоя. Всичко зависи от това какво си настроен да слушаш. - Съмнявам се - гласно изразил сега недоверието си мъжът. - Аз не бих могъл да чуя щурец сред този шум. - Повярвай ми, наистина всичко зависи от това какво е важно за теб - настоял монахът. - Сега ще ти демонстрирам-казал той, извадил от джоба си няколко монети и небрежно ги пуснал на асфалта. Въпреки ужасния шум, всички хора наоколо извърнали глави, за да проверят дали пръсналите се стотинки не са изпаднали от техните джобове. - Сега разбираш ли? - попитал монахът. - Всичко зависи от това какво е настроен да чува човек и кое е станало важно за него. Ако всеки ден слушаме скандали и лоши новини, слухът ни се настройва да възприема грозното и злото. Ставаме страхливи и безпомощни и започваме да вярваме, че животът е труден, че хората са лоши, а светът е ужасно място...... А междувременно щурците пеят, листата шумят, ручеите ромолят, а ние не ги чуваме....
    3 likes
This leaderboard is set to Sofia/GMT+02:00