Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Допринасящи


Popular Content

Showing most liked content since 09/20/17 in all areas

  1. 5 points
  2. 5 points
  3. 5 points
    Здравей, задаваш най-важния въпрос на съществуванието ни Но нивото на съзнание и ум, които задават въпроса, отговор няма да дойде. Има много път за извървяване. Защото ако просто ти бъде даден крайния отговор - че животът няма смисъл, може да го изтълкуваш по безброй превратни начини. Животът няма смисъл - той е своего рода празник на битието - танц на материя, енергия и съзидателна Сила. Но в този танц има невероятен момент - всяка осъзнала се система (като нас, човеците) има право и възможност да придаде смисъла. Това е много по-различно, дори бих казал величествено и вдъхновяващо, отколкото простото намиране на някакъв скрит смисъл, в игра на криеница, в която... кой и от кого би се крил..? „Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“ ... „Поеми живота в ръцете си. Огледай се – всичко около теб празнува. Виж дърветата – не са сериозни като теб. И птиците не са сериозни. Усети енергия в тях. Почувствай със сетивата си как празнуват, че са живи! Виж реките и океаните – виж колко диви и радостни са. Всичко около теб се е потопило в радост – просто защото съществува. Гледай света около себе си. Чуй го. Стани част от него.”
  4. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Молитва за Свещената Чистота Ценни_мисли -беседа Молитвен наряд за край: Да се прослави Бог в Бялото Братство.... - формула Ще прочета част от 5 глава от Матея, от 3 до 13 стих. Ще прочета няколко изречения, които наричам ценни мисли за постижението на един красив живот.*) Има две неща в света непостижими. Те са великото голямо и великото малко. Всички хора се намират в стълкновение с тези две противоречия в живота. Някои хора искат да станат големи, не може да станат. Някои хора искат да станат малки, и това не може да стане. Нито малък можеш да станеш както трябва, нито голям може да станеш както трябва. Всички хора имат стремеж. Здравият човек има стремеж да бъде здрав, ученият човек има стремеж да бъде учен. Добрият човек иска да бъде добър. Свeтият иска да бъде свят. Силният иска да бъде силен. Но никой не е могъл да реализира туй което иска. Защото силният след като реализира силата, задържа ли я? Зад безсилието е силата. Какво седи зад силата? – Зад силата седи безсилието. Какво седи зад доброто? Злото. А зад злото? Доброто. Какво седи зад омразата? Зад омразата седи любовта. Какво седи зад любовта? Омразата. Питате, какво искам да кажа с това? Туй именно, че зад доброто седи злото. Ако ти не разбираш доброто, ще дойде злото, ако не разбираш злото, ще дойде доброто. Всеки, който не разбира доброто, идва до злото, и всеки който не разбира злото идва до доброто. Щом ти разбираш доброто, до злото не идваш. И щом разбираш злото, ти до доброто не идваш. Значи в неразбирането на нещата има един прогрес възходящ, а в разбирането на нещата има един низходящ прогрес. Може да се доказва това. Един математик може да ви докаже, че като умножите една въображаема единица 4 пъти сама на себе си, ще получите едно реално число. Един въздушен газ, който е невидим, като го сгъстите 4 пъти, той ще стане чрез налягането видим, той ще се сгъсти. Невидимите неща може да станат видими. Кога? Всички онези предмети, които вървят по права линия, са невидими. Защо? За да видиш какъв да е предмет, той трябва да се отклони от правата линия, или казано с езика на геометрията, да направи едно пречупване, да се образува какъв и да е микроскопически ъгъл. Следователно ще имате една малка рефракция, една сянка се хвърля. Ако няма никакво пречупване, вие не можете да видите нещата. Следователно, всички онези предмети, които имат коефициент единица, са невидими. А всички други предмети с коефициент 2 са видими. Тези, които имат коефициент 3, също са видими. Колкото повече се увеличава коефициентът, нещата стават по-видими. Следователно, първата причина, която е невидима сама по себе си, след като направи едно малко пречупване, тя е образувала закона. Законът, това е едно малко пречупване на правата линия. Следователно, ти виждаш известно ограничение, в което ти вървиш. Законът, след като се е пречупил, той е станал видим – образувал е резултати. Всеки един закон има свои последствия. Сега, това са общи твърдения, но важно е да приложиш един закон. Нали и в моралния свят има закон – закон, който хората могат да изпълнят. Говори се за закон на живота, но и него хората не могат да изпълнят, и вследствие на това, като не могат да приложат закона на живота, хората умират. От неразбирането на закона на живота хората умират. Когато разберат този закон, ще оживеят. От неразбирането условията на живота хората осиромашават. Като разберат условията, те забогатяват. Богатият, когато не разбира условията на богатството, той осиромашава. Сиромахът когато разбира условията на сиромашията, той забогатява. Ценни_мисли
  5. 4 points
    Мисъл за деня-9.10.2017г Когато обичаш някого и откриеш слабости и погрешки в него, без да отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към тебе и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на любовта. Ще знаете, че вашата любов ще мине през всевъзможни изпитания, и вие трябва да бъдете силни, за да издържите. Изпити-на-любовта
  6. 4 points
    Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото - песен Божествената_усмивка - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Духът Божий Едно малко размишление Прочете се беседата „Идеалът на човека“ от книгата „Любов към Бога“. Разправят за един българин, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил. Като кръщелник гощавали го по български: Ха за здравето на кръстника, ха за здравето на кръстницата, за кръщелничетата, пил за този, за онзи и се напил. Качил се на коня, но си турил гърба към главата на коня, вижда конят върви назад. Казва: Откак дойдох при кръстника, светът тръгна назад. Слязъл, пипа, пипа, казва: Чудна работа, къде отиде главата на коня! Та главата е там, но той изменил своето положение в света. Казвам: Съвременните хора са влезли в живота, но са обърнали гърба към разумното, гледат към животинското. Животинското, то е опашката на коня, то не разрешава въпроса. Човек да живее добре е най-лесното. По-лесна работа от добрия живот няма на света. А сега е най-трудната работа. Няма по-лесна работа от добрия живот. Има ли нещо мъчно да дишам? Мъчнотията е, когато няма кислород. Тогава е мъчно да се диша. Няма по-лесно от яденето на хляб, но ако е пръст или камък, мъчно е да ядеш. Вчера работим в градината, минават една млада софиянка, доста умна, с висше образование, женена за доктор, и някой си друг господин от Варна. И той образован човек. Търсят ме. Защо ме търсят? Намерили се на тясно. Търсят ме, понеже син му умрял в Пловдив, много умно и високо издигнато дете. Това дете накарало баща си да дойде да ме търси. Извади портрета и казва: Виж, какво хубаво дете. Рекох: В оня свят за него има по-добри условия. Та ме пита госпожата, в оня свят ще се познаваме ли. Рекох: Оня свят е тук. Че вие тук не се познавате, как ще се познавате в оня свят. Тук хората се познават по маските. Какъв е човекът не го знаем. Казва: Прав си. – В оня свят ще започне познаването. Тук не се познаваме. Тук е бал с маски. Отиват двама млади, които влизат в семеен живот. Турил си мъжът една маска – отива на бал с маски, не казва на жена си, че отива на бала. Жената и тя отива скритом и тя с маска. Попаднали двамата и се срещат на бала. Казва единият: Може ли да благоволите да си откриете маската? А, казва, не смея. Усеща, че той може да е там. Тогава ще пита: Кой ти позволи на бал с маски да ходиш? Често забелязвам, когато някой дойде и иска да се покаже религиозен, набожен, туря си омилно очите, като че е срамежлив, се към земята гледа. Турците казват: Който към земята гледа, душата изгаря. На земята гледа, уж голямо смирение има, за нищо друго не мисли. Някой път виждам една черна краска, гъста, на лицето. Най-първо той има нещо, което го смущава. Една сестра, доста набожна, иде при мине и ми казва: Учителю, снощи щях да умра. Рекох: Трябва да има неща в тебе, които не ти са потребни. Имаш едно прасе, което те смущава по четири, пет пъти трябва да ставаш да го храниш. Пусни го, освободи го, да иде в гората. – Какво ще стане с прасето? Твоят живот не зависи от твоето прасе. Казва: Малко мазнина ми трябва за през зимата. Ако си месоядец, тебе ти трябва, но ако си вегетарианец, не ти трябва. Та казвам: Както и да се засяга живота, да оправим животът е много мъчна работа. За да оправиш някой човек, трябва да го приспиш. И съвременните лекари намерили начин, турят нещо под носа, ще го приспят, ще му правят операция. Хубаво е, когато правят операцията, не чувствува болката, но като се събуди, удвояват се болките. После някой път не го упояват, но турят известна течност и анестезират мястото. След като са направили операцията, пак се удвоява болката. Една операция може да се направи и без упойка и без анестезиране. Ти имаш един лош навик. Само веднъж пожелай и той ще си иде... Божествената_усмивка
  7. 4 points
    Прекрасна беседа, благодаря! ...Сега аз искам само да ви припомня някои работи, които знаете, но не сте ги приложили. Защото всички знаете да обичате тези, които ви обичат. Няма някой от вас, не съм срещал някой да не знае какво е обичта. Даже това и животните го знаят. Казвате, каква е целта, какво е предназначението на едно животно? Окажете му малко внимание и веднага туй животно е разположено спрямо вас. Не само животните, но и растенията: направете каква и да е услуга на някое растение, и то се привързва. Но хората не са се научили още да обичат тези, които не ги обичат. Питам тогава, как ще примирим с нас този стих "Бог е Любов." А после казваме, че хората не се обичат. Може ли едновременно Любовта да произтича от два източника? Може ли Бог да ни люби и хората да ни любят? Ако ние приемем, че хората ни любят, тогава ние от Любовта на Бога нямаме нужда, а пък ако Бог ни люби, тогава ние нямаме нужда от любовта на хората. Не само да мислим, че някой ни обича, но онзи, който ни обича, трябва да допринесе нещо за нашето развитие. Христос казва: "Това е Живот Вечен" – Любовта на Бога внася Вечния Живот като едно благо. Да те люби Бог, това е да притежаваш най-голямото благо в живота, а щом имаш най-голямото благо, ти имаш всичките блага, които Вечността съдържа в себе си. Щом имаш тия блага, ще бъдат изключени всичките тревоги, които сега имаме. Сега всички хора сме поставени на големи тревоги. И богатите, и бедните, и учените хора, всички са подложени на една вътрешна коренна промяна, на едно терзание; даже и светиите на земята, и те са подложени на големи изпитания. И светията може да бъде изложен на изпитания. Но във всяко едно изпитание има нещо, една задача, която човек трябва да разреши. Един умен баща дал своята тояга на сина си и казал: "Синко, докато държиш тази тояга в ръцете си, всичко може да спечелиш. Тази тояга да пазиш като очите си!" Синът носил тоягата, но не му вървяло и той осиромашал, че му останала само тоягата; и няколко пъти той мислел да я зареже или продаде, но за една тояга колко ще му дадат? От баща му му е дадена. Един ден го напада един бик и той, за да се спаси от бика, счупил тоягата, но се избавил. На две счупил тоягата и казва: "Отиде всичкото щастие!" Обаче като разгледал счупената тояга, видял, че тя била пълна със злато и си казал: "Защо бикът не дойде малко по-рано, защо толкоз късно дойде?" Казвам: Вие носите тояга, вие носите вашето щастие, и трябва да дойде някое голямо нещастие, за да се счупи тоягата, за да видите, че има нещо голямо скрито в нея. Сега някой може да каже: "Да бих имал такава тояга!" Всички носите такава тояга. Само че трябва да дойде бикът, да счупите тоягата. Казва се в Евангелието на Лука, че Закхей искал много да види Исус, и понеже имало много народ в Еридан, а той бил нисък, затова се покачил на една черница, за да Го види. "И като дойде до това място, Исус му рече: "Закхее, слез скоро, защото днес трябва да остана в твоята къща" И прибърза Закхей та слезе и прие Го с радост." Когато ние приемем Великото в света Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света, това са проводници или образи на туй Велико Същество. Когато ние говорим за Бога, някой път тази идея ни се вижда смешна. Казваме: Като какво нещо е Бог? Хората всякога са склонни да почитат туй, което прилича на тях. Всичките божества, които хората имат на света от памти века досега, все приличат на тях. Но всяко божество, ако прилича на тебе, пък ти не приличаш на него, това е едно противоречие. Казвате: "Христос е Божественото, ние като Христа не можем да бъдем." Ако ти като Христа не можеш да бъдеш, какво отношение може да има между теб и Христа? Ти отиваш при някой учен професор и казваш: "Аз като този учен професор не мога да бъда." След време, като се учиш, може да станеш. Не точно така като него, но знанието, което този професор има, и ти може да го имаш. Тогава Христовите думи как ще ги изтълкуваш? Той казва: "Ще дойде време, когато вие по-големи чудеса ще правите от тия, които аз правя." В Христа не е имало такива дребнави разбирания за живота, да кажем, че ще Го засенчат. Той казва тъй: "Отец ми е, Който живее в мене, аз изпълнявам Неговата воля." Всеки един човек на земята, който иска да изпълни делата тъй както Христа, той не може да ги изпълни, ако Бог не живее в него. Ако Бог не живее в него, нищо не може да направи. Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост. Ако ти обичаш някого, ти ще почувстваш и неговата любов вътре в душата си. Има неща в света, които при известни условия са невъзможни, при други условия са възможни. Няма да ви разправям. Има една история, за някой си стар цар. Един от неговите учени, мъдреци, се провинил и царят го осъдил на вечен затвор. Ходил той, молил се, но царят казва: "Не, според законите на държавата, трябва да претърпиш наказанието. Така трябва да се упражниш, нищо повече." Всички се опитали да повлияят на царя, но той останал непреклонен. Той имал дъщеря, която обичал от сърце, единствена дъщеря. Тогава един мъдрец, който искал да помогне на осъдения, се помолил на Бога и дъщерята на царя се разболяла, и била на умиране. Викали всички лекари на царството да лекуват дъщерята, но те казват: "По никой начин не може да оздравее, тя е осъдена на смърт." Явява се тогава този мъдрец, който казва: "Аз ще я излекувам, ще й възвърна живота, само при едно условие – ако вие пуснете затворения на свобода" Царят казва: "Възможно е сега." Невъзможните неща в едно отношение стават възможни само при любовта, която може в дадения случай да се проява. Само при Божествената любов невъзможните неща стават възможни. Думата "любов" не означава някакво чувство, афект. Под думата "любов" аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. Онзи човек, който има любовта, пред него цялата перспектива на живота е ясно определена, той не язди в тъмнина, той не разсъждава както разсъждават хората Ние може да кажем, че Хималаите са най-големите планини, но питам какво струват Хималаите пред Слънцето? Ако има жители на Слънцето, те ще се интересуват ли от Хималайските планини? Даже Земята, която е толкова малка по отношение на Слънцето, какво значение може да има тя ако е по големина като него, тя никаква ценност не може да има. Може да съществува друго едно разумно отношение в света. Равенство и братство съществуват само в закона на Любовта. Единственото братство е в Любовта. В знанието равенство не съществува и в свободата не съществува. Равенство съществува само в свободата, която е проникната от Любовта. Само в знание, което е проникнато от Любов, равенство съществува. Но знанието и мъдростта сами по себе си, като светлина,различно осветяват разните предмети, няма еднаквост. Но в закона на Любовта има еднакви отношения. Любовта е най-голямата хармония, която съществува. Когато казваме, че Бог е Любов, разбираме същината на живота, от дето всеки човек трябва да почне. Може да проучваме живота от положението на Мъдростта, но той ще остане само една тайна. Ние може да проучваме живота от гледището на Истината, но той ще остане една тайна. Ако проучваме живота от гледището на Любовта нашият живот ще се осмисли... Прие_го_с_радост
  8. 4 points
    Добро утро и светъл успешен ден . Много ценно е продължението на мисълта,която е публикувала Донка,затова ще я копирам отново тук за размисъл.В нея се съдържа решение за доброто бъдеще на човечеството .Да прогледнем за своите тесногръди отстоявания на частта (респ.своята истина ) и да видим цялото ,цялата истина за света . Прие го с радост
  9. 4 points
    За начало: Добрата молитва В начало бе Словото Ще ви прочета една от най-съдържателните глави на апостол Павел, 13 глава от Първото послание към коринтяните. Духът Божий Размишление върху изгрева на слънцето. 342. Единственият път - 23 март 1941 г. За край: Отче наш
  10. 4 points
    Мисъл за деня-5.10.2017г Често ме запитват: „Как ще се спаси светът?”. Като дадем място на Бога да живее в нашите сърца и умове. – „Как ще познаем, че Бог живее в нас?” Много просто: ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Напразно_ме_почитат
  11. 4 points
    Мисъл за деня-4.10.2017г Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Милосърдие и користолюбие
  12. 4 points
    Tворители на Словото, 3 юли 1932 г.
  13. 4 points
    Творители на Словото, 3 юли 1932 г.
  14. 4 points
    Творители на Словото, 3 юли 1932 г.
  15. 4 points
    Благодаря! Божествена книга
  16. 4 points
    Добрата молитва 20 глава от Евангелието на Матея, от 1-ви до 16-ти стих. 1 Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. 2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. 3 И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни, 4 и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. 5 Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. 6 А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни? 7 Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. 8 Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. 9 И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. 10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. 11 И като го взеха, роптаеха на стопанина, 12 и казваха: че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. 13 А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? 14 Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. 15 Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? 16 Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани. Неделна Беседа - Малцина избрани - беседа, държана от Учителя, на 26 юни 1932 г., София – Изгрев. Молитва на избраните
  17. 3 points
    Мисъл за деня-16.10.2018г Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. Даром
  18. 3 points
  19. 3 points
    Мисъл за деня 13 октомври 2017 Любовта привлича щастието. В който дом, в който ум, в което сърце, в което тяло стъпи любовта, всичко върви напред. Добрият път
  20. 3 points
    Мисъл за деня-11.10.2017г Искате ли да поставите здрава основа на отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.Всички ходите и търсите любовта навсякъде – там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе си. Ако чакаш сега да дойде в тебе, то е загубена работа. Законите на любовта
  21. 3 points
    Мисъл за деня-10.10.2017г Силата на човешката душа седи във възприемането на любовта. Когато човек възприеме правилно любовта, в душата му настава мир, радост и веселие и всички противоречия в живото му изчезват. Три_ценни_неща
  22. 3 points
    Мисъл за деня-2.10.2017г Ако Орфей със своята песен е могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Идеалният човек
  23. 3 points
  24. 3 points
    Благодаря! "Когато влезете в живота имате три положения. Щом любовта е едноцентрова, братство ще има. Щом дойдем до мъдростта, братството излиза вече, там има ученичество, ученици има. Щом дойдем до истината, там има господари и слуги. В любовта има братство, в мъдростта има учители и ученици, в истината има господари и слуги. Ако вие влезете в тоя свят, дето истината е господарка, вие ще видите, какво отношение има между господари и слуги. Когато живеят разумно, господарят си е господар, слугата си е слуга. Слугата съзнава, че е слуга, той слугува. Господарят съзнава, че е господар, той господарува. Щом влезем в областта на Божията мъдрост, там има учители и ученици. Но има отношение между учителите и учениците, тогава ще видите как учителите проповядват, как способните ученици учат. Щом дойдете до любовта, там всички снемат дрехите си, господарите снемат дрехите си, учените снемат дрехите си, слугите снемат дрехите си. Всичките обличат своите братски дрехи и пишат вече, че са братя. Щом излезат от любовта, тогава снемат братските си дрехи и турят дрехите на учители, други турят дрехите на ученици, някои турят дрехите на господари, други – на слуги. Туй е великата реалност в света. Ако ти искаш да бъдеш господар, ти трябва да слугуваш. Ще се учиш при истината. Ако искаш да бъдеш учител, ти при мъдростта трябва да идеш, ще се учиш. Пък ако искаш брат да бъдеш, ще идеш при любовта." Единственият път
  25. 3 points
    Мисъл за деня -7.10.2017 Има един закон: хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл ти можеш да мислиш и да се развиваш. Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка – тогава ти вече не можеш да мислиш. Запалена_свещ
  26. 3 points
    ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ По времето на Школата на Учителя нямаше човек, който при един или друг случай по някакъв повод да не се е обръщал към Учителя за съвет и помощ. Така той е разрешавал своите лични проблеми, получавал е насока в своят житейски път и за него името и образа на Учителя беше всичко. Ние бяхме свикнали с това, че имаше Онзи, който разрешаваше проблемите ни. Изведнъж той си замина и мястото му остана свободно. Сбъднаха се едни негови думи казани пред мен: „Не след дълго време всички ще преминете през изпитания". И това време не се бави много дълго. Изминаха един-два месеца и изведнъж ние разбрахме, че се намираме в друга епоха. Тогава излезнаха на преден план многото спиритисти, които по начало ги имаше на Изгрева и започнаха да викат на сеанс Учителя, за да им се яви и да им каже какво да правят. Но Учителят отначало не се явява на сеанс. Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи. По това време всички нейни проблеми, които има в себе си постепенно започват да се преосмислят и да се разрешават от самото присъствие на Учителя. Около десет минути двамата мълчат, накрая Учителят става и й дава знак, че може да си отиде. Въпроса за нея е бил решен и тя постъпва така както проблясва светлината в нейното съзнание от присъствието на Учителя. Ето ви един метод как работеше Учителя навремето. Спомням си, Георги Томалевски отива при Учителя за съвет по някакъв негов проблем. Учителят му казва: „Вървете. Учете и не се спирайте дори и при мене. А прилагайте Словото ми". Ето това е друг метод за разрешаване на проблемите по времето на Учителя. Невена Неделчева беше станала писателка и издала няколко книжки. Отива при Учителя, за да пита дали може да използва някои негови мисли, които да ги използва в своите литературни произведения. Учителят казал: „Вода много, а водоносци малко". Това е следващият етап, през който преминават учениците. А сега ще разкажа най-интересното. Тя беше се свързана с Любомир Лулчев и за нея той бе един голям авторитет. Спомням си след заминаването на Учителя пред свои познати тя прави следното изявление: „Когато говоря за Учителя и споменавам думата Учител, то аз разбирам учителя Любомир Лулчев". Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори - за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. …………………………………. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците. Всичко онова, което те пророкуваха беше лъжепророчество. А ние чрез живота си го проверихме. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5 стр.729
  27. 3 points
    Мисъл за деня-6.10.2017г Потърси в характера на човека една добра черта и я дръж в съзнанието си. Тогава, без да му се молиш, той ще бъде готов да ти услужи. Още с влизането ти при него сърцето му се отваря и той сам предлага своята услуга. Всеки може да направи опит да види действието на добрата мисъл. Без нея много ще хлопате и няма да ви се отвори. Великата_разумност
  28. 3 points
    Мисъл за деня-3.10.2017г И тъй, приложете музиката навсякъде в живота си. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в огъването на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Влиянието-на-хармонията-в-живота
  29. 3 points
    Благодаря за беседата! Творители на Словото
  30. 3 points
    Преди време чух гениална формулировка: "Сатаната е слуга на Бог - неговата задача е да унищожава всяко нещо, което е родено и изградено без любов. И той си върши работата най-стриктно от всички ангели." Още размишлявам и проверявам - досега се потвърждава 100%
  31. 3 points
    Молитвен наряд за начало Добрата молитва Молитвата на Царството В начало бе Словото Ще прочета 9 глава от Евангелието на Лука. Духът Божий Беседа :30 септември 2017 г. - 341. Божествена книга 16 март 1941 г. За край : Господнята молитва
  32. 3 points
    Допълвам думите на Георги от различна перспектива, която не си противоречи, а обхваща в целостта двете позиции. По мое мнение животът е препълнен със смисъл, прелива просто от смисъл. Смисълът произтича от любовта. Тя освен чувство, е и принцип, сила, жива мъдрост, от която следва вътрешно познание, жива етика и естествена нравственост, даващи ясни отговори на какво съм, накъде съм, кой съм, защо съм... Любовта, мъдростта и творческата свобода всъщност да висшите принципи в нас. Индусите ги наричат със свои думички: Буддхи, Манас, Атман. Любомъдрият творчески потенциал си ти, Човекът. Само така познавайки Себе си, можеш автентично да придадеш смисъл и поемеш живота в ръцете си. Дотогава стреляш в тъмното напосоки от позицията на идентификацията със социалното его, персона, тялото, нагоните, малките си характерови сценарии, приемани за аз. Но си повече от това и само когато малкото его съумее да притихне, светлината на Аза започва да свети, да носи радост, да осветява ясно мисията и посоката ти в този кратък биологичен театър в скафандъра на това тяло. Когато така се познаваш, виделината на любовта стапя страха от смъртта и живота. Защото са двете страни на една монета. Докато търсиш Себе си обаче, ти остава да определяш целите, решенията и начините си на живот от позицията на его относителността. Да придаваш смисъл през все още непознаването си на актуалното преливане от смисъл. И двете гледни точки са валидни и нужни. Психотерапията е неизменна съставна част от кой да е път по себетърсене и себенамиране, бил той бяло братство, интегрална йога, даоизъм, будизъм и т.н. Виж тази ми статия: Йога психотерапия.
  33. 3 points
    Двете недоволства - Утринно слово, 5 януари 1941 г.
  34. 3 points
    Добрата молитва В начало бе Словото Ще прочета 5 глава от Евангелието от Матея. Духът Божий Утринно слово: Хубавата усмивка - Утринно слово 9.III.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев Отче наш. Хубавата усмивка
  35. 3 points
    Ще ти отговоря на всеки акцент с части от една невероятна книга - "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" на Дейл Карнеги. Там има отделен раздел специално за критиката. Мисля, че ако си я купиш и прочетеш, ще промениш отношението към себе си доста бързо. Най- малкото ще получиш достатъчно алтернативи. Та... "приемам критиката твърде сериозно" , това наистина е голям проблем, защото това означава, че приемаш хората срещу теб твърде сериозно, а те не го заслужават. Сериозните хора /както казва Алексей / умират от инфаркт. Има хубава поговорка по този повод - "Никой не рита умряло куче." Щом те ритат и критикуват, помни, критикуващият се смята за важен. Също така това е ясен признак, че си ПОСТИГНАЛ нещо, което заслужава ВНИМАНИЕ . Принцът на Уелс, който по - късно става крал Едуард, е бил много тормозен във флота. Той не е казвал докато не му е проличало. Когато един от офицерите го вижда събира всички момчета и търси причината - кой и защо тормози принца. След доста разпит, се разбира, че всички са искали да го тормозят и ритат, за да могат един ден когат опостъпят в кралската армия да се хвалят, че са ритали краля. Хората не мислят за нас и не ги е грижа какво говорят за нас, всички мислим само за себе си. Помни, че несправедливата критика, често е прикрит комплимент. Слушай я много внимателно и търси пхвалата в нея. И винаги благодари. Вероятността да ти зададт нова гледна точка е много голяма. Проблемът тук не е дали те критикуват или ти дават оценки, а ти дали си сигурен в сърцето си, че си пров за себе си. Никой не може да се постави над теб, ако ти не се поставиш под него. Това е твой личен избор. Когато се почувстваш тъпо си спомни това, и си дай пет минути тъпота. " Елбърд Хъбард казва: "Всеки човек е пълен глупак поне по пет минути на ден. Мъдростта е в това да не надхвърляш петте минути." Не можем да се учим от хората, които само ни се възхищават и са съгласни с нас. Най - големите ни учители са най - големите ни критици. Ако умеем да ги слушаме правилно, ще надградим много в себе си. Избягваме ли ги, ще стоим на едно ниво. Ето ти една гледна точка, за моментите, в които се страхуваш, че ще си критикуван: " когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете:" Чакай малко, ... Аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши деветдесет и девет процента от времето, може би аз греша поне в осемдесет процента. Може би заслужавам тази критика. Ако е така трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Ето и в кратце стъпките за спокойно приемане на критика: 1. Несправедливата критика често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност и завист. Помни - никой не рита умряло куче. 2. Направи най- доброто на което си способен. После си отвори "чадъра" , за да не стича "дъжда" във врата ти. 3. Записвай си глупостите, които си правил и се отнеси критично към себе си. След като знаеш, че не си съвършен, последвай примера на Линкълн - настоявай за обективна, добронамерена и конструктивна критика.
  36. 3 points
    Да, от малък са заложбите. Но, по-важно е как да ги промениш. Сам виждаш, че логическото знание не достига до подсъзнателните базисни вярвания. Обаче логиката все пак има мястото си, когато чрез трансови методи (хипноза, медитация) и предизвикващо поведение тези вярвания изплуват активно. Тогава, наместо обичайното невротично бягство или дразнене (борба/ бягство) ги преобразуваш. Как? На мястото на раздразнената борба и невротичното бягство поставяш спокойното им осъзнаване, любящото отношение на смиреното им прегръщане с приемане. Така символичното подсъзнателно дете в теб с присъщите му страхови вярвания бива лекувано, успокоява се, става спокойно и смело. Накратко, елементите на процеса: чрез медитация и хипнотерапия, достигане до маладаптивните базисни вярвания. Чрез предизвикващо поведение в социални ситуации, умишленото им експлициране и работа по тях - и с логика (когнитивно реструктуриране), но преди всичко, директно емоционално десензитизиране чрез отработваното в хипнотерапията и медитацията отношение (mind frame) на любящо, с благодарност и обич приемане. Тогава все повече работата директно се фокусира в залагането на самоуверени, пълни с обич към себе си, с доверие в живота и дълбинно доброто в другите убеждения. Сам е между 5 и десет пъти по-бавно, при това само ако имаш неотклонно висока мотивация. С психотерапевт е между 5 и 10 пъти по-бързо, като част от работата е поддържането на високата ти мотивация за продължаване на процеса по преобразуване, а нерядко и през външна дисциплина и комбинация от двете. Това е.
  37. 3 points
    Мисъл за деня-21.9.2017г Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Милосърдие, смирение и молитва
  38. 3 points
    Мисъл за деня-20.9.2017г Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа. Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно. Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна. Естественото положение на човешката душа
  39. 2 points
    Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. Погледнато от друг ъгъл , както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на тревожност, най - често - ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея? Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа. Така че, най - добре излез от поредицата въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще поработим
  40. 2 points
    Мисъл за деня-18.10.2017г ...пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. И Петър го взе настрана
  41. 2 points
    Донка

    Писмо до моя баща

    Всъщност нямах време а и не исках да ангажирам вниманието - но щом е необходимо.... За лелята - нейните и на нейния род деца всички са останали в родните си места и си прехранват семействата от имотите, оставени им от възрастните. Работят си ги с любов и не искат да емигрират. Дори двама от тях с осигурени жилища в града, се връщат да живеят в селските къщи на своите дядовци - естествено добре ремонтирани. Там са щастливи и децата им растат на свобода. Превъзхождат в пъти доста градски връстници и имат всичко, което имат те + въздуха, спокойствието, контакта с природата и хората. На срещата се видя, че вражди няма и не е имало... За моите - като учителка моят приоритет беше и е образованието. Двамата имат професии, които им осигуряват добър доход. Единият е тук, не мисли за емиграция, другият е навън - там му е добре. Не казах нищо за баща им. Това е сложна тема за нас тримата. НО! ние сме благодарни и на двамата "бащи", с които живяхме, за всяко малко или голямо нещо, което всеки от тях успя да ни даде по своя начин. Благодарни сме за изпитанията. Толкова имаха сили и време, така разбираха... . Децата понякога казват - ако бяхме живели в друго "добро" семейство, сега нямаше да сме това, което сме. Заедно научихме важен урок - да се обичаме и разбираме като приятели, не като родители и деца. Разликата? Истинските приятели разбират и прощават слабостите и грешките си....
  42. 2 points
    Мисъл за деня-17.10.2017г Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Свещено чувство
  43. 2 points
    17.10.17 Любовь – это свет души. Мудрость – свет ума. Истина – свет воли, человеческого духа. Священное чувство Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Свещено чувство
  44. 2 points
    Донка

    Писмо до моя баща

    А дали нямаме свръхочаквания? Дали не заковаваме един "просто човек" към неговата социална роля? Когато някой не си изпълнява ролята както е предвидило обществото, веднага приемаме, че той е "мърляч, слабак, скот". А може би причината не е в човека, а в изискванията към него, в летвата, която сме му вдигнали? А не е прескочил - скот е, не става. Наскоро имахме родова среща и моя леля далечна ми разви тезата, че няма по-важна грижа за децата от тази да им остави имот. Аз мълчах, защото на моите нищо не съм оставила и няма да оставя, а на мен ми оставиха. Моите ценности на родител бяха други и сега са други. Все пак признавам логиката на леля ми - в нейния случай, в нейното семейство и за нейните деца това наистина е било и остава най-важното и тя им го е дала и дава. В моя случай това би им вързало крилете и закопало крачетата в земята. Нито обвинения, нито оправдания вече имам за казване - само внимателно наблюдавам как Небето си знае работата.
  45. 2 points
    Господнята молитва Ще прочета първата глава на Съборното послание на Яков. Първите стихове ще оставя вие да прочетете у дома си. Аз ще взема част от 22-ри стих: „Бъдете творители на Словото." Неделна Беседа: Творители на Словото, 3 юли 1932 г. Добрата молитва
  46. 2 points
    Аз бих бил по-внимателен в използването на думи и идеи, чийто смисъл не разбирам достатъчно. Факт е, че голяма част от нещата които хората определят като отрицателни, се случват всъщност за тяхно добро. Има много "необходими злини". Но има разлика между това да постъпиш грешно и да се поправиш, и в това да постъпиш грешно... и да ти хареса. Изборът е опасен инструмент даден ни поне в тази форма на съществуване. Истинската негативна страна на живота тук, която според мен са се опитали да опишат и да нарекат със страшни имена, е това да се опияниш от този избор, от материалното изживяване свързано с него, от тази сила да можеш да постъпваш дори грешно, да ядеш от "забранения плод". Подобно нещо те "заключва" в тази реалност, защото това изживяване съществува само тук. Това е и истинският "ад". Затова и в християнството се говори толкова много за нуждата от "покаяние". Проблемът дори не са толкова "греховете" (защото като хора, всички ги правим малко или много), а в липсата на осъзнаването им като такива. Човек има силата да отрече божествената си природа и това е истинският смисъл на предупрежденията в християнството.
  47. 2 points
    ЩЕ НАПИШЕШ! В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие.Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност?" Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно?" „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно. Обратно към Истината и Словото на Учителя. Тя, сестрата не можа да ме разбере, защото по онова време всеки се тупаше по гърдите и се пъчеше като показваше, че в неговите гърди тупти не само сърце, но от гърдите му излиза истината на живота. А пък истината излиза от Духът. А глава на Словото е Истината. И целият ни живот в Школата на Учителя е запечатан в Словото на Учителя. Нямаше проблем, нямаше въпрос, по който той да не ни отговори още преди да му е зададен и те се намират записани в неговите беседи. Ние бяхме живи опитности, които се втъкаваха като закони на Словото. Чрез нашите опитности се проверяваха духовните закони дадени чрез Словото му. И затова единственият критерий на дадена опитност от някой ученик е Словото на Учителя. Трябва да се провери тя подчинява ли се на законите от неговото Слово. Това е единственият критерий. Ето защо в моят разказ аз от време на време цитирам мисли на Учителя, които ги изваждам от моята тетрадка. Всички изказвания на Учителя за мен бяха стенографирани тогава и преписани в две големи тетрадки. На земята най-важното за човека е личността му, която предава различно събитията. И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в спомените, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности. Всички опитности, които ви разказах се отнасяха за живи хора, които се движеха на Изгрева, които имаха имена, адреси, рождена дата и свой път. Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот". Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо? Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш!" Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш!" Да се извикат спомените по време на Школата са необходими много условия. Съзнанието на човека е запечатило, но са необходими подходящи условия и подходящо време. Така и при мен те идваха инцидентно, имаше дни, когато те ме навестяваха и се движеха в съзнанието ми като на филмова лента, аз сядах и записвах с молив, скицирах заглавията на опитностите, които след време разказах. Друг път те идваха направо и те бяха задвижвани от онези приятели, които бяха вече в Невидимия свят и всеки искаше и настояваше да присъствува в моят разказ. От трета страна това бяха пророчески думи на Учителя, които трябваше да се реализират и винаги в такива случаи има същества, които работят и съдействуват на онзи, който желае да изпълни Волята на Учителя. Спомням си веднъж Учителят ме извика и ми даде следната формула „Господи, Ти всичко можеш. И Духът, Който Си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може и аз чрез Твоят Дух всичко мога". Ето често повтарях тази формула и дали тя ще се реализира това ще видим и най-добре ще кажат онези, които имат желанието да се запознаят с моите опитности по времето на Школата на Учителя. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5
  48. 2 points
    АлександърТ.А.

    За вярата

    Щях да коментирам ,Ала по добре виж какво е казал Дънов
  49. 2 points
    ЧИСТОТАТА В един от частните разговори с Учителя така както го бяха наобиколили приятели и го отрупваха с въпроси един от присъствуващите го запита: „Учителю, ето ние сега се опитваме да вървим в новото Учение. Идваме, слушаме беседи, стараем се да изпълняваме някои неща доколкото можем, но понякога околните, близките ни и непознати ни запитват какво представлява това учение. Почваме да обясняваме ама те нищо не отбират, а пък и ние се объркваме. Има ли някаква дума, с която може да се изрази цялото Учение и с нея да се обясни какво е това Учение?" Това бе един дълъг въпрос и ми бе чудно, че той можа да се изкаже без някой да го прекъсне. Обикновено всеки от нас си беше приготвил по някой или по няколко въпроса и ги задаваше по най-краткия и бърз начин, за да можем да се вмъкнем в мига на затишието при разговора с Учителя. Нямаше приятел, който да не чакаше този момент и този миг, за да зададе подготвеният си въпрос. Издебнеш ли момента, зададеш ли го то ще получиш отговор. Учителят отговаряше според случая кратко или по-обстойно. Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност. И случай със случай не се схождаше нито се повтаряше. И беше особено приятно да се слушат тези разговори някои от тях се записваха и после се изнасяха от Боян Боев. Други оставаха като лични спомени на приятелите и те си ги отнасяха в своят житейски път. Някои от тях впоследствие щяха да видят бял свят, някои от тях щяха да бъдат разказани, други записани, но това бяха лични опитности, които не всеки можеше и смееше да разказва. Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш. Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него? Едва ли ще издържи няколко мига срещу светлината на слънцето. Така бе и в този случай - не искаха да се оглеждат в Учителя и в неговото Слово. То ги заслепяваше от блясъка и светлината, която излизаше от него.Ето защо Учителят на зададеният въпрос каза: „Когато ви питат какво представлява новото Учение ще кажете с една дума „Чистота". Ако ви искат още две думи, ще кажете: „Чистота във всичко". Ние замълчахме, защото никога не бяхме се сетили, че има такъв отговор. После той добави: „Чистотата е един обширен свят, а да стигнеш до нея трябва да работиш години и години". В беседите си той бе развил въпроса за чистотата, която човек се добира до нея по вътрешен път, който път е много труден и труднодостъпен. А да се върви по него е още по-трудно, защото там при чистотата, там е обилната Светлина и само онзи, който има Светлина у себе си, който има Чистота у себе си може да гледа слънцето без да мигне, да върви по пътя на тази Светлина, защото света, в който се движи е Светлина. Но това е Учение за друга епоха и това остава идеал на човешката душа: Чистота и Светлина във всичко.………………………………………………………………………….В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5
  50. 2 points
    БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно" (Ев. Матея, гл.5, ст. 3) Този стих за мен беше много непознат и неразбираем. Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в близост до Учителя. Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене образът на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66. Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя. А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене. Има думи оставени затворени и заключени с три катинара и няма възможност да ти се отвори думата, а тя се е затворила, защото е затворила едно съдържание, което е непонятно - иди, че го разбери. Трябва сам да отвориш тези три катинара, а ключът е в знанието и познаването на законите, а това знание дойде чрез Словото на Учителя. Тя, случката се случи навремето в дома на Гумнерови, където първоначално пребиваваше Учителят. Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда. Такива бяха първите години. Бях отишла при Учителя по моя работа, но чаках реда си. Тогава имаше и други посетители, които чакаха отвън на пейките. Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек. Беше човечец. Беше смирен, беше отчаян от живота, беше убит духом в сравнение с другите посетители. Той външно беше човек в човешка форма, но вътрешно бе смачкан и сринат до земята. Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив? Какво ли знаехме за него ние? Нищо не знаехме, а виждахме едно смирение, граничещо до унищожаване на живота у тази човешка форма. Той не беше човек, а беше съвсем незначителен човечец.Той беше „нищий", последен човек на земята, беден, сиромах, отхвърлен от всички. Беше в човешка форма, смачкан и премачкан. Беше „нищий", но беше и „нищий" духовно, защото беше загубил връзката с Духа, който движи живота в тази човешка форма. Беше „нищий" духом - човек без Дух, без сила, снижен до земята и изпратен вдън земята. Условията го бяха ограничили, а обстоятелствата го бяха унищожили като човек. Той бе най-незначителния, най-безличният и най-дребният посетител на ул. „Опълченска" 66. Той бе човек без име, човек непознат за нас и „нищий" духом, беден и сиромах, човечец без Дух, човек в тъмнота. Тогава вратата на стаята, където живееше Учителят се отвори и Той излезе. Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора. Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя. Трябваше да бъда извикана от Учителя и да се осъществи срещата ми с Него. Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя. За нас Той беше дошъл така между другото и той стоеше там далеч в дъното, далеч от всички ни и изолиран от посетителите, които далеч бяха по-заслужили от него. Той беше непознат за нас. И за най-голяма изненада на всички, Учителят слезна по стъпалата и без да погледне към никого, без да отговори на нашите поздрави казани доста високо, без да обърне внимание към някого Той се насочи към онзи човечец там в дъното, където според мен стоеше едно убито и скълцано човешко същество. Ние стояхме изумени. Никой не можеше да повярва. Никой не можеше да помръдне. Никой не можеше да се обърне. Кой както бе застанал така и остана да стои. Аз случайно бях полуобърната леко към този невзрачен човечец и към ъгъла на моето полезрение, с което наблюдавах без да мога да поместя встрани главата си. А и да обърна главата си не можех, като че ли нещо след преминаването на Учителя разряза въздуха с нож и всеки стоеше там, където беше застанал и в каквато поза бе останал. Учителят отиде при него, сложи ръка на рамото му и започна да му говори. Какво му говореше не можах да чуя, но му говори дълго на тих глас, както Той умеше да говори. Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори. Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава. Учителят бе сложил ръката на рамото и наведен на главата му говореше. След време когато пусна ръката си и я сне от рамото аз видях друг човек в този човечец. Онзи човечец вече го нямаше. Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден. Тогава онзи човек стана, после коленичи, целуна ръка на Учителя и си замина като човек. Един човек си тръгна от срещата си с Учителя. Повече този човек не го видях и не го срещнах. Това нямаше значение за мен тогава. За него тогава имаше значение в неговият човешки път. А за мен тази случка по-късно придоби значение, когато четях онзи стих „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". Да, това беше пример за нищите духом, за смирените и търсещите духом, за онези наскърбените и гладните за Словото Божие. В евангелието от Матея в глава пета са дадени т.нар. блаженства, но тук видях в пълна реализация какво означават те, когато се задвижат от Божественият Дух. А те бяха задвижени чрез Словото на Учителя В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5
This leaderboard is set to Sofia/GMT+03:00
×