Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing content with the highest reputation since 09/23/18 in all areas

  1. 6 points
    Хайде малко да сменим перспективата. Темата е важна не само заради М. Проблема е повсевместен, цивилизационен цирей е почти...: "Трябвали човек най-напред да създаде добри отношения със самотата си, преди да встъпи във връзка? Да, трябва да се примириш със самотата си дотолкова, че тя срещат двама господари - господари на своите същества, на своята самота - щастието не само се добавя, но се умножава. То се превръща в небивал феномен, в тържество. И те не се експлоатират, а споделят. Не се използват един-друг. Напротив, те стават едно и се наслаждават на съществуването, което ги обгръща. Двама самотни човека винаги се изправят един срещу друг, винаги се конфронтират един с друг. Двама човека, които са познали самотата, са заедно и се срещат с нещо по-висше от тях двамата. Винаги давам следния пример: двама обикновени любовници, които са самотни, винаги се обръщат един към друг, двама истински любовници в пълнолунната нощ няма да се гледат един-друг. Може и да се държат за ръце, но ще гледат пълната луна високо в небето. Няма да са обърнати един към друг, а заедно ще са обърнати към нещо друго. Понякога ще слушат симфония на Моцарт, или Бетховен, или Вагнер заедно. Понякога ще седят край някое дърво и ще се наслаждават на изключителната същност на дървото, която ги обгръща. Понякога може да седят край някой водопад и да слушат дивата музика, която неспирно се сътворява там. Понякога, край океана заедно ще гледат в най-далечната точка на хоризонта. А когато двама самотници се срещнат, те се гледат един-друг, защото непрестанно търсят начини и средства да се експлоатират - как да използват другия, как да бъдат щастливи чрез другия. Но двама души, които са дълбоко свързани помежду си, не се стремят да се използват един-друг. Те по-скоро стават спътници, поемат на поклонническо пътешествие. Целта е висока, целта е далечна. Общият им интерес ги обединява. Обичайно общият интерес е секса. Сексът може да обедини две личности моментно, случайно и много повърхностно. Истинските любовници имат много по-голям общ интерес. Не че няма да има секс, може да има, но като част от една по-висша хармония. Слушайки симфонията на Моцарт или Бетховен, те могат толкова да се сближат, че да се любят, но това е в голямата хармония на симфонията на Бетховен. Симфонията е истинското нещо, любовта се случва като част от нея. А когато любовта се случва сама по себе си, нетърсена, ненамислена, просто като част от по- висшата хармония, тя носи в себе си напълно различно качество. Тя не е вече човешка, а божествена. Думата „щастие” (англ. happiness) идва от скандинавската дума „хап”. Думата „случва се” (англ. happening) идва от същия корен. Щастието е това, което се случва. Не можете да го произведете, не можете да му заповядате, не можете да го принудите. Най-много можете да сте достъпни за него. Когато се случи, нека се случи. Двама истински любовници са винаги на разположение, но никога не мислят за щастието, никога не се опитват да го намерят. Така, те никога не са разочаровани, защото когато стане - стане. Те създават ситуацията - всъщност ако вие сте щастливи със самите себе си, вие вече сте такава ситуация, и ако другият също е щастлив със самия себе си, това също е ситуация. Когато двете ситуации се доближат, се създава една по- голяма ситуация. В тази голяма ситуация се случват много неща - без нищо да бъде направено. Не се налага човек да прави нищо, за да бъде щастлив. Просто трябва да остави щастието да тече. Така че, въпросът беше, трябва ли човек първо да се помири със самотата си, преди да встъпи във взаимоотношение? Да - да, абсолютно. Така трябва да бъде, иначе ще бъдете разочаровани и в името на любовта ще правите нещо друго, което изобщо не е любов".
  2. 6 points
    Георги Балджиев

    Steli

    Здравей, състоянието, което описваш налично в момента принадлежи към групата на тревожните разстройства. Нарича се още натраплива невроза. Обикновено, за да се развие такава невроза е необходима предпоставка - дали в характера, дали в стресово преживяване в миналото, няма значение, но все таки трябват условия, които да допринесат за проявата ѝ. С други думи - в миналото си имала една скрита и несъзната тревога, така че не е съвсем разумно да искаш да бъдеш като преди. Преди не си била спокойна. Тя и паниката ти е дошла затова - да те "събуди" и провокира да се промениш, за да можеш да изпълниш живота си със смисъл, който надхвърля преходните желания на его-то и мизерничките игри на ума. В процеса на психотерапия не просто ще си "говориш" с терапевта си. Както много пъти съм казвал - психотерапията е по-скоро правене на "неща", отколкото просто говорене. А доколкото сесиите се изпълват наистина с разговори, то те не са обичайни - в тях има структура и замисъл, които в добри терапевтични "ръце" те водят към смелостта ти и промяната към творческата ти и любяща изява на Тази Която Си (а Коя Си Ти е въпрос, който доста често неврозата провокира търсенето на отговор). Поздрави!
  3. 5 points
    Aабсолютно, за всичко си права, спомена за времето когато си имала симптомите е пуснал отново реакцията.Нищо чудно, догодина по същото време пак да я пусне. Ще отмине.
  4. 5 points
    Донка

    Страх

    За заминалите (не мъртвите) се мисли с любов и благодарност. Те могат да ни сторят само добро и да ни помогнат. Препоръчвам за изчистване на негативните мисли за тях Молитвата за заминали от Учителя: А иначе никой не е останал вечно тук - както пристигаме, така си и заминаваме - това е естествен процес. Древните са го осъзнавали. Нашата цивилизация ни учи да се страхуваме от тази смяна на формата на живот. Гъсениците страхуват ли се да се превърнат в пеперуди? Пеперудите страхуват ли се да оставят своя живот в яйцата си? Когато човек промени своето отношение към този процес, страховете се стопяват ..... Изпитано. ПП. Молитвата се казва бавно, с осъзнаване и с любов в сърцето към човека, за когото я казваме. Аз се опитвам да си представя това, за което се говори вътре и ми действа прекрасно. Ако все пак е трудно любовта да измести страха, опитайте да си припомните щастливи моменти, които сте изживели с този човек...
  5. 5 points
    С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното. Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе. Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот. Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.
  6. 4 points
    Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.
  7. 4 points
    Момче, ела една седмица при мен в Плевен.Ще те водя по два пъти на ден на фитнес и на стадиона и на края на седмица ще си забравил за всичките си оплаквания. Виж и прогнозата за времето, нека е хубава, защото през останалото време, ще ти дам една права лопата - имам декар и половина двор за обръщане. И, не се шегувам. Аз, лично, така се оправих, преди години.
  8. 4 points
    Така си е Често съм го чувал... Това, което премахва този страх, е себепознанието - целият ти живот стои зад него, цялата ти житейска история, възпитание... Това, което Донка ти казва, принципно е така, когато отношенията са на по-високо ниво, между зрели хора. Когато обаче сме позадръстенички със страхове, до там има път и няма как да се скочи с лъвски скок, а има постепенни стъпки, за които споменах по-горе. Да виждаш жената като равностойно човешко същество, на което с удоволствие да се възхитиш и да рзбираш, общувайки непринудено, е наистина прекрасно. Тогава и решаваш/ те докъде и какво искате. Но, това е когато страховете св преработени и в теб живее автентична смелост и спокойна харизма. Няма как директно да си в тази позиция, без споменатата работа, твърдя го. Сега пробвайки я, би дал съвсем различно от желаното впечатление - просо засега не си там... За терапевта и терапията - всичко е свързано, да! Виж тези статии - дават добра светлина по въпроса: Какво иска жената от мъжа (всъщност!)? Отхвърляйки бащата (и мъжкия принцип въобще) Обмен между мъжа и жената Зад великия мъж - велика жена
  9. 4 points
    Донка

    Приятелка/партньорка

    Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна. на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето....
  10. 4 points
    Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв... Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...), от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!
  11. 4 points
    Светослав, ще ти споделя и аз моя опит с "въртенето на свят". Няколко месеца съм била в това състояние, точно по време и след пика на най-високата си тревожност. И то винаги, докато съм на работа. А аз обичам работата си - преподавам на деца. Отне ми известно време да ми просветне - огромните очаквания, които стоварвам върху себе си, нетърпението ми, желанието ми Всичко да е идеално и да поема Аз цялата отговорност, щото нали трябва да има контрол, всъщност доведоха до... Липса на контрол. До липса на стабилност - "вие ми свят". Тук ще спомена малко за женската енергия, която всички имаме, но при повечето от нас е малко позатисната, непроявяваща се. Та, един от аспектите на женската енергия е да кажеш: "Ще направя каквото мога, но това, което останалите ще вземат, е тяхна отговорност." Да можеш да отвориш длан и да пуснеш. Да направиш това, което наистина желаеш, усещаш за вдъхновяващо, за естествено, а не, което "трябва", което Ти контролиращо мислиш, че някой друг иска и очаква - с други думи, да проявиш себелюбов и себеуважение. И менгемето на собствения ти контрол да отпусне хвата си. Струва ми се, че, както и другите вече са отбелязали, може да не иде реч за смяна на професията - а за твоето "смилане" на онова, което правиш, което очакваш. Може би там е разковничето. Ако пък искаш да я смениш - НИКОГА не е късно за това. Световъртежа е всъщност твой приятел, който ти казва: "Хей, я стой тук, никъде няма да ходиш, виж какво се случва в теб Точно тук и сега!" Аз лично трансформирах убежденията си и това промени моето състояние. За което (но и не само) благодаря на Орлин! Не е била външна промяната. Ако беше само външна, струва ми се, че отново щях да посрещна същия симптом, но през Друго.
  12. 4 points
    Донка

    Приятелка/партньорка

    Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне? Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. Ето част от днешната беседа от Учителя: Работа и почивка. Любов и мъдрост
  13. 4 points
    „Добрата молитва" „91 псалом" „Молитва на Царството" „В начало бе Словото" Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Матея. Утринно слово: Отвън дрънкането, отвътре ученето - 6 декември 1942 г. „Отче наш" Отвън дрънкането, отвътре ученето
  14. 4 points
    По-напредналите души си избират родителите, средата, в която да се преродят. В по-тежки ситуации обикновено, за да помогнат за повдигане на рода или група души... Малко работя с деца, но това ми дар и го правя с любов. Срещам деца, които познават родителите си по-добре отколкото обратно. И децата сякаш са отговорни за родителите си, което е интересно, защото този товар е приет от душите най-вероятно... Доста стереотипи ми се разбиват и виждам нови неща при досега си с деца... Родителите, както каза Донка сме тези, които осигуряваме среда за развитие на душата. Всяко дете си идва със свои характерови особености, разбира се има и предаване от гена, рода, при който се е родило детето. Възпитанието има свой принос, но най-важна е Любовта. В първите години на майката... Много отговорност носим за това, какви бъдещи хора създаваме.
  15. 4 points
    Йога води към същността, към Бога - тоест, получила си малък допир до различно възприятие, на природата на нещата отвъд булото на преходното. Не се впечатлявай много от ефектността - не тя е интересна, а насоката за развитие и все по-плътно разтваряне на потенциала, която не само през йога ти е давана. Интересното е, че самата тревожна психосоматика също е призив към такова отпушване за потенциала, промяна на мирогледа, живот по Бога. Виж статиите ми от "духовност и психотерапия".
  16. 4 points
    Донка

    Страх ли ви е да обичате?

    В неделя четохме една невероятна беседа от Учителя, която сърдечно препоръчвам по въпроса за егото и страха да обичаме - Марта и Мария Не, там няма точно така да ги срещнете, но Учителя умее да обяснява толкова просто толкова сложни неща....
  17. 4 points
    Майсторството в случая ще бъде не да промениш професията си, за да се случи и вътрешната ти промяна, а обратното - като следствие на вътрешната трансформация да се прояви новата посока на професионална реализация. Напълно в подкрепа на мнението на Орлин - недей да се движиш в плоскостта " какво ли не опитах", твърде хлъзгаво е. Има толкова много за "опитване", че три вечности няма да ти стигнат да изредиш и милимунда от възможностите. Има и духовна перспектива в историята със световъртенето. Обсъди я с терапевта си.
  18. 4 points
    Останалите 20% са тези с хистеричните вторични и първични печалби, кръшкачите, мрънкачите, психо-туристите, мързеливите, търсещите на хляба мекото и на живота лекото, квадратно мислещите груби материалисти... За тях наистина остават антидепресантите, не защото са тежки случаи, а защото с тях хронифицирано поддържат неврозата си, която всъщност им носи искани от тях несъзнавано изгоди, с които не желаят да се разделят.
  19. 4 points
    Орлин Баев

    Страх

    Бил е обичаен характеров страх -един от най-масовите. Не си го решила овреме и е прераснал в натрапливо състояние. Работата с натрапливостите връща процеса назад. При преодоляването им, вече се учиш на цялост и смелост, вече се започва работа по характеровата ти интегрираност и извличане на добрите потенциали, по стабилността ти. В такъв психотерапевтичен процес, натрапливостите ще се нормализират. Добра идея е въпреки това да продължиш психотерапията - по-разредени лични и редовни групови сесии в психотерапевтичната група на терапевта си. Такава характерово насочена работа ти дава стратегическа житейска хармония, ясни цели, мотивация, радост от живота. Научаваш се да се доверяваш на житейската мъдрост, да обичаш вече при разтворен страх, превърнат в сърдечна харизма. Силно ти препоръчвам успоредно с психотерапевтичния процес, от който имаш нужда и към който те насочвам, да придобиеш вкус и към духовността. Да прочетеш добри книги по въпроса за по-големия Живот, за липсата на т.н. смърт, за преходността и нерушимостта, за същността и смисъла на човешкия живот. Примерно през бялото братство или тибетския будизъм. Като книги, виж този списък. Имаш да се учиш на обичане, на доверие в себе си и присъствието си в този свят, да разширяваш кръгозора и мирогледа си, да мъдрееш. Четене, познание, да. Но ключово важно е себепознанието, което имаш да градиш в психотерапия - тази среща със собственото несъзнавано, което сега се опитваш да изолираш, за да живееш от позицията на едно съзнание, като малък сал мятано в широките води на несъзнаваното. Та, имаш да се учиш да плуваш...в себе си. Да минаваш през страховете си, да се гмуркаш в тях презглава, за да си вземеш от тях силата, свободата, мъдростта и радостта си.
  20. 4 points
    „И дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ „В начало бе Словото“ Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана – до 26-и стих. „Духът Божи“ Ще взема само няколко думи от 26-и стих: „Там ще бъде и слугата Ми.“ Неделна Беседа: Там ще бъде и слугата Ми - 5 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“
  21. 4 points
    Много хубава е темата! Благодаря, Инес! Страхът да оставя безусловната любов да ме ръководи, съм го изпитвала на времето и по друга причина. Това е страх от различността ни. Хората могат да бъдат противоположни по своя избор и усещания, и пак да се обичат! Но за това се иска специално осъзнаване на множествеността на Вселената. А нас масовата култура ни подстригва от малки "под горшок" - на всеки ни захлупва едно гърне на главата и всичко, което не влиза в него, се стриже. И всички носим еднакви прически на ума и желанията си. Има и още една страна - човек може да обича не само отблизо, и с физически контакт. Ние свързаваме любовта непременно със съжителство и съдействие. Затова възниква страх от неразбирателство и той прекъсва любовта. Ако такова неразбирателство е вероятно, може да се обича и отдалеч. Такава любов е в пъти по-качествена, отколкото търканията в ежедневните ситуации...
  22. 4 points
    До всички, които са замаяни и светоовъртяни: опитайте първа стъпка упражнения за заземяване - в нета има описани предостатъчно. Но само като първа стъпка и при положение, че няма здравословен проблем. Втора и последващи стъпки към справянето е само процес на психотерапия - без качествена такава света ще се върти, за да подсеща, че има за работа по акордиране на душата с Бога.
  23. 3 points
    Alexeo

    Страх ли ви е да обичате?

    За мен способността за обич се определя от душевното и духовното здраве. То донякъде зависи от нас самите.
  24. 3 points
    От страх не означава да трепериш .Може да изглежда точно така , егоизъм , равнодушие .Страха е най изобретателното нещо . Даже не трябва да му обръщаш специално внимание и изглежда като естествена благословия към родата на засеклия те голф . Лицемерието също е лице на страха , като двуличието .Криеш истинското си аз , да не го наранят . Снобизма го има, но какво от това . Какво като се страхуват да се заявят с мъничките си намеци за любов .То да обичаш , трябва да го научиш ,защото сме хора и други същества като нас няма .Човешката обич ние я утвърждаваме и учим света на нея , пп Не се въздържах за този цитатат на Расвет, От вчера го гледам и е писан за тук Там ще бъде и слугата Ми
  25. 3 points
    Благодаря за беседата! Там ще бъде и слугата Ми
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×